Решение № 228 от 12.8.2026 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 536/2026 г.

наказателно дело № 20265600200536 по описа за 2026 година Производството е по чл. 17 и чл.19 от ЗЕЕЗА във връзка с чл. 16 от ЕКЕ. Образувано е по молба на Окръжна прокуратура - Хасково с искане да бъде уважена молбата на съдебните власти на Република Турция за екстрадиране на лицето Х. И. Е., роден на ••••••••••год. в гр. ••• , •••, гражданин на ••, за изпълнение на наказание „лишаване от свобода„ сумарно за срок от 2 години и 16 месеца, наложено с решение № 2025/304 на Първинстанционен наказателен съд Бабаески от 23.06.2025год. по дело № 2024/649, в сила от 11.11.2025год. В молбата за екстрадиция от 23.06.2026год. на Главната републиканска прокуратура в Бабаески се твърди, че молещата държава е изпълнила всички изисквания на чл.12 от ЕКЕ и чл.9 от ЗЕЕЗА. Към молбата е приложена заповед за арест от 18.02.2026год., докладсинтез на материалите по делото от 23.06.2026год., решение на Първинстанционен наказателен съд Бабаески от 25.06.2025год. по дело № 2024/649, в сила от 11.11.2025год., извлечение на приложимите норми от турския наказателен закон. По-конкретно се твърди, че лицето се издирва за наказателното изпълнение на сумарно наказание от две години и шестнадесет месеца „лишаване от свобода“ за извършени престъпления по чл.103, ал.1 НК на Р Турция /сексуално насилие над дете/ и по чл. 116 НК на Р Турция / проникване в чуждо жилище нощем /. За първото деяние с прилагане на редукции по турското право деецът е бил осъден на две години и шест месеца „лишаване от свобода“, а за второто пак с прилагане на редукции, му е наложено наказание от десет месеца „лишаване от свобода“, като двете наказания се сумират. Прокурорът от ОП- Хасково намира искането основателно. Твърди се, че молбата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЕЕЗА, ведно с приложенията към нея. Престъпленията, за чието изтърпяване се иска лицето, имат аналози по българското право, а именно престъпленията по чл. 150, ал.1 НК и чл. 170, ал.2 НК. Посочва се, че искането за екстрадиция било направено именно във връзка с изпълнение на така наложеното общо наказание за двете престъпления, като изхождало от компетентен орган и било изпратено до съответния компетентен орган в замолената държава. Молбата отговаряла на формалните изисквания по чл.12 от ЕКЕ. Прокурорът моли да бъде уважено искането. В съдебно заседание поисканото за екстрадиция лице доброволно дава съгласие за незабавно предаване на молещата държава Р Турция. Защитникът на поисканото за екстрадиция лице адв. З. не оспорва искането в съответствие със становището на неговия подзащитен. Съдът, след преглед на събраните по делото доказателства, констатира следното: Производството е образувано по искане на прокурора от Окръжна прокуратура- Хасково, направено въз основа на преписка № 3655/2026год., образувана пред Върховна касационна прокуратура по реда на чл.16, т.5 от Европейската конвенция за екстрадиция от 1957 год. и чл.14,ал.2 от ЗЕЕЗА. Към тази преписка са приложени всички документи, описани в чл.9 ал.1 от ЗЕЕЗА. На първо място преписката съдържа официална молба на съдебните власти на Република Турция за екстрадиция на лицето Х. И. Е., роден на ••••••••••год. в гр. •••, ••••. Според молбата екстрадицията на лицето се иска с оглед на изпълнение на наложеното на Е. общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 / две / години и 16 / шестнадесет/ месеца за пристъпления, описани в същата като „сексуално насилие над дете“ и „проникване в чуждо жилище нощем“, съставомерни като престъпления по чл.103, ал.1 НК и по чл. 116 НК на Р Турция. В молбата се посочва, че за тези престъпления е наложено сумарно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 16 месеца. Към молбата за екстрадиция на Е. от 23.06.2026год. са приложени заповед за арест по съдебно досие № 2025/1292/ 18.02.2026год. заповед за арест от 18.02.2026год. на Главна прокуратура на гр. Бабаески, Р Турция по дело № 2024/649, доклад- синтез на материалите по делото от 23.06.2026год., решение на Първинстанционен наказателен съд Бабаески от 25.06.2025год. по дело № 2024/649, в сила от 11.11.2025год и преписи от приложимите правни норми на турското законодателство. Към молбата за екстрадиция са приложени още извлечения от Наказателния кодекс на Република Турция, съдържащ материалноправната уредба на престъпните състави, по които на Е. е осъден /чл.103, ал.1 от Турския наказателен кодекс и чл. 116 от Турския наказателен кодекс, като е посочено че според чл. 68 от НК № 5237 давностният срок е 10 години и изтича на 18.02.2036год. При така описаната фактическа обстановка съдът счита, че в случая са налице предпоставките за допускане екстрадицията на исканото от молещата държава лице. В конкретния по делото случай поисканото за предаване лице в съдебното заседание на 12.08.2026г. даде доброволно съгласие за незабавна екстрадиция, по реда на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗЕЕЗА, във връзка с издадената спрямо него от съдебните власти на Р Турция заповед за арест по повод изпълнение спрямо него на наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 16 месеца. След като съдът се увери, че съгласието е дадено доброволно, то бе отразено в протокола от съдебно заседание на 12.08.2026г. и подписано от лицето и неговия защитник. Предвид даденото съгласие от Х. И. Е., производството се проведено по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЕЕЗА, озаглавен "Процедура при съгласие за незабавна екстрадиция". Екстрадиционното производство е особен вид съдебно производство, в което на преценка подлежат лимитативно изброените в специалния закон (ЗЕЕЗА) предпоставки, ведно с предпоставките посочени в съответния международен договор, по който България е поела ангажимент при молба за предаване да преценява тези предпоставки и компетентния съд да се произнесе по основателността на направеното искане. В конкретния случай правната основа, на която следва да се разглежда настоящия казус, са ЗЕЕЗА и ЕКЕ. Поетите от Република България ангажименти по ЕКЕ и ЕКЗПЧ не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото частно производство, доколкото отношенията са изрично уредени в двустранен договор между молещата (Република Турция) и замолената страна (Република България) – Договора за правна помощ по граждански и наказателни дела между Народна република България и Република Турция, обн., ДВ, бр. 16 от 23 Февруари 1979 г. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 5 от ЗЕЕЗА, при постановяване на решението си, съдът следва да прецени наличието на условията по чл. 5 и чл. 6 ЗЕЕЗА, както и дали не са налице отрицателните предпоставки по чл. 7 ЗЕЕЗА или предпоставките за отлагане на екстрадицията или за временна екстрадиция, за да е допустимо предаването на лицето на издаващата държава, като пред настоящия състав производството протече по реда на чл.19, ал.1 и ял.2 от ЗЕЕЗА, в който случай съдът проверява налице ли са предпоставките за отказ по чл. 7 от ЗЕЕЗА. Молбата за екстрадиция съдържа всички реквизити, посочени в чл. 9, ал. 3 от ЗЕЕЗА. Според описанието на фактите, Е. е влезнал в къщата, където живее жертвата •••, която е била на 17 години, около 02,00 часа, в нощта на 01.06.2024год., без знанието и съгласието на жертвата и нейното семейство, под силно въздействие на алкохол, със сексуални намЕ.ия й е казал „••• толкова красива дъщеря ли е имал“, след което я е хванал за ръка и през кръста е извършил акт на сексуално посегателство над непълнолетно лице. Посочено е, че лицето е осъдено, без да бъде задържано по време на процеса. Присъдата е издадена в негово отсъствие и е връчена на 25.10.2025год. Посочено е, още че Е. ще изтърпи 1 година, 3 месеца и 15 дни, като му се приспадат 50 дни, прекарани в арест, считано от 16.12.2025год. до 16.01.2026год. и от 16.01.2026год. до 05.02.2026год. Видно от приложеното решение, лицето е било запознато с повдигнатите обвинения и е участвало в наказателния процес. Описаните в молбата за екстрадиция деяния, представляват престъпления, както по закона на молещата държава – Република Турция, така и по Наказателния кодекс на Република България. Визираните в обвинителния акт деяния изпълняват обективните и субективни признаци на престъпните състави по чл. 150, ал.1 и чл. 170, ал.2 НК на Република България. Както вече се посочи, наложеното общо наказание„лишаване от свобода за срок от 2 години и 16 месеца, както и всяко едно поотделно, е лишаване от свобода за срок не по-малък от 4 /четири месеца/. Изискващият се по чл. 5 от ЗЕЕЗА санкционен минимум е изпълнен и с оглед предвидените в 150, ал.1 и чл. 170 , ал.2 НК на Република България наказания. В този смисъл съдът намира, че са налице условията на чл.5, ал. 2 от ЗЕЕЗА, за да бъде допустима екстрадицията. Съдът намира, че са спазени всички процесуални изисквания на ЗЕЕЗА: налице е образувано наказателно производство срещу исканото лице в молещата държава /чл. 2, ал. 1/; налице е сключен международен договор за екстрадиция, по който Република България е страна /(чл. 4, ал. 1/; искането е подадено в надлежна форма, от компетентен орган – съдебните власти Р Турция и до компетентен орган – Министерство на правосъдието на Република България /чл. 9, ал. 1/), с необходимите приложения /чл. 9, ал. 3/. Искането и приложените към него документи в пълнота отразяват обстоятелствата, които българският съд следва да отчете, при преценката си относно основателността на искането. По отношение на абсолютните предпоставки за отказ от допускане на предаване, съдържащи се в разпоредбата на чл. 7 ЗЕЕЗА, а именно: 1. за политическо или свързано с него престъпление, с изключение на престъпленията, които по силата на закон или на международен договор, по който Република България е страна, не се смятат за политически; 2. за военно престъпление, което не е престъпление по общото наказателно право; 3. ако лицето, чието предаване се иска, ще бъде съдено от извънреден съд в молещата държава или ако срещу него ще бъде приведена в изпълнение присъда, постановена от такъв съд; 4. ако екстрадицията има за цел преследване или наказване на лицето на основания, като раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения, или се прецени, че съществува риск положението на лицето да бъде утежнено поради някое от тези основания; 5. ако лицето ще бъде подложено в молещата държава на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително наказание, или не са гарантирани правата му, свързани с наказателното производство и изпълнението на наказанието съгласно изискванията на международното право; 6. за престъпление, което е амнистирано или за което наказателното преследване или изпълнението на наказанието е погасено по давност според законодателството на българската или на молещата държава; 7. когато в Република България за същото престъпление има влязла в сила присъда срещу лицето, чието екстрадиране се иска; 8. ако за престъплението законът на молещата държава предвижда или е наложено смъртно наказание, освен ако молещата държава даде достатъчно гаранции, че смъртното наказание няма да бъде наложено или ако е наложено – няма да бъде изпълнено или ще бъде заменено с друго, съдът отчете, че нито едно от посочените по-горе предпоставки за отхвърляне на искането, съдържащи се в разпоредбата на чл. 7 ЗЕЕЗА, не е налице в конкретния случай. Давността не е изтекла и според законодателството на Република България, тъй като разпоредбата на чл.80 ал.1 т.3 от НК на Република България предвижда изключване на наказателното преследване по давност след изтичането на десет години за престъпления, наказуеми с лишаване от свобода за повече от три години. Установено е по делото, че срещу Е. е приключило наказателно производство с влязло в сила определение №80/27.03.2026год. по НОХД № 207/2026год по описа на РС – Свиленград е одобрил споразумение за извършено от Е. престъпление по чл. 279, ал.1 НК на 23.03.2026год., за което му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение е било отложено за срок от 3 /три/ години. Не са налице и основания за отлагане на екстрадицията или за временна екстрадиция – чл.18 от ЗЕЕЗА. Няма други висящи наказателни производства в Р България. С оглед на изложените съображения, съдът счита, че молбата за екстрадиция на лицето Х. И. Е. е основателна и следва да бъде уважена. По отношение на същото лице следва да бъде постановена мярка “задържане под стража” до окончателното приключване на екстрадиционното производство чрез фактическото предаване на молещата държава. Водим от горното, съдът