Решение № 2 от 15.1.2026 г. на Районен съд - Карнобат по дело № 196/2025 г.

Съдебното производство е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. С решение по АНД № 303 по описа на РС-Средец за 2024г., образувано по жалба на С. И. Я. с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Бургас, •••, съдът е изменил наказателно постановление № 462/23.10.2024 година, издадено от инж. М.М.К., директор на РДГ Бургас, в частта, с която за нарушение на чл. 85, предложение 3, във връзка с чл. 43, ал. 2, пр.10 от Закона за лова и опазване на дивеча на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, като е намалил санкцията на 200 лева, отменил е наказателното постановление в частта, с която на основание чл.95, ал.2 от ЗЛОД в полза на държавата е отнето средството на нарушението – лек автомобил Нисан Х Трейл с рег. № •••. В останалата част, с която жалбоподателят е лишен от правото да ловува за срок от три години, на основание чл. 94, ал.1 от ЗЛОД и са отнети вещите, предмет на нарушението: 1 бр. труп на женска сърна и е определено жалбоподателят да заплати обезщетение в размер на 1000.00 лв /хиляда лева/ в полза на Югоизточно държавно предприятие Сливен на основание по чл. 2 раздел 1А, т. 3 във връзка с чл. 3, т. 2 от НРОЩНД, наказателното постановление е потвърдено. По касационна жалба на С. И. Я. е образувано КАНД № 674/2025г. по описа на Бургаския административен съд, по което е постановено решение № 5895 от 30.06.2025г. С решението административният съд отменя решение № 4/06.03.2025 г., по НАХД № 303/2024 г. по описа на Районен съд – Средец, в частта, в която е потвърдено наказателно постановление № 462/23.10.2024 г., издадено от директора на Регионална Дирекция по горите Бургас, в частта, в която е определено жалбоподателят да заплати обезщетение в размер на 1000 лева в полза на Югоизточно държавно предприятие Сливен, на основание чл. 2, раздел 1А, т. 3 във вр. с чл. 3, т. 2 от Наредба за размера на обезщетенията за щетите нанесени на дивеча и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Средец. В останалата част решението е потвърдено. След връщане на делото в РС-Средец е образувано АНД№ 134 по описа на съда за 2025г. След отвод на съдията – докладчик, в РС-Средец няма друг състав на съда който да разгледа делото и делото е изпратено на ВКС който да определи друг равен по степен съд който да разгледа спора. С определение № 381/21.07.2025г. по н.ч.дело № 661/2025г. ВКС е определил АНД № 134/2025г. на РС-Средец да се разгледа и реши от РС-Карнобат. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.П. който пледира съдът да се произнесе с акт въз основа на събраните доказателства. Наказващият орган се представлява от юрк.Д.. Пледира за потвърждаване на наказателното постановление с което е определено обезщетението по чл. 2, раздел 1А, т. 3 във вр. с чл. 3, т. 2 от Наредбата за размера на обезщетенията за щетите нанесени на дивеча определено да се плати на Югоизточно държавно предприятие Сливен. В настоящото производство и съобразявайки се с дадените указания в мотивната част на решението по КАНД № 674/2025г. на БАС, настоящият състав на съда следва да установи кой стопанисва дивеча, в чийто ловностопански район е причинена вредата. В хода на производството бяха събрани доказателства - договор сключен между ДГС –Средец и Ловно-рибарска дружество Средец, по силата на който ДГС –Средец е възложило на „Ловно-рибарско дружество Средец“ да организира дейността по възпроизводството, стопанисването, опазването и ползването на дивеча на регистрираните в състава му ловни дружини върху предоставените им съгласно чл.7, ал.5, т.1 от ЗЛОД ловностопански райони, между които попада и района Средец-1, в който са обособени следните ловища: Белила, Белите брези, Апостолова воденица и Дамчетата. Договорът е за периода от 11.01.2015г. срокът до 11.01.2025г. Въз основа на така установените по делото факти, от правна страна следното: В чл. 3 от Наредба за размера на обезщетенията за щетите нанесени на дивеча е предвидено, че обезщетение по чл. 2 се дължи във всички случаи на убиване, улавяне и нараняване на дивеча. Съгласно чл. 7 от Наредбата, обезщетението за щетите нанесени на дивеча, се заплащат на лицата стопанисващи дивеча, в чийто ловностопански райони е причинена вредата. В чл. 34, ал. 1 от ЗЛОД са определени лицата, които стопанисват дивеча, като в т. 2 са посочени държавните горски стопанства. Чл. 29 от ЗЛОД дава възможност на български граждани, придобили право на лов, се обединяват в ловна дружина с оглед на общността на техните интереси за стопанисване и опазване на дивеча в един ловностопански район. Ловните дружини имат правото да учредят ловно сдружение на територията на едно или повече от едно съседно държавно горско стопанство и/или държавно ловно стопанство с цел осъществяване на дейности, свързани с възпроизводство, стопанисване, опазване и ползване на дивеча- чл.30, ал.1 от ЗЛОД, а съгласно ал.2 от същата разпоредба, ловното сдружение ръководи и организира дейността на дружините по възпроизводството, стопанисването, опазването и ползването на дивеча върху предоставените им ловностопански райони. Нарушението е осъществено на 23.10.2024г. когато е действал цитирания по-горе договор и „Ловно-рибарско дружество Средец“ гр.Средец е стопанисвало ловностопански район Средец-1, в който попада ловище Белила в землището на село Белила, поради което нарушителят С. И. Я. следва да заплати обезщетението от 1000 лева на „Ловно-рибарско дружество Средец“ гр.Средец.