Решение № 2032 от 23.4.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1795/2024 г.

Производството e по реда на чл. 32, ал. 8 от Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) и е образувано по жалба на д-р Е. Н.-Ц., с постоянен адрес [населено място], [улица], вх. А, ап. 3 против Решение на Комисия по допустимост при Югозападен университет (ЮЗУ) „Неофит Рилски“ за конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент“ по професионално направление 7.1 „Медицина (Физикална и рехабилитационна медицина)“, назначена със Заповед № 1079 от 10.07.2020 г. на Ректора на Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, обективирано в Протокол на комисията от 19.04.2023 г., с което на основание чл. 99, т. 1 от АПК във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) във връзка с чл. 53, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България (ППЗРАСРБ) и чл. 80, ал. 1, т. 1 от Вътрешните правила за развитие на академичния състав в Югозападен университет „Неофит Рилски“ (Вътрешните правила) Комисията е отменила свое решение от 14.07.2020 г. за допускане на оспорващата до участие в обявения с решение на Академичния съвет от 22.04.2020 г., обнародвано в ДВ, бр. 42/2020 г., конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент“ по професионално направление 7.1 „Медицина (Физикална и рехабилитационна медицина)“ и същата не е допусната до участие в обявения с решение на Академичния съвет от 22.04.2020 г., обнародвано в ДВ, бр. 42/2020 г., конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент“ по професионално направление 7.1 „Медицина (Физикална и рехабилитационна медицина)“ като неотговаряща на изискването по чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ, чл. 53, ал. 1 от ППЗРАСРБ и чл. 80, ал. 1, т. 1 от Вътрешните правила. В жалбата се излагат доводи за нищожност на обжалвания административен акт, сочи се некомпетентност на комисията да вземе решение по реда на чл. 99 от АПК за допускането на жалбоподателката до обявения конкурс, доколкото с влязло в сила съдебно решение въпросът относно правото й на участие е окончателно разрешен. Сочи се, че с решение № 11406 от 09.12.2022 г., постановено по адм.д. № 5421/2022 г. по описа на Върховен административен съд, е оставено в сила решение № 647 от 15.04.2022 г., постановено по адм.д. № 149/2022 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отменено Решение на Комисия по допустимост при ЮЗУ „Неофит Рилски“ - Благоевград, обективирано в Протокол от 30.07.2020 г., с което д-р Е. Н.-Ц. не е допусната до участие в конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент“ по професионално направление 7.1 Медицина (Физикална и рехабилитационна медицина) и преписката е изпратена на Научно жури при ЮЗУ „Неофит Рилски“, определено със Заповед № 952/01.07.2020 г., за продължаване на процедурата по обявения в ДВ, бр.42/12.05.2020 г. конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент“ по професионално направление 7.1 Медицина (Физикална и рехабилитационна медицина) в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Сочи се противоречие на оспорения административен акт с влязлото в законна сила съдебно решение. Отделно се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като не е налице законово основание за възобновяване на работата на комисията, в конкретния случай работата на комисията е възобновена въз основа на еднолична докладна на П. на научното жури, без същото да е провело заседание, което е в нарушение на чл. 4, ал. 8, ал. 9 и ал. 10 от ЗРАСРБ. Сочи се, че оспореното решение е взето в противоречие с чл. 26, ал. 3 от ЗРАСРБ, чл. 48, ал. 4 и чл. 49, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на ЗРАСРБ и чл. 82, ал. 4, чл. 75, ал. 1 от Вътрешните правила за развитие на академичния състав в Югозападен университет „Неофит Рилски“. Производството е след Решение № 12940 от 28.11.2024 г., постановено по адм.д. № 1379/2024 г. по описа на Върховен административен съд, с което е отменено Решение № 2091 от 13.11.2023 г., постановено по адм. дело № 529/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. В съдебно заседание, жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Допълнителни доводи се излагат в писмени бележки. Претендират се разноски съгласно списък, който се представя. Ответникът – Комисия по допустимост на кандидати до участие в конкурс за доцент по професионално направление 7.1 Медицина (Физикална и рехабилитационна медицина) при ЮЗУ „Неофит Рилски“, чрез процесуалния си представител надлежно упълномощен юрисконсулт, в съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на жалбата и счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно. Представят се писмени бележки. Претендират се разноски. Административен съд - Благоевград, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено следното: На 09.07.2020 г. д-р Е. Н.-Ц. е депозирала в ЮЗУ „Неофит Рилски“ заявление с вх. № 81-03-88 за участие в обявен в ДВ, бр. 42/12.05.2020 г. конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент“ по професионално направление 7.1 Медицина (Физикална и рехабилитационна медицина) в учебното заведение, към които е приложила изискуеми за конкурсната процедура документи (л. 38 и сл. от адм.д. № 529/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград). Със Заповед № 952 от 01.07.2020 г. Ректорът на ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград е определил състава на научното жури, което да проведе конкурса (л. 21 от адм.д. № 529/2023 г.). Със Заповед № 1079 от 10.07.2020 г. Ректорът на висшето учебно заведение е назначил комисия за разглеждане на документите на кандидатите и допускането им до участие в конкурса за доцент по 7.1 Медицина (Физикална и рехабилитационна медицина) (Комисия по допустимост) (л. 23 и л. 175 от адм. д. № 529/2023 г.). На 14.07.2020 г. Комисията по допустимост е разгледала документите на д-р Е. Н. - Ц. и след като е констатирала, че са представени необходимите такива по чл. 82 от Вътрешните правила за развитие на академичния състав на ЮЗУ „Неофит Рилски“, е допуснала оспорващата до участие в конкурса. Резултатите от дейността на комисията са отразени в Протокол от 14.07.2020 г. (л. 17 от адм. д. № 742/2020 г. по описа на Административен съд – Благоевград). С Решение по Протокол № 1/16.07.2020 г. научното жури е допуснало до оценяване в конкурса за заемане на академична длъжност „доцент“ по 7.1 Медицина (Физикална и рехабилитационна медицина) оспорващата д-р Е. Н. - Ц. (л. 170 от адм. № 742/2020 г.). С Докладна записка вх. № 70-03-37/27.07.2020 г. Председателят на научното жури е уведомил Ректора на ЮЗУ „Неофит Рилски“, че дипломата за придобитата от оспорващата образователна и научна степен „доктор“ по научна специалност „Теория и методика на физическото възпитание и спортната тренировка“ (вкл. методика на лечебната физкултура) не отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ, чл. 53 от Правилника за прилагане на ЗРАСРБ и чл. 80 от Вътрешните правила за развитие на академичния състав в ЮЗУ „Неофит Рилски“ (л. 180 от адм. д. № 529/2023 г.). Въз основа на докладната записка Ректорът на ЮЗУ „Неофит Рилски“ със Заповед № 1190/29.07.2020 г. е възобновил дейността на Комисията по допустимост със задача същата да преразгледа документите на д-р Е. Н.-Ц. и да вземе решение за допускане/недопускане участието на кандидата в конкурса (л. 181 от адм. д. № 529/2023 г.). Комисията по допустимост е разгледала повторно документите, при което е приела, че представената диплома за придобита от д-р Е. Н. - Ц. образователна и научна степен степен „доктор“ не е по научната специалност от професионално направление 7.1 Медицина (Физикална и рехабилитационна медицина). Изложени са мотиви, че кандидатът не отговаря на условията за допустимост на чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ, чл. 53 от Правилника за прилагане на ЗРАСРБ и чл. 80, ал. 1, т. 1 от Вътрешните правила за развитие на академичния състав в ЮЗУ „Неофит Рилски“, като е взето решение за недопускане на жалбоподателката до участие в конкурсната процедура. Резултатите от дейността на комисията са отразени в Протокол от 30.07.2020 г. (л. 182 – л. 183 от адм. д. № 529/2023 г.) Решението е връчено на оспорващата на 05.08.2020 г. (известие за доставяне на л. 185 от адм.д. № 529/2023 г.) и е обжалвано на 14.08.2020 г. пред Административен съд – Благоевград. По адм.д. № 742/2020 г. е приета съдебно – техническа експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че дисертационният труд на д-р Н.-Ц. отговаря на изискванията на специалността по „Физикална и рехабилитационна медицина“ и може да кандидатства в немедицински университет за доцент. Експертът е дал становище, че компетентността на включените в състава на Комисия по допустимост членове е недостатъчна, за да преценяват притежаваната от жалбоподателката научна степен „доктор“, тъй като самите членове са защитили докторантура „Педагогика“ и в друго направление – докторска степен. С решение № 1022 от 09.06.2021 г., постановено по адм.д. № 742/2020 г. по описа на Административен съд – Благоевград, е отменено решение на Комисията по допустимост за недопускане на жалбоподателката до участие в конкурсната процедура, обективирано в Протокол от 30.07.2020 г., като са изложени мотиви, че в разпоредбите на чл. 24 – чл. 28 от ЗРАСРБ не се предвижда орган, който да извърши преценка на основанията по чл. 21, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 2 от същия закон, различен от Научното жури. С решение № 1303 от 11.02.2022 г., постановено по адм.д. № 9858/2021 г. по описа на Върховен административен съд е отменено решение № 1022 от 09.06.2021 г., постановено по адм.д. № 742/2020 г. по описа на Административен съд – Благоевград, като са изложени мотиви, че ясно в приложимите норми на закона (ЗРАСРБ – в редакцията на изм. и доп., ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 4.05.2018 г.) и подзаконовия нормативен акт, приет по неговото прилагане (ПЗРАСРБ), е разграничена компетентността на Комисията по допускане от тази, вменена на Научното жури. В чл. 25 и следващите от закона Научното жури е посочено като орган, който провежда конкурсната процедура посредством оценяване на кандидатите по същество, с изготвянето на рецензии и становища и изслушване на кандидата с поставяне на въпроси от членовете на Научното жури. Фазата по оценяване се предхожда от фаза по допускане до участие в конкурса, която условно може да бъде разделена на две части: преценка на условията за допускане по чл. 24, ал. 1 без тези по чл. 2б, ал. 2 и 3 от ЗРАСРБ, респ. чл. 53, ал. 1 от ППЗРАСРБ, без тези по чл. 1а; и преценка на изискванията за допустимост, отнасящи се до минималните национални изисквания, визирани в чл. 2б, ал. 2 и 3, вкл. чл. 2б, ал. 5 от ЗРАСРБ, респ. чл. 1 а от ППЗРАСРБ. Върховен административен съд е формулирал изводи, че анализът на разпоредбите на чл. 26, ал. 2 и ал. 3, чл. 27, ал. 1 – ал. 4 от ЗРАСРБ, тълкувани систематично и логически във взаимовръзка с приложимите към случая разпоредби на ППЗРАСРБ (чл. 48 във връзка с чл. 56), сочи, че именно Комисията, предвидена в чл. 48, ал. 2 от ППЗРАСРБ, преценява условията за допускане до участие в конкурса, разписани в чл. 24 от ЗРАСРБ (с изключение на минималните национални изисквания). Разграничението в правомощията на двата органа (комисия и научно жури) относно преценката за съответствие на кандидатите със задължителните изисквания за допускане до конкурс, е ясно прокарано в разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ППЗРАСРБ. Посочил е, че правомощията по проверка изпълнението на изискванията са възложени на два различни органа, като това е сторено с нормите на ППЗРАСРБ, които не противоречат на такива, съдържащи се в нормативен акт от по-висока степен. Законът обаче не съдържа разпоредба, която да предоставя изключително в компетентността на научното жури преценката на всички показатели по чл. 24, ал. 1 от ЗРАСРБ, като уредбата е допълнена и доразвита от нормите на ППЗРАСРБ, с който въз основа, в изпълнение и в рамките на закона са въведени вторични правила, детайлизиращи конкурсната процедура за заемане на академични длъжности. Върховен административен съд е посочил в решението си, че в случая Комисията при ЮЗУ „Неофит Рилски“ е била надлежно сформирана съобразно цитираните правила на ППЗРАСРБ. Съставът и броят на членовете й е определен въз основа на изрична заповед на Ректора на висшето училище, издадена в съответствие с ППЗРАСРБ и оспореното решение е със съдържание, съответно на предоставената на Комисията с нормативен акт компетентност, която не противоречи на установените в ЗРАСРБ правомощия на Научното жури да проведе конкурса, като оцени допуснатите до оценяване кандидати. Делото е върнато за разглеждане на друг състав с указания за извършване проверка относно законосъобразността на оспореното решение на Комисията по допустимост на всички основания по чл. 146 от АПК. С решение № 647/15.04.2022 г., постановено по адм. дело № 149/2022 г. по описа на Административен съд – Благоевград, след горецитираното решение на ВАС, е отменено Решението на Комисия по допустимост, обективирано в Протокол от 30.07.2020 г., с което д-р Е. Н. - Ц. не е допусната до участие в конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент“ по професионално направление 7.1 Медицина (Физикална и рехабилитационна медицина) и преписката е изпратена на Научното жури при ЮЗУ „Неофит Рилски“, определено със Заповед № 952/01.07.2020 г. за продължаване на процедурата по обявения в Държавен вестник (ДВ) бр. 42/12.05.2020 г. конкурс за заемане на академична длъжност „доцент“ по професионално направление 7.1 Медицина (Физикална и рехабилитационна медицина) в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Административен съд – Благоевград е приел, че оспореното решение на Комисията по допустимост е взето при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С решение № 11406 от 09.12.2022 г., постановено по адм.д. № 5421/2022 г. по описа на Върховен административен съд е оставено в сила решение № 647 от 15.04.2022 г., постановено по адм. дело № 149/2022 г. по описа на Административен съд – Благоевград, като са формулирани изводи, че Комисията по допустимост може да преразгледа вече разрешения от нея въпрос за допустимостта на кандидата, т. е. да преразгледа вече взетото решение, ако са налице законовите изисквания на чл. 99 и сл. от АПК, но е необходимо административният орган да спази и мотивира всички законови изисквания, доколкото издаденият от него административен акт е породил благоприятни за кандидата последици. В случая е възприет изводът на Административен съд - Благоевград, че оспореното решение е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в процесното решение на Комисията по допустимост липсват каквито и да е фактически установявания дали Решение по Протокол от 14.07.2020 г. е съобщено на кандидата, т. е. дали е влязло в сила, съответно липсва каквото и да е посочване в какво производство по реда на АПК е постановено оспорваното решение на Комисията по допустимост, което е необходимо, за да се провери законосъобразността на постановения административен акт. Посочено е, също така, че ректорът на висшето училище няма правомощие да възобнови производството пред Комисията по допустимост. Докладната записка е адресирана до ректора, а не до Комисията по допустимост, като самостоятелен орган в конкурсната процедура и не може да съдържа фактическите основания на постановения административен акт. Формулиран е извод, че липсва яснота в какво производство е постановено решението и в този смисъл не може да се извърши преценка за материалната му законосъобразност, както и, че в процесното решение няма изричен диспозитив какво се разпорежда по отношение на предходно издадения акт на Комисията, в резултат на което в правния мир съществуват две противоположни решения. С уведомление по чл. 56 във връзка с чл. 48 ал. 4 от ППЗРАСРБ от 28.02.2023 г., връчено на оспорващата на 01.03.2023 г., Комисията по допустимост е уведомила жалбоподателката за решението си от 14.07.2020 г. за допускането й до участие в конкурса (л. 24 - л. 25 от адм.д. № 529/2023 г.). Не е предмет на спор между страните, че същото е влязло в законна сила. След връчването му председателят на Комисията по допустимост е изготвил искане до членовете й за възобновяване на производството по допускане на жалбоподателката до участие в конкурса, като с решение от 29.03.2023 г. Комисията е възобновила производството поради нарушение на изискванията на ЗРАСРБ по чл. 80, ал. 1, т. 1 от Вътрешните правила (л. 28 – л. 30 от адм.д. № 529/2023 г.). С уведомление по реда на чл. 103, ал. 4 във връзка с чл. 26, ал. 1 от АПК жалбоподателката е уведомена за решението на Комисията от 29.03.2023 г. и за предоставения с него 14-дневен срок да представи диплома за ОНС „доктор“ в професионално направление 7.1 Медицина (Физикална и рехабилитационна медицина) (л. 31 адм.д. № 529/2023 г.). Уведомлението е връчено на жалбоподателката на 31.03.2023 г. (л. 32 от адм.д. № 529/2023 г.). На 19.04.2023 г. е проведено заседание на Комисията по допустимост, на което е взето оспореното решение за отмяна на решението на Комисията от 14.07.2020 г., с което жалбоподателката е допусната до участие в конкурса, мотивирано с конкретно изложени съображения за незаконосъобразност, а именно с отсъствието на задължителното условие по чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ във връзка с чл. 53 от ППЗРАСРБ и чл. 80 от Вътрешните правила (л. 33 – л. 37 от адм.д. № 529/2023 г.). Конкретно изложените съображения са, че представената диплома за образователна и научна степен доктор от кандидата д-р Е. Н. Ц. е в друго професионално направление и специалност, а именно – същата е по научна специалност „Теория и методика на физическото възпитание и спортната тренировка (вкл. методика на лечебната физкултура)“, а обявеният конкурс за заемане на академична длъжност „доцент“ е по специалност „Физикална и рехабилитационна медицина“. Направлението, в което д-р Е. Н. Ц. е защитила ОНС „доктор“, е в професионално направление 1.2. Педагогика, а конкурсът е в професионално направление 7.1. Медицина, което не отговаря на регламентираните в закона и във Вътрешните правила на учебното заведение изисквания, съгласно които за регулирани професии следва придобитата образователна и научна степен да е по същата специалност, т.е. в конкретния случай придобитата от оспорващата ОНС доктор е в професионално направление, което не отговаря на професионалното направление и научната специалност на обявения конкурс. Във връзка с горното Комисията по допустимост е приела, че кандидатът не отговаря на изискването на чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ във връзка с чл. 53, ал. 1 от ППЗРАСРБ и чл. 80, ал. 1, т. 1 от Вътрешните правила за развитие на академичния състав на ЮЗУ „Неофит Рилски“. Комисията на основание чл. 99, т. 1 от АПК във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) във връзка с чл. 53, ал. 1 от ППЗРАСРБ и чл. 80, ал. 1, т. 1 от Вътрешните правила за развитие на академичния състав в Югозападен университет „Неофит Рилски“ (Вътрешните правила) е отменила свое решение от 14.07.2020 г. за допускане на оспорващата до участие в обявения с решение на Академичния съвет от 22.04.2020 г., обнародвано в ДВ, бр. 42/2020 г., конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент“ по професионално направление 7.1 „Медицина (Физикална и рехабилитационна медицина)“ и е взела решение за недопускане на д-р Е. Н. Ц. до участие в обявения с решение на Академичния съвет от 22.04.2020 г., обнародвано в ДВ, бр. 42/2020 г., конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент“ по професионално направление 7.1 „Медицина (Физикална и рехабилитационна медицина) като неотговаряща на изискването по чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ, чл. 53, ал. 1 от ППЗРАСРБ и чл. 80, ал. 1, т. 1 от Вътрешните правила. Решението на Комисията от 19.04.2023 г. е връчено на оспорващата д-р Е. Н. Ц. с обратна разписка на 02.05.2023 г. (л. 148 от адм.д. № 529/2023 г.). С Решение № 2091/13.11.2023 г., постановено по адм.дело № 529/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград, е обявено за нищожно решение по протокол от 19.04.2023 г. на Комисията по допустимост за конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент“ по професионално направление 7.1 Медицина (Физикална и рехабилитационна медицина), назначена със Заповед № 1079 от 10.07.2020 г. на ректора на Югозападен университет „Неофит Рилски“ - Благоевград. Съдът е приел, че Решението на Комисията по протокол от 19.04.2023 г. е взето извън тримесечния срок по чл. 102, ал. 1 от АПК, в рамките на който е допустимо възобновяване на основанието по чл. 99, т. 1 от АПК, като този срок тече от влизането в сила на акта - решението от 14.07.2020 г. С решение № 12940 от 28.11.2024 г., постановено по адм.д. № 1379/2024 по описа на Върховен административен съд, е отменено Решение № 2091/13.11.2023 г., постановено по адм.дело № 529/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – Благоевград. В решението си Върховен административен съд е формулирал извод, че извършеното с решението на Комисията от 29.03.2023 г. възобновяване на производството по допускане на жалбоподателката до участие в конкурса е в съответствие с изискванията на чл. 102, ал. 1 от АПК, доколкото това решение е съобщено по реда на АПК с уведомление до оспорващата на 31.03.2023 г., като й е предоставен и 14-дневен срок до представи диплома за ОНС „Доктор“ в професионално направление 7.1 Медицина (Физикална и рехабилитационна медицина) съгласно изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ. В определения срок, изтекъл на 14.04.2023 г., не е представена диплома за указаната ОНС от оспорващата на Комисията, при което последната с Решение от 19.04.2023 г. е отменила решението си от 14.07.2020 г. за допускане на кандидата за участие в конкурса и е взела решение, с което не допуска оспорващата в конкурс за доцент по професионално направление 7.1.Медицина (Физикална и рехабилитационна медицина), като неотговаряща на изискването по чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ във връзка с чл. 53, ал. 1 от ППЗРАСРБ и чл. 80, ал. 1, т. 1 от Вътрешните правила за развитие на академичния състав в ЮЗУ „Неофит Рилски“. С оглед горното Върховен административен съд е възприел, че решението на Комисията от 19.04.2023 г. е издадено в сроковете по чл. 99, ал. 1 и чл. 102 ал. 1 от АПК и от компетентен орган. Във връзка с горното делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд със задължителни указания за излагане на конкретни съображения относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. При така установената фактическа обстановка и като съобрази разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът достига до следните правни изводи: Жалбата като подадена в срок, от надлежна страна - участник в процедурата по провеждане на конкурс, срещу подлежащ на оспорване административен акт е процесуално допустима. Обжалваното решение на Комисията по допустимост съставлява годен за съдебно оспорване административен акт, издаден от нарочно създаден орган с определена компетентност в процедурата по конкурс за заемане на академична дължност. Този орган, макар и не от категорията на органите на висшето училище по смисъла на чл. 32, ал. 8 от ЗРАСРБ (за чиито актове, отнасящи се до заемането на академични длъжности, е предвиден изричен текст относно обжалваемостта им по реда на АПК), е оправомощен да се произнесе по допускане на кандидатите до участие в конкурса, поради което издаденият от него акт пряко и непосредствено рефлектира в правната сфера на участниците, като за недопуснатите на практика прегражда възможността за по-нататъшно участие в процедурата. По този начин се засягат директно правата и законните интереси на недопуснатите до участие в конкурса кандидати, за които на основание чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България следва да бъде гарантирано право на съдебна защита срещу така засягащия ги административен акт. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Въпросът за допустимостта на жалбата и компетентността на органа, издал оспорения административен акт е решен с влезли в сила решения на ВАС № 1303 от 11.02.2022 г., постановено по адм.д. № 9858/2021 г. и № 12940 от 28.11.2024 г., постановено по адм.д. № 1379/2024 г. В този смисъл съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Академична длъжност „доцент“ съгласно чл. 24, ал. 2 във връзка с ал. 3 от ЗРАСРБ се заема след провеждането на конкурс и избор. Процедурата по заемане на длъжността е регламентирана в чл. 25 - 27а от ЗРАСРБ, съответно чл. 53 - 59 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България (ППЗРАСРБ) и Глава седма, Раздел I от ПРАСПУ. Тя представлява съвкупност от правно регламентирани волеизявления и действия на отделни правни субекти, извършвани в определена от законодателя последователност, като всяко от тях поражда следващото. Този характер на конкурсната процедура определя сложния фактически състав на избора. В приложимите норми на ЗРАСРБ (в редакцията на изм. и доп., ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 4.05.2018 г.) и подзаконовия нормативен акт, приет по неговото прилагане (ППЗРАСРБ), е разграничена компетентността на Комисията по допускане от тази, вменена на Научното жури. В чл. 25 и следващите от закона Научното жури е посочено като орган, който провежда конкурсната процедура посредством оценяване на кандидатите по същество, с изготвянето на рецензии и становища и изслушване на кандидата с поставяне на въпроси от членовете на научното жури. Фазата по оценяване се предхожда от фаза по допускане до участие в конкурса, която условно може да бъде разделена на две части: преценка на условията за допускане по чл. 24, ал. 1 без тези по чл. 2б, ал. 2 и ал. 3 от ЗРАСРБ, респ. чл. 53, ал. 1 от ППЗРАСРБ, без тези по чл. 1а; и преценка на изискванията за допустимост, отнасящи се до минималните национални изисквания, визирани в чл. 2б, ал. 2 и 3, вкл. чл. 2б, ал. 5 от ЗРАСРБ, респ. чл. 1а от ППЗРАСРБ. Както е посочил и Върховен административен съд в горецитираното решение, анализът на разпоредбите на чл. 26, ал. 2 и ал. 3, чл. 27, ал. 1 - 4 от ЗРАСРБ, тълкувани систематично и логически във взаимовръзка с приложимите към случая разпоредби на ППЗРАСРБ (чл. 48 вр. с чл. 56), сочи, че именно Комисията, предвидена в чл. 48, ал. 2 от ППЗРАСРБ, преценява условията за допускане до участие в конкурса, разписани в чл. 24 от ЗРАСРБ (с изключение на минималните национални изисквания). Разграничението в правомощията на двата органа (комисия и научно жури) относно преценката за съответствие на кандидатите със задължителните изисквания за допускане до конкурс, е ясно прокарано в разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ППЗРАСРБ, която предвижда, че изискванията за допустимост с изключение на минималните национални изисквания се проверяват от комисия, в която се включват... Съгласно ал. 3 на същата разпоредба само едно от условията за допускане по чл. 24 от ЗРАСРБ се проверява от научното жури и това е съответствието с минималните национални изисквания по чл. 1а от ППЗРАСРБ. Съдържанието на минималните национални изисквания, начинът на тяхното отчитане на базата на обективно измерими показатели и възможността за определяне на допълнителни изисквания към кандидатите във връзка с минималните национални изисквания са уредени в чл. 2б от ЗРАСРБ, съответно чл. 1а от ППЗРАСРБ. Оценяването на кандидатите се извършва от научното жури въз основа и в съответствие с резултатите и данните, извлечени на основата на представените справки. От гореизложеното следва, че процедурата по оценяване на кандидатите представлява същинското провеждане на конкурса по смисъла на чл. 25 от ЗРАСРБ, което се осъществява единствено спрямо кандидатите, допуснати до участие, респ. до оценяване в конкурса. Доколкото комисията по чл. 48, ал. 2 от ППЗРАСРБ проверява изпълнени ли са формалните изисквания за допустимост, извън минималните национални изисквания и тези по чл. 1а, ал. 2 от ППЗРАСРБ, при констатиране на тяхното изпълнение Комисията се произнася с решение за допускане на кандидата до участие в конкурса. Допускането до оценяване, на свой ред, се свързва с изпълнението на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3, съответно на изискванията по чл. 2б, ал. 5 от ЗРАСРБ – арг. в чл. 26, ал. 2 от закона и чл. 54, ал. 2 от Правилника, като тази преценка, на основание чл. 48, ал. 3 от ППЗРАСРБ, се извършва от научното жури. Следователно, правомощията по проверка изпълнението на изискванията са възложени на два различни органа, като това е сторено с нормите на ППЗРАСРБ, които не противоречат на такива, съдържащи се в нормативен акт от по-висока степен. В закона изрично са закрепени минималните условия, на които трябва да отговарят кандидатите за заемане на академичната длъжност „доцент“, сред които и минималните национални изисквания, както и са регламентирани основните правила за провеждане на конкурса на фазата оценяване на кандидатите. Законът обаче не съдържа разпоредба, която да предоставя изключително в компетентността на научното жури преценката на всички показатели по чл. 24, ал. 1 от ЗРАСРБ. Тук уредбата е допълнена и доразвита от нормите на ППЗРАСРБ, с който въз основа, в изпълнение и в рамките на закона са въведени вторични правила, детайлизиращи конкурсната процедура за заемане на академични длъжности. Така, разпоредбите на чл. 48, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 56 от ППЗРАСРБ предвиждат, че кандидатите за заемане на академичната длъжност „доцент“ се допускат до участие в конкурса само ако отговарят на законовите изисквания, включително на минималните национални изисквания и на изискванията по чл. 1а, ал. 2, като изискванията за допустимост с изключение на минималните национални изисквания и на изискванията по чл. 1а, ал. 2 се проверяват от комисия, в която се включват ръководителят на приемащото структурно звено, за чиито нужди е конкурсът, и ръководителят на първичното звено, което е направило предложението за конкурса. Председателят и останалите членове на комисията, както и техният общ брой се определят със заповедта на ректора на висшето училище или на ръководителя на научната организация за назначаване на комисията. В този смисъл неотносими относно оспореното решение са посочените в жалбата разпоредби на чл. 26, ал. 3 от ЗРАСРБ, чл. 48, ал. 4 и чл. 49, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на ЗРАСРБ и чл. 82, ал. 4, чл. 75, ал. 1 от Вътрешните правила за развитие на академичния състав в Югозападен университет „Неофит Рилски“, които регламентират дейност, състав и решения на Научното жури, които не са предмет на оспорване в настоящото производство. В конкретния случай Комисията при ЮЗУ „Неофит Рилски“ е била надлежно сформирана съобразно цитираните правила на ППЗРАСРБ. Съставът и броят на членовете й е определен въз основа на изрична заповед на Ректора на висшето училище, издадена в съответствие с ППЗРАСРБ. Оспореното решение е със съдържание, съответно на предоставената на Комисията с нормативен акт компетентност, която не противоречи на установените в ЗРАСРБ правомощия на научното жури да проведе конкурса, като оцени допуснатите до оценяване кандидати. В този смисъл и горецитираното решение на ВАС № 1303 от 11.02.2022 г., постановено по адм.д. № 9858/2021 г. Оспореното в настоящото производство решение е издадено в производство по чл. 99 от АПК. Производството по издаване на оспорения индивуален административен акт е административно и се развива по правилата на АПК. С издаването на индивидуален административен акт същият проявява своето правно действие чрез пораждане на разпоредените с него правни последици. В АПК са предвидени няколко правни възможности за издателя на акта за премахне или измени породените правни последици като незаконосъобразни и/или нецелесъобразни: 1) да преразгледа издадения вече акт по реда и условията на чл. 91 от АПК в срока за обжалване по административен ред; 2) да го оттегли изцяло или частично или да издаде акт с исканото съдържание по реда и условията на чл. 156 от АПК при съдебно оспорване и 3) да отмени или измени същия след като е влязъл в сила по реда и основанията на чл. 99 и сл. от АПК. За понятието преразглеждане на административен акт няма легално определение, но както в приложимия процесуален закон – АПК, така и в практиката, под „преразглеждане на административен акт“ се разбира ново разглеждане на поставения и вече разрешен от административния орган въпрос, като това преразглеждане се осъществява по повод на подадена жалба против акта по административен ред. Правната регламентация на преразглеждането на административен акт се съдържа в чл. 91 от АПК, в който е уредена възможността в 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок от получаване на жалбата или протеста административният орган да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, като го отмени, или измени, или издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, т.нар. право на отзив. Очевидно е, че в конкретния случай не става въпрос за такова преразглеждане. Видно е от съдържанието на оспореното решение, че в случая се касае за възобновяване на производството по реда на чл. 99 от АПК. Производството по възобновяване е извънредно, тъй като се инициира след приключило редовно производство по издаване на административен акт, който е влязъл в законна сила и подлежи на изпълнение. Възобновяването на едно административно производство означава поставянето наново за решаване на въпрос, вече разрешен в хода на приключило производство с влязъл в сила и станал необжалваем административен акт. В този смисъл възобновяването е преодоляване на така наречената „формална законна сила“ на административните актове и означава, че отново ще бъдат разгледани материалноправните въпроси, които са били основен предмет на производството и са решени с издадения административен акт. Възобновяването на административното производство на основанията на чл. 99 от АПК е средство да се отмени или измени влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съд, т. е. това е правен способ, чрез който органът сам може да премахне от правния мир един незаконосъобразен административен акт. В случая това е издаденото решение на Комисията по допустимост, обективирано в Протокол от 14.07.2020 г. Производството по възобновяване е проява на принципа на правовата държава и на следващата се от него нетърпимост в правния мир да съществува незаконосъобразен акт на административен орган. Формалната законна сила, с която се ползва влезлият в сила и неоспорен пред съда административен акт, налага да се гарантира, в съответствие с принципите на законност и съразмерност, на определените в чл. 100 и чл. 101 от АПК субекти правен инструмент за преразглеждане на въпроса, решен с акта. Целта на производството по възобновяване е чрез инициирането му да се постави отново за решаване въпрос, вече разрешен с влезлия в сила административен акт, като по този начин актът да бъде отменен или изменен при наличието на конкретни основания за това и да бъде издаден нов законосъобразен административен акт или постановен отказ за издаването му. Извънредното по своя характер производство по възобновяване на производството по издаване на административни актове засяга стабилитета на вече издаден и влязъл в сила административен акт. Ето защо възобновяването се определя като извънреден способ за контрол върху законосъобразността на административния акт, като отмяната или изменението на влезлия в сила административен акт, не може да се извърши произволно. Този правен способ се прилага при лимитативно изброени основания - чл. 99, т. 1 – т. 7 от АПК и при точно регламентирана процедура - чл. 100 и сл. от АПК, вкл. общите правила за издаване на административен акт. Тази правна възможност законодателят е допуснал при лимитативно изброените чл. 99, т. 1 – т. 7 от АПК предпоставки. За да се възобнови производството по издаването на индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, е необходимо да е налице някоя от предпоставките предвидени в чл. 99, т. 1 – т. 7 от АПК. Основанията за възобновяване са въведени изчерпателно. Те не могат да бъдат прилагани разширително, тъй като производството засяга стабилитета на акта. Възможност за иницииране на производството по възобновяване е предоставена от законодателя на ограничен кръг субекти - по точка 1 на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, а по точки 2 - 7 по искане на страна в производството. С оглед на въздействието, което би имало възобновяването върху стабилитета на акта, законодателят нормативно е установил и определени срокове, след изтичането, на които не би могло актът да бъде преразгледан по реда на чл. 99 и следващите от АПК. Тези срокове са посочени в разпоредбата на чл. 102 от АПК и са: един месец от влизането на акта в сила в случая на на чл. 99, т. 1 от АПК и три месеца от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт в случаите на чл. 99, т. 2 – т. 7 от АПК, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Визираните срокове са преклузивни и изтичането им погасява възможността за право на искане, поради което производство не следва да се образува. За да може да се прецени законосъобразността на акт, чрез който се отменя или се отказва отмяната на индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда и се възобновява производството по неговото издаване, е необходимо да се направи анализ на следните факти: налице ли са били основанията по чл. 99 от АПК, възобновяването инициирано ли е от посочено в чл. 100 лице, съобразено ли е със сроковете по чл. 102 от АПК и има ли нарушение на административнопроизводствените правила при възобновяването на производството, респективно отказа от възобновяване. В случая производството е инициирано от административния орган и оспореното решение е мотивирано с разпоредбата на чл. 99, т. 1 от АПК. С оспорения акт се отменя предходно решение на Комисията, необжалвано по съдебен ред и влязло в законна сила. Относно сроковете по чл. 102, ал. 1 във връзка с чл. 99, т. 1 от АПК е налице влязло в сила съдебно решение на ВАС № 12940 от 28.11.2024 г., постановено по адм.д. № 1379/2024 г., както бе посочено и по-горе. В отменително решение е формулиран извод, че решението на Комисията от 19.04.2023 г. е издадено в сроковете по чл. 99, т. 1 и чл. 102, ал. 1 от АПК и от компетентен орган, поради което същото, противно на приетото от първоинстанционния съд, не е нищожно. В този смисъл не следва да се обсъждат изложените в жалбата твърдения относно датата на съобщаване на решение, обективирано в протокол от 14.07.2020 г. и датата на влизането му в сила. Съдът намира, че при издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат определени като съществени и водещи до неговата отмяна, поради което твърдението за наличието на такива съдът приема за неоснователно. Оспореното решение е постановено в рамките на редовно проведено по реда на чл. 99 от АПК производство за възобновяване на производството по подаденото от оспорващата заявление с вх. № 81-03-88 за участие в обявен в ДВ, бр. 42/12.05.2020 г. конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент“ по професионално направление 7.1 Медицина (Физикална и рехабилитационна медицина) в учебното заведение, към които е приложила изискуеми за конкурсната процедура документи, като след възобновяване на производството административният орган е взел решение за отмяна на предходно свое решение и е взел решение за недопускане на оспорващата. В случая, жалбоподателят, съгласно чл. 26 от АПК, е уведомена за започването на процедура по възобновяване на производството. Оспореното решение е издадено в изискуемата писмена форма и съдържа всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същото е мотивирано с посочване както на фактическите, така и на правни основания за издаването му. Посоченото опровергава твърдението на жалбоподателя, че е налице очевидно неизпълнение на съдебно решение. В решение № 11406 от 09.12.2022 г., постановено по адм.д. № 5421/2022 г. по описа на Върховен административен съд е оставено в сила решение № 647 от 15.04.2022 г., постановено по адм. дело № 149/2022 г. по описа на Административен съд – Благоевград, са формулирани изводи, че Комисията по допустимост може да преразгледа вече разрешения от нея въпрос за допустимостта на кандидата, т. е. да преразгледа вече взетото решение, ако са налице законовите изисквания на чл. 99 и сл. от АПК, но е необходимо административният орган да спази и мотивира всички законови изисквания, доколкото издаденият от него административен акт е породил благоприятни за кандидата последици. В този смисъл оспореното решение в настоящото производство не е в противоречие, а в унисон с влязлото в сила решение № 647 от 15.04.2022 г., постановено по адм. дело № 149/2022 г. по описа на Административен съд – Благоевград. Съдът не установи оспореното решение да е издадено както в противоречие с материалноправни разпоредби, така и в несъответствие с целта на закона. Възобновяването на административното производство в случая по чл. 99, т. 1 от АПК се извършва по инициатива на административния орган, когато съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността на отменения акт. От представените по делото доказателства се установява, че е била налице и регламентираната в чл. 99, т. 1 от АПК предпоставка за допустимост на възобновяването, респективно за издаване на процесното решение. Както бе посочено и по-горе, редът и условията за заемане на академична длъжност „доцент“ са регламентирани изчерпателно в ЗРАСРБ – Глава трета, Раздел ІІІ, чл. 24 – чл. 28 и в Правилника за прилагане на ЗРАСРБ. Съгласно изискванията за заемане на длъжността, регламентирани в чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ кандидатите за заемане на академичната длъжност „доцент“ трябва да са придобили образователна и научна степен „доктор“, която за специалностите от регулираните професии трябва да бъде от същата специалност, като за специалности от регулираните професии в професионално направление „Здравни грижи“ академичната длъжност може да се заема и от лице, притежаващо образователна и научна степен „доктор“ по специалност от регулираните професии в професионални направления „Медицина“, „Дентална медицина“, „Фармация“ или „Обществено здраве“. Преценката на условията за допускане по чл. 24, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 5 от ЗРАСРБ е в правомощията на Комисията по допустимост (за процесния конкурс по аргумент от чл. 48, ал. 2 във връзка с чл. 56 от ППЗРАСРБ), а преценка на изискванията за допустимост, отнасящи се до минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и ал. 3, съответно на изискванията на чл. 2б, ал. 5 от ЗРАСРБ е в правомощията на Научното жури (чл. 48, ал. 3 вр. чл. 56 ППЗРАСРБ). Комисията по допустимост и Научното жури се определят от ректора на съответното висше училище – чл. 48, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 56, чл. 57, ал. 2 от ППЗРАСРБ. След определянето на състава на Комисията по допустимост и на Научното жури, същите придобиват качествата на органи в конкурсната процедира, със съответните правомощия. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че комисията по допустимост е иззела компетентността на научното жури. В приложимите норми на ЗРАСРБ (в редакцията, ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 4.05.2018 г.) и ППЗРАСРБ ясно е разграничена компетентността на комисията по допускане от тази, вменена на научното жури. От фактическа страна оспореното решение на Комисията по допустимост за недопускане на жалбоподателя до участие в конкурса е мотивирано с обстоятелството, че конкурсът е обявен за заемане на академичната длъжност „доцент“ в професионално направление 7.1 „Медицина (Физикална и рехабилитационна медицина)“, докато от приложените документи е видно, че д-р Е. Н. - Ц. притежава диплома за образователна и научна степен „Доктор“ в професионално направление 1.2 Педагогика. В случая един от изискуемите документи за участие в конкурса, за който административният орган е приел, че жалбоподателят не е представила, е свидетелство за образователна и научна степен „доктор“ в професионално направление 7.1 Медицина. От приложените по делото писмени доказателства съдът намира, че действително от страна на д-р Е. Н. - Ц. не са били представени необходимите за допускане до конкурса документи, в частност документ, удостоверяващ научна степен „доктор“ в професионално направление 7.1 Медицина. Кандидатът безспорно притежава образователна и научна степен „доктор“ в професионално направление 1.2 Педагогика, но същата не покрива изискванията за обявения конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент“ в професионално направление 7.1 Медицина. Изискването кандидатите за заемане на академичната длъжност „доцент“ да са придобили образователна и научна степен „доктор“ в същата специалност законоустановено, уредено е в ЗРАСРБ и в правилника за прилагането му (чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ). Доколкото горното изискване за допустимост не е сред изключение по чл. 48, ал. 2 от ППЗРАСРБ, т. е. на минималните национални изисквания и на изискванията по чл. 1а, ал. 2, преценката за наличето му е била именно в правомощията на ответния орган, а не на научното жури. Комисията по допустимост не е допуснала до участие в конкурса оспорващата не защото кандидатът не отговаря на минималните национални изисквания, а защото не е изпълнил изискванията за допускане до участие по чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ, а именно кандидатът не е представил документ, удостоверяващ придобита образователна и научна степен „доктор“ по научната специалност, за която е обявен конкурсът. Въз основа на гореизложеното настоящият състав на съда намира, че приетите по делото доказателства позволяват формирането на несъмнен извод, че решение на Комисията по допустимост, обективирано в Протокол от 14.07.2020 г. е издадено в противоречие и в нарушение на относимите разпоредби на ЗРАСРБ (чл. 24, ал. 1, т. 1 от същия), които нарушения са подробно изложени в оспореното решение. Съответно, приемането на решение в противоречие с относимите материалноправни разпоредби, както и въз основа на документи, които не отговарят на нормативните изисквания, представлява съществено нарушение на изискването за законосъобразност на индивидуалния административен акт, изискващо липсата на противоречие с материалноправни разпоредби. Най-сетне, оспореното по делото решение е издадено и в съответствие с целта на закона - да се предотвратят последиците от изпълнението на влязъл в сила индивидуален административен акт, който е незаконосъобразен, какъвто е настоящият случай. С оглед на горното съдът намира и, че правилно комисията е взела решение да не допуска до участие в конкурса жалбоподателя, тъй като същата не отговаря на изискванията на обявения конкурс. Решението е обективирано в Протокол от 19.04.2023 г., същото е мотивирано, като в него са изложени правни и фактически основания за издаването му. Оспореното по делото решение е издадено в съответствие с изискванията за форма на административния акт, предвид посочването в решението на всички фактически и правни основания, послужили за издаването му. Предвид изложеното, като намира, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, в установената форма, в съответствие с процесуално-производствените правила и материалния закон, съдът приема, че жалбата следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото, в съответствие с правилата на чл. 143 от АПК и с оглед своевременно направеното от процесуалния представител по пълномощие на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че същото е основателно, като на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ следва да се присъди сумата от 100.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Благоевград