Решение № 6987 от 1.6.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2417/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 38, ал. 8 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Образувано е по жалба на С. А. Н. от гр.•••••• против писмен акт /писмо / изх. № ППН-01-1042/04.10.2024 г., № ППН-01-1051/2024 г., № ППН-01-1052/2024 г. и № ППН-01-1060/2024 г. от 16.07.2025 година, подписан от името на председателя на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/, с който жалбоподателят е уведомен, че подадена от него жалба с вх. № ППН-01-1051/07.10.2024г., допълнена с жалба вх.№ППН-01-1052/08.10.2024г. срещу С. Д.-В., ••••••• на ТД на НАП-Варна е приета за неоснователна. След подаване на жалбата и образуване на настоящото производство съдът, с Определение № 11475/23.10.2025 г., я е оставил без разглеждане на основание чл. 159, т. 5 от АПК – поради просрочие. Определението е оспорено с частна жалба пред ВАС, във връзка с което пред касационната инстанция е образувано адм.д. № 441/2026 година. Производството е приключило с Определение № 2348 от 04.03.2026 г., с което е отменено определението на първостепенния съд и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В касационното определение ВАС излага конкретни мотиви, обосноваващи допустимостта на жалбата – в обжалваното писмо има ясно формулирана воля на органа, поради което то има характер на властническо волеизявление; същото е неблагоприятно за неговия адресат – С. Н., което обуславя правния му интерес да предприеме съдебното му оспорване; доколкото в акта органът не е упоменал в какъв срок и пред кой орган то може да са оспори, в случая при определяне срочността на жалбата следва да се приложи удължения срок по чл. 140 от АПК, който е спазен. Обжалваното писмо се атакува пред съда като незаконосъобразно по съображения за противоречие на акта с приложимото национално и европейско законодателство в сферата на защитата на личните данни. Твърди се, че КЗЛД не е извършила надлежна, пълна и своевременна проверката на изложеното в подадените от С. А. Н. жалби. Сочи се, че не е било налице основание служители в ТД на НАП – Варна да предоставят на ВОС лични данни от данъчните декларации на жалбоподателя С. Н., както и копия от тях по гражданско дело № 260/2024 г. по описа на същия съд, с оглед на което, като са го направили, тези лица са осъществили състав на нарушение на Закона за защита на личните данни. В съдебно заседание оспорващият С. Н. излага и доводи за нищожност на оспорения акт като твърди, че същият не отговаря на нормативните изисквания за форма и съдържание, тъй като не представлява решение на колективния орган, както повелява закона. Като друго основание за прогласяването му за нищожен посочва, че актът е издаден от некомпетентен орган. Настоява пред съда оспореното писмо да бъде обявено за нищожно, а алтернативно – моли да се отмени като незаконосъобразно. Ответникът – Председателят на Комисията за защита на личните данни, в придружителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда, оспорва жалбата като недопустима с доводи, че обжалваният писмен акт по естеството си не представлява административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Посочва, че обжалваното писмо е издадено в изпълнение на задачите на контролния орган - КЗЛД, предвидени в чл. 57, §1, буква „б“, буква „д“ и буква „е“ от Общия Регламент за защита на данните /ОРЗД/ с оглед задълженията му да информира жалбоподателя, да насърчава обществената информираност и разбиране на рисковете и правилата, границите и правата, свързани с обработването на данните. Изтъква и друг аргумент за недопустимост на жалбата - счита, че същата е просрочена. На посочените основания настоява образуваното по жалбата на С.А. Н. съдебно производство да се прекрати. Административен съд - Варна, като взе предвид представените по делото писмени доказателства и становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното: Ответникът е сезиран от жалбоподателя С. А. Н. с няколко жалби – жалба рег. № ППН-01-1042/04.10.2024 г., жалба рег. № ППН-01-1051/07.10.2024 г., допълнена с жалба рег. № ППН-01-1052/08.10.2024 г. и жалба рег. № ППН-01-1060/08.10.2024 г. с твърдения за осъществен състав на нарушение на Закона за защита на личните данни от служители на ТД на НАП – Варна и от съдия в Окръжен съд – Варна при събиране на доказателства в хода на съдебното дирене по повод на образувано пред същия съд гражданско дело № 20243100100260/2024 година. От доказателствата по делото се установява, че с Определение № 4069 от 20.09.2024 г. по гр.д. № 20243100100260/2024 г. за нуждите на съдебното производство с писмо изх. № 9327/25.09.2024 г. съдът е изискал от ТД на НАП- Варна да предостави данни както и заверени копия от подадените от на С. А. Н. (страна по делото) данъчни декларации за 2021 г., за 2022 г. и за 2023 година. С писма от 26.09.2024 г. и от 03.10.2024 г., адресирани до директора на ТД на НАП – Варна, оспорващият С. Н. е изразил несъгласието си търсената от съда информация да бъде предоставена, както и да бъдат предоставени на съда копия от посочените в писмото данъчни декларации. Във възраженията си посочва, че в Окръжен съд – Варна по негова жалба/искова молба е образувано гр.д. № 20243100100260/2024 г. срещу ЕТ „ДОМ – И. Р.“. От ответника в това производство е направено доказателствено искане за събиране на посочените данъчни декларации. Това доказателствено искане е обосновано с твърдения, че за установяване на релевантните за спора факти е необходимо да се установи дали С. Н. е регистриран по ЗДДС или не. Становището на оспорващият С. Н. е, че предоставянето на тази информация не е пропорционално и съотносимо на целите, за които тя се обработва от органите на данъчната администрация. Счита, че с предоставяне на информацията ще бъде накърнена неговата правна сфера, тъй като тези данни са лични, а освен това те са неотносими към предмета на висящия пред ВОС граждански спор. В случая разкриването на тези лични данни не е обосновано от наличието на надделяващ обществен интерес над неговия личен интерес за опазването им. С приложеното към административната преписка писмо изх. № 50179-2 от 03.10.2024 г. ТД на НАП – Варна е предоставила на съда изисканата информация ведно с копия от посочените в съдебното определение данъчни декларации. Последвало е сезиране на Комисията за защита на личните данни с посочените по-горе в изложението жалби срещу конкретни служители в ТД на НАП – Варна – С. Д. К. – В. на длъжност ••••• на ТД на НАП – Варна, срещу Ч. Я. Д. – •••••• на ТД на НАП – Варна и срещу докладчика по гр.д. № 20243100100260/2024 г. по описа на ВОС – Н. Д. – съдия в Окръжен съд - Варна. В отговор на подадените от С. А. Н. жалби до него е изпратено оспореното в настоящото производство писмо изх. № ППН-01-1042/04.10.2024 г., № ППН-01-1051/2024 г., № ППН-01-1052/2024 г. и № ППН-01-1060/2024 г. от 16.07.2025 година. То е подписано И. С. /член на КЗЛД/ като под саморъчно положения подпис изрично е посочен административният акт, от който черпи правата си, а именно Заповед № РД-15-381/11.07.2025 година. По делото е представена административната преписка, приети са като доказателства съдържащите се в нея документи. В хода на съдебното дирене, съдът изиска от ответника и приобщи по делото Заповед № РД-15-381/11.07.2025 година на Председателя на КЗЛД, съгласно която същият е определил в периода от 15.07.2025г. до 18.07.2025г. включително да бъде заместван в качеството си на председател на КЗЛД от И. С.- член на КЗЛД. Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, настоящият състав, при извършена по реда на чл. 168 АПК служебна проверка досежно законосъобразността на оспореното писмо на основанията, посочени в чл. 146 АПК, приема за установено от правна страна следното: С оглед мотивите, изложени в Определение № 2348 от 04.03.2026 г. по адм.д. № 441/2026 година на ВАС, че жалбата на Н. е допустима, тъй като в обжалваното писмо има ясно формулирана воля на органа, съдът приема твърденията на органа в обратния смисъл за неоснователни. Оспореният акт има характер на властническо волеизявление и с оглед разпоредбата на чл.140 от АПК жалбата се явява допустима. Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 АПК. При преценката си, съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт, представената административна преписка и събраните по делото доказателства. При проверката на административния акт, съдът не е обвързан от основанията, въведени от оспорващия, нито от неговото искане. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗЗЛД целта на този закон е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните. Една от предвидените в закона гаранции е възможността на лицето да сезира КЗЛД за нарушаване на правата му по този закон. По аргумент от чл. 6, ал. 1 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни е постоянно действащ, независим надзорен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламент /ЕС/ 2016/679 и на този закон. Тази своя функция Комисията осъществява, упражнявайки предоставени от закона правомощия, посочени в чл. 10, ал. 1 от ЗЗЛД, съответно чл. 57 от Регламента. Комисията анализира и осъществява цялостен надзор и осигурява спазването на Регламент /ЕС/ 2016/679, на този закон, на Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни (Правилника) и на другите нормативни актове в областта на защитата на лични данни - чл. 10, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД. Този административен орган е оправомощен и да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон – чл. 38 и чл. 79, ал. 1, т. 5 от ЗЗЛД. С разпоредбата на чл. 12 от ЗЗЛД, на председателя и членове на комисията или на упълномощени от тях лица от администрацията, са възложени правомощия за осъществяване на контрол чрез извършване на проверки /ал. 4/, които съгласно чл. 12, ал. 7 от ЗЗЛД завършват с констативен акт. От анализа на посочените законови разпоредби, се достига до извода, че органите, които осъществяват контрол за спазване на ЗЗЛД, са: 1. Комисията на основание чл. 10, ал. 2 по реда на чл. 38 и чл. 39 от ЗЗЛД и 2. Председателят на КЗЛД и членовете на комисията или упълномощени от тях лица от администрацията на основание чл. 12 от ЗЗЛД. С разпоредбата на чл. 38 от ЗЗЛД е вменено задължение на КЗЛД при сезирането й да се произнесе с решение, като с оглед правомощията й по ал. 3 на тази разпоредба може да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. Съгласно чл.38, ал.4 от ЗЗЛД когато жалбата е очевидно неоснователна или прекомерна, с решение на комисията жалбата може да се остави без разглеждане. Според разпоредбата на чл. 38, ал. 5 ЗЗЛД Комисията изпраща копие от решението си и на субекта на данните. При тази нормативна уредба следва да се приеме, че с оглед характера на обществените отношения, които урежда приложимият закон / съгласно предмета и целта на закона, определени в разпоредбата на чл. 1/, е налице императивна законова регламентация, която задължава административния орган да се произнесе писмено с решение по жалбите или сигналите срещу действията или актовете на администратора на лични данни. Във всички случаи на сезиране този специален орган дължи произнасяне с решение, след провеждане на открити заседания, събиране на доказателства и изслушване на страните. В конкретния случай комисията е сезирана по надлежния ред от жалбоподателя С.Н.. Същата не се е произнесла по жалбата на Н. с вх. № ППН-01-1051/07.10.2024г., допълнена с жалба вх.№ППН-01-1052/08.10.2024г. срещу С. Д.-В., •••••• на ТД на НАП-Варна, а и по останалите две жалби, упоменати в писмото, с нарочен акт, за което не се спори от страните. Настоящият състав на съда не споделя становището на ответника, че оспореният писмен акт /писмо/ е издаден в изпълнение на предвидените в чл. 57, §1, буква „б“, буква „д“ и буква „е“ от ОРЗД с оглед задълженията му да информира жалбоподателя, да насърчава обществената информираност и разбиране на рисковете и правилата, границите и правата, свързани с обработването на данните. От съдържанието на писмото е видно, че същото представлява произнасяне по същество на жалбата му . В случая, обаче, не е спазена регламентираната в приложимите нормативни актове процедура. Актът не отговаря на установените законови изисквания за форма и съдържание. В чл. 26 от Правилника, в точки от 1 до 11 включително, са изброени производствата, които са от компетентността на Комисията. Това изброяване не е изчерпателно, а само примерно с оглед текста на ал. 2 от същия член, според която Комисията може да осъществява и други производства, когато това е предвидено в закон. Разглежданият случай попада в хипотезата на т.1 от ал. 1 на чл. 26 от правилника – разглеждане на жалби по чл. 38 от ЗЗЛД, включително по механизма за сътрудничество с други надзорни органи, както и сигнали по чл. 35, ал. 2 от същия закон. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Правилника повелява жалбите да се разглеждат в открито заседание с призоваване на страните, което в случая не е сторено. С въвеждане на принципа на непосредственост и публичност процесуалните действия на страните трябва да бъдат извършени пред решаващия орган. Непосредствеността обезпечава правилното формиране на убеждението относно фактите и е гаранция на принципа на истинност, закрепен законодателно в чл. 7 от АПК. Публичността е гаранция за безпристрастно и законосъобразно процедиране от страна на административния орган. Непосредствеността и публичността обуславят валидността на извършените процесуални действия. Действията, извършени при нарушаване на тези принципи, са недействителни и обуславят незаконосъобразност на административния акт. В разглеждания случай волеизявлението е изразено еднолично от лице изпълняващо функциите на председател на комисията, в хипотезата на заместване, което се установява от представената от ответника Заповед № РД – 15-381/11.07.2025 година. Административният акт на председателя на Комисията за защита на личните данни не отговаря на изискванията за валидност. Направеното волеизявление ангажира становището на Комисията за защита на личните данни без да има произнасяне на колективния орган. Като е разгледал преписката сам, в закрито заседание, без участие на страните и без участието на другите членове от Комисията, административният орган е допуснал грубо нарушаване на основни принципи в прилагането на закона. Когато Комисията е сезирана с жалба от физическо лице, което твърди, че са му нарушени правата по ЗЗЛД, по аргумент от чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД и чл. 40, ал. 3 от Правилника, тя се произнася с решение, каквото в случая не е постановено. Засегнатото лице не би могло да упражни по друг начин правото си да иска защита по специалния закон, ако задълженият да се произнесе с решение колегиален орган по ЗЗЛД стори това само с "уведомително" писмо, изхождащо от председателя му. Видно от съдържанието на оспореното писмо, в случая по същество е обективиран правен извод на комисията, че "не са налице нарушения на законовите разпоредби", доколкото е посочено, че „несъгласието на жалбоподателя с предоставяне /след изискване/ на информация от Националната агенция за приходите на Окръжен съд-Варна не кореспондира с приложимите законови норми, тъй като обработването на лични данни в случая, изразяващо се в разкриване чрез предаване, е извършено на законово задължение, приложимо спрямо НАП, в качеството й на администратор на лични данни“. Тези изводи, обаче, се дължат от колегиалния орган съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗЗЛД и като такъв орган КЗЛД има правомощие по чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД и дължи произнасяне по реда на чл. 38 от този закон. Атакуваното писмо е подписано от лице изпълняващо функциите на председател на КЗЛД, който няма правомощие по този закон еднолично да се произнася по жалбата на физическото лице за твърдяно нарушение на негови права по ЗЗЛД. От изложеното следва извод, че при разглеждане жалбите на С. А. Н. не е спазено и изискването за форма и съдържание на акта. В обобщение следва да се посочи, че обжалваният акт съдържа волеизявление по съществото на жалбата, който обаче не е постановен от компетентния колегиален орган и в предвидената от закона форма, след изпълнение на законоустановената процедура. Ето защо писмен акт /писмо/ изх. № ППН-01-1042/04.10.2024 г., № ППН-01-1051/2024 г., № ППН-01-1052/2024 г. и № ППН-01-1060/2024 г. от 16.07.2025 година, в частта касаеща жалбата на С. Н. с вх. № ППН-01-1051/07.10.2024г., допълнена с жалба вх.№ППН-01-1052/08.10.2024г. срещу С. Д.-В., ••••• на ТД на НАП-Варна следва са бъде прогласен за нищожен, а преписката- върната на КЗЛД за произнасяне по жалбата на Н. при спазване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът