Решение № 16431 от 20.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 64460/2024 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от П. С П. срещу С, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени следните искове: 1/ иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 244, ал. 7 ТЗ, вр. чл. 17, ал. 4 ЗПП и чл. 52 ППЗПП за заплащане на сумата от 265,91 лева, равняваща се на 135,96 евро, представляваща неплатена част от възнаграждение за 5 отработени дни по Договор за управление на еднолично акционерно дружество с държавно участие С № Д02-24 от 23.05.2023 г., ведно със законната лихва от 06.02.2024 г. до изплащане на вземането; 2/ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 3,03 лева, равняваща се на 1,55 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 06.12.2023 г. до 05.01.2024 г. върху вземането за главница от 265,91 лева; 3/ иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от сумата 1170 лева, равняваща се на 598,21 евро, представляваща неплатена част от обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на Договор за управление на еднолично акционерно дружество с държавно участие С № Д02-24 от 23.05.2023 г., ведно със законната лихва от 06.02.2024 г. до изплащане на вземането; 4/ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 13,33 лева, равняваща се на 6,82 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 06.12.2023 г. до 05.01.2024 г. върху вземането за главница от 1170 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6930/2024 г. по описа на СРС, 74 състав. Ищецът твърди, че на 23.05.2023 г. е сключил Договор за управление на еднолично акционерно дружество с държавно участие С № Д02-24, влязъл в сила на 21.06.2023 г. Сочи, че договорната връзка била прекратен на основание чл. 12, ал. 1, т. 3 от договора по искане на ищеца с предизвестие от един месец. Заличаването било вписано по партидата на търговското дружество на 27.06.2023 г. Сочи, че ответникът не му изплатил в цялост дължимото възнаграждение за пет работни дни в периода от 21.06.2023 г. до 27.06.2023г., както и обезщетение за неспазено предизвестие, поради неправилно изчисление на същите, съобразно чл. 56 ППЗПП. По така изложените съображения предявява разглежданите искове, като моли за тяхното уважаване. Претендира разноски. В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни при доводи, че на ищеца е заплатено дължимото. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа страна следното: По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 244, ал. 7 ТЗ, вр. чл. 17, ал. 4 ЗПП и чл. 52 ППЗПП в тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен Договор за управление на еднолично акционерно дружество с държавно участие С № Д02-24 от 23.05.2023 г., уговорено възнаграждение по договора, изпълнение на задълженията си по договора, както и размера на вземането. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-горе обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията, че задълженията са погасени. По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен Договор за управление на еднолично акционерно дружество с държавно участие С № Д02-24 от 23.05.2023 г.; уговорена клауза за прекратяване на договора с едномесечно предизвестие; уговорена клауза за заплащане в случая на неспазено предизвестие от дружеството на обезщетение; размер на обезщетението. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-горе обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията, че задълженията са погасени. По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга чрез плащане. Безспорно по делото се установява, че между проф. СП – министър на образованието и науката, в качеството му на упражняващ правата на едноличния собственик на капитала на С, от една страна като доверител, и П. С П., от друга страна като довереник, е бил сключен Договор за управление на еднолично акционерно дружество с държавно участие С № Д02-24 от 23.05.2023 г., по силата на който на ищеца е било предоставено упражняването на правата и изпълнението на задълженията на представител на държавата на Съвета на директорите на „Студентски столове и общежития” ЕАД /чл. 1/. С решение, взето на заседание на едноличния собственик на капитала на С, обективирано в Протокол № 0719-19/15.06.2023 г., П. С П. е бил освободен като член на Съвета на директорите на „Студентски столове и общежития” ЕАД, а сключеният с него договор за управление с № Д02-24 от 23.05.2023 г. е бил прекратен на основание чл. 12, ал. 1, т. 3 от същия. Същевременно е било взето решение на П. С П. да бъде изплатено на основание чл. 14 от договора обезщетение в размер на възнаграждението за неспазения срок на предизвестието. Правният спор между страните по делото се концентрира единствено върху това дали претендираните от ищеца размери на вземанията му съответстват на размера на дължимото му възнаграждение по договора за управление и на размера на обезщетението за неспазен срок на предизвестието за прекратяване на същото това съглашение. В тази връзка съдът съобразява, че в договора за управление е предвидено, че довереникът получава възнаграждение, определено по реда на чл. 56 ППЗПП, платимо месечно и за сметка на дружеството /чл. 8-9/. В чл. 12, ал. 1, т. 3 от същия е предвидено, че правната връзка може да бъде прекратена по искане на доверителя, с предизвестие от един месец. Съгласно чл. 14, при прекратяване на договора по чл. 12, ал. 1, т. 3 и 4 от същия страната, поискала прекратяването преди изтичане на срока на договореното предизвестие, дължи на другата страна обезщетение в размер на възнаграждението за неспазения срок на предизвестие. Според чл. 56, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за публичните предприятия (ППЗПП), в сила от 05.05.2020 г., приет с ПМС № 85/30.04.2020 г., възнагражденията на членовете на изпълнителните и контролните органи на публичните предприятия се определят в зависимост от стойността на активите, числеността на персонала, рентабилността, финансовия резултат, изменението на добавената стойност на един зает, обслужването на задълженията, както и от поети специфични задължения и отговорности в сключените договори. По аргумент от чл. 56, ал. 2 ППЗПП месечните възнаграждения на членовете на органите за управление и контрол на публичните предприятия се определят чрез бална оценка, образувана въз основа на резултатите за отчетното тримесечие по показателите и критериите от таблицата съгласно приложение № 2 към ППЗПП и определената стойност на една бална единица. Съгласно чл. 56, ал. 3 ППЗПП членовете на съветите на директорите на публични предприятия получават възнаграждение, определено при стойност на една бална единица в размер 50 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец. Според чл. 56, ал. 6 ППЗПП след приключването на всяко тримесечие в зависимост от постигнатите през него стойности на показателите и критериите в приложението по ал. 2 се изчислява балната оценка и се преизчисляват месечните възнаграждения за отчетното тримесечие. Преизчислените възнаграждения се начисляват и изплащат с възнаграждението за последния месец на отчетното тримесечие. През първите два месеца на тримесечието членовете на изпълнителните и контролните органи получават авансово месечно възнаграждение въз основа на балната оценка за предходното тримесечие. Съгласно ал. 9 на чл. 56 ППЗПП размерът на възнаграждението на членовете на съветите на директорите, надзорните и управителните съвети на акционерните дружества, определен по реда на ал. 3, след преизчисляването по ал. 6 не може да надхвърля шесткратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец. Видно от цитираните разпоредби на ППЗПП е, че възнагражденията на членовете на органите за управление и контрол на публичните предприятия се определят въз основа на обективни икономически и финансови показатели. Дължимостта на възнаграждението на ищеца не е обусловена от доказване на конкретно изпълнение на задълженията му като член на Съвета на директорите или от преценка относно качеството на изпълняваните функции. Аргумент в тази посока е и чл. 56, ал. 6 ППЗПП, съгласно който през първите два месеца на всяко тримесечие членовете на изпълнителните органи получават авансово месечно възнаграждение въз основа на балната оценка за предходното тримесечие, което допълнително потвърждава, че възнаграждението на членовете не е поставено в зависимост от последваща оценка на изпълнението на задълженията по договора. Поради необходимостта от специални знания по делото е допуснато изслушването на съдебна счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че на ищеца са начислени във фиша за м.юни 2023 г. брутно възнаграждение за отработени 5 работни дни в размер на 797,73 лева и обезщетение за неспазен срок на предизвестието – в брутен размер от 3 510 лева. Чистата сума на платеното възнаграждение без начислените удръжки за данък общ доход за 5 работни дни е в размер на 717,96 лева, а на обезщетението – 3 249,00 лева. Установява се още, че от стойностите на показателят „изменение на рентабилността на приходите от дейността" се установява, че същият се е изменил със 74,43% през второто тримесечие спрямо първото тримесечие на 2023 г., което означава, че за този показател следва да се дадат 2 бални точки. Показателят „изменение на финансовия резултат" се е изменил, като печалбата се е увеличила от 260 хил. лева през първото тримесечие на 391 хил. Лева през второто тримесечие, което означава, че за този показател също следва да се дадат 2 бални точки. Вещото лице изяснява, че при тази корекция на балните точки, общият брой бални точки, при който следва са да се определи възнаграждението на нищена П. П. в качеството му на член на Съвета на директорите, е общо 13 бални точки. Установява се, че при тези бални единици месечната заплата за член на Съвета на директорите, изчислена в съответствие с чл. 56 ППЗПП би била в размер на 4 680 лева. В този случай, възнаграждението за 5 работни дни би било в размер на 1 063,64 лева, а разликата с платеното възнаграждение би била в размер на 265,91 лева (брутно). Обезщетението за неспазено предизвестие в размер на едно брутно възнаграждение би било в размер на 4 680 лева, а разликата с платеното възнаграждение би била в размер на 1 070 лева (брутно). Съдът, ръководейки се от правилото на чл. 202 ГПК, кредитира представеното експертно заключение като обективно и обосновано. Вещото лице е отговорило пълно и мотивирано на формулираните задачи, като по делото не се установяват обстоятелства, които да поставят под съмнение неговата добросъвестност и безпристрастност. При съобразяване на горепосочената нормативна уредба и експертните изводи на вещото лице, настоящият съдебен състав намира, че по делото се установи по безспорен начин, че всички предпоставки, обуславящи основателността на главните искови претенции са се осъществили в обективната действителност. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства за плащане на претендираните суми, доказателствената тежест за което е в тежест на ответника, то главните искове следва да се уважат в пълните претендирани размери, ведно със законната лихва от 06.02.2024 г. до окончателното плащане. Основателността на предявените акцесорните искове се предпоставя от наличие на главни задължения, които в случая бяха установени по делото, и забава в погасяването им. В случая се претендира обезщетение за забава от датата на получава на приложената по делото нотариална покана с рег. № 6420, том 3, акт 176 на нотариус АЛ, с рег. № 386 на НК – 06.12.2023 г., като след тази дата по делото не са ангажирани доказателства за изпълнение на дълга, което обуславя основателността на предявените акцесорни искове. Изчислени служебно от съда по реда на чл. 162 ГПК последните се явяват доказани в размер на сумите, както следва: 3,03 лева за периода от 06.12.2023 г. до 05.01.2024 г. върху вземането за главница от 265,91 лева и 13,33 лева за периода от 06.12.2023 г. до 05.01.2024 г. върху вземането за главница от 1170 лева. Следователно предявените акцесорни искове следва да бъдат уважени в пълните претендирани размери. По отговорността за разноските: В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски разполага единствено ищеца. Последният е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил такива, поради което с оглед уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъде присъдена сумата от 765,33 евро, представляваща разноски направени в исковото производство, и 364,01 евро, представляваща разноски направени в заповедното производство. Така мотивиран, съдът