Решение № 47 от 30.6.2025 г. на Районен съд - Дулово по дело № 135/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Производството е образувано по жалба на „•••“ ЕООД, ЕИК •••, представлявано от управителя М. М. М., срещу Наказателно постановление № ••• г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Силистра. С обжалваното постановление на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 и чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба №5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ. Нарушението е описано като неподаване от работодателя в изискуемия 3-дневен срок на уведомление до ТД на НАП за промяна на срока на трудов договор – превръщането му от срочен в договор за неопределено време.

Допустимост на жалбата:

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на ••• г. (видно от известие за доставяне на л. 11 от делото), а жалбата е подадена на •••г. (л. 6), т.е. в рамките на 14-дневния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Подател е надлежна страна (санкционираното дружество чрез законния му представител), поради което жалбата е процесуално допустима. Нарушението според НП е извършено на територията на ••• (офис на ••••), поради което материално и местно компетентен да разгледа жалбата е Районен съд – Дулово (чл. 59, ал. 1 ЗАНН).

От фактическа страна по делото се установява следното:

Между „•••“ ЕООД (работодател) и З. Д. А. (работник) бил сключен трудов договор № •••г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ (срок за определена работа, във връзка с чл. 70, ал. 1 КТ – със срок за изпитване). Договорът предвиждал работа на длъжност „технически сътрудник“ в офис „••“ – гр.••••, при уговорено основно възнаграждение 710 лв., като срокът на договора изтичал на ••• г. На ••• г. страните по трудовото правоотношение подписали Допълнително споразумение № •••г., с което на основание чл. 119 КТ трудовият договор бил изменен от срочен в безсрочен (за неопределено време). След тази промяна работодателят не е подал уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ до териториалната дирекция на НАП в 3-дневния срок, считано от ••• г. Това е било констатирано при проверка на инспекцията по труда, извършена на ••• г. в горепосочения обект. Проверката и последвалите действия на контролния орган са удостоверени с Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № •••, съставен на ••• г. от гл. инспектор Р. Ж. (в присъствие на двама свидетели). В акта е отразено горното фактическо положение – подписано допълнително споразумение от ••• г. за промяна на срока на договора и липса на подадено уведомление за тази промяна към ••• г. В графата за възражения управителят на дружеството е отбелязал, че не е съгласен с констатацията за нарушение. На ••••г., след съставяне на акта, работодателят е представил в Инспекцията по труда справка от НАП, удостоверяваща, че на ••• г. е изпратено уведомление за промяната на срока на договора – т.е. нарушението е отстранено, макар и след изтичане на законоустановения срок. Горните факти се доказват от представените писмени доказателства по делото: копия от трудов догово𠹕•• г. и допълнително споразумение №•••г.; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ (вх. №•••• г. в Д „ИТ“ – Силистра), както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – актосъставителя и присъствалите при проверката инспектори Р. Ж., Р. П. и Д. Т.. Свидетелските показания са последователни, взаимно допълващи се и кореспондират изцяло с писмените доказателства относно извършеното нарушение. В хода на проверката представителят на работодателя е изразил несъгласие с необходимостта от подаване на ново уведомление, считайки, че превръщането на договора в безсрочен ставало автоматично по силата на закона и не изисква допълнително споразумение и уведомление. Въпреки това е безспорно установено, че в случая е имало писмено допълнително споразумение между страните, сключено в деня на изтичане на срока на договора, и че уведомление до НАП не е подадено в рамките на 3 работни дни след тази промяна.

След като прецени доказателствата и доводите на страните, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

1. Относно наличието на административно нарушение:

Съгласно чл. 62, ал. 5 КТ работодателят е длъжен да уведомява компетентната териториална дирекция на НАП за всяко сключване, изменение или прекратяване на трудов договор, по ред и във формат, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика (Наредба №5/2002 г.). Наредба №5 в чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б“ изрично предвижда, че уведомление (по образец) се изпраща в 3-дневен срок от всяко изменение на трудовия договор, с което се променя срокът на договора.

В настоящия случай е налице именно такова изменение – превръщане на срочния договор за работа до ••• г. в договор за неопределено време, считано от ••• г., оформено с допълнително споразумение, подписано и от двете страни. Този правен факт попада в хипотезата на горната разпоредба на Наредба №5, която изисква до 3 работни дни да се подаде уведомление за промяната. Неосъществяването на това задължение в срок представлява нарушение на трудовото законодателство. Нормата на чл. 414, ал. 1 КТ предвижда санкция (глоба/имуществена санкция от 1500 до 15 000 лв.) за всеки случай на неизпълнение на задължение на работодател по трудовото законодателство, което не е обхванато от друг, по-специален състав. В случая нарушеното задължение (за уведомяване при изменение на договора) не е уредено като отделен състав с конкретна санкция в КТ, поради което правилно административно-наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл. 414, ал. 1 КТ (общият състав) във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба №5. Жалбоподателят не отрича факта, че уведомление в 3-дневен срок не е било подадено, но оспорва да е бил длъжен да го направи. Твърди, че преобразуването на договора от срочен в безсрочен станало автоматично ex lege, по силата на чл. 69, ал. 1 КТ (ако работникът продължи да работи 5 и повече дни след изтичане на срока без възражение от работодателя), и затова не било необходимо подписване на допълнително споразумение, респ. не се налагало изпращане на уведомление по чл. 62. В подкрепа цитира указания на НАП, дадени в Писмо с изх. № ••••г., според които при автоматично превръщане на срочен трудов договор в безсрочен по реда на чл. 69 КТ не се подава ново уведомление, тъй като обстоятелството се отразявало автоматично в системата (поради липса на изрично ново споразумение). Тези указания са принципно верни, но не се отнасят до настоящия случай. В казуса по делото има подписано изрично допълнително споразумение за изменение на договора на самата дата, когато срокът е изтекъл. Това означава, че договарянето на нови условия не е станало мълчалИ. по чл. 69 КТ, а писмено по реда на чл. 119 КТ – представлява юридически акт на изменение на съществуващия трудов договор. Именно тази хипотеза (промяна на срока чрез споразумение) попада в приложното поле на Наредба №5 и изисква изпращане на уведомление до НАП в указания срок.

Дори самите данъчни разяснения, на които се позовава жалбоподателят, правят разграничение между автоматичното продължаване на договора по чл. 69 КТ и случаите, когато „след изтичане на срока на срочен трудов договор е подписано допълнително споразумение, с което се променя... срокът на договора“, за които изрично е указано, че в 3-дневен срок следва да се подаде уведомление. Следователно позоваването на чл. 69 КТ и на писмото на НАП от 2009 г. не освобождава работодателя от отговорност – обратно, в случая е налице точно нарушаване на задължението, посочено в същото това писмо и нормативно закрепено в Наредба № 5.

Не може да се сподели тезата на жалбоподателя, че изобщо не е било необходимо подписването на допълнително споразумение. Законът (чл. 119 КТ) позволява с писмено съглашение между страните да се изменят условията на трудовия договор, включително неговия срок. Това е нормалният правен способ, когато страните желаят проактивно да продължат трудовото правоотношение без прекъсване. Разпоредбата на чл. 69 КТ, на която жалбоподателят се позовава, урежда по-особена хипотеза – мълчалИ. преминаване на срочен договор в безсрочен при бездействие на работодателя и продължаващо работа от работника след изтичане на срока.

В настоящия казус работодателят и работникът не са изчаквали изтичането на 5 работни дни след срока, нито са стояли в неопределеност, а са подписали допълнително споразумение в самия ден на изтичане на договора (••• г.), с което изрично са продължили трудовото правоотношение като безсрочно. От този момент за работодателя възниква ново задължение за уведомление, предвидено в чл. 62, ал. 5 КТ и Наредба №5. Неправилното разбиране или приложено тълкуване на закона от страна на работодателя не го извинява. Още при самата проверка инспекторите са разяснили, че в случая е трябвало да се подаде уведомление, независимо че договорът продължава със същия работник – тъй като е налице промяна в един съществен елемент (срока). Поради ненавременното изпълнение на това задължение е съставен и актът за нарушение.

Съдът приема, че описаната фактическа обстановка съставлява административно нарушение, извършено по непредпазлИ.ст от страна на работодателя.

Липсват каквито и да е данни за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление – същите съдържат необходимите реквизити по ЗАНН, описанието на нарушението е пълно, ясно и конкретно (посочени са дата на изтичане на договора, липсата на уведомление и относимата разпоредба на Наредба № 5).

Актът е съставен в присъствието на представляващия дружеството, който е запознат със съдържанието му и е имал възможност да направи възражения (както устно, така и писмено впоследствие, но такива не са представени допълнително по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН).

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в законоустановения срок, с което не са нарушени чл. 52 и чл. 34 ЗАНН. Следователно не са налице процесуални основания за отмяна на постановлението.

2. Относно законосъобразността на наложеното наказание:

Административно-наказващият орган е преценил, че са налице условията на чл. 415в, ал. 1 КТ – а именно, че нарушението е отстранено веднага след установяването му (работодателят е подал уведомление на ••• г. след указание от инспекцията) и не са настъпили вредни последици за работника (трудовият му стаж, осигуряване и права не са били прекъсвани или накърнени от пропуска). Това е привилегирован състав за маловажно нарушение по Кодекса на труда, който позволява налагане на значително по-леко наказание – глоба/имуществена санкция от 100 до 300 лв., вместо обичайния минимум 1500 лв. С оглед на тази норма Директорът на ДИТ – Силистра е наложил санкция в размер на 300 лв., като изрично е посочил наличието и на отегчаващо обстоятелство – при проверката са установени и други нарушения на трудовото законодателство, за които на работодателя са дадени 4 бр. задължителни предписания с подходящи срокове за отстраняване. Макар тези други нарушения да не са предмет на настоящото производство, фактът на многократно неспазване на трудовите норми при същата проверка обосновава извод за по- висока степен на укоримост на цялостното поведение на работодателя, поради което административният орган законосъобразно е определил санкцията в горния предел на привилегирования диапазон (300 лв. при максимум 300 лв. по чл. 415в, ал.1 КТ).

Жалбоподателят претендира, че дори да се приеме наличие на нарушение, то следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН и административно-наказателното производство да се прекрати, без да се налага наказание. Тази теза е неоснователна. Чл. 28 ЗАНН предоставя възможност на наказващия орган (респ. на съда при осъществяване на контрол) да не наложи наказание за дадено нарушение, ако прецени, че същото, с оглед липсата или незначителността на вредните последици и другите смекчаващи обстоятелства, е малозначително, т. е. неговата обществена опасност е явно незначителна. В случая не е налице основание за прилагане на тази разпоредба извън вече приложената специална норма на КТ.

Значимостта на нарушеното задължение – своевременното уведомяване на контролните органи за промени в трудовите правоотношения – не може да се пренебрегне. Макар реални вреди за конкретен работник да не са настъпили, неизпълнението на тази трудовоправна норма затруднява осъществяването на регистъра на заетостта и ефективния контрол от страна на държавата върху наемането на работници и трудовия стаж. Задължението по чл. 62, ал. 5 КТ е императивно и съществено за трудовия ред – затова и законодателят е предвидил значителни по размер санкции при неговото нарушение.

В конкретния случай нарушението безспорно е с по-ниска степен на тежест в сравнение с други (като например работа без изобщо сключен трудов договор), поради което административният орган правилно е отчел смекчаващите обстоятелства (липса на вреда за работника и отстраняване на пропуска в кратък срок) и е приложил именно привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 КТ. Това означава, че деянието фактически е третирано като маловажно по КТ – вместо минималната санкция от 1500 лв., нарушителят е санкциониран многократно по-леко (300 лв.).

Липсват основания за пълно освобождаване от отговорност по чл. 28 ЗАНН, тъй като не може да се твърди, че случаят е явно малозначителен или че отсъства обществена опасност. Напротив, за да се ангажира отговорността на работодателя, административният орган е приел, че има достатъчна степен на укоримост, макар и ниска – и в рамките на своето законоустановено правомощие е определил наказание към минималния възможен праг за подобно нарушение. Съдът счита тази преценка за обоснована и съответстваща на целите на закона. Следва да се отбележи, че жалбоподателят не е наказван друг път за същото нарушение и вероятно е действал под влияние на неправилно разтълкувани указания от страна на НАП, което сочи на известна добросъвестност. Тези смекчаващи обстоятелства обаче вече са отчетени чрез прилагането на чл. 415в КТ.

От друга страна, наличието на няколко други нарушения на трудовото законодателство, констатирани при проверката (за които са издадени задължителни предписания), представлява отегчаващо обстоятелство, което изключва възможността случаят да се оцени като инцидентна небрежност с нищожна обществена вредност.

Съвкупният анализ на всички релевантни обстоятелства не позволява квалифициране на деянието като очевидно малозначително по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

3. Относно размера на наказанието:

Наложената имуществена санкция 300 лв. е в рамките на предвиденото в чл. 415в, ал. 1 КТ (100 до 300 лв.) и е съобразена с изискванията на чл. 27 ЗАНН – отчита характера на нарушението, степента на вина (непредпазлИ.ст), липсата на преки вреди, последващото отстраняване на нарушението, както и установените и други сходни нарушения (показател за отношение на работодателя към нормите). Размерът не е явно несъразмерен или несправедлив предвид тези обстоятелства. Дори напротив – жалбоподателят вече се е ползвал от значително снизходително третиране, тъй като при обичайната санкция по чл. 414, ал. 1 КТ би дължал поне 1500 лв. глоба.

Ето защо съдът намира, че не са налице основания за намаляване или отменяне на наказанието, наложено с постановлението. Последното е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 от ЗАНН, съдът