Решение № 3947 от 28.4.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 404/2025 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Аесби Груп“ЕООД, с ЕИК 205825193, чрез адв. Соколчев, срещу Решение № 37/07.01.2025, постановено по АНД № 538/2024 г. по описа на Районен съд – [област]. С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление № 16-2300313/08.01.2024 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - [област], с което на „Аесби Груп“ЕООД, на основание чл. 55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд(ЗЗБУТ), във връзка с чл.416, ал.5 от Кодекса на труда(КТ), във връзка с чл.413, ал.2 от КТ и за нарушение на чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ, във връзка с чл. 40, т.1 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи, е наложена имуществена санкция в размер на 6000(шест хиляди) лева и са присъдени сторените в производството съдебно-деловодни разноски. В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно, постановено при неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като отмени процесното наказателно постановление или евентуално да се намали наказанието до минималния размер. Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - [област], чрез процесуален представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Окръжна прокуратура – [област] счита касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила, с произтичащите от това последици за разноските. Административен съд [област], като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в жалбата доводи, провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. След извършена касационна проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: С НП № 16-2300313/08.01.2024 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - [област], на „Аесби Груп“ЕООД на основание чл. 55 от ЗЗБУТ, във връзка с чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.413, ал.2 от КТ и за нарушение на чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ, във връзка с чл. 40, т.1 от Наредба № 2/22.03.2004г., е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лева. Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - [област], който с обжалваното решение е потвърдил наказателното постановление с мотиви за доказаност на вмененото нарушение. Районният съд, след събиране, преценка и анализ на доказателствата е приел, че законосъобразно административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция в размер на 6000 лева за неизпълнение на задължения по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите на негов обект. Постановеното съдебно решение е правилно. От анализа на доказателствата по делото касационният състав установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Отразените в тях факти и обстоятелства са обективно установени в хода на производството пред районния съд с надлежни и достатъчно доказателства. Обстоятелствата по делото са установени по безспорен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели, които са ясни и логически последователни. Тези показания се подкрепят от събраните в производството писмени доказателства. При така установеното районният съд обосновано е приел за доказано, че „Аесби Груп“ЕООД в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 2/22.03.2004г. не е изпълнил задължението си, вменено му с нормата на чл.40, т.1 да обезопаси чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване на отворите в строителни и конструктивни елементи (стени, етажни плочи, покриви и др.), които създават опасност за падане от височина, с което се нарушава чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места. Съдът правилно е приел, че касационният жалбоподател има качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 2 от ДР н ЗЗБУТ, съответно по § 1, т. 10 на Наредба № 2/22.03.2004г., поради което е ангажирана административнонаказателната му отговорност за установеното административно нарушение. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи, че следва да бъде ангажирана отговорността на възложителя и основен изпълнител „Герт Груп“ЕООД, а не на изпълнителя – „Аесби Груп“ЕООД. Съгласно сключения с възложителя „Герт Груп“ЕООД договор от 19.12.2022г., „Аесби Груп“ЕООД се задължава да осигури условията по ЗЗБУТ – чл. 23 от договора, както и в чл. 25 от същия договор – да осигурява условия за безопасна работа за наетите си по трудови правоотношения лица. Анализът на клаузите на подписания договор от 19.12.2022г. в Раздел V, чл. 23 и чл. 25 не оставят никакво съмнение, че според този договор изпълнителят „Аесби Груп“ЕООД се задължава да спазва и в качеството си на работодател да осигурява здравословни и безопасни условия на труд. Липсва основание да се приеме, че възложителят, а не изпълнителят е отговорен при допуснато нарушение на правилата за безопасност на труда. В съответствие със събраните доказателства съдът правилно и законосъобразно е приел, че на 26.10.2023г. на работната площадка на строеж на ул. П. К. в [населено място], работещите в „Аесби Груп“ЕООД, са изпълнявали груб строеж на сградата на кота 18.25, подготвяли са кофраж за плоча, като на отворите на етажна площадка е нямало ограждения или покритие, които да обезопасят от падане на работещите от височината, което е нарушение на чл. 40, т. 1 от Наредба № 2/22.03.2004г. Нарушаването на изискването за обезопасяване по чл. 40, т. 1 от Наредба № 2/22.03.2004г. покрива признаците на неизпълнение на задължение, вменено с нормата на чл. 14, ал.1 от ЗЗБУТ, съгласно която юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места. В случая се установява, че касационният жалбоподател като строител, е наел работници, като липсата на обезопасяване на площадката, където са полагали труд, е неосигуряване на тяхната безопасност и нарушението представлява неизпълнение на задълженията по чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ. Настъпването на злополуката е доказателство за нарушение на правилата за безопасност, но не е елемент от фактическия състав на нарушението. Административно наказващият орган не е допуснал процесуално нарушение и е посочил правилната санкционна норма на чл. 413 ал.2 от КТ. Касационната инстанция счита, че размерът на имуществената санкция е правилно определен в справедлив размер с оглед установеното административно нарушение по сериозно нарушение на безопасността на условията на труд на работниците, при което е настъпил и смъртоносен инцидент. Като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт. Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци. При този изход на спора, на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – [област]