Решение № 3772 от 13.10.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 4529/2026 г.

Производство по чл.530 и сл. от ГПК, вр. с чл.51 от ЗН. Производството по делото е образувано по повод предявена от „••••” ЕАД, ЕИК •••• молба с правно основание чл. 51, ал. 1 ЗН, обективираща искане за определяне на срок на лицата П. А. А., ЕГН:••••••••••, адрес: гр. •••, ж. к. „••••“,№24, ет. 1, ап. 3 и М. А. А., ЕГН:••••••••••, адрес: гр. •••, ул. „••••“, №3, ет. 4,ап. 15, в качеството им на наследници на С. Х. С., ЕГН:••••••••••, адрес: гр. •••, ул. „••••“, бл. 29, вх. „Г“, ет. 1,ап. 2, починал на ••••г. – кредитополучател по договор за кредит от ••••год., за да заявят дали приемат оставеното от нея наследство или се отказват от същото. С Определение №8754/29.06.2026г. съдът е конституирал като ответници по молбата: П. А. А., ЕГН:••••••••••, и М. А. А., ЕГН:••••••••••. В открито съдебно заседание молителят не изпраща представител. Ответницата П. А. А. се явява лично и заявява, че се отказва от наследството, оставено й от С. Х. С., ЕГН:••••••••••, адрес: гр. •••, ул. „••••“, бл. 29, вх. „Г“, ет. 1,ап. 2, починал на ••••г. По отношение на ответника М. А. А., ЕГН:•••••••••• е извършено призоваване с връчване на съобщение и съдебните документи, съгласно чл. 38 от ГПК(на постоянен и настоящ адрес), но връчване по реда на чл. 45 и чл. 46 от ГПК(лично или на друго лице) не е извършено. Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна и направи следните правни изводи: Наследството се приема по указания в чл. 49 ЗН ред - изрично с писмено заявление до районния съд в района, на който е открито наследството, което се вписва в особена за това книга, както и мълчаливо, чрез извършване на действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството. В чл. 51 ЗН е уредена хипотеза, при която по искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството, или се отказва от него. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1 ЗН. От приетия по делото договор за кредит за текущо потребление се установява, че на ••••г. между молителя и С. Х. С. е бил сключен договор, по силата на който на С. е отпуснат кредит за текущо потребление в размер на 80000 лева, с краен срок на издължаване 360 месеца. Съгласно удостоверение за наследници издадено от Община •••, С. Х. С., ЕГН:••••••••••, с адрес: гр. •••, ул. „••••“, бл. 29, вх. „Г“, ет. 1, ап. 2 е починал на ••••г. и е оставил за свои наследници – •••• С. Х., ЕГН:•••••••••• и ••• С.а Х.а, ЕГН:••••••••••, като следващ по ред наследник са майка му ••••, ЕГН •••••••••• и неговия едноутробен брат – ••••, ЕГН ••••••••••. В трети наследствен ред е негова сестра •••• ЕГН:•••••••••• – сестра. Следващи по ред на наследяване са ответниците П. А. А., ЕГН:•••••••••• и М. А. А., ЕГН:••••••••••. При така установените факти, налага се извод, че молителят „••••” ЕАД е заинтересовано лице по смисъла на чл. 51, ал.1 ЗН и има право да иска от районния съд, след като призове лицата, които имат право да наследяват да им определи срок, за да заявят приемат ли наследството. Безспорно е, че на ••••г. С. Х. С. е починал, т.е наследството му е открито. Безспорно е от приложените писмени доказателства, че неговите наследници от първи ред – •••• С. Х., ЕГН:•••••••••• и ••• С.а Х.а, ЕГН:•••••••••• са се отказали от неговото наследство. Постъпили отказите от наследство на майка му •••• А. •••• ЕГН •••••••••• и неговия едноутробен брат – •••• ••• •••, ЕГН ••••••••••. С Определение №16806/03.12.2025г. по ч. гр. д.№12495/2025г. на РС - ••• е установено, че следващият по ред наследник - •••• ЕГН:•••••••••• – сестра на наследодателя също е вписала отказ от наследството на С. Х. С.. Призованите към наследяване са негови низходящи - ответниците по молбата. С определението по насрочване на производството по делото, на ответниците по молбата е бил предоставен срок до датата на съдебното заседание да заявят дали приемат, или се отказват от наследството на своя наследодател. Предупредени са и за последиците от евентуалното си пасивно поведение, а именно че то влече загубване на правото за последващо приемане на наследството на наследодателя. В проведено о.с.з. П. А. А. заявява своя отказ от наследството на С. Х. С.. По отношение на ответника М. А. А., ЕГН:•••••••••• е извършено призоваване с връчване на съобщение и съдебните документи, съгласно чл. 38 от ГПК(на постоянен и настоящ адрес), но връчване по реда на чл. 45 и чл. 46 от ГПК(лично или на друго лице) не е извършено. Съдът, отчитайки провеждането на процедурата по чл. 47, ал.1-ал.5 от ГПК, и съобразявайки се със закона и практиката на ВКС(Определение № 1355/27.11.2013 г. по гр.дело№ 3353/2013 г. - IV г.о. ВКС; Определение № 315/23.06.2015 г. по ч.гр.дело/2015 г. – I г.о. ВКС; Определение № 460/22.07.2015 г. по ч.гр.дело№ 3616/2015 г. - III г.о. ВКС и др.), констатира неявяването на М. А. А. след изтичане на определения от съда срок, както и липсата на волеизявления от негова страна за приемане и съответно извършен отказ от наследството на наследодателя. Когато призованият наследник не е приел наследството и му е даден срок по реда на чл. 51 от ЗН, той следва да изрази своята воля лично и самостоятелно и поради това, в производството по чл. 51 от ЗН се изключва приложението на предвидените в фикции по чл. 40 от ГПК и чл. 41 от ГПК, както и приложението на чл. 48 от ГПК и чл. 47 от ГПК, които предполагат назначаване на особен представител. Особеният представител не би могъл да изрази воля в смисъл дали призованият към наследяване приема или се отказва от наследството, което зависи изцяло от личната преценка на призования наследник и се отразява в неговата имуществена сфера. Приемането, респ. отказът от наследство са съпроводени с формални действия по вписване в особената книга по чл. 49, ал.1 от ЗН и то в указания срок, като впоследствие този акт биха се породили съответните права и задължения за приемащия и респ. отговорност за отказалия особен представител. Следва да се има предвид, че целта на закона е да се постигне равновесие в интересите на всички заинтересовани лица, без да се ограничава и нарушава правото на приемане/отказ на/от наследството. Съдът призовава лицето, наследило починалия, в открито заседание и за да изслуша неговите обяснения относно това извършвал ли е действия по приемане на наследството. Посоченото заявление по чл. 51 от ЗН има строго личен и формален акт, представляващ разпоредително действие с имуществени права, който има вещно-правни последици и не може да бъде осъществяван от назначен от съда особен представител. Приемането, респ. отказът от наследство са съпроводени с формални действия по вписване в особената книга по чл. 49, ал.1 от ЗН и то в указания срок, като впоследствие този акт биха се породили съответните права и задължения за приемащия и респ. отговорност за отказалия особен представител. Приемането на наследството направо или под опис и отказът от наследство са строго лични актове на лицето, призовано към наследяване. Тези актове са свързани със строго лична /субективна/ преценка на лицето, призовано към наследяване, като с оглед изключителната значимост и тежест на правните им последици и свързаността им с личността на техния носител, те не могат да бъдат извършени от процесуален представител, разполагащ с обща процесуална представителна власт спрямо отсъстващото лице. За да се счете, че срокът за изразяване на воля от призования към наследяване дали приема наследството, или се отказва от него, е започнал да тече, следва съдебният акт, с който е предоставен този срок, да е бил връчен лично на призования към наследяване. Фикциите за връчване, установени в общите процесуални правила, са неприложими в особеното охранително производство по чл. 51 ЗН. В случай, че съдебният акт, определящ срок за приемане на наследството, не е достигнал реално до знанието на призованите към наследяване, този срок не тече и последиците от неприемане на наследството по чл. 51, ал. 2 ЗН не настъпват. Водим от горното, съдът