Решение № 276 от 29.7.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1168/2025 г.

С присъда № 46 от 13.11.2024 г. по н.о.х.д. № 26/2024 г. по описа на Софийски окръжен съд подсъдимият П. С. Г. е признат за виновен в това, че на 23.09.2022 г., около 21:30 часа, в село Алдомировци, община Сливница, област Софийска, в едноетажна постройка, находяща се в махала „•••“ № *, при превишаване пределите на неизбежната отбрана - за да защити брат си В. С. Г. от непосредствено противоправно нападение, чрез нанасяне на удари с нож, единият от които е причинил прободно-порезно нараняване на сърцето, умишлено умъртвил Г. Р. Т. от село •••, с ЕГН: ••••••••••, като смъртта му е настъпила по-късно в затревена площ в близост до имот № 13 и ул. „25-а“ в същото село, поради което и на основание чл. 119, вр. чл. 115 от НК и чл. 54 от НК е осъден на три години „лишаване от свобода“.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда на основание чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД подс. П. С. Г. е осъден да заплати на В. М. З. - майка на жертвата, сума в размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието

неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 23.09.2022 г. до окончателното изплащане, като предявения граждански иск за разликата над уважения до претендирания размер от 100 000 лева е отхвърлен като неоснователен.

С посочения съдебен акт на основание чл. 45, вр. чл.52 от ЗЗД П. С. Г. е осъден да заплати на Б. Г. Р. - син на жертвата, сума в размер на 40 000 лева, представляваща за обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 23.09.2022 г. до окончателното изплащане, като предявения граждански иск за разликата над уважения до предявения размер от 100 000 лева е отхвърлен като неоснователен.

Със споменатата присъда на основание чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД П. С. Г. е осъден да заплати на Л. Р. Т. -сестра на жертвата, сума в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 23.09.2022 г. до окончателното изплащане, като предявения граждански иск за разликата над уважения до пълно предявения размер от 80 000 лева е отхвърлен като неоснователен.

С присъдата, първоинстанционният съд се е произнесъл и по отношение на разноските, като на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил П. С. Г. да заплати по сметка на ОД МВР - София сума в размер на 5 294,03 лева за направените във фазата на досъдебното производство разноски, както и сума в размер на 3 600 лева, представляваща държавна такса върху уважените граждански искове.

В срока по чл. 319, ал.1 от НПК против присъдата на Софийски окръжен съд са постъпили жалби от частните обвинители и граждански ищци В. М. З., Б. Г. Р. и Л. Р. Т., чрез повереника им - адв. Х. Б. и от подсъдимия П. С. Г., чрез защитника му - адв. Г. М..

Във въззивна жалба и допълнение към нея на частните обвинители, конституирани и като граждански ищци се твърди, че фактическите изводи на първоинстанционния съд за наличие на неизбежна отбрана, идентични с изложените в обвинителния титул, не се подкрепят от доказателствения материал. Претендира се нарушение на материалния закон, поради

неправилно квалифициране на деянието по чл. 119 от НК. Сочи се, че за доказване на обвинителната теза за започнало противоправно нападение, отблъснато от подсъдимия с 5 наръгвания с нож, едно от които смъртоносно за нападнатия Т., неправилно са кредитирани показанията на свидетеля В. Г., който по - рано е бил привлечен като обвиняем за същото престъпление. Изтъква се, че не е обсъдено обстоятелството, че този свидетел твърди, че починалият е влязъл в дома на двамата братя за да им иска алкохол и пари, които те не му дали, заради което нападнал единия от тях. Счита се, че тази версия на свид. В. Г. е оборена от фактът, че в дрехите на пострадалия е намерена сумата от 40 лева. Аргументи за липсата на нападение се извеждат и от отрицателните констатации за медикотъканни увреждания на свидетеля В. Г., направени при освидетелстването му 40 часа след инцидента. Поддържа се, че дори и да е имало нападение, то е прекратено в момента, в който подс. е издърпал пострадалия. Навежда се, че пострадалият е бил сам срещу двама мъже в дома им, което е чуждо за него място. Подсъдимият и неговия брат са били способни сами да се справят с пострадалия, без да има нужда от използване на нож, но въпреки това подсъдимият го е намушкал 5 пъти. Ангажира се и оплакване за несправедливост на наложеното наказание. В тази връзка се настоява, че съдът неправилно е дал превес на смекчаващите вината обстоятелства - чисто съдебно минало, добро процесуално поведение и съдействие на органите на досъдебното производство, а в същото време е пренебрегнал упорството и целенасочеността за умъртвяване на жертвата и то с не малка жестокост Счита се още, че присъдените парични обезщетения по предявените за съвместно разглеждане граждански искове са немотивирано занижени. Иска се увеличаване на размера на наложеното наказание, което да бъде ефективно изтърпяно и уважаване изцяло на предявените граждански искове.

Във въззивната жалба на подсъдимия П. Г., депозирана чрез неговия защитник - адв. Г. М. декларативно се твърди, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Доводи за наведените пороци са развити в допълнение към въззивна жалба, подадено след изготвяне на мотивите. В него се изтъква, че в гражданско осъдителната й част не е установено нито деяние, нито конкретно настъпили вреди. Поддържа се, че не е налице превишаване пределите на неизбежна отбрана. Заявява се, че не се оспорва авторството на деянието, а правната квалификация по чл. 119 от НК. Счита се, че в конкретния случай липса изискуем от обективна страна признак, а именно обществената му опасност. Настоява се, че нападение от страна на Г. Т. безспорно е имало, тъй като същият е влязъл в обитаваното от подсъдимия и брат му - свидетеля В. Г. жилище да иска пари и след като са му били отказани, хванал с ръце шията на свидетеля, с което застрашил живота и здравето му. Твърди се, че подсъдимият е нанесъл инкриминираните удари именно с цел да защити своя брат В. Г.. Счита се, че защитата е в рамките на необходимите предели, доколкото едва след нанасяне на последното увреждане с нож, постр. Т. е решил да напусне имота, което се установявало от показанията на свидетеля В. Г., потвърдени от протокола за оглед на местопроизшествие, в който е отразено отдалеченото от къщата място, на което е намерен постр. Т.. Счита се още, че с оглед недоказването на виновно и противоправно поведение от страна на подсъдимия, гражданските искове следва да бъдат отхвърлени изцяло. Иска се подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 119 от НК и предявените граждански искове да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание представителят на Софийска апелативна прокуратура пледира въззивните жалби да бъдат оставени без уважение, а присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Пред въззивния съдебен състав повереникът на частните обвинители и граждански ищци - адв. Б., пледира да бъде уважена изцяло подадената от тях въззивна жалба. Излага подробни съображения за отсъствие на противоправно нападение. Счита, че тази защитна версия на подс. и неговия брат е оборена от останалия доказателствен материал. Моли въззивният съд да постанови съдебен акт, с който да измени първоинстанционната присъда, като увеличи размера на наложеното наказание, начина на неговото изтърпяване и да увеличи размера на присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди, а ако прецени, че са налице съществени процесуални нарушения да върне делото за ново разглеждане.

Защитникът на подсъдимия Г. - адв. М., поддържа депозираната въззивна жалба и допълнението към нея. Настоява, че не е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана от страна на подсъдимия, поради което деянието не се явява обществено опасно. Моли въззивната инстанция да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае подс. Г. за невиновен и да го оправдае, като приеме, че деянието му изцяло се покрива от института на неизбежната отбрана. Прави и евентуално искане за намаляване размера на определеното наказание.

Подсъдимият Г. в защитната си реч изцяло се съгласява с доводите, изтъкнати от защитника му. В последната си дума моли за справедливо решение.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, първостепенният съд е провел съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 1 от НПК.

Решението за предварително изслушване на страните е взето в разпоредително заседание. Защитникът на подсъдимия е направил изрично искане делото да бъде разгледано на основание чл. 371, т. 1 от НПК, като е изразил съгласие да не се разпитват свидетелите, дали показания по време на досъдебното производство и да се приемат заключенията на изготвените експертизи без да се изслушват вещите лица. Преди да постанови определението си по чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът е разяснил на подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство ще се ползват при постановяване на присъдата, така както го задължава императивната норма на чл. 372, ал. 1 от НПК. След нарочното изявление на подсъдимия, че е съгласен да не се извършва разпит на свидетелите и вещите лица, съдът е приобщил показанията на свидетелите Я. В. И., Г. С. Г., Х. Н. К., С. Г. А., К. Я. Б. и Б. М. Х., дадени на досъдебното производство и заключенията на съдебно-медицинска експертиза на труп № 783/2022 г., изпълнена от вещото лице д-р В. Т. /л. 3, том 4 от ДП/; съдебнохимическа експертиза № А-901/27.09.2022 г., изпълнена от вещите лица В. Х. и Х. М. /приложена на л. 6, том 4 от ДП/; съдебно-медицинска експертиза на живо лице № 247/25.09.2022 г., изпълнена от вещото лице доц. Д. А. /приложена на л. 16, том 4 от ДП/; съдебно-медицинска експертиза на живо лице № 248/25.09.2022 г., изпълнена от вещото лице доц. Д. А. /приложена на л. 19, том 4 от ДП/; протокол за извършена експертиза № 22/ДНК-907 от 10.11.2022 г., изпълнена от вещите лица Р. А. и Ж. И. /приложена на л. 30 - 43, том 4 от ДП/; експертиза № 22/БАЛ-182/24.11.2022 г., изпълнена от вещите лица П. П. и Р. Т. /приложена на л. 50-58, том 4 от ДП/; дактилоскопна експертиза, изпълнена от вещото лице Н. А. /приложена на л. 63 - 64, том 4 от ДП/; комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на В. Г., изпълнена от вещите лица д-р Т. К. и психиатър Г. Г. /приложена на л. 67 - 81, том 4 от ДП/; комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на подс. П. Г., изпълнена от вещите лица д-р Т. К. и Г. Г. /приложена на л. 83 - 97, том 4 от ДП/; допълнителна съдебно-медицинска експертиза на пострадалия от 15.10.2023 г., изпълнена от вещото лице д-р В. Т. /приложена на л. 101, том 4 от ДП/; съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства чрез ДНК анализ № 86/16.10.2023 г., изпълнена от вещото лице Е. А. /приложенна на л. 106-112, том 4 от ДП/; и са приобщени писмените доказателствени материали: справка за криминалистични регистрации и неприключили досъдебни производства /т. 1, л. 12 от ДП/; фиш за спешна медицинска помощ 110059 от 24.09.2022 г. /т. 1, л. 14 от ДП/; протокол за оглед на местопроизшествие от 24.09.2022 г., ведно с фотоалбум /приложени на л. 1-25, т. 2 от ДП/; протокол за допълнителен оглед на местопроизшествие от 25.09.2022 г., ведно с фотоалбум /приложени на л. 26-33, т. 2 от ДП/; протокол за оглед на местопроизшествие от 25.09.2022 г., придружен с препис и фотоалбум /приложени на л. 34 - 52, т. 2 от ДП/; протокол за оглед на труп от 26.09.2022 г., придружен с фотоалбум /приложени на л. 57 - 65, т. 2 от ДП/; протокол за оглед на веществени доказателства с фотоалбум към него /приложени на л. 66 - 76, т. 2 от ДП/; декларация от В. Г. /л. 77, т. 2 от ДП/; декларация от П. Г. /л. 78, т. 2 от ДП/; протоколи за вземане на образци за сравнително изследване - отпечатъци от пръсти и длани на В. Г. и П. Г., всички с дата 25.09.2022г. /л. 79-82, т. 2 от ДП/; протокол от 25.09.2022г. за доброволно предаване на дрехи от В. Г. /приложен на л. 83, т. 2 от ДП/; протокол от 25.09.2022г. за доброволно предаване на дрехи от П. Г. /л. 84, т. 2 от ДП/; справки за съдимост на В. Г. /л. 8-9, т. 3 от ДП/; справка за съдимост на подс. П. Г. /л. 30- 31, т. 3 от ДП/; удостоверение за наследници и удостоверение изх.№243/25.10.2022г. /т. 5, л. 3 от ДП/; удостоверение за съпруга и родствени връзки на Г. Т. изх. №243/25.10.2022г. /т. 5, л. 4 от ДП/; препис-извлечение от акт за смърт /т. 5, л. 5 от ДП/.

В хода на съкратеното съдебно следствие са разпитани като свидетели брата на подсъдимия - В. Г., а по искане на повереника на частните обвинители и граждански ищци са допуснати и разпитани като свидетели М. К. и М. М..

При верен анализ на доказателствената съвкупност, първостепенния съд е изяснил значимите фактически положения, обуславящи съставомерността на деянието и авторството на подсъдимия П. Г.. Те не се променят чувствително и след доказателствените способи, използвани в хода на въззивното съдебно следствие - изслушване на допълнителна съдебно - медицинска експертиза, приобщаване на обясненията, дадени от подсъдимия на досъдебното производство /т. 3, л. 27 и т. 3, л. 63/ и разпит на частните обвинители Б. Р. и Л. Т..

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият П. Г. и свидетелят В. Г. са братя. Подсъдимият П. Г. е роден на ••••••••г. в с. •••, общ. •••. В същото населено място, почти две години по - рано е роден и неговият брат - свид. В. Г., род. на •••••••• г.

По досъдебното производство са изискани справки за съдимост на двамата /т. 3, л. 30 и л. 8 от ДП/, от които се установява, че подс. П. Г. никога не е бил адресат на наказателна репресия, а неговият брат е реабилитиран по право на осн. чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК за единственото му осъждане с присъда постановена по н.о.х.д. № 2424/1997г. по описа на Районен съд - София, влязла в сила на 29.12.1997г., с която за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години.

Съобразно справка за криминални регистрации рег. № 344р-10842 от 25.09.2022г. на РУ - Сливница към Областна дирекция на МВР - София към МВР /т. 1, л. 12 от ДП/ подсъдимият и неговия брат не са криминално проявени и спрямо тях не се водят досъдебни производства.

Други характеристични данни за двамата братя, извън посочените официалните справки за съдебното им минало, по делото не са събрани.

И двамата са трудово ангажирани - подс. П. Г. работел като машинен оператор в „О“ КАД, а свид. В. Г. като машинен оператор във „Ф. к.“ ЕООД. Никой от тях не е създал свое семейство, нито имат деца. Двамата братя живеели заедно в къща, разположена в края на с. •••, община •••, в махала „•••“ № *. Къщата представлявала едноетажна постройка с две стаи и коридор, с лоши битови условия - без вода и ток. В къщата се влизало през дървена входна врата, която се заключвала с катинар от външната страна, а от вътрешната страна - с райбер. След входната врата следвал коридор и две стаи от двете му страни. Двамата братя обитавали само едната стая. В нея имало две легла, печка на твърдо гориво, две маси, два стола и дървен шкаф със стъклена витрина. Вратата на стаята не се заключвала. Другата стая била превърната в склад за непотребни вещи. Предвид обстоятелството, че къщата не била електрифицирана, вечерно време двамата братя си светели със свещ, нямали телевизор, а слушали радио, захранвано с батерии.

Пострадалият Г. Р. Т. живеел в същото село. Сред съселяните си бил известен с прякора „Г.“. Видно от справка за криминални регистрации рег. № 344р-10842 от 25.09.2022г. на РУ - Сливница към Областна дирекция на МВР - София към МВР постр. Т. е осъждан на наказания „Лишаване от свобода“ за престъпния по чл. 152 от НК, чл. 272 от НК, чл. 343б и чл. 346 от НК. Подсъдимият и неговия брат го познавали, но не били в добри отношения с него. Знаели го като човек, който не работи, а от време на време прави ремонти на покриви. Страхували се от него, понеже имали информация, че е бил в затвор, че се занимава с кражби и че взема пари в заем от различни хора, които после не връща. В последната категория попадал и свид. В. Г.. Преди фаталната вечер, свид. В. Г. неколкократно откликвал на претенциите на постр. Т. за предаване на пари, но заетите суми не му били връщани.

Вечерта на 23.09.2022 г. подс. П. Г. и свид. В. Г. били в дома си. Седели на запалена свещ в единствената обитавана стая в жилищната сграда, пиели вино и слушали радио в очакване на прякото предаване на футболния мач между отборите на България и Гибралтар. Около 21,30 ч., пострадалият Г. Р. Т., след като консумирал алкохол (съобразно заключението на съдебно - химическа екпертиза № А - 901/2022г. /т. 4, л. 6 от ДП/, концентрацията на етанол в кръвта му е 2,32 г/л) отишъл до къщата на двамата братя в махала „•••“ и започнал да блъска по прозореца на стаята, в която те се намирали и по входната врата на сградата. Свид. В. Г. станал и му отворил, след което се върнал в стаята при брат си. Пострадалият Т. влязъл в помещението, където били подсъдимият и брат му, и им поискал пари и алкохол. Те му отказали, при което пострадалият нападнал свид. В. Г., като го хванал за врата с двете си ръце. Пострадалият Г. Т. бил физически по-силен от свид. В. Г. и от подсъдимия П. Г.. Последният, който в това време седял на леглото си, станал и издърпал постр. Т. от брат си. В желанието да защити брат си, подс. П. Г. взел кухненски нож, който бил поставен на масата и който им служил за ежедневна употреба и с него нанесъл четири удара в областта на лявата половина на гръдния кош и един в областта на корема. С единия от ударите в областта на гърдите причинил проникващо прободнопорезно нараняване със засягане на лявата сърдечна камера на сърцето и прерязване на низходящия клон на лявата венечна артерия, а от удара в областта на корема причинил проникващо прободнопорезно нараняване, без засягане на кръвоносни съдове или коремни органи. Останалите три удара попаднали в областта на лявото гръдно зърно и довели до три повърхностни цепковидни прободнопорезни ранички с дължина до 0,2 см., засягащи само слоевете на кожата и частично подкожието. От ударите пострадалият Т. залитнал, взел ножа, който междувременно подсъдимият Г. бил изпуснал на земята и си тръгнал. Това сложило край на конфликтната ситуация, тъй като никой от двамата братята не го последвал.

На следващия ден, 24.09.2022 г., около 19,00ч., на около 100 метра от къщата на двамата братя, в затревена площ до отъпкана пътека, водеща към тяхната къща, в близост до имот № 13 и ул. „25-а“, бил открит трупа на пострадалия от свид. Я. И. от с. •••, който по това време разхождал кучето си в покрайнините на селото. До трупа имало телефон, кутия цигари и нож с дървена дръжка. Свид. Я. И., който бил със съпругата си и двегодишното си дете, не носел у себе си телефон. Върнал се до дома си и оттам се обадил по телефона на свой познат – свид. Г. С. Г., който работел като инспектор пътен контрол в РУ - Сливница, и го уведомил за видяното. Изчакал идването на свид. Г. Г. и двамата заедно отишли на мястото, където свид. Я. И. бил забелязал трупа на жертвата. Двамата разпознали постр. Г. Р. Т. и свид. Г. Г. уведомил ОДЧ в РУ-Сливница. На място пристигнали полицейски екипи и бил подаден сигнал и на тел. 112 за изпращане на екип на ЦСМП.

В 20,53 ч. на 24.09.2022 г. на местопроизшествието пристигнал екип на ЦСМП - Филиал Драгоман. Дежурният лекар от пристигналия на място медицински екип констатирал смъртта на жертвата.

Във времето от 22,00 ч. до 23,55 ч. на същата дата бил извършен оглед на местопроизшествието от разследващ полицай от ОДМВР -София,

обективиран в протокол за оглед на местопроизшествие и онагледен с фотоалбум /л. 1 - 25, том 2 от ДП/. При предприетото следствено действие били иззети нож с дървена дръжка и обща дължина 21 см; кутия с 14 бр. цигари марка „Карелия“; мобилен телефон „Нокия“ с карта на „Йеттел“; запалка и 43 лв. общо, открити в джобовете на трупа. Иззета е и отривка от червеникавокафяво зацапване в задната част на главата на трупа.

На следващия ден - 25.09.2022 г., във времето от 10,30 ч. до 11,00 ч., бил извършен допълнителен оглед на местопроизшествието, при който бил иззет стрък трева със засъхнала червеникавокафява материя. И тези следствени действия били документирани с протокол за оглед на местопроизшествие, придружен с фотоалбум /л. 26 - 33, том 2 от ДП/. Водени по пътеката, където бил открит трупа на постр. Г. Т., разследващите органи стигнали до дома на двамата братя Г..

Във времевия интервал от 11.25 часа до 13.40 часа бил извършен оглед в дома на подсъдимия П. Г. и неговия брат, при който били иззети и приобщени като веществени доказателства два ножа, ножица, дрехи и обувки на двамата братя. Предприетите следствени действия били обективирани в протокол за оглед на местопроизшествие и онагледени с фотоалбум към него /т. 2, л. 34 – 52 от ДП/.

Подс. П. Г. казал пред полицаите, че той е нанесъл удар с нож на постр. Г. Т.. Вечерта на 24.09.2022 г. в 23,00 ч. двамата братя били задържани.

От заключенията на първоначалната /том 4, л. 3 - 4 от ДП/ и допълнителната /том 4, л. 101 от ДП/ съдебно - медицински експертизи се установява, че при извършените на 26.09.2022г. оглед и аутопсия на пострадалия Т. са констатирани няколко наранявания:

• две проникващи и сляпозавършващи прободнопорезни наранявания - едното в областта на лявата половина на гръдния кош със засягане на лявата сърдечна камера на сърцето и прерязване на низходящия клон на лявата венечна артерия с последвал масивен кръвоизлив и второто - в областта на корема и - три повърхностни прободнопорезни ранички в областта на лявото гръдно зърно, с дължина до 0,2 см., засягащи само слоевете на кожата и частично подкожието.

Според вещото лице д-р В. Т. има морфологични данни за масивна кръвозагуба. Липсват други травматични увреждания по трупа.

Всички прободнопорезни наранявания са причинени от действието на предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто е и ножът. Морфологичните характеристики на двете проникващи прободнопорезни наранявания сочат, че приблизителните размери на предмета, с който са причинени са нож с остър връх и едностранно заточено острие с тъп и широк около 0,2 см гръб и дължина около 10 см.

Вещото лице е заключило, че състоянието на трупа по време на аутопсията, отговаря на смърт от второ денонощие. Смъртта на жертвата се дължи на масивната кръвозагуба, настъпила в резултат на прободнопорезното нараняване в областта на сърцето, прерязало лявата венечна артерия. Именно споменатото прерязване е предизвикало непрекъснато артериално кървене с постепенно нарастваща кръвозагуба, изпадане на пострадалия в шоково състояние, загуба на съзнанието и смърт. Останалите наранявания в областта на гръдния кош са повърхностни, а това в областта на корема не е безусловно смъртоносно. От заключението на съдебно - медицинската екпертиза се установява, че смъртта на постр. Т. не е настъпила веднага, но предвид тежестта на нараняването е била неизбежна. В допълнителното заключение на съдебно - медицинската екпертиза е разяснено, че предвид нараняването, обема на реализираната кръвозагуба, както и морфологичната картина, сочеща включване на компенсаторните механизми на организма, смъртта на пострадалия е настъпила в рамките на десет и повече минути, без да е възможно медицински да се конкретизира точно периода. При нанасянето на ударите пострадалият първоначално е изпитал болка, впоследствие с напредване на кръвозагубата е настъпило замайване, степенна промяна на съзнанието, загуба на съзнанието и смърт. Болевите усещания не са били с такава интензивност, че да доведат до смъртта на пострадалия по особено мъчителен за него начин.

По досъдебното производство е изпълнена съдебно - химическа екпертиза № А - 901/2022г. /т. 4, л. 6 от ДП/, която е дала заключение, че концентрацията на етанол в иззетата проба кръв от трупа на Т. е 2,32 г/л промила.

Веществените доказателства, иззети при извършените два огледа на местопроизшествието, където е открит трупа на постр. Т.; дрехите, с които е бил облечен; поднокътно съдържимо и ноктени изрезки, иззети от трупа на жертвата, от подсъдимия и от свид. В. Г.; кръв от трупа на жертвата и клетъчен материал, иззет от устната кухина на подс. П. Г. и на свид. В. Г., са били обект на изследване по метода на ДНК профилиране. Съдебно - медицинската експертиза по метода на ДНК профилиране /л. 30 - 43, том 4 от ДП) е приключила със заключение, че:

• червеникаво-кафявото зацапване в задната част на главата на постр. Т. и червеникавокафявата материя по стрък трева, иззет от мястото, където е открит трупа му, е човешка кръв, произхождаща от жертвата; кръвта по дрехите на постр. Т., също произхожда от него;

• върху острието на ножа, намерен до трупа на жертвата, не е установена кръв, но по дръжката на същия нож е идентифициран клетъчен материал, произхождащ от подс. П. Г.;

• в изследваното поднокътно съдържимо, иззето от лявата ръка на жертвата, е установен клетъчен материал, произхождащ от подс. П. Г.;

• в поднокътното съдържимо, иззето от дясната ръка на жертвата, и по ноктените изрезки от лявата ръка на жертвата е установен клетъчен материал, произхождащ от жертвата и от подс. П. Г..

Ножът, открит до трупа на постр. Т. е бил изследван и за наличие на дактилоскопни следи, но такива не са проявени и открити, видно от заключението на дактилоскопната експертиза /том 4, л. 63 - 64 от ДП/.

Според заключението на съдебно - медицинската експертиза на веществени доказателства чрез ДНК анализ №86/2023г. /том 4, л. 106 - 109 от ДП/ върху дънковият панталон, предаден от подс. П. Г. с протокол за доброволно предаване от 25.09.2022г. /том 2, л. 84 от ДП/, е установен биологичен материал, произхождащ от подс. П. Г., но не и от постр. Т..

По досъдебното призводство е извършена и трасологична експертиза /том 4, л. 50 - 58 от ДП/, която е изследвала оръжието, намерено до трупа на постр. Т. и дрехите, с които е бил облечен. Вещите лица П. П. и Р. Т. са дали заключение, че дръжката на ножа е изработена от дървен материал, а острието му е с едностранно заострен клин (острие с един режещ ръб) и двустранно заточване на режещия ръб. Ножът е с размери: обща дължина - 218 мм, дължина на клина - 110 мм и ширина на клина - 19 мм в най-широката му част. Върху лявата част на предниците на суитшърт, пуловер и тениска, принадлежащи на постр. Т. са установени нарушения в целостта на материята, получени в резултат от пробождане и прорязване с твърд предмет с остър връх и режещ ръб, каквито са ножовете, като е възможно да са причинени от пробождане с представения за изследване нож.

В хода на разследването е изпълнена комплексна съдебно - психологична и психиатрична експертиза /т. 4, л. 83 - 97 от ДП/, от която се установява, че подс. П. Г. е психично здрав. При него е установена т.н. вредна употреба на алкохол, без да е налице синдром на зависимост към алкохол или други психоактивни вещества. Към момента на извършване на деянието той е бил в състояние на обикновено (просто) алкохолно опиване - към средна степен, което не е нарушило базисните му психични годности, но е улеснило поведението му, премахвайки някои задръжки. Липсват обективни данни, същият да е извършил деянието в състояние на патологичен или физиологичен афект (силно раздразнение, уплаха и смущение). По време на инкриминираното деяние той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Изпълнената на досъдебното производство комплексна съдебно - психиатрична - психологична експертиза на свид. В. Г. /том 4, л. 67 - 81 от ДП/ е дала заключение, че той е психично здрав - няма качествени отклонения в психичното функциониране и към момента на инкриминираното деяние е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, което не е свързано с качествено нарушение на базовите психични годности; няма основание да се приеме наличие на патологичен или физиологичен афект; психичното му състояние позволява той да участва в наказателното производство и да дава (ако желае) адекватни отговори на поставените му въпроси.

По досъдебното производство е назначена и изпълнена съдебно - медицинска експертиза относно травматичните увреждания на подс. П. Г. /л. 19, том 4 от ДП/, която е констатирала охлузване на дясната длан по гръбната повърхност в областта на 3-та метакарпо-фалангиална става с давност около 2-3 денонощия и стари ограничени охлузвания на гърдите и десните крайници. Вещото лице е изяснило, че установеното охлузване на дясната длан е получено от тангенциалното действие на твърд тъп предмет при удари с или върху такъв.

Видно от заключението на съдебно - медицинска експертиза на живо лице /том 4, л. 16 от ДП/, при извършения в 14.00 часа, на 25.09.2022 г., преглед на свид. В. Г. не са установени пресни травматични увреждания по главата, шията, тялото и крайниците.

С оглед поддържания от частното обвинение довод за отсъствие на нападение, мотивирано с липсата на увреждания по шията на свид. В. Г., във въззивното производство бе назначена допълнителна съдебно - медицинска експертиза. Според вещото лице Д. А. при стискане с ръце в областта на шията със сила, която да причини притискане на трахеята, което да доведе до прекратяване на възможността за поемане на въздух, респ. да обуслови усещане за задушаване и смърт не е възможно да не останат следи от травматични увреждания с вид на окръглени или елипсовидни

кръвонасядания и/или охлузвания с дъговидна форма, както и издрасквания от притискащо и/или тангенциалното действие на върховата част на пръстите или ръбовете на ноктите. Оздравителните процеси на травматичните изменения по кожата с вид кръвонасядания и/или охлузвания са минимум една седмица. В разпита при изслушване на заключението, вещото лице пояснява, че е възможно да не останат следи при стискане на шията с две ръце, ако силата на стискане е лека, но в тази хипотеза не се причинява деформация на трахеята и съответно чувство на задушаване и смърт.

Горните относими към предмета на делото фактически констатации се установяват от събраните по делото доказателства. Първостепенният съд е направил внимателен и задълбочен разбор на доказателствената съвкупност. Всички събрани от него гласни доказателствени източници, писмени доказателствени материали и експертни заключения са обсъдени подробно и всестранно, като е посочено кои от тях заслужават доверие. САС се солидаризира с направения от първостепенния съд доказателствен анализ, с изключение кредитиране показанията на свид. В. Г. в частта относно обстоятелството, че входната врата на къщата не е била заключена. На тази информация противостои изнесеното от подс. П. Г. в обясненията му, дадени на досъдебното производство /т. 3, л. 27 от ДП/. В първия разпит, проведен на 25.09.2022г. подс. Г. е посочил, че входната врата е била заключена с райбер и свид. В. Г. е станал и я отворил. В същия смисъл са и обясненията му, дадени на 04.10.2022г. /т. 3, л. 64 от ДП/, където отново е заявил, че брат му е станал и е отворил входната врата. В разпита пред въззивния съд, свид. В. Г. преосмисля позицията си и аналогично на подс. П. Г. сочи, че е станал и е отворил входната врата. Ако последната не е била заключена, не е имало причина свид. В. Г. да отива до нея и да е отваря на внезапно пристигналия гост. Обсъжданото обстоятелство няма съществено значение за правилното решаване на казуса. По - важно е, че пострадалият Т. е отишъл неканен в дома на двамата братя и е поставил началото на конфликта, като е поискал пари и алкохол, а когато не ги е получил е нападнал свид. В. Г. - все обстоятелства, които са били правилно установени от първостепенния съд. Пред първоинстанционния съд свид. В. Г. не е твърдял, че е бил стискан силно, поради което обосновано в мотивите на атакуваната присъда прието, че отсъствието на травматични увреждания по шията свид. В. Г. не конфронтира тезата за нападение и за ситуация на неизбежна отбрана. От заключението на допълнителната съдебно - медицинска експертиза се установява, че при притискане на шията с не голям интензитет няма да се получат травматични изменения или ако се получат, те ще изчезнат в рамките на няколко часа. Въззивният съд възприема заключението на допълнителната съдебно - медицинска експертиза от 2026г., тъй като то е компетентно и добросъвестно изготвено, а и не е оспорено от страните. Следователно невярно е твърдението на свид. В. Г., изнесено при разпита му пред настоящия съдебен състав, че при притискане на шията му от постр. Т. е започнал да се души. Въззивният съд не дава вяра на показанията на свид. В. Г. относно наведения висок интензитет на притискане на шията му, защото в тази част те не кореспондират с експертното заключение. По същите съображения не заслужават кредит на доверие прочетените обясненията на подс. П. Г. от 04.10.2022г. в частта, в която той колебливо заявява, че според него постр. Т. започнал да души брат му. Независимо че двата гласни доказателствени източника относно силата на притискане са недостоверни, с оглед изяснения от допълнителната съдебно – медицинска експертиза вариант да не останат следи при притискане с не голяма сила, няма основание да се приеме, че постр. Т. не е хванал свид. В. Г. за шията. Последният факт е еднозначно закрепено в разпитите на двамата очевидци. По делото е несъмнено установено, че върху шията на свид. В. Г. е нямало травматични увреждания. Това обстоятелство не внася съмнение в твърдяното от двамата братя хващане на шията, предвид вероятността да не са останали следи при невисок интензитет на физическото съприкосновение. Възражението на защитата в този смисъл е поддържано и на първоинстанционното производство и е получило обоснован отговор.

Назначената във въззивното производство експертиза не игнорира изводите на СОС. Същите са мотивирани с коректен и прецизен прочит на доказателствената маса, поради което се споделят от въззивния състав. Обстоятелството, че у постр. Т. е намерена паричната сума от 40 лева не опровергава сведенията на двамата братя, че постр. Т. е искал пари. Сумата от 40 лева няма висока стойност за се приеме, че освен нея, пост. Т. е нямал нужда и от други парични средства. Наред с това, пост. Т. е настоявал да му дадат алкохол, което е житейски логично, предвид състоянието, в което е отишъл в дома на двамата братя - след употреба на алкохол.

Първостепенният съд е изложил верни съображения за годността на показанията на свид. Х. К. и С. А. и за невъзможността да се ползват като доказателствени източници. Те не са послужили на СОС при изграждане на фактическите изводи за случилото се, нито въззивният съд им придава подобна стойност.

При вярно установена фактическа обстановка, първостепенният съд обосновано е заключил, че подсъдимият П. Г. е осъществил състава на чл. 119, вр. чл. 115 от НК. Развитите в мотивите съображения са верни. Те почиват на правилна интерпретация на приетите за доказани фактически положения и на утвърдената съдебна практика, намерила израз в цитираното от СОС постановление.

От обективна страна подсъдимият П. Г. е нанесъл пет удара с нож, единият от които в областта на лявата половина на гръдния кош, в следствие на което Т. е получил прободнопорезно нараняване със засягане на лявата сърдечна камера на сърцето и прерязване на низходящия клон на лявата венечна артерия. Именно това нараняване е предизвикало масивен кръвоизлив, довел до смъртта на постр. Т..

Правилно съдът е счел, че е налице пряка причинно - следствена връзка между обсъждания удар на подс. и настъпилия летален изход на пострадалия, понеже тъкмо в резултат на него е прерязана лявата венечна артерия и е последвал масивен кръвоизлив, предизвикал смъртта.

Обосновано първостепенният съд е заключил, че деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Това е така, защото нападението е изхождало от пострадалия. Той е отишъл неканен в дома на двамата братя и е поставил началото на физическия сблъсък, хващайки свид. В. Г. за шията. Пострадалият е бил улеснен от поетото количество алкохол, което неминуемо е снижило задръжките му. Поведението на пострадалия не е било предизвикано от подсъдимия или от неговия брат. Напротив, те са били в дома си и са чакали започването на футболния мач. Хващайки с ръце шията на свид. В. Г., пострадалия е извършил нападение по смисъла на чл.12, ал.1 от НК. Според ППВС №12/1973г., т.2 нападението се осъществява с активни действия, изразяващи се в нахвърляне, връхлитане или др. Точно такова поведение е предприел пострадалия, като пръв е извършил физическо насилие над брата на подс. Г.. Нападението е непосредствено, тъй като в резултат на него е била накърнена телесната неприкосновеност на свид. В. Г., т.е. била е създадена реална и непосредствена опасност за неговата личност. То е и противоправно, защото е в разрез със забраната да се вреди другиму. Нападението притежава и качеството „обществено опасно”, предвид обстоятелството, че е застрашило личността и здравето на нападнатия В. Г.. Изложеното води до извод, че нападението предприето от Т. е било непосредствено, противоправно и общественоопасно.

Верен е и извода на СОС, че към момента, в който подсъдимият Г. е нанесъл фаталния удар, нападението не е било прекратено. С издърпването на пострадалия от свид. В. Г. опасността за последващи активни действия, имащи за цел засягане телесния интегритет на свид. В. Г. не е била отпаднала. Нападението по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК е приключило едва когато опасността е отминала безвъзвратно, било защото нападателят се е отказал от него, било защото е отблъснато окончателно от нападнатия или от други лица. Ако съществува дори и малка възможност нападението отново да се повтори, отбраняващият се няма задължение да се откаже от правото на активна защита. Такова е и разбирането, развито в ППВС №12/73г.:

„Кратковременното прекъсване на нападението, което може бързо да се възобнови, не означава прекратяване на нападението”.

Ето защо, въззивният съд възприема виждането на СОС, че при нанасяне на смъртоносния удар, подсъдимият Г. се е намирал в ситуация на неизбежна отбрана - за да защити брат си от прякото и непосредствено нападение на постр. Т..

Наличието на посочения правен институт изисква преценката доколко защитата съответства на характера и опасността на нападението. Ако тя не ги надхвърля, извършеното не е обществено опасно и не представлява престъпление, независимо от причинените на нападателя вреди. Адекватната защита не е равнозначна на пълно припокриване с интензивността и тежестта на нападението. Допустимо е тя да не съответства на нападението, стига това несъответствие да не е явно. Съгласно нормата на чл. 12, ал.2 от НК превишаване пределите на неизбежната отбрана има само при явно несъответствие на защитата с характера и опасността на нападението. А то е такова, ако нападнатият е предприел повече от необходимото за отблъскване на нападението. Дефинитивно осъществяването на хипотезата на чл. 12, ал. 2 от НК се извежда от съвкупната оценка на всички обстоятелства, съпътстващи нападението и защитата - интензивност, степен на опасността, заплашваща нападнатия, неговите сили и възможности за отблъскване на нападението, броя на нападателите, тяхната възраст, физически сили, използваните оръжия, място и време на нападението, както и всички други фактори, оказващи влияние върху съотношението на силите на нападателя и отбраняващия се.

Изхождайки от посочените ориентири, настоящият съдебен състав намира за правилни доводите на първостепенния съд, че защитата на подсъдимия Г. е излязла извън рамките на необходимото за отблъскване на нападението. Първо, той е употребил оръжие - нож, докато пострадалият е действал само с ръце. Второ, за разлика от пострадалия Т., подсъдимият не е бил сам. В негова подкрепа е могъл да се намеси и брат му. Обстановката на инцидента сочи, че подсъдимият Г. е могъл да защити личността на своя брат и без да нанася удари с нож. Той е могъл да отблъсне нападението без да прибягва до употребата на хладно оръжие. Последното действие е било излишно, поради което е вън от съмнение, че подсъдимият Г. е превишил пределите на неизбежната отбрана.

Обосновано е и виждането на първоинстанционния съд относно субективна страна на извършеното престъпление. Установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и обективираните действия на подсъдимия налагат извода, че деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият Г. е съзнавал, че нанесените от него удари с нож, два от които като сила и насоченост са от естество да причинят фатално телесно увреждане на пострадалия.

В съответствие със заключението на комплексна съдебно - психологична и психиатрична експертиза /т. 4, л. 83 - 97 от ДП/, първостепенният съд е приел, че няма данни към момента на деянието подс. П. Г. да е действал в състояние на патологичен или физиологичен афект - силно раздразнение, уплаха и смущение. Подсъдимият Г. не е давал обяснения в съдебна фаза, нито защитникът му е навеждал подобни доводи до приключване на съдебното следствие. Едва в хода на съдебните прения във въззивното производство, защитникът изтъква, че е налице силно преживян страх за възможния летален изход на свид. В. Г.. Нормалният психологичен страх е емоция, а не състояние на уплаха или смущение по смисъла на чл. 12, ал. 4 от НК и за разлика от тях, не води до отпадане на наказуемостта или на обществената опасност на престъплението, както неоснователно пледира адв. Г. М..

Затова законосъобразно, СОС е ангажирал наказателната отговорност на подс. П. Г. по престъпния състав на чл. 119, вр. чл. 115 от НК.

При индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия Г. правилно СОС е определил и наложил наказание при условията на чл. 54 от НК. Въззивният съд се съгласява с оценката на първостепенния съд относно смекчаващите отговорността обстоятелства, каквото са чистото съдебно минало на подс. Г., отсъствието на други наказателни производства спрямо него, трудовата му заетост и обстоятелството, че пострадалият е влязъл в жилището на подсъдимия и неговия брат, вечерта, без да е поканен, изразявайки настоятелни претенции за пари и алкохол. Правилно СОС е приел, че отегчаващи отговорността обстоятелства, извън обхванатите от състава на разследваното престъпление, не са налице. Неоснователно се поддържа от частното обвинение, че подсъдимият е проявил жестокост, като е нанесъл пет удара с нож. От материалите по делото се установява, че два от ударите са със значителна сила - смъртоносният и ударът, нанесен в коремната област. Останалите три удара в лявата половина на гръдния кош са с далеч по – нисък интензитет, тъй като са причинили три повърхностни цепковидни прободнопорезни ранички. Силата и броят на нанесените на пострадалия удари с нож не свидетелстват за проявена от подсъдимия прекомерна ярост и жестокост. За отсъствието на такава говори и обстоятелството, че подсъдимият е престанал да нанася удари на пострадалия Т. след като последният взел ножа от земята и си тръгнал. Така подсъдимият е демонстрирал, че единственото му желание е било не да покаже своето отрицателно отношение към пострадалия, а да преустанови посегателството над неговия брат.

Настоящият съдебен състав споделя извода на СОС, че наказание от три години „Лишаване от свобода“ в пълна степен съответства на тежестта на извършеното и личната обществена опасност на дееца, както и на целите на наказателната репресия, очертани в чл. 36 от НК. Въззивната инстанция, аналогично на първата, не съзря основания за прилагане нормата на чл. 55 от НК. В разглеждания казус не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най - лекото наказание от коментирания вид да е прекомерно и да надхвърля нуждите на наказателната репресия.

Ето защо, въззивната инстанция намира, че видът и размерът на отмереното от контролирания съд наказание на подсъдимия Г. от три години „Лишаване от свобода” не следва да бъдат коригирани.

Правилно първостепенния съд е приел, че за поправяне и превъзпитание на подс. Г. не е необходимо той да изтърпява ефективно отмереното му наказание „Лишаване от свобода“, поради което е приложил института на чл. 66, ал. 1 от НК и е определил изпитателен срок от три години. Претенцията на частното обвинение, отстоявана от адв. Б. е неоснователна. Подсъдимият Г. е с чисто съдебно минало. Той не е търсил конфликт с пострадалия Т. и не станал повод за фаталния инцидент. Поведението му е последица от желанието да защити брат си срещу проявената спрямо него агресия и то и в дома им, вечерно време.

Верен е изводът на СГС, че събраните по делото доказателства установяват по несъмнен и категоричен начин наличието на изискуемите от закона елементи за ангажиране на отговорността на подсъдимия Г. по реда на чл. 45 от ЗЗД.

В качеството им на родител, син и сестра на починалия Т., гражданските ищци са безспорно активно легитимирани да претендират обезвреда за причинените вследствие смъртта на техния син, баща и брат морални страдания. Същите попадат сред кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на пострадалия и като такива разполагат с активна легитимация.

Решаващият съд е анализирал взаимоотношенията между пострадалия и гражданските ищци и е извел обосновани и законосъобразни изводи за доказаност на исковите претенции по основание. Гражданските ищци В. М. З., Б. Г. Р. и Л. Р. Т. са загубили своя син, баща и брат с когото са имали емоционална връзка. Макар никой от тях да не е живеел с пострадалия, те са поддържали близки отношения и са приели тежко внезапната му загуба. Размерът на присъдените обезщетения на гражданските ищци В. М. З., Б. Г. Р. и Л. Р. Т. е съобразен с нормата на чл. 52 от ЗЗД, предвиждаща че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. Според константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия, а изисква преценката да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. Следва да се има предвид и това, че по справедливост се определя не само размера на обезщетението за неимуществени вреди, а и естеството и характера на страданието, за което се присъжда такова обезщетение /в този смисъл Решение №1102-81г. на І г.о./.

СОС се е придържал стриктно към тези принципни положения и е отмерил сума от по 30 000 лева, която справедливо обезщетява гражданската ищца В. М. З..

Присъдената сума от 40 000 лева на гражд. ищец Б. Р. и в размер на 20 000 лева на гражданската ищца Л. Т. е достатъчна да компенсира претърпените от тях страдания от смъртта на техния баща и брат. Те не са живеели в общо домакинство, но са се виждали регулярно, и са се чували по телефона, което мотивират САС да възприеме извода на СОС, че искът за обезвреда е основателен до размера на 40 000 лева за гражд. ищец Б. Р. и в размер на 20 000 лева за гражданската ищца Л. Т.. Именно тази стойност съответства на интензитета на претърпените от гражданския ищец Б. Р. гражданската ищца Л. Т. болки и страдания от загубата на техния баща, респ. брат.

При преценка на справедливия размер на обезщетенията на тримата граждански ищци, първостепенният съд не е пропуснал да отчете и провокативното поведение на самия пострадал, което е предизвикало агресията на подсъдимия.

Исковете в останалата част да заявените 100 000 лева от гражданските ищци Б. Р. и В. З. и до 80 000 лева от гр. ищца Л. Т. са неоснователни и правилно са отхвърлени от СОС.

Предвид изрично направената претенция при предявяване на гражданските искове, правилно първостепенният съд е присъдил законна лихва върху отмерените обезщетения за обезвреда.

С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК атакуваната присъда е обоснована и в частта й относно възлагането в тежест на подсъдимия на разноските по делото.

На чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Г. следва да понесе и направените по делото разноски пред САС в размер на 195.39 евро, представляващи възнаграждение за вещото лице, изпълнило допълнителната съдебно - медицинска експертиза.

При извършване на цялостна проверка на постановената присъда, въззивният съд не намери съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи нейната отмяна, поради като тя следва да бъде потвърдена. Неоснователна е тезата на частното обвинение, че е допуснато съществено процесуално нарушение с изначално неправилната квалификация на деянието по чл. 119 от НК. Няма спор, че прокурорът е този, който преценява суверенно за какво престъпление да повдигне обвинение и на кои точно лица. Съдът не разполага с правомощие да се намеси в тази дискреционна власт на прокурора. Процесуалният закон изисква в обвинителния акт да е изложена фактология, обосноваваща избраната от прокурора обвинителна концепция. Това е сторено в настоящия казус. В обстоятелствената част на обв. титул прокурорът е очертал фактите, които запълват признаците на престъплението, за което е повдигнато обвинението и по този начин е изпълнил изискванията на чл. 246 от НПК.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски апелативен съд