Решение № 3072 от 12.3.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2574/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Образувано е по жалба на И. Л. С. [ЕГН] от [населено място], [улица]със служебен адрес: [населено място], [улица]партер Консултантска кантора –Б. против Решение № 71160 от 15.10.2025 г. на директора на ОД на МВР - Варна, с което на основание чл. 56, ал. 2 във вр. с чл. 56, ал. 6 от ЗЗЛД във връзка с чл. 25, ал. 3 от ЗМВР и на основание Заповед № 8121з-1111/ 08.10.2019 г. е отказано заличаване на обработваните в информационните фондове на МВР лични данни на жалбоподателя като „извършител“ по ДП № 418/ 2020 г. по описа на ОД на МВР – Варна, пр.пр. 5404/ 2020 г. по описа на ОП – Варна за престъпление по чл. 213а, ал.3, т. 5 във вр. с ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК по заявление № 365005-26/04.08.2025 г. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Издадено е при допуснати съществени нарушения на адм.производствените правила и в противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 2 до 5 от АПК. Прави искане за отмяна на оспорения административен акт, с аргумент, че същото е постановено в противоречие с Регламент (ЕС) № 2016/679 на ЕП на Съвета от 27.04.2016 г., тъй като администраторът на лични данни не доказва по никакъв начин необходимостта от обработването им. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. [населено място] от АК – Варна, който поддържа жалбата и изразява мотивирано становище за отмяна на оспорения адм. акт. Ответникът – директор на ОД на МВР – Варна, чрез процесуалния си представител гл. юрк. К. Л., изразява становище за неоснователност на жалбата. Жалбата, като подадена в срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност от лице, което е адресат на акта, и чиито права актът засяга неблагоприятно е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е и НЕОСНОВАТЕЛНА. Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени доказателствата по делото в тяхната съвкупност, въз основа на наведените в жалбата основания, и, като извърши служебна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, предвидени в чл. 146 от АПК, приема от фактическа и правна страна, за установено следното: Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен административен орган – директорът на ОД на МВР - Варна при законосъобразно делегиране на пълномощия със Заповед № 8121з-1111/08.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи в т.1.6 /стр.28 и 29 от делото/. Актът е в предписаната от закона писмена форма. Поради липсата на изрична разпоредба в ЗЗЛД относно формата и съдържанието на решението, приложение следва да намери чл. 59, ал. 2 от АПК. От формална страна, актът съдържа задължителните по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Не е налице и основание за отмяната му или обявяване на нищожност по чл. 146, т. 1 или т. 2 от АПК. Не са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила, предпоставка за отмяна на решението на основание чл. 146, т. 3 от с. к. Решението е прието без нарушение на материалния закон – основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Между страните не е спорно, че искането за заличаване касае именно лични данни по смисъла на § 1, т. 1 от ЗЗЛД във връзка с чл. 4, ал. 1 от Регламент / ЕС/ 2016/679. Съгласно § 65 от Преамбюла на Регламент / ЕС/ 2016/679 субектът на данни следва да има право на коригиране на личните данни, свързани с него, както и правото "да бъде забравен", когато запазването на тези данни е в нарушение на регламента или правото на Съюза или правото на държавата членка, под чиято юрисдикция е администраторът на лични данни. Съгласно чл. 13, т. 2 от Регламента, при получаване на информация за това какви лични данни се обработват за лицето, администраторът предоставя и информация за срока, за който ще се съхраняват личните данни, а, ако това не е невъзможно – критериите, използвани за определяне на този срок. Процесното заявление е подадено на основание чл. 56, ал. 2 от ЗЗЛД, съгласно която разпоредба администраторът "е длъжен да изтрие личните данни и субектът на данните има право да поиска администраторът да изтрие личните данни, които го засягат, когато обработването нарушава разпоредбите на чл. 45, 49 или 51 или когато личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазване на правно задължение на администратора. " Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗЛД, предвижда начина, по който следва да се обработват личните данни, като с оглед процесното заявление, следва да се обърне внимание на т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4: "личните данни трябва да: 1. се обработват законосъобразно и добросъвестно; 2. се събират за конкретни, изрично указани и законни цели и да не се обработват по начин, който е несъвместим с тези цели; 3. са подходящи, относими и да не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват; 4. са точни и при необходимост да са поддържани в актуален вид; трябва да се предприемат всички необходими мерки, за да се гарантира своевременното изтриване или коригиране на неточни лични данни, като се имат предвид целите, за които те се обработват". Съгласно чл. 49 от ЗЗЛД, обработването на лични данни е законосъобразно, когато е необходимо за упражняване на правомощия от компетентен орган за целите по чл. 42, ал. 1 и е предвидено в правото на Европейския съюз или в нормативен акт, в който са определени целите на обработването и категориите лични данни, които се обработват, т. е., когато лични данни от компетентни органи се обработват "за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване". Съгласно чл. 56, ал. 6 от ЗЗЛД коригиране, допълване, изтриване или ограничаване на обработването на лични данни може да се откаже, като се отчитат основните права и законните интереси на засегнатото физическо лице, в случаите по чл. 54, ал. 3, които са изрично посочени, а именно: "когато това е необходимо, за да: 1. не се допусне възпрепятстването на служебни или законово регламентирани проверки, разследвания или процедури; 2. не се допусне неблагоприятно засягане на предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания; 3. се защити общественият ред и сигурност; 4. се защити националната сигурност; 5. се защитят правата и свободите на други лица. При горната регламентация, за да откаже мотивирано изтриването на лични данни по отношение на издадена от директора на ОД на МВР - Варна, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, във връзка с Досъдебно производство № 418/2020 г. по описа на ОД на МВР – Варна, администраторът е обсъдил всяко едно от обстоятелство, като е посочил конкретно основание за отказ – като конкретно фактическо основание. В решението се посочва, че личните данни на лицето се обработват като „извършител“ по ДП № 418/ 2020 г. по описа на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна, пр.пр. № 5404/2020 г. по описа на ОП – Варна. Наказателното производство е било образувано за извършено деяние по чл. 213а, ал. 3, т. 5вр. с ал. 2, т. 4 вр. с ал. 1,вр. чл. 20, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. С Постановление № 5404/2020 от 23.05.2025 г. на ОП – Варна, ДП е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК-поради недоказаност на обвинението. Постановлението за прекратяване е обжалвано пред ОС – Варна, където с определение № 386/ 12.06.2025 г. по ЧНД № 888/2025 г. жалбата е била оставена без разглеждане като недопустима. Постановление № 5404/ 2020 от 23.05.2025 г. на ОП – Варна е влязло в сила на 12.06.2025 г. Решението е мотивирано с нормата на чл. 3, ал. 3, б.“а“ от Инструкция № 8121з-748/ 20.10.2014 г. според която следва да изтече срок от две години, посочен в чл. 243, ал. 10, изр. 2 от НПК, защото постановлението е за частично прекратяване на НПр и в [възраст] срок може да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура. Отмяната може да се извърши в срок до 2 години, когато производството е образувано за тежко престъпление, и в срок до 1 година в останалите случаи, от издаване на постановлението за прекратяване на НПр. Според материалите по делото НПр против жалбоподателя е прекратено на 23.05.2025 г. Постановлението за прекратяване е било обжалвано, като съдът е оставил жалбата без разглеждане като недопустима. Следователно няма осъществен съдебен контрол, липсва влязло в сила определение на първоинстанционния/ въззивния съд по реда на чл. 243, ал. 5 до 8 от НПК, с което постановлението да е било потвърдено. Към момента не е изтекъл [възраст] срок за прекратяване на НПр за произнасяне по реда на чл. 243, ал. 10 от НПК. Съгласно изр.последно на чл. 243, ал.4 от НПК „Постановлението за прекратяване може да се обжалва пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. Според следващата алинея 5 „Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от един месец от постъпване на делото, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Според ал. 6 от чл. 243 от ПНК „С определението съдът може да: 1. потвърди постановлението; 2. измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства; 3. отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. Съгласно нормата на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК „Определението по ал. 6 може да се протестира от прокурора и да се обжалва от лицата по ал. 4 пред съответния въззивен съд в седемдневен срок от съобщаването му. Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно. Според разпоредбата на чл. 243, ал. 10 „Когато не са били налице основанията по ал. 1, постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от лицата по ал. 4, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура. Отмяната може да се извърши в срок до две години, когато производството е образувано за тежко престъпление, и в срок до една година - в останалите случаи, от издаването на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗМВР, администраторът на лични данни или оправомощени от него длъжностни лица разглеждат заявленията за упражняване на права от субектите на данни по чл. 12–22 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 53–56 от Закона за защита на личните данни, и изпълняват задълженията по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 68 от Закона за защита на личните данни, а според ал. 2 на същия текст, администраторът на лични данни или оправомощени от него длъжностни лица може да откажат пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12–22 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да не изпълнят задължението си по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, когато упражняването на правата или изпълнението на задължението: 1. би създало риск за: а) националната сигурност; б) обществения ред и сигурност; в) предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществения ред и сигурност; г) защитата на субекта на данните или на правата и свободите на други лица; д) опазването на информация, класифицирана като държавна или служебна тайна; е) разкриване на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране; 2. би накърнило изпълнението на законово определените дейности на органите на МВР; 3. се отнася до информация, въведена в Шенгенската информационна система (ШИС), базите данни на Интерпол или базите данни на Европол от друга държава, от която не е получено съгласие за предоставянето й. Видно от цитираните разпоредби, хипотезата на обществения ред и сигурност е свързана и може да бъде свързана с конкретния казус, предвид обстоятелството, че жалбоподателят се явява „извършител“ в ДП 418/2020 г. и попада в обхвата на полицейската регистрация, съгласно Инструкция № 8121з-748/2014 г. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че жалбоподателят не сочи данни да е реабилитиран към настоящия момент, /по съдебен ред или по право/, което е от съществено значение в случая. Поради това, като е постановил адм.акт, с който е отказал заличаването на лични данни, обработвани в информационните масиви на МВР, АО е постановил законосъобразен адм. акт, жалбата против който следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора и предвид претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такава се следват в размер на 200 лв. / 102, 26 €. Воден от горното и на основание чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД и чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът