Решение № 11368 от 30.12.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2130/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Д. Ч. Б., [ЕГН], с адрес: гр. Садово, ул. "Кирил и Методий" № 14, против Отказ на директора на Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" по заявление рег.№ 6810р-10160/05.09.2024г., подадено от Д. Ч. Б. за ползване на платен отпуск за обучение. Жалбоподателят счита, че обжалваният отказ е незаконосъобразен и иска отмяната му. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя адв.П., поддържа жалбата и посочва, че отказът е постановен в нарушение на разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът – Директор на Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма", чрез процесуалния си представител юриск. В., в писмен отговор по жалбата, поддържа недопустимост, алтернативно неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение са прекомерност на адвокатското възнаграждение. По допустимостта: Жалбата е подадена от лицето адресат на отказа да ползва платен отпуск за обучение и в срок. Д. Ч. Б. е уведомен за постановения отказ на 27.09.2024г., за което собственоръчно се е подписал на гърба на заявлението. В оспорения административен акт не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, поради което на основание чл.140, ал.1 от АПК срокът за обжалване следва да се приеме за двумесечен, а доколкото жалбата е подадена на 01.10.2024 г., то същата е подадена в законоустановения срок. Неоснователно е становището на ответника за недопустимост на жалбата, тъй като същата е срещу акт подлежащ на оспорване. В този смисъл е и практиката на ВАС - Определение №7539 от 01.08.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5192/2022 г., V о., Решение № 13542 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8128/2018 г., V о., Решение № 1647 от 06.02.2019 г. на ВАС, петчленен състав по адм. д. № 15440/2018 г. От фактическа страна е установено, следното: Със Заповед № 484з-3482/15.09.2023г. на ВПД директор на Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" (л.12), жалбоподателят Д. Ч. Б. е назначен на длъжност полицай в група 02 от сектор 02 „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия“ на Зонално жандармерийско управление – Пловдив към дирекция „Жандармерия“ при Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ – МВР, със специфично наименование на длъжността „младши инспектор“. Б. е встъпил в длъжност на 18.09.2023г., видно от приложения по делото Акт за встъпване в длъжност. На 05.09.2024 г. жалбоподателят е подал заявление рег. № 6810р-10160/ 05.09.2024 г. до ВПД директор на Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма", чрез директора на Дирекция „Жандармерия“ – ГДЖСОБТ, за ползване на платен отпуск за обучение по чл.169, ал.1 от Кодекса на труда, на основание чл.175, ал.2 и чл.190, ал.1 от ЗМВР. В заявлението Б. е посочил, че е приет като студент в Академията на МВР за пет годишен срок на обучение в задочна форма, за придобиване на образователно-квалификационна степен на висшето образование „бакалавър“ по специалност „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“, считано от учебната 2024/2025 година. Към заявлението е приложено Уверение № 13611/16.08.2024г. (л.34), издадено от Академия на МВР, Факултет „Полиция“. Според уверението Д. Б. ще бъде на очни от 02.09.2024г. до 27.09.2024г. Върху заявлението са положени две резолюции „не съм съгласен“ с подпис - на 10.09.2024 г. от директора на Дирекция „Жандармерия“ и на 11.09.2024 г. от директора на Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма", с печати на съответните дирекции. По делото е приета като доказателство Заповед № 8121з-315/23.03.2021 г. на министъра на вътрешните работи. При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: Обжалваният отказ е издаден от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-315/23.03.2021 г. на министъра на вътрешните работи, в която в т.III.23.2. е указано, че отпуските по т.23 (сред които и за обучение), с изключение на отпуските за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване до 135-ия ден се разрешават от ръководителите по т.4. В т.4 от заповедта е посочено, че ползването на платения годишен отпуск се разрешава въз основа на заведено под номер в съответното деловодство заявление по образец – приложение № 2, с резолюция на: а) министъра на вътрешните работи – за главния секретар на МВР, директора на дирекция „Вътрешна сигурност“, ректора на АМВР, директора на Националния институт по криминалистика и директора на Института по психология; б) главния секретар на МВР – за заместник главния секретар на МВР, директорите на главните и областните дирекции, директорите на дирекция „Миграция“ и дирекция „Международно оперативно сътрудничество“; в) ръководителите на структури по чл.37 от ЗМВР или оправомощени от тях лица – за останалите случаи. Според чл.37, ал.1, т.1 от ЗМВР, главните дирекции са сред основните структури на МВР, следователно директора на Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, като ръководител на структура по чл.37 от ЗМВР е компетентния да разреши или откаже отпуска за обучение на служител в група 02 от сектор 02 „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия“ на Зонално жандармерийско управление – Пловдив към дирекция „Жандармерия“ при Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, какъвто е Д. Б.. Съгласно удостоверение на началник отдел "Човешки ресурси", със заповед № 8121К-12311/03.09.2024г. на министъра на вътрешните работи, считано от 03.09.2024г. за ВПД директор на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ - МВР е назначен главен комисар Н. Н.. Отказът е в писмена форма, но издаден при липса на мотиви. Административният орган не е спазил императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивиране на административния акт. Съгласно Конституцията на Република България, правото на отпуск е субективно трудово право на служителя и същото се защитава от върховния ни закон, като елемент на правото на труд (чл. 48, ал. 5 от Конституцията). Това субективно право се упражнява при наличието на предвидени в закон предпоставки, според вида на искания отпуск. В специалния закон – ЗМВР, с разпоредбата на чл. 189, ал. 1, са регламентирани видовете отпуски, на които имат право служител от системата на МВР. Съгласно чл.189, ал.7 от ЗМВР редът за ползване на отпуск по ал. 1 от служителите на МВР се определя със заповед на министъра на вътрешните работи. В изпълнение на това законово задължение е издадена Заповед № 8121з-315/23.03.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, в т.III.23. от която е посочено, че ползването на отпуск за обучение се извършва при условията предвидени в Кодекса на труда и нормативната уредба по прилагането му. Идентично е посочено и в разпоредбата на чл.190, ал.1 от ЗМВР. Според т.III.23.1. от Заповед № 8121з-315/23.03.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, за ползването на отпуск за обучение, както и за неплатен отпуск държавните служители подават заявление в свободен текст. По аргумент от т.III.23.2. от министерската заповед, ползването на този вид отпуск е поставен под разрешителен режим. В ЗМВР изрично е посочено, че държавните служители могат да придобиват образователно-квалификационни и образователни и научни степени в области, професионални направления и специалности на висшето образование (чл.175, ал.1), като съгласно чл.175, ал.2 за обучението държавните служители имат право да ползват отпуските по чл. 169 – 171а от Кодекса на труда само след получено съгласие от министъра на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице. Според разпоредбата на чл. 169, ал.1 от КТ, работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер 25 работни дни за всяка учебна година, като съгласно ал.2 отпускът се ползва независимо от всички останали видове отпуски. В чл. 171а от КТ е посочено, че отпуските на учащите се по този раздел се ползват във време, определено от работника или служителя в зависимост от организацията на учебния процес, след писмено уведомяване на работодателя най-малко 7 дни предварително. Доколкото ползването на платен отпуск за обучение е поставен под разрешителен режим, то отказът следва да е мотивиран. В случая липсват фактически и правни основания за издаването му. Касае се за задължителни реквизити, отсъствието на които възпрепятства адекватната защита на заявителя и съдебната преценка за материалноправна законосъобразност на оспорения отказ. Следва да се съобрази, че в т.I от Заповед № 8121з-315/23.03.2021 г. на Министъра на вътрешните работи е посочен редът за ползването на платения годишен отпуск по чл.189, ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР, т.е. общите правила, като в т.I.4.1. е посочено, че при отказ да разреши ползването на отпуск или на част от него ръководителят по т.4 посочва мотиви в резолюцията си. Съобразно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 година на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт - в съпътстващата документация по неговото издаване или най-късно до изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка. В случая жалбата е подадена директно в Административен съд – Пловдив, като с отговора по жалбата ответният орган е изложил следните мотиви, защо не съгласува положително заявлението на Б.: 1) прието е, че младши инспектор Б. към момента на подаване на заявлението си разполага с достатъчен по обем платен годишен отпуск и неплатен отпуск (по КТ и ЗМВР), в рамките на който би могъл успешно да организира обучението си; 2) по-голямата част от длъжностните задължения вменени с длъжностната характеристика за заеманата длъжност, са свързани със системно и ежедневно упражняване на функциите й, като при дълги периоди на отсъствие изпълнението им ще бъде сериозно засегнато до степен да не бъдат изпълнени изобщо част от длъжностните задължения, като по този начин ще се натовари допълнително наличния състав в сектора и вероятно ще доведе до генериране на извънреден труд, съответно неговото заплащане, което е допълнителен разход за работодателя; 3) отчита се фактът, че веднъж предоставено съгласието във връзка с чл.169, ал.1 от КТ не може да бъде оттеглено и съответно служителя за целия период на обучението си по тази специалност ще може да се възползва от привилегиите, които са посочени в КТ, което предполага един по-задълбочен анализ на оперативната обстановка и перспективите, които предстоят пред структурата, които всеки един момент са различни; важен момент е и какъв процент от служителите в конкретното структурно звено по едно и също време се обучават, което е съществен проблем, тъй като ако се получи, така че голям брой или всички служители от даден сектор или група са получили съгласие за обучение, дори и да не са в едно и също учебно заведение, занятията на задочните форми на обучение се провеждат в един и същи период, то в този период съответния сектор няма да функционира, което за структурите на МВР е недопустимо с оглед възложените функции. Доводите на ответника, че младши инспектор Б. към момента на подаване на заявлението си разполага с достатъчен по обем платен годишен отпуск и неплатен отпуск (по КТ и ЗМВР), в рамките на който би могъл успешно да организира обучението си, не са подкрепени с доказателства. Не е посочено колко дни платен годишен отпуск е ползвал Б. за 2024г., както и дали е използвал неплатен такъв. Мотивът посочен с отговора на жалбата, че сериозно ще бъде засегнато изпълнението на длъжностните задължения не е подкрепено с доказателства. По делото не е представена длъжностната характеристика на Б. и ответникът не сочи, кои са тези длъжностни задължения, които в случай на отсъствие на Б. за обучението му, ще бъдат сериозно засегнати. Всъщност всяка длъжност е свързана със системно и ежедневно упражняване на функциите й, и в тази насока мотивите на органа за отказ са твърде общи. Не са ангажирани доказателства за наличния състав в сектора, в който е назначен Б., като в приложената преписка от ответника не се съдържат никакви данни, които да удостоверят каква е натовареността на служителите от група 02 от сектор 02 „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия“ на Зонално жандармерийско управление – Пловдив, към момента на заявлението, съответно дали те са с висока натовареност, за да се оправдае издаването на отказ да се разреши ползване на платен отпуск за обучение от Б. по тази причина. Още по-малко може да се направи извод, че отсъствието на Б. ще доведе до генериране на извънреден труд и допълнителен разход за работодателя. Всъщност в третия мотив за постановения отказ (изложен в отговора на жалбата) ответникът сам посочва, че съгласието за ползване на отпуск по чл.169 от КТ предполага един по-задълбочен анализ на оперативната обстановка и перспективите, които предстоят пред структурата. В случая, директорът на Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" е отказал ползването на платен отпуск за обучение без да направи такъв анализ. Липсват доказателства какъв процент от служителите в група 02 от сектор 02 „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия“ на Зонално жандармерийско управление – Пловдив се обучават и им е разрешен отпуск по чл.169 от КТ за да се направи извод, че разрешаването на такъв отпуск на Б. ще затрудни функционирането на сектора. Що се отнася до позоваването на ответника на Наредба № 8121з-433 от 16.03.2017г. за професионалното обучение на служителите от Министерството на вътрешните работи, същата определя редът за планиране, организиране, провеждане, контрол и отчитане на професионалното обучение и редът за провеждане на проверките за оценяване на нивото на професионалната подготовка на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Необходимо е да се отбележи, че професионалните обучения по тази наредба с откъсване от работа и по месторабота са различни от висшето образование. Професионалното обучение по Наредба № 8121з-433 от 16.03.2017г. е за придобиването на професионална квалификация във връзка с изпълнението на длъжностните задължения по основните задачи и дейности на МВР, както и развиване на професионалните знания и умения и за поддържане устойчиво ниво на професионална квалификация. В случая от приложеното Уверение № 13611/16.08.2024г. (л.34) се установява, че Д. Б. е приет като студент в Академията на МВР за пет годишен срок на обучение в задочна форма, за придобиване на образователно-квалификационна степен на висшето образование „бакалавър“ по специалност „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“, считано от учебната 2024/2025 година. Дали отсъствието на служителя Б. ще повлияе върху професионалната му подготовка, може да се установи само след представяне на доказателства, като например план за организираните обучения по Наредба № 8121з-433 от 16.03.2017г., който да се съпостави с периодите в които са очните занятия на Б.. Изложените в отговора по жалбата мотиви на ответния орган са твърде общи и не са подкрепени с доказателства. При разрешаването на отпуск по чл.169 от КТ органът действа в рамките на оперативната си самостоятелност, но дали да разреши или да откаже ползването на такъв отпуск не следва да е произволно, а да има точни и ясни мотиви, които в настоящия случай липсват. Отделно от това няма данни по преписката, подаденото от Б. заявление рег.№ 6810р-10160/05.09.2024г. да е препратено по служебен път до министъра на вътрешните работи с оглед спазване на разпоредбата на чл.175, ал.2 от ЗМВР. Поради изложеното, оспореният отказ на директора на Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" по заявление рег.№ 6810р-10160/05.09.2024г., подадено от Д. Ч. Б. за ползване на платен отпуск за обучение, като незаконосъобразен следва да бъде отменен, а преписката следва да се върне за ново разглеждане от административния орган с указания за точно посочване на относимите фактически и правни основания при произнасяне по подаденото заявление. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, жалбоподателят е платил адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Основателно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по Закона за Министерството на вътрешните работи възнаграждението е 750 лв. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, проведено е едно съдебно заседание и не са ангажирани допълнително доказателства, поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до предвидения минимум в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 760 лева, от които 10 лева – държавна такса и 750 лева – адвокатски хонорар. Водим от горното, Съдът