Решение № 51 от 17.2.2026 г. на Районен съд - Велинград по дело № 760/2025 г.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 45 ЗЗД, във вр. с чл. 52 ЗЗД, предявен от А. С. Б., ЕГН ••••••••••, гр. Ракитово, обл. Пазарджик, ул. „Христо Ботев” № 6, против С. А. Д., ЕГН ••••••••••, адрес: гр. Велинград, ул. „Цар Калоян” № 32, ет. 4, ап. 43, с който се иска да бъде прието за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - стрес, унижение, накърняване на достойнството му и уронване на авторитета и името му, вследствие на подадена молба за издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН до Районен съд Велинград, по която е образувано гр.д. № 647/2024 г., както и от подадени жалби до държавни органи- РУ МВР Велинград, РУ МВР Велинград, Район Ракитово и МВР, Дирекция НС 112, РЦ 112 с недобросъвестна цел, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 08.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение № 302 от 19.05.2025 г., по ч.гр.д. № 501 по описа на Районен съд Велинград за 2025 г. С исковата молба ищецът излага, че С. А. Д. била депозирала Молба за издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН, по която било образувано гр. д. № 647/2024г., по описа на РС Велинград. Постановено било Решение, с което бил отхвърлен иска, потвърдено с Решение по в. гр. д. № 820/2024г., ОС Пазарджик. Сочи, че Д. била депозирала и множество жалби до държавни органи, всички неоснователни. Твърди, че тези нейни действия, водещи до образуване на дела и проверки срещу него били недобросъвестни, предприети с единствена цел да му бъдат създавани неудобства, поради трайно влошените им отношения и съдебни производства по имотни спорове, което представлявало злоупотреба с право. Излага, че описаните недобросъвестни действия, му причинили неимуществени вреди- стрес, унижение, накърняване на достойнството му, уронване на авторитета и опетняване на името му. Сочи, че депозирал в РС Велинград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 501/2025г., по описа на РС Велинград и издадена Заповед за изпълнение, срещу която имало постъпило Възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Предвид изложеното моли исковете да бъдат уважени. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски. В срока по чл. 131 ГПК, ответника изразява становище, че предявеният иск е неоснователен. Излага, че инициираното от нея спрямо ищеца провеждане на съдебно производство за защита от домашно насилие било действие, с което тя била упражнила свое субективно законово признато право. Сочи, че липсата на установени факти сочещи отхвърляне на молбата за защита се явяват пречка за формиране на извод, че е налице превратно упражняване на притезателното й право, което да навежда наличие на виновно противоправно поведение от нейна страна с извършване на това действие. Твърди, че между нея и ищеца съществували дългогодишни и продължаващи конфликтни отношения, предизвикващи дори физически съприкосновения и саморазправа, което било пречка да се приеме, че заявените от ищеца вреди произтичали единствено и само от процесното й действие, във връзка с инициирано от нея съдебно дело по ЗЗДН. Излага, че подадените от нея жалби до съответните компетентни органи, в случая жалби да МВР, са имали за цел търсенето на помощ в защита на нейните лични законово гарантирани й права и интереси, както и запазването на телесния й интегритет, също не представляват неправомерни действия, от нейна страна, годни да ангажират отговорността й по чл. 45 от ЗЗД. Сочи, че с подадените от нея жалби до МВР била потърсила помощ за предотвратяване на самоуправи действия от страна на ищеца и предпазване от заплахи за физическа саморазправа, както и за преустановяване упражняване на физическо насилие, потвърдено с медицинска документация. Твърди, че депозирането на такива молба/жалби не било противоправно тогава, когато молителят/жалбоподателят е положил необходимата грижа да се убеди, че изнесените факти са верни и действа със съзнанието, че сезира компетентните органи, за да защити своите или определени чужди права и/интереси, а ако това е така, дори и изнесените факти да се окажат неверни, неговото поведение не е противоправно, съответно не можело да послужи като основание за търсене на деликтна отговорност. Излага, че ищецът също, в отговор на жалбите й, бил подавал редица жалби до МВР и Прокуратурата срещу нея, като на същите основания, както в ИМ, можело да се твърди, че я били засегнали по подобен начин. Сочи, че правото на тъжба ще е упражнено добросъвестно, когато е упражнено с убеждението, че противоправното деяние съществува и няма да е налице недобросъвестност, ако впоследствие се окаже, че деянието и/или престъплението не е извършено или не е извършено от ответника/обвиняемия. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Съдът, след като съобрази доводите и твърденията на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 3308/09.05.2025 г., по което е образувано ЧГД № 501/2025 г. по описа на РС Велинград. По посоченото ч. гр. д. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с рег. № 302/19.05.2025 г., по силата на която е разпоредено длъжникът С. Делинева да заплати на А. Б. сумата от 3000 лв., представляваща главница, ведно със законна лихва за периода от 09.05.2025 г. до изплащане на вземането. Заповедта е връчена на длъжника на 22.05.2025 г., като в едномесечен срок е подадено възражение по чл. 414 ГПК с вх. № 3889/30.05.2025 г.Съдът е указал на заявителя в едномесечен срок да представи препис от искова молба, което е сторено в срок, заради което и настоящият иск е допустим. На 19.07.2023 г. била образувана прокурорска преписка с вх. № 3796 по описа на РП Пазарджик, ТО Велинград, приключена на 24.10.2023 г. по повод на подадена жалба от С. Д. от 16.05.2023 г до Началника на РУП Велинград. Излагат се твърдения, че А. Б. за пореден път се държал грубо с нея и не й позволил да си влезе във входа на имота. Пуснал голямо куче да се разхожда, с вулгарни думи и заплахи не й дал да си ползва стаичката, за което имала записи на телефона, като изразява готовност при поискване да ги предаде. На 29.06.2023 г. Д. дава сведение по случая, като желае Б. да я допусне до имота й. Депозирано е писмено обяснение от последния с дата 07.07.2023 г. Следва ново сведение от Д. и ново обяснение от Б.. С Постановление от 24.10.2023 г. прокурорът е отказал да се образува НП по пр. пр. № 3796/2,23 г., потвърдено с Постановление на Окръжна прокуратура Пазарджик от 20.12.2023 г. На 15.11.2023 г. била образувана прокурорска преписка с вх. № 6498 по описа за 2023 г. на РП Пазарджик, ТО Велинград, приключила на 18.12.2023 с отказ да се образува наказателно производство. Поводът за образуване на преписката бил подаден сигнал към ОДЧ, за скандал между А. Б. и А. Я.. На 17.11.2023 г. била образувана и прокурорска преписка № 6540/2023 г. по описа на РП Пазарджик, ТО Велинград, приключена на 18.12.2023 г., по повод получен сигнал от ОДЧ за възникнал скандал в гр. Ракитово. Такъв не бил установен, а е установено спор за имот между страните по настоящото дело. Д. дала сведение на 04.11.2023 г. Заявила, че на 04.11.2023 г. не била допусната до имота й от страна на А. Б., за което подала сигнал на 112. Поискано било сведение и от ищеца по делото, спрямо когото било направено предупреждение от страна на полицейските служители да не се саморазправя, обижда и отправя закани спрямо С. Д.. Производството било приключило с отказ да се образува наказателно производство от 18.11.2023 г. На 03.01.2024 г. била образувана нова прокурорска преписка № 45/2024 г. по описа на РП Пазарджик, ТО Велинград, приключила с отказ да се образува наказателно производство, която преписка била инициирана от ищеца, за разпръсната отрова в двора му с цел да се отровят животните му. От представената по делото преписка по ЗМ 339/2024 г. п о описа на РУ МВР Велинград и вх. № 3221/2024 г. по описа на РП Пазарджик, ТО Велинград се установява, че по жалба на С. Д. било образувано производство срещу неизвестен извършител, затова, че на 29.04.2024 г. в гр. Ракитово, самоволно, не по установения от закона ред, е осъществено едно оспорвано от С. Д., свое действително или предполагаемо право, поставен е катинар на вратата на павилион, и случаят не е маловажен – престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК. В сезиращата компетентните органи жалба /изпратена на 30.04.2024 г./, ответницата по делото е изложила следните твърдения: че е собственик върху идеална част върху спорен с ищеца недвижим имот. На 29.04.2024 г. около 18 ч. забелязала, че кепенците на нейния павилион били спуснати и бил поставен голям катинар на вратата, така че да не може да влезе в имота си, а автомобилът на Е.К бил паркиран непосредствено пред вратата й. Обадила се на спешен център 112, а когато дошли полицаите разговаряли с А. Б., който признал, че той е сложил катинар, тъй като се водел имуществен спор. Полицейските служители съставили фиш за неправилно паркиране на автомобила на Карталова. Счита, че е налице престъпление по смисъла на чл. 323 НК. Искането й е да се вземе отношение по случая и ако наблюдаващият прокурор прецени, че са налице основания по НК и НПК да се образува досъдебно производство. Представила е акт за собственост, с който на 12.06.2023 г. е призната за собственик върху 1/10 ид. ч. от недвижимия имот. Абсолютно идентична жалба, със същите приложения била подадена отново на 09.05.2024 г. в РУПП Велинград, заради което производствата по двата сигнала били обединени. На 28.05.2024 г. С. Д. е дала сведение пред полицейски служител, в което заявила, че още няма движение по гражданскоправния спор за имота. Съобщава, че А. Б. със своето брутално държание и самоуправство я издебнал и повредил от откраднал повдигащите устройства на собствения й метален павилион. Моли за съдействие да се приведе павилиона й в предишния му вид. Заявява, че на 29.04.2024 г. опитала да влезе в имота си, но заради поставения катинар от Б. не могла. В обяснение от същата дата – 28.05.2024 г. Д. сочи, че за втори път опиталада си влезе в имота, но без успех, заради Б.. Акцентира отново, че той е завел искова молба за разрешаване на спора им, но все още нямало процесуални действия. Тъй като ищецът не работел никъде, се „шляе по центъра, няма един работен ден в живота си, винаги наблюдава и се спуска към всеки, който се опита да ми помогне. “ Така направил и срещу И.Г.Т, като взел теслата от него. На 14.05.2024 г. било снето сведение и от А. Б., който заявил, че ответницата подава многобройни жалби срещу него, което той намирал за тормоз, а следвало да се изчака решението на РС Велинград. По повод на изготвена съдебно-медицинска експертиза, относно получени телесни увреждания от Д., последната е депозирала становище, че желае да бъде привлечена под отговорност лицето Е.К, за съучастница в насилието срещу нея. Желае да се ангажира и отговорността на ищеца за клевета срещу съпруга й Д.Д, който не бил алкохолик и никога не й бил посягал. Иска да се потърси сметка на ищеца за думите му. Счита, че така Б. бил нарушил правото й на личен живот, поради което търпяла неимуществени вреди. На 29.05.2024 г. била подадена искова молба с вх. № 3842 от С. А. Д. срещу А. С Б., с която молителката искала от съда да се задължи ответника /ищец в настоящото производство/ да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея, да не я приближава лично, жилището й, местоработата и местата за социални контакти и отдих за определен срок. Производството по делото /гр. д. № 501/2024 г. по описа на РС Велинград/ е приключило с Решение № 375/23.10.2024 г., с което молбата на С. Д. е отхвърлена като неоснователна, а издадената Заповед за незабавна защита от 09.05.2024 г. била обезсилена. Първоинстанционното решение е потвърдено от въззивната инстанция с Решение № 461/13.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 820/2024 г. по описа на ПОС. На 18.10.2024 г. отново С. Д. подала жалба до РУ Велинград, срещу А. С. Б.. В жалбата се съобщава, че „чрез трети лица ми попадна писмо от него, в което с цялата си наглост ме кани да си местя павилиона, който работи вече 24 години….“ Сочи също, че на 30 април 2024 г. „с цялата си жестокост упражни върху мен насилие.“, „През последните години той не работи никъде, поставил е незаконно камери на ъглите на къщата и следи паркинга под сградата на общината кой паркира. Държи се грубо с хората, които ми са близки. Прави тайни записи на съпруга ми Д.Д.“ Към жалбата прилага покана от ищеца до ответницата, за премахване на металния павилион от спорния имот. С Определение № 475/08.08.2023 г. на РС Велинград, постановено по гр. д. № 650/2023 г. производството по делото е прекратено, поради оттегляне на иска от страна на ищеца А. Б., с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗС срещу ответниците, сред които и С. Д.. Определението е влязло в законна сила на 23.08.2023 г. Видно от писмо с вх. № 7520/05.11.2025 г. на МВР, Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112 Кърджали, в периода от месец януари 2023 г. до датата на справката – 03.11.2025 г., лицето С. А. Д. била подала следните сигнали: на 15.05.2023 г. в 11:23:04 ч.; на 04.11.2023 г. в 12:48:42; на 29.04.2024 г. в 20:34:38 ч. с на 29.04.2024 г. в 21:05:32 ч., които телефонни обаждания бяха изслушани в съдебно заседание. По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели. От показанията на свидетеля Карталова, която живее във фактическо съжителство с ищеца, съдът намира за установено следното: Отношенията между страните по делото се влошили, когато през 2023 г. завели дело за установяване на собственост върху имот срещу ответницата Д.. След това последната започнала да подава жалби срещу ищеца. Полицейски служители ги посещавали често, което се отразило негативно върху психиката и здравето на Б.. Случило се веднъж, когато С. Д. отишла пред дома им, да заяви, че нея не могат да я уплашат с пари, но пък техните пари щели да свършат, защото нямало да спре да подава жалби, докато не дадат всичките си пари по адвокати. После отново заявявала, че ще стигнат до просешка тояга, тъй като щяла да им вземе всички пари. Свидетелката установява също, че в гр. Ракитово започнало да се говори, по повод на образуваното дело за домашно насилие, че А. Б. набил леля си, а последният не можело да обяснява на всеки, че не е вярно, което също му се отразило. Чувствал се унижен, започнал да вдига високо кръвно. Говорело се е , че е насилник и полицията често го разпитвала. От показанията на свидетеля Хрискова, съдът намира за установено следното: Знае за конфликта между страните по делото, възникнал по повод претенциите на брат й, че е собственик върху имот. Леля й /ответницата/ заявила, че ще подава постоянно жалби и ще го съсипе финансово и психически. Действително действията й довели до влошаване на здравословното състояние на брат й, който започнал да вдига високо кръвно, а преди това бил напълно здрав. Стана нервен, заради заведените много дела срещу него. Чувала е такава заплаха, че ще го съсипе и пред сградата на съда, след проведено съдебно заседание по някое от делата между тях. Хората в града му говорели, че е насилник, което не му се отразявало добре. Съдът даде изцяло вяра на показанията на двамата свидетели, въпреки че същите са в много близки отношения с ищеца – едната живее във фактическо съжителство с него, а другата е негова сестра, тъй като показанията им са логично изложени, последователни, в пълно съответствие помежду им, но и с писмените доказателства по делото. Липсва основание за съмнение в заявеното от тях, като не може единствено заради близките отношения със страна по делото да не се дава вяра на показанията им. Съдът намира от правна страна следното: Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД. Основателността на предявения иск се обуславя от наличието на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност за виновно лично поведение, а именно извършването от ответницата на описаното в исковата молба виновно и противоправно деяние, довело до настъпване на вреди от претендирания вид. Страните не спорят, а и същото се установява от събраните по делото доказателства, че С. Д. е подавала редица сигнали до полицията, както и такива до спешен център 112 срещу ищеца, като нито по едно към момента на приключване на съдебното дирене в първата инстанция не се установи жалбата/сигнала да са приети за основателни. На основание чл. 297 ГПК постановената по гр. д. № 647/2024 г. по описа на РС Велинград съдът е длъжен да зачете постановеното по решение, с което искането за защита срещу действия, представляващи домашно насилие е отхвърлен като неоснователен. Основният спор в случая се изразява дали е налице противоправно поведение от страна на С. Д., или вредите са причинени в следствие на упражняване на правото на жалба, осигурено чрез основния закон на Република България. Настоящият съдебен състав счита, че е налице противоправно деяние, тъй като макар и упражняване на конституционно предвидено и осигурено право на ответницата, последното е упражнено чрез злоупотреба. Мотивите за това са следните: Трайна и безпротиворечива е съдебната практика на ВКС, че подаването на жалба (сигнал, молба, тъжба) до съответния компетентен орган е по принцип правомерно поведение, тъй като съставлява упражняване на законоустановена възможност – гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни, без опасения от последващи санкции. Такова поведение е израз на установените в Конституцията на Република България основни права, като според чл. 45 гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи, а съгласно чл. 56, изр. 1 всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. Съдебната практика приема, че носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни, или въобще да не го упражни, поради което упражняването на право поначало е правомерно. Неснователността на жалбата не означава, че жалбоподателят извършва противоправно поведение. Всеки има право да поиска защита за свои накърнени права и да сигнализира за противоправно поведение на трети лица, като последното дори е регламентирано като задължение за гражданите на Република България. Отговорът на спорния правен въпрос се състои в изясняване на института на границите на упражняване на субективните права. В гражданското право съществува принцип, че където започва субективното право на един правен субект, там свършват правата на останалите субекти. Упражняването на правата на гражданите не е безгранично, като носителите са длъжни при защита на своите интереси да зачитат и правата на останалите. Съгласно чл. 57, ал. 2 от КРБ не се допуска упражняването на права, ако то накърнява права или законни интереси на други. В доразвитие на тази идея в чл. 58, ал. 1 КРБ задължава гражданите да зачитат правата и законните интереси на другите. Т. е. границите на упражняване на субективните права са правата и законните интереси на другите правни субекти. Следва да се разгледа злоупотребата с право, която е регламентирана в чл. 8, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба лицата се ползват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Когато правото се упражнява не за задоволяването на такива интереси, се стига до противоречие със социалното предназначение на субективните права, което представлява и злоупотреба с право. Този институт на правото има различна регламентация, когато правоотношението обвързва търговци по повод на търговска сделка. Търговската злоупотреба с право има допълнително изискване – да се извършва с намерение да се увреди другата страна / чл. 289 от ТЗ./ Т. е. в търговското право за да е налице злоупотреба не е достатъчно правото да не се упражнява изцяло в свои интерес, необходимо е и намерение за увреждане на другата страна. Изводът е, по смисъла на чл. 8, ал. 2 от ЗЗД, който е приложим в настоящия случай, субективните права могат да се упражняват само и единствено, за да се защитят интересите на носителя на правото, когато се излезе извън тази граница, винаги ще е налице превратно упражняване на субективните права. В настоящият случай, съдът счита, че ответницата, освен, че е упражнявала своето гарантирано право на жалба, е излязла извън границите на правото й, тъй като нееднократно е заявила, че с тези свои действия ще съсипе ищеца, включително и финансово за заплащане на адвокатски хонорари. Съдът счита, че в случая е налице форма на злоупотреба с право, което автоматично придава противоправен характер на деянието на С. Д.. Още един аргумент в тази насока е подаването на няколко последователни жалби за едно и също поведение на ищеца, въпреки отказите на компетентните органи да образуват наказателно производство, откъдето се извежда дори и намерение за увреждане, вместо искане за защита, което придава неправомерен характер на действията й. Ищецът претендира обезщетение за неимуществените вреди от следните действия на ответницата: подаване на молба за защита от домашно насилие, по която е било образувано гр. д. № 647/2024 г. по описа на РС Велинград; жалби до РУ МВР Велинград, в периода от м. 01 2023 г. до предявяване на настоящия иск, както и сигнали до МВР Дирекция НС 112, РЦ 112 – тел. сигнали в периода от м. 01.2023 г. до предявяване на иска. Съдът счита, че всички тези действия са установени чрез събраните по делото писмени доказателства, както и извършения оглед в ОСЗ на веществено доказателство – записите от спешен център 112. Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в напрежение от възможни предстоящи действия на правораздавателни институции, разпространение в населеното място, в което живее, че е бил леля си, влошаване на здравословното му състояние, проявено чрез повишаване на кръвното налягане, представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на обезвреда, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост с оглед на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968 год. на Пленума на ВС понятието ”справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства са броя на подадените сигнали срещу него, периодът на тези сигнали - близо две години и половина, честите посещения за даване на обяснения в полицейското управление, предупрежденията от органите на реда да не се саморазправя с ответницата, врошаване на здравословното състояние – вдигане на кръвно, което е от естество да се получи от твърдените деяния, разпространението на твърденията, че ищецът е насилник. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства. Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 2000 лв. /1022,58 евро/, ведно със законната лихва за периода от датата на предявяване на иска 09.05.2025 г., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 3000 лв. следва да бъде отхвърлен. По разноските: В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното производство, поради което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се осъди ответника да плати на ищеца сторените от него разноски пропорционално на уважената част от иска, съответно на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски съответно на отхвърлената част от иска, които правила са приложими както в исковото, така и в заповедното производство. Отчитайки горното, следва да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 224,96 евро разноски по ЧГД 501/2025 г. по описа на РС Велинград, както и сумата от 253,79 евро разноски по гр. д. № 760/2025 г. по описа на РС Велинград. От друга страна пък, ищецът следва да се осъди да плати на ответницата сумата от 102,26 евро, представляващи разноски по гр. д. № 760/2025 г. по описа на РС Велинград, за адвокатско възнаграждение, При горните съображения, Съдът