Решение № 3266 от 25.9.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 740/2026 г.

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 25, ал.5 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ) вр. чл. 66, ал. 5, т. 2 от ППЗХУ. Образувано по жалба от Г. Т. Т. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, [жк] [адрес] срещу Заповед № ЗХУ-ИО/Д—ЕН/1384/ФП от 15.07.2026г. на Директора на ДСП-Плевен, потвърдена с Решение № 15-РД06-0038/13.08.2026г. на Директора на РДСП-Плевен. Посочва се в жалбата, че решението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че е несъстоятелен основният мотив на административния орган за потвърждаване на прекратяването на месечната финансова подкрепа, а именно обстоятелството, че с ЕР на НЕЛК № 92326/23.06.26г. е отменено изцяло предходното ЕР на ТЕЛК № 90602/04.02.2026г. и е върната преписката за ново освидетелстване на оспорващия. Твърди, че административният орган е пренебрегнал разпоредбата на чл.112в, ал.4 от Закона за здравето, която е специална и има засилена правозащитна функция. Сочи, че съгласно този текст, когато преосвидетелстването на лицата е забавено не по тяхна вина поради заетост или липса на графици на органите на медицинската експертиза, правата на лицата се удължават служебно, а плащанията не се прекратяват до издаването на ново експертно решение. Твърди, че в конкретния случай забавянето от юни 2026г. е изцяло по вина на органите на медицинската експертиза (ТЕЛК Стара Загора), което се установява от писмо изх.№ 94-1805-1/24.07.2026г. и отговор с вх.№ РД-23-633/27.07.2026г. Посочва още в жалбата, че новото преосвидетелстване е насрочено за 25.09.26г., а спирането на финансовата му подкрепа, предназначена за закупуване на жизненоважни медикаменти и физическо оцеляване, при изрично наличие на законова защита по чл.112в, ал.4 от ЗЗ, представлява тежко административно нарушение. Твърди, че органът неправилно е приложил разпоредбите на ППЗХУ, които имат по-ниска правна сила от Закона за здравето. Иска се от съда да отмени Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ЕН/1384/ФП от 15.07.26г. на директора на ДСП-Плевен и потвърждаващото го решение № 15-РД06-0038/13.08.26г. на Директора на РДСП-Плевен. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК. Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище за неоснователност на жалбата. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за установено следното: Установява се от писмо изх.№ АСД-16-405/02.09.26г., издадено от УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД-гр.Стара Загора,,че Г. Т. Т. има издадени следните ЕР за %ТНР,както следва: ЕР № 91016 от заседание 62/28.03.2024г. на ТЕЛК II състав при УМБАЛ „Г.Странски“ –гр.Плевен; ЕР № 91539 от заседание 101/28.05.2024г. на ТЕЛК II състав при УМБАЛ „Г.Странски“ –гр.Плевен; ЕР № 90410 от заседание 18/27.01.2026г. на ТЕЛК II състав при УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД-гр.Стара Загора; ЕР № 90602 от заседание 24/04.02.2026г. на ТЕЛК II състав при УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД-гр.Стара Загора. Видно от ЕР № 91016 от заседание 62/28.03.2024г. на ТЕЛК II състав при УМБАЛ „Г.Странски“ –гр.Плевен и ЕР № 91539 от заседание 101/28.05.2024г. на ТЕЛК II състав при УМБАЛ „Г.Странски“ –гр.Плевен, Г. Т. Т. е освидетелстван с 52% ТНР, дата на инвалидизиране 10.01.2024г., диагноза: потсфлебитен синдром - I87.0, за срок от 2 години – до 01.03.26г. С ЕР № 90410 от заседание 18/27.01.2026г. на ТЕЛК II състав при УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД-гр.Стара Загора, Г. Т. Т. е освидетелстван с 52% ТНР, дата на инвалидизиране 10.01.2024г., с водеща диагноза: потсфлебитен синдром - I87.0, за срок от 1 година – до 01.01.27г., като са отбелязани и следните заболявания: МКБ М51.1 – увреждане на междупрешленни дискове в ЛС отдел с радикукулопатия, МКБ М47 – лумбална спондилоартроза. ЕР № 90410 било отменено и издадено ЕР № 90602 от заседание 24/04.02.2026г. на ТЕЛК II състав при УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД-гр.Стара Загора, Г. Т. Т. е освидетелстван с 52% ТНР, дата на инвалидизиране 10.01.2024г., с водеща диагноза: потсфлебитен синдром - I87.0, за срок от 1 година – до 01.01.27г., като са отбелязани и следните заболявания: МКБ М51.1 – увреждане на междупрешленни дискове в ЛС отдел с радикукулопатия, МКБ М47 – лумбална спондилоартроза. С ЕР № 92326 от заседание 103 от дата 23.06.26г. Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания на НЕЛК отменил ЕР на ТЕЛК № 90602/04.02.2026г. поради съществени нарушения на изискванията на чл.62 и чл.63, ал.1 от НМЕ. ЕР на НЕЛК е влязло в сила видно от писмо изх.№ Ю-795/31.08.26г. а НЕЛК, както и е насрочено заседание на ТЕЛК за 25.09.26г. В тази насока са и писма изх.№ РД-23-633/27.07.26г. на директора на РЗИ-Стара Загора и изх.№ 94-1803-1/24.07.26г. на РЗИ –Стара Загора, приобщени по делото. Със Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ЕН/1384/ФП от 15.07.26г. на директора на ДСП-Плевен на основание чл. 25, ал.1 о ЗХУ вр. чл. 65, ал.1 и чл.66 от ППЗХУ била прекратена месечната финансова подкрепа по чл.70, т.1 от ЗХУ на Г. Т. Й., считано от 01.07.26г. Като мотив било посочено, че месечната финансова помощ се прекратява на основание чл.66, ал.5, т.2 от ППЗХУ поради промяна в обстоятелствата, при които е отпусната – получено ЕР на НЕЛК № 92326/103/23.06.26г., с което се отменя и връща ЕР на ТЕЛК № 90602/04.02.26г. Заповедта е връчена на оспорващия на 21.07.26г. С жалба № 1506-94Г-00-3139/24.07.26г. заповедта за прекратяване на месечната финансова подкрепа е оспорена пред директора на РДСП-Плевен. С Решение № 15-РД06-0038/13.08.20026г. Директорът на РДСП-Плевен на основание чл.97, ал.1 от АПК отхвърлил жалбата на Г. Т. Т.. Адм.орган приел за правилен извода на директора на ДСП-Плевен за промяна на обстоятелствата, при които е отпусната финансовата подкрепа по чл. 69, т. 1 от ЗХУ, поради което издал оспорената в настоящето производство заповед, с която е прекратено изплащането й, съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 5, т. 2 от ППЗХУ. Счел, че отмененото ЕР на ТЕЛК, въз основа на което Г. Т. Т. е получавал плащания от Дирекция „Социално подпомагане" - Плевен до месец юни 2026 г. включително, е отменено от оправомощения за това орган по установения законов ред т.е. липсва валиден медицински документ, който да породи всички законови последици за него като лице с трайно увреждане по смисъла на §1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗХУ. Предвид горното, потвърдил обжалваната Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ЕН/1384/ФП от 15.07.2026 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане" - Плевен като правилна и законосъобразна и отхвърлил жалбата на Г. Т. Т.. Решението е връчено на 18.08.26г. С жалба вх.№ 15-94Г-00-1297/21.08.2026г. по описа на РДСП-Плевен е инициирано настоящето производство. При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата на Г. Т. Т. е допустима, като подадена в срок, против подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат права и интереси на оспорващия като адресат на акта. Обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентен административен орган. Заповедта е постановена в предписаната от закона писмена форма и формално притежава всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. В същата са посочени фактически и правни основания, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, които според административния орган обосновават прекратяване на отпуснатата за Г. Т. Т. финансова подкрепа по реда на чл. 70, т. 1 от ЗХУ. Издаденият индивидуален административен акт от директора на ДСП-Плевен обаче се явява незаконосъобразен поради противоречие с материалноправни разпоредби, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при несъответствие с целта на закона да се предостави адекватна на потребностите подкрепа на човек с увреждания - основания за отмяна по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗХУ, въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 от ЗХУ, като съгласно чл. 70 право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 имат хората с трайни увреждания над 18–годишна възраст, както следва: т. 1 - от 50 до 70, 99 на сто степен на увреждане – в размер 7 на сто от линията на бедност; т. 2 - от 71 до 90 на сто степен на увреждане – в размер 15 на сто от линията на бедност; т. 3- над 90 на сто степен на увреждане – в размер 25 на сто от линията на бедност; т. 4- над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест – в размер 30 на сто от линията на бедност и т. 5 - над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност или пенсия за военна инвалидност, или пенсия за гражданска инвалидност, или наследствена пенсия – в размер 57 на сто от линията на бедност. Съобразно чл. 65, ал. 1 от ППЗХУ заповедта по чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗХУ се издава в 10-дневен срок от изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите. В чл. 66, ал. 3 от правилника е посочено, че месечната финансова подкрепа се отпуска от 1-во число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите, и се изплаща най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска, в рамките на бюджетната година с изключение на месечната финансова подкрепа, отпусната през месец декември, която се изплаща най-късно до 31 януари на следващата година. Разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от ЗХУ указва, че индивидуалната оценка на потребностите се изготвя в срок до края на месеца, следващ месеца на подаване на документите по чл. 21, ал. 3 от закона, по ред, определен с правилника за прилагането на закона, а съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗХУ индивидуалната оценка на потребностите се издава за срока, посочен в ЕР за определяне процента на трайно намалената работоспособност или вида и степента на увреждане. Нова индивидуална оценка на потребностите може да бъде изготвена преди изтичането на срока на издадената оценка при: 1. издаване на ново ЕР от ТЕЛК (НЕЛК) преди изтичането на срока на действащото ЕР и 2. промяна в потребностите на човека с увреждане и заявеното желание по чл. 21, ал. 2 от ЗХУ. Съгласно чл. 66, ал. 5 от ППЗХУ месечната финансова подкрепа се прекратява в следните две хипотези: 1. извършване на нова индивидуална оценка на потребностите съгласно чл. 26, ал. 5 от ЗХУ и 2. промяна в обстоятелствата, при които е отпусната. Спорният по делото въпрос се свежда до това настъпила ли е към 15.07.2026 г. (датата на постановяване на оспорения акт) промяна в обстоятелствата, при които на Г. Т. Т. е била отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ и налице ли е основание по см. на чл. 66, ал. 5, т. 2 от ППЗХУ за нейното прекратяване. В случая предоставената на жалбоподателя месечна финансова подкрепа по реда на ЗХУ се основава на издадено ЕР на ТЕЛК № 90602/04.02.2026г. за определена на Г. Т. Т. ТНР от 52% с дата на инвалидизиране – 10.01.2024 г. Действително това експертно решение е било отменено с ЕР № 92326 от заседание 103 от дата 23.06.26г. на Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания на НЕЛК, но с последното не е разрешен въпросът по същество за физическото състояние (процент на ТНР вид и степен на увреждане, както и срокът на определения процент ТНР), а преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване при съобразяване с дадените указания. Следователно с постановяването на експертното решение на НЕЛК на практика производството по освидетелстването на Г. Т. Т. не е приключило. Няма издадено ЕР на ТЕЛК/НЕЛК, установяващо промяна в степента на трайно намалената работоспособност на лицето, а единствено се възстановява неговата висящност пред състав на ТЕЛК при УМБАЛ "Проф. д-р Ст. Киркович" АД гр. Стара Загора. Изрично в разпоредбата на чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето е регламентирано, че обжалването по реда на ал. 1 - 8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им. През периода на обжалване на експертното решение за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане лицето ползва произтичащите права от обжалваното експертно решение, като при намаляване на вида и степента на увреждане, водещи до намаляване или отпадане на отпуснатата подкрепа, преосвидетелстваното лице не възстановява получената в повече сума. Тази нормативна регламентация налага извода, че независимо от постановената с ЕР № 92326 от заседание 103 от дата 23.06.26г. Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания на НЕЛК, отмяна на ЕР № 90602 от заседание 24/04.02.2026г. на ТЕЛК II състав при УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД-гр.Стара Загора, последното продължава да действа до постановяването на окончателен, влязъл в сила акт на медицинската експертиза. По несъмнен и категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, че към датата на издаване на процесната Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ЕН/1384/ФП от 15.07.26г. на директора на ДСП-Плевен не е налице влязло в сила ЕР на ТЕЛК/НЕЛК, за определяне на различна степен ТНР, водеща до отпадане на условията, при които е била отпусната месечната финансова подкрепа на Г. Т. Т. т.е. липсва промяна в условията в хипотезата на чл. 66, ал. 5, т. 1 от ППЗХУ във връзка с чл. 26, ал. 5, т. 1 от ЗХУ, като е налице е необходимост от изготвянето на нова индивидуална оценка на потребностите и съответно отпускане на нова по размер месечна финансова помощ. Ето защо необосновано Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Плевен е приел наличието на промяна на обстоятелствата, при която на Г. Т. Т. е била отпусната месечната финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ, обуславяща нейното прекратяване на основание чл. 66, ал. 5, т. 2 от ППЗХУ, считано от 01.07.2026 г. Така на практика лицето е било лишено неоснователно от получаване на първоначално определения месечен размер на финансова подкрепа за периода след 01.07.2026 г. Обстоятелството, че жалбоподателят е упражнил предоставената му от закона възможност да обжалва постановеното ЕР на ТЕЛК, не може да рефлектира негативно в правната му сфера, по начин който да го лиши от необходимата му социална подкрепа за значителен период от време, тъй като това е в противоречие, както с целта на закона - за оптимална подкрепа на хората с увреждания и гарантиране на пълноценното и равноправно упражняване на техните права и свободи (чл. 2 ЗХУ), а така също и с принципа за социална сигурност и предвидимост, закрепен в чл. 9 от Международния пакт за икономически, социални и културни права. В тази насока е и утвърдената практика на ВАС - Решение № 2245 от 26.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7429/2025 г., VI о., Решение № 5427 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1570/2026 г., VI о., Решение № 2688 от 17.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6363/2024 г., VI о. и др. По изложените съображения съдът приема, че жалбата е основателна, Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ЕН/1384/ФП от 15.07.26г. на директора на ДСП-Плевен се явява незаконосъобразна, поради противоречието й с материалния закон и неговата цел и следва да бъде отменена. С оглед изхода по делото, съдът дължи произнасяне по искането на оспорващия за разноски. Видно от списъка по чл.80 от ГПК жалбоподателят претендира сумата от 12,16 евро за разходи за препоръчителни писма, сумата от 11, 56 евро за принтиране и копиране, както исумата от 121, 25 евро за транспорт в града, или общо сумата от 144, 97 евро. Към списъка са приложени фискални бонове, но от същите не се установява връзка с настоящето производство, поради което съдът приема, че няма доказателства направените разходи, свързани с тези фискални бонове, да са свързани с адм.дело № 740/26г. Ето защо искането за разноски следва да бъде оставено без уважение. Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, пр.2 от АПК, Административен съд -Плевен, девети състав,