Решение № 220 от 10.6.2024 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 1932/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от „МАКС КАНСТРЪКШЪН” ЕООД с ЕИК 200497878, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село, ж.к. Лагера, бул. Цар Борис III № 56, ет.4, ап.1 представлявано от управителя •••• против Наказателно постановление № 01-2300498/21.11.2023г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” Благоевград, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл.78, ал.1 ЗТМТМ е наложена "имуществена санкция" в размер на 1500лв. за нарушение на чл.10, ал.1 от същия закон. В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се сочи, че в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН наказващият орган не е изяснил обстоятелствата, при които е извършено нарушението и се твърди. Поддържа се, че актът и наказателното постановление не съответстват на предвидените към съдържанието им изисквания като липсва подробно описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Акцентира се, че дружеството макар и извън предвидения с чл.10, ал.1 ЗТМТМ срок, е изпълнило задължението си да подаде предвиденото с тази разпоредба уведомление до ИА„ГИТ“ и се твърди недоказаност на санкционираното нарушение. Навежда се маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН, като се подчертава, че подаването на процесното уведомление до ИА „ГИТ“ не се отразява на трудовите и осигурителни права на работника, като не е довело и до ощетяване на фиска. По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В съдебното заседание санкционираното дружество, редовно призовано, се представлява от адв. К., който поддържа подадената въззивна жалба. Допълва липса на териториална компетентност на наказващия орган. Подчертава, че дружеството- жалбоподател е наело на работа украински гражданин, който е с временен статут на закрила. Сочи, че по отношение на бежанците от войната в •••, с цел интеграцията и подпомагането им, българската държава е актуализирала националния план за действие при временна закрила като ЗТМТМ е изменен и е регламентиран облекчен достъп до пазара на труда за граждани на трети държави, ползващи се с временна закрила, какъвто бил и процесният случай. Излага доводи, че предвиденото с чл.10, ал.1 ЗТМТМ задължение противоречи на чл.10 от Директива 2009/52/ЕО на Европейски парламент и Съвета от 18.06.2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкции и мерките срещу работодателя на незаконно пребиваващи граждани на трета държава. Директивата изрично посочвала, че въведената процедура цели проверка на подправени документи, като с цел намаляване на административната тежест, държавите членки могат да предвидят подаването на тези уведомления в рамките на други схеми за уведомяване. Прави искане да бъде сезиран съдът на Европейски съюз със следния преюдициален въпрос „Следва ли задължението на държавите членки, предвидени в чл. 10 от Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 18.06.2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава и принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, да се тълкуват в смисъл, че допускат националната правна уредба да въведе допълнително производство по регистрация, уведомяване на компетентните органи, с което на практика се налага допълнителна административна тежест за работодателя? Следва ли в този случай вътрешното право да предвижда тежка санкция при неизпълнение и на какво основание?“ Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрисконсулт Стоянова, която оспорва жалбата като неоснователна. Прави анализ на събраните доказателства и моли съдът да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното: На 13.05.2023 г. между дружеството-жалбоподател и О. А. с ЛНЧ ••• е сключен трудов договор № 405/13.05.2023г., с който А. е назначена на длъжност „•••” с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 400 лв. Съгласно трудовия договор, работникът е назначен на работно време – 4 часа и с място на работа- гр. Благоевград. В трудовия договор е посочено, че работникът се задължава да постъпи на работа на 13.05.2023 г. Според протокол за постъпване на работа към Трудов договор 405/13.05.2023 г., А. е постъпила на работа на 13.05.2023 г., като са й връчени екземпляр от трудовия договор, длъжностна характеристика и копие на заверено от НАП уведомление за регистрация на трудовия договор. На 14.07.2023 г., с цел установяване спазването на трудовото законодателство, служителите на ДИТ-Благоевград - Л. Д., В. Н., Б. И. и С. С. извършили проверка в обект „Raffy Bar and Galato ”, находящо се в гр. Благоевград, ул. Тракия № 1, стопанисван от санкционираното дружество. При проверката служителите на ДИТ-Благоевград установили в обекта да работи лицето О. А. с ЛНЧ •••, гражданин на ••. А. попълнила предоставената й декларация, с която удостоверила извършвана от нея трудова дейност на длъжност „•••” с месечно възнаграждение в размер на 400.00 лева, с уговорено работно време от 08.00ч.-00.00ч. и определени почивки в работния ден. На 27.07.2023 г. в ДИТ-Благоевград от упълномощен представител на дружеството е предоставена изискана с призовка по чл. 45, ал. 1 АПК вътрешно фирмена документация за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и трудовите правоотношения, включваща и трудовото досие на О. А.. От Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с вх. № 22388233225619/16.05.2023 г. било установено, че сключеният с А. трудов договор е регистриран в ТД на НАП в 15: 37: 05 ч.на 16.05.2023г., Съгласно Книга за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на „МАКС КАНСТРЪКШЪН" ЕООД на 13.05.2023 г., на О. А. е проведен начален инструктаж, за което е издадена служебна бележка № 405/13.05.2023 г. От представения „График за работно време за м. Май 2023 г. в обект „Рафи бар", гр. Благоевград, ул. „Тракия" № 1", служителите на ДИТ - Благоевград установили, че А. е започнала действително изпълнение на служебните си задължения на 13.05.2023 г. При преглед на разчетно-платежната ведомост на „МАКС КАНСТРЪКШЪН" ЕООД за м. май 2023г. било констатирано, че на О. А. срещу подпис е изплатено трудово възнаграждение в размер на 201.75 лв. за отработени 12 дни. Проверяващите извършили служебна справка в Информационната система на ИА ГИТ, от която установили, че на 10.08.2023 г. „МАКС КАНСТРЪКШЪН" ЕООД е подало в Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Благоевград уведомление вх. № 23095760/10.08.2023 г. за действително започване на работа на О. А. /•••/ с ЛНЧ •••, гражданин на трета държава – •••. Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка с изх. № ПР2327056/23.08.2023г. Предвид направените по време на проверката констатации свидетелката Н. приела, че „МАКС КАНСТРЪКШЪН" ЕООД, гр. София, в качеството си на „местен работодател" по смисъла на §1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ не е уведомил писмено ИА ГИТ, респ. териториалното й поделение ДИТ със седалище Благоевград или друго поделение на Агенцията в законоустановения 7-дневен срок от действителното започване на работа на работника /служителя/ О. А., гражданин на трета държава - •••, на длъжност „•••" в „МАКС КАНСТРЪКШЪН" ЕООД, като така дружеството е нарушило разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗТМТМ На 18.09.2020 г. в присъствието на представител на дружеството и свидетелката С. С. – присъствала при установяване на нарушението, Н. съставила АУАН № 01- 2300498. Актът е връчен представител на дружеството –жалбоподател, който го подписал без да обективира възражения. В предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок дружеството е депозирало писмени възражения пред наказващия орган. Въз основа на АУАН, при идентичност на словесното описание и правната квалификация на нарушението е издадено обжалваното наказателно постановление, което е връчено на управителя на дружеството жалбоподател на 15.12.2023 г. Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели, Л. Д., В. Н., Б. И. и С. С. от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Писмо от ДИТ Благоевград с изх. №24000747/05.01.2024 г.; Заверено копие на Заповед на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ №3-0693/15.08.2022 г.; Копие на АУАН №01-2300498/18.09.2023 г.; Заверено копие на протокол от извършена проверка с №ПР2327056/23.08.2023 г.; Заверено копие на призовка /на основание чл. 45, ал. 1 от АПК/ с изх. №ПР2327056/14.07.2023 г.; Заверено копие на плик с №ЕВ 028 840 668 BG; Заверено копие на трудов договор №405/13.05.2023 г.; Заверено копие на протокол за постъпване на работа към трудов договор №405/13.05.2023 г. ведно със заверено копие на служебна бележка №405/13.05.2023 г.; Заверено копие на справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с вх. №22388233225619/16.05.2023 г. от „Макс Канстръкшън“; Заверено копие на уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда; Заверено копие на разрешение за пребиваване 701231704 на О. А.; Заверено копие на декларация от лице работещо по трудово/гражданско правоотношение, във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително законодателство, на основание чл. 399 от Кодекса на труда и във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда и чл. 39, ал. 1 от АПК и чл. 40, ал. 1 от АПК и чл. 110, ал. 4 от ДОПК от О. А. от 14.07.2023 г.; Заверено копие на график на готвачи за май месец 2023 г.; Заверено копие на график •••-бармани за май месец 2023 г.; Заверено копие на разчетно[1]платежна ведомост на „Макс Канстръкшън“ ЕООД за отдел Благоевград за май 2023 г.; Заверено копие на „Макс Канстръкшън“ ЕООД за май 2023 г.; Заверено копие на книга инструктаж по безопасност и здраве при работа; Идентификационна карта на „Макс Канстръкшън“ ЕООД от 27.07.2023 г.; Заверено копие на уведомление от „Макс Канстръкшън“ с вх. №23095760/10.08.203 г.; Заверено копие на покана от ДИТ Благоевград с изх. №23077311/23.08.2023 г.; Заверено копие на плик с №ЕВ 028 836 924 BG; Заверено копие на възражение от „Макс Канстръкшън“ с вх. №23108785/28.09.2023 г.; Заверено копие на справка от Търговски регистър за актуално състояние на „Макс Канстръкшън“; Заверено копие на плик с № R PS 2700 O1T1TP R; Писмо от ДИТ Благоевград с изх. 324002541/15.01.2024 г. В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на служителите на ДИТ- Благоевград, като съобрази тяхната последователност, непротиворечивост и корелацията им с приетите по делото писмени доказателства. Показанията на тази група свидетели се характеризират с висока доказателствена стойност, основавана на възпроизвеждането на непосредствените им възприятия за обстоятелства относими към предмета на доказване, както и липсата на данни за заинтересованост от изхода на делото. Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото. От показанията на свидетелите съдът установи детайли относно извършената проверка, направените при нея констатации и процедурата по съставяне и връчване на АУАН. Сключеният между дружеството жалбоподател и О. А. трудов договор, графикът на работните смени и платежната ведомост са доказателствен източник за наличието на валидно трудово правоотношение, между търговското дружество и А., както и че тя е започнала действително изпълнение на трудовите си задължения от 13.05.2023 г. Съгласно Уведомление вх. № 23095760/10.08.2023 на 10.08.2023 г. „ МАКС КАНСТРЪКШЪН" ЕООД е подало уведомление, че О. А. – гражданин на трета държава е постъпила на работа в дружеството на 13.05.2023г., за която не е необходимо разрешение за достъп до пазара на труда, на основание чл.39, ал.1 от Закона за убежище и бежанците. При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване съгласно чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 15.12.2023 г., а жалбата е от 29.12.2023 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно- наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията: При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗТМТМ, нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, а според ал. 4 на същата разпоредба, наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на съставителите на актове. На основание чл. 67, ал. 2 ЗТМТМ, специализираната контролна дейност се осъществява от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл.6, ал.2, т.21 от Устройствения правилник на ИА "Главна инспекция по труда"-действащ към 21.11.2023г. /УП/ изпълнителният директор издава наказателни постановления по актове, съставени от служители на Агенцията, в случаите, определени от закона. Според чл. 6, ал. 5 от УП, изпълнителният директор може да предоставя на директорите на дирекции или на служители на Агенцията, определени за ръководители на проекти, отделни свои правомощия в съответствие с нормативните актове. С разпоредбата на чл. 399 КТ законодателят е регламентирал, че цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от ИА "ГИТ", която се ръководи и представлява от изпълнителния директор, като последният определя обхвата на дейност и компетентност на инспекторите по труда. Ето защо на основание чл. 6, ал. 1 от УП изпълнителният директор на ГИТ е административнонаказващ орган за нарушения на територията на цялата страна, когато са установени с актове на контролни органи от същото ведомство, като на основание чл.6, ал. 5 от УП той разполага с възможността да делегира това свое правомощие на директорите на дирекции, което е сторено с издаването на Заповед № 3-0693/25.08.2022 г. на изпълнителния директор на ГИТ. Предвид посоченото упълномощаване и съобразно ведомствената принадлежност на съставителите на актове / чл.79, ал.1 ЗТМТМ/, директорът на ДИТ – Благоевград е разполагал с правомощието да издаде обжалваното НП. На следващо място АУАН и НП са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването им /чл.79, ал.2 ЗТМТМ/ и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, неговата правна квалификация и доказателствата, установяващи нарушението. Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното описание на деянието. Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, предпоставящи отмяна на наказателното постановление. Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно. По същество преценката на административнонаказващия орган, че наказаният търговец е нарушил забраната на чл. 10, ал.1 ЗТМТМ е правилна. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗТМТМ в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Санкционираното с атакуваното НП дружество има качеството на работодател съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадена с §1 от ДР на КТ, според която такова е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Ето защо дружеството е адресат на разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗТМТМ. Според на §1. т. 4 от ДР на ЗТМТМ„ Гражданин на трета държава" е лице, което не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. Предвид това, че •• не е държава членка на ЕС и не е държава –страна по споразумението на ЕИП, безспорно А. е гражданин на трета държава по смисъла на § 1. т. 4 от ДР на ЗТМТМ. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че дружеството жалбоподател в качеството си на работодател, не е подало писмено уведомление в 7-дневен срок от действителното започване на А. на работа, считано от 13.05.2023 г., който срок изтича на 22.05.2023 г., предвид това че 20 и 21.05.2023г. са почивни дни. Регламентираното с чл.10, ал.1 ЗТМТМ уведомление за О. ••• е подадено до ДИТ – Благоевград на 10.08.2023 г., което е след извършената от служителите на ДИТ проверка по работни места /на 14.07.2023 г./ и представянето на трудовото досие на А. /на 27.07.2023 г./. Действително на основание чл.39, ал.1 от Закона за убежище и бежанците чужденците с предоставена временна закрила имат право на труд и професионално обучение, като в случая не е било необходимо разрешение на Агенцията по заетостта. Посоченото обаче не освобождава дружеството от предвиденото с чл.10, ал.1 ЗТМТМ задължение за подаване на съответното уведомление до Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" Доколкото административното нарушение е извършено от юридическо лице, въпросът за вината не следва да бъде обсъждан, предвид това, че тяхната отговорност винаги е обективна и безвиновна. Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – а именно такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Санкционираното нарушение представлява "формално нарушение", като същото е довършено със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние чрез бездействие – неизвършване в определения с чл.10, ал.1 ЗТМТМ срок, считано от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава писмено уведомяване за това на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда, без законът да изисква настъпване на определен противоправен резултат извън самото деяние. Районен съд - Благоевград намира за неоснователен и въведения с въззивната жалба довод за маловажност на нарушението с оглед уведомяването на държавата с подаденото уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ до НАП. В този смисъл и Решение № 893 от 5.07.2022 г. на АдмС - Варна по к.а.н.д.№ 1207/2022 г., в което съставът на административния съд е направил разграничение между предвидените цели за подаване на тези уведомления „Двете уведомления се подават до различни компетентни органи и се изискват за целите на различен по обхвата си контрол. С уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ се цели спазване на трудовото законодателство с оглед недопускане и ограничаване на случаите на прикрито трудово правоотношение, респ. упражняване на контрол от страна на органите по приходите за целите на подоходното облагане и социално осигуряване. От своя страна уведомлението по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ се изисква за целите на регулацията на достъпа до пазара на труда на работници – граждани на трети държави и на политиката в областта на свободното движение на работници, трудовата миграция и интеграция на чужденци, за ограничаване на незаконна имиграция, както и санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава – в контекста на задълженията поети от РБ като държава членка на ЕС по Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост, Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава, и др. – транспонирани със ЗТМТМ (вж. § 2 от ДР на ЗТМТМ).“ Неоснователно и е възражението за противоречие на чл.10, ал.1 ЗТМТМ на съображение 10 на Директива 2009/52/ЕО. Според съображение 10 на Директива 2009/52/ЕО, за да се даде възможност на държавите членки да проверяват по-специално за подправени документи, от работодателите следва да се изисква да уведомяват компетентните органи за наемането на работа на гражданин на трета държава. На първо място с чл. 3 от цитираната Директива е въведена забрана за незаконно наемане на работа – на незаконно пребиваващи граждани на трета държава, като с чл. 4, § 1, т. „в“ от Директивата е предвидено задължение за държавите членки да задължават работодателите да уведомяват компетентните органи, определени от държавите членки, за началото на наемането на работа на граждани на трета държава в срок, определен от всяка държава членка. Отделно от горното анализът на съображение 10 на Директива 2009/52/ЕО, на която се позовава процесуалният представител на дружеството- жалбоподател, установява, че с оглед намаляване на административната тежест на държавите членки е предоставена възможност да предвидят подаването на тези уведомления да се извършва в рамките на други схеми за уведомяване. РБългария не се е възползвала от предоставената с Директивата възможност да използва друга схема на уведомяване, като именно в изпълнение на задължението по чл. 4, § 1, т. „в“ е приета разпоредбата на чл.10, ал. 1 ЗТМТМ, като специализираният контрол за спазване на тези изисквания е предоставен на органите на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", а не на НАП. /Така и Решение № 893 от 5.07.2022 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1207/2022г., Решение № 604 от 3.05.2022 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 727/2022 г., Решение № 753 от 1.03.2024 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 12/2024 г./ Изложеното предпоставя неоснователност и на направеното искане за отправяне на преюдициално запитване по посочените от адв. К. въпроси. При извършване на преценката за маловажност на нарушението не може да бъде пренебрегнато, че процесното уведомление е подадено след извършването на проверката от служителите на ДИТ – Благоевград, като в Уведомлението /л.38-40/ се съдържат данни, че в установения за това срок такива уведомления не са подадени още за четирима други граждани на трети държави. Горното наред с липсата на други смекчаващи отговорността на наказаното лице обстоятелства обуславя извода, че деянието на дружеството не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. На следващо място правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 78, ал. 1 ЗТМТМ, която предвижда, че за нарушения по този закон, за които няма специална санкционна норма следва да се наложи санкция в размер от 1500 до 5000 лв. В случая обосновано административнонаказващият орган е определил санкция в минимално предвидения от законодателя размер на 1500, 00 лева, с оглед липсата на изложени обстоятелства за завишаването му. Така наложената имуществена санкция е адекватна на обществената опасност на деянието и би осигурила постигането на предвидените с чл.12 ЗАНН цели на наказанието. Предвид горното съдът приема, че не са налице основания за изменение или отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради което депозираната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а атакуваното с нея наказателно постановление да се потвърди като законосъобразно и обосновано. При този изход на делото право на разноски възниква за административнонаказващия орган. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. На основание ал.5 размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че делото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на наказващия орган, съдът намира, че за производството пред Районен съд-Благоевград на ДИТ- Благоевград следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 ЗАНН Районен съд- Благоевград, НО, 7-ми състав.