Решение № 8329 от 25.6.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2001/2025 г.

Производството е по реда на чл.156, ал.1 и сл., вр. чл.133, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „СИЕНА 2000“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], представлявано от управителя А. Я. К., против РА № МД-РА-003/24.03.2025г., в частта поправена с РА за поправка № МД-РА-003А/19.05.2025г. на органи по приходите при ТД „Местни данъци“ при Община – Варна, мълчаливо потвърдени от кмета на Община Варна, с която на дружеството са установени задължения за ТБО, както следва: за 2021г. - 19394,26лв. и лихви до 25.02.2025г. в размер на 8119,99лв.; за 2022г. - 19394,26лв. и лихви до 25.02.2025г. в размер на 6156,32лв.; за 2023г. - 19256,18лв. и лихви до 25.02.2025г. в размер на 3922,34лв.

Жалбоподателят оспорва частично задълженията за ТБО (вж. молба С.д. № 4277/02.03.2026г. на л.61 и молба С.д. № 5050/12.03.2026г. на л.69) като твърди, че за периода 2021г. и 2022г. ТБО е изчислена върху неправилно определена данъчна основа, т.к. вместо върху отчетната стойност на имотите, таксата следвало да бъде определена съобразно количеството битови отпадъци. Твърди и че неправилно за 2021г., 2022г. и 2023г. ТБО е определена за цяла година, вместо само за периода, в който хотелът е функционирал. В тази връзка сочи, че с разпоредбата на чл.19 от Наредба на ОбС Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна /НОАМТЦУТОВ/, ОбС – Варна е излязъл извън делегираните му правомощия, поради което същата следва да бъде оставена без приложение на основание чл.15, ал.3 ЗНА, т.к. противоречи на акт от по-висша степен. Не оспорва извършването на различните услуги, обхванати от ТБО. В контекста на Определение на ВАС № 1013/29.01.2026г. по адм.д. № 815/2026г. – с което делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата срещу РА № МД-РА-003/24.03.2025г., в поправената с РА за поправка част, твърди, че тази поправена част се отнася до определяне на базата за изчисление на таксата, поради което следва да се разгледа въпроса за приложението на чл.19 НОАМТЦУТОВ. Обобщено, след корекция на базата и редукция на периодите за 2021г . – 2023г., твърди, че за всяка от годините в периода се дължи ТБО общо в размер на 9113,47лв., от които 7207,20лв. за сметосъбиране и 1906,27лв. за почистване (молба С.д. № 5050/12.03.2026г. на л.69).

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Ц., който поддържа жалбата на наведените с нея основания. С молба С.д. № 12136/08.06.2026г. моли съдът да постанови решение, съобразено със заключението по ССЕ. Сочи и че по същество е невярна констатацията в РА, че търговските обекти са ползвани извън декларираните периоди. Във връзка с твърденията за неправилно приложение на чл.19, ал.9 НОАМТЦУТОВ сочи, че ревизията няма право да начислява ТБО за цялата година след като е установено, че хотелът не е ползван през всички 12 месеца от съответната година. Позовава се на разпоредбите на чл.7 и чл.8 ЗМДТ и твърди, че по изключение е допустимо таксите да не покриват разходите, но не и обратното – таксите да надвишават разходите. Сочи, че текстът на разпоредбата на чл.19, ал.9 НОАМТЦУТОВ поражда въпроси за съобразяването й със закона, т.к. за едно и също нарушение – констатирано ползване на обекта извън декларирания период, са предвидени две санкции от един и същ характер – финансов. Отделно твърди и че приемайки разпоредбата на чл.19, ал.9 от Наредбата, Общинският съвет е излязъл извън законовата делегация на чл.9 ЗМДТ, поради което на основание чл.15, ал.3 ЗНА, разпоредбата следва да остане без приложение. Ако ревизията установи, че обектите са ползвани извън декларираните периоди, то следва да начисли ТБО само за това време, а не за цялата година. Само така може да бъде спазен принципа – че такса се събира за оказана услуга, а не като наказание. Отделно сочи и че според ревизията хотелът и ресторантите са работили в период, когато всички публични места са били затворени заради мерките срещу Ковид 19. По изложените съображения моли жалбата да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък.

Ответната страна – Кметът на Община Варна, чрез юрк.М. Д. оспорва жалбата. В пледоария по същество сочи, че с НОАМТЦУТОВ е предвидено отклонение от общото правило – че размерът на ТБО се определя върху данъчната оценка или отчетната стойност на имота, като е дадена възможност на задължените лица сами да декларират количеството битови отпадъци и броя съдове, които ще им бъдат необходими, съответно и периода, за който ще ползват тези съдове. Това изключение се прилага при спазване на определени условия. При неспазване на утвърдения с Наредбата ред счита, че правилно размерът на ТБО е определен по общите правила. В допълнение с писмени бележки С.д. № 12886/17.06.2026г. сочи, че възможността по чл.19 НОАМТЦУТОВ – дружеството да определи самостоятелно количеството битови отпадъци, съответно броя и вместимостта на съдовете за битови отпадъци, които са му необходими, принципно се предоставя с цел по-справедливо изчисляване на таксата, съобразно реалното количество на генерираните битови отпадъци, при спазване на съответните правила и добросъвестност от страна на задължените лица. От приетите по делото декларации по чл.61р, ал.5 ЗМДТ за туристически данък е видно, че периодът, през който са ползвани услугите „сметосъбиране и сметоизвозване“ и „обезвреждане на битови отпадъци в депа“ реално е много по-дълъг от посочения в декларацията, доколкото стопанисвания от жалбоподателя хотел е работил и реализирал нощувки в много по-дълъг период от декларирания. Тези данни изхождат от самото задължено лице и влизат в противоречие със заявеното с декларациите по чл.19 НОАМТЦУТОВ. Счита, че се касае за продължила с години недобросъвестност, проявявана системно с цел заплащане на по-малка такса за сметка на общата план-сметка "Чистота", разходите по която се покриват от всички задължени лица на територията на община Варна. Заявеният от дружеството 1 бр. съд тип „бобър“, е предоставен на стопанисвания от него хотел за посочените в декларациите по чл.19 НОАМТЦУТОВ месеци, като е прибиран след изтичане на посочения в декларациите срок. В останалото време хотелът по необходимост е ползвал разставените съдове за общо ползване – извод, който следва безспорно от обстоятелството, че лицето е декларирало, че няма сключени индивидуални договори за извозване на битови отпадъци и че няма да сключва такива, а не е възможно хотелът да работи без да генерира битови отпадъци, нито доказано генерираният отпадък да е извозван от самото задължено лице до депо. Извън горното, заявените от дружеството съдове за битови отпадъци – кофа 240л. или „бобър“ /по 1бр. за всяка година/ е крайно недостатъчен за да покрие нуждите на хотела. По изложените съображения счита за безспорно установено, че както количеството отпадъци, така и периода, в който дружеството ще ползва съдове, са неправилно посочени и не са коригирани впоследствие. При ползване на общите съдове за битови отпадъци, а не заявения индивидуален съд, ТБО правилно е изчислена по общия ред – върху отчетната стойност на имотите. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Относно претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, моли в случай че същото надвишава минималния размер, да бъде редуцирано.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Ревизията на „СИЕНА 2000“ АД е възложена със ЗВР № МД-Р-008/07.10.2024г. за срок до 3 месеца, считано от датата на връчване – 14.10.2024г. /стр.9/, и е обхващала задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2023г. Със ЗВР № МД-РУ-002/14.01.2025г., срокът за извършване на ревизията е изменен до 13.03.2025г. Заповедите са издадени от началник отдел КРДПС М. К., определена за орган по приходите със Заповед № 0447/20.02.2024г. /стр.212/ на кмета на Община Варна, както и за орган по приходите, който да възложи ревизията на дружеството - с резолюция на директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна от 24.09.2024г. върху докладна от 03.09.2024г. с рег.№ РД24019060ВН_005ВН/04.10.2024г. /стр.6/. В срока по чл.117, ал.1 ДОПК за резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № МД-РД-004/25.02.2025г., фактическите констатации в който, ведно с предложените за установяване задължения, са потвърдени с РА № МД-РА-003/24.03.2025г. Впоследствие е издаден РА за поправка на ревизионен акт № МД-РА-003-А/19.05.2025г. – двата акта обжалвани по административен ред и мълчаливо потвърдени от кмета на Община Варна.

І. В хода на ревизията е установено, че за периода 01.01.2019г. – 31.12.2023г. за притежаваните от ревизираното дружество недвижими имоти – земя и сгради, с адрес гр.Варна, к.к. Св.Св. К. и Е.“, задълженията за ДНИ и ТБО са определяни въз основа на подавани декларации по чл.14 ЗМДТ, както следва:

1. С декларация вх. № 5305032383/23.12.2015г., с приложени към нея нот.акт № •••г., „СИЕНА 2000“ АД е декларирало следните имоти:

• поземлен имот с площ 5367,00кв.м., застроена площ 0,00кв.м., собственост – 1/1 ид.ч., техническа инфраструктура: електрификация – има в имота; водопровод – има в имота; канализация – има в имота; ТЕЦ – няма в имота и около него; граничи с пътна мрежа – да. За имота е формирана партида № •••.

2. С декларация вх.№ ДК14016775/03.09.2012г. са декларирани:

• търговски обект (хотелска част), с РЗП 4690кв.м., ведно с таван с РЗП 1800кв.м., стопанска цел – да, височина – 9,6м., вид на конструкция – М3 – масивна, монолитна, година на построяване - 2004г., година на извършване на основен ремонт – 2005г., отчетна стройност – 1846131,24лв., техническа инфраструктура – в имота има електрификация, водопровод, канализация и телефонизация, няма ТЕЦ. За имота е формирана партида •••.

По партидата са извършвани действия и корекции във връзка с освобождаване от ДНИ – представяни през 2017г. и 2019г. сертификати за енергийни характеристики.

• търговски обект (ресторант), с РЗП 930кв.м., ведно с изба с РЗП 30кв.м. и с таван с РЗП 150кв.м., стопанска цел – не; височина на обекта – 2,7м., вид на конструкция – М3 масивна монолитна, година на построяване 1823г., година на извършване на основен ремонт – 2004г., отчетна стойност 226682,25лв., техническа инфраструктура – в имота има електрификация, водопровод, канализация и телефонизация, няма ТЕЦ. За имота е формирана партида •••, закрита към 31.12.2022г.

3. С декларация вх.№ 5305019769/01.06.2023г., ведно с приложени към нея нот.акт № 15, том № 2, рег.№ 1906, дело № 177/09.04.2004г., скица № 15-126568-28.02.2018г. на сграда с ид.•••, скица № 15-126581-28.02.2018г. на сграда с ид. •••, скица № 15-126605-28.02.2018г. на сграда с ид.••• и скица № 15-126616-28.02.2018г. на сграда с ид. •••, са декларирани:

• обект 1 – търговски обект за обществено хранене с ид.••• с РЗП 406,00кв.м., стопанска цел – не, височина на обекта – 2,7м., вид конструкция – М3 масивна монолитна, година на построяване 2004г., отчетна стойност – 98960,00лв., техническа инфраструктура – има електрификация, водопровод и канализация, няма ТЕЦ и телефонизация.

• обект 2 – търговски обект за обществено хранене с ид.•••с РЗП 173,00кв.м., стопанска цел – не, височина на обекта – 2,7м., вид конструкция – М3 масивна монолитна, година на построяване - 2004г., отчетна стойност – 42167,00лв., техническа инфраструктура – има електрификация, водопровод и канализация, няма ТЕЦ и телефонизация.

• обект 3 – търговски обект за обществено хранене с ид.•••с РЗП 124,00кв.м., стопанска цел – не, височина на обекта – 2,7м., вид конструкция – М3 масивна монолитна, година на построяване 2004г., отчетна стойност – 30224,00лв., техническа инфраструктура – има електрификация, водопровод и канализация, няма ТЕЦ и телефонизация.

• обект 4 – търговски обект за обществено хранене с ид.•••с РЗП 204,00кв.м., стопанска цел – не, височина на обекта – 2,7м., вид конструкция – М3 масивна монолитна, година на построяване 2004г., отчетна стойност – 55331,00лв., техническа инфраструктура – има електрификация, водопровод и канализация, няма ТЕЦ и телефонизация.

За така декларираните обекти е формирана партида № •••. Със служебна корекция е закрит търговски обект с ид.10135.2569.92.1 към 30.06.2023г., съгласно нот.акт за покупко-продажба № 40/23.06.2023г.

ІІ. За периода на ревизията на „СИЕНА 2000“ АД са издавани АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК, както следва:

1. АУЗ № МД-АУ-3194-1/11.12.2020г., включващ задължения за ТБО за периода 01.07.2019г. – 31.12.2019г. за имот, партида •••. Предаден на ЧСИ Х. Г. и образувано изпълнително дело № 1158/18.06.2021г.

2. АУЗ № МД-АУ-3950-1/16.08.2021г., включващ задължения за ДНИ за периода 01.01.2020г. – 31.12.2020г. за партиди •••, •••и •••.

3. АУЗ № МД-АУ-2679-1/22.04.2024г., включващ задължения за периода 01.01.2023г. – 31.12.2023г., за партиди •••, •••и ••••.

ІІІ. В отговор на ИПДПОЗЛ № МД-Т24007462ВН/07.10.2024г., връчено на 14.10.2024г., на 22.10.2024г. по ел.път ревизираното дружество е представило оборотни ведомости, аналитични салда и амортизационни планове за периода 2019г. – 2023г. вкл. По ел.път на 16.12.2024г. е представена справка – хронология на с/ка 203, както и писмени обяснения. На 06.02.2025г. по ел.път са представени допълнителни обяснения относно отчетните стойности на притежаваните обекти, според които отчетната стойност на ресторант „Седем одаи“ е в размер на 226682,25лв., към която сума е добавен ремонт на покрив и реконструкция в размер на 97716,13лв., или общата отчетна стойност е в размер на 324398,38лв. Според обясненията, към момента ресторант „Седем одаи“ е разделен на четири обекта с отделни идентификатори и отчетните стойности на всеки от тях са както следва: ид. •••– 70809,53лв., продаден на 23.06.2023г.; ид. •••• – 87566,61лв.; ид. ••••– 62764,50лв.; ид. ••••– 103257,74лв.

ІV. Установени са подавани от „СИЕНА 2000“ АД декларации по чл.19 от НОАМТЦУТОВ за определяне на такса битови отпадъци според количеството на битовите отпадъци, както следва:

• вх.№ 5305000558/23.11.2018г. – деклариран 1 бр. съд тип „бобър“, за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г. за партиди •••и •••.

• вх.№ 5305000201/28.10.2020г. – деклариран 1 бр. съд тип „бобър“, за периода 01.06.2021г. – 31.08.2021г. по партида •••.

• вх.№ 5305000388/08.11.2021г. – деклариран 1 бр. съд тип „бобър“ за периода 01.06.2022г. – 31.08.2022г. по партида •••.

• вх.№ 53085000630/21.11.2022г. - деклариран 1 бр. съд - кофа 240л. за периода 01.06.2023г. – 31.08.2023г. по партида •••.

Извършена е справка в национален регистър на категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечение, при която е установено, че за обект с ид. ••••, представляващ хотел /хотел „•••“/, собственост на „СИЕНА 2000“ АД, стопанисващ обекта е „•••“ ООД.

С Протокол изх.№ ППД-001/11.02.2025г. /стр.73/ към материалите на ревизията са приобщени подадените от „•••“ ООД декларации по чл.61р ЗМДТ, ведно с приложените документи, както следва:

• Декларация вх.№ 5305000113/17.01.2020г. за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г., с декларирани данни за реализирани нощувки за периода: м.04 – м.10. и м.12.2019г.

• Декларация вх. № 5305000141/20.01.2022г. за периода 01.01.2021г. – 31.12.2021г., с декларирани данни за реализирани нощувки за периода: м.04 – м.09.2021г.

• Декларация вх. № 5305000253/24.01.2023г. за периода 01.01.2022г. – 31.12.2022г., с декларирани данни за реализирани нощувки за периода: м.04 – м.09 и м.12. 2022г.

• Декларация вх. № 5305000271/23.01.2024г. за периода 01.01.2023г. – 31.12.2023г., с декларирани данни за реализирани нощувки за периода: м.01; м.04 – м.12. 2023г.

Прието е, че недвижимият имот - земя и сгради, с ид. •••, •••, •••, •••, •••, •••, представляват нежилищни имоти на предприятие и следва да се облага като такива с ДНИ и ТБО, съгласно действащото законодателство.

V. За определяне на задълженията на „СИЕНА 2000“ АД за ДНИ и ТБО за притежаваните от дружеството недвижими имоти за периода 2019г. – 2023г., въз основа на представените счетоводни данни и съгласно чл.13, ал.1 към Приложение № 2 към ЗМДТ, ревизията е установила отчетната стойност и данъчна оценка, както следва:

имот

отчетна стойност /2019-2023/

данъчна оценка 2019

данъчна оценка 2020

данъчна оценка 2021

данъчна оценка 2022

данъчна оценка 2023

•••

646441,27

124147,68

124147,68

124147,68

124147,68

124147,68

••••

70809,53

278068,42

276604,91

275141,39

273677,87

272214,35

•••

87566,61

118487,28

117863,67

117240,05

116616,43

115992,82

•••

4002046,01

4474897,27

4451345,17

4427793,08

4404240,99

4380688,90

•••

62764,50

84927,30

84480,32

84033,33

83586,34

83139,36

•••

103257,74

139719,11

138983,75

138248,38

137513,02

136777,66

Съобразно уточненията по жалбата с молби С.д. № 4277/02.03.2026г. и 5050/12.03.2026г. задълженията за ДНИ не са предмет на производството на съдебно обжалване. Оспорват се само задълженията за ТБО, установени за периода 2021г., 2022г. и 2023г.

Видно от таблиците на стр.30 – 33 от РА, задълженията за ТБО за периода 2021г. – 2023г. са изчислени при данъчна основа – по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка, при ставки: 2,2 ‰ за сметосъбиране и сметоизвозване; 0,55 ‰ за обезвреждане в депо и 1,15 ‰ за почистване на териториите за обществено ползване.

Поради констатираното използване на обекта – хотел (•••) извън посочените периоди в декларациите по чл.19 НОАМТЦУТОВ, подадени за 2021г., 2022г. и 2023г. е прието, че ТБО следва да се определи за цялата календарна година, съгласно чл.19, ал.9 НОАМТЦУТОВ.

С РА за поправка на РА № МД-РА-003-А/19.05.2025г. е прието, че в РА № МД-РА-003/24.03.2025г. са допуснати очевидни фактически грешки, като за основа при определяне размера на задълженията за ТБО е приета по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка. С РА за поправка задълженията са преизчислени като за основа е приета отчетната стойност на имотите.

Съпоставени, в обжалваната част задълженията по РА и РА за поправка са както следва:

2021

По РА

По РА за поправка

обект

2,2‰ сметосъб.

0,55‰ обезвр.

1,15 ‰ за почистване

2,2‰ сметосъб.

0,55‰ обезвр.

1,15 ‰ за почистване

•••

1422,17

355,54

743,41

1422,17

355,54

743,41

•••1

605,31

151,33

316,41

155,78

38,95

81,43

•••.2

257,93

64,48

134,83

192,65

48,16

100,70

•••.3

9741,14

2435,29

5091,96

8804,50

2201,13

4602,35

•••.4

184,87

46,22

96,64

138,08

34,52

72,18

•••.5

304,15

76,04

158,99

227,17

56,79

118,75

12515,57

3128,90

6542,24

10940,35

2735,09

5718,82

За 2021г. съобразно РА за поправка, са установени задължения за ТБО общо в размер на 19394,26лв. и лихви до 25.02.2025г. в размер на 8119,99лв.

2022

По РА

По РА за поправка

обект

2,2‰ сметосъб.

0,55‰ обезвр.

1,15 ‰ за почистване

2,2‰ сметосъб.

0,55‰ обезвр.

1,15 ‰ за почистване

•••

1422,17

355,54

743,41

1422,17

355,54

743,41

•••.1

602,09

150,52

314,73

155,78

38,95

81,43

•••.2

256,56

64,14

134,11

192,65

48,16

100,70

•••.3

9689,33

2422,33

5064,88

8804,50

2201,13

4602,35

•••.4

183,89

45,97

96,12

138,08

34,52

72,18

•••.5

302,53

75,63

158,14

227,17

56,79

118,75

12456,57

3114,13

6511,39

10940,35

2735,09

5718,82

За 2022г. съобразно РА за поправка, са установени задължения за ТБО общо в размер на 19394,26лв. и лихви до 25.02.2025г. в размер на 6156,32лв.

2023

По РА

По РА за поправка

обект

2,2‰ сметосъб.

0,55‰ обезвр.

1,15 ‰ за почистване

2,2‰ сметосъб.

0,55‰ обезвр.

1,15 ‰ за почистване

•••

1422,17

355,54

743,41

1422,17

355,54

743,41

••••.1

299,43

74,86

156,53

77,89

19,47

40,72

••••.2

255,18

63,80

133,39

192,65

48,16

100,70

••••.3

7637,52

2409,38

5037,79

8804,50

2201,13

4602,35

••••.4

182,91

45,73

95,61

138,08

34,52

72,18

••••.5

300,91

75,23

157,29

227,17

56,79

118,75

10098,12

3024,54

6324,02

10862,46

2715,61

5678,11

За 2023г. съобразно РА за поправка, са установени задължения за ТБО общо в размер на 19256,18лв. и лихви до 25.02.2025г. в размер на 3922,34лв.

По делото е прието заключение С.д. № 11528/01.06.2026г. по Съдебно-счетоводна експертиза, която е имала за задачи да изчисли задълженията за ТБО и лихви за периода 2021г. – 2023г., на база отчетната стойност на имотите, данните от регистрите за настаняване за периодите, в които е използван хотелът и декларирания съд тип „бобър“ – за 2021г. и 2022г. При така поставените задачи, ССЕ е установила задълженията за ТБО по периоди, както следва: за 2021г. – ТБО за цялата година – 12926,02лв., а за периода на функциониране на хотела – 5347,47лв.; за 2022г. – ТБО за цялата година – 12926,02лв., а за периода на функциониране на хотела – 7578,54лв.; за 2023г. – първа вноска – 6464,75лв. и втора вноска – 9559,06лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата против РА № МД-РА-003/24.03.2025г., в обжалваната част, поправена с РА за поправка № МД-РА-003А/19.05.2025г. на органи по приходите при ТД „Местни данъци“ при Община Варна, е подадена от надлежна страна, в срока по чл.156, ал.5 ДОПК, след изчерпване на задължителното административно обжалване и в частта, мълчаливо потвърдена от кмета на Община Варна, поради което е ДОПУСТИМА.

При преценката за допустимост на оспорването, съдът съобразява Определение № 10674/03.10.2025г. по адм.д. № 2001/2025г., частично отменено с Определение на ВАС № 1013/29.01.2026г. по адм.д. № 815/2025г., както и дадените с последното указания по тълкуване и прилагане на закона, досежно предмета на обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на проверката по чл.160, ал.2 ДОПК съдът преценява, че ревизията е възложена от компетентен орган – определен на основание чл.112, ал.2, т.1 ДОПК от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, който съгласно чл.4, ал.5 ДОПК упражнява правомощията на териториален директор на НАП, и е приключила в определения от него срок. По арг. от чл.106, ал.3 ДОПК независимо от издадения АУЗ № МД-АУ-2679-1/22.04.2024г., включващ задължения за периода 01.01.2023г. – 31.12.2023г. /констатации на стр.9 от РА/, проведеното ревизионно производство е допустимо /така в Решение на ВАС № 690 от 22.01.2024г. по адм.д. № 6596/2023г./. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите – органът по приходите, възложил ревизията и ръководителят на ревизията, в законоустановената форма по чл.120 ДОПК и определя задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.

Съгласно чл.133, ал.3 ДОПК, органът по приходите може по своя инициатива или по молба на заинтересованото лице да поправи очевидна фактическа грешка в ревизионния акт. В този случай се издава ревизионен акт, без да са необходими заповед за възлагане на ревизия и ревизионен доклад.

Посочените условия за издаване на РА за поправка безспорно са били налице в случая, т.к. макар в РА ревизиращите да са посочили, че съгласно Протокол № 37 от заседание на ОбС Варна, проведено на 19.12.2014г., за 2021г., 2022г. и 2023г. ТБО за нежилищните имоти на предприятия се изчислява пропорционално върху отчетната стойност на имотите, при изчисляване на задълженията са приели за основа по-високата стойност между отчетната стойност и данъчната оценка. Грешното отразяване на формираната воля в разпоредителната част на акта съставлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.133, ал.3 ДОПК, поради което са изпълнени условията за поправката й по този ред.

Неоснователно жалбоподателят поддържа, че ТБО – за услугите сметосъбиране и сметоизвозване, и обезвреждане за периода 2021г. – 2022г. е следвало да бъде определена съобразно количеството на отпадъците, а не пропорционално на отчетната стойност, съответно – че неправилно задълженията за установени за цялата година, вместо само за месеците, през които е функционирал хотелът.

Съгласно чл.62 ЗМДТ в приложимата към ревизирания период редакция (ДВ, бр.14/17.02.2021г.), таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Видът на предлаганите услуги по чл.62 на територията на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година (чл.63, ал.2 ЗМДТ). Таксата по чл.62 се заплаща от лицата по чл.11 (собствениците) за имотите на територията на общината (чл.64, ал.1 ЗМДТ).

Съгласно чл.66, ал.1 ЗМДТ (в същата редакция), дейностите по предоставяне на услугите по чл.62 включват: 1. събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до инсталации и съоръжения за третирането им, както и осигуряване на съдове за събиране на битовите отпадъци, с изключение на разделното събиране, предварителното съхраняване и транспортирането на битовите отпадъци, попадащи в управлението на масово разпространени отпадъци по Закона за управление на отпадъците - за услугата по чл.62, т.1; 2. третиране на битови отпадъци, необхванати в управлението на масово разпространените отпадъци, както и проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци - за услугата по чл.62, т.2; 3. поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване - за услугата по чл.62, т.3. Всички относими за календарната година разходи на общината за извършване на дейности по предоставяне на услугите по чл.62 се включват в план-сметка за годината за всяка от услугите по чл.62 и по източници на финансиране (чл.66, ал.2).

Съгласно чл.67, ал.1 ЗМДТ (ред. ДВ, бр.14/17.02.2021г.), размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците. Размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице е сумата от размера на таксата за всяка услуга по чл.62, която се определя, като разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за текущата година от план-сметката, формирани по реда на чл.66, ал.13 за всяка услуга по чл.62, се разпределят, като се приложи съответният начин за изчисление в зависимост от приетите от общинския съвет основи за услугите по чл.62 (чл.67, ал.2). Размерът на таксата за единица основа се определя в левове за всяка календарна година и се приема с решението на общинския съвет по чл.66, ал.3, т.2 за одобряване на план-сметката (чл.67, ал.3). Количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци (чл.66, ал.4). Общинският съвет може да приеме основа или основи, различни от посочената в ал.4, при условие че съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането (чл.67, ал.5). Общинският съвет приема основите за изчисляване размера на таксата за всяка от услугите по чл.62 с наредбата по чл.9. Решението за приемане или изменение на наредбата по чл.9 съдържа и мотивите, придружени с анализ, за избор на определената основа, а в случаите по ал.5 - и мотиви за неприлагане на основата по ал.4, както и вида и източника на информация за изчисляване размера на таксата за битови отпадъци (чл.67, ал.6).

Съгласно чл.67, ал.8 ЗМДТ, основите за определяне на размера на таксата за битови отпадъци, които общинският съвет може да приеме, са: 1. за услугата по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране: а) индивидуално определено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби с определена вместимост и товароносимост; б) количество битови отпадъци за имота, определено съобразно броя и вместимостта на необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци и честотата за тяхното транспортиране; в) брой ползватели на услугата в имота; 2. за услугата по третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации: а) индивидуално определено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби с определена вместимост и товароносимост; б) количество битови отпадъци за имота, определено съобразно броя и вместимостта на необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци и честотата за тяхното транспортиране; в) брой ползватели на услугата в имота; 3. за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината: а) брой ползватели на услугата в имота; б) разгъната застроена и/или незастроена площ на недвижимия имот. Начинът за изчисляване на размера на таксата за битови отпадъци при прилагане на основите по ал.8 се определя с наредбата по чл.66, ал.3, т.1 (чл.67, ал.12). Обстоятелствата, които имат значение за изчисляване на размера на таксата за битови отпадъци по ал.12, както и всяка тяхна промяна, могат да бъдат установявани служебно и/или чрез подаване на декларация от лицата по чл.64 и чл.67, ал.15 по образец, ред и срок, определени в наредбата по чл.9 (чл.67, ал.13).

На основание чл.9 ЗМДТ, с решение на ОбС № 2452-2(44)/05,06.03.2003г. е приета Наредба на ОбС Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна /НОАМТЦУТОВ/.

Съгласно чл.18, ал.1, т.1 (нов - в сила от 01.01.2013г.) НОАМТЦУТОВ, размерът на таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятия се определя според количеството на битовите отпадъци, с честота на извозване, определена със Заповед на Кмета, или пропорционално върху отчетната стойност на недвижимите имоти.

Съгласно чл.18а НОАМТЦУТОВ (в същата редакция), когато не може да се установи количеството битови отпадъци по чл.18, ал.1, т.1 за определен недвижим имот, таксата се определя пропорционално върху отчетната стойност.

Съгласно чл.18, т.2.2 от Приложение № 1 към НОАМТЦУТОВ, Общински съвет – Варна определя такса за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятия в размер на 3,9 на хиляда върху отчетната стойност на нежилищните имоти на предприятията, по услуги, както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване – 2,20 на хиляда; за обезвреждане на битови отпадъци и депо – 0,55 на хиляда; за почистване на териториите за обществено ползване -1,15 на хиляда. Таксите за битови отпадъци и битови биоразградими отпадъци от кухни на заведения за обществено хранене в зависимост от вида и броя на декларираните към 30 ноември на предходната година съдове за изхвърляне на отпадъци, са определени съответно в т.3 и 4 на чл.18 от Приложение 1 към НОАМТЦУТОВ.

Съгласно чл.19, ал.1, т.1 НОАМТЦУТОВ, когато размерът на таксата (в частта на услугите „сметосъбиране и сметоизвозване“ и „обезвреждане на битови отпадъци в депа“) се определя според количеството на битовите отпадъци, към размера на таксата („сметосъбиране и сметоизвозване“ и „обезвреждане на битови отпадъци в депа“) се прибавя и размера на таксата за услугата „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“, която за нежилищните имоти на предприятия се определя пропорционално върху отчетната стойност на недвижимия имот.

Данъчно задължените лица, които ползват услугите по чл.18, т.3 и 4 от Приложение 1 към наредбата, подават декларация в Община Варна, дирекция „Местни данъци“ до 30 ноември на предходната година. В случаите, когато декларацията е подадена извън този срок, същата не поражда правни последици. Декларацията се подава по образец, одобрен със Заповед на кмета на Община Варна (чл.19, ал.3 НОАМТЦУТОВ), в същата задължените лица декларират, че нямат сключени и няма да сключват индивидуални договори със сметоизвозващите фирми (чл.19, ал.5) и се посочват вида и броя на необходимите съдове за БО, които ще се ползват през годината. Ако имота не се ползва целогодишно, таксата в частта по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане в депо, се събира пропорционално за периода посочен в декларацията. Такса за поддържане на чистота на територията за обществено ползване се дължи в годишен размер (чл.19, ал.4 от Наредбата).

Когато задълженото лице не е подало декларация в определения срок или генерираното количество битови отпадъци е по-голямо от декларирания брой съдове, таксата за нежилищни имоти на предприятия се определя пропорционално върху отчетната стойност на недвижимия имот. От размера на дължимата годишна такса се приспада платената част, като върху разликата се дължат лихви съобразно сроковете за плащане (чл.19, ал.8 НОАМТЦУТОВ).

Когато задълженото лице е подало декларация по чл.19, ал.4 НОАМТЦУТОВ, относно периода, в който имота ще се ползва и се констатира от служители на дирекция „Местни данъци“ ползване на обекта извън посочения от декларатора период, таксата се определя в размер дължим за цялата календарна година. Констатирането на обстоятелството се осъществява чрез проверки от служители на дирекция „Местни данъци“, по ред определен в утвърдени от кмета на общината вътрешни процедури. На нарушителя се налага глоба или имуществена санкция по чл.123, ал.3 от ЗМДТ (чл.19, ал.9 НОАМТЦУТОВ).

Задължените лица, подали декларация в срок по чл.19, ал.2, при установена необходимост от допълнителни съдове за битови отпадъци, могат да подават нова декларация през текущата година (чл.19, ал.10 НОАМТЦУТОВ).

Съгласно чл.20 НОАМТЦУТОВ, таксата за битови отпадъци се заплаща на вноските и в сроковете за заплащане на данък върху недвижимите имоти.

Не се спори, че с декларации по чл.19, ал.2 НОАМТЦУТОВ жалбоподателят е декларирал следните обстоятелства: за 2021г. – обектът с парт. № •••ще осъществява дейност само в периода 01.06 – 31.08.2021г., както и че през 2021г. ТБО ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци (+ такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване), в която връзка ще използва 1 бр. съд за изхвърляне на отпадъците тип „бобър“ /стр.185/; за 2022г. - обектът с парт. № ••••ще осъществява дейност само в периода 01.06 – 31.08.2022г., както и че през 2021г. ТБО ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци (+ такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване), в която връзка ще използва 1 бр. съд за изхвърляне на отпадъците тип „бобър“ /стр.183/; за 2023г. – обектът с парт. № ••••ще осъществява дейност само в периода 01.06 – 31.08.2023г., както и че през 2021г. ТБО ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци (+ такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване), в която връзка ще използва 1 бр. кофа с вместимост 240л. /стр.181/.

Обосновано от приобщените с Протокол № ППД-001/11.02.2025г. доказателства – декларации по чл.61р ЗМДТ ревизиращите са заключили, че хотелът е функционирал и в периоди, различни от декларираните по реда на чл.19, ал.2 НОАМТЦУТОВ, поради което на основание чл.19, ал.9 от Наредбата ТБО следва да се начисли за цялата календарна година.

Съгласно чл.61р, ал.1 ЗМДТ, нощувките се облагат с туристически данък, като според ал.2 задължени лица за този данък са лицата, предлагащи нощувки. Според ал.5 на с.р., данъчно задължените лица за туристически данък подават всяка година до 31 януари декларация по образец за предходната година.

Съгласно чл.61с, ал.1 ЗМДТ, размерът на туристическия данък се определя от Общинския съвет с наредбата по чл.1, ал.2 в граници от 0,20лв. до 3,00лв. за всяка нощувка съобразно населените места в общината и категорията или регистрацията на местата за настаняване по Закона за туризма. Размерът на дължимия данък за календарния месец се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от Единната система за туристическа информация, поддържана от Министерството на туризма, като броят на предоставените нощувки за месеца се умножи по размера на данъка по ал.1 (чл.61с, ал.2 ЗМДТ).

От приобщените към материалите на ревизията декларации по чл.61р, ал.5 ЗМДТ се установява, че дружеството, стопанисващо туристическия обект – „•••“ ООД – хотел „•••“, е декларирало нощувки по периоди, както следва: за 2023г. – м.01 и 02; и от м.04. до м.12.2023г. /стр.76/; за 2022г. – от м.04 до м.09, както и за м.12.2022г. /стр.78/; за 2021г. – от м.04. до м.09.2021г. /стр.81/.

Периодите, за които са декларирани нощувките за целите на туристическия данък не кореспондират с декларираните от жалбоподателя на основание чл.19, ал.2 НОАМТЦУТОВ, поради което правилно с РА е прието, че са налице основания за прилагане на правилото по чл.19, ал.9 НОАМТЦУТОВ и ТБО следва да се определи за цялата календарна година.

Неоснователно жалбоподателят поддържа, че при установени различни от декларираните периоди на ползване на имота, ТБО е следвало да се изчисли само за периодите на реално ползване, а не за цялата календарна година. Облекченият режим по чл.19, ал.4 НОАМТЦУТОВ се прилага само въз основа на декларираните от задълженото лице обстоятелства и предполага тяхната достоверност. При установяване на ползване извън декларирания период отпадат предпоставките за приложението му и намира приложение правилото по чл.19, ал.9 от Наредбата – т.е. таксата се определя за цялата година.

Правилно таксата е изчислена и върху отчетната стойност на имотите, а не съобразно количеството битови отпадъци.

Броят на реализираните нощувки (за 2023г. – общо 11720бр.; за 2022г. – общо 12078бр.; за 2021г. – 9840бр.) обективно не кореспондира с броя на декларираните съдове за отпадъци, които ще се ползват за периода, като липсват доказателства дружеството да е заявило допълнителни такива на основание чл.19, ал.10 НОАМТЦУТОВ. В същото време изрично в декларациите по чл.19 е посочило, че няма сключени индивидуални договори за извозване на битови отпадъци и че няма да сключва такива. С оглед характера на дейността – хотелско настаняване с реализирани между 9840бр. и 12078бр. нощувки годишно – заявяването на един съд тип „бобър“, респ. една кофа 240л., обосновано се явява несъответстващо на обичайно генерираните количества битови отпадъци, като от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства генерираните отпадъци да са извозвани от самия него до депо. При това положение и както основателно сочи процесуалният представител на ответника, обосновано може да се приеме, че са ползвани общите съдове за отпадъци. Генерирането на по-голямо количество битови отпадъци от декларирания обосновава прилагането на правилото по чл.19, ал.8 от Наредбата, според което в този случай таксата за нежилищните имоти на предприятията се изчислява пропорционално на отчетната стойност на имотите. Аналогично разпоредбата на чл.18а НОАМТЦУТОВ предвижда, че когато не може да се установи количеството битови отпадъци по чл.18, ал.1, т.1 и т.2 за определен недвижим имот, таксата се определя пропорционално върху отчетната стойност.

Неоснователно жалбоподателят поддържа, че разпоредбата на чл.19, ал.9 НОАМТЦУТОВ противоречи на закона и на основание чл.15, ал.3 ЗНА следва да бъде оставена без приложение.

Разпоредбата на чл.67, ал.6 ЗМДТ изрично предоставя правомощие на Общинския съвет да приеме основите за изчисляване размера на таксата за всяка от услугите по чл.62 с наредбата по чл.9. По силата на тази законова делегация са приети правилата на чл.18 - чл.20 НОАМТЦУТОВ. Общите правила по чл.18 от наредбата следват принципите по чл.67, ал.1 и ал.4 ЗМДТ – ТБО да се определя при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя/притежателя на отпадъците, както и водещата основа за определяне на ТБО да е количеството битови отпадъци. От своя страна преференциалното правило по чл.19, ал.2 НОАМТЦУТОВ дава възможност на задължените лица да определят самостоятелно количеството битови отпадъци, съответно броя и вместимостта на съдовете, които са необходими за конкретно заявен период, в който ще се ползва имота, с която възможност се цели по-справедливо изчисляване на таксата, съобразно реалното количество генерирани отпадъци, при спазване на съответни правила за добросъвестност на задължените лица – чл.19, ал.2, ал.4 и ал.10 НОАМТЦУТОВ. В случаите, в които поради деклариране на некоректни данни относно периода на ползване и необходимите съдове за отпадъци не може да се установи количеството битови отпадъци по чл.18, ал.1, т.1 от наредбата или генерираното количество е по-голямо – т.е. не е възможно да се спази принципа на чл.67, ал.4 ЗМДТ, разпоредбите на чл.18а и чл.19, ал.8 и ал.9 НОАМТЦУТОВ предвиждат таксата да се изчислява за цялата година и пропорционално върху отчетната стойност на имота – каквато възможност се допуска изрично от разпоредбата на чл.67, ал.5 ЗМДТ.

В този смисъл неоснователно се твърди, че приемайки разпоредбата на чл.19, ал.9 от наредбата ОбС е излязъл извън делегираните по закон правомощия.

Неоснователно жалбоподателят поддържа и че за едно и също нарушение на практика се предвиждат две санкции с финансово изражение. Разпоредбата на чл.19, ал.9 НОАМТЦУТОВ няма санкционен характер, а следва общото правило по чл.67, ал.1 ЗМДТ, според което размерът на ТБО за всяко задължено лице се определя за календарна година. Правилото по чл.19, ал.2 НОАМТЦУТОВ е изключение от общото и от същото може да се ползват само добросъвестните задължени лица. Липсва „двойно санкциониране“, т.к. нарушението по чл.19, ал.9, съобразно препратката към чл.123, ал.3 ЗМДТ не се състои в констатирано ползване на обекта извън декларирания период, а в „невярно деклариране“ на обстоятелства, водещи до намаляване или освобождаване от такса. Определянето на ТБО за цялата година не представлява административно наказание, а последица от неприложимостта на изключението по чл.19, ал.4 НОАМТЦУТОВ. Не са нарушени и принципите на пропорционалност и съразмерност, т.к. размерът на предвидената санкция по чл.123, ал.3 ЗМДТ – от 100 до 500лв., не е обвързан по никакъв начин за избегнатите (поради невярното деклариране) задължения.

По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора, на основание чл.161, ал.1 ДОПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 66,47 евро.

Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав