Мотиви към Решение № 388 от 13.12.2023 г. на Районен съд - Враца по дело № 462/2023 г.

Производството по делото е образувано по особените правила на Глава 28 от НПК, чл.376 и сл. от НПК с оглед на това, че в случая са налице предпоставките на чл.78а от НК, спрямо подсъдимият.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - гр.Враца излага съображения, че поддържа обвинението, както по отношение на фактическата обстановка, изложена в постановлението, така и по отношение на правната квалификация на деянието, като пледира на подсъдимия да бъде наложено административно наказание „Глоба” в размер около минимума предвиден в закона.

Подсъдимият •••••••••••••••••• не се явява в съдебно заседание, но в хода на досъдебното производство с обясненията си признава извършеното деяние, макар да отрича вината си.

Представляващият го адв.•••••••••••••••••• от АК Враца, в пледоарията си по същество на делото пледира за недоказаност на обвинението, като моли за решение, с което подзащитният и да бъде признат за невинен и оправдан по така повдигнатото му обвинение.

Съдът, като взе предвид доводите на ВРП, изложени в процесното постановление и в съдебно заседание, както и тези на защита и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

Свидетелката •••••••••••••••••• е пенсионерка, която живеела в домът си находящ се в село ••••••••••, община Враца, обл.Враца на ул.••••••••••••••••••, като през 2022г. същата била навършила 66 години. Срещу домът и през улицата живеело семейството на подсъдимият ••••••••••••••••••, който към 23.11.2022 година бил на 71г. и също вече пенсионер. Същият притежавал имот, върху който имал градина и къща, в която живеел със съпругата си •••••••••••••••••• от дълги години. Имотът се намирал в землището на село ••••••••••, община Враца, обл.Враца на ул.••••••••••, като в двора си държал вързани няколко кучета, които отглеждал. Въпреки, че домовете им били един срещу друг през улицата и били съседи св.•••••••••••••••••• и подсъдимия, и семейството му от известно време не били в особено добри отношения поради дребни крамоли през годините.

В близост до домът на подсъдимият в същото село, но на друга улица живеела и дъщеря му св.••••••••••••••••••, която често идвала до домът на родителите си, за да съблюдава приема на лекарствата на баща си, който бил с различни заболявания.

Вечерта на 23.11.2022г. подсъдимият •••••••••••••••••• се намирал в домът си. Малко след 21.00 часа тръгнал да излиза от къщата си, когато на стълбите до входната си врата видял безстопанствено куче с неустановена порода. Веднага взел дебела дървена летва, намираща се на терасата до вратата, за да го уплаши и изгони. Тъй като кучето не избягало подсъдимият •••••••••••••••••• започнал да го бие с летвата и да нанася удари по тялото и главата на кучето, при което то започнало да издава пронизителни пискливи звуци. В това време съседката на подсъдимият - св.••••••••••, тъкмо била излязла навън, пред входната врата на домът си, за да изпуши цигара. От мястото, на което се намирала, видяла през улицата срещу дома си съседа си •••••••••••••••••• отпред на стълбите, а след това и на терасата на неговия дом няколкократно да замахва и нанася удари, тоест да /бие/кучето дошло на терасата му. При това чувайки, воя на животното викнала по него, за да го накара да спре да бие кучето, но последният след като го извличал от мястото, в което кучето се скривало, отново продължавал да го бие с летвата, която държал в ръцете си.

Докато го биел, един от ударите с летвата попаднал в тила на животното и то престанало да мърда. Виждайки това подсъдимият хванал с парцал вече мъртвото животно и го изхвърлил на двора си, след което влязъл обратно в дома си. Намиращата се в този момент от другата страна на улицата в домът си свидетелка ••••••••••••••••••, която възприела описаните действия на съседа си ••••••••••, като видяла станалото се обадила на телефон 112, и съобщила за случилото се.

Във връзка с постъпилият сигнал за насилие над куче от ОДЧ Враца на място бил изпратен екип 213, в състав полицейските служители Петър Христов и Димитър Димитров, които пристигайки на адреса даден от свидетелката, около 21.15ч. на място в двора на подсъдимия в близост до входната врата на двора установили - мъртво „бяло – жълто“ на цвят куче със следи от кръв по тялото, за което подсъдимият заявил, „Че го е пребил с дървен кол“ - което обяснение на подсъдимият отразили в изготвената и приложена по делото Докладна записка и запазили местопроизшествието до идването на оперативна група, като с първият акт по разследването – Протокол за оглед на местопроизшествие, към който е изготвен и приложен фотоалбум, започнало и настоящото ДП № 1248/22г по описа на РУ – Враца.

В хода на разследването били изготвени Протокол за аутопсия, Съдебно медицинска експертиза на ВД установяваща наличие на по-дългата от намерените на местопроизшествието дървени летви - кръв, която не е човешка и Съдебно ветеринарно-медицински експертизи. Видно от заключението на които, убитото куче е мъжко, безстопанствено, без порода на приблизителна възраст около 8г., с тегло 6 кг., светло – бежово на цвят. Същото е с установени охлузни рани, в областта на главата – тила и лопатка на заден десен крайникв областта на коляното, а след отлепване на кожата в областта на охлузните рани са установени хематоми в следствие на нанесените удари.Установен е и отворен абсцес на заден десен крайник в областта на коляното с големина на кокоше яйце с изтичащ секрет и кръв, но който не е причина за настъпилата смърт.Следи от кръв били установени и в устната кухина на животното. Сочи се, и че след извършването на трепанация на черепната кутия, е открит кръвоизлив в областта на малкият мозък в областта на удара довел до леталният изход. Това травматично увреждане отговаря да е причинено от удар с твърд предмет, като дървената летва, намерена на местопроизшествието и отразена във фотоалбума и съставляваща ВД по делото. Заключението на експерта е, че причината за смъртта, може да е в следствие на удари в тила, като смъртта на кучето е настъпила в рамките на 5 до 10 минути, но че може и да е била и мигновено, в зависимост от силата на удара.

Изложената фактическа обстановка се изяснява от доказателствата по делото – обясненията на подсъдимия дадени в досъдебната фаза, свидетелските показания на очевидеца - ••••••••••••••••••, и на свидетелките •••••••••••••••••• и ••••••••••••••••••, изготвените СМЕ на ВД №8 от 29.11.22г., 2бр. Ветеринарно – медицински експертизи приобщени по реда на чл.282 от НПК, Протокол за оглед на местопроизшествие, към който е изготвен и приложен фотоалбум, Протокол за аутопсия №2 от 24.11.22г., ксерокопия на медицински документи, Докладна записка, Справка характеристика, Справка за съдимост, както и от другите събрани в наказателното производство доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК, както и от веществените такива приобщени по реда на чл.284 НПК, води до правния извод, че подсъдимия •••••••••••••••••• от с.••••••••••, от обективна и субективна страна е осъществил престъпният състав предвиден в чл.325б, ал.1 от НК.

Анализът на събраните в хода на производството доказателствени източници, сочи по категоричен начин, че подсъдимият е осъществил визирания в прокурорският акт престъпен състав и налага категоричен извод за виновността на подсъдимия ••••••••••••••••••. Налице са преки и верига от косвени доказателства, обосноваващи еднозначен и непораждащ съмнение извод за съставомерността и авторството на деянието. Безспорно по делото е установено, че автор на инкриминираното деяние е подсъдимия ••••••••••••••••••. Деятелността му се извежда не само от обясненията на самия подсъдим, дадени на досъдебното производство, но и от останалите събрани доказателства, някои от които преки - показанията на св. ••••••••••, а също и от множеството косвени по естеството си доказателства по делото (протоколи от извършени ПСД и фотоалбуми към тях, експертизи, епикризи, справки и др. писмени доказателствени средства), които в своята съвкупност образуват стройна и хармонична система от достоверни факти и обстоятелства, чиито анализ води до единствено възможния извод, че именно подсъдимия е извършител на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.В правната теория и практика е известно, че доказателствата се делят на преки и косвени в зависимост от отношението им към основния факт. Преки са онези доказателства, които пряко и непосредствено изясняват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт като например както вече се посочи – показанията на св.••••••••••. Косвените доказателства обаче могат да спомогнат за установяване на основния факт само косвено, тоест само след като бъдат съпоставени с другите доказателствени материали по делото. Практиката на Европейския съд за правата на човека приема, че осъдителната присъда не може да се основава само и единствено на едно косвено доказателство, което не би могло да бъде решаващ мотив за постановяването на такава присъда, след като не намира никаква подкрепа в останалите доказателства и доказателствени средства по делото. В настоящия случай обаче е налице система от преки и косвени такива, от които в тяхната съвкупността, взети в тяхната връзка, произтича само един извод за авторството на деянието, а именно, че то е извършено от подсъдимия.Установени по категоричен начин, преките и косвените доказателства, всяко едно само по себе си, дава указание за основния факт.

Заключенията на назначените в хода на ДП експертизи сочат по категоричен начин, че смъртта на процесното куче е настъпила в резултат на удара нанесен в областта на тила на животното.

Съгласно заключението на вещото лице д-р ••••••••••••••••••, изготвил назначените по делото аутопсия и Съдебно Ветеринарно- медицински експертизи, които съдът приема изцяло като изготвени обективно и безпристрастно се установява следното:

Касае се за безстопанствено куче /гръбначно животно/без порода на видима възраст около 8г, с тегло 6кг. Светло – бежово на цвят.

При външният оглед на трупа на кучето не са установени фрактури. В областта на главата – тила и лява лопатка са установени охлузни рани, а при отлепване на кожата в областта на охлузните рани са установени хематоми в следствие на нанесените удари. Установен е и абцес, който се намирал в областта на коляното на заден десен крайник, но които не е довел до настъпилата смърт.Следи от кръв били установени и в устната кухина. Сочи се и че след извършването на трепанация на черепната кутия, е открит кръвоизлив в областта на малкият мозък, там където е бил удара.

В заключението си експерта, е визирал като причина за смъртта на животното мозъчен кръвоизлив, които е резултат от удар в областта на тила.

Като смъртта на кучето е настъпила в рамките на 5-10 минути, а може и да е била и мигновено, в зависимост от силата на удара. Експерта предполага и че, смъртта е настъпила след удар нанесен с дървената летва, която е видял на снимка във фотоалбума.

Както и че с оглед местоположението на нараняванията ударите са били повече от един, не много силни, но единият от тях – в областта на тила е бил рисков. Изводите в заключенията кореспондират изцяло с фактическите констатации, изложени в протокола за аутопсия, извършена на 24.11.2022 г. Съдът възприема така изготвените и приобщени експертизи, като не споделя доводите на защитата, че същите не следвало да се приобщят към доказателствения материал понеже не били направени кръвни и ренгенови изследвания и ЯМР, и бил направен само „опит“ за извършване на трепанация на черепната кутия, понеже мозъка бил отворен само частично без нужният инструментариум и при необходимите за това условия.

По делото безспорно е установено, че аутопсията на животното е направена от двама специалисти - служители на БАБХ Враца, които са ветеринарни лекари по смисъла на чл.35 от ЗВД и с дългогодишна практика. Установено е и че аутопсията е извършена в полеви условия в стая в кметството на с.•••••••••• и с ограничен набор от медицински инструменти.

Независимо от това невярно е твърдението на защитата, че в заключението си вещото лице е посочил, че е направена трепанация на черепната кухина, а в с.з. е заявил, че са направили само опит за трепанация, понеже само с нож, скалпел и ножица, неможело да се направи трепанация. Напротив Вещото лице заявява, следното: „Опитахме се да видим в областта на тила, къде точно е нанесен удара. С помощта на нож, скалпел и ножица се опитахме да отстраним кожата, за да видим тилната кост на животното. Направихме трепанация на черепа. Опитахме се, там където са връзките на тилната и теменната кост, където позволя разтварянето на черепа, за да се види дали има евентуални хематоми в следствие на удара и дали животното е било зашеметено по този начин.“ Но дори и да се приеме, че трепанацията е направена само с посочените инструменти - /нож, скалпел и ножица/, това по никакъв начин не води до извод за некомпетентно извършена аутопсия, за компрометиране на изводите от нея или пък, за това, че дори и при непълно отваряне на черепната кутия, лицата които са я извършили небиха достигнали до същите крайни изводи.

Факт, е че дори и при това състояние на инструментариума, с който е извършена аутопсията на животното е установено след отваряне на коремната кухина, че няма никакви изменения на вътрешните органи, и категоричност че смъртта му не се дължи на сепсис – отравяне на кръвта в следствие на откритата рана, която е констатирана, а на установеният в следствие на отваряне на черепната кутия – кръвоизлив в малкият мозък на мястото, където е бил удара.

Ето защо, въпреки изказаните предположения съдът изцяло дава вяра на експертното заключение.

От показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че дървените летви, с които са осъществени ударите по процесното куче, са били собственост на подсъдимия, и са се намирали на терасата му от където същите са иззети от органите по разследването, с протокола за оглед на местопроизшествие, като летвите са били обект на анализ на назначената Съдебно Медицинска Експертиза, която е следвало да даде отговор на това дали по въпросните дървени летви има наличие на кръв и какъв е произхода на същата.

Съгласно заключението на вещото лице •••••••••••••••••• експерт при БНТЛ при ОД на МВР Враца, изготвил назначената по делото Съдебно - медицинска експертиза на ВД, което съдът приема изцяло като дадено обективно и безпристрастно се установява, че по предоставеният за изследване обект № 1:

2 бр. парчета от дървена летва с дължина съответно 28.5см. и 34см., с еднаква ширина от 3.3см и дебелина от 2см. По по-дългата летва в единият и край - /се наблюдава зацапване от вещество с червено – кафяв цвят/ се установява – наличие на кръв. Кръвта по обекта не е с човешки произход.

Въз основа на изложените до тук доказателствени източници, съдът приема, че нанесените от подсъдимия удари, са довели до причиняване на смърт на процесното животно, и по конкретно този от тях, който е довел до констатираният кръвоизлив в областта на малкият мозък.

Съдът счита за професионално и обективно изготвено всяко от тези заключения, като ползва същите при изясняване на фактическата обстановка и правните си изводи по делото. Същите са обективни, постановени от лица с необходимите знания в своята област и макар Съдебно Ветеринарно- медицинските експертизи, да са оспорени от страните/защитата на подсъдимият/ съдът ги приема, като изготвени съгласно процесуалните правила, безпристрастни и непротиворечиви, поради което и ги кредитира изцяло.Всяко от експертните заключения на вещите лица, се основава на обоснован научен анализ на относимите по делото факти и обстоятелства, за установяването на които е доказано, че са необходими специални знания от областта на науката.

В унисон с писмените доказателства по делото са и гласните такива. Доказателствата, касаещи осъществените на 23.11.2022г. действия от подсъдимия по делото, уличаващи го в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение се съдържат в показанията на свидетеля •••••••••••••••••• от съдебно заседание от 09.10.2023г. в тях посочената свидетелка разказва непосредствените си възприятия, поради това, че лично е присъствала там.

В показанията си свидетелката •••••••••••••••••• твърди, че се познава с подсъдимия, тъй като са дългогодишни комшии, разказва и че вечерта на 23.11.2022г. около 21.00ч. видяла, как подсъдимият на терасата си, която е остъклена и осветена от лампа пред вх.врата и със щори, които били дръпнати в страни, биел куче с тояга. Описва също, че кучето се криело по терасата, той го извличал на няколко пъти и пак започвал да го бие, като виждала, как замахва с две ръце, кучето виело жално, след всеки удар, докато в един момент спряло. А след това •••••••••• го изхвърлил до чешмата в двора си, след което се прибрал.Сочи и че на случилото се нямало други очевидци, че дошлите полицаи, видели изхвърленото куче и едва, след като те потропали на вратите на ••••••••••, той излязъл заедно с жена си Мария. Като на въпроса им защо е убил кучето последният отговорил: „Защото се е качило на терасата му“.

Св.•••••••••• твърди, че едва след започване на действията на полицията дошла и дъщерята на подсъдимия, която започнала да се кара със полицаите, че тормозят един възрастен и болен човек, но че те я изгонили. Именно, защото на случилото се не е имало други очевидци, то и в хода на досъдебното производство други свидетели не са разпитани.Едва в съдебната фаза от защитата на подсъдимия е поискан разпит и на роднините на подсъдимият, и такъв е допуснат.

Свидетелките •••••••••••••••••• и ••••••••••••••••••, първата съпруга, а втората дъщеря на подсъдимия не са очевидци на случилото се, а само на действията на полицейските служители. Независимо от това те пресъздават фактическа обстановка уж преразказана им от подсъдимия, с която целят оневиняването му.

Съпругата на подсъдимия - свидетелката ••••••••••••••••••, твърди, че от мъжа си разбрала, че вечерта на посочената дата, той бил излязъл до тоалетна, когато видял, че на терасата им има куче, което не мърда и помислил, че е някое от техните собствени. За това го побутнал с летва намираща се на терасата им, но тъй като то непомръднало, го взел и изхвърлил на двора, това именно била видяла съседката и викнала полиция.

От друга страна свидетелката ••••••••••••••••••, дъщеря на подсъдимия в показанията си излага различна фактическа обстановка, а имено, че според него, той бил излязъл до тоалетна, на терасата когато видял, че там в дупка между множеството намиращи се по терасата вещи имало куче, което му се зъбело и понеже било мръсно, той го взел и го изхвърлил от терасата. Свидетелката твърди, и че няма как св.••••••••••, да е видяла какво се е случило на терасата на родителите и, тъй като нямала изглед към терасата, а и същата била със пуснати щори, и без осветление. Освен това св.••••••••••, единствено гледала как да направи мръсно на родителите и`, понеже били в лоши отношения.

Показанията на св.•••••••••••••••••• изцяло подкрепят описаната в прокурорският акт фактическа обстановка. Относно конкретно възприетите и възпроизведени от свидетелката •••••••••••••••••• факти, които имат значение за изясняване на делото и които са приети за безспорно установени, съдът не констатира никакво съществено вътрешно или външно противоречие в показанията и, както и не намери такова противоречие с останалия доказателствен материал, който се възприема от съда.Носената от показанията на свидетелката очевидка информация се подкрепя от обективираното в писмените доказателствени средства по делото - протокола от извършените ПСД, както и от другите материали по делото, а също и от заключенията на изготвените експертизи, които съдът кредитира като напълно годни доказателствени средства, всеки от които се явява и основно доказателствено средство в подкрепа на обвинителната теза.

Същевременно като несъответни на обективната истина съдът възприе показанията на свидетелите роднини на подсъдимия - съпругата му •••••••••••••••••• и на дъщеря му св.••••••••••••••••••.Тези свидетелки освен, че са заинтересовани от изхода на делото, като близки на подсъдимият, но и дадените от тях показания си противоречат, както по между си, /тъй като съпругата твърди, че подсъдимият е намерил кучето мъртво на терасата си и го е изхвърлил, а дъщерята, че кучето било живо на терасата му от където, той го взел и изхвърлил живо на двора/, така и противоречат на събраните по делото писмени и гласни доказателства, а и на изготвените по делото ВЕТЕРИНАРНО МЕДИЦИНСКИ ЕКСПЕРТИЗИ и СМЕ на ВД №8 от 29.11.22г.

Нещо повече тези им показания противоречат и на обясненията дадени от подсъдимия, в качеството му на обвиняем по ДП.

Съдът подложи на анализ и обясненията на подсъдимият дадени в досъдебната фаза и ги възприе за достоверни в частта, в която се разказва за събитията случили се във времевия интервал преди инкриминирания момент. Не се довери на разказаното от подсъдимия обаче в частта, в която същият твърди, че не е нанасял удари на кучето, което установил на терасата си, и в които е посочил, че кучето е било бито някъде другаде, че той не го е удрял, а че само го е ръчкал с летвата няколко пъти, понеже то му се е зъбело и че само е искал да го прогони от терасата си.

Вярно е, че обясненията на подсъдимото лице съгласно чл.115 от НПК са гласно доказателствено средство, но същите са и средство за защита, поради което се депозират без страх от наказателна отговорност /за разлика от свидетелските показания с оглед нормата на чл.290 НК/ и е възможно да съдържат множество неверни обстоятелства. При това положение кредитирането на обясненията на подсъдимото лице следва да се извършва много внимателно и само в случаите, когато версията на подсъдимия се подкрепя от останалата събрана и кредитирана доказателствена маса. В конкретният случай това не е така.Не се установява непосредствено преди нанесените по кучето удари, същото да го е нападало, поради което и да се е налагало той да се защитава.

Обясненията на подсъдимия са в крещящо противоречие както с показанията на свидетелката очевидка ••••••••••, която е в лоши междусъседски отношения с неговото семейство, така и с изготвените експертизи. Освен това те са в противоречие и с показанията на сочените от защитата на самият подсъдим свидетели – неговата жена и дъщеря, които иначе свидетелстват в негова полза, като например – подсъдимият твърди, че е излязъл на терасата където се е опитал да прогони намиращото се там безстопанствено куче. Докато съпругата му св.•••••••••••••••••• сочи различни от посочените от подсъдимия факти, като твърди, че подсъдимият е намерил кучето мъртво на терасата си и затова го е изхвърлил, навън на двора. Дъщеря му пък св.•••••••••••••••••• сочи, че кучето било живо на терасата му от където, той го взел и изхвърлил живо на двора.

Освен това той твърди, че е било сумрак, но че се е виждало, че когато е открил кучето на терасата си то вече е било бито някъде другаде и само е искал да прогони кучето и за това го е ръчкал с летвата, но че не го е удрял. Все факти който обаче не се твърдят нито от свидетелките съпруга и дъщеря ••••••••••, нито от свидетелката ••••••••••. Предвид изложеното съдът намира, че липсва кореспондиране на обясненията на подсъдимото лице с кредитираната доказателствена маса в частта относно личното му участие в нападението и нанесените удари над безгръбначното животно - куче, при което настоящата инстанция не се довери на така разказаното от него и го възприе, като защитна версия.

Същевременно, от приложения по делото Протокол за оглед на местопроизшествие, към който е изготвен и приложен фотоалбум е видно, че от дома на подсъдимия са иззети вещи - два броя дървени летви, обект на изследване на СМЕ на ВД №8 от 29.11.22г.

ЩО СЕ ОТНАСЯ до представените медицински документи, свързани с настоящето здравословно състояние на подсъдимия, съдът намира, че очевидно въпреки констатираните заболявания, те нито са го възпрели, нито са му попречили да извърши процесното деяние.

КАТО ОТЧИТА всичко това, съдът приема, че показанията на разпитания единственият свидетел очевидец - св.••••••••••, заедно с Протокол за оглед на местопроизшествие, към който е изготвен и приложен фотоалбум, приложените ВД, Протокол за аутопсия и изготвените 3бр. експертни заключения, посочени по-горе, са доказателства, които в достатъчна степен обосновават извода, че подсъдимият е автор на престъплението. В случая обекта на посегателството е установен по необходимия конкретен начин с индивидуализиране на животното, с установяване на фактите изясняващи механизма на извършване на деянието и причините за настъпването на леталният изход за животното.При това въз основа на назначените експертизи констатираните увреждания могат да се характеризират като тежки, тъй като вследствие на тях е настъпила и смъртта на животното.

Съдът не поставя под съмнение процесуалната годност и на останалите приложените по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, които кредитира като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви.

Не на последно място от съществено значение за формирането на фактическите и правни изводи на настоящата инстанция се явяват справката за съдимост и характеристични такива на подсъдимият. Видно от приложената по делото Справка характеристика същата изнася негативни данни по место живеене за подсъдимият, а от приложената по делото Справка за съдимост се установява, че подсъдимият е осъждан с 1 бр. влязла в сила присъда, като по отношения на осъждането му е настъпила реабилитация по право на основание чл.86 от НК.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО От събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът несъмнено достигна до извода, че по описания начин с деянието си подсъдимият •••••••••••••••••• е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.325б, ал.1 от НК, а именно че: на 23.11.2022 година около 21.00часа в с.•••••••••• на ул.••••••••••, чрез нанасяне на удари с дървена летва е проявил жестокост към гръбначно животно - куче без порода, с което му е причинил противозаконно смърт.

От обективна страна - обект на престъплението са обществените отношения, свързани със защита на животните, в частност – гръбначните животни. Кучето като биологичен вид е гръбначно животно.

Изпълнителното деяние е осъществено с действие, като подсъдимият ••••••••••••••••••, посредством нанасяне с дървена летва на удари по тялото и главата на процесното животно е проявил жестокост към гръбначно животно - куче/без порода/, с което му е причинил противозаконно смърт.

Налице е и другият елемент от състава, а именно проява на жестокост. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от Закона за защита на животните – „Забранява се проявата на жестокост към животните“, а по смисъла на чл.7, ал.2, т.1 от Закона за защита на животните, проява на жестокост е „всяко действие или бездействие, което причинява продължително или повтарящо се страдание на животното или увреждане на здравето му или стрес.“ Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от същата разпоредба, „проява на жестокост са и действията по чл.151 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, причиняващи страх, нараняване, болка, страдание, стрес или смърт на животни….“ Несъмнено подсъдимият •••••••••••••••••• е причинил увреждане на здравето на кучето, тоест чрез действията си - нанесените удари е проявил жестокост спрямо него. Това е сторено противозаконно, извън уредените в закона хипотези. В случая е налице предвиденият в чл.325б, ал.1 от НК съставомерен престъпен резултат, изразяващ се в причиняване на тежки увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка с извършеното.

От субективна страна подсъдимият •••••••••••••••••• е извършил деянието виновно при условията на пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.В интелектуалното и волевото съдържание на умисъла е установено съзнаването от страна на подсъдимия, че се касае за гръбначно животно, а използваното средство – дървена летва и начина на „служене с него”, показва проява на агресия и жестокост довела до съставомерния резултат. Прекият умисъл в случая съдът извежда от белезите на конкретното деяние и фактическите положения, при което то е било осъществено - при интелектуалното ниво и житейски и социален опит на дееца. Проявата му в пълна степен илюстрира и визираната, в разпоредбата на чл.6 ал.2 от Закона за защита на животните, категория „нехуманно отношение към животните”. За такова се смята причиняване на болка или страдание на животно или предизвикване на силен страх, което също е особено показателно за субективното му отношение към деянието.Предвид гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият •••••••••••••••••• е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на посочената по-горе правна квалификация.

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО При определяне на вида и размера на наказанията съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание “Лишаване от свобода”, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.

Подсъдимият •••••••••••••••••• както вече се посочи по горе е роден на ••••••••••в гр.Враца, като към датата на извършване на деянието е 71 годишен, българин, български гражданин, грамотен с основно образование, женен, пенсионер, неосъждан/реабилитиран/, живущ обл.Враца, с.••••••••••, ул.••••••••••, с ЕГН ••••••••••.

Наказателният Кодекс предвижда за престъплението по чл.325б, ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода” до три години или „Глоба”.

От доказателствата по делото се установи, че подсъдимият •••••••••••••••••• не е осъждан /реабилитиран/за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, а също така от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди.

С оглед изложеното и като се съобрази правилото на чл.2, ал.2 от НК, съдът намира, че са налице условията на чл.78а от НК – за извършеното престъпление се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до три години и л и „Глоба”, подсъдимият •••••••••••••••••• не е осъждан за престъпления от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност и от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, поради което деецът следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание „Глоба”. Същата следва да се определи в границите, установени в чл. 78а, ал.1 от НК във връзка с чл.325б, ал.1 от НК, а именно от 1000 лева до 5000 лева.

Съгласно втория принцип – за индивидуализация на наказанието, съдът обсъди обществената опасност на деянието и дееца, мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като сравнително ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи такива съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимият ••••••••••••••••••, социалното му положение на пенсионер, възрастта му 72г. към датата на постановяване на решението, тежкото му здравословно състояние/на онкологично болен/, което обаче него е възпряло от извършване на деянието.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете агресивността му спрямо едно беззащитно и ранено животно, както и лошите характеристични данни за подсъдимия. При преценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът прие, че по отношение на подсъдимият •••••••••••••••••• е налице превес на смекчаващите такива. Като взе предвид и степента на обществена опасност на деянието и дееца, съдът определи на подсъдимия •••••••••••••••••• административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева. По отношение на направените по делото разноски, съдът ги присъди в тежест на подсъдимия.

При този изход на делото съдът осъди подсъдимият ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски за назначените по делото експертизи и фотоалбум в общ размер от 322, 10 лева в полза на ОД на МВР – Враца, както и 20, 00 лв. в полза на ВРС.

Съдът също така ПОСТАНОВИ – на основание чл.301, ал.1 т.11 от НПК приложените по делото веществени доказателства:

• 1 бр. кафяв хартиен плик със слепка съдържащ два броя дървени летви - ДА ОСТАНЕ КЪМ ДЕЛОТО и се унищожи ведно с унищожаването му.

ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО.

Причини и условия за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание, коравосърдечност и незачитане на установения в страната правов ред от страна на подсъдимия.

По изложените съображения съдът постанови решението си.