Решение № 113 от 10.4.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1063/2023 г.

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК. С присъда от 03.02.2022 г. на ОС Благоевград НК, 9-ти състав, по НОХД № 248 по описа за 2019г. е признал подсъдимия Б. Б. С. - роден на •••••••• г. в гр.•••, жител и живущ в същия град, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, общ работник в „Стейт Билд Холидейз“, ЕГН ••••••••••, за ВИНОВЕН в това, че на 16.12.2016 г., около 23.55 ч. в бар „Пирин 75“, находящ се в гр.••• на ул.“•••“ № •, област - ••• е направил опит умишлено да умъртви О. Г. /O. G./, роден на •••••••• г. в гр.•••, Република Турция, като му нанесъл удар с нож в областта на гърдите, с което му причинил нараняване, проникващо в гръдната кухина, засегнало жизнено важни органи - белите дробове и сърцето с излив на кръв в превралната кухина и околосърцевата торбичка, като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини и деянието е осъществено при превишаване на пределите на неизбежната отбрана - престъпление по чл.119, НК, във вр. чл.115 ал.1 и чл.18 ал.1 НК вр. чл.12 ал.2 НК, поради което и на основание чл.54 НК го ОСЪДИЛ на 3 (три) години „лишаване от свобода“, което на основание чл.66 ал.1 НК отложил за срок от 5 години, като го ОПРАВДАЛ по първоначалната квалификация на повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл. 115 вр. чл.18 ал.1 НК. Въззивното производство е образувано по протест, подаден в срока по чл.319 НПК и допълнение към него, с който прокурорът поддържа обвинителното искане да бъде отменена първоинстанционната присъда и да бъде постановена нова, с която подсъдимия Б. С. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.115 вр.чл.18 ал.1 НК, за което да му бъде наложено ефективно изтърпяване наказание „лишаване от свобода“. Срещу присъдата, в срока по чл.319 НПК, е депозирана въззивна жалба от защитникът на подсъдимия С., адв.Д., с която се твърди, че фактите са установени превратно, че подзащитният му не бил извършил деянието, за което е ангажирана наказателната му отговорност. Претендира за оправдаването му на основание чл.24 ал.1т.1 НПК или алтернативно при приложението на института на неизбежна отбрана по чл.12 ал.1 НК или чл.12 ал.4 НК. Твърди се, че са били допуснати съществени процесуални нарушения по чл.13, чл.14, чл.107 ал.3 и ал.5 чл. 303 и чл.304 НПК, че е било налице състояние на „уплаха и смущение“ при действията, инкриминирани от обвинението, претендира за несправедливост на наложеното наказание и се иска оправдаването му или намаляване на наложеното му наказание, заедно със срока на отложеното му изпълнение по чл.66 ал.1 НК. В наказателния процес, в съдебната му фаза пред окръжния съд, пострадалият - О. Г. /O. G./, роден на ••••••••г. в гр. •••, Република Турция, турски гражданин е бил конституиран като частен обвинител, уведомен e за воденото наказателно производство и за правата му, чрез изпратено съдържанието на относимите процесуални норми, в документи съпровождащи молба за правна помощ, изпратена чрез Министерството на правосъдието. На 22.10.2019г. в разпоредително заседание, пострадалият е бил конституиран като частен обвинител по делото и му било отказано конституиране като граждански ищец и назначаването на служебен процесуален представител - повереник. Протестът и жалбата са съответни на формалните изисквания по чл.320 ал.1 и ал.3 НПК. В проведено съдебно заседание на въззивната съдебна инстанция, частния обвинител се представлява от упълномощен повереник – адв. Д. Х. - Пловдивска АК. Допуснато е въззивно съдебно следствие, за прочитане писмените доказателства представени от защитника адв.Д. - трудов договор от „Юлен“ АД и диплома за завършено висше образование за подсъдимия. Допуснат за разпит е свидетел доведен от защитата - С. А. Е. на 57г., с родство по съребрена линия с подсъдимия, сестра на майка му, доколкото защитата иска да се съберат сведения за личността на подсъдимия. Пред въззивния съд, прокурорът поддържа протеста на ОП – Благоевград и оспорва като неоснователна въззивната жалба от защитника на подсъдимия – адв.Д.. Иска се, съдът да съобрази, че изяснените по делото обстоятелства не обуславят приетата от болшинството на съдебния състав правна квалификация на деянието по чл.119 от НК, т.е. относно това подсъдимият да е извършил деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Според прокурора, доказателствата са били превратно оценени от мнозинството на съдебния състав, пренебрегнати били доказателствени факти за поведението на подсъдимия преди, по време и след причиненото нараняване на пострадалия, поради което решаващия извод на съдебните заседатели били неправилни. Според прокурора фактите установявали, че възникването на конфликта спрямо свидетели от компанията на пострадалия, било инициирано от подсъдимия, а пострадалият се е опитал единствено да ги разтърве, а не да напада подсъдимия. Претендира се, че подсъдимия неправилно е бил оправдан с присъда от 03.02.22г. ОС – Благоевград по първоначалната квалификация на повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.115, вр. чл. 118 от НК и е бил осъден от съдебното мнозинство по по-леко наказуем състав по чл.119, вр. чл.115, вр. чл.18 и вр. чл.12, ал.2 НК. Изразява съгласие с мотивите на особеното мнение на председателя на състава, който не се е съгласил с мотивите на съдебните заседатели, като твърди, че присъдата била постановена в противоречие с установените фактически обстоятелства по делото от мнозинството, тъй като не била налице неизбежна отбрана по смисъла на закона, поради което е следвало подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, с внесения обвинителен акт. Повереникът на частния обвинител, не претендира за допуснати процесуални нарушения в производството пред първоинстанционния съд, дори такива, които се отнасят конкретно до отказа на съда да назначи служебен повереник, съобразно искането на пострадалия в писмо от 16.09.2019г., за конституиране като частен обвинител и граждански ищец, както и да му бъде назначен служебен адвокат за повереник. Присъединява се към направените от прокурора възражения срещу първоинстанционния съдебен акт. Защитникът на подс.С. – адв. Д., иска да не бъдат уважавани възраженията в протеста на прокурора, включително по изложени доводи в пренията по въззивното съдебно производство. Според защитата исканията на държавното обвинение са мотивирани от превратно и тенденциозно тълкуване показанията на разпитаните свидетели – приятели на пострадалия турски гражданин. Въпреки тяхната заинтересованост, защитата изтъква, че техните показания единно потвърждават, „…че е възникнало едно масово сбиване, при което от двете страни са участвали много хора….“. Техните твърдения, че не са провокирали и наранявали подсъдимия или други участници в сбиването било тенденциозно и невярно и в противоречие със събраните доказателства по делото. Като доказателства, които опровергават в тази част показанията на свидетелите – турски граждани, се посочват фактите установени за наличие на порезна рана, от извършеното освидетелстване на подсъдимия след инцидента, чиито медико-биологични характеристики са описани в медицинско удостоверение, което от своя страна е било и предмет на съдебно медицинска експертиза от вещите лица Г. и Х.. Тези обективно установени увреждания, били доказателствено подкрепени от показанията на свидетелите К., П., Т., Д. и А. Д.. Дори един от разпитаните свидетели турски граждани казал: „Стана страшна каша“, а друг казал – „стана меле“. Освен това обясняват, че когато доверителят ми е бил блъснат и ударен, че зад него друго, трето, неизвестно лице е ударило и повалило двама от тях. Защитата иска да бъде адекватно съобразено и психичното състояние на подзащитния му, с оглед преживяна агресия на седем човека към него, чрез отчитане изводите от КСППЕ. Защитата акцентира върху необходимостта от задълбочената преценка за обстоятелството, за наличие на следи от кръв с ДНК от Г. върху обувката на един от свидетелите турски граждани, докато следи от кръв, с ДНК профил на Г., не била намерена по нито една от вещите на подсъдимия. Иска се, подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение или да бъде потвърдена присъдата на ОС Благоевград. С депозираната въззивна жалба, защитата оспорва подсъдимият да е осъществил инкриминираното деяние, респективно да е държал и използвал нож. Защитата се позовава на обективно установено нараняване на подсъдимия, за което в отговорите на вещите лица д-р Г. и д-р Х., изслушани в открито съдебно заседание на 18.01.2022г., се установява, че представлява порезна рана на лявата длан, получена в резултат на тангенциално преминаване на оръжие с режещ ръб, какъвто е ножът, а охлузванията констатирани в областта на лицето на подсъдимия, можело да се формират при тангенциално преминаване на тъпоръбест предмет в контакт с кожата в съответната част на тялото, което можело да е причинено както от връх на човешкия нокът, така и от повърхностен контакт с връх на нож. Констатираното кръвонасядане на дясната мишница, било от удар с твърд предмет, а доколкото имало видим ветрилообразен характер, било възможно да е причинено от удар или натиск с човешки ръце, при условията на захват на тялото му в съответната област. Въз основа на тези изводи, се излагат защитни доводи, че подсъдимият е бил изправен пред условията на самозащита от нападение с нож, държан от някои от свидетелите до пострадалия, турски граждани, като се отрича възможността подсъдимият да е държал нож. Алтернативно защитата претендира, че ако съдът възприеме обвинителните факти, че именно подсъдимия е осъществил действия с нож, а доколкото това е направил в условията на нападение срещу него от седем лица, употребили алкохол и действащи заедно във възникналия конфликт, то следвало да се приеме, че са били налични условия за неизбежна отбрана, пред която е бил изправен подзащитният му, пред необходимостта да се отбранява срещу нападение с юмруци и стъклени шишета от седем човека, действащи съвместно, поради което поведението му на отбрана не било противоправно, дори да е употребил нож. На следващо място защитата претендира, ако съдът не уважи изложените доводи и не приеме, че е налице невиновно поведението на С. поради наличие на предпоставките по чл.12 ал.1 НК, то да съобрази изводите на комплексната съдебно психологическа и психиатрична експертиза, че действията на С. са били обусловени от възникнал и изживян страх, от емоционално състояние на уплаха от осъществено срещу него нападение на значителен брой лица, използващи юмруци, стъклени чаши и шишета и др., вкл. близко разположения инвентар в заведението, поради което поведението на С. е било осъществено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради уплаха или смущение по см. на чл.12 ал.4 НК. Претендира се и за несправедливост на наложеното наказание, че същото е неоснователно завишено, включително относно изпитателния срок на отложеното наказание. В последната си дума подсъдимият С., моли за справедливо решение от настоящият съдебен състав при САС. По доказателствата и фактите Въззивният съд изгради изводите си по фактите въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателствени източници, които намери за достатъчни за формиране на еднозначни изводи по предмета на делото. Въз основа на така събрания доказателствен материал, първоинстанционният съд правилно е установил и описал в хронология правнозначимите факти, от значение за установяване авторството на деянието. Било формирано единно мнение на първостепенният съд по основните признаци на инкриминираното деяние, че именно подсъдимият С. съзнателно е причинил установените телесни увреждания на пострадалия и частен обвинител О. Г.. Въззивният състав не установи различни факти относно авторството и личността на подсъдимия, причинно-следствената връзка между деянието, извършено от подсъдимия и проявения престъпен резултат, както и по съответните медикобиологични увреждащи последици настъпили за частния обвинител. Това, което е разделило мнозинството от членовете на съда с председателя на състава, като е довело до формиране на различно вътрешно убеждение по фактите и обстоятелствата, поставени в основата на постановения от мнозинството на съдебния състав съдебен акт и съответно на особеното мнение по присъдата, е било различното осмисляне на доказателствената информация по делото, относима към фактическите обстоятелства за възникването и развитието на конфликта между пострадалия и подсъдимия, който се случил в условията на динамична ситуационна обвързаност, с поведението на останалите замесени лица. Тези различия са в основата на решението на мнозинството от съдебния състав да възприемат, че подсъдимият е осъществил инкриминираните действия, в условия на неизбежна отбрана, при условията на нейното превишаване, поради което е бил осъден по по-леко наказуемия състав по чл.119, вр. чл.115, вр. чл.18 НК, докато председателя на състава, несъгласен с приетото от мнозинството е подписал съдебния акт, с особено мнение, че деянието не е било осъществено при условията на възникнала необходимост от отбрана срещу нападение. Според него „…Конфликтът е иницииран от подсъдимия, той е предприел активни действия спрямо свидетелите М. и С., а пострадалият се е включил да ги разбрани. До този момент подсъдимият не е бил нападнат, за да осъществи правото си на защита по смисъла на чл.12, НК, поради което намирам, че същият следваше да бъде признат за виновен по обвинението, за което бе предаден на съд - чл.115 НК вр. с чл.18 ал.1 НК...“ Оценката на фактите и осмислянето на доказателствената информация, установена по делото в съвкупност, относно действията на пострадалия и приятелите му - турски граждани, преди и по време на конфликта, както и отражението на техните действия и конкретно тези на пострадалия върху поведението на подсъдимия, фактическите елементи на обективната и субективна съставомерност на извършеното от подс.С., са в основата на решаването на настоящото въззивно производство, доколкото останалите факти са установени и изложени непротиворечиво. На първо място следва да се разграничат спорните от безспорните факти, установени от доказателствата по делото. Безспорна е била възприета доказателствената информация, установена от съдържанието на приобщените писмени доказателства и доказателствени средства, както и тази установена, чрез съответните процесуални способи за изясняване на фактите - чрез отговорите на назначените и изслушани експертизи по делото. Тези доказателства в съвкупност, допринасят за обективно и неоспорено от страните изясняване на съществена част от фактите, относно последиците от случилото се вечерта на 16.12.2016г. срещу 17.12.2016г. в бар " Пирин 75" в гр.•••, с оглед естеството на причинените телесни повреди на О. Г., които са можели да причинят смъртта му, ако не са били осъществени своевременно съответните неотложни и животоспасяващи медицински оперативни действия. Доколкото при формиране на вътрешно убеждение на първоинстанционният съд по въпросите на чл.301 НПК, след обстойна и правилна оценка на писмените доказателства и доказателствени средства, съдебният състав се произнесъл в пълно съгласие за фактите изводими от прочетените писмени доказателства и доказателствени средства, както и от изслушаните отговори на вещите лица по назначените експертизи, то и въззивният съд не намери основание за тяхната ревизия. При обсъждане на гласните доказателства по делото обаче, съдебният състав се разделил по въпросите за това, дали е имало нападение върху подсъдимия и ако е имало, под каква форма е било извършено, респективно какви следва да са съответните правни последици за решаване на делото. Първостепенния съд в пълния си състав, правилно е разграничил и обособил три основни групи свидетели. Първите са лицата – турски граждани, които съобщават лично възприета от тях, правно значима информация за обстоятелствата, при които се е случило и развило инкриминираното деяние, за конкретно извършените и инкриминирани действия от подсъдимия. Именно тези различия са в били поставени в основата на различното (особено) мнение на председателя на съдебния състав. Доколкото мнозинството на съдебния състав е формирало различни от държавното обвинение изводи, делото е било пренесено по протест и съответно по въззивна жалба във въззивната съдебна инстанция за последващ съдебен контрол по така оспорваните факти от прокурора и подсъдимия, относими към квалификацията на деянието. Писмените доказателства и доказателствени средства. Като отчете, че събраните писмените доказателства и доказателствени средства, както и изводите на приетите експертизи са процесуално допустими и изрядни, като установи, че първостепенният съд е изложил ясни и пълни мотиви по фактите и обстоятелствата, които се установяват на основата на писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени по надлежния ред, въззивният състав, че прие изчерпателно и вярно е била обсъдена и възприета съответната правно значима за делото доказателствена информация, която е била установена чрез съдържанието на доказателствените средства, като: протокол за оглед на местопрестъпление, извършен за времето от 03, 45ч. до 05, 30 часа на 17.12.2016г. на кръстовището между ул."Пирин" и ул."Христо Матов" и вътре в бар "Пирин 75", (л.18-21 т.1 ДП), при който са били иззети с натривки следи от червена течност, намерена във вътрешността и извън заведението, описани като ВД №№№ 1, 2, 3 и 4, заедно с фотоснимки на местопроизшествието (л.22-26 т.1 ДП). Съдът е изложил съдържанието на протокола (т.1 л.27-29 ДП), за извършено претърсване в жилището на подсъдимия в гр.••• на ул.“•••“ № •, при което са били иззети предмети - дънкови панталони, зацапани с червено - кафяво вещество (ВД № 1), чифт мъжки кожени обувки, зацапани с червено-кафяво вещество (ВД № 2), изготвен е бил и фотоалбум (т.1 л.30-32 ДП), а доколкото е извършено при условията по неотложност, в срок е било одобрено от съд, по реда на чл.161 ал.2 НПК. С протокол за доброволно предаване е била предадена от свидетелят В. К., (л.42, т.1, ДП) негова дясната обувка, за последващо изземване на видими следи от червено-кафяво вещество, от външната, периферията и вътрешната и част, чрез отривка (обект № 1, № 2). Свидетелят К., предал с протокол от същата дата (л.47 т.1 ДП) доброволно, тениска с дълъг ръкав /военна, камуфлажна/, за която е посочил, че е бил облечен със същата при инцидента на 16.12.2016 г. в заведението „Пирин 75“ в гр.•••. С протокол от 17.12.2016г. братът на пострадалия - А. Б. Г. е предал доброволно черна блуза с дълъг ръкав и тъмно синя блуза с дълъг ръкав и цип с бял надпис „Lacoste“, за които е посочил, че принадлежат на брат му, което било с цел последващо изземване на видими следи от зацапване по тях с червена течност. (л.45, т.1, ДП). При извършен оглед на така приобщените ВД - тъмно синя блуза /суичър с качулка/ с дълъг ръкав и цип с надпис „Lacoste“ /принадлежаща на О. Г./ е описано наличие на видими тъмни петна, с неправилна форма, конкретизирано е мястото и размерите на прорез в дрехите, описано подробно в съставения протокол за извършеното действие по разследването - оглед на ВД (л.48-53, т.1, ДП), описани са налични червеникаво кафяви зацапвания и петна върху предадените веществени доказателства – тениски от В. К. и М. Т. С.. Същите са представени като обекти за изследване от съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства, назначена и изготвена в ДП /л.48 – л.53, т.3/, по която в открито съдебно заседание на 03.11.2020г. са били изслушани отговорите на вещото лице М.. Конкретно вещото лице е установило, че веществото формирало червеникаво кафяви петна с неправилна форма е от човешка кръв. Конкретно ДНК профилът на веществото от суичър /принадлежащ на пострадалия О. Г./ и от обувка /принадлежаща на В. К./ напълно съвпада с ДНК профила на О. Г., а иззетото вещество от панталон и кафяви кожени обувки от дома на С., (принадлежащи на С.), както и от натривки от вещество, установено върху пътното платно (на пешеходна пътека пред заведението), което е било иззето с протокол за оглед на местопроизшествие, както и от ноктите на дясната и лява ръка на Б. С., са с произход по ДНК – профилът на Б. С.. От способите за доказване, без значение е заключението на вещото лице Т. по назначената и изготвена в хода на досъдебното производство видео - техническа експертиза, която е изследвала 4 бр. Видеофайлове, записани от охранителната камера на бар- клуб, находящ се на ул.“ Пирин“ № 90 /л.179 -181, т.1, ДП/. Това се установява, след изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание, от 03.11.20г. Видно от експертизата, поради ниската резолюция на камерата направила записите, които са осъществени в условия на видимост в тъмната част на деня, при черно бял режим, на камерата и при ниска осветеност са осъществени записи при неблагоприятни технически условия, което заедно с разстоянията до лицата, които са били записани, качеството на видеофайловете не позволявало индивидуализиране на лицата от записите. В този смисъл отговорите по тази експертиза не допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото. От заключение на вещото лице В. по назначената в хода на ДП съдебно- физикохимическа експертиза /протокол № 17/ФЗХ-128 на л.171-172, т.1, ДП/ се установявало, че подсъдимия С. не е бил алкохолно повлиян към момента на инткриминираното деяние, доколкото в представените за изследване кръв и урина, иззети от Б. С. не е било установено наличие на етилов алкохол. Поради изземване на кръв за изследване от О. Г. на 19.12.2016 г. установеното количество на етилов алкохол с концентрация 0.02 промила, не допринася за изясняване на количеството, което е имал в кръвта преди повече от 24ч., т.е. към момента на деянието. С протокол за доброволно предаване от 19.12.2016 г. /л.55, т.1, ДП/ е бил приобщен снимков файл от мобилен телефон, предаден и изготвен от свидетеля Г. Т., която при предоставянето му съобщила, че направената от нея снимка от личния си телефон, съдържа момент от случилото се в бара на 16.12.2016 г. в 23.55 ч. Приобщено е и било и писменото доказателствено средство, чрез което подсъдимия С. на 22.12.2016г. е бил разпознат от свидетелят Б. (л.186 -187, т.1, ДП) по предоставен му албум от снимки, като го разпознал като лицето, което с дясната си ръка е държало нож, непосредствено при настъпилия инцидент. По същия начин пострадалият /л. 194-197, т.1, ДП/, а също и св.М. /л.190-191, т.1, ДП/ са разпознали подсъдимия, като лицето, което е държало нож и причинило телесните увреждания на пострадалия. По делото в открито съдебно заседание на 18.11.2021г., е била изслушана комплексна психиатрична - психологична експертиза (част 2 л.552-л.553), като в отговорите на вещите лица Д. З.-С. и д-р М. К. се съдържа заключение, че подсъдимият Б. Б. С. е психично здрав. За психичната му годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като и да участва пълноценно във фазите на наказателното производство е даден изцяло положителен отговор. Обстойни са отговорите, че не се наблюдавали анамнези или клинични данни за същинска психично заболяване /психоза/, нито данни за нарушения на когнитивните му функции. Несъмнено е установено, че е със съхранени показатели на вниманието му, запазени паметови функции с интелектуални възможности в норма, без данни за вродена или придобита интелектуална инсуфициентност. Конкретно за инкриминираното поведение на С., посочените експерти са формирали извод, че подсъдимият не се е намирал в състояние на физиологичен афект, уплаха или смущение, към момента на инкриминираните действия. Въз основа на споделеното от подсъдимия са приели, че е бил в състояние на емоционално напрежение и ситуативен страх, което се обяснявало с характера на възникналата конкретна ситуация, но не и на физиологично състояние на уплаха и смущение. Според експертизата, подсъдимият не е самоцелно конфликтен тип личност, а поведението му на процесното място и време в значителна степен е било провокирано от самата ситуация и той е проявил активност за нейното разрешаване според собствените си убеждения, въпреки че не е било в неговите приоритети /задължения/ да извършва охранителна дейност. Поради ниската си адаптивност в случая, подсъдимият не избрал друг конструктивен подход, а вместо това избрал да влезе в конфликт, което експертизата изяснява с възникнало, натрупващо се с течение на известен период от време, напрежение от по-фриволното и шумно поведение на пострадалите лица, от тяхното безцеремонно отношение към членове на персонала. Именно заради това наблюдавано поведение на турските граждани, подсъдимият избрал своето поведение, от което възникнала и конфронтацията с тях. По гласните доказателства. Правилно са изложени изводите по фактите, относно личните данни на подсъдимия Б. Б. С., с ЕГН ••••••••••, който е бил роден в гр.•••, жител и живущ в същия град, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, към 14.12.2016г. работел като ски инструктор в "Ем Спорт". По фактите относими към инкриминираните действия на подсъдимия С. и конкретните фактически условия, при които са се случили, мнозинството от съдебния състав правилно е приело, че на 16.12.2016 г. вечерта, подсъдимият бил в гр.••• в бар "Пирин 75", намиращ се на ул."••• 75", на маса в близост до бара, като разговарял със свид.Р. К., работещ в заведението със задължения да посреща и настанява посетителите, когото лично познавал. Подсъдимият често посещавал заведението и поради това бил познат, както с К., така и с З. П., барман в заведението и с управителя В. Д., който е съдружник в дружеството „Кофи уейн“ ООД, стопанисващо заведението. Налице са данни, че подс.С. е имал предварителни разговори за работа като охранител в същото заведение, но към инкриминираната дата не е бил ангажиран с такъв договор. Първата условна група са показанията на свидетелите - турски граждани, които се намирали като туристи в гр.Банско - О. Г., В. К., М. Т. С., Т. О., С. Д. и О. М.. Всички били настанени в хотел „Перун лодж“ /вж. извадката от регистъра на хотела на л.212, т.1, ДП/. На 16.12.2016г. вечерта О. Г., В. К., М. Т. С., Т. О., С. Д. и О. М., посетили като клиенти бар "Пирин 75" в гр.•••. Като втора условно отделена група свидетели, съдът е обособил показанията на лица, ангажирани с работата в бар "Пирин 75"- свидетелите П., Д., Т., П., К., частично тези на Д. /относно това, че турските граждани са били агресивни същата вечер в бара/. Към условна трета група, съдът е причислил свидетелите, които не са възприели лично факти и обстоятелства от значение за квалификацията и авторството на деянието, при което в техните сведения липсва информация за причините и лицата участвали в сбиването, подробности свързани с действията на замесените в инцидента и за конкретно нанесените удари. Правилно е формиран извод, че липсата на подробна и съществена информация от тези свидетели не се установява да се дължи на съзнателното и укриване, поради различни субективни причини или зависимости с някоя от страните, а поради конкретните условия, при които обективно е настъпил инцидента, продължил относително кратко време, развил се на тясно място, на пътека в страни от бара, при струпване на множество лица на едно и също място, при силна музика и оскъдно осветление. На 16.12.2016г. към 22ч., посочените свидетели, турски граждани, посетили заведението и консумирали алкохол /уиски, бира, шотове/. Само свидетелят Т. О. не употребявал алкохол по здравословни причини. Трима от тях седяли на столове до бар плота и това били О. Г., М. Т. С. и В. К., а О. М. стоял прав до тях на бара и на пътеката между масата и бара. Свидетелят Т. О. и С. Д. седяли на маса №2, разположена на около 1, 5 м от тях. Всички се намирали в тази част на заведението, която била в близост до тоалетната, поради което между седящите на столовете до бара и тези на масата постоянно преминавали посетители, които искали да ползват тоалетната. В резултат на употребения алкохол, свидетелят В. К. започнал да се държи безцеремонно със сервитьорката Г. Р. Т., която сервирала на тяхната маса. В показанията си от досъдебното производство, потвърдени в съдебното следствие, свидетелят Т. описва поведението на някои от групата на турските граждани, като „лигаво поведение“. Описва, че един от тези клиенти и взимал таблата за сервиране и пречел да си изпълнява задълженията. Свидетелят В. К. започнал да флиртува и с другата сервитьорка, свидетеля Й. П., постоянно искал да чисти масата, където седели Т. О. и С. Д., дърпал таблата, която ползвала за сервиране и я питал дали иска по-късно да отидат заедно на дискотека, като я уведомил, че той е шефа, че парите за него нямали проблем. Фриволното поведение на В. К., който заедно с О. М. стоял до бара и на пътеката, водело до формиране на тесен участък за преминаване между бара и маса №2, в посока към тоалетната на заведението. Обстоятелствата за описаното поведение на част от свидетелите се потвърждават от показанията на свидетелите Д., П. и К., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281, ал.5, във връзка с ал.1, т.2, НПК. Свидетелят Д., управител на заведението, твърди че, единият от стоящите на бара и с гръб към пътеката формирала този тесен участък между маса №2 и бара, съзнателно му подложил крака си назад, при което го спънал. Свидетелят описва случилото се като твърди, че „…Около 20 минути беше първото оплакване след влизането им в бара. Аз си гледам в краката, не съм употребявал алкохол и искам да мина внимателно покрай тях. Единият ме спъна, другият ме бутна и евентуално да се обърна и да им реагирам, за да ме набият. Имах бадж и по него личеше, че съм от персонала…“. В показанията на свидетелят Р. К., който работел на бара, включително от прочетените му показания от досъдебното производство, от 19.12.2016г. (т.1 л.118), конкретно се твърди, че с поведението си, тези клиенти се заяждали с целия персонал. „…Турските граждани започнаха да се заяждат с целия персонал. Мен лично ме спънаха. Забелязах, че дърпат таблите на сервитьорките и стояха на работното им място, за което бяха предупредени от управителя на заведението…“ Малко преди полунощ на връщане от тоалетната, подсъдимият минал в участъка между маса №2 и бар столовете с останалите турски граждани, при което се сблъскал със св.М.. Запитал го на английски език „Why?“ („Защо?“), при което свидетеля М. м у отговорил на английски език, че нищо не е станало. Поради силния звук от музиката, свидетелят Т. О., който седял до бара заедно с пострадалия Г., без да чуе разменените реплики, но от възприетите реакции на двамата приел, че е възникнал сериозен конфликт между тях, описан като „словесен дуел“. Твърди, че „…Нападателят бутна О. по рамото…След едно такова бутане двете лица започнаха някакъв словесен дуел помежду си – О. и обвиняемият…“. Това било забелязано и пострадалия Г. и от М. Т. С., както и от свидетеля Т., поради което съдът прие, че от това незначително по своя характер обстоятелство е възникнал повод, положил началото на физическия сблъсък между подсъдимия и част от свидетелите турски граждани К., Г., О. и С.. Всички те в показанията си съобщават, че са станали от местата си веднага и заедно се изправили пред С., за да защитавали свидетеля М.. Като група застанали прави в непосредствена близост пред С., за да му търсят сметка (по техни показания), за това, че се блъснал с М. и разменил с него реплики, възприети, като израз на вербална агресия. Заедно с това, избутали зад себе си по – младия О. М.. Най - отпред се оказал М. Т. С. и до него частния обвинител О. Г.. Непосредствено зад тях бил свидетеля Т. О., В. К., както и М.. В този смисъл, дори свидетелите близки на пострадалия, само от разменените реплики между подсъдимия и М. формирали единно мнение, за възникнала непосредствена опасност за М. и се изправили за да го защитават. За да е налице действия при условията на „неизбежна отбрана“, не се изисква да е налице започнало противоправно поведение, достатъчно е да е налице действителна непосредствена опасност. (Постановление № 12 от 29.11.1973 г. по н. д. № 11/1973 г., на Пленум на Върховния съд в България – т.4) Същевременно, именно това обстоятелство според КСМПЕ е довело до възникването на посочения от експертизата „ситуативен страх“ у С. и за него също е възникнало фактическо обстоятелство на непосредствена опасност от възможно физическо насилие от лица, които не е предизвикал и не е провокирал с нищо. Дори словесния му конфликт с М. не може да бъде квалифициран като „провокация“, което обстоятелство изключва „неизбежната отбрана“, доколкото това касае подсъдимия и М. и се е ограничил само с размяна на посочените реплики, в които няма нищо провокативно, за да става въпрос изобщо за „провокация“ към конфликт. С. до този момент не е имал никакви отношения с останалите свидетели, включително с пострадалия, поради което доводите на члена от съдебния състав, че С. първи започнал конфликта не е съобразен с обстоятелството, че С. не е инициирал конфликт с пострадалия Г.. В случая, не е направена реципрочна психологическа преценка отчитаща, че психологическия ефект от така демонстрираната непосредствена физическа заплаха от петимата свидетели и нейното възприемане от С. е обстоятелство пред което е бил изправен в условията на „неизбежна отбрана“ срещу непосредствена опасност по смисъла на чл.12 НК. В тази връзка съдът съобрази и се довери изцяло на експертизата, която посочва, че тази създадена ситуация е допринесла за възникване на „ситуативен страх“ у подсъдимия и е предизвикала личната му мотивация да предприеме ефективни действия, за да се защити от непосредствено възникналата заплаха и възможна физическа саморазправа с него от страна на тези свидетели. В този смисъл, не следва да се изключва естеството на фактическите обстоятелства, които свидетелите преувеличено са възприели за възникнала непосредствена опасност за М.. В този смисъл същата ситуация от гледна точка на С., на още по силно основание, следва да се осмисли конкретно възникналата обстановка, че пред С. са се изправили като група пет човека, за да му търсят сметка (по техни показания), за това, че се блъснал с М. и разменил с него реплики. В този смисъл, са били налице условия за „неизбежна отбрана“ и за подсъдимия С.. В експертизата (КСМПЕ) се посочва, че различни лица по различен начин могат да се справят с подобно възникнала ситуация. По същество, правните и фактически изводи са, че това обстоятелство на самостоятелна основа определя условията за наличие на възникнала непосредствена опасност за С., респективно за „неизбежна отбрана“, независимо от повода, при който е възникнала. Настоящият състав прие изводите на болшинството на първоинстанционният състав, че това поведение на свидетелите е била видима демонстрация на агресивно поведение срещу С., без да е била такава необходимост. В показанията на всички тях се твърди, че с поведението си, заставайки пред С., са искали да защитят М., въпреки че няма данни, (такива не се съдържат дори в показанията на М.), освен размяната на реплики между двамата да е била употребена каквато и да е форма на физическо насилие. След изправянето на свидетелите пред С., най – отпред и плътно пред него се намирали пострадалият Г. и М. Т. С.. Със заставането си пред С., пострадалият Г., както сам посочва, блъснал с ръка, с длан в гърдите С.. „… Обърнах се с лице към обвиняемия и го блъснах с ръце…Аз бутнах обвиняемия с ръката си в раменната и гръдната част /лицето показва, че го бутнал с длан/.(част 2 л.466 гръб от СП). Съдът кредитира тези показания, защото пострадалият не е заинтересован от тях, разказва за собствените си действия, които може и да не са били възприети от останалите, поради което не кредитира твърденията на разпитаните относно това, че никой от турските граждани не е проявил агресивна активност, дори в такъв смисъл, срещу С.. Така поради поведението на петимата свидетели, които демонстративно се приближили и двама застанали плътно пред С., при което последвало блъскане с длан в гърдите му от пострадалия О. Г.. Според експертизата това предизвикало чувство на ситуативен страх и безпокойство у С., че ще бъде застрашено здравето и живота му от такъв неравностоен физически сблъсък. Експертизата посочва, че от ситуацията „…изпитал ситуативен страх и напрежение…“ Логично е да се приеме, че С. е възприел поведението на пострадалия и останалите като възникнала непосредствена опасност от възможно противоправно нападение срещу него, респективно като реален риск да бъде атакуван от множество лица. Не е ясно, дали изобщо С., когато се блъснал в рамото с М., си е давал сметка, че ще бъде изправен пред потенциалния риск от такава намеса на всички останали от групата. Като преминаването му и бутането с рамото в М. е било също провокирано от някои от свидетелите и от тяхното поведение. Според експертизата „…поведението му в значителна степен е било провокирано от самата ситуация и той е проявил активност за нейното разрешаване според собствените си убеждения, че трябва да се намеси в една такава ситуация. Имало е напрежение, което се е трупало с течение на този период от време от поведението на пострадалите лица…“. Съдът съобрази, отговорите на комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, изслушана на 18.11.2021г. – (л.552-л.553 част 2 СП). Експертизата констатира, че наличието на опасност от противоправно поведение на множество лица, които с поведението си демонстрирали агресивно поведение, последвано от блъскането му с ръце в гърдите от страна на пострадалия, мотивирало страх у С., който решил да отвърне с прилагане на ответна физическа сила, като нанесъл удар с дясната си ръка, свита в юмрук в лявата част лицето на М. Т. С., който залитнал и паднал на пода на заведението. Заедно с този удар, блъснал и О. Г., който залитнал назад, но не паднал, а само се привел към пода и се подпрял с ръка, докато С. от силния удар нанесен в лицето му от ляво, паднал на пода. С. също загубил равновесие при нанасянето на удара и блъскането на Г., като залитнал върху масата, която съборил на пода, при което падналите чаши и шишета се счупили. За случващото се съобщават свидетелите Д., П., П. и К.. По случая съдът цени и показанията на свидетеля Т. О., който в разпит пред първоинстанционният съд, съобщава, че „…Нападателят не съм го видял да пада на пода в заведението. При самото извръщане по време на нападението с ножа над О. може да се е разлюлял, но не е падал напълно на земята…“ В прочетените му показания, дадени пред съдия в хода на досъдебното производство (т.1 л.89-л.90), свидетелят първоначално твърди, че С. издърпал масата с лявата си ръка, но в края на същия разпит посочва следното: „… Мисля, че я обърна, докато се опитваше да запази равновесие. Понеже масата е малка, облегна се на нея да запази равновесие и тя се обърна…“. При проведеното психиатрично и психологическо изследване за целите на експертизата, доколкото С. не желаел да съобщи свободно и спонтанно за преживяванията си за този момент, дотолкова и експертизата не е успяла да формулира пълни отговори за това, дали подсъдимият е действал в условията на физиологичен афект, уплаха и смущение. Право на всяко обвинено лице е да се защитава срещу водено наказателно преследване, включително и като не споделя факти и обстоятелства от съображения за своята правна защита. Същевременно, именно това се оказва непреодолима пречка пред експертите за пълнота на експертните отговори, поради което и претендираната от защитата във въззивната жалба за назначаване на допълнителна или повторна експертиза е лишена от основания. В този връзка следва да бъдат посочени изрично отговорите на експертизата, че “…Цялото ни изследване е било към търсене на основания за оценка на физиологичен афект, на уплаха и смущение. След като не сме получили данни, не сме могли да дадем съответния отговор…Колкото по-спонтанно и по-автентично е едно споделяне, толкова по – улеснена е нашата оценка…Споделянето наистина е в основата да преценим дали лицето е било в състояние на уплаха, афект или смущение. Посочили сме, че С. е изпитал ситуативен страх и напрежение…“ Настоящият съд възприе в хронология, че следствие на силата на удара нанесен от С., той също изгубил за момент равновесие и паднал с обръщането на масата до него. Това залитане и падане е преди, а не след, процесния удар с нож в гърдите на Г.. В този момент се установява, че зад Г. се намирал свидетеля В. К., който хвърлил стъклена бутилка от бара към С.. Свидетелят К. /когото св.Д. описва като турския гражданин с камуфлажната блуза и поради това съдът посочва името му тук/ хвърлил върху под.С. бутилка от бира, след което взел втора със същата цел, която вдигнал над главата си, но доколкото Д. се оказал зад него, я отнел от ръката му, преди да успее да я хвърли. За пълната видимост на Д. пречели изправените между него и С. турски граждани, поради което Д. твърди, че видял следното: „…Б. беше на земята, хвърляха по него…“. свидетеля З. Т. П. „..Това, което си спомням е, че турските граждани бяха върху Б.. Мелето е сбиване с много участници. Предполагам, че само Б. беше единствената мишена на ударите на турските граждани. Видях, че на земята е Б. едва, когато той се изправи…“ Събарянето на масата с падането на С., а заедно с нея и стъклената посуда, намирала се върху нея, се случило едномоментно с падането на ударения в лицето С. и блъскането на Г., който се намирал до С.. Пострадалия няма данни да е паднал на пода в този момент. За ситуацията преди С. да извади ножа, свидетелите – турски граждани, въпреки тяхната заинтересованост описват, че възникнало едно масово сбиване, при което от двете страни са участвали много хора. „…Стана страшна каша…“, а друг казал – „…стана меле…“, което основателно се изтъква от защитата, като конкретни факти за създалата се обстановка, която също следва да бъде отчитана за преценка мотивите на С., да осъществи престъпното действие, при условията на превишаване пределите на необходимото за избягване на възникналата непосредсвена опасност. Подробното изследване на действията на пострадалия и останалите свидетели, описани по – горе, както и последвалото развитие на конфликта, преди изобщо да бъде изваден ножа, установява изцяло нова фактическа ситуация, в която е налице самостоятелна формално диференцирана „първа“ фаза от развитието на конфликта, в която подсъдимият е използвал първоначално само юмруците и физическата си сила за да се противопостави на блъскането от Г. в гърдите му, което по същество е първия физически контакт между двамата. Неговото поведение, като израз на „неизбежна отбрана“ е бил именно удара на подсъдимия, нанесен върху С. в лявата част на лицето му, от който паднал на пода. В мотивите на особеното от председателя на състава, че „…Предвид възприетия от мен развой на конфликтната ситуация, считам, че не е налице неизбежна отбрана по смисъла на закона. Конфликтът е иницииран от подсъдимия, той е предприел активни действия спрямо свидетелите М. и С., а пострадалият се е включил да ги разбрани. До този момент подсъдимият не е бил нападнат, за да осъществи правото си на защита по смисъла на чл.12, НК, ..“ е било прието, че С. е провокирал пострадалия, поради което съобразно задължителната съдебна практика е известно, че противоправно поведение, не може да доведе до изводи за „неизбежна отбрана“. В мотивите на особеното мнение, съществено място е заела тезата, за това кой първи е започнал да прилага физическа сила, като не са отчетени фактическите данни за блъскането на С. от пострадалия, преди да извади ножа. В така създалата се обстановка, всеки физически контакт, представлява форма на агресивно поведение, при което непосредствената опасност за всеки от участниците в конфликта се превръща в реална опасност и мотивира прилагане на противодействие като „неизбежна отбрана“. В развитието на конкретния конфликт, който е преминал във фаза на „меле“, не може да бъде формиран извод за това, че първи е посегнал С., а Г. единствено се намесил за да прекрати конфликта. Средствата за прекратяване на конфликта не следва да съдържат никаква форма на нападение или физическа атака, особено когато зад гърба на пострадалия и до него са били изправени още четири човека срещу С.. Според настоящият състав, действията на участниците в хронология са се развили в две формално разделени фази, като първо е било извършено това, което съобщава пострадалия Г., че блъснал, чрез удар с длан С. в гърдите, което не е станало след като Г. е бил намушкан с ножа. Блъскането на С. в гърдите, от Г. се е случило, преди С. да отвърне с удара, нанесен с дясната си ръка свита в юмрук (все още в дясната си ръка не е държал нож) в лявата част на лицето на С., след което от силата на удара се блъснал и в Г., като С. паднал на пода. С. също изгубил равновесие и залитнал върху масата. Пострадалия Г. също загубил равновесие, но не паднал. С., за кратко се оказал извън равновесие, след удара в лицето на М. Т. С. и блъскането на Г., като паднал върху масата, която се обърнала и се изпочупили шишета и чаши. В този момент Д., който е бил зад гърбовете на турските граждани, възприел, че С. е паднал на пода. Втората условна фаза от физическата фаза на конфликта започва след изправянето на подсъдимият, който видял пред себе си пострадалия Г. в позиция, в която всеки от тях вече очаквал следващия удар от другия върху себе си. В този момент, всеки един от тях вече се е намирал в нова ситуация за всеки от тях, в условията на „неизбежна отбрана“. За този момент Г. посочва: „…Бяхме лице в лице, един метър, може метър и половина да е било между мен и нападателя ми. След като му възпрепятствах удара, той директно си ме наръга. Аз си мислех, че иска да ми нанесе юмручен удар…“ Към този последващ момент, изключващото разбиране, че С. е провокирал конфликта не може да бъде приложено, доколкото е налице съвсем ново развитие на физическия сблъсък от този, дефиниран като вербално изразена агресия между подсъдимия и свидетеля М., което е друго лице, не е пострадалия. От двамата изправени един срещу друг – пострадалия и подсъдимия, именно С. е този, който е превишил пределите на „неизбежната отбрана“, като направил крачка две назад, завъртял се леко и извадил от дрехите си нож, който държал с дясната ръка, след което се обърнал напред, протегнал дясната си ръка и намушкал в гърдите свидетеля Г.. Това негово движение първоначално било възприето като удар в гърдите на Г.. От този удар Г. паднал. Този удар от С., бил възприет от самия пострадал, първоначално като удар с ръка в гърдите, с усещане за убождане. Първоначално частният обвинител не видял ножа и не разбрал, че е наранен с него, но след нанесения удар, видял в ръката на подсъдимия джобен нож. Същия нож бил забелязан и от св.В. К., който бил в непосредствена близост до и зад приятеля си, поради което и по обувките на св.К. е била намерена кръв, чийто ДНК-профил съвпада с този на пострадалия. Ножа е бил възприет, след удара в гърдите на Г. от самия пострадал и от М. Т. С. и Т. О.. Същият нож е бил забелязан в дясната ръка на С. в последствие, при излизането му от заведението, от свидетеля Б.. Пострадалият Г. след удара в гърдите му с ножа, започнал да се изправя подпомогнат от изправилия се вече М. Т. С. и свидетеля Т. О., които видели че С. се намира пред тях, че демонстративно държи в дясната си ръка нож, с острието нагоре, с което показвал, че държи оръжие, което е решен да използва, дори при условията на превишаване пределите на неизбежната отбрана. Тогава Г. огледал дрехите си и забелязал кръв в областта на гърдите, от което разбрал, че е бил намушкан с това оръжие. Това забелязали и С. и О., които веднага се развикали, подхванали от двете страни Г. и заедно със свидетеля В. К. го извели от заведението през задната врата, която била по- близо до мястото, където се намирали. При излизането си видели такси и се насочили към него. С. също излязъл от заведението и за него Д. съобщава, което е възприел, че „…Б. беше уплашен и имаше вид на човек, който са го били. … Той имаше рана и кръв по ръката. Държеше я свита в юмрук. Б. после беше пред заведението и аз го бутнах да си тръгва, за да не го бият повече…“ Очевидно е, че в резултат на нанесените му от турските граждани удари, подсъдимият получил кръвонасядане на дясната мишница и охлузвания на лицето и шията. За настоящият съд е обективно верен извода, че само С. е имал нож, че той е употребил този нож тип джобен, като намушкал в междуребрието до ръба на гръдната кост и непосредствено в областта на сърцето на пострадалия Г.. Това се доказва не само от свидетелите, за които може да се предполага, че са били в приятелски отношения помежду си, но и от показанията на независим лично и емоционално друг свидетел, който не може да бъде причислен към свидетели с някакво отношение към който и да е в конфликта. Мнозинството от съда, правилно се е позовало на тези гласни доказателства, че „…св.Б. - клиент на заведението, забелязал от тълпата да се измъква и да излиза през предния вход на бара подсъдимият /когото описва подробно и когото впоследствие в хода на ДП разпознава по снимки/, държейки джобен нож в дясната си ръка. Св.Б. видял по пода кръв и счупени стъкла и позвънил в 23, 56 часа на тел. 112 /така неговите показания, дадени в хода на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.4, НПК, както и писмото от Дирекция "Национална система 112" на л.200, т.1, ДП/. Раната по ръката на подсъдимия, не се установява да е свързана с действия, с ползване на нож или друго острие на друго лице срещу С., доколкото не се установиха такива доказателствени сведения. Дори показанията на свидетеля Д. от 02.11.2020г. пред съда, който се е намирал най - близо до конкретната ситуация, не съдържат убедителни сведения, че друго (извън подсъдимия) лице е държало нож „..Опитах се да взема бутилката от бира от ръката на турския гражданин. Притеснявах се, че може да има последствия и за мен. Ножът ми е в общата картина, изплаших се, взех бутилката. Той не ми посегна, обърна се, погледна ме и аз дадох назад…“ Вярно е, че подсъдимия е получил рана в ръката, която е била предмет на медицинската експертиза, непосредствено или в хода на конфликта, но няма данни да е била причинена от друго лице, още по-малко от останалите лица замесени в конфликта. Пред входа на заведението св.Й. също забелязал подсъдимия и че има рана на ръката, но нищо повече не съобщава за произхода и. В тази връзка съдът прие, че обясненията на подсъдимия са изолирани и средство за неговата защита, поради което, не ги кредитира, относно описаните от него причини за полученото нараняване. Доколкото гласните доказателства, условно разделени на втора и трета група са били обсъдени и възприети единно от целия съдебен състав, в пълнота и всеобхватно, то е настоящият състав, доколкото се съгласи изцяло с направения правен анализ по тях, не намери основания да преповтаря мотивите на първостепенния съд в този смисъл. По същия начин са единни, правилни и безспорни изводите на състава от ОС Благоевград, относно медико-биологическата характеристика на уврежданията и механизма на причиняване, които също са изяснени подробно и правилно и не е налице различие между основните мотиви и тези отразени в особеното мнение. Доколкото настоящият състав ги споделя изцяло, не намери за ненужно съответните факти и съответните доказателства, в този смисъл, да бъдат предмет на повторно самостоятелно обсъждане, поради което се солидаризира изцяло с изводите, обсъдени в мотивите на първоинстанционния състав. Същевременно настоящият състав намери, че по изследваните по – горе фактически положения, следва да изложи обстойни мотиви по правото, което е съществено и за наведените доводи и отправените искания от защитата, за исканията на прокуратурата и съответно за изложеното по особеното мнение, изразено от председателя на състава, с което е била подписана присъдата. ПРАВНА СТРАНА Подсъдимият Б. С. е бил признат за виновен и осъден за това, че на 16.12.2016 г., около 23.55 ч. в бар „Пирин 75“, находящ се в гр.••• на ул.“•••“ № •, направил опит умишлено да умъртви пострадалия О. Г. /O. G./, роден на •••••••• г. в гр. •••, Република Турция, като му нанесъл удар с нож в областта на гърдите, в следствие на което му причинил нараняване, проникващо в гръдната кухина, което е засегнало жизнено важни органи - белите дробове и сърцето с излив на кръв в превралната кухина и околосърцевата торбичка, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини и е осъществено при превишаване пределите на неизбежната отбрана - престъпление по чл.119, във връзка с чл.115, във връзка с чл.18, ал.1, НК и във връзка с чл.12, ал.2, НК. Обект на наказателно правна защита, в конкретният случай е правото на живот и телесната неприкосновеност на личността на пострадалия О. Г. от Република Турция. От обективна страна, безспорно е установено, че с помощта на остър предмет с режещ ръб - нож /тип джобен/ подсъдимият е нанесъл, макар и с един удар в областта на лявата част на гърдите на пострадалия, с което му причинил нараняване, проникващо в гръдната кухина, което е засегнало жизнено важни органи, подробно посочени по – горе, които са можели да доведат до причиняване смъртта му, което не се случило поради навременна и съответна медицинска помощ оказана на пострадалия, т.е. изпълнителното деяние е останало недовършено, във фазата на опита на по смисъла на чл.18 ал.1 НК, поради независещи от подсъдимия причини. Не се налице заключения на КСППЕ, че подсъдимият е действал в особено психично състояние, характеризиращо се със стеснено съзнание или при физиологичен афект по смисъла на чл.118 НК, като изцяло правилни са изводите на мнозинството, че подсъдимия е действал в условията на неизбежна отбрана, но при превишаване пределите на същата по смисъла на чл.119 НК. Това проличава от конкретно изяснената хронология на действията на всички замесени лица, от описаното конкретното развитие на случилото се, което настоящият състав прие по фактите. По тази причина съдът прие, че е възникнала непосредствена опасност за С., към определен конкретен момент, подробно описан по – горе, поради което са налице предпоставките да се приеме, че са били налице условия за действие при „неизбежна отбрана“, каквато е реализирал с нанесения от него удар с дясната ръка свита в юмрук, върху лявата част на лицето на М. Т. С. и отблъскването на Г.. Последвало е хвърлянето на стъклена бутилка в посока С. от св.В. К., намиращ се зад пострадалия Г., М. Т. С., заедно с Т. О. и М.. С нанесения първи удар срещу С., заедно с отблъскването на Г., С. е искал да си спечели дистанция от лицата срещу него и секунди време, за да може да извади от дрехите си процесния нож. Това е и причината да предприеме описаните действия, извършени след първия удар върху С. и блъскането на Г., което е било последвано от неговото отдръпване с крачка, две назад и леко завъртане с полугръб към лицата изправени срещу него, след което С. извадил от дрехите си ножа с дясната си ръка. Това леко извръщане с гръб е описано от свидетеля Т. О. „…В момента обвиняемия направи една, две крачки, обърна се настрани към нас, не напълно с гръб към нас и пак се обърна към О. Г. и така или иначе, обвиняемият беше трениран мускулест. И понеже беше много силен посегна към О. и забелязах, че в ръката си има някакъв лъскав предмет…“ Последващата употреба на ножа, е било чрез удар с дясната ръка, в която държал ножа, в гърдите на първият от тях, който се намирал пред него в този момент – Г.. С ножа С. е искал да си осигури капацитет за ефективна неизбежна отбрана, от непосредствената агресия на всичките пет лица изправени пред него. Доколкото мнозинството се позовава на задължителната съдебна практика произтичаща от Постановление № 12 от 29.11.1973 г. по н. д. № 11/1973 г., на Пленум на Върховния съд в България, настоящият състав сподели изцяло правните изводи, по така изложените факти, че в случая е налице непосредствено нападение, започнало с блъскане на С. в гърдите от О. Г., за да защити от словесна агресия М., която Г. преценил, че може да прерасне във физическа разправа между двамата. В случая единното поведение на множество на лицата – общо пет души, насочени към С. е било възприето от него като реален и предвидим риск от нападение на тези лица, което подсъдимия оценил като рискова, реална и непосредствена опасност, да му бъдат нанесени физически травми и да бъде поставен в риск здравето и живота му. Такава ситуация, обуслявя нужда от мерки за защита, на което може да се позове всеки, поради наличие на риск от непосредствено предстоящо нападение, т.е. възникнала е непосредствена опасност, която допуска „неизбежна отблрана“ по см. на чл.12 НК, дори без да е налице реално нападение. Това е изяснено в т.4. от посоченото Постановление на ВС – „…Неизбежната отбрана е допустима само когато нападението е непосредствено. …нападението е непосредствено не само когато е започнало самото увреждане, но и когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на държавните и обществените интереси, личността или законните права на гражданите...“ В т.7 „…За опасността на нападението пък са от значение онези обстоятелства, които засягат интензивността на нападението, начините и средствата, с които то се извършва, броя на нападателите, мястото и времето, където е упражнено насилието, и др. Следователно защитата може и да не съответства на нападението, когато с оглед определящите съответствието между нападението и защитата обстоятелства надхвърля необходимото за отблъскване на нападението… Погрешно е разбирането, намерило място в много съдебни актове, че нападнатият може да се отбранява само по начина и със средствата, съразмерни на начина и средствата за нападение. Това в повечето случаи е невъзможно, води до намаляване ефективността на неизбежната отбрана и затова противоречи на чл. 12, ал. 2 НК. Оттук изводът, че при отблъскване на нападението нападнатият може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана, ако това явно не надхвърля възможностите за отблъскване на нападението… Не е съобразено със закона и становището, застъпено в някои съдебни актове, че при отблъскване на нападението защитните действия не следвало да се насочват към уязвими места за живота и здравето на нападателя. Законодателят не е поставил такова изискване, тъй като то също води до намаляване ефективността на неизбежната отбрана. Както се изтъкна, важно е дали има явно несъответствие между нападението и защитата, а не това, на кое място ще бъде засегнат нападателят...“ В конкретния случай мнозинството от съдебният състав правилно е осмислило и подвело фактите към правилната квалификация на нормата на чл.119 НК, което правилно е мотивирано с отчитане на фактическото обстоятелство, че пред С. е възникнала непосредствена опасност, включително поради единната и видимо агресивна реакция на мнозинство от лица, които са се изправили в непосредствена близост срещу него, както и от последвалото му блъскане в гърдите от пострадалия Г.. Същевременно, съдът правилно е отчел, конкретните условия където това е станало, доколкото в заведението е имало и други лица, доколкото С. е можел да се оттегли без последици, а вместо това е взел неправилно и престъпно решение да се противопостави на така възникналата непосредствена опасност от нападение, макар и на многоброен противник, като използва нож, за да се защитава. Съдът съобрази експертните изводи, изложени в този смисъл: „…Това е неговия начин да се включи в една такава ситуация. Една по – диференцирана личност би търсила и други по – удачни методи за справяне, за водене на преговори с тях, докато той е е влязъл в директна саморазправа с тях. Говорим за началото на ситуацията, когато е имало и други хора, които не са се включили по този начин.Тогава един човек с различно ниво на култура би реагирал по различен начин...“ Освен така представения отговор на изслушаната комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза, следва да бъде отчетено и конкретното значение на сведенията, за проявено от С. желание за наемането му за охрана в това заведение. Предвид тези обстоятелства възниква и логичното обяснение, че С. да си е давал сметка, че разрешаването на конфликта, ще демонстрира пред бъдещия му работодател, неговите физически възможности за противодействие срещу множество от посетители с неприемливо поведение, включително срещу персонала и реда в заведението. В случая обаче, използването на нож е било напълно ненужно и очевидно е надхвърляло необходимото от обстоятелствата противодействие. С. не се намирал в ситуация на особено психическо състояние на уплаха или смущение, което да е ограничило в значителна степен възможността му правилно да оцени обстановката и да се защищава в пределите на неизбежната отбрана. Не се касае за грешка за действителността на нападението, доколкото блъскането му в гърдите от Г., съобщено от самия пострадал, съдът прие като обективно осъществен първи физически контакт между него и едно от лицата изправени срещу С., което е допринесло подсъдимия да приеме, за възникнала непосредствена опасност от последващо нападение от многоброен противник. Поради това не може да се направи заключение, че в случая е налице изключваща провокация от страна на С., доколкото дори сблъскването рамо в рамо с М. е довело до изразена словесна агресивност между тях двамата. По отношение искането от защитата за нова задълбочената преценка за обстоятелството, че следи от кръв с ДНК от Г. са били открити само върху обувката на един от свидетелите турски граждани, докато такива с ДНК профил на Г., не са били намерени по нито една от вещите на подсъдимия, като по този въпрос на защитата, настоящия състав намира, че е даден обоснован и подробен отговор от мнозинството на съда. Правилно е посочено, че при нанесения удар в гърдите на пострадалия, подсъдимият веднага се е отдръпнал, за разлика от свидетелите К. и С., които са го съпровождали. Освен това, след намушкването подсъдимият, доколкото не е имал никакъв друт контакт с пострадалия е изтеглил ножа и го държал пред себе си, не се приближил по никакъв начин към пострадалия и кръвта от раната е попивала в черна блуза с дълъг ръкав и в тъмно синя блуза /суичър с качулка/ с дълъг ръкав и цип с бял надпис „Lacoste“, с които е бил облечен О. Г., като е описано подробно както мястото, така и размерите на прореза в протокола за извършения оглед на вещественото доказателство (л.48- 53, т.1, ДП) От това обстоятелство обаче, не може да се изведе претендирания извод за липса на съпричастност на подсъдимия с причиненото намушкване на Г.. На местопрестъплението не е установено да е налице обилна кръвозагуба в заведението. По правната оценка на останалите обстоятелства, свързани с последващите действия на С. извън заведението, по уврежданията на пострадалия и тяхната съдебно медицинска и правна оценка, настоящият съдебен състав споделя изцяло, правилно формираните изводи на първостепенния съд, които са изцяло съответни на доказателствената информация, не са били изведени превратно, поради което не е нужно същите да бъдат преповтаряни. Наложеното наказание на С. е било съобразено с предвиденото в чл.119 НК, където законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” за срок до пет години, поради което искането за налагане на по - тежко наказание, предвид обвинението, по което е била ангажирана наказателната отговорност на С., е неоснователно. При определяне на наказанието му, освен неговата законоустановеност, съответното наказание като вид и размер, е било индивидуализирано с оглед смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Съдът вярно е отмерил относителна тежест на всяко едно, като е обсъдил и преценил правилно и обосновано, необходимата за прилагане тежест на наказателната репресия, която да е достатъчна за постигане на заложените в чл.36 НК цели за изпълнение. При проверка за справедливостта и законосъобразността на наложеното наказание, въззивния състав прецени, че възприетите от първостепенния съд смекчаващи обстоятелства са били правилно отчетени и съобразени, с изключение на обстоятелство, че извършеното престъпление е било осъществено „в условията на стрес“, доколкото същото обстоятелство е било съставна част от съвкупната преценка на фактическите основания за приетата наказателно правна квалификация на деянието, поради което, това обстоятелство не може да бъде ползвано повторно и като смекчаващо обстоятелство. Въззивният съд се съгласява с отчетеното чистото съдебно минало на С., добрите му характеристични данни, младата му възраст към инкриминираната дата, продължителният период от време изминал от датата на деянието до настоящия момент, дължащ се на причини извън процесуалното поведение на подсъдимия. От друга страна, пред въззивния съд са депозирани и в резултат са приети писмени доказателства за неговата трудова заетост, както и за завършена по – висока образователна степен, което е доказателствена информация за положителното развитие на личността му и надграждането и с лично и обществено полезни качества. Правилно е било преценено, че никое от смекчаващите отговорността обстоятелства няма характер на изключително, както и че в своята съвкупност същите не са многобройни, както и доколкото относителната им тежест не съдържа такова основание, което да налага при индивидуализиране на наказанието да се приложи нормата на чл.55 от НК, с налагане на друго по вид наказание. Правилно са били отчетени и отегчаващите отговорността обстоятелства за публичността на деянието, извършено пред очите на множество хора и за бруталната употреба на оръжие, което е било предназначено да убива, а не да нарани пострадалия, който е бил спасен поради реакцията на неговите приятели и от съответните оказани му по спешност медицински грижи, С отчитането на тези обстоятелства, правилно съдът е отсъдил за наличие на баланс на смекчаващите и утежняващите обстоятелства, поради което е наложил справедливо наказание около средния размер на предвиденото в закона. Съдът е приел да отложи на основание чл.66 ал.1 НК така определеното му наказание с пет години изпитателен срок, като правилно е било съобразено, че за изпълнение целите на наказанието по чл.36 НК не е необходимо С. да изтърпи така наложеното му наказание ефективно. Основателно съдът е отдал приоритет на личната превенция на наказанието и е оставил на втори план превантивното и въздействие и съответния обществен ефект върху членове на обществото, доколкото от деянието вече е изминал период от над седем години, което е повече дори от предвидената наказуемост в закона по чл.119 НК. За отлагане ефективното изпълнение на наказанието с пет години, следва да бъде отчетено и същественото обстоятелство, че подсъдимият до момента няма други противоправни прояви, ангажиран е с трудова дейност, поради което откъсването му от социалната среда, в която се е реализирал и е полезен на обществото и семейството му, и заменянето и с криминогенната среда в условията на затвора, няма да допринесе за необходимото поправяне според изискванията на чл.36 НК. Напротив такъв подход за наказването му, ще препятства положителната тенденция отчетена в личностното му развитие. В много по - значителна степен такова превъзпитателно и въздържащо въздействие ще оказва риска от ефективно изпълнение на така наложеното наказание от три години „лишаване от свобода“, ако С. извърши друго престъпление от общ характер в следващите пет години. В този смисъл, следва да се отчете, че с атакуваната присъда на подсъдимия С., е било наложено справедливо, правилно индивидуализирано и законосъобразно по вид и размер наказание, поради което настоящият състав прие, че присъда № 901432 от 03.02.2022 г. на ОС Благоевград НК, 9- ти състав, по НОХД № 248 по описа за 2019г. следва да бъде изцяло потвърдена.