Решение № 2891 от 6.7.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1890/2025 г.

Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.214, т.3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по жалба от В. К. И. от [населено място], [улица][адрес], подадена чрез пълномощник - адв. В. А. от АК-Хасково, против Заповед №185/03.12.2025г. на кмета на Община Маджарово, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Склад за инвентар с кухненски бокс, WC и баня“ – постройка на допълващото застрояване, намиращ се в УПИ ХII, кв. 16 по плана на [населено място], собственост на В. К. И.. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че същата била издадена при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила. Нарушени били изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като липсвало описание на нормативните разпоредби, изискващи наличието на конструктивно проектно решение (конструктивно становище) и разрешение за строеж на посочения строеж, както и на тези, категоризиращи строежа като [Наименование]категория. Посочения чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ препращал към чл. 57, ал. 1 и ал. 4, уреждащи временни строежи, и към чл. 147, който имал шест алинеи и уреждал множество различни хипотези. Липсвало описание и на нормативните разпоредби от Наредба №1/30.07.2003г. на МРРБ, отнасящи се за процесния строеж. Налице било и вътрешно противоречие в акта, тъй като било отбелязано, че за строежа има издадено разрешение за строеж №3/09.07.2013г. и конструктивно становище, а същевременно се констатирала липсата на такива. Като правно основание за издаване на заповедта обаче бил посочен чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж, без да се уточнява коя от двете хипотези се прилага. Не била мотивирана необходимостта от инвестиционен проект. Налице било и разминаване между констатациите в заповедта и приложимата правна норма – посочено било, че строежа е с 40 % по-големи размери, без да е отбелязано кой нормативен текст се нарушава. Липсвала обосновка и относно констатацията, че строежът не бил търпим, съгласно § 16, ал. 1 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като бил построен след 31.03.2001г. Не било ясно как било констатирано това обстоятелство и въз основа на какви доказателства. Твърди се също, че административният орган не изпълнил задълженията си за пълно и обективно изясняване на случая, като приел, че не било ясно дали строежа отговаря на нормативните изисквания за носимоспособност. Освен това, административният акт бил нищожен, защото бил неизпълним, тъй като от него не ставало ясно коя от трите постройки в имота е тази, чието премахване се нарежда. Не било налице и валидно сезиране на административния орган за започване на производството, тъй като лицата, подали сигнала за незаконно строителство, не съществували. Не било ясно как било процедирано спрямо тези лица – дали административният орган направил опит да ги призове като страни в административното производство, с оглед евентуална защита на техните интереси и т. н. На следващо място се сочи, че оспорената заповед била издадена и в противоречие с материалния закон. В тази насока се твърди, че строежът бил извършен съгласно Разрешение за строеж №3/09.07.2013г. на Главен архитект на О. М. и конструктивно становище на инж. М. Б. – проектант с пълна проектантска правоспособност, а в заповедта се сочело, че поради разликата в размерите строежът бил различен от разрешения, т. е. – не бил разрешен. Този извод противоречал на закона, тъй като строежът следвало да се квалифицира като такъв съгласно чл. 225, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, т.е. – при съществено отклонение от инвестиционния проект. Твърди се също, че заповедта била издадена и в противоречие с принципа за съразмерност, съгласно чл. 6 от АПК, тъй като засягала права и интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава, тъй като били издадени още две заповеди за премахване и на останалите постройки в имота. Нарушено било и задължението на административния орган за осигуряване на достоверност на информацията, съгласно чл. 12, ал. 1 от АПК, поради използването на фиктивни лица за започване на административната процедура. По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Кмет на О. М., чрез пълномощник моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. За законосъобразността на оспорения акт излага подробни съображения в депозирана по делото писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С писмо изх. № МО-1063-00-356/09.10.2025г. началникът на РДНСК – Хасково е изпратил по компетентност на кмета на Община Маджарово постъпил в РДНСК – Хасково сигнал с вх.№МО-1063-02-012 от 07.10.2025г., подаден от Д. Д. Х. и П. Г. П., съдържащ твърдения за извършено незаконно строителство на къща от В. К. И. в УПИ [Наименование], кв.•• по плана на [населено място]. Писмото е заведено в О. М. с вх.№2504/09.10.2025г. Със Заповед №167/22.10.2025г. кметът на О. М. е наредил да се извърши проверка по документи и на място на реализирания строеж, разположен в УПИ [Наименование], кв.•• по плана на [населено място], като е определил състава на работната група (комисията) и датата на извършване на проверката - 31.10.2025г. от 11.00 ч. Заповедта е връчена на В. И. на 29.10.2025г. при отказ, удостоверен с подписите на двама служители на общинска администрация – М.. Видно от Констативен протокол от 31.10.2025г., на посочената дата работната група, определена със Заповед №167/22.10.2025г. на кмета на О. М., е била пред имота, предмет на проверката. Констатирано е, че имотът е ограден, дворната врата е заключена и собственикът не е там, нито има други обитатели в имота. Във връзка с неосигурения на 31.10.2025г. достъп до имота, с писмо изх.№2723/31.10.2025г. на кмета на О. М. е поискано съдействие от РУ „Полиция“ – [населено място], за извършването на проверка на 05.11.2025г. на строежите в УПИ [Наименование], кв.•• по плана на [населено място]. От кмета на Община Маджарово е издадена Заповед №172/31.10.2025г., с която е определена нова дата за извършване на проверка – 05.11.2025г. от 14.30ч. Заповедта е връчена на В. И. на 03.11.2025г. С вх.№2728/03.11.2025г., в О. М. е постъпило Възражение от В. И. относно връчената му на 29.10.2025г. заповед. В същото е посочил, че в указания му в заповедта срок не било възможно да осигури и предостави изисканите документи. По същото време се намирал пред магазина, разположен пред сградата на общината и бил видян от членовете на комисията, но не бил повикан да съдейства или да осигури достъп до имота, и ако била извършена проверка, то тя била осъществена без негово присъствие и без реална възможност да участва. Поискал е да бъде определена нова дата за извършване на проверката и предоставяне на документи, за която да бъде предварително уведомен, тъй като не живеел в този имот. На 05.11.2025г. работната група е извършила проверка на строеж: „Склад за инвентар с кухненски бокс, WC и баня – постройка на допълващото застрояване“, намиращ се в УПИ [Наименование], кв.•• по плана на [населено място], резултатите от която са отразени в съставен Констативен акт №225а-2 по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ от 05.11.2025 г. Установено е, че поземленият имот и постройката са собственост на В. К. И.. Посочено е, че за строежа няма представени строителни книжа и документи, в т. ч. няма съгласувани и одобрени части на проекта, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво и заповедна книга. Описано е, че строежът представлява постройка на допълващото застрояване. Изпълнена е в югозападната част на имота. Постройката е изпълнена от дървена конструкция, външна топлоизолация, двускатен покрив – покрит с керемиди. Размерите в план са 465/850 см, височината е 300 см. В североизточната част на постройката, покривът преминава в навес, стъпващ на три дървени колони. Навесът е с размери 120/545см. В постройката е обособено помещение за склад с кухненски бокс, както и баня с WC с размери 120/280 см. Описано е също, че за УПИ [Наименование], кв.•• по плана на [населено място] има издадено Разрешение за строеж №3/09.07.2013г. за „Временна постройка с обслужващо предназначение – склад за инвентар и тоалетна“. Разрешението за строеж е издадено въз основа на Конструктивно становище с указания за изпълнение. В конструктивното становище постройката е дадена с размери в план 400/700см и височина ~340см. Същото становище предвижда обособяването на WC с размери 164/184 см. Отбелязано е, че работната група счита, че изпълненият на място строеж поради значително по-големите си размери (~40 % по-голяма площ, без да се включва навеса), представлява строеж, различен от този, който е разрешен с Разрешение за строеж №3/09.07.2013г. за „Временна постройка с обслужващо предназначение – склад за инвентар и тоалетна“. Освен външните размери, въпросното конструктивно становище предвижда изпълнение на обекта с конструктивни елементи с определени сечения и през определени разстояния, което означава, че при така изпълнения на място обект не е ясно дали отговаря на нормативните изисквания за носимоспособност. Посочено е, че строежът е [Наименование]категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Изготвена е обща ситуация на изпълнените обекти в имота, с посочване на разположението им и отстоянията от границите на имота. Отбелязано е, че строежът е извършен без конструктивно проектно решение (конструктивно становище) и без разрешение за строеж за въпросните размери на постройката, в нарушение разпоредбите на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. В констативния акт, в Раздел VI – Друга налична документация, е записано – „няма“. Отбелязано е, че във връзка с горните констатации, налице е безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а съставеният констативен акт е основания за започване на административно производство по реда на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ за премахване на строежа. Констативният акт е изпратен на В. К. И. с писмо изх. №2830/12.11.2025г. на Община Маджарово, получено лично от лицето на 13.11.2025г., видно от приложеното известие за доставяне. Въз основа на съставения констативен акт е издадена оспорената в настоящото производство Заповед №185/03.12.2025г. на Кмета на Община Маджарово, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Склад за инвентар с кухненски бокс, WC и баня – постройка на допълващото застрояване“, намиращ се в УПИ [Наименование], кв.•• по плана на [населено място], собственост на В. К. И.. Заповедта е изпратена на В. К. И. с писмо изх. №3018/03.12.2025г. на О. М., получено лично от лицето на 04.12.2025г., видно от приложеното известие за доставяне. Жалбата срещу заповедта е подадена до Административен съд Хасково на 15.12.2025г. по пощата и заведена в съда с вх.№13719 от 16.12.2025г. С изпратената от Община Маджарово преписка е представено Разрешение за строеж №3/09.07.2013г., издадено от Главен архитект на Община Маджарово, за строеж: „Временна постройка с обслужващо предназначение – склад за инвентар и тоалетна“, с местонахождение: УПИ [Наименование], кв.••, [населено място], с възложител В. К. И.. Приложено е и конструктивно становище с указания за изпълнение на обект: „Временна постройка с обслужващо предназначение – склад за инвентар и тоалетна“ – в УПИ [Наименование], кв.••, [населено място], с възложител В. К. И.. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза. Във връзка с първия поставен въпрос, вещото лице е посочило, че при посещение на място е получило достъп до: 1. Разрешение за строеж №3 от 09.07.2013г. на Главен архитект на О. М., влязло в сила на 30.07.2013г. за обект: „Временна постройка с обслужващо предназначение – склад за инвентар и тоалетна“ в УПИ [Наименование], кв.••, [населено място], като е отбелязано, че разрешението е за обект, който, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ е шеста категория. РС №3/09.07.2013г. е издадено на основание чл. 147, ал. 1, т. 1; чл. 50, т. 2 от ЗУТ.; 2. Проект за частично изменение на ПУП за УПИ II, кв. 14 по плана на [населено място]. Отбелязано е също, че в кориците на делото се съдържат достатъчно данни за изготвената и съгласувана по надлежния ред строителна документация, изискуеми по чл. 147, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 50, т. 2, буква „в“ от ЗУТ. Вещото лице е посочило, че в процесния случай строежът не е разположен нито на уличната, нито на страничната регулационни линии и следователно не се изисква да се съставят актове по Наредба №3/2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, тъй като на място експертизата установила, че сградата е разположена на 6,7 м. (6,82 м.) спрямо уличната регулационна граница и на 3,3 м. (3,42м.) спрямо страничната регулационна граница. Отбелязано е, че не се изисква технически надзор, дневници за строителство, нито акт за пускане в експлоатация. Във връзка с втория поставен въпрос, вещото лице е сравнило издадените строителни книжа за обекта и реализираното строителство на място и е изразило становище, че изграденото на място не противоречи на постановките на ЗУТ и отговаря на наличните строителни книжа, заявени и депозирани от жалбоподателя: Разрешение за строеж №3/09.07.2013г., издадено по чл. 147 от ЗУТ по съгласувани документи по чл. 147, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2. Вещото лице е приложило и снимков материал на обекта, като е дало становище, че наличната постройка в този си вид има функция „Склад за инвентар и тоалетна“ и не е преместваем обект. По делото е назначена и тройна съдебно-техническа експертиза. Във връзка с първия поставен въпрос, в заключението е посочено, че процесният обект е изграден по стопански начин. Разрешението за строеж №3 от 09.07.2013г. е издадено за строеж: „Временна постройка с обслужващо предназначение – Склад за инвентар и тоалетна“ в УПИ [Наименование], кв.•• по плана на [населено място], обект от [Наименование]категория по чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Разрешеният строеж предвижда свободно застрояване в имота, на отстояние от регулационните линии, както процесният обект е изпълнен на място. Съобразно категорията и местоположението на строежа спрямо границите на имота, не се изисква съставяне на актове и протоколи по време на строителството по смисъла на Наредба №3 от 31 юли 2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Строежът не подлежи на въвеждане в експлоатация. Отбелязано е, че друга строителна документация или данни за осъществен технически надзор или ръководство на строежа, както и налични дневници за строителството не са установени. Такива не се съдържат и в административната преписка по случая, процедирана в О. М. и приложена по делото. Във връзка с втория поставен въпрос, в заключението е направено сравнение между издадените строителни книжа за обекта и реализираното строителство на място, като е установено, че постройката е разрешена с размери в план 4,0м/7,00 м и кота „било” 3,34 м, а е изпълнена постройка с размери 4,66 м/8,60 м и кота „било” 2,98 м. Конкретните височини в ъглите по всички фасади са показани в Приложение № 1 към заключението. Установено е, че постройката е на 3,04 м от югозападната имотна граница и на 6,70 м от уличната регулация при разрешени 3,00 м от североизточната имотна граница и на 6,0м от уличната регулация. От северната страна на постройката има изградена друга постройка, служеща за складиране. На 6м на изток от процесната постройка има изградена беседка - дървена конструкция с лек покрив. Относно разпределението на помещенията и функционалното им предназначение, е посочено, че в процесната постройка има две помещения - складово помещение с монтирани кухненски СКШ с плотове, мивка и ВКШ и санитарно помещение (1,75 м/2,78 м външни размери). Санитарното помещение е разположено в северозападната част на процесната постройка. Помещенията се ползват съгласно предназначението, отразено в одобрената документация и издаденото Разрешение за строеж № 3 от 09.07.2013г. за строеж: „Временна постройка с обслужващо предназначение - склад за инвентар и тоалетна“. По североизточната фасада, над входа в постройката, е изпълнен навес - дървена конструкция с размери 5.42 м дължина и 1.15 м ширина. Няма изпълнени веранди. Отбелязано е, че процесната постройка е изпълнена с 0,66 м по-голяма ширина и 1,60 м по-голяма дължина спрямо отразените в конструктивно становище с указания за изпълнение. Отбелязано е също, че нормативно определени отстояния до странични и улична регулационни линии не са нарушени. Обектът е заснет и е приложен снимков материал. По въпрос 4 в заключението е посочено, че процесната постройка се ползва съгласно предназначението, отразено в одобрената документация и издаденото Разрешение за строеж № 3 от 09.07.2013 г. за строеж: „Временна постройка с обслужващо предназначение - склад за инвентар и тоалетна“. Експертизата не е констатирала следи от ползване на постройката като жилище. Създадените условия били за временно пребиваване и краткотраен отдих. Посочено е, че процесната постройка представлява допълващо застрояване в УПИ [Наименование], кв.•• и по начина на изпълнение не представлява преместваем обект по смисъла на чл. 56 от ЗУТ. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. В чл. 223, ал. 1 от ЗУТ е предвидено, че за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице: т. 8 - издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Видно от доказателствата по делото, процесният строеж е [Наименование]категория и с оглед цитираните разпоредби, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Като фактически основания, върху които основава своето разпореждане, кметът на О. М. е посочил наличието на констативен акт, съставен от служители по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, за незаконен строеж, извършен без необходимите строителни книжа – без конструктивно проектно решение (конструктивно становище) и без разрешение за строеж за въпросните размери на постройката, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Фактическите основания, с които е мотивирана обжалваната заповед, възпроизвеждат установеното при извършената на 05.11.2025г. проверка, отразено в Констативен акт № 225а-2 от същата дата. Установените факти са квалифицирани под правната норма на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В оспорената заповед е посочено кой е адресатът на същата, като в случая липсва спор, че именно жалбоподателят е възложител и собственик на строежа, и това се потвърждава от събраните по делото доказателства. Спазени са и специалните административнопроизводствени правила, регламентирани в разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ. Касае се за процедура за премахване на незаконен строеж. В изпълнение на законовото изискване по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, в конкретния случай служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ са съставили констативен акт № 225а-2/05.11.2025г. за установяване на незаконен строеж, в които са описали състоянието на строежа и липсата на издадени строителни книжа. От представените по делото доказателства се установява, че констативният акт е връчен на жалбоподателя, но той не се е възползвал от правото си да подаде възражение в законоустановения срок. Независимо от горното, съдът намира, че оспореният в настоящото производство акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон и при неспазване на разпоредбата на чл. 35 от АПК. Видно от материалите по делото, още преди съставяне на констативния акт, в О. М. са били налични редица документи, вкл. Разрешение за строеж №3/09.07.2013г. за строеж: „Временна постройка с обслужващо предназначение – склад за инвентар и тоалетна“ с местонахождение УПИ [Наименование], кв.••, [населено място], както и Конструктивно становище с указания за изпълнение, които са коментирани и в констативния акт. Административният орган е приел, че изпълненият на място строеж, поради значително по-големите си размери, представлява строеж, различен от този, който е разрешен с посоченото разрешение за строеж, съответно е счел, че цитираното разрешение за строеж не доказва законосъобразното извършване на строежа във вида му, съществуващ към момента на извършената проверка, поради което е пристъпил към издаване на процесната заповед. От заключението по назначената тройна съдебно-техническа експертиза и уточненията на вещите лица в съдебно заседание се установява, че на скица №43/10.06.2013г. е издадена Виза за проектиране в УПИ [Наименование], кв.•• по плана на [населено място], за „Временна сграда с обслужващо предназначение на основание чл. 147, ал. 1, т. 1; чл. 50, т. 2 от ЗУТ“. Съгласно визата, в УПИ [Наименование]е ситуирано застроително петно, на отстояния 6,00 м. от уличната регулация и на 3,00 м. от страничната югоизточна граница с УПИ ••, без указани размери в план на допуснатото застрояване. Въз основа на издадената скица с виза за проектиране е изготвено Конструктивно становище за: „Временна постройка с обслужващо предназначение – склад за инвентар и тоалетна“ – на основание чл. 50 от ЗУТ, одобрено на 03.07.2013г. от Главен архитект на Община Маджарово, което съдържа челен лист, Обяснителна записка и графична част с 5 бр. конструктивни чертежи: план основи, разпределение (посочени са размерите на постройката в план и вътрешното разпределение – склад за инвентар и WC, с външни размери 7,00/4,00 м), покривна конструкция, вертикален разрез и детайл за дървена сглобяема стена. Издадено е Разрешение за строеж №3 от 09.07.2013г. за строеж: „Временна постройка с обслужващо предназначение – склад за инвентар и тоалетна в УПИ [Наименование], кв.••, [населено място], като в същото не е указано с каква квадратура е разрешеният строеж. Вещите лица са констатирали, че на място в УПИ [Наименование], кв.•• по плана на [населено място] е изградена едноетажна постройка с размери в план 4,66м/8,60 м, която отстои на 3,04 м от югозападната имотна граница и на 6,70 м. от уличната регулация. По североизточната фасада е изпълнен навес – дървена конструкция с размери 5.42 м и дължина 1.15 м. ширина. От горното е видно, че разрешеният в УПИ [Наименование], кв.•• по плана на [населено място] строеж: „Временна постройка с обслужващо предназначение – склад за инвентар и тоалетна“ предвижда свободно застрояване в имота, на отстояние от регулационните линии, както процесният обект е изпълнен на място. Вещите лица са категорични, че съобразно категорията и местоположението на строежа в УПИ [Наименование]спрямо границите на имота, не се изисква съставяне на актове и протоколи по време на строителството по смисъла на Наредба №3 от 31 юли 2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (по арг. от разпоредбите на чл. 2, ал. 4, във връзка с ал.2, т. 3 от посочената наредба). Установява се също, че в самото строително разрешение няма точна квадратура, която да е упомената, поради което вещите лица приемат, че в този случай извършеният строеж е допустим. Безспорно е, че са спазени отстоянията от улична регулация, от странична регулационна линия, така, че не е налице нарушение в това отношение. Установява се, че действително, при реализирането на строежа има отклонение, но в останалата част, извън него, сградата е абсолютно допустима и законна. В обобщение, вещите лица категорично сочат, че становището им е, че няма данни за нарушение, за да се счита строежът за незаконен. С оглед събраните по делото доказателства, вкл. заключението по тройната съдебно-техническа експертиза и устното изложение на вещите лица, съдът счита, че фактическата обстановка, описана в констативния акт и пренесена в оспорената заповед, не съответства на действителната такава. Установените в хода на съдебното производство факти и обстоятелства сочат, че констатирания строеж „Склад за инвентар с кухненски бокс, WC и баня – постройка на допълващото застрояване“, намиращ се в УПИ [Наименование], кв.•• по плана на [населено място], не е незаконен строеж реализиран без необходимите строителни книжа, поради което настоящия състав на съда намира, че не са налице сочените от органа законови основания за премахване на строежа като незаконно изграден. При така установеното, съдът намира, че ако административният орган се бе съобразил с наличните и известни за него строителни книжа, би достигнал до различен от постановения с оспорената заповед краен резултат, тъй като законово необосновано е да се разпореди премахването на законно изграден строеж, който е реализиран в съответствие с издадените строителни книжа, тъй като както забелязват и самите вещи лица, за да се говори за конкретна квадратура, извън разрешената, то тя следва да е изрично посочена в издаденото разрешение за строеж, което в случая не е сторено. Отделно от това, при издаване на заповедта не е съобразен и временният характер на сградата, която при заемане на терена за предвиденото по плана строителство ще следва да бъде съборена. С оглед изхода на делото и на основание чл.143 ал.1 от АПК, основателна е претенцията на жалбоподателя в негова полза да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1027.69 евро, от които 5.11 евро – внесена държавна такса, 1022.58 евро – договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие, платими от бюджета на ответника. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът