Решение № 974 от 16.7.2026 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 996/2026 г.

№ 20264110100996 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид: Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, имащи за предмет сбор от претендирани главни вземания за цена на продадена и доставена стока и добавъчни вземания, представляващи обезщетение за забава, в размер на законна та лихва, чиято правна квалификация се извежда от нормите на чл.327, ал.1, вр. с чл.318, ал.1, чл.286, ал.1 от ТЗ , чл.330 от ТЗ, вр. с чл.186 от ЗЗД и чл. 309а от ТЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД. Пълномощникът на •••, със седалище и адрес на управление ••• - адвокат Г. Г. от АК ••• , твърди, че между дружеството и ответника Г. К. Т., действал в качеството си на земеделски производител, с БУЛСТАТ: •••, през ••• и началото на ••• г. са сключени неформално няколко продажбени сделки в изпълнение на които му е доставил силаж в количества и цена на тон съгласно издадени фактури, както следва: № •••/••.••.•••• г. на стойност 4459,68 лева с ДДС; №••••••••••/••.••.•••• H. на стойност 6083,04 лева с ДДС; №•••/••.••.••••г. на стойност 4505,28 лева с ДДС; №•••/••.••.••••г. на стойност 6014,64 лева с ДДС ; №•••/••.••.••••г. на стойност 5171,04 лева с ДДС; № •••/••.••.••••г. на стойност 4728,72 лева с ДДС; № •••/••.••.••••г. на стойност 5540,40 лева с ДДС ; №•••/••.••.••••г. на стойност 4674 лева с ДДС и №•••/••.••.••••г. на стойност 4646,64 лева с ДДС, или на обща стойност от 45 823,44 лева с ДДС. Ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на падежа/ посочен във всяка от фактурите/ цената на доставената му стока, въпреки обещанията си , че ще я заплати. Предвид гореизложеното , моли съда да постанови решение , с което да го осъди да му заплати тази сума/ превалутирана в 23 429.15 евро/ , заедно със сумата от 6553.70 евро/ изменение на иска в с.з. на ••.••.•••• г. по реда на чл.214 от ГПК/ , представляваща сбор от обезщетения за забава в размер на законната лихва , дължимо върху всяко от главните парични задължения , считано от датите на издадените фактури до ••.••.•••• г. – датата на подаване на исковата молба както и от същата дата до окончателното изплащане на сумата на главниците Претендира присъждане на направените по производството разноски. В с.з. поддържа исковете. Ответникът чрез пълномощника си адвокат М. М. Г. от *АК оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани , с възражения , че между страните не са сключвани/ ищецът не е доказал сключването им / твърдените в исковата молба сделки и съответно не е получавал стоките – фактурирани като облагаеми доставки/ ищецът не е доказал доставянето им /получаването им/. Ако съдът приеме , че съществува претендираното главно вземане , началният момент на вземането за обезщетение за забава в размер на законната лихва , доколкото не е уговорен между страните срок за плащане на цената на стоката не е деня на издаване на фактурите , а този , следващ изтичането на 14 дневния срок , считано от получаването им- чл.303а, ал.3 от ТЗ. Претендира присъждане на направените по производството разноски . Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи: Сключените между страните продажбени сделки, всяка от които е с характер на търговска по смисъла на чл. 318, ал.1, вр. с чл. 286, ал.1, ал.2 , вр. с чл.1, ал.1, т.1, т.2 от ТЗ/ със сигурност са търговски за ищеца , но правилата на ТЗ за регулиране на отношенията между страните се прилагат и за ответника, тъй-като очевидно сделките нямат за предмет купуване на вещ за лично ползване- чл.318, ал.2 от ТЗ/ , както и изпълнението на основното задължение на ищеца- продавач да предаде/ достави на ответника купувач уговореното количество царевичен силаж / такова каквото се твърди / са юридически факти - предмет на убедително доказване по смисъла на чл.154, ал.1, във вр. чл.153 от ГПК по съвкупна обстоятелствена логика с представените по делото писмени документи/ двустранно подписани експедиционни бележки , фактури с товарителнициописани в молба от ишеца на л.* от делото - т.7, т.8, т.9 ; 9 броя актуални към ••.••.•••• г. резултати от извършена проверка за упражнено право на данъчен кредит за получател във връзка с корекция на начислен данък по чл.126б от ЗДДС по посочените в исковата молба 9 фактури/ , както и с обстоятелствата , констатирани с приетата и неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза , че фактурите са надлежно записани по счетоводните книги на ответника / ••• / и са включени в дневника за покупките по ЗДДС за м. ••• и ••• г. Тези обстоятелства са съвкупен логически показател/ извод/ за осъществен фактически състав на сделките и изпълнението им от ищеца. Издаването на данъчна фактура е задължение, предвидено в данъчния закон/ чл.113, ал.1 от ЗДДС/ като последица от факт на възникване на данъчно събитие, явяващ се източник за определяне на дължим данък и условно задължение на продавача да го направи ако купувачът поиска, поради което при нормално стечение на нещата, не би могло да бъде намерено разумно обяснение защо един търговец ще издава фактури без да са налице доставки. Логически погледнато едва ли някой търговец или земеделски производител / в случая / с изрядно счетоводство, би включил в дневника на покупките несъществуващи такива, т.е. не би осведомявал данъчната администрация за наличието им, ако ги няма. Наред с това , горният извод се подкрепя и от обстоятелството / предмет на заключението на експертизата / на редовно водените счетоводни книги от ищеца- чл.182 от ГПК, чл.55 от ТЗ. Отрицанието на факта на получаване на стоките / а и въобще да е имало съглашение за такива доставки / логически противоречи на всички тези обстоятелства на превръщане на фактурите в предмет на надлежно извършени счетоводни операции при ответника , включително и чрез вписването им в дневника на покупките по ЗДДС и упражняването на правото на данъчен кредит , тъй-като ако не съществуваше този факт, всичко това би било очевидна неразумна проява в нарушение на изискването на закона за достоверност при воденето на счетоводните книги . Затова в негова тежест е възникнало задължението да заплати цялата претендирана сборна цена от 23 429,15 евро , в която сума всъщност попадат и вземания за възстановяване на транспортни разходи, извършени от ищеца заради/ в изпълнение на доставянето на стоката на ответника от търговец превозвач – чл.327, ал.1 от ТЗ, чл.200, ал.1 от ЗЗД, чл.330, ал.1 от ТЗ, вр. с чл. 186 от ЗЗД . Тъй-като не се твърди и доказва да е уговорено друго , задължението на ответника за заплащане на цената е възникнало в момента , когато стоката му е предадена, т.е. това е денят, посочен във фактурите като дата и място на получаването й , тъй-като тази дата съвпада с датата на разтоварването й в указаното място , удостоверена с товарителниците, а подразбираемо предаването й следва да е съчетано с приемането й , т.е. с одобряването й / косвено доказателство за второто е осчетоводяването на доставките при ответника и липсата на възражения в тази насока/- чл.327, ал.1, чл. 324 от ТЗ. Това задължение при липса на уговорен срок за плащане , а такъв няма, понеже не се твърди и доказва да има и не е установено по делото кога точно ответникът е получил фактурите , подлежи / е подлежало / на изпълнение в 14 дневен срок от деня , следващ деня на получаване на стоката , посочен във всяка една от фактурите , съвпадащ с датите им на издаване/ ••.••.•••• г. , ••.••.•••• г. ; ••.••.•••• г. ; ••.••.•••• г. ; ••.••.•••• г. ; ••.••.•••• г. ; ••.••.•••• г. ; ••.••.•••• г. и ••.••.•••• г. / – разрешение , приложимо от правилата на чл. 327, ал.3, вр. с чл.303а, ал.3 от ТЗ. Срокът за изпълнение на въпросното парично задължение по всяка една от сделките е изтекъл/ като не се отброяват в него неприсъствените дни – чл.72, ал.2 от ЗЗД/ съответно на ••.••.•••• г. ,••.••.•••• г. , ••.••.•••• г. , ••.••.•••• г. , ••.••.•••• г. , ••.••.•••• г. , ••.••.•••• г. , ••.••.•••• г. и на ••.••.•••• г. / чл.72, ал.1 от ЗЗД/. Поради неизпълнението му в този срок, както и до датата на подаване на исковата молба/ ••.••.•••• г./ и до приключване на устните състезания по делото/ ••.••.•••• г./, ответникът е изпаднал в положение на забава , считано от деня , следващ този на изтичането му / чл. 84, ал.1 от ЗЗД/ и на това основание / забавата/ от него момент/ ••.••.•••• г. , ••.••.•••• г. , ••.••.•••• г. ,••.••.•••• г. ,••.••.•••• г. , ••.••.•••• г. ,••.••.•••• г. , ••.••.•••• г. ••.••.•••• г. дължи на ищеца плащане на претендираното обезщетение в размер на законната лихва , изчислено върху всяко едно от неплатените главни парични задължения- чл. 309а, ал.1 от ТЗ, чл.86, ал.1 от ЗЗД. Сборният му размер до датата на подаване на исковата молба , изчислен с електронен интернет калкулатор възлиза на сумата от 13 006,28 лева, а след превалутирането й - на 6650 евро. Затова предявените добавъчни/ аксесорни/ искове подлежат на отхвърляне за разликата до общия им претендиран размер от 6790,64 евро като неоснователни. При този изход на спора ответникът дължи на ищеца плащане на сумата от 2817,29 евро, представляваща доказано направени по производството разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК , съразмерно с уважената част от исковете и следва да бъде осъден да я заплати, тъй като вторият е упражнил това си право, произтичащо от нормата на чл.78, ал.1 от ГПК. Ответникът има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, възлизащи на сумата от 12,34 евро – чл.78, ал.3 от ГПК Предвид горното, съдът