Решение № 2036 от 19.6.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 186/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.328, вр. с чл.327 от ЗСВл. Образувано е по жалба от Ю. Г. С. - Н., Прокурор в ОП Стара Загора, чрез адв. Д. против Заповед № ОП-44/12.02.2024г. на Административен ръководител – Окръжен прокурор на ОП Стара Загора, издадена на осн. чл.327 от ЗСВл. Заповедта се счита за незаконосъобразна, като издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел, основания по чл.146, т.2-5 от АПК. В жалбата се твърди, че актът по чл.327, ал.1 от ЗСВл. бил правомощие на административния ръководител на съотв. орган на съдебната власт, което се упражнявало в лимитивно установени в закона случаи – за установено нарушение по образуване и движение на делата или по организация на работата по дела. ЗСВл. не съдържал правила, по които да се проведе и реализира право на защита на доброто име и професионализъм на магистрата, поради което следвало да се прилагат правилата от АПК относими към индивидуалните административни актове по см. на чл.21, ал.1 от АПК. По фактите се сочи следното: жалбоподателката заемала понастоящем длъжността „прокурор“ в ОП Стара Загора, като спорът в случая касаел дали същата допуснала нарушение по провеждане на разследване по ДП №ЗМ-1278/2018г. по описа на сектор РУ на МВР К., пр.пр. № 1552/2018г. по описа на ОП Стара Загора, изразяващо се в неоснователно забавяне на разследването, за което е обърнато внимание на прокурор Т.-Н. с процесната заповед. Въпросното ДП било образувано с Постановление на прокурор от 15.10.2018г. и водено за престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.1 от НК, като с това постановление делото било пратено на разследващия орган с дадени конкретни указания по разследването, като били проведени разпити на свидетели, изискана и приложена била документация, относима към предмета на разследването. С постановление от 21.12.2023г. наказателното производство било прекратено, а процесната заповед била издадена след тази дата, което обезсмисляло нейното издаване и съобразяването й с целта на закона. Правните доводи за незаконосъобразността на заповедта се свеждат до следното: не бил посочен периодът, в който било допуснато нарушението и това се въздига за нарушение на чл.59, ал.2, т.4 о АПК, водещо до незаконосъборазност на осн. чл.159, т.2 от АПК. На второ място сочи, че чл.327 от ЗСВл. не предвиждал правомощие за органа да налагал мярката „обръщане на внимание“ в случаите на допуснати нарушения по провеждане на разследване, което се следвало по аргумент на изчерпателните хипотези на нормата – за допуснати нарушения по образуване и движение на делата, както и по организацията на работата им. На трето място претендира и материално правна незаконосъобразност на заповедта, тъй като установените факти по нарушението не отговаряли на изведените правни квалификации, а нямало доказаност на виновно поведение у прокурор Т.-Н.. В случая се сочи, че от съществено значение бил и фактът на натовареността на прокурор Н., но това не било обследвано в заповедта нито имало мотиви в тази насока в нея. В процесния акт били описани действията на магистрата, но нямало анализ на вида и тежестта на разпределените й останали преписки и производства в проверявания период, за да може да се установи разполагаемото време и обективни възможности за работа. Следвало също така органът да мотивира в акта дали претендираното от него забавяне на разследването било по отношение образуването, движението или по организацията на работата на оспорващата, но с оглед цялостната й дейност като прокурор в ОП Стара Загора. Въпросната мярка по чл.327 от ЗСВл. се налагала само при необходимост, за да отстраняли недостатъци в работата на магистрата, което налагало установяване на недостатъчно добро изпълнение на служебни задължения. На последно място се претендира и че заповедта била несъразмерна и издадена в нарушение на принципа на чл.6 от АПК, което довело до нейното несъответствие със закона. Жалбоподателката, редовно и своевременно призована в с.з., се явява лично и с адв. Д.. Поддържа се жалбата. Ответникът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Не взема становище по жалбата. Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното: С постановление на наблюдаващ прокурор Н. на 15.10.2018г. било образувано ДП за престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.1 от НК, като разследването било възложено на разследващ полица от РУ Казанлък. С постановлението от 15.10.2018г. наблюдаващият прокурор дал указания по разследването. В следствие на извършените действия по разследването били проведени разпити на свидетели, била изготвена ССЕ. Б. предприети действия по призоваване и разпит като свидетел на лицето И. Х.. И., управител на „Симба 1980“ ЕООД пред инкриминирания период, но било установено, че същият тогава работел и живеел в ФР Германия, като това било удостоверено в докладна записка от 16.01.2019г. и в докладна записка от 07.11.2019г. На 11.05.2020г. делото постъпило в ОП Стара Загора с мнение на разследващия орган за прекратяване на наказателното производство. С Постановление от 09.06.2020г. от наблюдаващ прокурор са дадени указания по реда на чл.196, ал.1, т.2 от НПК за провеждане на разпит на двама свидетели за установяване местонахождението на лицето И.. От проведените действия по разследването отново е установено, че местонахождението на И. е извън страната, видно от докладна записка от 18.08.2020г. с Телеграма от 11.09.2020г. същият бил обявен за общо държавно издирване. Н. 23.09.2020г. разследващия орган изготвя заключително мнение за спиране на наказателното производство /НП/ на осн. чл.244, ал.1, т.3 от НПК. С Постановление от 02.10.2020 производството е спряно, което е възобновено с постановление от 23.09.2021г. на осн. чл.244, ал.8 от НПК, като с него са дадени указания до разследващия орган. В следствие изпълнение на тези указания била издадена докладна записка от 05.10.2021г. с данни, че И. продължава да се намира и работи в Германия. Делото отново е изпратено на ОП Стара Загора с мнение за спиране и с постановление на прокурор Н. от 13.10.2021г. то е спряно. Н. 11.10.2022г. наблюдаващ прокурор Н. възобновява производството на осн. чл. 248, ал.8 от НПК, с дадени указания, идентични с тези от 23.09.2021г. Съгласно докладна записка от 21.11.2022г. И. отново не се намира на адреса си в Германия. Делото на 23.11.2022г. отново е изпратено на наблюдаващ прокурор с мнение за спиране. С Постановление от 30.10.2022г. от наблюдаващ прокурор са дадени указания за установяване на лицето И. в ФР Германия и за преценка възможността за изготвяне на ЕЗР или други действия по разследването. Н. 04.01.2023г. е изпратено писмо до дир. „МОС“ за данни за адреса на И. в Германия, като в получен отговор са дадени такива данни. След получаване на тези данни делото е изпратено на наблюдаващия прокурор за изготвяне на ЕЗП по отношение на И. и/или за даване на други указания. От прокурора са дадени указания за извършване на конкретни действия по разследването. Н. 11.08.2023г. делото е изпратено на доклад в ОП Стара Загора, а с писмо от 01.09.2023г. наблюдаващият прокурор връща материалите по ДП на разследващия полицай с указание за изпълнение на предходните указания от 13.02.2023г. С Постановление от 21.12.2023г. на Прокурор Н. е прекратено ДП №284 ЗМ-1278/2018г. по описа на РУ Казанлък /пр.пр. № 152/2018г./, л. 29-31. Н. 21.11.2023г. в ОП Стара Загора постъпила справка №11250/23 от прокурор от Направление „Инспекторат“ /л.65-67/, в отдел 6 при ВКП за извършена проверка по наблюдавано ДП по пр. пр. № 1552/2018г. по описа на ОП Стара Загора, съдържаща указания за предприемане на действия по гр. 16 от ЗСВл. по отношение на прокурор Н., в качеството й на наблюдаващ прокурор по ДП № 284 ЗМ-1278/2018г. по описа на РУ Казанлък при ОДМВР Стара Загора. Във връзка с така получената справка била издадена Заповед № ОП-263/13.12.2023г. на административен ръководител на ОП Стара Загора /л.52/ за създаване на организация за извършване на проверка по реда на п. I от „методически насоки за работата на административните ръководители на прокуратури при упражняване на правомощията по гл. 16 от ЗСВл. за установяване на пропуски и нарушения по движението по пр. пр № 1552/2018г. по описа на сектор ОП-Стара Загора, наблюдавана от прокурор Т.. В заповедта било разпоредено извършване на проверка лично от административния ръководител на ОП Стара Загора и определен срок от 2 месеца или до 12.02.2024г. Заповедта била съобщена на прокурор Н., като датата е заличена в представеното копие по делото. В изпълнение на Заповед № ОП-263/2023г. от Прокурор Н. бил подаден отговор с вх. рег. № А-264/23 от 28.12.2022г. /л.54/. Процесната заповед била издадена под № ОП-44 на 12.02.2024г. и връчена на жалбоподателката на 20.02.2024г. За заповедта били уведомени Прокурорска колегия на ВСС /л.37/, Върховна прокуратура, отдел 10 „Инспекторат“ /л.39/, Апелативна прокуратура Пловдив и ВКП, отдел „Административен“ /л-59/. Жалбата е подадена в съда на 05.03.2024г. По делото се представят и: справки за индивидуална натовареност /л.44-47/; заповеди за разрешаване ползване на платен годишен отпуск /л.48-51/; заповед № ОП-173/2023 от 29.08.2023г. /л.72/; заповед № ОП-107/2023 от18.05.2023г. /л.73/; заповед № АП -56 /02.05.2023г. /л.74-76/; заповед № ОП-50/2021г. /л.77-84/; Заповед № ОП-257/2022 от 30.12.2022г. /л.85-92/; заповед № ОП-144/2021 от 24.09.2021г. /л.93-100/; справка изх. № А-264/2023 от 14.05.2024г. /л.111-11/; CD съдържащ данни за разпределените пр.пр и ДП на оспорващата за периода 09.06-2020г. – 01.09.2023г.; приложение пр.пр№1552/2018г. по описа на РУ Казанлък; По искане на оспорващата страна, съдът допусна събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел - Й. С.. Свидетелката посочи в с.з., че работи в РУ Казанлък, Сектор „Разследване“, като ст. разследващ полицай. Познавала прокурор С., работила с нея служебно. Прокурор С. била определена за наблюдаващ прокурор по пр. пр. 1552/2018г., която била образувана за престъпление на данъчното законодателство, по което до последно нямало обвиняем. По това дело били проведени разпити на свидетели от нея, както и такива по делегация в гр.София и гр. Бургас. Била назначена счетоводна експертиза по делото. Тези процесуални действия били извършвани и по указания на прокурора, като делото пристигнало при нея с указания от прокурор. По делото имало лица, които били търсени като свидетели, но за които се установило, че не се намират в страната. Т. лице било бившият собственик на фирмата, във връзка с която било образувано досъдебното производство, който към онзи момент не бил в страната и бил издирван като свидетел. Утановило, че това лице не живеело в страна някъде през 2019-2020г, от тогава имало данни, че това лице не пребивавало в страната. От негови близки имали данни, че то пребивавало е в Германия. Към онзи момент същият бил обявен за общодържавно издирване, според свидетелката през 2020г. Необходимостта да издаде европейска заповед за разследване /ЕЗР/ обикновено се съгласувала с наблюдаващия прокурор. Можело да стане и по нейна инициатива, но за 16 г., като резследващ полицай, свидетелката сочи, че това никога не било по нейна инициатива. По указания на наблюдаващия прокурор при последващото възобновяване на делото, но без да си спомня при кое възобновяване, второто или третото, наблюдаващият прокурор й указал да установи адреса на лицето И. в Германия, като чрез Дирекция „МОС“ установили адреса му в Германия с идеята да се изготви европейска заповед за разследване. Свидетелката посочи, че по делото била разпитана единствено майка му, а впоследствие относно адреса му в Германия, разговаряла с брат му по телефона. През период на разследването й били давани устни указания по телефона /от наблудаващия прокурор/ и съгласували действията си по телефона с прокурор С.. Нейното първо мнение по движението на делото било за прекратяване на преписката, като същото било изградено на база изготвената по ДП счетоводна експертиза, в чието заключение нямало безспорни данни за субективния елемент и вината на управителя на дружеството, т.е. на бившия собственик на фирмата, която обследвали за извършване на конкретното престъпление по НК. Това мнение било отменено от наблюдаващия прокурор, преписката й била върната с указание да разпита бившия собственик на дружеството И. Х. И. и тогава вече той бил обявен за издирване. При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът приема следното: По допустимостта: оспорването е допустимо, като изхождащо от активно легитимирано лице, притежаваща правния интерес да оспорва заповедта, чийто адресат е. Обжалвания акт е годен за съдебен контрол предвид изричната разпоредба на чл.327, ал.2 от ЗСВл. Оспорването е пред местно компетентния административен съд. Не се установяват други обстоятелства по чл.159 от АПК, които да правят обжалването недопустимо, вкл. и досежно срочността на жалбата. По основателността: Съдът е длъжен да извърши служебно пълен контрол на процесния административен акт /арг. от чл.168 от АПК/, като се ръководи от критериите в чл.146 от АПК. В тази насока се установява следното: Относно валидността на процесния акт – спор по това обстоятелство не се повдига от оспорващата, а и данните по делото сочат еднопосочно, че заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.327, ал.1 от ЗСВ, какъвто се явява Административният ръководител на ОП – Стара Загора. Ето защо и не е налице основание за обявяването й за нищожна. Спазена е и формата на издаване – писмена, като законът /чл.327, ал.2, вр. с чл.314, ал.1 от ЗСВл./ изисква същата да е мотивирана, т.е. издателят й има задължението ясно да посочи в какво се изразява нарушението, какви са обективните и субективни му рамки, което включва несъмнено и задължението му да посочи периода на извършване на нарушение по см. на чл.327 от ЗСВл. В случая оспорващата в своята жалба изрично възразява, че в заповедта в нарушение на императива на чл.59, ал.2, т.4 от АПК липсва реквизит и в частност няма посочен периода на извършване на нарушението. Макар и да няма специални правила в тази насока, в случая несъмнено приложимост намират всички общи изисквания и принципни разпоредби на санкционното производство и административното производство по издаване на индивидуален административен акт, какъвто е и процесната заповед. Това задължително налага органът еднозначно /ясно и конкретно/ да сочи всички онези факти и обстоятелствата от обективната действителност, чрез които претендира, че посочения магистрат е извършил едно конкретно нарушение, за което може да се наложи мярката по чл.327 от ЗСВл., защото това нарушение е незначително. Това е от значение и за преценката за навременност и адекватност на мярката с оглед постигане на преследваните с нея цели, вкл. и за преценката на въпроса дали не са изтекли сроковете за ангажиране на отговорността на магистрата по чл.310, ал.3 от ЗСВл., приложими по аргумент на по-силното и за това производство. Тази преценка обаче следва да се извърши при ясно дадени в мотивната част на заповедта времеви рамки на извършване на нарушението. В конкретния случай видно от съдържанието на заповедта, същата обективира в мотивната си част една дълга хронология с начален момент образуването на конкретното ДП /пр. пр. 1552/2018/ - 15.10.2018г. и краен такъв – 01.09.2023г., като за целия този период ответникът сочи, че оспорващата е бездействала, т.е. нарушението, което се претендира е във формата на бездействие /липсва активно поведение/. Никъде обаче в тази заповед издателят й не дава фирмено, ясно и конкретно посочване все пак кой е периодът на така очертаното с конкретика бездействие от прокурор С.. Нито се обосновава по ясен начин, че това е 15.10.2018г. – 01.09.2023г., нито се обосновава, че периодът е по –кратък. Липсата на съществен елемент от фактическата обосновка, която се съдържа във властническото волеизявление, не само може да се определи като нарушение на императива на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, но тази липса води до ограничаване правото на защита на засегнатото лице, което следва да има пълна, ясна и точна представа за всички онези факти и обстоятелства, срещу които ще се защитава, а това ограничава неговото правото на защита. Освен това и по арг. на по силното по чл.310, ал.3, вр. с ал.1 от ЗСВл. недопустимо е да се преценяват действията на магистрата, извършени в период три години от откриване на претендираното бездействие. В случая, данни за бездействията на наблюдаващ прокурор С. по конкретното ДП постъпват в ОП Стара Загора на 21.11.2023г., когато постъпва справка № 11250/20232 на прокурор от ВКП. Самото производство е инициирано със заповедта на л. 52-53 на 13.12.2023г., но по делото няма обективни данни „проверяващите“, т.е. самият административен ръководител на ОП Стара Загора да е извършил конкретно разпоредените от него и за него действия по установяване на фактите по въпросната справка на прокурор от ВКП, но Съдът приема, че все пак с оглед датата на подаване на отговор от прокурор Н. „откриването“ по см. на чл.310, ал.3, вр. с ал.1 от ЗСВл. е настъпило на дата 28.12.2023г. Приложено правилото на въпросния текст, следва, че е недопустимо да се преценяват факти от значение за нарушението, което се претендира като извършено от оспорващата, настъпили преди датата 28.12.2020г., т.е. само и единствено в рамките на период от 28.12.2020г. до 01.09.2023г. /последно визираната в мотивите на заповедта дата/ е законово допустимо да се преценяват действията на жалбоподателката по движение на въпросната пр. преписка по описа на РУ Казанлък. Заповедта, която обаче е предметна на това дело, както вече се посочи, не визира по ясен и точен начин никакъв период в себе си, още по-малко горевизирания. Изводът на съда, че в действителност органът не визира конкретен период на извършено нарушение от прокурор С. чрез бездействие от нейна страна, се потвърждава и от приложения оптичен носител, съдържащ информация за разпределени пр.пр. и ДП на същата за периода 09.06.2020г. – 01.09.2023г. Този период също по никакъв начин не намира отражение в мотивната част на заповедта. Налице е нарушение на процесуални правила за издаване на административен акт, което е съществено по своя характер, доколкото засяга правото на защита на адресата си. Следва обаче да се посочи, че видно от справката, изготвена от въпросния прокурор при ВКП и от дадената в нея подробна хронология на действията на прокурор С., същата сочи, че на 30.11.2022г. /вж. стр.3 от справката/, вече е налице изрично указание на оспорващата да се предприемат действия по установяване местонахождението на лицето И. във ФР Германия и за преценка възможността за изготвяне на ЕЗР. В крайна сметка нарушението от страна на жалбоподателката е мотивирано в заповедта с това, че същата не дава указания за предприемане на действия по установяване местопребиваването на лицето И. в Германия четири години след постъпване на информация за това обстоятелство /което бездействие де факто е прекратено на 30.11.2022г./. Всичко това обаче подкрепя еднопосочно гореприетото от съда, че липсва ясно визиран период на извършване на нарушения на чл.196 от НПК от оспорващата при конкретно очертани от обективна страна елементи на същото, както и че в крайна сметка въпросното бездействие, изразяващо се в не установяване мястото на пребиваване на И. в Германия след 30.11.2022г. вече е прекратено. Това пък сочи, че евентуално фиксиран период на извършване на нарушение в рамките от 28.12.2020г. до 01.09.2023г., или дори в рамките 09.06.2020г. – 01.09.2023г., няма да се счита обосновано от фактическа страна. В заключение, Съдът приема извод и че процесната заповед е издадена и в нарушение на чл.35 от АПК, както и същата е непропорционална, като издадена в нарушение на установения в чл.6 от АПК основополагащ принцип. Няма спор, че въпросното ДП /пр. пр. 1552/2018г./ е прекратено от прокурор С. с издадено от нея постановление от 21.12.2023г., което е малко след иницииране на особеното административно производство, поради което това обстоятелства е следвало да се прецени от органа, като имащо значение за крайния правен извод на ответника. Т.е., към датата на процесната заповед не е налице вече висящност на наказателното производство по пр. пр. 1552/2018г., което поставя под съмнение изобщо адекватността на въпросната мярка, защото тя трябва да е своевременно наложена, за да постига свързаните с нея цели, защото "Обръщане на внимание" по чл.327 от ЗСВ по своя характер се възприема в практиката като вътрешно организационна мярка с дисциплиниращ ефект, която има преимуществено превантивен характер. Въпросната мярка се прилага, когато нарушенията /пропуските/ в работата на магистрата касаят образуването и движението на делата или организацията на работата му, но в случая „движение“ на делото към датата на заповедта не е налице и именно поради това същата, като несвоевременно наложена се явява неадекватна и наложена в нарушение на чл.6 от АПК. Друг въпрос е, че преценката на прокурора от ВКП е за ангажиране на дисциплинарна отговорност от прокурор С. за извършено от нея дисциплинарно нарушение по чл.307, ал.3, т.4 от ЗСВл., което обаче вече налага провеждане на специалното такова производство по глава 16 от ЗСВл., като тук отново на преценка стои въпросът за това дали са изтекли давностните срокове по чл.310, ал.1 и ал.3 от ЗСВл. Горното обосновава извод за незаконосъобразност на процесната заповед и същата като издадена в нарушение на закона, следва да бъде отменена. Оспорващата не прави искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да й се присъдят. Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът