Решение № 1298 от 13.7.2026 г. на Административен съд - Шумен по дело № 185/2026 г.

Производството по административното дело е образувано на осн. чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.64 ал.4, във връзка с чл.27 ал.1- 7 от ЗУСЕФСУ по жалба на Община Шумен срещу Решение № 64/20.03.2026г., издадено от Ръководител на управляващия орган по ОП“Околна среда 2014- 2020г.“ и Министър на околната среда и водите, с което не се верифицират разходи в размер на 1 343 261,39€, определени са за възстановяване средства в размер на 2 116 532,39€ и не са признати средства в размер на 152 813,29€ от собствено финансиране.

Жалбоподателят оспорва решението на УО с аргумента, че вземането за възстановяване е погасено по давност съгласно приложимото право на Европейския съюз и че предходно постановено нищожно решение не е прекъснало давностния срок. Освен това се твърди, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения, извън предмета на административното производство по постъпило искане за окончателно плащане № 6 на осн. чл.24 ал.1 от АПК, и че страда от липса на мотиви и са налице вътрешни противоречия. Поради това, се иска съдът да отмени оспореното решение, като незаконосъобразно и да присъди направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание Община Шумен изпраща упълномощен процесуален представител- адв.В. от ШАК, преупълномощена от упълномощения от жалбоподателя адв.Г., която поддържа жалбата по изложените в нея правни съображения. Упълномощените процесуални представители- адв.Г. и адв.В. депозират и становища на 01.07.2026г. и на 09.07.2026г., в които излагат аргументи за отмяна на решението.

Ответникът- Ръководител на управляващия орган по ОП“Околна среда 2014-2020г.“ и Министър на околната среда и водите, в открито съдебно заседание изпраща представител- юрисконсулт Г., която оспорва жалбата. Сочи, че цитираният Регламент № 2988/1995г. не е приложим касателно давността, понеже касае различно производство от настоящото, а именно такова за установяване на нередности. На 29.06.2026г. депозира писмено становище, в което излага аргументи по оспорване на жалбата, претендира разноски по делото и прави възражение за прекомерност на сторените от жалбоподателя разноски.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Между Община Шумен, като бенефициент и Ръководителя на управляващия орган по Програма „Околна среда“ бил сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № Д-34-24/30.06.2016г. по Оперативна програма „Околна среда 2014- 2020г.“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на Европейския съюз за изпълнението на проект “Интегриран воден цикъл за [населено място], II етап– втора фаза“ с обща стойност на проекта в размер на 13 149 478,47 лева, от които 9 812 748,29 лева максимален размер на безвъзмездната финансова помощ, 3 336 730,18 лева максимален размер на средствата, които Община Шумен трябва да осигури под формата на собствено участие и 2 903 317,57 лева недопустими разходи, приложен на стр.61 по делото.

От страна на бенефициента постъпило искане за окончателно плащане № 6 (пакет отчетни документи № 7) на стойност 2 627 190,92лв., ведно с документи, които са приложени на стр.99 по делото.

С Решение от 05.07.2018г., Ръководителят на УО на ОП “Околна среда 2014- 2020г.“ приел, че не следва да се одобрява плащането на средства в размер на 2 627 190,92 лева от БФП, а от бенефициента следва да бъдат върнати средства в размер на 3 961 648,72 лева (или общо 6 588 839,64 лева), както и, че не се признават средства в размер на 291 017,99 лева от собствено финансиране. С Решение № 333 от 12.03.2024г., постановено по адм. дело № 337/ 2023г. на АдмС Шумен, потвърдено от ВАС с Решение № 12712/ 22.11.2024г. по адм.д. № 6825/2024г., съдът обявил за нищожно Решението, издадено от Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014- 2020г.“ по постъпилото искане за окончателно плащане № 6 (пакет отчетни документи № 7), на стойност 2 627 190,92 лева по проект № BG16M1OP002-1.005-0008 „Интегриран воден цикъл на [населено място]– II етап – втора фаза“ с бенефициент Община Шумен. Съдът приел, че оспореният административен акт страда от особено съществен порок във формата, обуславящ неговата нищожност, доколкото не притежава ясна и недвусмислена разпоредителна част, като са налице различаващи се суми, в резултат на което, обективираното в акта властническо волеизявление не може да бъде изпълнено и по същество се равнява на липса на такова.

Оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 64/20.03.2026г. е издадено от Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“, на основание чл.60 ал 1 и чл.62 ал.1 от ЗУСЕФСУ, по повод на същото искане от бенефициента- жалбоподател за окончателно плащане № 6 по проект BG16M1OP002-1.005-0008 „Интегриран воден цикъл за [населено място]– II етап – втора фаза“. В акта е посочено, че новото произнасяне се извършва след влизане в сила на съдебните решения, с които предходното решение на УО от 05.07.2018г. е било обявено за нищожно, като административният орган приема, че следва повторно да извърши верификация на разходите, съобразно дадените от съда указания.

В диспозитива на решението Управляващият орган отказал да одобри плащането на поисканата безвъзмездна финансова помощ в размер на 1 343 261,39 евро (2 627 190,92 лв.), определил за възстановяване от Община Шумен сума в размер на 2 116 532,39 евро (4 139 577,55лв.), като общият размер на средствата за възстановяване възлязъл на 3 459 793,78 евро (6 766 768,47лв.) от безвъзмездната финансова помощ, както и не признал 152 813,29 евро (298 876,81лв.) от собствено финансиране. Като правни основания в акта са посочени разпоредбите на ЗУСЕФСУ, условията на договора за безвъзмездна финансова помощ и относими разпоредби на европейското законодателство. Според решението, проектът бил приключил на 28.02.2018г., при краен срок за допустимост на разходите- 31.12.2023г., като били отчетени общ бюджет 6 723 221,58 евро, безвъзмездна финансова помощ / БФП/- 5 017 178,53 евро, а изплатените до момента средства възлизали на 3 282 538,58 евро, включително авансово плащане. Искането за окончателно плащане било на стойност 1 343 261,39 евро, а представените разходооправдателни документи на обща стойност 1 926 468,88 евро, включително допустими разходи и разходи от собствено финансиране. По това искане УО постановил отказа да бъде одобрено плащането, разпоредил да бъдат възстановени горепосочените средства и не признал средства от собствено финансиране.

1. По отношение на договор № DIR51011116-C45-L3-S-001/17.07.2013г. с изпълнител „Консорциум ПСОВ Дивдядово 2013“, Управляващият орган приел, че част „Озеленяване“ не е изпълнена съгласно проекта и че към момента на окончателната проверка препоръките не са били изпълнени, като не са представени и доказателства за това. Посадените растителни видове не съответствали по брой и вид на проекта, като околното пространство било обрасло с дива трева и други растения, които не били част от проекта по част „Озеленяване“, с оглед на което било прието, че обектът не е напълно физически завършен към момента на подаденото искане за окончателно плащане. 1.1. В тази връзка, на основание чл.57, ал.1, т. 3 от ЗУСЕФСУ, съгласно който е необходимо всички строителни дейности по всички части от проекта да са извършени в договорения обем, качество и срок, не били верифицирани разходи в размер на 24 590,07 евро, включително 23 549,91 евро от БФП и 1 040,16 евро собствено финансиране от повторно поискани за верификация разходи по фактура № 0000000009/01.11.2016г. 1.2. Освен това, на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ, във връзка с чл.120 ЗОП, чл. 8, чл. 63, чл. 79 и чл. 92 ЗЗД, чл. 3 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор и Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, не били верифицирани 116 806,50 евро, както и не била призната съответстващата според ДБФП на нея сума на собствено финансиране в размер на 4 940,92 евро/ 9 663,59лв. от поисканите за възстановяване/признаване разходи по фактура № 0000000009/ 01.11.2016г. Разходите не били верифицирани поради неспазване срока на действие на договор и поради неналожена договорна неустойка за забава на изпълнителя за период от общо 291 дни. Съгласно клауза 8.7 от договора и Приложението към офертата на изпълнителя, договорената неустойка за забава била 0,1% от приетата от възложителя договорна сума за всеки ден забава, но не повече от 10% и възлизала на 116 806,50 евро/ 228 453,65 лв. 1.3. На основание чл.62, ал.1 във връзка с чл.55 ЗУСЕФСУ била отказана верификация и на 202,32 евро поради установена техническа грешка и несъответствие между отчетените и реално извършените плащания посочена в т.ІV. от доклада от окончателна проверка на място по проекта и в приложена към него обяснителна записка от бенефициента.

2. По договор № DIR-51011116-C045-L1-S-003/13.05.2014г. с изпълнител „Строително-предприемачески холдинг“ЕООД, УО приел, че съоръженията по газовата линия на ПСОВ Шумен не функционират съобразно проекта, не се произвежда и не се оползотворява биогаз и не са проведени задължителните 72-часови проби. 2.1. На това основание и чл.57, ал.1, т.3 ЗУСЕФСУ, не били верифицирани разходи в размер на 2 309 282,32 евро, включваща: възстановяване на бенефициента на сума в размер на 2 211 599,68 евро/ 4 325 513,00 лв. финансиране от БФП и 97 682,64 евро собствено финансиране. 2.2 Допълнително било прието, че договорът е изпълнен със закъснение от 259 дни, поради което била отказана верификация и на още 1 227 343,05 евро, от които 1 175 426,44 евро представляват средства от БФП. 2.3. Управляващият орган намалил размера на неверифицираните разходи с 96 053,39 евро, тъй като приел, че върху оставащата за прихващане разлика по договора, вече била приложена финансова корекция от 5 % по договора по договора, определена съгласно писмо с изх. № 08-00-615/ 28.01.2015 г. Направена била детайлна разбивка на направените изчисления от УО.

3. По договор № DIR-51011116-C045-L4-U-013/11.09.2013 г. с изпълнител „Обединение Дейта Груп– Инвестиционно проектиране“, УО приема, че част от заявените разходи представляват недопустими административни разходи за текуща издръжка на централен офис, съгласно част „Други недопустими разходи“ в т.14.3. „Детайлно описание на допустимите разходи“ от Насоките за кандидатстване по Процедура BG16M1OP002-1.005 „Втора фаза на проекти за изграждане на ВиК инфраструктура, чието изпълнение е стартирало по ОПОС 2007-2013 г.“/ т.3.1/ . 3.2. На основание чл.57, ал.1, т.2 ЗУСЕФСУ не била верифицирана сумата 18 670,59 евро от поисканите за верификация разходи по фактура 0000000008/ 26.02.2018 г., а на основание чл.75, ал.1 във връзка с чл. 57, ал.1, т.4 ЗУСЕФСУ не се възстановявали още 11 765,61 евро, поради вече наложена финансова корекция от 10 % по този договор, съгласно писмо с изх. № 08-00-1943/10.09.2016г.

В заключение Управляващият орган приел, че общият размер на неверифицираните средства възлиза на 1 614 814,52 евро (3 158 302,69 лв.) от безвъзмездната финансова помощ и 71 323,66 евро (139 496,96 лв.) непризнато собствено финансиране, като тези суми са формирани от всички констатирани нарушения и откази за верификация по трите договора, подробно описани в мотивите на решението. От верифицираната сума за сметка на БФП по проекта бил приспаднат аванс по ДБФП на стойност 501 717,85 евро/ 981 274,83 лв. Към верифицираната сума за сметка на БФП по проекта се възстановявала финансовата корекция, наложена върху верифицираните разходи в искане за междинно плащане № 5 (пакет отчетни документи № 6) по договор № DIR51011116-C45-L3-S-001/ 17.07.2013г. с изпълнител КОНСОРЦИУМ ПСОВ ДИВДЯДОВО 2013 на стойност 28 903,55 евро/ 56 530,43 лв. В резултат на гореизложеното, се приема, че бенефициентът не е представил доказателства за допустимостта на платените разходи в размер на 2 087 628,83 евро/ 4 083 047,09 лв. (1 614 814,52 евро/ 3 158 302,69 лв. + 501 717,85 евро/ 981 274,83 лв. – 28 903,55 евро/ 56 530,43 лв.).

При така установената фактическа обстановка и при задължителната съдебната проверка, съгласно чл.168 от АПК, във вр. с чл.146 от АПК, съдът направи следните правни изводи:

Оспореното решение е изпратено на адресатът- Община Шумен на датата на издаването му- 20.03.2026г., според приложеното копие на справка от ИСУН на стр.60. Жалбата е депозирана пред съда на 26.03.2026г. или в рамките на законоустановения срок. Жалбата е подадена от адресат на индивидуален административен акт по смисъла на АПК и подлежи на съдебен контрол. Поради това е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия по чл.9 ал.1 от ЗУСЕФСУ, в писмена форма, поради което е валиден. Съгласно чл.9 ал.1 от ЗУСЕФСУ, ръководителят на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. С Указ № 57 от 19.02.2026г. на Президент на Република България за Министър на околната среда и водите е назначен Ю. П., който е издател на оспорения административен акт/ стр.49 от том 1/.

Предметът на делото е оспорване на Решение № 64/20.03.2026г., издадено от Ръководител на управляващия орган по ОП“Околна среда 2014-2020г.“ и Министър на околната среда и водите, с което не се верифицират разходи в размер на 1 343 261,39€, определени са за възстановяване средства в размер на 2 116 532,39€ и не са признати средства в размер на 152 813,29€ от собствено финансиране.

Настоящият съдебен състав споделя доводите на оспорващата страна, че атакуваното решение е незаконосъобразно, тъй като е издадено при допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила.

Във връзка с постановеното по процесното искане на бенефициента първоначално решение, което е било обявено за нищожно, ВАС констатирал, че „изложените мотиви от административния орган не помагат да се разбере по- добре разпоредителната част, тъй като в тях са отразени елементи от различни производства– верификация, определяне и изпълнение на финансови корекции, което не спомага за изясняване волята на органа“. Последващото решение на УО, предмет на оспорване в настоящото производство, формално притежава фактически и правни основания и същото не представлява нищожното решение, но съдът намира, че в него не е бил отстранен основният порок, който ВАС е установил, а именно- смесването на различни административни производства в един акт. Производството е било открито като производство по чл.60 и чл.62 ЗУСЕФСУ за окончателна верификация на разходите. Още в диспозитива в началото на акта, обаче органът отказва окончателното плащане, определя суми за възстановяване, прихваща вече изплатени средства и приспада вече наложени финансови корекции, което означава, че не се намира в хипотеза само на производство по верификация.

Съдът констатира и незаконосъобразно смесване между отказ за верификация и санкциониране на бенефициента. В т.1.2 от решението мотивите не са насочени към това дали разходът е допустим, а УО обсъжда забавата на изпълнителя, липсата на наложена неустойка, нарушение на ЗЗД и ЗОП, след което достига до извод, че разходът не следва да се верифицира по чл.57, ал.1, т.4 ЗУСЕФСУ. Съответно мотивите са за едно производство касаещо неизпълнение на договор, а диспозитивът реализира друго правомощие по верификация. В т.3.2 от решението, органът приема, че не одобрява възстановяването...поради вече наложена финансова корекция 10 % без да извърши самостоятелна преценка дали разходът е допустим, като стига до извода, че правните последици настъпват поради съществуваща финансова корекция. Това представлява смесване на изпълнение на вече наложена финансова корекция и производство по окончателно плащане.

Производството по прихващане също е смесено с верификацията на разходи, като особено показателна е т.2.3 от решението, в която УО изчислява неверифицирани разходи, изчислява разлика, като прихваща тази разлика от вече изплатени средства и намалява сумата поради вече наложена финансова корекция. Тези действия съдържат елементи на прихващане, изпълнение на финансова корекция и определяне на публично вземане, а не единствено на верификация, което представлява прилагане на различни производства в един административен акт.

Изискването индивидуалният административен акт, съгласно чл.59 ал.2 т.4 АПК, и в частност актът по чл.64 ал.3 ЗУСЕСИФ, да има фактически и правни основания, е изискване за неговото мотивиране, изведено от значението, което фактическите и правни основания имат за законосъобразността на властническото едностранно волеизявление чрез което държавните органи упражняват предоставената им държавна власт. Фактическите основания или фактите са това, което дава основание на органа да упражни компетентността си като наложи едностранно властнически съответния правен резултат, а правните основания са тези, които сочат целта на волеизявлението, т. е. целта на упражнената държавна власт. Без факти, които липсват изложени в настоящия казус по всяко от предприетите производства, съдът не може да осъществи контрол за законосъобразност, а засегнатото от акта лице не може да упражни ефективно конституционното си право на защита.

Оспореното решение не съдържа ясна връзка между изложените фактически мотиви и постановения диспозитив, с което е нарушено изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК за посочване на фактическите и правните основания на административния акт. В мотивите административният орган обсъжда различни фактически обстоятелства– неизпълнение на отделни строителни дейности, непроведени изпитвания, забавено изпълнение на договорите, неначислени неустойки и вече наложени финансови корекции, докато в диспозитива постановява отказ за плащане, определя суми за възстановяване и не признава собствено финансиране, без да е възможно да се установи коя конкретна фактическа констатация обосновава всяка отделна правна последица. По този начин не може да бъде проследена логическата връзка между установените факти, приложените правни норми и формираната воля на административния орган, което препятства ефективното упражняване на правото на защита и съдебния контрол за законосъобразност.

Липсва и прецизна правна [жк], понеже не всички посочени правни основания съответстват напълно на изложените мотиви. На няколко места е налице разминаване между фактическите констатации и приложените правни норми, а в други случаи са цитирани разпоредби, които не обосновават направения правен извод. Най-същественото разминаване е в т.1.2 на акта, където като правно основание е посочен чл.57, ал.1, т.4 ЗУСЕФСУ в предходната му редакция, която гласи, че разходите са допустими, когато са извършени законосъобразно, съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство, във връзка с чл.120 ЗОП, чл.8, чл.63, чл. 79 и чл. 92 ЗЗД, чл. 3, ал. 1 ЗФУКПС и чл.30 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012. Мотивите обаче не установяват незаконосъобразност на самия разход, а приемат, че Община Шумен не е реализирала договорната неустойка срещу изпълнителя при забавено изпълнение, което не представлява въпрос на допустимост на отчетения разход по смисъла на чл. 57, ал.1, т.4 ЗУСЕФСУ. В мотивите липсва обяснение защо неналагането на неустойка превръща конкретния разход в недопустим разход по проекта.

По т.1.1 правното основание– чл.57, ал.1, т.3 ЗУСЕФСУ, в предходната му редакция, съответства на мотивите, като органът приема, че част „Озеленяване“ не е изпълнена съобразно проекта и затова не е налице реално извършена строителна дейност в договорения обем и качество, но не посочва на кое основание констатираните недостатъци обосноват отказ за цялата сума.

По т.2.1 и т.2.2 като основание отново е приложен чл.57, ал.1, т.3 ЗУСЕФСУ. Мотивите обаче не се ограничават до липса на реално извършени строителни дейности, а се основават предимно на това, че газовата линия не функционира, не са проведени 72- часови проби и договорът е изпълнен със закъснение. Това са съображения за функционална годност, експлоатационни изпитвания и изпълнение на договорни срокове. Те не съвпадат изцяло с хипотезата на чл.57, ал.1, т.3, която касае дали разходът е извършен за реално доставени стоки, услуги или строителни дейности. УО използва една и съща правна норма за различни по характер нарушения, без ясно да обясни защо всяко от тях води до недопустимост на разхода.

При т.3.2 отново е посочено правно основание- чл.75, ал.1 във връзка с чл. 57, ал. 1, т.4 ЗУСЕФСУ в предходната им редакция, съгласно която финансовите корекции са за сметка на бенефициентите и разходите са допустими, когато са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Единственият мотив на УО е, че по договора вече е наложена финансова корекция от 10% и препращат към писмо за финансова корекция. Липсва анализ по какъв начин вече наложената финансова корекция се отразява върху отказа за възстановяване на конкретните разходи.

Налага се изводът, че Решение № 64/ 20.03.2026г. съчетава в един административен акт елементи от различни производства без ясно разграничение коя от правните последици за бенефициента произтича от нормите на чл. 60 ЗУСЕФСУ, касаещи верификация на средства, чл. 62 ЗУСЕФСУ- отказ за верификация, чл. 75 ЗУСЕФСУ- финансови корекции или от друг ред за възстановяване на публични вземания. Това представлява основание за отмяна по чл.146 т.3 от АПК, а именно- съществено нарушение на административно-производствени правила.

Оспореното решение е постановено и в нарушение на принципа на пропорционалност, закрепен в чл.6 АПК и признат като основен принцип на правото на Европейския съюз. Административният орган не е извършил преценка дали констатираните нарушения, дори да бъдат приети за доказани, оправдават отказа на верификация и възстановяването на средства в определения размер, нито е изложил мотиви защо е необходимо да бъдат засегнати всички разходи, свързани със съответните договори. В решението липсва анализ на тежестта на всяко отделно нарушение, неговото финансово отражение върху бюджета на Европейския съюз и причинно- следствената връзка между конкретната констатация и размера на отказаните или възстановяваните средства. Поради това не може да се приеме, че постановените неблагоприятни последици са съразмерни на преследваната от закона цел за защита на финансовите интереси на Съюза.

Освен изложеното, в частта по т.2 от диспозитива, с която е определено възстановяване на сумата 2 116 532,39 евро, оспореното решение е постановено в противоречие с принципа на стабилност на влезлите в сила индивидуални административни актове. Посочените разходи вече са били верифицирани и изплатени въз основа на влезли в сила актове за верификация, с които УО е признал тяхната допустимост. След като тези актове не са отменени по реда на чл.99 и сл. от АПК, административният орган не може с последващ акт да достигне до противоположен правен извод и да разпореди възстановяване на вече верифицирани и изплатени средства. Постановяването на ново решение с противоположно съдържание, без предварително да бъдат отменени стабилните административни актове, представлява съществено нарушение на административно-производствените правила. Именно това последователно приема и Върховният административен съд в своите решения /Решение № 6331/22.05.2024 г. по адм. д. № 12049/2023 г., VII о. и др./, в които е прието, че когато органът желае да ревизира вече постановена и влязла в сила верификация, това е допустимо единствено след провеждане на производство по отмяна на влезлия в сила административен акт по реда на чл.99 и сл. АПК.

За пълнота следва да се посочи, че за прилагане на административни мерки по отношение на дейностите по част от договорите, посочени в решението, е изтекъл абсолютния давностен срок от осем години. Съдът не споделя становището на представителя на УО, дадено в пледоарии по същество, касателно приложението на Регламент № 2988/95 единствено относно установяване на нередности. Регламентът урежда общите правила за проверки, административни мерки и санкции при нередности, засягащи бюджета на ЕС, а чл.3 въвежда давност за процедурите по преследване на тези нередности. ВАС приема, че абсолютната осемгодишна давност се прилага и за административни мерки по чл.4 от регламента, включително мерки за възстановяване на неправомерно получена облага. Още повече, че в конкретния случай органът не се ограничава единствено до верификация на бъдещо плащане, а едновременно отказва плащане, определя суми за възстановяване и отчита финансови корекции, т.е. самият акт съдържа елементи на възстановяване на средства и санкциониране на нередности.

Мотивиран от горното, при проверката по чл.168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на процесуалните правила и със съдържание без мотиви относно постановените административни мерки по ЗУСЕФСУ, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу Решението на УО жалба се явява основателна. Оспореният административен акт е незаконосъобразен изцяло и е налице основание за неговата отмяна по чл.146 т.3, т.4 и т.5 от АПК. Предвид естеството на спора и че съдът не може да го реши по същество, на основание чл.173 ал.2 от АПК, делото следва да се изпрати на административния орган като преписка за ново произнасяне по искането на бенефициента при съобразяване с указанията в настоящото съдебно решение.

С оглед изхода на делото и направеното искане от жалбоподателя на същия следва да бъдат присъдени разноски за производството- държавна такса и адвокатско възнаграждение. По отношение на възражението за прекомерност, направено от ответната страна, съдът намира същото за неоснователно. По делото е приложено пълномощно от 26.03.2026г., съгласно което, между жалбоподателя Община Шумен и адвокатско дружество Г. и П. от ШАК, е договорено процесуално представителство по оспорване пред съд на процесния административен акт, за което се дължи възнаграждение в размер на 24 000€, платено на 03.04.2026г. по банков път. Предвид материалния интерес по делото в размер на 3 612 607,07€, това възнаграждение е в почти три пъти по- нисък размер от посочения в чл.8 ал.1, във връзка с чл.7 ал.2 т.7 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа и не е прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на делото. Същото следва да бъде присъдено ведно с внесената държавна такса в размер на 869,20 евро в полза на жалбоподателя.

Неоснователно е искането на жалбоподателя за присъждане на законна лихва върху определените деловодни разноски, считано от датата на влизане в сила на настоящото съдебно решение до окончателното им изплащане. Разпоредбата на чл.143 от АПК урежда единствено възстановяването на сторените от страната разноски в административното производство, като отговорността на ответника има изцяло процесуален и акцесорен характер и не представлява главно вземане, върху което се дължи законна лихва по чл.86 ЗЗД.

Водим от горното, съдът