Решение № 238 от 8.12.2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 324/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 71/ 15.02.2023г. по гр. д. №70/2021г. ОС- Велико Търново е осъдил ЗД „ЕВРОИНС“АД, гр. София, ЕИК: 121265113, да заплати на П. Б. М., ЕГН: ••••••••••, гр. Горна Оряховица, •••••••••••••, сумата от 80 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, пряка последица от транспортно произшествие на 18.07.2020г. в гр. Велико Търново, ул. „Магистрална“ № 40, при което е загинал съпругът на ищцата М. Д. М., ведно със законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите върху вземането, считано от 27.08.2020г. до окончателното му заплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, 51 и 52 ЗЗД, като е отхвърлил иска за разликата от присъдената сума до претендираните 150 000 лв., както и за законна лихва за периода от 25.07.2020г. - 27.08.2020г., като неоснователен в тази му част. Със същото решение съдът е осъдил ЗД “ ЕВРОИНС“ АД, гр. София, ЕИК121265113, да заплати на М. М. М., ЕГН: ••••••••••, гр. Горна Оряховица, •••••••••••••, чрез нейната майка П. Б. М., ЕГН: ••••••••••, сумата от 80 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, пряка последица от транспортно произшествие на 18.07.2020г. в гр. Велико Търново, ул. „Магистрална“ № 40, при което е загинал баща й М. Д. М. и сумата от 1 050 лв. обезщетение за имуществени вреди- имотна загуба в размер на дължимата от баща й издръжка за времето от 18.07.2020г. до 27.01.2021г., ведно със законната лихва по чл. 86 З ЗД върху всяко от вземанията, считано от 27.08.2020г. до окончателното им заплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, 51 и 52 ЗЗД, като е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от присъдената сума до претендираните 150 000 лв., както и за законна лихва за периода от 25.07.2020г.- 27.08.2020г., като неоснователен в тази му част. Със същото решение съдът е прекратил производството по иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди- имотна загуба за М. М., изразена в невъзможност да получава дължимата от баща й издръжка за периода от 27.01.2021г. до навършване на пълнолетие, претендирано в размер на сумата от 92 305, 50 лв. и за законна лихва върху тази сума, на основание чл. 2 от ГПК. Присъдени са и разноски: ЗД „ЕВРОИНС“ АД, е осъдено да заплати: по сметка на съда сумата от 6 442 лв., държавна такса върху присъдената сума и сумата от 538 лв., авансирани от съда разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК; на П. Д. К., адвокат от гр. София, ••••••••, сумата от 11 092 лв., адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. П. Б. М., ЕГН: ••••••••••, гр. Горна Оряховица, •••••••••••••, е осъдена да заплати на ЗД „ЕВРОИНС“-АД, гр. София, ЕИК: 121265113, сумата от 945 лв., разноски по делото, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК. С определение №477/03.05.2023г. по реда на чл. 247 и чл.248 ГПК, съдът е: отхвърлил искането на ищците, чрез адв. К., против ЗД “ЕВРОИНС“ АД, гр. София, с което по реда на чл. 247 от ГПК претендират отстраняване на твърдяна да съществува очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение като се посочи, че пълният размер на предявените с исковете им вземания възлизат на по 220 000 лв., като неоснователно; отхвърлил искането на П. Д. К., адвокат от гр. София, ••••••••, против ЗД „ЕВРОИНС“ АД, гр. София, с което се търси изменение на решението по делото в частта за присъденото по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение, като неоснователно. В законният срок решението по делото и определението по чл.247 и 248 ГПК са обжалвани от адв. К.- пълномощник на П. Б. М. и М. М. М.. Във въззивната жалба срещу решението се излагат съображения, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди по отношение на всяка от ищците е занижен и неправилно е прието съпричиняване от страна на пострадалият в размер на 50%. Съдът ценил само част от доказателствата по делото, не обсъдил свидетелските показания и съдебно- психологическата експертиза, не обсъдил подробно трите САТЕ и коя от тях кредитира. Неправилно било прекратено производството по иска за издръжка за периода от 27.01.2021г. /завеждане на исковата молба/ до навършване пълнолетие на детето, претендиран в размер на сумата от 92 305.50 лв. и за законна лихва върху тази сума на основание чл.2 ГПК, с мотив, че касае бъдещи права. Не следвало да се кредитира първоначалната САТЕ от инж. С. И., оспорена поради некомпетентност на вещото лице и повторната САТЕ от инж. Н. Н., която също била оспорена и ползвала инфор мация и данни вън от преписката по делото- от досъдебното производство. Съдът не обсъдил възможността за предотвратяване на ПТП от водача на автомобила, а ищцовата страна оспорила експертизите в частта по отношение предотвратимостта на удара от страна на водача на мотоциклета. Не следвало да се кредитират показанията на водача Симеон Попов в частта, че е подал ляв мигач и нямало никакви превозни средство зад него и срещу него, че се престроил най- вдясно преди маневрата, тъй като съставлявали защитна теза и свидетелят бил заинтересован. Водачът на лекия автомобил извършил множество нарушения на правилата за движение, а починалият евентуално само едно- движение с неразрешена скорост, поради което приносът на двамата не бил еднакъв. Дори да се приеме наличие на принос следвало да е в толкова малък обем, че да не се отразява на обезщетението. Ниският размер на определените обезщетения за неимуществени вреди не отчитал лимитите на застрахователните обезщетения и не бил съобразен с обезщетенията в съдебна практика от същия вид и за същия период. Съдът неправилно прекратил производството по иска за издръжка за периода от 27.01.2021г. /завеждане на исковата молба/ до навършване на пълнолетие. Нямало пречка за присъждане на обезщетение за бъдещ период, което да бъде платено еднократно, след като са се осъществили вече основанията за възникване на това обезщетение и е налице основание да бъде определен размера му за бъдещ период. При определяне размера на месечната издръжка съдът не обсъдил свидетелските показания за получаван по- висок доход от посоченият в трудовият договор от пострадалия и ноторният факт, че в България често лицата не са осигурявани на реално получавания от тях доход. Претендирано е да се отмени частично постановеното решение и да се уважат предявените искове, съответно за сумата от 150 000 лв. за П. М. и 150 000 лв. за М. М., т.е. за по още 70 000 лв. за всяка от тях, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на М. Д. М., ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 27.08.2020г. до окончателното изплащане, да се уважи предявения от М. М., чрез нейната майка, иск за имуществени вреди за сумата от 93 355.50 лв., т.е. за още 92 305.50 лв. за причинените й имуществени вреди, представляващи нейната издръжка от деня на ПТП 18.07.2020г. до навършване на пълнолетие 03.01.2035г., ведно със законната лихва считано от 27.08.2020г. до окончателното изплащане. Претендира се да се определи адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислен ДДС. За да постанови съдебният си акт, ОС- Велико Търново е изложил съображения, че за ищците- съпруга и дъщеря на починалия, загубата на възможно най- близкия човек води до особени страдания, значително надхвърлящи обичайните, предвид и от етапа на живота им, характерен с основополагаща роля на мъжа в семейството. Първата инстанция е направила извод, че ищците имат право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД от загубата на близък човек и е определила същото в размер на 160 000 лв. за всяка от тях. С оглед установеното съпричиняване от страна на загиналия М. М. при настъпване на ПТП, размерът на обезщетението е редуциран съобразно изискването на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в размер на 80 000 лева- тъй като съгласно изслушаната и приета по делото като доказателство автотехническа експертиза водачът на мотоциклета се е движел с превишена скорост и по този начин е допринесъл за настъпване на процесното ПТП- мотоциклетистът е можел да избегне удара с автомобила, ако се е движел с максимално разрешената за участъка скорост, поради което е налице равен дял в причинния процес, довел до произшествието и фаталните му последици. Решение № 71/ 15.02.2023г. по гр. д. №70/2021г. на О С - Велико Търново в частта, в която предявените искове за обезщетение на неимуществени вреди са уважени за сумата 80 000 лева за всяка от ищците- по предявени частични искове в размер на 150 000 лева от 220 000 лева; в частта, в която са присъдени имуществени вреди 1050 лева за периода 18.07.2020г.- 27.01.2021г., ведно със законната лихва от 27.08.2020 година; както и в частта, в която е отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва за периода 25.07.2020г.- 27.08.2020г., като необжалвано е влязло в законна сила. Апелативен съд Велико Търново, като вез предвид доказателствата по делото, възраженията във въззивната жалба и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл.269 ГПК, намира за установено следното: Ищците П. Б. М. и М. М. М. са претендирали присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а втората и за имуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на М. Д. М.- съпруг на първата и баща на втората, настъпила на 18.07.2020г. в резултат на ПТП: на 18.07.2020 година в гр. Велико Търново, ул. „Магистрална“ № 40, мотоциклетистът М. Д. М. се блъска със завиващ в обратна посока автомобил „Опел Зафира“ рег.№ ВТ54••••, упрвляван от С. Г. П., като вследствие на настъпилото ПТП получил несъвместими с живота травми. В исковата молба са въведени твърдения за семейни отношения изпълнени с чувство на много обич, уважение, силна привързаност и подкрепа между ищците и починалият, на които е основана претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди- съпрузите създали сплотено и задружно семейство, имали общи планове, отглеждали заедно детето си, помагали си един на друг. Загубата на съпруг и баща се отразявала изключително негативно на здравословното и емоционалното състояние на ищците, търпели много болки и страдания от трагедията в семейството. Не се спори по делото наличието на застрахователна полица „гражданска отговорност“ на МПС „Опел Зафира“ рег.№ ВТ54••••, валидна към датата на ПТП, с посочената застрахователна компания. От приетите пред първоинстанционния съд заключения на авто- техническат а експертиза /основна и две допълнителни/, са установени фактите относно механизма на настъпилото на 18.07.2020г. ПТП: водачът на л.а."Опел Зафира" е предприел маневра завиване в обратна посока, която от техническа гледна точка не е разрешена; мотоциклетистът от ПТП, се е движил след последният от 4 други мотоциклетисти, като при наличие на пътен знак В26 - 40 км/ч. е управлявал със скорост 84 км.ч. Причините за настъпване на процесното ПТП, както е посочено в основната и допълнителните експертизи, са: предприетата от водача на лекия автомобил маневра за завиване в обратна посока, на място където това е забранено с пътна маркировка М15, извършена в условията на ограничена видимост към насрещно движещия се мотоциклетист; движението на мотоциклетиста към мястото на ПТП със скорост много по- висока от разрешената за пътния участък, която лишава мотоциклетиста от съществуващата възможност при движение на мотоциклета със скорост равна и по- ниска за пътния участък- 40 км.ч. да преустанови движението преди настъпване на ПТП и да го предотврати. От заключението на съдебно- медицинската експертиза се установява причинно- следствената връзка между настъпилото ПТП и смъртта на водача на мотоциклета. От заключението на съдебно- психологичната експертиза се установява, че непосредствено след узнаване за смъртта на съпруга й П. М. изпаднала в състояние на остра стресова реакция продължила няколко дни, а към момента се наблюдава протрахирана депресивна реакция- подписнатост, тревожност, затруднение при ежедневните дейности, като лицето е застинало във първа фаза на траура- отричане и гняв. Степента на преживяване е намаляла в сравнение с предходните месеци след събитието. Вещото лице е посочило, че детето към момента е твърде малко и няма осъзнаване още на случилото се, децата много по- лесно преминават през тези преживявания, но при всички случаи е налице травма- след години ще пита за баща си и ще започне да осъзнава при общуването си с други деца. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди, първоинстанционният съд е преценил възрастта на починалия при ПТП мотоциклетист М. М., основополагащата му роля на мъжа в семейството и от там характера на понесените болки и страдания от ищците- загубата на най- близкият за тях човек- съпруг, съответно баща, икономическата конюнктура в страната. С оглед преценка на тези критерии същият е приел, че справедливият размер на претърпените неимуществени вреди е по 160 000 лева за всяка от тях. Апелативен съд- Велико Търново счита, че първата инстанция не е оценила в достатъчна степен съществувалата емоционална връзка и близост между ищците и пострадалия, респ. интензитета и продължителността на емоционалните им преживявания, душевните болки и психически травми след внезапната и необратима загуба. Съдът не е съобразил напълно, че починалият е бил активен и трудоспособен млад мъж, работещ и отдаден напълно на своето семейство, обичащ и грижещ се за своята съпруга и дъщеря, с които е живеел в един дом и едно домакинство, като ги е осигурявал и финансово. Първоинстанционният съд не е определил точния паричен еквивалент на негативните душевни преживявания на ищците непосредствено след смъртта на съпруг на едната и баща на другата, която е била внезапна и неочаквана, както и продължителните им емоционални болки от необратимата загуба. Не е отчел заключението на съдебно- психологичната експертиза, според което при съпругата П. М. е налице протрахирана депресивна реакция- подписнатост, тревожност, затруднение при ежедневните дейности. Не е взел предвид, че дори към момента детето М. М. да е твърде малко и да не осъзнава случилото се, както е посочил психолога, при всички случаи е налице травма, която обективно ще проличи след време. Предвид горното и при съобразяване на икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите, ВТАС счита, че определенит е о т първата инстанция размери на обезщетение за неимуществени вреди се явяват занижени. С оглед точното приложение на материалноправния закон- чл.52 ЗЗД същите следва да се завишат, като за съпругата П. М. се определи сумата 180 000 лева /с 20 000 лева повече/, а за детето- М. М.- 200 000 лева /с 40 000 лева повече/. Така определеното обезщетение в достатъчна степен отговаря и на обществено- икономическите условия към момента на настъпване на застрахователното събитие- 18.07.2020г. Въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е намерил за основателно възражението на ответника по чл.51, ал 2 от ЗЗД за съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице, но неправилно го е определи в размер на 50%, приемайки равен дял в причинния процес на участниците в ПТП, довел до произшествието и фаталните му последици. Принос по смисъла на закона е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на деликта и за възникване на вредите, или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. От заключението на съдебната автотехническа експертиза /основна и допълнителни/ категорично е установено, че причина за транспортното произшествие е както предприетата забранена маневра от водача н а лекият автомобил, така и значително превишената скорост, с която мотоциклетистът се е движел - при разрешени 40 километра в час, той е шофирал с около 84/87 километра в час. Ако се е движил с установената с пътен знак В26 максимална скорост 40 км.ч. водачът на мотоциклета е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез аварийно спиране. Със скоростта обаче, с която е шофирал, мотоциклетиста е допринесъл за настъпването на произшествието и последиците от същото, тъй като е било невъзможно както да спре, така и с тази скорост да премине между автомобила и източният бордюр /закл. на в.л. ст. С. от 16.03.2022г../. С такава скорост п ри аварийно задействане на спирачките на мотоциклета и блокиране на колелата, какъвто е настоящия случай, мотоциклетът изпада в състояние на неуправляемост и реално мотоциклетиста не е в състояние да премине между дясната страна на автомобила и източния бордюр на платното за движение. Предвид гореизложеното въззивната инстанция намира, че приносът на пострадалия е надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда и доказан от събраните доказателства, както е приела и първата инстанция. За разлика от ОС- Велико Търново обаче, въззивният съд счита, че на база на конкретният механизъм на ПТП се обосновава съпричиняване от страна на загиналия М. в размер на 40%, като по- големият процент е за виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил, а не поравно, както е приела първата инстанция. Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че не следва да се кредитират първоначалната САТЕ изготвена от инж. С. И., поради некомпетентност на вещото лице и повторната САТЕ изготвена от инж. Н. Н., тъй като ползвала информация от досъдебното производство. Вещите лица са с надлежно образование и специалност, изготвили са подробни, ясни и обосновани експертизи, защитени в о.с.з. Както е посочило в.л. Н. в с.з. на 16.03.2022г. за процесното ПТП има видеозапис, който е ползван, а освен това след произшествието пътният участък е променен и не може да се направят изчисления съобразно състоянието на участъка преди промяната. В такива хипотези, при които извършването на оглед на мястото на произшествието не е възможен, или е безпредметен, доколкото те не са запазени в състоянието, което е от значение за разрешаването на конкретния правен спор, при наличие на достатъчни съществуващи други писмени, гласни или веществени доказателства, които позволяват на вещите лица да формират изводи по поставената задача, същите следва да бъдат ползвани- документи съдържащи данни за механизма на произшествието или за техническите характеристики на обекта, видеозаписи, снимков материал и други. При прилагане хипотезата на чл.51 ал.2 ЗЗД обезщетението за ищцата П. М. е в размер на 108 000 лева, а за детето- ищцата М. М.- 120 000 лева, поради което първоинстанционното решение следва да бъде частично отменено и на първата да се присъдят допълнително още 28 000 лева, а на втората- 40 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.08.2020г. Следва да се отмени и определението по чл.247 ГПК, като се посочи, че предявените искове са частични- в размер на 150 000 лева от 220 000 лева, с оглед правна яснота /обезщетенията са определени с оглед цялостната претенция съобразно ТР 1/2021 от 01.08.2022г. по т.д.№1/2021г. ОСГТК, ВКС/, а не с оглед правната възможност да се предявят отново същите искове срещу ответника в пълния размер, както се сочи в частната жалба на адв. К. /т.2 от ТР 3/2016г. от 22.04.2019г. т.д. №3/2016г. ОСГТК/. Ищцата М. М. е претендирала и имуществени вреди- сумата от 93 355, 50 лв., представляваща имотна загуба в размер на дължимата от бащата издръжка до пълнолетие, пресметната като сбор от месечни плащания по 500 лв. Първоинстанционният съд е приел, че искът за обезщетение за имотни вреди- претърпяна загуба от невъзможността малолетното дете да получава издръжка от баща си, е основателен до размер на сумата от 1 050 лв. за периода от 18.07.2020г.- 27.01.2021г.: от общо определена месечна издръжка 700 лева месечно на бащата се полага да заплаща 350 лв. месечно, като след отчитане на съпричиняване в размер на 50% търпяната от малолетната ищца загуба от невъзможността да бъде издържана от баща си възлиза на сумата от 175 лв. месечно /175 лева х 6 месеца/. В останалата част тази претенция е приета за недопустима, като касаеща бъдещи права, поради което производството по същата е прекратено. По отношение на искът за обезщетение за имуществени вреди въззивната инстанция намира следното: Малолетното дете има право винаги да търси обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в лишаването му от възможност да бъде издържано от своя родител до пълнолетие, поради предизвикана от настъпило ПТП смърт на родителя. За успешното провеждане на иска е достатъчно да установи качеството си на непълнолетно дете и отсъствие на покритие на щетите с получаваната наследствена пенсия. Обезщетението не може да е под нормативно определения размер на издръжката, дължима на непълнолетни деца- чл.142, ал.2 СК. При определяне на размера следва да се съобразят доходите на родителите /вкл. на починалия/, потребностите на детето, както и приносът на починалия родител в осигуряване на издръжката. В случая детето е било издържано от двамата родители, които са работили. Доходът на бащата през 2020г. е бил месечно 1700 лева, видно от приложеното допълнително споразумение към трудов договор от 01.01.2020г. Всички други твърдения за по- висок доход на бащата са недоказани, като в тази връзка неоснователни са възраженията във въззивната жалба „за ноторен факт, че в България често лицата не са осигурявани на реално получавания от тях доход“. За майката- ищцата П. М., не са представени доказателства за дохода, но няма спор, че същата е работоспособна и е работела. По делото няма данни и дали получава месечни добавки за детето. Минималният размер на издръжката за детето, съгласно чл.142 ал.2 СК е 1/4 от МРЗ. През 2020г. МРЗ е била 610 лева, през 2021г.- 650 лева, към 2022г.- 710 лева от 01.01.2022г. а от 2023г.- 780 лева. От м. август до края на 2020г. размера на минималната издръжка за детето от всеки родител, е по 152, 50 лева месечно, за 2021г.- 162, 50 лева месечно, към 2022г.- 177, 50 лева месечно, а през 2023г.- 195 лева. Видно от представеното по делото доказателство от ТП на НОИ- Велико Търново, детето М. М. получава наследствена пенсия от наследодателя М. М. в размер на 286, 31 лева. От общия размер на издръжката за детето, установен от първоинстанционният съд в размер на 700 на месец /по отношение на този размер не е налице жалба от застрахователната компания/, следва да се приспадне месечната добавка за дете, но в случая няма данни дали майката получава такава, както и месечната наследствена пенсия на детето от 286, 31 лева. Полученият остатък от 413, 69 лева следва да се разпредели между родителите, съобразно данните за доходите им към 2020г., въпреки, че за майката не са представени доказателства за доходи, но при отчитане на това, че цялостното усилие за отглеждане и възпитанието на детето до пълнолетието му се поема от нея като единствен родител. Така делът на починалия родител- бащата на детето, следва да се определи на 70 % от посочения по- горе остатък от необходимата му издръжка или е в размер на 289, 58 лева. Тази сума следва да се намали с 40%, съответно на степента на съпричиняване /или с 115, 83 лева/, като след намаляването дължимата издръжка възлиза на 173, 74 лева месечно, които да се присъдят периодично, за времето от 27.01.2021г. /до тази дата е присъдена от първоинстанционният съд и не е налице жалба от застрахователя в тази част/ до 03.01.2035г. /навършване на пълнолетие/, или до настъпване на промяна в обстоятелствата, водеща до изменение или прекратяване на обезщетението. Неоснователни са доводите във въззивната жалба, за изчисляване на издръжка при отчитане прогнози за ценова конюнктура за следващите години, коефициент за оскъпяване на живот и т.н. Съдът отчита сигурните доходи на родителите - такива, каквито са били към деня на смъртта на бащата през 2020г. Обезщетението за имуществени вреди - пропуснати ползи от неполучена издръжка, е поискано в обща сума с исковата молба, като съобразно ППВС №4/75г. т.11 дали да присъди еднократно или периодично изпълнение на присъденото обезщетение за вреди от непозволено увреждане е възложено от закона на съда- с несъобразяването с посочения от ищеца начин на изплащане на обезщетение не се присъжда нещо различно от това, което е поискано. С оглед на конкретните особености на всеки отделен случай съдът преценява дали присъденото обезщетение следва да бъде изплатено наведнъж или за периоди- случая настоящият състав на съда счита, че следва да се присъди на периоди. Предвид гореизложеното решението на първата инстанция в частта, в която е присъдено обезщетение за имотни вреди в размер на сумата от 1 050 лева за периода от 18.07.2020г. - 27.01.2021г., като необжалвано от застрахователя е влязло в сила и не са налице основания да се присъди по- голям размер на същото. За периода след 27.01.2021г. до навършване на пълнолетие на детето, за който претенцията е приета за недопустима и делото е прекратено в тази част- решението на ОС- Велико Търново следва да се отмени, като се присъди имуществена вреда от 173, 74 лева месечно. Разноски: Определение №447/03.05.2023г., постановено по реда на чл. 247 и чл.248 ГПК, следва да се отмени и в частта за разноските, като същите се определят отново, с оглед изхода на делото. На адв. К. следва да се присъди възнаграждение за първата инстанция в размер на сумата 16874 лева с ДДС, а за въззивното производство, с оглед изхода на делото- 5904 лева с ДДС. Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят разноски в размер на 952 лева на застрахователя за първата инстанция, в които е включено юристконсултско възнаграждение и 360 лева за въззивното производство- юристконсултско възнаграждение, с оглед отхвърлената част от жалбата. Застрахователната компания следва да бъде осъдена да заплати ДДТ в размер на сумата 2720 лева, чрез ВТАС. Водим от гореизложеното съдът