Решение № 12415 от 23.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 25414/2025 г.

Предявени са осъдителни искове от „.........“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по.86, ал.1 ЗЗД против З. П. М. и Р. П. М., действаща лично и със съгласието на майка си Н. С. П., в качеството им на наследници на П. М. С. /техен баща/, починал на 15.06.2024 г., за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца, при разделна отговорност всеки по ½ ид.ч. от общия размер на задължението, следните суми: З. П. М.: сумата от 541,25 евро /в левова равностойност 1058,59 лв./, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2022г. до м.07.2023 г. ведно със законна лихва от 07.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 118,06 евро /в левова равностойност 230,91 лв./, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 30.04.2025 г., сумата от 6,04 евро /в левова равностойост 11,81 лв./, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. до м.07.2023 г., ведно със законна лихва от 07.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 1,91 евро /в левова равностойност 3,72 лв./, представляваща мораторна лихва за периода от 17.07.2022 г. до 30.04.2025 г. ; Р. П. М.: сумата от 541,25 евро /в левова равностойност 1058,59 лв./, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2022г. до м.07.2023 г. ведно със законна лихва от 07.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 118,06 евро /в левова равностойност 230,91 лв./, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 30.04.2025 г., сумата от 6,04 евро /в левова равностойост 11,81 лв./, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. до м.07.2023 г., ведно със законна лихва от 07.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 1,91 евро /в левова равностойност 3,72 лв./, представляваща мораторна лихва за периода от 17.07.2022 г. до 30.04.2025 г. Ищецът твърди, че между него и наследодателя на ответниците възникнало договорно правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот апартамент, находящ се в гр. ............, като наследодателя на ответниците имал приживе качеството на битов клиент на топлинна енергия по силата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката , която норма предвиждала, че собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, са клиенти на ТЕ и били длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имота си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период в ползвания от наследодателя на ответниците въз основа на наемно правоотношение имот топлинна енергия, била извършена и услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като въпреки това наследодателят на ответниците в качеството си на наемател, съответно клиент на топлинна енергия, не изпълнил насрещното си задължение да заплати дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа, съгласно приложимите към договора общи условия, наследодателят на ответниците изпаднал в забава, с оглед на което претендира и обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответниците З. П. М. и Р. П. М., действаща лично и със съгласието на майка си Н. С. П., с който признават, че ищцовото дружество е извършило твърдяното от него количество топлинна енергия през процесния период, но по отношение на тези вземания релевират възражение за изтекла тригодишна погасителна давност. Впоследствие, с молба от 15.06.2026 г. изрично са оттеглили оспорването на исковете, като са заявили, че признават вземанията и са заплатили всичко претендирано от ищеца, като са представили платежно нареждане. В проведеното открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител е потвърдил, че всички претендирани суми са заплатени, вкл. и за държавна такса, като е поискал, с оглед обстоятелството, че ответниците са дали повод за завеждане на делото, съдът да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 60 евро – 30 евро за всеки от ответниците. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове срещу ответниците с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД вр.чл.49 ЗЕ, вр.чл.86 от ЗЗД. По иска по. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, включително и наследственото правоприемство, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. По иска чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава, в това число публикуване на общата фактура за съответен отоплителен сезон на интернет страницата на ищеца, както и че е отправил, а ответникът е получил покана да заплати дължимата такса за дялово разпределени. В настоящия случай ответниците са заявили, че признават вземанията и са погасили претенциите на ищеца – това обстоятелство се установява от представения по делото платежен документ и изричното потвърждаване от страна на ищеца, че вземанията са заплатени в цялост, като единствено претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като счита, че ответниците са дали повод за завеждане на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, когато същите са от значение за спорното право. В конкретния случай основанието и размерът на претенциите на ищеца са признати от ответниците, като задълженията са изцяло погасени в хода на производството. Ето защо съдът следва да съобрази настъпилия в процеса факт на плащане. Към момента на приключване на устните състезания не съществуват изискуеми и неудовлетвоР. вземания на ищеца. При това положение предявените осъдителни искове се явяват лишени от предмет и следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез изпълнение в хода на процеса. По разноските: С оглед изхода на спора, независимо че исковете се отхвърлят, съдът намира, че ответниците са дали повод за предявяването им, тъй като не са изпълнили задължението си доброволно и в срок. Обстоятелството, че исковете се отхвърлят се дължи единствено на пълното погасяване на вземанията и признанието им от страна на ответниците в хода на процеса, а не на тяхната неоснователност. Ето защо ищецът има право на разноски. Същият изрично е заявил, че всички разноски са му били заплатени с изключение на възнаграждение за юрисконсулт. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. С оглед обстоятелството, че освен подадена шаблонна искова молба /предвид множеството дела, водени от ищцовото дружество срещу различни ответници-клиенти на топлинна енергия/, като се съобрази и факта, че за ищеца не е възникнала необходимост от ангажиране на допълнителни доказателства и представяне на становища за доказване на основателността и размера на претенциите, заради признанието на задължението и осъщественото доброволно плащане в пълен обем от страна на ответниците, съдът намира, че следва да присъди в полза на ищеца възнаграждение в понисък размер от обичайно присъжданите по този вид дела за осъществено процесуално представителство в размер на 30 евро за исковото производство за всеки от ответниците или общо сума в размер на 60 евро. С оглед изложеното, съдът