Решение № 99 от 9.4.2026 г. на Районен съд - Велинград по дело № 1588/2024 г.

Производството е по реда на чл. 55 ЗЗД.

Предявени са от М. М. С., ЕГН ••••••••••, гр.Велинград, ул. „••••“ № 20А, против „Вива Кредит” ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Перу” № 28, бл. АТЦ „Силвър център”, ет. 2, офис 73 Г, представлявано от управителя Д. С.Д. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с които се иска ответното дружество да възстанови на ищцата, платените от нея без правно основание суми, както следва: 1/ сумата в размер на 840.71 лв., заплатена на основание Договор за паричен заем Viva standard 14 № 5543892/24.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. 2/ сумата в размер на 1653.51лв., заплатена на основание Договор за паричен заем Viva standard 14 № 5612785/10.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. 3/сумата в размер на 2429.69лв., заплатена на основание Договор за паричен заем Viva standard 14 № 5704679/31.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. 4/ сумата в размер на 2135.32лв., заплатена на основание Договор за паричен заем Viva standard 14 № 5850473/03.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба ищцата твърди, че е сключила с ответното дружество договор за паричен заем Viva standard 14 № 5543892/24.08.2019 г., по силата на който е получила в собственост сумата от 1600 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 40,32 % и ГПР в размер на 49,35 %. Страните са уговорили, че заемателят ще погаси кредита в срок от 60 седмици с размер на погасителната вноска 67,10 лв., с крайна падежна дата 16.10.2020 г. и обща сума за плащане 2013,00 лв.. Сочи, че в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор е следвало да предостави едно от двете предвидени обезпечения в него, а именно да осигури лично обезпечение на физическо лице - поръчител, отговарящи на условията, подробно описани в договора или банкова гаранция, като при неизпълнение на това й задължение дължи неустойка в размер на 1677,30 лв., която следва да погасява разсрочено на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 89,46 лв., а общото задължение по договора става в размер на 2683,80 лв., като твърди, че договорът е изпълнен от нейна страна, като е изплатила сумата от 2440,71 лв.. Излага, че на 10.06.2020 г. е сключила с „Вива кредит“ ООД и втори Договор за паричен заем Viva standard 14 № 5612785/10.06.2020 г., по силата на който е усвоила кредит в размер на 3000лв., при цена на заемния ресурс 40,32 %, с погасителна вноска 125,82 лева, за срок от 60 седмици с 30 вноски. При така договорената възнаградителна лихва общия размер на всички плащания е 3774,60 лв., при размер на ГПР 44,78 %. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ДПК № 5612785/10.06.2020 г.. с отпуснатата в заем сума се погасява изцяло остатъчно задължение по Договор 5543892/27.08.2019 г. в размер на 633.71лв.. Сочи, че в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор е следвало да предостави едно от двете предвидени обезпечения в него, а именно: лично обезпечение или банкова гаранция, като при неизпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на 1257.90лв., платима разсрочено на падежната дата на всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 164,75 лв., а общото задължение по договора става в размер на 5032.50 лв. Твърди, че в изпълнение на договора е заплатила 4653,51 лв.. Твърди, че на 31.05.2021 г. е сключила с „Вива кредит“ ООД и трети Договор за паричен заем Viva standard 14 № 5704679/31.05.2021 г., по силата на който ищцата е усвоила главница в размер на 2000 лв.. Излага, че се дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1257,90 лв., която ще се заплаща на равни части и кумулирана към размера на всяка от погасителните вноски, като остатъчното задължение е в размер на 616,81 лв.. С клаузата на чл. 2. ал. 1 от договора, страните са се съгласили да рефинансират текущия заем по ДПК 5612785/09.06.2020 г., остатъчното задължение, по който е в размер на 616,81 лв.. Срещу предоставения заемен ресурс, е поела задължението да заплати възнаградителна лихва в размер на 40,32 % годишно, с размер на всяка от погасителните вноски 125,.81лв., дължими на 30 погасителни вноски и със срок за изплащане - 60 седмици. Записаният в договора ГПР е в размер на 49,37 %. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, заемателят е поел задължението в тридневен срок от усвояване на сумата да осигури лично или реално

обезпечение. Чл. 5, ал. 2 от същия гласи, че при не осигуряване на обезпечение, дължи неустойка в размер на 838,.80 лв., платима на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 153,10лв, а общото задължение по кредита е 4613,10 лв.. В изпълнение на договора, е заплатила 4429,69лв.. Излага, че е сключен и четвърти Договор за паричен заем Viva standard 14 № 5850473/03.09.2022 г., по силата на който ищцата е усвоила кредитен ресурс в размер на 1500 лв.. Поддържа, че в договора е посочено, че тя е избрала да ползва допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, срещу което той дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 943,50 лв., която ще заплаща таксата разделена на равни части и кумулирана към размера на всяка от погасителните вноски. Сочи, че съгласно 2, ал. 1, т. 1 от процесния договор, размерът на погасителната вноска е 94,36 лв., в която са включени главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Срокът на заема е 60 седмици, с брой на погасителните вноски: 30. Срещу предоставения заем, дължи договорна лихва в размер на 49,37 %, съставляващ фиксиран годишен лихвен процент по заема, а ГПР е в размер на 49,37 %. Поддържа, че в договора е предвидено, че в тридневен срок от усвояване на сумата заемателят трябва да осигури лично или реално обезпечение, като в противен случай дължи неустойка в размер на 638,80 лв., платима на части добавено към месечните погасителни вноски, с която общото задължение по кредита е в размер на 3459,60 лв.. В изпълнение на договора, ищцата е заплатила 3635,32 лв.. Счита, че четирите договори са изначално недействителни и не са породили валидни правни последици. Поддържа, че на първо място не е породила правно действие клаузата за възнаградителна лихва, тъй като същата противоречи на добрите нрави с оглед уговорения размер, което я прави значително нееквивалентна на предоставения от кредитора заемен ресурс, който се е възползвал от материалната затрудненост и от спешната необходимост от финансови средства на по- слабата страна в правоотношението - потребителя. Сочи, че така договорената цена на кредита е нищожна и като неравноправна, тъй като таксата за експресно разглеждане, която не възмездява действително сторени от кредитора разходи за административно технически услуги и която е забранена от чл. 10а, ал. 2 от ЗГ1К, съставлява скрита лихва - допълнителна облага за кредитора. Твърди, че договорната лихва е нищожна и на основание чл. 21 от ЗПК, тъй като със заблуждаващото непосочване на действителния размер на възнаградителната лихва чрез калкулиране в нея и на скритата под формата на такса за експресно обслужване цена на кредита, кредитодателят е заобиколил изискванията на чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 , т. 9 от ЗПК за ясно и точно записване в кредитния ресурс на размера на дължимата лихва. По същите аргументи, клаузата за неустойка създава неравноправно и в противоречие на добрите нрави скрито оскъпяване на кредита. Излага, че е нарушено и изискването на чл. 11, ал. 1, т.9 от ЗПК в договора да бъдат разписани условията, при които се прилага договорната лихва. Твърди се, че подвеждащото разписване на цената на кредита (невключването на скритите лихви под формата па неустойки и такси за експресно разглеждане) е довело и до заблуждаващо разписване на приложимия в правоотношението ГПР, което е неравноправно и изпълнява както общия фактически състав на чл. 143, така и специалния състав на чл. 143, т. 19 от ЗПК в редакцията към момента на сключването на процесния договор. Излага, че посочването в договора на понисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 , във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Поддържа, че сключеният договор е за потребителски кредит, поради което нищожността на клаузата за договорна лихва /респ. на клаузата за ГПР/, която е съществен елемент на договорното съдържание има за юридическа последица изначална недействителност на цялата кредитната сделка. Излага, че предвидената в чл. 4 от договора неустойка е скрит добавък към възнаградителната лихва и като такава е следвало да бъде включена в годишния лихвен процент и в годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Поради невключването на неустойката в посоченият в потребителския договор размер на ГПР твърди, че последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Твърди, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д. ал. 1 и ал. 2. т. 1 от Закона за защита на потребителите. Излага, че неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или банкова гаранция не води до самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като вреди за кредитора биха възникнали единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Сочи, че предвидената неустойка е загубила присъщите за неустойката обезщетигелна функция, доколкото тя е почти еквивалентна на заетата сума, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от него, създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Твърди, че договорена при тези условия неустойката представлява допълнителна облага- печалба към възнаградителната лихва, без обаче тя да бъде обявена по този начин на потребителя по реда на чл. 5 от ЗПК и без тя да бъде включена в договорното съдържание като договорна лихва и като част от ГПР, съобразно императивните изисквания на чл. 11. ал. 1. т. 9 и т. 10 от ЗПК. По изложените съображения, счита, че неустойката е необосновано завишена, поради което неустоечната клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Поддържа, че процесният договор е изначално недействителен и на основание нарушаване на изискването на чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК кредиторът да включи в договорното съдържание условията за прилагането на лихвения процент. Излага, че е налице е неяснота върху каква стойност се изчисляват договорените 40 % възнаградителна лихва, което е необходимо, за да може както потребителят да извърши самостоятелна преценка за правилността на този указан размер, така и за да узнае каква ще бъде реалната цена, която той ще заплати за предоставения му заем. На следващо място се сочи, че липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 44,78 %/, а във величината на ГПР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, а такава липсва. Излага, че в конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно обстоятелствата по чл. 19, ал. 1 липсват. Посочен е лихвен процент по заема 40,32 %. /който е фиксира и годишен/, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Поддържа, че съгласно чл. 10. ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и /или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него. В този смисъл излага, че освен уговорената възнаградителна лихва в кредитния контракт страните не са уговорили други разходи, следователно кредиторът няма право да включва в обхвата на ГПР други разходи освен договорната лихва. От друга страна, за да се изчисли правилно действително прилагания в правоотношението размер на ГПР кредиторът е следвало да включи в обхвата му и допълнителната печалба - скритата под формата на неустойкавъзнаградителна лихва. Поради заобикаляне на изискванията на чл. 11. ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК в договора да се впишат действително прилаганите в правоотношението цена на кредита и ГПР, разписаните в чл. 2.6 и т. 8 лихва и ГПР са недействителни уговорки. Съгласно чл. 22 ЗПК, уговорките за лихвата и за ГПР са задължителни реквизити на кредитния контракт и неуговарянето в съдържанието му на тези съществени елементи води до отричане на правния ефект на цялата кредитна сделка. Поради изложено моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Ангажира доказателства.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответното дружество депозира отговор, с който оспорва изцяло претенциите на ищеца по основание и размер. Твърди, че размерът на лихвата е договорен в съответствие с принципа на свобода на договарянето, предвиден в чл. 9 от ЗЗД, като ЗПК не въвежда лимит на възнаградителната лихва по договорите за потребителски кредит. Сочи, че единственото ограничение, предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК, е ГПР да не е повисок от петкратния размер на законната лихва, като ответното дружеството е спазило това ограничение. Признава, че при изчисляването на ГПР е включен размерът на фиксирания годишен лихвен процент. Поддържа, че в случая договорената възнаградителна лихва не надвишава 50 %, т.е. в рамките на допустимата в закона граница. Твърди, че с получаването на Стандартен европейски формуляр (СЕФ) съгласно изискванията на чл. 5, ал. 2 от ЗПК ищецът е бил информиран за всички условия по заема, имал е свободата да реши дали тези условия са приемливи за него и дали да се обвърже с тях, като е можел изобщо да не встъпва в договорни отношения, но въпреки това е взел информирано решение да го стори, поради което не е налице накърняване на добрите нрави. Излага, че са неоснователни твърденията да са налице нарушения и на чл. 11, ал. 1,т. 9 3ПК. Твърди, в сключения договор е посочен фиксиран ГЛП, който не се променя през целия срок на договора и в който не се включва неустойка, която не е част нито от разходите, нито от договорената лихва печалба, при положение, че лихвения процент е точно фиксиран в договора и е ясен за страните, то не може да се приеме, че са нарушени изискванията на чл. 11. т. 9 ЗПК /Решение № 1285 от 27.10.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1764/2017 г./. Реливира възражение за погасяване по давност на осъдителните искове за главница и лихва. Възразява срещу искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК, намира за установено следното от правна и фактическа страна:

За основателността на предявения иск в тежест на ищцата е да докаже наличие на облигационно отношение, соченото основание за недействителност-неравноправност съгласно ЗЗП и ЗПК, а в тежест на ответника е да установи индивидуалното уговаряне на оспорената клауза.

С Определение № 760/08.10.2025 г., съдът е обявил за безспорни между страните следните права и обстоятелства, а именно: Сключили са Договор за паричен заем Viva standard 14 № 5543892/24.08.2019 г., Договор за паричен заем Viva standard 14 № 5612785/10.06.2020 г., Договор за паричен заем Viva standard 14 № 5704679/31.05.2021 г. и Договор за паричен заем Viva standard 14 № 5850473/03.09.2022 г., по които ищцата е изправна страна. Тези обстоятелства се доказват и от представените по делото писмени доказателства.

От представения и приет по делото Договор за паричен заем Viva standard 14 № 5543892/24.08.2019 г., се установява, че е сключен за сума в размер на 1600 лв., дължима на 30 двуседмични погасителни вноски, срок на погасяване 60 седмици /1 год. и 3 мес./, като е договорен фиксиран годишен лихвен процент от 40.32% и ГПР 49.35%. За такса експресно разглеждане са договорени общо 1006.50 лв. или по 33.55 лв. към всяка дължима погасителна вноска. За неустойка за липса на обезпечение в чл. 4 от договора са договорени 1677,30 лв.

От представения и приет по делото Договор за паричен заем Viva standard 14 № 5612785/10.06.2020 г., се установява, че е сключен за сума в размер на 3000 лв., дължима на 30 двуседмични погасителни вноски, срок на погасяване 60 седмици /1 год. и 2 мес./, като е договорен фиксиран годишен лихвен процент от 40.32% и ГПР 44.78%. За такса експресно разглеждане са договорени общо 1887 лв. или по 62.90 лв. към всяка дължима погасителна вноска. За неустойка за липса на обезпечение в чл. 5 от договора са договорени 1257.90 лв. За рефинансиране на предишно задължение са погасени 633.71 лв.

От представения и приет по делото Договор за паричен заем Viva standard 14 № 5704679/31.05.2021 г., се установява, че е сключен з а сума в размер на 2000 лв., дължима на 30 двуседмични погасителни вноски, срок на погасяване 60 седмици /1 год. и 2 мес./, като е договорен фиксиран годишен лихвен процент от 40.32% и ГПР 49.37%. За такса експресно разглеждане в чл. 1, ал. 3 от довора са договорени общо 1257.90 лв. или по 41.93 лв. към всяка дължима погасителна вноска. За неустойка за липса на обезпечение в чл. 5 от довора са договорени 838.80 лв. За рефинансиране на предишно задължение са погасени 616.81 лв.

От представения и приет по делото Договор за паричен заем Viva standard 14 № 5850473/03.09.2022 г., се установява, че е сключен за сума в размер на 1500 лв., дължима на 30 двуседмични погасителни вноски, срок на погасяване 60 седмици /1 год. и 2 мес./, като е договорен фиксиран годишен лихвен процент от 40.32% и ГПР 49.37%. За такса експресно разглеждане в чл. 1, ал. 3 от договора са договорени общо 943.50 лв. или по 31.45 лв. към всяка дължима погасителна вноска. За неустойка за липса на обезпечение в чл. 4 от договора са договорени 628.80 лв.

Съгласно чл. 4 и чл. 5 от договорите, страните са се споразумели в срок от 3 дни от усвояването на сумите по договорите, заемателят да представи едно от посочените обезпечения, а именно: ал. 1 - поръчител, отговарящ на условията на ал. , т. 1 или ал. 2 - банкова гаранция. На основание ал. 2 на посочените членове от Договора, ако заемателят не изпълни задължението си да предостави някое от предвидените обезпечения в тридневен срок от сключването на договора, следвало да заплати на заемодателя неустойка в размер на посочените по-горе за всеки отделен договор суми, която се начислява автоматично към договора за кредит. Начислената неустойка се заплащала разсрочено, съгласно включен в договора погасителен план.

Съобразно приетата по делото, без възражения от страните, съдебноикономическа експертиза, която съдът кредитира като пълна и обективно изготвена, по:

1. процесния Договор № 5543892 / 27.08.2019 г., са договорени: Главница - 1600 лв.; Възнаградителни лихви - 413 лв.; Такса ескпресно разглеждане - 1006.50 лв. или общата сума за погасяване в 14 месечен период възлиза на 3 019.50 лв.. Вещото лице е изложило, че в клаузите на договора е включена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 1677.30 лв. /по 89.46 лв. към всяка вноска/, но поради липса на данни от ответната страна не може да се установи дали и какви неустойки са начислявани и плащани, поради което същата не е включена в изчисленията. В заключение е посочено, че ако крайната сума за погасяване е 3 019.50 лв., а главницата 1600 лв., то разликата от 1419.50 лв. би представлявала лихвата и същата се равнява на 118.45% годишен лихвен процент. Ако сумата от 1006.50 лв. /такса експрес/ бъде включена в общите разходи по кредита, то размера на ГПР би бил равен на 115,55 %. Изложено е също, че по данни предоставени от ищцовата страна погасени по договора са 1620 лв., а с Договор № 5612785 / 10.06.2020 е рефинансирано задължение по Договор № 5543892 / 27.08.2019 в размер на 633.71 лв.

2. процесния Договор № 5612785 / 10.06.2020 г., са договорени: Главница - 3000 лв.; Възнаградителни лихви - 774.60 лв.; Такса ескпресно разглеждане - 1887 лв. или общата сума за погасяване в 14 месечен период възлиза на 5 661.60 лв.. Вещото лице е изложило, че във формуляра за кандидатстване е включена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 1257.90 лв. /по 41.93 лв. към всяка вноска/, но поради липса на данни от ответната страна не може да се установи дали и какви неустойки са начислявани и плащани, поради което същата не е включена в изчисленията. В заключение е посочено, че ако крайната сума за погасяване е 5 661.60 лв., а главницата 3000 лв., то разликата от 2661.60 лв. би представлявала лихвата и същата се равнява на 118.45% годишен лихвен процент. Ако сумата от 1887 лв. /такса експрес/ бъде включена в общите разходи по кредита, то размера на ГПР би бил равен на 115.54%. Изложено е също, че по данни предоставени от ищцовата страна погасени по договора са 4036.70 лв., а с Договор № 5704679 / 31.05.2021 е рефинансирано задължение по Договор № 5612785 / 10.06.2020 в размер на 616.81 лв..

3. процесния Договор № 5704679 / 31.05.2021 г., са договорени: Главница - 2000 лв.; Възнаградителни лихви - 516.40 лв.; Такса ескпресно разглеждане - 1257.90 лв.; Неустойка за не представено обезпечение - 838.80 лв. или общата сума за погасяване в 14 месечен период възлиза на 4 613.10 лв.. В заключение е посочено, че ако крайната сума за погасяване е 4 613.10 лв., а главницата 2000 лв., то разликата от 2 613.10 лв. би представлявала лихвата и същата се равнява на 165.22% годишен лихвен процент. Ако сумата от 2096.70 лв. /такса експрес и неустойка/ бъде включена в общите разходи по кредита, то размера на ГПР би бил равен на 169.55%. Изложено е също, че по данни предоставени от ищцовата страна погасени по договора са 4370.93 лв..

4. процесния Договор № 5850473 / 03.09.2022 г., са договорени: Главница - 1500 лв.; Възнаградителни лихви - 387.30 лв.; Такса ескпресно разглеждане - 943.50 лв.; Неустойка за не представено обезпечение - 628.80 лв. или общата сума за погасяване в 14 месечен период възлиза на 3 459.60 лв.. В заключение е посочено, че ако крайната сума за погасяване е 3 459.60 лв., а главницата 1500 лв., то разликата от 1 959.60 лв. би представлявала лихвата и същата се равнява на 165.22% годишен лихвен процент. Ако сумата от 1572.30 лв. /такса експрес и неустойка/ бъде включена в общите разходи по кредита, то размера на ГПР би бил равен на 169.52%. Изложено е също, че по данни предоставени от ищцовата страна погасени по договора са 3430.32 лв..

След анализ на съдържанието на договорите, съдът приема, че те са за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.

Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено.

При извършената служебна проверка относно действителността на сключените между страните договори и като взе предвид наведените в тази насока правни доводи в исковата молба, съдът констатира следното:

Ищецът е потребител по смисъла на §13, т.1 ДР на ЗЗП, тъй като е сключил в периода 2019 г. – 2022 г. договори за потребителски кредит като физическо лице и процесните договори не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Клаузите в договорите за кредит не са индивидуално уговорени, доколкото са изготвени предварително от търговеца и ищцата не е имала възможност да влияе върху тяхното съдържание.

Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗПК неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор при общи условия. Ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че някоя клауза е договорена индивидуално.

Принципно няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва или неустойка за забавено плащане на парични задължения над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. С ПМС № 72/08.04.1994 г. е определен само размерът на законната лихва, като със заключителната разпоредба § 1 е отменено ПМС № 1238/25.06.1951 г. - за определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер.

Съдът намира, че въпросните клаузи са сключени в условията на неравнопоставеност, водещи до нищожност, поради противоречие с добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това, че мнозинството от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Една сделка противоречи на добрите нрави, ако с нея: се договарят необосновано високи цени; неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота; използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг; се цели недобросъвестна конкуренция; използва се монополно положение, за да се наложи на другата страна неизгодно условие. Съгласно трайно установената практика на ВКС( решение № 906/ 30.12.2004 г., по гр. д. № 1106/2003 г., на ІІ- ро гр. отд. на ВКС; решение № 378/ 18.05.2006 г., по гр. д. № 315/2005 г., на ІІ- ро гр. отд. на ВКС; определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС) за противоречаща на добрите нрави, нарушаваща принципа за справедливост, понеже се създава възможност за неоснователно обогатяване, се счита клауза за лихва, многократно превишаваща размера на законната лихва за просрочени задължения, която се определя от Държавата, като се застъпва виждането, че уговорка за лихва надвишаваща петкратния размер на законната лихва е противна на добрите нрави. В процесните договори уговорения размер на фиксиран годишен лихвен процент по заема /ГЛП/, след като в него се включат сумите за такси и неустойки надвишава трикратния размер на законната лихва, поради което настоящ състав го намира за нищожен на основание противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД/.

Уговорените неустойки и такси, съставлявайки скрита печалба по договора са разход по кредита и следва да бъдат включени в годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК, за който ал. 4 предвижда да е в максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва. Видно от дадената в чл. 19, ал. 1 ЗПК дефиниция за годишен процент на разходите по кредита и при съобразяване с § 1 на ДР на ЗПК, с уговорената неустойка и такси се въвеждат именно допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля посоченото в договорите и варира от 115,55 % до 169,55 % по процесните договори, съгласно заключението на вещото лице. Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По този начин с уговорената неустойка и такси се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, като в годишния процент на разходите не се включва нейният размер. Тъй като неустойката и таксите са прикрити разходи по кредита, с които се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, при сключване на договора кредитополучателя е бил заблуден относно действителния размер на ГПК. Доколкото ГПР е част от същественото съдържание на договора, неговият размер следва да бъде ясно, точно и конкретно определен към сключване на договора, като в него се посочат всички компоненти, които го формират.

Ето защо договорната клауза, регламентираща ГПР е недействителна, тъй като посочения ГПР освен, че не отговаря на реалния, надвишава предвидения в закона максимум на ГПР от пет пъти размерът на законната лихва.

В случая неприложим е чл. 26, ал. 4 ЗЗД и съдът не разполага с правомощията да редуцира размера на ГПР до законово допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно съдебната практика на СЕС не се допуска правна уредба на държава-членка, която дава възможност на националния съд, когато констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието на тази клауза. Националните съдилища са длъжни само да не прилагат неравноправните договорни клаузи, така че те да нямат задължителна сила за потребителя, но не са овластени да изменят съдържанието им. Договорът трябва по принцип да продължи да действа без друго изменение освен произтичащото от премахването на неравноправните клаузи, доколкото съгласно нормите на вътрешното право съществува правна възможност така да се запази договорът. Предвид обаче, че клаузата, с която се договаря годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, същият не може да съществува без нея, поради което нищожността на тази клауза, обуславя недействителност на целия договор.

Нищожността на договора за потребителски кредит има за правна последица задължение за потребителя да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита, по арг. чл. 23 ЗПК. Ето защо като недължимо платено се явява сумата, представляваща разлика между действително платеното по всеки договор и съответната главница по него и същата подлежи на връщане. Следователно исковете следва да се уважат до размерите както следва:

Заплатената по Договор за паричен заем Viva standard 14 № 5543892/24.08.2019 г., сума над заетата от 1600 лв. се явява недължимо платена и следва да се върне, като дадена без основание. Установи се по делото от заключението на вещото лице, че от страна на ищцата са направени плащания по Договор № 5543892 / 27.08.2019 г., в общ размер на 1620 лв. и сумата в размер на 633,71 лв. чрез рефинансиране с Договор № 5612785. При задължение за връщане единствено на отпуснатата сума от 1600 лв. недължимо платена е сумата от 653,71 лв. При съобразяване че се претендира връщане на сумата от 840.71 лв., съдът намира, че искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е основателен до размера на сумата от 653,71 лв., като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 840,71 лв., искът следва да бъде отхвърлен.

Заплатената по Договор за паричен заем Viva standard 14 № 5612785/10.06.2020 г., сума над заетата от 3000 лв. се явява недължимо платена и следва да се върне, като дадена без основание. Установи се по делото от заключението на вещото лице, че от страна на ищцата са направени плащания по Договор № 5612785/10.06.2020 г., в общ размер на 4036,70 лв. и сумата в размер на 616,81 лв. чрез рефинансиране с Договор № 5612785. При задължение за връщане единствено на отпуснатата сума от 3000 лв. недължимо платена е сумата от 1653,51 лв. При съобразяване изложеното искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.

Заплатената по Договор за паричен заем Viva standard 14 № 5704679/31.05.2021 г., сума над заетата от 2000 лв. се явява недължимо платена и следва да се върне, като дадена без основание. Установи се по делото от заключението на вещото лице, че от страна на ищцата са направени плащания по Договор № 5704679/31.05.2021 г., в общ размер на 4370,93 лв. При задължение за връщане единствено на отпуснатата сума от 2000 лв. недължимо платена е сумата от 2370,93 лв. При съобразяване че се претендира връщане на сумата от 2429,69 лв., съдът намира, че искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е основателен до размера на сумата от 2370,93 лв., като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 2429,69 лв., искът следва да бъде отхвърлен.

Заплатената по Договор за паричен заем Viva standard 14 № 5850473/03.09.2022 г., сума над заетата от 1500 лв. се явява недължимо платена и следва да се върне, като дадена без основание. Установи се по делото от заключението на вещото лице, че от страна на ищцата са направени плащания по Договор № 5850473/03.09.2022 г., в общ размер на 3430,32 лв. При задължение за връщане единствено на отпуснатата сума от 1500 лв. недължимо платена е сумата от 1930,32 лв. При съобразяване че се претендира връщане на сумата от 2135,32 лв., съдът намира, че искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е основателен до размера на сумата от 1930,32 лв., като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 2135,32 лв., искът следва да бъде отхвърлен.

По отношение релевираното възражение за погасяване на исковете по давност съдът го счита за неоснователно по следните съображения. В решение № 106/15.07.2024 г., по т.д. № 2746/2022г., по описа на ВКС, ТК, II Т.О. е прието, че началният момент, от който тече 5-годишната погасителна давност, за вземане по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, произтичащо от приложението на неравноправна клауза в дългосрочен потребителски договор, е моментът на получаване на сумата при начална липса на основание (т. 7 от ППВС № 1/79 г.), при условие , че към този момент потребителят е знаел или разумно е можел да знае за неравноправния характер на клаузата, от която произтича реституционната претенция, а при липса на така посоченото условие – моментът на узнаването му. Преценката за това е конкретна, въз основа на установените по всяко отделно дело обстоятелства. В хипотеза, в която с влязло в сила решение, по което страна е потребителят, е обявена за нищожна като неравноправна клауза, към датата на влизане в сила на решението потребителят със сигурност е узнал за правата си, като това не лишава от възможност да се докаже, че потребителят е знаел или разумно е можел да узнае за това обстоятелство преди този момент. В случая от страната на ответното дружество не са ангажирани никакви доказателства, от които да следва извод, че ищцата към момента на плащане на процесните суми е знаела или разумно е можела да знае за неравноправния характер на процесните клаузи. От друга страна не се твърди и не се доказва между страните да е провеждано отделно производство, в което със сила на пресъдено нещо да е решен въпросът по отношение неравноправния характер на процесните договори. При това положение следва да се приеме, че давностният срок за погасяване на процесните вземания все още не е започнал да тече, поради което и те няма как да са погасени по давност.

При доказана основателност на главните искове и предвид изричното искане следва да се присъди и законна лихва върху съдебно установените вземания, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното погасяване.

По разноските:

На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените разноски съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 135,15 евро (265,34 лева) за държавна такса и в размер на 239,32 евро ( 468,07 лева) за възнаграждение на вещо лице, а на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът трябва да се осъди да заплати на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение. Съдът, като взе предвид размера на вземането, че по делото са проведени три съдебни заседания, на които процесуалния представител не се е явил, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и като съобрази Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, че национална правна уредба, която ограничава съда да определи адвокатско възнаграждение под минималния размер, се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС, намира, че на процесуалния представител на ищцата следва да се определи възнаграждение в размер на по 100 евро по всеки от исковете или общо 400 евро.

Така мотивиран, съдът