Решение № 98 от 19.6.2026 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 362/2026 г.

наказателно дело № 20264100600362 по описа за 2026 година Производството е по чл. 318 и сл., вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НПК. С Определение № 265 от 07.05.2026г. по НОХД № 269/2026г. на Районен съд- Велико Търново, на основание чл. 343б, ал. 5 от НК е постановено отнемане в полза на държавата лек автомобил „А.“, с номер на рама №........., послужил за извършване на умишлено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Срещу определението на съда, в законоустановения срок, на 21.05.2026г. е подадена въззивна жалба от адв. А. А., в качеството му на защитник на подсъдимата Г. С. Г.. В жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство се изразява становище, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Излагат с подробни съображения в подкрепа на наведените оплаквания. Претендира се обжалваното определение да бъде отменено, като се присъди заплащане на стойността на превозното средства, с оглед на установеното по делото обстоятелство, че същото се притежава в съсобственост с трето лице, при което да бъде извършена преценка за съразмерност на налаганата санкция. В съдебно заседание подсъдимата и нейният защитник редовно призовани не се явяват. Депозирано е писмено становище, с което се поддържа подадената жалба и направеното в нея искане. В производството пред въззивния съд, представителя на държавното обвинение изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се потвърди определението на първоинстанционния съд. Великотърновският окръжен съд като взе предвид всички събрани по делото доказателства, доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт, съгласно правилата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното: Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и от лице имащо право на това. Разгледана по същество се явява и основателна, по следните съображения: Със споразумение № 82 от 07.05.2026г. по НОХД № 269/2026г. на Районен съд- В. Търново е признал подсъдимата Г. С. Г., EГH ••••••••••, родена на ....... г. в гр. Т., с постоянен и настоящ адрес: гр. В., ул. „А. М. Й." № ........., българка, българска гражданка, със средно образование, работи, неомъжена, неосъждана (реабилитирана), за виновна в това, че на 24.01.2025г., в гр. Велико Търново, управлявала MПC - лек автомобил „А." с рег. № ...., c концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, a именно – 1.75 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози - с химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол, обективирано в Протокол № - III108/19.06.2025 г. БHTЛ при OД на МВР - В. Търново, поради което за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, при условията на чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК и наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е било отложено за срок от три години. На основание чл. 343г, във връзка с чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът е наложил на подсъдимата Г. С. Г., и наказание- лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК, е зачетено и приспаднато времето, през което е била лишена от това право по административен ред. С Определение № 265 от 07.05.2026г. по НОХД № 269/2026г. на Районен съд- Велико Търново, на основание чл. 343б, ал. 5 от НК е постановено отнемане в полза на държавата лек автомобил „А.“, с номер на рама № ......., послужил за извършване на умишлено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Решаващият съд е указал, при изпълнение на определението да се уведоми съответната ТД на НАП, че автомобилът, към настоящия момент, се намира във владение на съсобствениците - Г. С. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. В., ул. „А.. М. Й.“ № ..... и „М..Р.“ ЕООД, гр. В., с ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „К. П. в.“ ...... В производството пред въззивния съд са приобщени: Писмо с вх. № 7870 от 18.06.2026г., издадено от началник сектор ПП при ОД на МВР – В.Търново, ведно с със справки съдържащи данни относно регистрацията на лек автомобил „А.“, с номер на рама № .... и с рег. №....., понастоящем – ......... От съдържанието на същите се установява, че считано от 07.08.2025г., когато е била направена последната промяна относно данните за регистрация на превозното средство, същото е индивидуална собственост на Г. С. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. В., ул. „А. М.Й.“ № ...... Компетентният орган е посочил, че в данните за регистрация, неправилно е отразен като собственик, при условията на съсобственост (втори собственик) „М..Р.“ ЕООД, гр. В., с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „К. П. в.“ ....., тъй като посоченото дружество е било - ползвател на автомобила. Сочи, се на липса на прехвърляне на собствеността на л.а съобразно разпоредбите на чл. 144, ал. 2 от ЗДВП, което да е било извършено между страните, както и на необходимост за отстраняване на допуснатата техническа грешка при регистрацията на превозното средство на 07.08.2025г., което следвало да бъде извършено от неговия собственик Г. Г.. При така възприетата за установена фактическа обстановка от правна страна въззивния съд приема, че обжалваното Определение № 265 от 07.05.2026г. по НОХД № 269/2026г. на Районен съд- Велико Търново е неправилно и като такова следва да бъде отменено, по следните съображения: По делото е установено от събраните доказателства и не е спорно между страните, че с горепосоченото споразумение подсъдимата Г. С. Г. е била призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК като са и наложени съответните наказания – от шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е било отложено за срок от три години и на основание чл. 343г, във връзка с чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, е наложено наказание- лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. При това положение напълно законосъобразно и правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК. Приложението на същата е законова последица от неправомерното поведение на подсъдимата и засяга ситуации, които са свързани с обхвата на Рамково решение 2005/212 и Директива 2014/42, поради което конкретното правно положение попада в приложното поле на Правото на ЕС предвид наличието на необходимата връзка между националната правна уредба и съюзното право. След като конкретното правно положение е в приложното поле на Правото на ЕС и случаят засяга норми на съюзното право, то същият на основание чл.51, пар. 1 от Хартата на основните права на ЕС попада и в нейното приложното поле. Съгласно чл. 49 § 3 от Хартата тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението като следва да се зачита принципа на пропорционалност на наказанията. За да бъде съблюдаван този принцип обаче, в светлината на приложението или неприложението на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, при извършени престъпления по чл.343б, ал.1-4 от НК, то въпросната разпоредба би следвало да е разписана като факултативна, т.е. да е дадена възможност на съдилищата да преценят дали да я приложат или не (такъв законодателен подход е приложен при създаване на разпоредбата на чл. 343, ал. 5 от НК, където е казано "съдът може", относно възможността за отнемане на МПС на собственика или присъждане на неговата равностойност на несобственика). Но разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК е въведена от националния законодател - като императивна, при което неприлагането й, обосновано с принципа на пропорционалността, би означавало отказ да се приложи действащ, към настоящият момент закон, което е недопустимо. От гледна точка на европейското законодателство въззивният съд намира, че въпросната разпоредба от НК има наказателноправен характер съобразно Хартата на основните права на ЕС, като същата не противоречи и на чл. 49 § 3 от ХОПЕС. Съгласно цитираната разпоредба тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението. В настоящия случай разпоредбата от НК не е "наказание", а мярка, която мярка въззивният съд намира за удачна, и съобразена с принципите на пропорционалност на престъплението и наказанието. При отчитане на принципа на съответствието между престъплението и наказанието за него при налагането на мярката по чл. 343б, ал. 5 НК, настоящият състав отчете степента на обществената опасност на деянието и дееца, имущественото и състояние, както и останалите обстоятелства от значение за решаването на този въпрос, свързани с установената завишена концентрация на алкохол в кръвта (1,75 промила) и наличието на множество нарушения на правилата за движение по пътищата, санкционирани по административен ред. Същата е приета от законодателя по установения ред, в кръга на компетенциите му и като такава, към настоящият момент е част от позитивното действащо право, поради което следва да бъде приложена. Към момента, както бе посочено, процесната разпоредба е част от позитивното действащо право в страната и не е обявена за противоконституционна от Конституционния съд на Република България, с произнасянето му по отправено искане в този смисъл (Решение №8 от 17 юли 2025 г. на КС на Р. България). От друга страна оставянето без приложение на разпоредбата на националното право не следва да води до санкция, която пък да се явява твърде лека и в този смисъл също да е явно несъразмерна спрямо тежестта на престъплението, тъй като това само по себе си би довело до прилагане на съюзното право по несъвместим с чл. 49 § 3 от Хартата начин. Практиката на СЕС е категорична, че националният съд не може да остави без приложение разпоредба на вътрешното право, ако това на свой ред би довело до резултат, несъвместим със съюзното право (вж. в този смисъл решения по дела С 42/17, т. 61-62, C 213/13, т. 58-59). Предвид гореизложеното и при отчитане на събраните по делото доказателства, установяващи, че към момента на произнасянето на решаващият съд, относно приложението на разпоредбите на чл. 343б, ал. 5 НК, на 07.05.2026г., лек автомобил „А.“, с номер на рама № ...и с рег. № .... (понастоящем ......, към настоящият момент е собственост на Г. С. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. В., ул. „А.. М. Й.“ № ......., въззивният съд приема, че обжалваното определение на първостепенният съд е правилно. При налагането на обжалваната мярка по чл. 343б, ал. 5 от НК, решаващият състав е извършил преценка на собствеността на превозното средство, към момента на произнасянето на съда, при което и с оглед на установените по делото факти, не оказват влияние осъществените от момента на извършване на деянието до 07.05.2026г. промени, в нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК, тъй като не се установява промяна относно носителя на правото на собственост, а именно осъденото лице. Предвид на това, законосъобразно и правилно решаващият съд с Определение № 265 от 07.05.2026г., по НОХД № 269/2026г. на Районен съд- Велико Търново, на основание чл. 343б, ал. 5 от НК е постановил отнемане в полза на държавата лек автомобил „А.“, с номер на рама № ....., послужил за извършване на умишлено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че следва да бъде потвърдено обжалваното определение на Районен съд- Велико Търново като правилно и законосъобразно. Водим от горното и на основание чл. 306, ал. 3, вр. чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Великотърновският окръжен съд