Решение № 709 от 8.10.2026 г. на Районен съд - Казанлък по дело № 829/2026 г.

Предявените искове са с правно основание чл.27, пр.4 вр. с чл.28, ал.1, пр.3 и чл.34 вр. с чл.55, ал.1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на 23.02.2026г. на основание чл.35, ал.6 от ЗОС, чл.45, ал.1, т.1 и чл.94, ал.1 от НРПУРОИ по чл.8, ал.2 от ЗОС, решение №434 от протокол №28/27.11.2025 г. на Общински съвет •••, между нея и Община •••, с ЕИК:000817931 бил сключи договор за покупко-продажба на общински недвижим имот, вписан в службата по вписванията с акт №96, том 5, д.№955 от 25.02.2026г. С описаният договор ответникът продал незастроен поземлен имот с площ 998 кв.м., за който по плана на с.M., одобрен със заповед №2280/13.12.1985 г. бил отреден УПИ III-234, в кв.25, при граници и съседи: УПИ 1-233, улица, УПИ V-здравна служба, УПИ IV-236 в кв.25, АОС №5108/02.07.2025г. с данъчна оценка 1089.92 евро (2131.70 лв.) за продажната цена в размер на 5101.00 евро (9976.69 лв.) без ДДС, достигната на процедура по публичен търг, която заплатила с фактура №30480/23.02.2026 г. В началото на месец март 2026г. решила да трасира на терен границите на имота, който закупила, но била уведомена от съседи, че този имот е собственост на трети лица, и че имотът не е общински. За възникналия проблем уведомила общината. Разбрала, че след това служителите направили справка в данъчна служба по имената на посочените от нея лица и установили наличието на договор за доброволна делба на наследствени недвижими имоти №8, том 4, peг.№6388, канц.д. №34 от 22.10.2014г., заверен от нотариус П.Куцарова, както и с описаната в договора заповед №306 от 28.09.1993г. на Кмета на община •••, с която на основание чл.88, ал.4 от Наредбата за държавните имоти, имотът, актуван с акт №595/6438 от 04.01.1969г. бил отписан от актовете за държавна собственост. Получила информация за извършените преди процедурата по провеждане на търга действия от общинската администрация действия, че преди приемането на решение №434 от протокол №28/27.11.2025 г. на Общински съвет - •••, с което било решено да започне процедура за продажба на имота след провеждане на търг, общината предприела действия във връзка с установяването на собствеността чрез проверка в описа на съставените актове за държавна собственост за имоти, на територията на община •••, и след като имало съставен акт за държавна собственост №595/6438/04.01.1969г., с писмо с изх.№ОС-19-70/23.04.2025г. общината отправила искане до областния управител на област Стара Загора за отписване на основание чл.58, ал.5 от ЗОС от актовите книги за държавна собственост имота. Със Заповед №АС-37-57 от 11.06.2025г. на областния управител на област Стара Загора било наредено отписване от актовите книги за държавна собственост на имота. Със заповед №РД-14-96 от 22.10.2025г. на Кмета на община ••• било одобрено изменение на кадастралния план на село M.. На основание Заповед №РД-15-158 от 02.07.2025г. на Кмета на общината бил съставен акт за общинска собственост №5108 от 02.07.2025г., вписан в службата по вписванията с дв.вх.№4037 от 14.07.2025г. с акт №34, том 13 д. №2682. Изготвена била пазарна оценка от лицензиран експерт -оценител на недвижими имоти , и била определена пазарна цена на имота в размер на 4857.27 евро /9500.00 лева, без ДДС. Между нея и Кмета на общината се провел добронамерен разговор и постигнали споразумение за уреждане на отношенията им. Счита, че в случая се касае за грешка в предмета на сделката по смисъла на чл.28, ал.1 ЗЗД. Нямало спор, че между нея и ответника, че е налице валидно сключена възмездна сделка за покупко-продажба на недвижим имот,, че е изпълнила задължението си да заплати продажната цена на имота. За да е налице основание за унищожаване на този договор, поради наличие на грешка в неговия предмет по смисъла на чл. 28 от ЗЗД, било необходимо волеизявлението на страна по договора да е направено в резултат на неверни представи или незнание на определени обстоятелства, имащи съществено значение за формиране на вътрешната воля. Конкретната причина, поради която продавачът имал невярна представа и не знаел определени факти от значение за формиране на волята за сключване на сделката, не била резултат от умишлени действия на общината. Грешката в предмета била основание за унищожение на договора, когато тя се отнасяла до онова, за което била правена оферта, за което било направено насрещното волеизявление, респ. когато се отнасяло до предмета, за който бил сключен договора и било постигнато съгласието. На основание чл.34 от ЗЗД, когато договорът бъде унищожен, всяка от страните трябвало да върне на другата всичко, което получила от нея, въз основа на унищожения договор. Тъй като между нея и ответника нямало спор, че като купувач е заплатила продажната цена на имота, както и дължимите данъци, такси и разноски по договора, то следвало общината да й възстанови на основание чл.55, ал.1, пр.3 вр. чл.34 от ЗЗД полученото по недействителния договор. Моли съда да обяви за недействителен и да унищожи договора за покупко-продажба от 23.02.2026г. на незастроен поземлен имот с площ 998 кв.м., за който по плана на с.M., одобрен със заповед №2280/ 13.12.1985 г. е отреден УПИ III-234, в кв.25, при граници и съседи: УПИ 1-233, улица, УПИ V-здравна служба, УПИ IV-236 в кв.25, вписан в службата по вписванията с акт №96, том 5 д.№955 от 25.02.2026г. поради грешка в предмета по смисъла на чл.27, пр.3, вр. чл.28, ал.1, пр.1 от ЗЗД и да осъди връщането на заплатените от нея суми в размер на 6121.20 евро с ДДС продажна цена на имота, 183.61 евро с ДДС данък по чл.47 от ЗМДТ, 61.36 евро с ДДС разноски за изготвяне на оценка и 101.01 евро такса по производството по продажбата на имота. В отговор на исковата молба, подаден срока по чл.131 от ГПК ответникът счита предявения иск за допустим и основателен. Не оспорва, че с ищ цата имали постигнато споразумение за уреждане на отношенията, подписано лично от Кмета на общината. Моли съда да приеме споразумението и да обяви за недействителен и унищожи договора за покупко-продажба от 23.02.2026г. на незастроен поземлен имот с площ 998 кв.м., за който по плана на с.M., одобрен със заповед №2280/ 13.12.1985 г. е отреден УПИ III-234 в кв.25, при граници и съседи: УПИ 1-233, улица. УПИ V-здравна служба, УПИ IV-236 в кв.25, вписан в службата по вписванията с акт №96, том 5, д.№955 от 25.02.2026г. поради грешка в предмета по смисъла на чл.27, пр.3, вр. чл.28, ал.1, пр.1 от ЗЗД и да разпореди връщането на заплатените от купувача суми както следва: 6121.20 евро с ДДС продажна цена на имота, 183.61 евро с ДДС данък по чл.47 по ЗМДТ, 61.36 евро с ДДС разноски за изготвяне на оценка от лицензиран експерт- оценител, 101.01 евро такса по производството по продажбата па общинския имот. В о.з. ответникът чрез процесуалния си представител признава исковете, изразява становище договорът да бъде унищожен и претендираните суми да бъдат върнати. В съдебно заседание ищцата чрез пълномощника е направила искане за постановяване на решение при признание на иска на основание чл.237 от ГПК. Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, заедно и поотделно намира за установено следното от фактическа и правна страна: От приетите по делото заверени копия на удостоверение за данъчна оценка изх.№7408032150/09.03.2026г., пазарна оценка от 14.07.2025г., скица №688/10.11.2025г., договор за покупко-продажба №001/222333.02.2026г., фактура №••••••••••/23.02.2026г., фактура №0000030481/23.02.2026г., фактура №0000030481/23.02.2026г., фактура №0000030483/23.02.2026г., заявление, заповед №РД-15-11/02.02.2026г., протокол №02/30.01.2026г., регистър на постъпилите заявление за участие в търг, заповед №РД-15- 3/14/01/2026г., решение №434/27.11.2025г., предложение от кмета на •••, акт №5108, заповед №РД-14-96/22.10.2025г., скица- проект за изменение кадастралния план на с.M., заповед №РД-15-158/02.07.2025г., удостоверение за данъчна оценка изх.№7408032150/02.07.2025г., заповед №ДС-ЗД- 57/11.06.2025г., писмо изх.№ДС-179/13.06.2025г., становище на М.М. -Кмет на с.M., писмо №ДС-179/19.05.2025г., акт за държавна собственост №595- 6438/04.01.1969г., копие-извадка от преходен план на с.M., скица №214/15.04.2025г., договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот №8, том IV, рег.№6388, канц.дело №34 от 2014г., заповед №306/28.09.1993г., извлечение от разписен списък по стар план на с.M. и двустранно подписано споразумение, които подкрепят изложените от ищеца твърдения. По предявения иск с правно основание чл.27, пр.3 вр. с чл.28, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, наличието на сключен договор за продажба, че е налице грешка в предмета. Грешката в предмета следва да касае съществени негови качества- арг. чл.28, ал.1, изр.1 от ГПК. В случая се твърди, че грешката е относно недвижимия имот и съществуването на невярната представа за предмета на договора, което се подкрепя от доказателства по делото. Съгласно чл.34 от ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Даденото въз основа на нищожна договорна клауза е при начална липса на основание за придобиването на имуществено благо, поради което страната, която го е получила дължи връщането му изцяло. В случая платената от ищеца сума в размер на 6121.20 евро с ДДС е продажна цена на имота, а разходите по сделката в общ размер 345.98 евро, от които: 183.61 евро с ДДС по чл.47 от ЗМДТ, 61.36 евро с ДДС оценка и 101.01 евро такса по производството по продажбата на имота, възложени на купувача са платени от ищеца съгласно клаузите на унищожения договора за покупкопродажба на общински недвижим имот №001 от 23.02.2026 г., видно и от приетите писмени доказателства /л.21-л.24 на делото/. С оглед признанието на исковете и становището на страните, не са събирани допълнителни доказателства, прекратено е съдебното дирене и е даден ход на устните състезания. Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу претенцията, защото я счита за основателна и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, което води до съвпадение на насрещните им позиции. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда. То не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което следва да се зачете извършеното признание, което не може да бъде оттегляно – арг. чл.237, ал.4 от ГПК. Съгласно чл.237, ал.2 от ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, поради което и предявените искове следва да бъдат уважени. Водим от гореизложеното съдът