Решение № 7613 от 28.8.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1081/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.14а, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД). Образувано е по жалба на М. В. Д. с [ЛНЧ], с адрес [населено място], [улица], против заповед № Д_А_П-ВС-17/11.05.2026 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Поморие, с която й е разпоредено да възстанови сумата от 153,40 евро, получена семейна помощ за детето Д. В. Д.. Прави искане да се отмени заповедта като незаконосъобразна, немотивирана, постановена при непълнота на фактите, без индивидуална оценка на конкретния случай и без отчитане на медицинското състояние на детето, текущите институционални производства и причините за отсъствията. Ответникът – Дирекция „Социално подпомагане“ Поморие, оспорва жалбата като неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение. Административен съд - Бургас намира за установено от фактическа страна следното: Със заповед № ЗСПД/Д-А-П/3613/10.09.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Поморие на основание чл.10а, ал.4 от ЗСПД и чл.4, ал.1 от ППЗСПД на М. Д. е отпусната еднократна помощ за детето Д. Д. в размер на 300 лева (153,40 евро), за срок от 01.09.2025 г. до 28.02.2026 г. Помощта е изплатена на два пъти, а именно 150 лева (76,70 евро) на 14.10.2025 г. и 76,70 евро на 13.03.2026 г. В ДСП Поморие е постъпила информация от Министерство на образованието и науката за наличие на повече от 5 учебни часа отсъствия без уважителни причини в рамките на 1 месец, а именно 9 отсъствия, допуснати от детето Д. Д., през месец март 2026 г. Впоследствие наличието на тези отсъствия е потвърдено с файл на МОН през месец април 2026 г. Със заповед № Д_А_П-ВС-17/11.05.2026 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Поморие е разпоредено на М. Д. да възстанови неправомерно получените социални помощи по заявление-декларация с вх.№ ЗСПД/Д-А-П/3613/01.09.2025 г. и заповед № ЗСПД/Д-А-П/3613/10.09.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Поморие в размер на 153,40 евро. В мотивите на заповедта е посочено, че на 06.04.2026 г. е получена служебна информация от МОН, заредена чрез файл в ИИС, че в рамките на м.март 2026 г. детето е допуснало отсъствия от 9 учебни часа, за които няма уважителна причина. Информацията е потвърдена на 05.05.2026 г. Посочено е, че на основание чл.10а, ал.7, т.3 от ЗСПД и чл.34е, ал.1, т.3 от ППЗСПД, получената еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас се възстановява, ако ученикът е допуснал в рамките на един месец от учебната година отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителна причина. Предвид изложеното е прието, че получената помощ в размер на 153,40 евро следва да бъде възстановена по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПД, заедно със законната лихва, в размер съответно на 4,84 евро от датата на изплащане на първата част до датата на издаване на заповедта и 1,30 евро от датата на изплащане на втората част от помощта до датата на заповедта, както и законна лихва от 12.05.2026 г. до окончателно изплащане на задължението. Със жалба вх.№ 6617/12.05.2026 г. заповедта е обжалвана по съдебен ред. В хода на съдебното производство от съда е изискана информация от СУ „Иван Вазов“ [населено място] за детето Д. В. Д., ученичка в ІV клас, относно формата на обучение през месец март 2026 г. и допуснатите от нея извинени и неизвинени отсъствия през този месец. В отговор е получена молба вх.№ 8617/12.06.2026 г. от директора на СУ „Иван Вазов“ [населено място], в която се сочи, че за месец март 2026 г. Д. Д. е допуснала 11 учебни часа по уважителни причини и 12 часа по неуважителни причини, съгласно направена справка в електронния дневник. През този месец детето се е обучавало последователно в три форми на обучение, както следва: от 01.03 до 18.03.2026 г. – в индивидуална форма на обучение, от 19.03 до 26.03.2026 г. – в самостоятелна форма на обучение и от 27.03 до края на месеца – в индивидуална форма на обучение. Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.14а, ал.1 от ЗСПД от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Съгласно чл.14, ал.3 от ЗСПД в случай на установена недобросъвестност и в случаите по чл.6, ал.9, чл.6а, ал.7, чл.6б, ал.4, чл.8в, ал.6, чл.10а, ал.7 и чл.10б, ал.7 директорът на дирекция „Социално подпомагане“ издава мотивирана заповед за възстановяване на получената семейна помощ заедно със законната лихва. Заповед № Д_А_П-ВС-17/11.05.2026 г. е издадена от компетентен орган - директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Поморие, с оглед правомощията му по чл.14, ал.3 от ЗСПД, в предвидената от законодателя писмена форма, като тя е мотивирана с оглед изложените в нея фактически и правни основания. В хода на административното производство по издаване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нейната незаконосъобразност. Заповедта е издадена в съответствие с материалноправните изисквания на закона. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗСПД семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. В чл.10а, ал.7 от ЗСПД е предвидено, че помощта се възстановява, ако: 1.детето не постъпи или не бъде записано в училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 2.ученикът не продължи обучението си през втория учебен срок до завършване съответно на първи, втори, трети и четвърти клас, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 3.ученикът е допуснал в рамките на един месец от учебната година отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини. В нормата на чл.14, ал.3 от ЗСПД са предвидени множество хипотези, при които се издава заповед за възстановяване на получена семейна помощ, част от които касаят случаи на установена недобросъвестност, част от които касаят отделни самостоятелни хипотези, при които е без значение дали помощта е получена добросъвестно или не. В този смисъл изрично законодателя е посочил случаите на чл.10а, ал.7 от ЗСПД, при които е достатъчно да бъдат установени материалноправните предпоставки, предвидени в една от трите точки на нормата, за да се издаде заповед по чл.14, ал.3 от ЗСПД, без да е необходимо да се установи недобросъвестност при получаване на помощта. Това е така, защото към момента на отпускане на помощта безспорно не би била налице недобросъвестност, тъй като нейното възстановяване е обусловено от настъпили в последствие факти, а именно – в случай, че детето не постъпи или не бъде записано в училище (т.1), ако ученикът не продължи обучението си през втория учебен срок (т.2) или ако ученикът допусне в рамките на един месец от учебната година отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини (т.3). Ето защо, възражението на жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не се установява помощта да е получена недобросъвестно е неоснователно. Не е налице спор по делото, че детето на жалбоподателя – Д. Д. е записана като ученичка в четвърти клас през учебната 2025 г. – 2026 г. в СУ „Иван Вазов“ [населено място], като със заповед № ЗСПД/Д-А-П/3613/10.09.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Поморие е отпусната помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД. От представените по делото доказателства се установява, че през месец март 2026 г. Д. Д. е допуснала повече от 5 неизвинени отсъствия, като според данните от ИИС на МОН тези отсъствия са 9, а според данните от електронния дневник, предоставени от училището в хода на съдебното производство, тези отсъствия са 12. Действително налице е разминаване на информацията относно общия брой неизвинени отсъствия, допуснати от детето през този месец, но доколкото и в двата случая тези отсъствия са повече от 5, това не води до незаконосъобразност на издадената заповед, както би се случило, ако те бяха по-малко от 5. В хода на съдебното производство от жалбоподателя не са ангажирани доказателства така допуснатите неизвинени отсъствия от детето да са били по уважителни причини, въпреки предоставената от съда възможност с оглед указаната доказателствена тежест. Съгласно чл.62, ал.1 от Наредбата за приобщаващото образование, ученикът може да отсъства от училище по уважителни причини в следните случаи: 1.по медицински причини, за което в училището се изпраща по електронен път медицински документ от лекар или от лекар по дентална медицина; 2.поради участие в други дейности извън процеса на училищното образование, като състезания, конкурси, олимпиади, фестивали, концерти, спектакли, изложби и други, при представяне на документ от спортния клуб, в който ученикът членува, от организаторите на дейностите, от институцията, от името на която участва в тях, и след потвърждение от родителя; 3. до 15 учебни дни в една учебна година с мотивирано заявление от родителя до класния ръководител, но не повече от 5 дни наведнъж. В случая от ангажираните по делото доказателства не се установява така допуснатите от Д. Д. отсъствия да са били по уважителни причини, по смисъла на цитираната норма на чл.62, ал.1 от Наредбата за приобщаващото образование. На първо място, от жалбоподателя се твърди, че отсъствията са по медицински причини, но от него не се установява да е бил наличен медицински документ от лекар, който документ да е бил изпратен в училището. Липсата на медицински документ според жалбоподателя се дължи на отказ на личния лекар и психиатър да издадат медицински бележки, защото не са искали да влязат в конфликт и защото ДСП Поморие ги притеснява, като в подкрепа на така изложените твърдения по делото не са ангажирани доказателства. От жалбоподателя не се твърди и не се установява детето да е имало конкретно заболяване, водещо до невъзможност да присъства в организираните учебни часове. В този смисъл следва да се има предвид, че през месец март Д. Д. е обучавана в индивидуална и самостоятелна форма, при които форми обучението на ученика се извършва отделно, а не в паралелка. Индивидуалната форма на обучение, съгласно чл.111, ал.2 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), включва индивидуални учебни часове и текущо оценяване или изпити за определяне на срочна или годишна оценка. Съответно, самостоятелната форма на обучение, съгласно чл.112, ал.2 от ЗПУО, включва самостоятелна подготовка и изпити за определяне на годишни оценки по учебните предмети от училищния учебен план. С оглед така организирания начин на провеждане на конкретните форми на обучение, направените от жалбоподателя множество възражения относно наличието на враждебна среда в училище, обиди, страх и др., не биха могли да обосноват извод за наличие на уважителни причини за допуснатите отсъствия. Да се приеме обратното би означавало да се стигне до ситуация, в която детето не би следвало въобще да участва в учебния процес, което е недопустимо при липса на медицинска документация, съобразно която детето следва да преустанови своето образование. В изложения смисъл следва да се има предвид и представената по делото епикриза от лекари при „Център за психично здраве Проф.Д-р И. Т. – Бургас“ ЕООД, след проведена хоспитализация в периода от 20.05.2026 г. до 15.06.2026 г. В дадените в епикризата насоки и препоръки за образователните органи е посочено, че настоятелно се препоръчва спешно определяне на статут на ученик със СОП и насочване към Комбинирана или индивидуална форма на обучение, каквато форма на обучение е била предоставена през месец март 2026 г. и въпреки това са допуснати процесните отсъствия. В допълнение на изложеното следва да се има предвид и че по делото не е ангажирана медицинска документация, издадена преди месец март 2026 г., посредством която да се установи текущото здравословно състояние на детето и невъзможността му да участва в учебния процес. Съответно, не се установява жалбоподателя да е предприел конкретни действия, които да установят посочените обстоятелства, преди да бъде издадена процесната заповед. С оглед на изложеното, липсата на изискващия се медицински документ води до неприложимост на първата хипотеза предвидена в чл.62, ал.1 от Наредбата за приобщаващото образование, за да се приеме, че са били налице уважителни причини за отсъствията. На второ място, безспорно в случая не са налице и предпоставките по чл.62, ал.1, т.2 от Наредбата за приобщаващото образование, за да се приеме, че детето е отсъствало по уважителни причини, тъй като не се твърди и не се установява по делото, то да е участвало в други дейности извън процеса на училищното образование, за което да е представен документ от организаторите и да е потвърдено от родителя. На следващо място не са налице и предпоставките по чл.62, ал.1, т.3 от Наредбата за приобщаващото образование, за да се приеме, че детето е отсъствало по уважителни причини, тъй като липсват твърдения и не са ангажирани доказателства да е било подадено мотивирано заявление от родителя до класния ръководител, което заявление да е било подадено предварително или най-късно в първия ден от отсъствието на ученика, съгласно изискванията на ал.2 от същата правна норма. В допълнение на изложеното следва да се има предвид, че в хода на производството по издаване на процесната заповед административният орган има задължението да установи правнозначимите факти въз основа на предвидените в приложимите правни норми източници, а именно въз основа на данните от Министерството на образованието и науката, въведени в Интегрирана информационна система на Агенцията за социално подпомагане. Той не е имал задължението да изследва и съобразява факти извън тези, включително да извършва проверки в учебното заведение и причините, поради които са допуснати неизвинените отсъствия. В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд обективирана в решение № 3750/23.03.2021 г. постановено по адм.д.№ 2058/2021 г. и решение № 2321/19.02.2021 г. постановено по адм.д.№ 9395/2020 г. С оглед на изложеното след като по делото не се установява, че допуснатите през месец март повече от 5 неизвинени отсъствия от детето Д. Д. са били по уважителни причини, то правилно от административния орган е прието, че са налице предпоставките предвидени в нормата на чл.10а, ал.7, т.3 от ЗСПД, за възстановяване на получената по чл.10а, ал.1 от ЗСПД еднократна помощ за детето, и в съответствие с нормата на чл.14, ал.3 от ЗСПД е издадена процесната заповед. Поради дължимостта на главното задължение за възстановяване на получените семейни помощи за деца дължимо се явява и акцесорното задължение - за лихва. Ето защо, правилно и в съответствие с нормата на чл.14, ал.3 от ЗСПД са определени и задълженията за лихви, изчислени от датата на получаване на съответната част от помощта до датата на издаване на заповедта. С оглед на изложеното, жалбата на М. В. Д. против заповед № Д_А_П-ВС-17/11.05.2026 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Поморие е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. На основание чл.14а, ал.2 от ЗСПД настоящото решение е окончателно. Мотивиран от изложеното, Административен съд – Бургас