Решение № 12999 от 30.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 29152/2025 г.

дело № 20251110129152 по описа за 2025 година Съдът е сезиран с обективно съединени осъдителни искове с прано основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 14, ал. 1 ЗПК /отм./ и с евентуални осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП. Ищецът И. С. М. твърди, че е сключил с ответното дружество договор за револвиращ заем от ...г., съгласно който на ищеца, в качеството на заемополучател, е предоставена в заем сумата от 1 737 лева, при уговорен начин на погасяване – заплащане на 24 месечни вноски всяка в размер от по 134 лева. Ищецът погасил изцяло задължението си по кредита за връщане на получената главница, като допълнително в периода от ...г. до 20.05.2025г. заплатил недължими суми по кредита в общ размер на сумата от 10 000 лева, представляваща сбор от суми за възнаградителна лихва, наказателна лихва, неустойка, мораторна лихва, застрахователни премии, такса „комисионна за управление“, други възнаграждения, вземания, обезщетения, лихви и такси, неустойки и разходи, свързани с договора за заем. Ищецът твърди, че е сключил с ответното дружество договор револвиращ заем от 23.09.2009г., съгласно който на ищеца, в качеството на заемополучател, е предоставена в заем сумата от 2 400 лева при уговорен начин на погасяване – заплащане на 30 месечни вноски всяка в размер от по 200 лева. Ищецът погасил изцяло задължението си по кредита на връщане на получената главница, като допълнително в периода от 23.09.2009г. до 20.05.2025г. заплатил недължими суми по кредита в общ размер на сумата от 10 000 лева, представляваща сбор от суми за възнаградителна лихва, наказателна лихва, неустойка, мораторна лихва, застрахователни премии, такса „комисионна за управление“, други възнаграждения, вземания, обезщетение, лихви и такси, неустойки и разходи, свързани с договора за кредит. Ищецът оспорва като недействителни сключените договори за револвиращ заем, откъдето обосновава доводи за недължимост на заплатените суми по договорите, надхвърлящи размера на предоставените главници. На първо място ищецът посочва, че процедурата по сключване на процесните договори се намира в противоречие с чл. 6, ал. 1 ЗПК /отм./, доколкото преди сключване на договорите кредитодателят не е изпълнил задължението си да уведоми потребителя за всички условия по потребителския кредит, поради което потребителят е бил поставен в невъзможност на вземе информирано решение в нарушение на принципа за добросъвестност. Посочва се, че процесните договори са сключени в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 8 ЗПК /отм./, т. к. не е посочен общият размер на дължимите плащания по кредитите. Посочва се, че в съдържанието на договорите не са описани компонентите, включени при формиране на приложимите ГПР, в отклонение от изискванията, предвидени в чл. 7, т. 7, т. 9, т. 10 и т. 12 от ЗПК /отм./ и чл. 4, ал. 1 ЗЗП. На следващо място ищецът твърди, че в съдържанието на договорите не са посочени условия, при които приложимият ГПР може да бъде променен, в нарушение на чл. 7, т. 7 ЗПК /отм./, т. к. не е предвидена нарочна методика за промяна на възнаградителната лихва като основен компонент на ГПР, съответстваща на конкретни изисквания, описани в исковата молба. Ищецът посочва, че в нарушение на чл. 7, т. 12 и чл. 18 ЗПК /отм./ в договорите не са предвидени условия за прекратяване, а при предсрочно погасяване кредитополучателят дължи такса в размер на тримесечния размер на приложимия ГПР върху остатъка от дължимата сума по договора – чл. 17 от приложимите общи условия към договорите. Изтъква се, че съдържанието на процесните договори за заем не съответства на изискванията на чл. 7 ЗПК, т. к. не е посочена конкретната валута, в която са договорени дължимата главница, месечните погасителни вноски, общият размер на задълженията и договорното възнаграждение при револвинг по всеки от договорите, вследствие на което е нА.це неяснота относно размера на сумата, подлежаща на връщане по всеки от договорите. Ищцата посочва, че уговореният срок за връщане на предоставените в заем суми също е неясен, доколкото в договорите не са посочени конкретни времеви периоди. Ищецът посочва, че не е представен погасителен план към нито един от процесните договори, а при определяне на приложимия ГПР не са включени всички разходи по кредита в нарушение на чл. 21, ал. 2 и чл. 7, т. 9 ЗПК /отм./. Въз основа на така изложените доводи ищцата мотивира извод за недължимост на заплатените суми по сключените договори за заем поради тяхната недействителност по смисъла на чл. 14 ЗПК /отм./. В условията на евентуалност ищцата оспорва като неравноправни клаузите от договорите, предвиждащи заплащане на договорно възнаграждение, т. к. посредством уговореното се създава неяснота за това каква услуга се заплаща от потребителя – дА. дължи възнаградителна лихва за ползването на заемната сума или заплаща допълнително услуга за отлагане на погасителните вноски по програма „Бонус“. Ищецът оспорва като нищожна клаузата, предвиждаща начина на формиране на ГПР, и посочва, че клаузата противоречи на добрите нрави, т. к. високият размер на ГПР води до нарушение на принципа на еквИ.лентност на престациите по договора, вследствие на което целият договор за заем следва да бъда приет за недействителен. Оспорва като нищожна клаузата, предвиждаща възнаградителна лихва, т. к. размерът й надвишава трикратния размер на законната лихва и по този начин се накърняват добрите нрави, което съставлява основание за прогласяване нищожността на договора по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Оспорва като неравноправна посочената клауза, откъдето обосновава доводи за недействителност на целия договор за заем, евентуално за недължимост на заплатената сума по договора за възнаградителна лихва. Оспорва като недължима заплатена сума за начислена наказателна лихва поради нищожност на клаузата от договора, доколкото е уговорена в нарушение на чл. 19, ал. 2 ЗПК /отм./. Въз основата на така изложените фактически твърдения и правни доводи ищцата претендира за осъждане на ответника да й заплати следните суми: сумата от 1 250 лева, частичен иск от иск в пълен размер от 10 000 лева, представляваща сбор от недължимо платени суми в периода ...г. до 20.05.2025г. по договор за револвиращ заем от ...г., сключен с ответното дружество, за възнаградителна, лихва, наказателна лихва, неустойка, мораторна лихва, застрахователни премии, такси и разходи, поради недействителност на договора за заем, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 21.05.2025г. до окончателното плащане, както и сумата от 1 250 лева, част от иск в пълен размер от 10 000 лева, представляваща сбор от недължимо платени суми в периода 23.09.2009г. до 20.05.2025г. по договор за револвиращ заем от 23.09.2009г., сключен с ответното дружество, за възнаградителна, лихва, наказателна лихва, неустойка, мораторна лихва, застрахователни премии, такси и разходи, поради недействителност на договора за заем, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 21.05.2025г. до окончателното плащане. В условията на евентуалност претендира за осъждане на ответника да му заплати всяка от претендираните суми, представляващи сбор от недължимо платени суми по договори за револвиращ заем от ...г. и от 23.09.2009г., сключени с ответното дружество, поради неравноправност на клаузите, предвиждаща възнаградителна лихва, уговорена в раздел IV и раздел V от договорите, неравноправност и нищожност на клаузите, предвиждащи наказателна лихва, неустойка и такси, уговорени в раздел IV и т. 13 от общите условия, съответно на основание чл. 143 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Претендира за сторените в настоящото производство съдебни разноски. Ответникът „П.К.Б. ЕООД е депозирал отговор, в който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Не се оспорва, че между И. С. М. и „П.К.Б. ЕООД са възникнА. договорни правоотношения съгласно сключени договор за револвиращ заем №................. и договор за револвиращ заем №...............г. при посочените от ищеца условия, като и че предоставените заемни суми по всеки от договори са усвоени от ищцата в качеството на кредитополучател. Релевира възражение за изтекъл срок на погасителна давност по отношение на процесните вземания. Посочва, че при сключването на договорите ищцата не е упражнила правото си на отказ, откъдето извежда аргументи, че ищцата конклудентно се е съгласила с условията по договора. Оспорва изложените доводи за неравноправност и нищожност на договорните клаузи, предвиждащи дължима възнаградителна лихва, доколкото оспорените клаузи са индивидуално договорени и клаузата за възнаградителна лихва е част от основния предмет на договора, съответно не подлежи на проверка за неравноправност. Заявява, че оспорената клауза, предвиждаща дължими суми за възнаградителна лихва, не противоречи на добрите нрави и излага обстойни доводи в тази посока. Оспорва като неоснователни доводите за недействителност на процесните договори за заем поради липсата на яснота относно начина на формиране на приложимия ГПР, доколкото страните са уговорили конкретни размери на ГЛП и ГПР, точния размер на дължимите суми от кредитополучателя, а в приложимите общи условия, с които последният се е запознал, е посочено при какви условия се прилага договорения лихвен процент, как е формиран ГПР и при какви предпоставки може да бъде променен от кредитора. Посочва, че в чл. 7 от общите условия е предвидено правото на кредитополучателят да се откаже от договора. Ответникът сочи, че не са нА.це твърдените от ищеца правни основания за приемане за недействителни на процесните договори за заем, съответно претендираните като недължимо заплатени суми по всеки от договорите за заплатени при нА.чие на вА.дно правно основание. В случай, че съдът приеме за недействителна клаузата, предвиждаща дължима възнаградителна лихва по всеки от договорите, моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Въз основа на така изложените фактически и правни доводи и възражения ответникът моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира за сторените съдебни разноски в производството. С протоколно определение от 01.04.2026г. съдът е допуснал изменение на предявените искове чрез тяхното увеличение, както следва: за присъждане на недължимо заплатени суми по Договор за револвиращ заем от ... г. в размер на сумата от 1 661.70 евро /равностойност на 3 250 лв./, предявен като частичен иск от иск в пълен размер от 10 000 лв., както и за присъждане на недължимо заплатени суми по Договор за револвиращ заем от 23.09.2009 г. в размер на сумата от 1 939.52 евро /равностойност на 3 793.37 лв./, предявен като частичен иск от иск в пълен размер от 10 000 лв. Съдът след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното: От съдържанието на представения Договор за револвиращ заем № ....................г. се установява, че въз основа на отправено искане от ищцата, в качеството на кредитополучател, за отпускане на револвиращ заем при посочените в раздел V параметри, между страните е сключен договор за револвиращ заем при следните условия: сума на изплащане при сключване на клиента – 1 737 лева, размер на заема – 3 216 лева, брой погасителни вноски – 24, размер на месечната погасителна вноска – 134 лева, договорно възнаграждение – 1479 лева, ГПР – 91,48%, сума на изплащане при револвинга – 772 лева, договорно възнаграждение при револвинга – 836 лева, размер на револвинга – 1 608 лева. Съгласно Раздел VI, т. В приложимите общи условия, предоставени на кредитополучателя преди сключването на договора съставляват неразделна част от договора. Кредитополучателят е заявил съгласие съществените условия по договора да се договарят по реда на чл. 2,5 от приложимите общи условия, като промени в размера на револвиращия заем, револвинга, договорното възнаграждение и др. промени в ОУ могат да се извършват при условията и предпоставките на общите условия. От съдържанието на представения Договор за револвиращ заем № ...............г. се установява, че въз основа на отправено искане от ищцата в качеството на кредитополучател за отпускане на револвиращ заем при посочените в раздел V параметри, между страните е сключен договор за револвиращ заем при следните условия: сума на изплащане на клиента при сключване – 2400 лева, размер на заема – 6 000 лева, брой погасителни вноски – 30, размер на месечната погасителна вноска – 200 лева, договорно възнаграждение – 3 600 лева, ГПР – 119,63%, сума на изплащане при револвинга – 1440 лева, договорно възнаграждение при револвинга – 2 160 лева, размер на револвинга – 3 600 лева. Съгласно Раздел VI, т. В приложимите общи условия, предоставени на кредитополучателя преди сключването на договора съставляват неразделна част от договора. Кредиполучателят е заявил съгласие съществените условия по договора да се договарят по реда на чл. 2,5 от приложимите общи условия, като промени в размера на револвиращия заем, револвинга договорното възнаграждение и др. промени в ОУ могат да се извършват при условията и предпоставките на общите условия. Съгласно чл. 3 от приложимите общи условия е предвидено право на кредитодателя съобразно чл. 7, т. 6 ЗПК /отм./, уговорените в договора за заем и приложимите общи условия размер на заема и размер на плащанията, свързани със заема, поради това че кредитодателят разполага с право да променя параметрите на раволвиращия заем определящи размера на ГПР в резултат на промените на обективни обстоятелства, посочени в ОУ, предвидени в чл. 16 от ОУ. Предоставеният заем следва да се погасява от кредиполучателя с редовни вноски в размер и срокове според погасителен план, определен в ОУ според чл. 2, ал. 2.5, като актуалният размер на ГПР съответстващ на предоставения заем, ще бъде посочен и уточнен според чл. 2, ал. 2.5 от ОУ. Съгласно чл. 5 от процесните договори за отпускане и ползване на заема кредитополучателят се задължава да заплати на кредитодателя договорно възнаграждение, чиято крайна стойност се договаря между страните в договора според чл. 2 ал. 2.5 от ОУ и следва да бъде заплатена в деня на отпускане на всеки заема, респективно в деня на отпускане на всеки револвинг. Съгласно чл. 9 от ОУ страните имат право едностранно да прекратят договора без посочване на причините за това чрез писмено изявление. При прекратяването на договора кредитополучателят е длъжен да погаси останА.те вноски по заема, както и останА.те задължения към кредитодателя съгласно договора, като клаузите на договора и ОУ относно задълженията на кредитополучателя остават в сила до пълното изпълнение на всички задължение към кредитодателя. Съгласно чл. 16 кредитодателят разполага с право пропорционално да повишава размера на неплатените до момента вноски по заема, в случай че тримесечният Eurobor се повиши с повече от 1%, с което се съгласява ясно и недвусмислено, като за това повишение на ГПР кредитополучателят следва да бъде писмено уведомен в срок от 10 работни дни чрез изплащане на нов погасителен план. В случай на повишение на курсовото съотношение BGN/EUR с повече от 10% кредитодателят има право пропорционално да повиши неплатените до момента вноски, с което кредитополучателят е съгласен ясно и недвусмислено, като за това повишение на ГПР кредитополучателят следва да бъде писмено уведомен в срок от 10 работни дни чрез изплащане на нов погасителен план. Промяната на ГПР придобИ. действие между страните с връчването на кредитополучателя на писмено известие. По делото се представени вноски бележки за извършвани погасителни плащания от ищеца в полза на ответното дружество по изпълнение на задълженията по процесния договор за револвиращ заем № ....................г. за периода 23.12.2008г. – 28.06.2012г. на обща стойност 5 779 лева, както и по договор за револвиращ заем №...............г. за периода 19.11.2009г. - 10.05.2012г. на обща стойност от 7 203,52 лева. В заключението към съдебно-счетоводната експертиза по делото, прието без оспорване от страните, се посочва, че въз основа на предоставената от ответника счетоводна информация, ищцата е погасила задълженията си по договор за револвиращ заем № ....................г. за главница за сумата от 2 509 лева и за възнаградителна лихва за сумата от 2 314,64 лева, а по договор за револвиращ заем №...............г. - за главница за сумата от 2 400 лева и за възнаградителна лихва за сумата от 3 600 лева. Дружеството е предоставило информация на вещото единствено за погашенията за дължими суми за главница и договорна лихва под предтекст, че договорите са много стари. Общо изплатената сума по договор за револвиращ заем № ....................г. възлиза на 5 757 лева, а по договор за револвиращ заем №...............г. – на 6 193,37 лева, като ответникът не предоставя подробна информация относно отнасянето по пера на заплатените суми от ищцата, извън представените данни за извършени погасявания на задължения за главница и договорна лихва. При съобразяване на параметрите, предвидени в представените писмени доказателство по делото и предоставената от ответника счетоводна информация за нуждите на експертизата, вещото лице изчислява ГПР по договор за револвиращ заем № ....................г. от 48,85 %, а по договор за револвиращ заем №...............г. – 88,05%. Вещото лице посочва, че при изготвяне на заключението ответникът не е предоставил информация за компонентите, включени при изчисляване на приложимите ГПР, т. к. процесните договори са твърде стари. При описаното изчисление на ГПР по методология от ДВ бр. 105/22006г. по процесните договори, включените компоненти са размер на усвоената главница, възнаградителна лихва, срок на договора и размер на месечната вноска. Съгласно експертното заключение задълженията за главница по двата договора са погасени изцяло, като по договор за револвиращ заем № ....................г. е заплатена допълнително сума от 3 250 лева, а по договор за револвиращ заем №...............г. – сума от 3 793,37 лева. Ответникът не е предоставил информация относно извършени плащания от ищцата, с които да са погасени задължения за такси или наказателни лихви/неустойки по договорите. При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Предявени са главни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 14 ЗПК /отм./ и евентуални искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД За успешното провеждане на защитата по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 14 ЗПК /отм./ ищецът следва да докаже, че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, като е получил процесните суми от 3 250 лева и 3 793.37 по процесните договори за заем, които не му са се следвА., причинно-следствената връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, както и липса на правно основание за получаване на сумите. Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава въведените възражения срещу основателността на иска, включително че е получил процесните парични суми на вА.дно правно основание. С доклада по делото съдът е приел за безспорно между страните, че между страните са възникнА. договорни правоотношения по силата на сключени договор за револвиращ заем №....................г. и договор за револвиращ заем №...............г., факта, че главницата по договор за револвиращ заем №................. в размер на 1 737 лева и главницата по договор за револвиращ заем №...............г. в размер на 2 400 лева са предоставени от кредитора и усвоени от кредитополучателя, както и факта на извършено погасяване на задълженията по договорите, както следва: чрез заплащане от ищеца на сумата в общ размер от 5 759,24 лева. по договор за револвиращ заем №................. и на сумата в общ размер от 6 193,28 лева. по договор за револвиращ заем №...............г. Към процесните договори следва да намерят приложение правилата на ЗПК - в сила от 01.10.2006 г. - отм. ДВ. бр.18 от 05.03.2010 г., действащ към момента на сключване на договорите съгласно §5 от ДР на ЗПК /обн. ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./. Настоящият състав намира, че договор за револвиращ заем №................. и договор за револвиращ заем №...............г. са потребителски – страни по тях са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за нА.чието на които съдът следи служебно. Съдът приема за установено от приетите писмени доказателства и заключението по ССчЕ, че между страните е сключен договор за револвиращ заем №................., по силата на който първоначално от ищеца е усвоен кредит в размер на 1 737 лв., който следва да се върне в рамките на 24 месеца, при размер на погасителната вноска от 134 лева при уговорен ГПР 91,48%. По делото е установено и че между страните е сключен договор за револвиращ заем №...............г.., по силата на който от ищеца е усвоен кредит в размер на 2 400 лв., който следва да се върне в рамките на 30 месеца, при размер на погасителната вноска от 200 лева, при ГПР от 119,63%. На основание чл. 14, ал. 1 ЗПК (отм.), когато не са спазени изискванията на чл. 6, чл. 7, т. 4 - 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10 ЗПК (отм.), договорът за потребителски кредит е недействителен. Ищецът излага доводи за допуснати нарушения при сключване на процесните договори за револвиращ заем, обосноваващи извод за недействителност на договорите и изначална липса на основание за заплащане на сумите, надхвърлящи размера на дължимата главница по всеки от договорите. Това налага изследване на въпроса относно нА.чието на посочените нарушения по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗПК. В случая не е допуснато нарушение на чл. 6 от ЗПК. Договорът е сключен в писмена форма, като на потребителя е предоставен екземпляр при неговото сключване. Окончателните условия по договорите на револвиращ заем съответстват на първоначално зададените от ищеца параметри в искането на револвиращ заем, доколкото не надхвърлят по размер и тежест исканията, а същевременно при подписването на договора ищецът е бил запознат с останалата част от условията по одобрения револвиращ размер - ГПР, размера на първоначално дължимото договорно възнаграждение, както и договорното възнаграждение при револвинг. На следващо място съгласно чл. 7, т. 4, т. 5 и т. 8 от ЗПК (отм.) договорите съдържат чистата стойност на кредита – главницата /съответно по договор от ...г. от 1 737 лева, а по договор от 23.09.2009г. – от 2 400 лева/, максимален размер на кредита чрез посочване на размера на заема /съответно от 3 216 лева и от 6000 лева/, както и размер на годишния процент на разходите по всеки от договорите /съответно 91,48 % и 119,63 %/, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително размера, броя на погасителните вноски и датата на настъпване на падежа на всяка погасителна вноска. При сключване на договора е спазено и изискването на чл. 7, т. 12 от ЗПК (отм.), като в клаузите на чл. 9 от приложимите общия условия са уредени условията при които потребителят може да прекрати едностранно договора, като са предвидени гаранции за кредитодателя за получаване на пълния размер на дължимите суми по договора към датата на прекратяването. Съгласно чл. 7, т. 6 от ЗПК (отм.) годишния лихвен процент и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит следва да се посочат в договора. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК /отм./ годишният процент на разходите по кредита представлява общата стойност на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от сумата на предоставения кредит, като при формиране на неговия размер не се включват разходите, които потребителят трябва да заплати за неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; разходите, различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят заплаща при покупката на стока или предоставяне на услуга, независимо от това, дА. покупката се извършва в брой или чрез предоставяне на кредит; разходите за извършване на превода на средства и за поддържането на банкови сметки, предназначени да обслужват погасяването на потребителския кредит, на лихвите и другите разходи по него, освен ако тези разходи са необичайно високи и потребителят няма възможност за избор, както и за събирането на дължимите вноски или за извършване на други плащания, независимо от това, дА. сумите се събират в брой или по друг начин; вноските, дължими във връзка с членство в сдружения или организации, които не произтичат от договора за потребителски кредит, макар че се отразяват на условията му; разходите, свързани с обезпечения; разходите за застраховка, освен тези, чието предназначение е да осигурят на кредитора пълно или частично издължаване на общия размер на кредита в случай на смърт, инвА.дност, неработоспособност, болест или безработица на потребителя и които са задължително условие от страна на кредитора за отпускане на кредита. Годишният процент на разходите по кредита се изчислява към момента на сключване на договора за потребителски кредит по формула съгласно приложението, като се вземат предвид предвидените в чл. 22, ал. 2 ЗПК /отм./ условия. Съгласно приетото заключение към ССчЕ при отчитане на установените от представените договори параметри, приложимият ГПР по договор за револвиращ заем № ....................г. възлиза на 48,85 %, а по договор за револвиращ заем №...............г. – на 88,05%. Същевременно съдът съобрази, че при изготвяне на заключението на ССчЕ ответното дружество не е предоставило информация за това дА. по процесните кредити са начислявани и събирани дължими суми за такси, неустойки или други допълнителни разходи, които следва да бъдат включени в общия размер на разходите по договорите за кредит. Съдът намира, че изтъкната като довод от ответника отдалеченост във времето на факта на сключване на процесните договори не е извинителна причина за неоказване на съдействие в процеса на доказване в настоящото производство, предвид нА.чието на частично предоставени счетоводни данни за размера на постъпили плащания за главница и договорна лихва. С поведението си ответникът е създал пречки за изготвяне на допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което следва да бъде ценено от съда по реда на чл. 161 ГПК наред с останА.те доказателства по делото. Съдът след съпоставка между договорно предвидените размери на приложимите ГПР по всеки от процесните договори за заем и установените от вещото лице, въз основа на приложимата методология по ЗПК /отм./, приема, че посочените в договорите размери на ГПР от 91,48 % и 119,63 % надвишават установените в ССчЕ размери, което мотивира извод за нА.чие на допълнителни компоненти, включени при формирането на окончателния им размер. В Решение на СЕС по дело C‑26/13 от 30.04.2014 г. се посочва, че за потребителя е от основно значение да бъде информиран преди сключването на договора за договорните условия и за последиците от това сключване. Именно въз основа на тази информация той взема решение дА. да се обвърже с условията, изготвени предварително от продавача или доставчика (вж. решение RWE Vertrieb, EU:C:2013:180, точка 44). Следователно изискването за прозрачност на договорните клаузи, предвидено в ДиректИ. 93/13, не може да бъде ограничено единствено до разбираемия характер на тези клаузи от формална и граматическа гледна точка. Напротив, доколкото въведената с ДиректИ. 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положението на по-слабата страна в отношенията с продавача или доставчика, по-специално по отношение на степента му на информираност, това изискване за прозрачност трябва да се тълкува разширително в смисъл, че потребителят трябва да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за клаузите на договора икономически последици (вж. по аналогия решение RWE Vertrieb, EU:C:2013:180, точка 49). Клаузата трябва да е така формулирана, че да позволява на потребителя да разбере механизма на изчисляване на разходите по кредита и връзката между елементите, от които се определят разходите. В конкретния случай изследваните клаузи за определяне на размера на приложимия ГПР от процесните договор не съдържа такава ясна методика за изчисление, доколкото не съдържа посочване на разходите по кредита, с което лишава кредитополучателя от възможността да определи обхвата на своето задължение. На следващо място съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7 ЗПК (отм.) договорът за потребителски кредит трябва да съдържа и информация за условията, при които могат да бъдат променяни посочените в т. 6 разходи по кредита, а именно годишен процент на разходите по кредита, респективно годишен лихвен процент и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит. Съгласно клаузата на чл. 16 от приложимите общи условия кредитодателят разполага с право пропорционално да повишава размера на неплатените до момента вноски по заема, в случай че тримесечният Eurobor се повиши с повече от 1%, с което кредитополучателя се съгласява ясно и недвусмислено, като за това повишение на ГПР кредитополучателят следва да бъде писмено уведомен в срок от 10 работни дни чрез изпращане на нов погасителен план. В случай на повишение на курсовото съотношение BGN/EUR с повече от 10% кредитодателят има право пропорционално да повиши неплатените до момента вноски, с което кредитополучателят е съгласен ясно и недвусмислено, като за това повишение на ГПР кредитополучателят следва да бъде писмено уведомен в срок от 10 работни дни чрез изплащане на нов погасителен план. Промяната на ГПР придобИ. действия между страните с връчване на кредитополучателя на писмено известие. Настоящият съдебен състав намира, че тази формулировка, макар и формално да описва ред за едностранно изменение на ГПР, не отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 7 ЗПК (отм.), както и на принципа на защита на потребителя като икономически по-слаба страна в правоотношението с търговеца. За да бъде същински, а не само формално удовлетворено изискването на чл. 7, ал. 1, т. 7 ЗПК (отм.) в договора следва да бъдат предвидени конкретни условия, механизъм (така например формула) и обективните външни показатели, при които може да се промени разходът по кредита. Смисълът на посочената законова разпоредба е потребителят сам да може предварително да изчисли какви промени би претърпял годишният лихвен процент при настъпването на предварително определените и посочени в договора изменения в икономическата конюнктура. Формулировки като „пропорционално повишение на ГПР“ е неопределено, доколкото за потребителя не става ясно какъв е конкретния размер на повишението. Съгласно Решение на СЕС по дело C‑96/14 от 23.04.2015 г. предвижда необходимостта от яснота и предвидимост във формулировките на потребителски договори и от прозрачно изложение на точния механизъм, предвиден в дадена клауза на договора, както и отношението между този механизъм и механизма, предвиден в другите клаузи, така че потребителят може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. Този извод се възприема и в националната съдебна практика, напр. Решение № 50013 от 05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, II Т.О., според която непосочването, респ. неточното посочване на годишния процент на разходите и годишния лихвен процент в договора за потребителски кредит води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК (чл. 14, ал. 1 ЗПК отм.). Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че при сключването на процесните договори за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 7, т. 6 и т. 7 ЗПК (отм.), съдът приема, че договорите са недействителен на основание чл. 14, ал. 1 ЗЗП (отм.). Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо без основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е нА.це и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт. В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само плащането на съответната парична сума, като в тежест на ответника е да докаже, че е получил сумата при нА.чие на действително правно основание. Съгласно чл. 14, ал. 2 ЗПК /отм./, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита - в процесния случай сумите от 2 509 лева и 2 400 лева, като не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая между страните е безспорно, че ищецът няма непогасени задължения към ответното дружество. Съгласно заключението на ССчЕ ищецът е направил плащания по договор за револвиращ заем от ...г. в размер общо на 5 759 лв. и по договор за револвиращ заем от 23.09.2009г. в размер общо на 6 000 лв. Ищецът претендира възстановяване на надплатени суми по договорите, както следва: сумата от 1 661.70 евро /равностойност на 3 250 лв./ по договор за револвиращ заем от ...г. и сумата от 1 939.52 евро /равностойност на 3 793.37 лв./ по Договор за револвиращ заем от 23.09.2009 г., предявени като частични искове от искове в пълен размер от по 10 000 лв. При така установената недействителност на процесните договори за заем в цялост и на основание чл. 14, ал. 2 ЗПК /отм./ съдът приема, че разликата над погасените суми за главница по всеки от процесните договори, а именно сумата от 1 661.70 евро и сумата от 1 939.52 евро, са платени без основание. Въпреки разпределената доказателствена тежест, ответникът не установи по делото основание за получаване/задържане на посочените суми, поради което предявените осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД са основателни до пълния предявен размер. По възражението на изтекъл срок на погасителна давност: В Решение № 60 от 20.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 1010/2025 г., II т. о., е обобщена практиката на СЕС и ВКС в която се възприема, че определянето на началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземане на потребител за връщане на суми, платени от него на кредитор при начална липса на основание за това в изпълнение на договор за потребителски кредит, който е недействителен поради противоречие с изискванията, предвидени в ЗПК, е поставено в зависимост от установяването на това дА. потребителят е знаел или разумно е можел да знае за недействителността на този договор. Преценката дА. и кога е настъпило това условие се извършва въз основа на установените по делото обстоятелства, като за да се приеме, че такова знание е нА.це у потребителя, трябва да се докаже, че той е запознат с фактите, водещи до недействителността на договора, както и с правната им преценка, която предполага този потребител да е наясно с правата, които съгласно ЗПК възникват за него, за да защити интересите си. Ако в производството е доказано, че потребителят е знаел или разумно е могъл да знае за недействителността на договора за потребителски кредит към момента, в който кредиторът е получил престираните от потребителя суми по него, то тогава началният момент на погасителната давност за вземането на потребителя за връщане на тези суми по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ще е този, указан в т. 7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, а именно денят на получаване на престацията. Ако по делото не е установено, че условието за знание на потребителя е осъществено към момента на плащането на сумите в изпълнение на недействителния договор за потребителски кредит, давностният срок за реституционното му вземане за връщане на тези суми не може да започне да тече от момента на тяхното плащане, защото това нарушава принципа на ефективност. В тази хипотеза давностният срок ще започне да тече от момента, в който е доказано, че потребителят е узнал или разумно е могъл да узнае за недействителността на договора за потребителски кредит. Предявеното в процеса вземане има характер на реституционно такова, което произтича от изпълнението на договор за потребителски кредит, който е недействителен поради нарушаване на изискванията, установени в ЗПК /отм./ за защита на потребителите. Ето защо, за да бъде определен началният момент, от който започва да тече петгодишната погасителна давност за вземането, трябва да бъде направен извод за това кога е установено, че кредитополучателят е узнал или е могъл да узнае, че сключеният от него договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на ЗПК и това има за последица неговата недействителност, както и за това с какви права разполага, в качеството му на потребител, да се защити при недействителност на този договор. Ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи факти, от които може да се направи извод, че потребителят е знаел или е могъл да знае за недействителността на договора за потребителски кредит и за правата, които има съгласно ЗПК, за да се защити срещу неоснователно обогатилия се кредитор, в по-ранен момент от предявяване на исковата молба, не е ангажирал никакви доказателства в тази насока. Съгласно правилото на чл. 154 ГПК установяването на тези факти е в доказателствена тежест на ответника, защото в процеса той е страната, която черпи благоприятни правни последици от тяхното осъществяване, поради което при липса на представени от тази страна доказателства за тях, трябва да се приеме, че те не са настъпили. Ето защо трябва да се приеме, че към датата, на която потребителят е платил на кредитора сумите, надхвърлящи чистата стойност на кредита, той не е знаел и не е могъл да знае, че договорът за кредит, по който е направено това плащане, е недействителен. Това означава, че датата на плащане на сумата не може да се счете за начален момент, от който тече погасителната давност за реституционното вземане на потребителя за нейното връщане. Най-ранният момент, от който по делото е доказано, че ищецът е знаел за недействителността на сключения от него договор за потребителски кредит, е датата на подаване на исковата молба, поради което няма как спорното вземане да е погасено по давност /така в Решение №26/29.01.2026г. по т. д. №1405/2023г. по описа на ВКС, Решение № 2040 от 26.03.2026 г. по в. гр. д. № 14294/2024 г. по описа на СГС/. Въз основа на така изложените мотиви съдът приема, че предявените главни искове следва да бъде уважен изцяло като основателни и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 661.70 евро /равностойност на 3 250 лв./ и сумата от 1 939.52 евро /равностойност на 3 793.37 лв./. По разноските: При този изход на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК ищецът е извършил разноски в размер на 144,12 евро за държавна такса, 255,65 евро за депозит за ССчЕ и 736,26 евро заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът съобрази релевираното от ответното дружество възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, като отчете фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че по делото са предявени обективно съединени главни и евентуални искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В рамките на производството са проведени две открити съдебни заседания, в хода на които се е явил упълномощеният процесуален представител на ищеца, като не са направени допълнителни и доказателствени искания. Съдът приема, че изясняването на делото от фактическа страна не предполага полагането на значителни усилия от страна на процесуалния представител, доколкото по-голяма част от подлежащите на доказване факти са обявени за безспорни, а събраните доказателства не са в значителен обем. Проявена е активност от процесуалният представител на ищеца посредством заявяване на доказателствени искания за приемане на писмени доказателства, ангажиране на съдебно-счетоводна експертиза и проучване на актуална съдебна практика относно релевираното възражение от ответника за изтекъл срок на погасителна давност. При обсъждане на правната сложност на делото съдът отчете отсъствието на утвърдена съдебна практика по дела със сходен предмет предвид приложението на ЗПК /отм./. Съдът съобрази, че претендирания размер не надхвърля значително установените ориентировъчни размери в Наредба № 1 от 9.07.2004г. Ето защо възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно и на ищеца следва да бъдат възстановени сторените разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер. При така изложените съображения в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 1 136,06 евро. Към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република Б. е евро, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република Б. (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от Б., считано от 1 януари 2026 г., поради което присъдените суми следва да се преизчислят в евро при курс от 1,95583 лева за едно евро и при съобразяване на правилата, предвидени в чл. 12 и чл. 13 от цитирания закон. Така мотивиран, съдът