Решение № 400 от 28.12.2023 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 254/2023 г.

Производство по чл.258 ГПК. С решение №347/25.04.2023г.на Кюстендилския районен съд постановено по гр.д.№161/2023г. по описа на съда Прокуратурата на Република България, БУЛСТАТ ••• с адрес гр.София, бул.•••“№2 е осъдена да заплати на С. Г. П., ЕГН ••• с адрес гр.•••, ул.“•••“№5 сумата 500.00 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.234, ал.1 пр.2 във вр. с чл.20, ал.2 НК, наказателното производството за което е прекратено с Постановление за прекратяване от 11.02.2022г. на Районна прокуратура – Кюстендил по ДП №823/2021г по описа на тази прокуратура ДП №40/2021г. по описа на ГПУГюешево при РД“Гранична полиция“ Кюстендил, ведно със законната лихва върху същата, считано от 30.01.2023г. до окончателното й изплащане, както и сума 47.23 лв, представляваща обезщетение за забава върху горната, за времето от 21.02.2022г. до 26.01.2023г., като за сумата от 1500.00 лв, представляваща разлика между уважената част на иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500.00 лв, до пълния предявен размер на този иск за сумата 2000.00 лв, както и за сумата 141.66 лв, представляваща разликата между уважената част на иска за присъждане на обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди до пълния предявен размер на предявения иск за сумата от 188.89 лв исковете са отхвърлени, като неоснователни.С решението Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С. Г. П., сумата 160.49 лв, представляваща сторени разноски по водене на делото, съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковите претенции. Решението е връчено на страните, както следва - 27.04.2023г. Прокуратура на РБългария, 16.05.2023г.- С. П. чрез адв.К. П., потвърдено получаване на съобщение чрез e -mail. В срока за обжалване, определен в чл.259, ал.1 ГПК по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от адв.К. П., като пълномощник на С. Г. П.. В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.Определеното обезщетение е оценено, несъответстващо на претърпените болки и страдания, присъдената сума несъобразена с обществено – икономическите условия в страната, невъзможно да обезщетени причинените вреди.Въззивникът счита, че законната лихва е дължима не от 30.01.2023г., когато исковата молба е постъпила в съда, а от 27.01.2023г., когато исковата молба е била изпратена по пощата.Жалбоподателят счита, че при определяне размера на обезщетението не са били съобразени показанията на свид.Г. Л. и Г. П., установяващи, че ищецът е имал негативни психически изживявания по време на водено наказателно производство – страх от осъждане, стрес, страх от рецидив, унижение, накърняване на честта и достойноството му.От показанията на тези лица било установено, че ищецът продължава да търпи негативни психически изживявания и към настоящия момент, при продължило няколко месеца наказателно производство, в рамките на което категорично било доказано настъпило влошаване на емоционалното състояние и на физическото здраве на ищеца, страх, притеснения, огорчение и срам, съпътствали ищеца през време на целия период, влошено емоционално състояние и физическо здраве, неотшумели и до момента.Друго значиво според въззивника обстоятелство, от значение за определяне на обезщетението е факта, че ищецът е мъж на 72 години, който никога не е бил осъждане и срещу когото не е водено наказателно преследване, поради което наказателното производство се е отразило на доброто му име и предизвикало за него моралното страдание на неосъждан човек, Тези събития са настъпили на фона на съществуващо заболяване – рак на дебелото черво, с отвор в коремната стена, операция претърпяна през 2013г., като след претърпяно онкологично заболяване ищецът се намира в състояние на ремисия, изискващо спокойна среда, стресът при което може да доведе до рецидивиране на раково заболяване.Вместо това той е изживял състояние на срам и унижение, преминаващи в страх от възможността болестта да рецидивира.Опасността от налагане на наказание лишаване от свобода, което би възпрепятствало възможността да полага елементарни хигиенни грижи, предвид съществуващия отвор в коремната стена поради заболяването му е определена като източник на допълнително изживяване с отрицателен знак.В следствие на незаконното преследване ищецът бил придобил тикове, засегнати били честта и доброто му име, тъй като за случилото се разбрали съседи на ищеца, които живеят на втория етаж, компроментирало общуването му с околните, като е станал свит, затворен към околните, продължавайки да общува само със семейството си – сочи показания на свид.Г. П.( цитат на свид.показания).Твърди се необоснованост на извода, за недоказаност на твърдението, за влошаване на комуникацията и общуването в семейството, за промяна в семейния живот, за което свидетелства обстоятелството, че неговата дъщеря П. е продължила да го посещава често.За противовес е посочено, че ситуацията изисква зачестяване на контактите с оглед оказване на помощ за преодоляване на състоянието на притеснения и страх, с оглед разбирането, че не може да се очаква семейството на ищеца да преустанови или намали посещенията и контактите си с него.Потвърдени са твърденията, че ищецът е променил общуването си с околните, като започнал да се изолира, да избягва контакта си с тях, като ходи на село, за засегнат целия му емоционален свят, като станал свит, необщитетелен, затворен в себе си.Жалбоподателят представя различно от разбирането на съда становище и обяснение на факта, че не е представена медицинска документация за наличие на причинно – следствена връзка между събитието и промени (колебания) нивото на кръвното налягане, като изтъква, че заболяването му е удостоверено с медицински документ от 2013г., освен това не всяко състояние води до необходимост да посещава лекар, кръвното налягане се овладява с медикаменти и лекарска намеса не е необходима.Заболяването не се характеризира постоянно с високи стойности на кръвното налягане, просто – определени фактори обуславят повишаване на показателите.Воденото наказателно производство е разгледано като фактор способстващ за това, предвид показанията на свид.П., сочеща, че ищецът е вдигал кръвно налягане, вследствие на наказателното преследване ( цитат свидетелски показания).Изложените обстоятелства, преценени при приложение на нормата на чл.52 ЗЗД и съобразно обществено – икономическата обстановка в страната според въззивница, обуславят извод за основателност на предявения иск за сумата 2000.00 лв, като адекватно и справедливо обезщетение за начина по който незаконното обвинение е засегнало неимуществената сфера на ищеца.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на решението, в обжалваната част и уважаване на предявения иск за пълния предявен размер от сумата 2000.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.01.2023г. до окончателното изплащане.В жалбата е обективирана и претенция за деловодни разноски. Жалба срещу решението е подадена и от насрещната страна – Прокуратура на Република България, чрез прокурор в Районна прокуратура – Н. И..Детайлно са разгледани действията във връзка с образуваното досъдебно производство, правната квалификация на деянието, като ясно е подчертано обстоятелството, че мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия не е била взета, като се обръща внимание на незначителност като времетраене на периода на носене на обвинението от 21.01.2022г. до 11.02.2022г., когато наказателното преследване е било прекратено.Съвсем детайлно и в контрапунт на твърденията по исковата молба е обоснована тезата, за недоказаност на твърдените, настъпили в патримониума на ищеца неимуществени вреди – че е станал потиснат, притеснен, ограничил контакти и изолирал от околните, за унижение, срам, стрес и душевни страдания, липса на сведения за посещение при специалист и прием на антидепресанти, липса на медицински епикризи и рецепти, как преживяното се е отразило на взаимоотношенята му със семейството, близки и приятели, психическо и здравословно състояние, за публично разгласено обвинение.Показанията на разпитаните свидетели Л. и П. са оценени, като недостатъчни за обосноваване на доказаност на тезата за настъпилите вреди – съдържащи единствено общи твърдения, за повишени стойности на кръвното налягане, неподкрепени от други доказателства.Определеното обезщетение е оценено, като адекватно с оглед икономическия стандарт в страната и съдебната практика, вкл. тази на ЕСПЧ несъобразен с вида, характера и интензитета на упражнената принуда.Изрично е подчертано, че определеното обезщетение е в съответствие с критериите, въведени с ППВС №4/1968г., принципа за справедливост на основание чл.52 ЗЗД, с оглед преценка на конкретни обстоятелства – характер и степен на увреждане, начина и обстоятелствата при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.В подкрепа на разбиранията си ищцовата страна сочи съдебна практика – решение №55/11.03.2013г. по гр.д.№1107/2012г. ВКС и решение 0401/21.10.2011г. по гр.дV№483/2011г., ІV.о ВКС.В условията на невисоки като интензитет неблагоприятни последици – причинени неудобства, които са типични( обичайни) при водено наказателно преследване, от най – ниска степен, без упражнена мярка на процесуална принуда чрез мярка за неотклонение, за недълъг период от време, в разумни срокове се прави искане за изменение на обжалваното решение, алтернативно намаляване размер на присъденото обезщетение, като завишен и определяне на обезщетение за действително претърпени вреди, в съответствие с гореизложеното. Писмен отговор по жалбата на П. от Прокуратурата на РБългария не е подаден.Постъпил е отговор на въззивна жалба от С. П..Освен солидализиране и изцяло възприемане на изводите за доказаност на иска, в това число през призмата на изразеното становище, за отсъствие на необходимост от доказаност настъпването на вреди по принцип в случаи на незаконно обвинение, подчертава, че са налице такива доказателства – в показанията на свид.Г. Л. и Г. П., свидетелстващи за страх от осъждане, стрес, страх от рецидив на съществуващо заболяване, и налични и към момента негативни психически усещания.На фона на доказателствената съвкупност е изведено на преден план заключение за особено значим фактор, обстоятелството, че воденото наказателно преследване е засегнало 72 годишен мъж, който не е бил осъждан никога за нищо, при което наказателното производство се е отразило зле на доброто му име, като е предизвикало морално страдание на неосъждан човек.Засегнати са честта и достойноството на честен човек, за което са разбрали съседи, лица живущи на втория етаж, вследствие на което общуването му с околните се е променило станал е свит, затворен към околните, продължавайки да общува само със семейството си – цитат.Изразява становище, че периодът за който се дължи обезщетение е от периода на образуване на наказателно производство до приключване на съдебното дирене пред КРС, през който било доказано настъпило влошаване на емоционалното състояние и физическо здраве на ищеца, стрес, притеснения, огорчение и срам са били част от усещанията и изживявания на ищеца през целия период, като се има предвид, че до тогава той не се е сблъсквал с подобен вид проблем не е имал отношения с полицейските органи, не е осъждан.като допълнително обстоятелство, което следва да се има предвид се сочи, че влошаване на емоционалното състояние и физическо здраве не са отшумели и към момента.В съответствие с изложеното е искане за отхвърляне на жалбата, като неоснователна.В отговора е потвърдена претенцията за заплащане на деловодни разноски. На основание чл.269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Решението е валидно и допустимо. Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда е разбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Постановено е решение - при наличие на изискванията, при които делото може да се реши по същество - по надлежно предявен иск, чрез отговарящи на изискванията по чл.127 и чл.128 ГПК искова молба, при отсъствие на процесуални пречки за правото на иск и в рамките на търсената с исковата молба защита. Приема се, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на IV г. о). С оглед изявленията на страните в разменените книжа, спорът във въззивното производство се концентрира по преценка на обстоятелствата, от значение за определяне размера на дължимото обезщетение. В контекста на гореизложеното, следва да се отбележи, като безспорно обстоятелството, че през 2021г. е образувано досъдебно производство за това, че на 07.07.2021г. в търговски обект, находящ се в гр.•••, кв.“•••“, бл.••, кафе „•••“ и имот, находящ се в гр.•••, ул.“•••“№5 са държани акцизни стоки без бандерол – престъпление по чл.234, ал.1 ГПК. С постановление от 21.01.2022г., в качеството на обвиняем в производството е привлечено лицето С. Г. П., ЕГН ••••••••••, за това, че на 07.07.2021г. в имот, находящ се в гр.••••, ул.“•••“№5, състоящ се от етаж от къща, в съучастие, като съизвършител с Е. В. П., ЕГН •••••••••• е държал в стая, обособена като спалня, акцизни стоки: 190 бр. кутии с цигари от търговска марка“Gold Mount“, с единична цена на кутията 7.50 лв, като всички цигари са на обща стойност, 1425.00 лв, без бандерол, когато такъв се изисква, съгласно чл.28, ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързани с тях изделия и чл.64, ал.2 вр.с чл.2, ал.2 от Закон за акцизите и данъчните складове – престъпление по чл.234, ал.1 пр.3 вр. с чл.29, ал.2 НК, и не са налице основания за прекратяване на наказателното производство. Обвиняемият е разпитан на 31.01.2022г.Впоследствие производството е продължило с разпит на други лица. Установено е, че обвиняемият С. П. не е осъждан.На 09.02.2022г. е изготвено постановление за предаване лицето на съд, за престъпление по чл.234, ал.1 пр.2 вр. с чл.20, ал.2 НК. На 07.07.2021г. са правени претърсвания в двата обекта. В съставените за целта Протоколи, са отразени иззетите вещи, за които е повдигнато обвинение. Постановление за прекратяване на наказателното производство липсва, но и липсва оспорване на посоченото обстоятелство от страните по делото. Доказателства за вида и характера на претърпените от ищеца във връзка с прекратеното наказателно производство вреди: Налице е епикриза с дата 18.09.2013г. според отразеното в която при извършен на посочената дата преглед – лицето е било диагностицирано с диагноза - •••••.В документа се съдържа описание на здравословното състояние на ищеца.УМБАЛ "Н.И.Пирогов"ЕАД, гр.София. С експертно решение 0201/29.01.2014г. на ТЕЛК – Общи заболявания, МБАЛ“Д-р Никола Василиев“ лицето е диагностицирано с водеща диагноза“••••)- състояние след оперативно лечение, по метода на Майлс, артериална хипертония, намален слух. По делото е представена епикриза, от УМБАЛ и Спешна медицинска помощ“Н.И.Пирогов“ ЕАД, според отразеното в която лицето е диагностицирано с диагноза – •••• С епикриза от Клиника по обща, висцеларна и спешна хирургия, през 2015г. на лицето е поставена диагноза „•••“. Следва епикриза, изготвена от Секция по обща, висцеларна и спешна хирургия, за болничен престой, през периода 12.09.2013г.- 28.09.2012г., с диагноза карцином на ректума, ректохеморагия. С епикриза изготвена от УБ, МБАЛ“Свети Иван Рилски“ ЕАД – София, се установява проведено болнично лечение на С. П., за времето от 14.11.2019г. до 16.11.2019г. с диагноза: друга и неуточнена чревна непроходимост, Ст.пост ампутация, ректи в м.Майлс, Дивертикули цьоци, стеатозис хепатис, холелитиаца. Хроничен холецистит, пиелонефрит ( при изразена аерокопия). С епикриза изготвена от МБАЛ“Д.р Н.Василиев“ АД – Кюстендил, се установява престой за времето от 16.11.2015г. до 19.11.2015г. поради диагноза“ ••••. Разпитани са свид.Г. Л. и Г. П.. Свид.Г. Л.към края на 2021г. през м.юли, споделил със свидетеля за претърпените операции, както за обиск в жилището му, за което бил паникьосан, заради торбичката на корема, във връзка с операцията, която е претърпял.Свидетелят забелязал, че С. бил неспокоен, бил започнал да мига, не бил адекватен, спокоен и уравновесен човек, какъвто го познава.Споменал му също, че операцията е била направена преди претърсването. Свид.Г. П., когато посетила жилището на родителите си видяла 7-8 човека, които правят претърсване.Били цивилни – предположила, че са полицейски служители.Нейният баща бил притеснен, че може да влезе в затвора, още повече се притеснявал, че поради тежкото му здравословно състояние – с тежка операция, с рак на дебелото черво и в ремисия, постъпването му на такова място, където най – вероятно липсва и баня, би го затруднило сериозно във връзка със задоволяване на елементарни физиологични дейности.Нейният баща често вдигал кръвно.В деня на проверката бил много притеснен – треперел целият, вдигал кръвно, повтарял, че му е лошо, че ще се спъне и ще припадне.Родителят се оплаквал от промяна на отношението на съседите към него по повод извършеното претърсване.Изолирал се, започнал да изпитва срам, притеснявал се, бил изнервен.Променило се общуването му с околните, не искал да общува с тях, не му се говорело, затворил се в себе си, .Съвсем искрено вярвал, че ще влезе в затвора.Родителите и не живеели заедно. Съгласно чл.2 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: 1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък "Конвенцията" и 3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.Съгласно чл.4 от закона - Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.Съгласно чл.5, ал.1 и ал.2 ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. В конкретния случай по делото се твърди повдигане на обвинение срещу ищеца и последващо прекратяване на наказателното производство, във връзка с които той претендира обезщетение, като няма спор и за това, че прекратяването е в хипотези предвидена в цитирания законов текст. С оглед разпоредбата на чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ и установените обстоятелства, изводът на районния съд, че искът е доказан по основание е законосъобразен.Тук следва да се отбележи, че въззивният съд възприема разбирането изразено в решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване, като при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на подобно увреждане в рамките на обичайното за подобни случаи, както и на причинноследствената връзка между него и незаконното обвинение.Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение те трябва да бъдат установени от ищеца, както на установяване подлежи и причинно следствена връзка с незаконното обвинение и настъпилите вреди. По въпроса за доказването на вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление е дадено разрешение и в решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о., ГК, което също се споделя от въззивния съд. Прието е, че доказването на релевантните за спора факти е съвкупността от процесуални действия на съда и страните, насочени към разкриване на обективната истина. Предмет на доказване са фактите от обективната действителност и връзките между тях /т. нар. опитни правила/. Именно с помощта на опитните правила - такива на житейския опит, на отделни професии или клонове на науката, изкуството и техниката, се разкриват връзките между фактите. Тогава, без необходимостта от гласни или писмени доказателства, посредством един логически извод се разкриват явления от действителността. Ето защо, при наличие на една оправдателна присъда по воденото наказателно производство, без съмнение са произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да се определи от съда по справедливост. Според Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2022 г., ОСГК, докладчик съдията А. Ц. - обезщетението за неимуществени вреди, претендирани по чл. 2, ал. 1, т. 3 и по чл. 2б ЗОДОВ се определя глобално като в мотивите съдът следва да обсъди и критериите за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както и изрично да посочи каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за тях. 2. Съдът, сезиран с иск по чл. 2б ЗОДОВ, не е обвързан от решението на министъра на правосъдието или оправомощено от него лице по чл. 60е, ал. 2 ЗСВ, относно дължимото обезщетение и може да присъди обезщетение в размер по-нисък от предложения по реда на Глава ІІІ „а“ ЗСВ. . В случая по делото е установено, че по отношение на ищеца се били предприети действия по претърсване и изземване, освен това той е привлечен, като обвиняем за престъпление което на основание чл.234, а.1 НК - за този вид престъпления, в немаловажни случаи, се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на разпространяваните стоки и престъплението се характеризира, като тежко по смисъла на НК. От представените медициниски документи се установява, че в този момент лицето е било във влошено здравословно състояние. При липса на спор, че воденото наказателно производство е прекратено е ясно, че актът на повдигане на обвинение е обусловил неимуществени вреди в патримониума на ищеца. Съгласно чл.52 ЗЗД – обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.Дължи се обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – чл.51ЗЗД.Както в общия закон така и в ЗОДОВ – чл.5, ал.1 е предвидено, че ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи, а според ал.2 -когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Въпроса за съпричиняване изобщо не стои в настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т.ІІ от Постановление №4/1968г., размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др..Съгласно утвърдилата се съдебна практика при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при оправдаване на лицето след повдигнато обвинение са тежестта на престъплението и вида на предвижданото за него наказание, продължителността на наказателното производство, наличието респ. отсъствието на взети спрямо обвиняемия мерки за неотклонение, икономическия стандарт в страната, съдебното минало на ищеца, как е протекло наказателното производство – само в досъдебна фаза или и в съдебна, отражение върху трудовата заетост. При преценка на всички значими за определяне размера на обезщетението обстоятелства, съдът установи, че претърсване в жилището на ищеца е направено през м.юли 2021г., няколко месеца след това през м.януари 2022г. ищецът е бил привлечен, в качеството на обвиняем с Постановление от 21.01.2022г., т.е след около 7 месеца, след което не се спори, че с Постановление от 21.02.2022г. досъдебното производство е прекратено. Извършени са претърсвания в собственото му жилище, които са станали известни на живущите в съседство негови съграждани, породило у тях негативни емоции.След като производството е прекратено, нарушаването на конституционното право за неприкосновеност на жилището и ненамеса в личния и семеен живот и неприкосновеността на личността, следва да се считат за неправомерни.Такива дейния категорично са източник на негативни емоции и преживявания у всяко лице, което не е недееспособно.Нарушенията са насочени към лице, с влошено здраве, с диагнози, известни със своя летален край, които сами по себе си са източник на отрицателни емоции и психични преживявания. По делото не е установено по надлежен начин, чрез надлежна експертиза по какъв начин и как наслагването на негативни емоции и изживявания се отразява върху цялостното емоционално състояние на лицето, но все пак може да се предположи, негативен резултат.Има данни, че освен посоченото злокачествено заболяване лицето е страдало и от хипертония, но няма данни в деня след инцидента да се били отчетени, по надлежен начин от компетентно медицинско лице високи стойности на кръвното налягане, или други външни прояви на рязко влошаване на здравословното състояние. Също така по делото липсват доказателства, че през 2021г. когато са се осъществили действията, които са предмет на делото е настъпило влошаване в здравето на ищеца, по какъв начин се е проявило това влошаване. Няма данни, че извършените действия и образуваното впоследствие досъдебно производство е създало негативна оценка у обществото за ищеца. Не се установява по отношение на обвиняемия да е била предприета друг вид мярка на процесуална принуда, няма данни за определена мярка за неотклонение – задържане под стража. Посочените обстоятелства и като се има предвид стандарта на живот в страната и обичайните обезщетения присъждани в тези случаи, съдът намира, че като справедливо з тези случаи, следва да се оцени обезщетение, възлизащо на сума 800.00 лв.Върху тази сума се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.01.2023г. при липса на данни за подаването и по – рано и по пощата, както се твърди в жалбата. При този изход от спора и разпоредбите на чл.78 ГПК на въззивника се следват разноски, възлизащи на 204.00 лв. за първоинстанционното производство т.е следва да бъде присъдена разликата между 160.49 лв. и 204.00 лв.Дължими за въззивното производство са разноски, възлизащи на 180.00 лв, съразмерно уважения размер на иска. При условията на чл.271 ГПК решението следва да бъде отменено, в отхвърлителната част на иска за заплащане на обезщетение за сумата над 500.00 до 800.00 лв., ведно със законната лихва от 30.01.2023г. и потвърдено в останалата отхвърлителна част, както и осъдителните части за главницата до 500.00 лв и мораторни лихви за 47.23 лв.. В отхвърлителната част на претенцията за мораторни лихви, решението като необжалвано е влязло в сила - чл.296 т.2. ГПК. Водим от горното и на основание чл.271 ГПК, съдът