Решение № 43 от 1.4.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 128/2024 г.

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК. С Присъда № 3/15.02.2024 г. по НОХД № 88/2023 г. на Плевенския окръжен съд подсъдимият В. К. К. е бил признат за виновен в това, че на 21.08.2022 г. в гр. Плевен направил опит умишлено да умъртви Т. Р. К. от гр. Д. Митрополия, обл. Плевен, като не са настъпили предвидените в закона общественоопасни последици по независещи от него причини, поради което и на основание чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 от НК е бил осъден на 13 години лишаване от свобода.

Постановил на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „А“ от ЗИНЗС да изтърпи това наказание при първоначален „строг“ режим.

С присъдата подс. В. К. е бил признат за виновен и в това, че на същата дата и място – гр. Плевен, причинил на Р. Д. П. от гр. Д. Митрополия средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, пр. 6 вр ал. 1 от НК е бил осъден на 2 години лишаване от свобода и на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е постановил да изтърпи наказанието при първоначален „общ“ режим.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил на подс. В. К. едно общо най – тежко наказание от 13 години лишаване от свобода, като е определил „строг“ режим на неговото изтърпяване.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК, съдът е приспаднал времето, през което В. К. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 21.09.2022 г. Съдът е осъдил подс. В. К. К. да заплати на Т. Р. К. сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно с със законната лихва върху сумата, считано от датата на увредата – 21.08.2022 г. Съдът се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства по делото, като е постановил след влизане на присъдата в сила - 1 бр. черен на цвят метален сгъваем нож с надпис „OPAVA“, като вещ послужила за извършване на престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, на основание чл. 53, ал. 1, б. „А“ от НК да бъде отнета в полза на държавата и унищожена, а на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК - 2 бр. тупфер с червеникава течност, метален фенер с дължина 44 см, метален бокс, 1 бр. сива на цвят тениска с къс ръкав, срязана в средата от деколтето вертикално надолу и 3 бр. обтривки от устна кухина да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила, а веществените доказателства – 5 бр. диска и 1 бр. флашка, приложени към видео-техническата експетиза да останат приложени по делото.

Съдът е осъдил подс. В. К. на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати по сметка на ОД МВР – Плевен обща сума от 5 080.85 лева, представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски; да заплати полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Плевен - сумата от 759.61 лева разноски за експертизи, направени в хода на съдебното следствие и сумата от 2 000 лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск; подс. К. е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати на частния обвинител и граждански ищец Т. Р. К., направените от последния разноски за сумата от 2 000 лева за адвокатско възнаграждение.

Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв. Д. М. от САК и адв. Г. С. от Пл.АК – упълномощени защитници на подс. В. К.. С депозираната жалба от адв. М. са наведени оплаквания за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон – необоснованост, явна несправедливост на наложените наказания – прекомерна завишеност на същите. Иска се отмяна и постановяване на нова присъда, с която подс. К. да бъде признат за невинен и оправдан с произтичащите от това законни последици. При условията на алтернативност се претендира – отмяна на присъдата и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, с конкретни указания относно правилното приложение на закона или изменение на първоинстанционната присъда и редуциране размер на наложените наказания „Лишаване от свобода“ за всяко едно от престъпленията до минимално предвидения в закона размер от 3 месеца „Лишаване от свобода“, изпълнението на които да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, с наведени твърдения, че не съответстват на обществената опасност на деянията и дееца, както и наличие на множество и изключително смекчаващи вината обстоятелства. Оспорват присъдата и в гражданско-осъдителната й част, относно размера, с доводи за прекомерност и несъответност на причинените вреди, включително и като неотговарящ на критериите за справедливост по ЗЗД.

В депозираната чрез защитника - адв. С. въззивна жалба се поддържат оплаквания за необоснованост и неправилност, респективно незаконосъобразност на атакуваната присъда. Излага се, че е допуснато нарушение на материалния закон от първия съд, тъй като извършеното от подс. К. се субсумирало под разпоредбата на чл. 129 от НК, а не както е възприел първия съд под тази на чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Предлага се на съда да измени присъдата в тази й част, като признае подс. К. за невинен да е осъществил състава на престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и на основание чл. 337, ал.1, т. 2 от НПК приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и го признае за виновен да е осъществил състава на чл. 129 от НК по отношение на К.. В допълнение към въззивната жалба депозирано от защитника на К. - адв. М. доразвива основните доводи в жалбата, че причиненото на К. нараняване отговаря на медико – биологичните характеристики на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, като проникването в гръдната кухина е спряло до ниво гръдна стена, която единствено е била увредена и нараняването не е довело до възникване на опасност за живота, а същата е само потенциална и тази потенциалност е била в зависимост от друго обстоятелство – излив на кръв и проникването на въздух в гръдната кухина, т.е. в резултат на нараняването възниква процес, който хипотетично би могъл да доведе до опасност за живота. Защитата намира, че от субективна страна липсва пряк умисъл за причиняване на смърт, а по-скоро се касае за нанасяне на умишлена средна телесна повреда. Другият довод е, че определеното и наложено наказание за деянието по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК е крайно несправедливо.

Прокуратурата не е заела писмено становище по постъпилите въззивни жалби. Прокурорът от Апелативна прокуратура Велико Търново изразява становище, че подадените жалби са неоснователни, а постановената първоинстанционна присъда като обоснована, законосъобразна и правилна следва да бъде изцяло потвърдена.

Подс. К. се явява лично и с адв. М. от САК и адв. И. от ВТАК, като заявяват, че поддържат въззивната жалба и допълнителната такава по изложените в тях съображения. Основните им доводи са насочени към липсата на мотиви относно субективната страна на деянието по чл. 115, вр. чл. 18 от НК и допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата и формирането на вътрешното убеждение на окръжния съд с искане за изменението на присъдата и преквалифицирането на деянието по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК в по – леко по чл. 129 от НК, както и за намаляване размера на наложените му наказания.

Великотърновският апелативен съд, след като се запозна с депозираната жалба, изслуша становищата на страните и извърши цялостна проверка на правилността на постановената присъда, намира за установено следното:

Въззивната жалба на подс. К. и защитата му е частично основателна. Първоинстанционното съдебно производство, предмет на разглеждане по настоящото дело е било образувано пред Окръжен съд – Плевен по внесен обвинителен акт срещу подс. В. К. К. за извършени престъпления съответно:

• по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че на 21.08.2022 г. в гр.

Плевен се опитал умишлено да умъртви Т. Р. К. от гр. Д. Митрополия, като опита останал недовършен по независещи от дееца причини и - по чл. 129, ал. 2, пр. 6 вр. ал. 1 от НК за това, че на същата дата и място, причинил на Р. Д. П. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето.

Окръжният съд, обосновано въз основа на събраните по делото доказателства е приел от фактическа страна следното:

Подсъдимият В. К. е родом от гр. Плевен и живее в същия град. Не е женен, но има припознато от него малолетно дете – А. К.а. Същият не е трудово ангажиран и не реализира доходи от легална трудова дейност. Увлечен е по хазарта. Често пребивава във Федерална Република Германия. Осъждан е многократно за различни по вид престъпления, включително и на лишаване от свобода, но е реабилитиран по всички осъждания на основание чл. 88а от НК и към дата на претендираните от прокуратурата деяния по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 129, ал. 2, пр. 6 вр. ал. 1 от НК е с чисто съдебно минало. Ползва се с авторитет сред криминалните среди в гр. Плевен, като е известен с прякора - „Васко Черния“ или „Негъра“, установимо събраните по делото доказателства. В информационните масиви на МВР са регистрирани 14 броя заявителски материали за В. К. от различни полицейски управления и сектори на МВР и 4 броя криминалистически регистрации.

Съдебно психолого-психиатричната експертиза, касаеща подс. К. установява, че при същия се очертават нарцистични симптоми при личностовото функциониране и прояви на емоционална нестабилност при конфликти с интересите му. В поведението си се ръководи от потребността да впечатлява. Характеровите му особености и темпераментът му предполагат намалени възможности за саморегулация на поведението. Агресивните тенденции на личността /Бъс-Дюрки/ са силно завишени по отношение на вероятността за проява на опозиционно поведение с нагласа за противопоставяне в диапазона от активна съпротива до пасивно агресивно отхвърляне на норми и правила. Установено е също, че към датата на инкриминираното деяние, при освидетелствания К. липсват данни за умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, като същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Психично детерминирани обстоятелства отхвърлят хипотезата К., при криминализираните деяния да е бил под непреодолимото въздействие на физиологичен афект.

На 20.08.2022 г. подс. К., свидетелите Е. Ш. по прякор - „Е.“, Е. М. и В. Й. по прякор - „Бимбо“ гостували на свои близки в с. Одърне, обл. Плевенска. Късно вечерта сe разотишли, като подс. К. се прибрал в дома си - в гр. Плевен. Останалите свидетели посетили нощното заведение „Модерно“, находящо се в централната част на гр. Плевен. Към този момент св. Е. Ш. работел като организатор „Охрана“ към дружеството „Атила Агро Секюрити“ ООД - гр. Плевен, което осъществявало охраната на заведение „Модерно“ в същия град.

В същата вечер - 20.08.2022 г. свидетелите Т. К., Р. П. и А. Я. били заедно в заведение в гр. Долна Митрополия, за да гледат боксов мач. Св. П. професионално се занимавал с този спорт. В късните часове от денонощието решили да посетят нощното заведение „Модерно“ в гр. Плевен, в което вече били отседнали част от приятелите на подс. К.. Свидетелите Р. П., Т. К. и Я. имали предварителна уговорка с други свои приятели - свидетелите С. Д. и С. Й., да се срещнат пред „Модерно“. Влезли заедно и се настанили в сепаре, съседно на това, в което вече били отседнали св. Е. Ш. и съпругата му В., Я. Л. /приятелка на В./, Е. М. и В. Й.. Компаниите в двете сепарета не се познавали.

В някакъв момент от вечерта, докато компаниите се забавлявали, в заведението възникнал инцидент между компанията на св. Е. Ш. и св. М. Н.. Последният бил подпийнал, като в момента на преминаване в близост до сепарето на св. Ш. неочаквано получил удар от страна на св. В. Й.. Свидетелката Х. Н. - съпруга на М. Н., възприела нанесения удара и отишла да се разправя. Това предизвикало скандал между нея и св. В. Й.. Наложило се намесата на охранителите в заведението, които принудително извели вън от заведението М. и Х. Н.. Последвали ги и св. Е. Ш., св. Й. и св. Е. М.. Афектирана от факта, Н. подала сигнал в полицията и на място се отзовали свидетелите Д. П. и Й. И.. След намесата на органите на реда, напрежението между компанията на Ш. /и приятелите му – св. Й. и св. М./ и св. Х. Н. било неутрализирано. Св. Н. се отправила към второ РУ - гр. Плевен, за подаване писмен сигнал относно възникналия конфликт, а св. Й., св. М. и св. Ш. се върнали отново в заведението.

Малко по-късно св. С. Д., преминавайки в близост до сепарето на св. Ш., Д. получил удар с лакът в коремната област от св. В. Й.. В близост до св. Д. се движила и приятелката му св. С. Й.. Свидетелите П., К. и Я. забелязали това и поискали обяснение от св. Й. и компания. Между двете компании възникнал вербален конфликт, за безпричинното нанасяне на удар на техния приятел Д.. В този момент св. Р. П. забелязал, че свидетелите Ш., М. и Й. извадили нещо като дървени палки и нож, но не се стигнало до физическо съприкосновение между тях, като продължили да се забавляват. Св. В. Й. обаче предложил на св. Е. Ш. със служебния автомобил на охранителната фирма, в която работел последния, да повикат подс. К. и други негови познати пред нощния клуб. След това св. Й. и останалите започнали да напускат заведението един след друг, но не се разотишли по домовете си, а останали пред заведението. Действително в ранните часове на 21.08.2022 г. подс. В. К. бил докаран пред дискотеката, за да „подкрепи“ приятелите си „двамата Е.овци“ /св. Е. Ш. и св. Е. М./. Св. Й. преминал през казиното и заедно със св. Б., управляващ служебния автомобил, отшили до дома на подс. К.. Взели освен К. и неговия племенник – Р.. Свидетелите Е. Ш. и Е. М., според обясненията на К. се нуждаели от „помощта“ му, тъй като били застрашени от физическо нападение и имали нужда от „подкрепа“. Подс. К. след като бил докаран от св. Б., заедно със св. Й. пред нощното заведение и след проведен разговор със св. Е. Ш., отново се качил в автомобила, управляван от св. Б., като този път подс. К. отишъл да вземе още две лица, въоръжени с дървени предмети, като подс. К. носел със себе си метален сгъваем нож. Автомобилът отново бил управляван от св. С. Б. - охранител в „Атила Агро Секюрити“ ООД, гр. Плевен. Според показанията на св. Б., непознатите нему лица, след като били взети от домовете им в гр. Плевен, включително и К., били откарани отново в центъра на града, пред питейното заведение. Този път обаче спрели автомобилът на ул. “Дойран“, като подсъдимият и останалите мъже, се придвижили към заведението „Модерно“, преминавайки през намиращата се в непосредствена близост игрална зала - казино. При преминаването си през казиното били заснети от разположени в същото видео-камери за наблюдение.

Същевременно св. Е. Ш. и Е. М. се намирали точно пред входа на нощния клуб „Модерно“. В този момент компанията на пострадалите Р. П. и Т. К. решили да напуснат заведението. Часът бил около 05: 10 часа. Пръв се движел Я., а след него Р. П.. Излизайки от заведението, П. бил заговорен от св. Е. Ш.. Излезли и останалите от компанията. Св. Т. К. също застанал на стълбите пред заведението, в близост до П. и Ш., откъм страната и непосредствено до „тунела“, водещ към казиното и ресторант „Будапеща“. Тогава се появили подс. К. и другите две лица /един от които племенника му/, преминавайки през казиното и излизайки от „тунела“. Като видял св. Ш. да разговаря със св. П., К. се насочил право към тях, за да „защитава“ Ш.. Без да бъде забелязан от двамата, се приближил откъм дясната страна на св. П. и отблизо нанесъл силен удар в областта на дясната челюст, в лицето на св. Р. П.. Вследствие на нанесения удар П. паднал на земята и усетил силна болка в челюстта си. Почти незабавно, без каквато и да било друга провокация от когото и да било, подс. К. се насочил към стоящия в близост свидетел - Т. К.. Пробол го с острието на носения от него нож, в лявата гръдна част от тялото. Острието на ножа проникнало около 2 /два/ см в гръдната кухина на Т. К., който усетил запарване и видял кръв по тениската си. Поведението на подс. К. провокирало хората от групата на св. П. и К. да се намесят в тяхна защита. Св. П. се изправил, въпреки замайването си и болката от нанесения удар, тъй като възприел, че подс. К. /когото не познавал/ държи в ръката си сгъваем нож и без видима, причина насочил агресията си към постр. Т. К.. Случилото се обаче било възприето и от свидетелите С. Й. и С. Д.. Св. Й. силно се уплашила, изпаднала в шок и се развикала. В това време св. С. Д. възприел също, че подс. К. /когото не познавал/ държи нож и нещо като палка /бухалка/, като бил в непосредствена близост до ранения Т. К. и приятелката му С., и хвърлил държаната от него стъклена бутилка от бира в посока към подс. К.. В този момент подсъдимият се отдалечил на няколко метра, спирайки в намиращия се наблизо „тунел“ и продължил да наблюдава случващото се. Малко след това към К. се приближил св. Б. на когото подсъдимият предал сгъваемия нож, с който бил прободен постр. К. и бухалката. Подсъдимият му заръчал да изхвърли ножа в „барата“ - р. Тученишка, а бухалката да остави в автомобила /джипа/, като останал още известно време да наблюдава. По - късно и в ранните часове на 21.08.2022 г. подс. К. напуснал местопроизшествието, като известно време се укривал. След неуспешни опити да бъде открит на адресната му регистрация в гр. Плевен се наложило да бъде обявен за издирване от органите на полицията. След около месец от дата на деянието подс. К. доброволно се явил пред разследващия орган.

Същевременно в непосредствена близост до местопроизшествието били двама полицейски служители – св. Д. П. и св. Й. И. /били сигнализирани малко по-рано от св. Н. за нанесен побой върху съпруга й/. Последните, чувайки женските писъци „Наръчкаха го, наръчкаха го!“, забелязали в близост до пострадалия Т. К. св. В. Й. /по прякор “Бимбо“/. Последният визуално приличал на подс. К. /набит, мургав, с къса тъмна коса/. Св. П. решил да задържи св. Й., посочен от св. Й. като лицето намушкало К., но при задържането му не открил нож. Св. Й. отрекъл да има такъв, съответно да е намушквал К.. Независимо от това св. Й. бил задържан, а в последствие и освободен.

През това време, пострадалият Т. К. стоял встрани до „тунела“. Св. Д. П. се приближил към него, видял кръв в областта на сърцето и поискал да вдигне тениската си. Установил прободната рана в сърдечната област, успокоил К. и го посъветвал да легне. На св. П. направило впечатлени, че постр. Т. К. бил пребледнял.

Същевременно докато се развивали гореописаните събития настанал масов бой пред самото заведение „Модерно“. Св. А. Я. бил ударен по главата с дървена палка /бухалка/ от св. Е. Ш.. Последният също бил ударен, като вследствие на удара паднал на земята и ударил главата си в асфалта, загубвайки съзнание за минути. Съпругата му св. В. Ш., излизайки от заведението заедно с приятелката си Я., забелязала Ш. в това безпомощно състояние и се разкрещяла. Служителят на реда - св. Д. П., в този момент се намирал на около 2-3 метра от тях. След като Ш. се свестил го запитал нуждае ли се от лекар. Ш. отказал и си тръгнал заедно със съпругата си.

На местопроизшествието пристигнала линейка на Спешна помощ, която откарала пострадалия Т. К., придружаван от А. Я., който също се нуждаел от медицински преглед. Преди да бъде откаран в болничното заведение постр. К. споделили на св. П., че изпитва затруднения в дишането. Притеснени за състоянието на К., св. С. Й. и св. С. Д. последвали линейката.

След приема на Т. К. в Клиника по „Гръдна хирургия“ при УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ – Плевен, незабавно и по спешност била извършена оперативна интервенция. На св. Т. К. под обща венозна и инхалационна анестезия, след интубация с еднопросветна тръба, била направена лява предностранична торакотомия. Ревизирани били раневата повърхност, плевралната кухина, белия дроб и перикарда. Евакуирани били около 400 милилитра кръв. Инсталиран бил торакален дрен. Следоперативният период протекъл нормално, като пострадалият К. бил изписан от болничното заведение с разгънат бял дроб и свален дренаж. Престоял в здравното заведение 6 /шест/ дни, като след изписването му лечението продължило в домашни условия.

При условията на домашното лечение на постр. К. се наложило да наеме медицинско лице, което да полага грижи за него още около месец. Следвало да следи за правилното възстановяване на раната му по причина, че същата била голяма - около 40 см. Случилото се предизвикало освен физически и психически проблеми на постр. К. - не можел да спи, бил изнервен, не успявал да контролира емоциите си. Живял известно време в дома на майка си - четири месеца, тъй като семейното му жилище било разположено на четвърти етаж, до който К. не можел да се изкачва. Състоянието и положението, в което се намирал съпругът й, повлияло и на жена му. Същата била в последен месец от бременността си и понесла случилото се твърде тежко. След раждането на детето им, св. К. още повече се затворил, тъй като не успявал да бъде пълноценен баща. Същият не можел да извършва и тежък физически труд, което го лишило и от възможността да осъществява трудовите си функции като доставчик на стока към склад за зеленчуци, където работел преди инцидента.

От доказателствената съвкупност е установено, по отношение на постр. Р. П., че чрез нанесения му от подс. К. удар в лицето е причинено счупване на челюстта му, което е довело до трайно затруднение на дъвченето за срок от около 3-4 месеца, при нормално протичане на оздравителния процес. Времето до цялостното му възстановяване е отнело около 6 /шест/ месеца. В този период от време постр. Р. П. не е могъл да се храни нормално, съответно да тренира спорта, с който се е занимавал активно.

На местопроизшествието бил извършен оглед. По време на същия били намерени и иззети 2 бр. тупфер с червеникава течност, иззета от ръба на стъпало пред входа на заведението; метален фенер /бухалка/ с дължина 44 см и метален бокс. На същата дата /22.08.2022 г./ бил извършен и втори оглед, в района на местопроизшествието - гр. Плевен, ул. “Дойран“ срещу № 124 - в р. „Тученишка“, при който е намерен и иззет 1 бр. сгъваем нож с надпис „OTAVA“.

От заключението на съдебно-медицинска експертиза на живо лице Р. Д. П. е установено, че на същия е причинено счупване на долната челюст /в областта на дясното рамо/. Увреждането е в резултат на тъпа травма и може да е получено по съобщения от пострадалия и свидетелите начин чрез удар с юмрук в мястото на счупването. В хода на съдебното следствие пред първия съд експертът посочва, че най – вероятната причина за счупването на челюстта е нанасяне на удар от гола ръка, тъй като при прегледа не е установена рана или охлузване, което да говори за действието на тъпоръбест предмет /например: дълъг фенер, като бухалка или друго/. В този смисъл заключава, че е констатирал единствено и само оток. Към експертното си становище е приложил диск и фиш от образна диагностика /рентгеново изследване и разчитането му/. Експертът потвърждава, че не е възможно конкретната фрактура да е получена от падане от собствен ръст върху твърд терен и потвърждава, че мястото е към десния долно-челюстен ъгъл, където е установено само и единствено – оток, като при падане не би могло да се получи, но може добре да се обясни с удар с юмрук, което напълно изключва възраженията на защитата в тази посока и ги прави неоснователни, респективно подлежащи на отхвърляне.

От заключението на съдебно-медицинска експертиза на живо лице Т. Р. К. е установено, че му е причинено прободно-порезно нараняване на гърдите вляво, проникващо в гръдната кухина, без увреждане на вътрегръдни органи. Нараняването е локализирано в сърдечната област, в която са разположени жизненоважни органи - сърце, бял дроб, магистрални кръвоносни съдове. Увреждането е резултат на удар/намушкване с нож с относително малка сила, тъй като са наранени само малките съдове на гръдната стена. Особеностите на прореза съответстват на заявеното от свидетелите за това, че взаимното разположение между пострадал и нападател е било един срещу друг - „очи в очи“, както и че е нанесен удар с нож, държан в дясна ръка с острие към палеца и показалеца. Причиненото нараняване е едно, с къс раневи канал, изчерпващ се в дебелината на гръдната стена. При по-голяма сила на удара с нож и съответно по-дълбоко проникване на острието е могло да се наранят жизненоважни органи, но подчертава експертът, че единствено поради своевременното и правилно специализирано лечение, нараняването е протекло без клинични прояви на реална опасност за живота, като опасността е била потенциално възможна /от набиране на кръв и въздух в плевралната кухина и колапс на левия бял дроб/, което обаче е наложило спешно оперативно лечение.

Единствено и само вследствие на навременната и успешна медицинска интервенция, прогнозата за пациента е била добра и срокът на възстановяване бил оценен на около 3-4 седмици.

По делото е назначена и допълнителна съдебно-медицинска експертиза по отношение нараняванията, причинени на Т. Р. К., от чието заключение се установява, че:

При прегледа на Т. К. е видим белег от зараснала рана по лявата странична повърхност на гръдния кош. Морфологичните особености на белега показват, че същия включва кожната рана от прободно - порезното нараняване и тази от последвалата хирургична интервенция, като частта от белега, дължащ се на нараняването, е участък с дължина от около 2.5 см, намиращ се в предния му край. По наличните данни може да се предположи, че приблизителното разстояние от нараняването до сърдечния мускул /сърцето/ е около 6-8 см, като същото зависи и от ред субективни фактори, включително поза на пострадалия в момента на нараняването, анатомо-биологични особености на пострадалия и прочее. При малко по-дълбоко проникване в гръдния кош, застрашени от нараняване са били белия дроб, сърцето и кръвоносните съдове около него. Без да може да отговори категорично на въпроса какъв е предметът, с който е причинено прободно-порезното нараняване на К., вещото лице е отразило в експертизата, че е възможно то да е причинено с представения за изследване нож, като същият е годен да причини смъртоносни наранявания.

От назначената ДНК експертиза на веществени доказателства се установява, че представеният за изследване обект е сгъваем нож. Резултатите от същата сочат, че по обтривка острие на нож - предварителната бензидинова проба за наличие на кръв е положителна, но поради малкото количество биологичен материал не може да се установи дали същата е човешка; - установява се смес на биологичен материал и визуализираните алели от сместа могат да се сравняват с алелите от ДНК - профили на конкретно посочени лица; - по обтривка дръжка на нож - пробата за наличие на кръв е отрицателна и не се определя ДНК - профил.

От заключението по назначена ДНК експертиза на веществени доказателства със същия обект на изследване - сгъваем нож и тампони с биологичен материал от подс. В. К., Т. К. и С. Б. се установява, че за изследвания обект - обтривка острие на нож е установена смес на биологичен материал. Визуализираните алели могат да се сравнят с тези от ДНК-профили на конкретно посочени лица. При сравнително съпоставяне на алелите от ДНК-профилите на подс. В. К., Т. К. и С. Б. с алелите от смесения ДНК-профил са установени различия. Казано иначе В. К., Т. К. и С. Б. не са източник на изследвания биологичен материал по обтривка острие на нож.

От заключението по дактилоскопна експертиза се установява, че по представения обект - 1 бр. метален фенер - няма дактилоскопни следи.

Заключението по съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства установява, че върху представените за изследване 2 бр. стерилни тампони, с които са иззети червеникави петна при огледа на местопроизшествието, има наличие на човешка кръв с кръвногрупова принадлежност А /Р/ - положителна или А-бета, която съответства на кръвната група на пострадалия Т. К., която е „А+“ или А /р/ по системата АВО.

За изследване по видео-техическата и лицево-идентификационната експертиза са предоставени – компактдискове и флаш памет, като по същите не са установени следи от манипулация или намеса върху записаната информация. В заключение е установено, че видеофайловете са цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на компютърна система за видео-наблюдение. При прегледа на съдържанието им с помощта на специализиран софтуерен видео-плейър e установено, че съдържат в себе си видео- записи, заснети от две заснемащи устройства /камери/, обозначени във видео-охранителната система като „САМ 9“ и „САМ 12“. Записаното изображение е черно-бяло, с размери 960х576 пиксела, с вкопирана в кадъра информация за дата и час /тайм код/. Съобразно тази информация видеозаписите са заснети на 21.08.2022 г., за времето от 04: 00: 00 часа до 05: 09: 00 часа, посочено от експерта като системно време. Поради обстоятелството, че на част от кадрите изображенията на заснетите лица не са годни за извършване на лицево- идентификационно изследване, същите са съпоставени по външни белези. Вещото лице сочи, че констатираните сходства във външни характеристики, като телосложение, цвят и характер на коса, вид, цвят, модел на дрехите, на обувките, позволяват да се направи обоснован извод за това, че в изследваните носители на информация - компактдискове и флаш памет, изображенията на лицата, условно обозначени като: Лице 1 са със сходни външни характеристики и според лицево-идентификационното изследване и най - вероятно е заснето лицето - Е. Д. М.; - изображенията на лицата, условно обозначени като Лице 2 са със сходни външни характеристики, но същите не са годни за извършване на лицево - идентификационно изследване; изображенията на лицата, условно обозначени като Лице 3 са със сходни външни характеристики и съобразно извършеното лицево - идентификационно изследване най - вероятно е заснето лицето - В. С. Й.. По отношение изображенията на лицата, условно обозначени като Лице 4 сочи, че са със сходни външни характеристики, но изображенията са ограничено годни за извършване на лицево - идентификационно изследване; изображенията на лицата, условно обозначени като Лице 5 са със сходни външни характеристики и съобразно извършеното лицево - идентификационно изследване най - вероятно е заснето лицето - Р. Д. П.; изображенията на лицата, условно обозначени, като Лице 6 са със сходни външни характеристики и съобразно лицево - идентификационното изследване е заснето лицето - Т. Р. К.; изображенията на лицата, условно обозначени като Лице 7 са със сходни външни характеристики и според лицево - идентификационното изследване е заснето лицето – В. К. К.. След анализ на видео - записите експертизата сочи, че: На 21.08.2022 г. са заснети множество движещи се лица, видимо намиращи се в коридор и на открито обществено място /площад/. Заснето е физическо съприкосновение /нанасяне на удари/ между част от тях. Заснети са лица от мъжки пол, с установено и посочено облекло и имена, а именно: обозначено като Лице 1 е облечено в зелена на цвят тениска, къси платнени панталони, обуто с жълти маратонки - посочено с имена Е. Д. М.; Лице 3 е облечено в зелена на цвят тениска, къси дънкови панталони под коляното и обуто с черни маратонки - посочено с имена В. С. Й.; Лице 4 е без коса, облечено в черна на цвят тениска и къси дънкови панталони, обуто с шарени /с преобладаващо бяло/ маратонки - посочено с имена Е. М. Ш.; Лице 5 е облечено в къси бели панталони с черна шарка до самия джоб - посочено е имена Р. Д. П.; Лице 6 е облечено в сива на цвят тениска, черни къси панталони и сиво - бежови маратонки - посочено с имена Т. Р. К.; Лице 7 е облечено в черна на цвят тениска с емблема на „Джордан“ и тъмни къси панталони - посочено с имена В. К. К.. Условно обозначеното като Лице 7 /К./ нанася удар на Лице 5 /П./, което пада на земята до стъпалата. След като се е изправило Лице 5 /П./, удар му нанася Лице 3 /Й./. Лице 5 /П./ пада отново на земята, където Лице 1 /М./ му нанася удар с крак. Лице 7 /К./ е във физическо съприкосновение с Лице 6 /К./, което се придвижва към ъгъла на стъпалата. Лице 7 /К./ извършва действия с ръце /допира ги една в друга/ и се движи към няколко души, стоящи в ъгъла на стъпалата, където се намира и Лице 6 /К./. Лице 7 /К./ видимо нанася удар/и върху лице/а в ъгъла на стъпалата. Лице 6 /К./ се движи от стъпалата към улицата, като видимо държи лявата страна на блузата си, където има тъмно петно. Лице 7 /К./ излиза извън обхвата на камерата, минавайки под тунела, след което се връща, видимо носейки издължен предмет в ръка. Отново се връща под тунела, последван от Лице 1 /М./. Впоследствие Лице 1 /М./, Лице 4 /Ш./ и Лице 7 /К./ се отдалечават заедно. Заснетото от камерите на дисковете и флаш паметта е било възпроизведено и в съдебно заседание, при което съдът е констатирал, че заснетите участници в инцидента са били разпознаваеми.

Гореизложената фактология се установява по безспорен и несъмнен начин от множеството доказателствени източници, на които се е позовал окръжният съд, а именно – изключително подробно описаните и коментирани в мотивите гласни доказателства - показанията на свидетелите, някои от тях приобщени по реда на чл. 281 от НПК, обясненията на подсъдимия, писмените доказателства и експертните заключения от досъдебното производство, включително и в отговор на отправени възражения от защитата и по искане на държавното обвинение, е допуснал преразпит на свидетелите очевидци, чиито показания са от съществено значение за изясняване на релевантни по делото факти.

Първият съд е призовал и разпитал експертите, изготвили всички експертни заключения, относно поставените въпроси. Обсъдил коректно и задълбочено техните становища, съпоставяйки ги с останалите по делото доказателствени източници, като е изяснил фактологията в пълнота без да отмине нито едно от възраженията на защитата на подсъдимия, като обосновано е отговорил на същите. Обсъдил детайлно и подробно показанията на свидетелите, включително след приобщаването на някои от тях чрез специфичната техника, предвидена в чл. 281 от НПК и прецизно изпълнил задълженията си за цялостна оценка на доказателствената съвкупност, съобразно изискуемостта на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 от НПК, без да допуска нарушения по формиране на вътрешното си убеждение въз основа на същите.

Описаната фактология, касаеща развилите се събития вътре в самото заведение „Модерно“ в гр. Плевен, а именно - вечерта на 20.08.2022 г. и в ранните часове на 21.08.2022 г., е безспорна и се подкрепя от показанията на преките очевидци - свидетелите Т. К., Р. П., С. Й., С. Д. и А. Я.. Правилно е приел първия съд, че от показанията им се извлича и установява поведението на другата група свидетели /от компанията на „Е.овците“/, а именно – арогантно, грубо, хулиганско и недопустимо поведение на част от същите към св. Н., забелязан с кръв по главата и седящ неподвижно в тяхното сепаре и непосредствено след това разправящата се с тях св. Хр. Н.. Гореизброените свидетели, от компанията на пострадалите К. и П., възприели охранителите на заведението извеждащи принудително непознатите за тях М. и Х. Н.. Непротиворечивите им показния сочат още, че в самото заведение св. Св. Д. също е бил ударен от един от непознатите към оня момент мъже, седящи в същото това сепаре, а имено - св. В. Й.. Ударът по св. Д. бил в областта на корема, като по този начин св. Й. искал да демонстрира присъствие/надмощие и препречил пътя на св. С. Й.. Категорично и обосновано приел първият съд, че лицата от двете компании са си разменили единствено само някакви реплики, но не е имало физическа саморазправа между същите. Непротиворечиви са показанията им, касаещи и факта, че от компанията на св. Е. Ш. извадили нож, бухалки, палки, но без да бъдат използвани вътре. Съдът правилно се позовал на свидетелите от компанията на П. и К., не само относно развилите се събития, но и относно външния изглед на лицата от съседното сепаре, включително и с какво са били облечени, установимо и от приобщените по делото и предявени файлове от видео-записи от камери, разположени вътре и вън в заведението, обект на експертно обследване. Установено от показанията на тази група свидетели /компанията на К. и П./ е, че по време на вечерта няколкократно са били предупреждавани от други лица, намиращи се в самото заведение, че е налице вероятност след или при тръгването си, компанията от съседното сепаре да ги причака отвън с цел разпра или нападение, както и в действителност се е случило. В изложения смисъл правилно първия съд е ценил показания на свидетелите К., П., Й., Д. и Я., съответно ги възприел като непротиворечиви, логични и хронологически последователни и основавайки се на същите правилно и обосновано е възприел за безспорно установено, че поведението на свидетелите Ш., М. и Й. в заведението е било демонстративно, предизвикателно и очевидно търсещи конфликт - св. Й. първо е ударил дошлият да ги поздрави св. М. Н., независимо от това, че същият е бил в нетрезво състояние. След това - принудително са извели него и съпругата му - св. Х. Н., която видимо възмутена от случващото се със съпруга й отишла да търси обяснение за поведението на св. Й.. Малко след това – отново св. Й. безпричинно ударил св. Св. Д., с което предизвикал вербално спречкване с компанията от съседното сепаре /тази на пострадалите К. и П./. В тази посока са и показанията на охранителите от заведението – свидетелите П. П. и И. П. и самите М. Н. и Х. Н., на които правилно се доверил окръжния съд. Следва да се отбележи, че в синхрон с показанията на изброените свидетели са е и тези на В. Ш. и нейната приятелка св. Я. Л., част от групата на Ш. и М.. Свидетелят Н. е категоричен, че след като се е свестил, е бил на стъпалата отвън пред дискотеката, а съпругата му Х. - до него. В този момент пред дискотеката излезли и двамата мъже, които по-рано били със св. Е. Ш., на сепарето му. Тези двама мъже продължили с агресията, като удряли него и съпругата му Х. Н.. От нанесените удари по двамата пред заведението и двамата паднали на земята. Красноречиви са показанията на св. Н. за изключителната агресия на част от компанията, стоящата в сепарето на св. Е. Ш. и нанесения побой върху съпруга й. Навън, около тях се струпали хора, приятели на Е. Ш. и двама мъже от ромски произход, които продължили да удрят Н.и. Х. Н. разбрала от хората, че мъжът, който ударил М., е с прякор „Бимбо“. Непознати лица опитали да ги защитят, но Н. бил отново ударен, в резултат на което паднал на земята. В същото време „Бимбо“ ударил Н., като удар й нанесъл и другия мъж. Охраната седяла безучастно. След зов за помощ от страна на Н. при охранител от съседното заведение „Анаконда“ - да повика полиция, на място пристигнали служители на реда, които разпитали свидетелката за случилото се. „Бимбо“ и мъжът с него се насочили към вътрешността на дискотеката. Полицейските служители влезли в дискотеката, извели отново навън двамата мъже и преустановили случващото се с Н.и. На св. М. Н. била разбита устата, като състоянието му било изключително лошо.

Показанията на горепосочените свидетели първият съд кредитирал като обективни и незаинтересовани от изхода на делото, с което настоящата инстанция напълно се съгласява. Установено е, че св. Х. и М. Н.и не познавали свидетелите К., П. и техните приятели, но заявеното от всички описва поведението на Ш., М. и Й. като агресивно, арогантно, хулиганско и предизвикателно, и то без да бъде предизвиквано от когото и да било вътре в заведението. Последните демонстрирали превъзходство над останалите посетители в заведението, което поведение било свързано със служебното положение на св. Е. Ш. - организатор „Охрана“ на клуба, а приятелите му – св. М. и св. Й. се чувствали защитени от „шефа“ на охраната, като демонстрирали, че каквото и да сторят на независимо по отношение на кого, никой не бил в състояние да им се противопостави.

С категоричност и напълно споделимо от настоящата инстанция е, че показанията на свидетелите В. Ш. и на Я. Л. не противоречат на възприетата от първия съд фактическа обстановка, относно събитията вътре в нощния клуб - поведението на лицата от компанията на К. и П. и това на лицата от компанията на св. Ш., св. М. и св. Й., установяващи липсата на конфликт между мъжете от тяхното сепаре /св. Ш., св. М. и св. Й./ и групата от съседното сепаре /пострадалите П. и К. и компания/. В тази посока правилно се е доверил окръжния съд на показанията на управителя на нощния клуб „Модерно“ - св. С. Т., дори същите да са твърде лаконични, но потвърждаващи изложените и възприети от първата инстанция факти, касаещи вечерта на 20.08.2022 г. в самото заведение. Единствено показанията на св. Борислав Борисов - охранител в бар „Модерно“, се явяват изолирани, което правилно е възприето от първия съд. Възпроизведените от този свидетел факти не кореспондират с тези на останалите, разпитани по делото свидетели.

Съдът правилно не се е доверил на показанията на св. М. и св. Й., че лице от компанията на Р. П. е предизвикал конфликт вътре в заведението нанасяйки удар на св. Ш., приемайки че същите не могат да посочат с конкретика кое това лице и на следващо място – нито останалите свидетели част от обкръжението на П. и К. потвърждават този факт. Освен това никой от останалите свидетели, присъствали в заведението сочат за физическо посегателство над Е. Ш. или каквито и да било обиди към компанията на Ш., М. и Й., а напротив – с нанасянето от страна на Й. на удар върху св. Св. Д. в областта на стомаха е предизвикан конфликт, както правилно е приел проверявания съд. Независимо от отправеното предизвикателство от страна на Й., не се е достигнало нито до физически сблъсък, нито до обидни квалификации между двете компании, установимо от еднопосочните показания на свидетелите П., К., Й. и Д., които били напълно кредитирани от първия съд. Окръжният съд правилно не кредитирал частично и показанията на св. М. и св. Й., позовавайки се на тяхната непоследователност, липса на хронология, несъответност и изолираност от останалия доказателствен материал, с което въззивният съд се съгласява, включително и с изводите за техните личностни качества, извлечени от справките за съдимост и сочещи ги като такива, склонни към противообществени прояви и нарушаващи обществения ред. В настоящия случай, лицата от компанията на Е. Ш. и Е. М. са търсели изява с демонстративното си поведение вътре в заведението и преди всичко св. Й., предизвиквал конфликтните ситуации в същата вечер със свидетелите Н.и. Не могат да бъдат споделени показанията на Й. относно това, че се е почувствал застрашен от лицата в съседното сепаре /компанията на П./, тъй като никое от тези лица не го е познавало, както и не е имало мотив да застрашава по някакъв начин личността му.

От доказателствата по делото категорично се установява, че Й. не е бил заплашван, не е бил удрян, нито е бил обиждан от когото и да било от компанията на П. и К., до какъвто извод е достигнал и проверявания съд, след анализ и оценка на събраната по делото доказателствена маса. Несъмнено по делото е установено, че за престоя си вътре в заведението св. Й. е демонстрирал „надмощието“ си, но след като не е бил „подобаващо оценен“, е решил да потърси своя приятел подс. К., под предтекст, че са „застрашени Е.овците“ и по този начин да се саморазправят с П. и компания. Правилно не е била споделена от първия съд тезата на един от защитниците му, че е възникнал етнически конфликт - между цигани и българи, точно поради липса на доказателства в тази посока. Единични свидетелства в тази посока са налице и то, че се чули думи „цигани“ и прочее обидни квалификации, но при масовото сбиване пред входа на дискотеката, а не вътре между компаниите. Логично и обосновано окръжният съд след като подробно мотивирал случилото се вътре в заведението, преминал към оценка и анализ на фактите, касаещи възникналата ситуация пред заведението „Модерно“ в гр. Плевен - на стъпалата пред дискотеката.

След детайлен и съвкупен анализ на доказателствата, за случилото се вътре в дискотеката, първият съд приел за безспорно установено, че пред входа на нощното заведение не е имало физическа разпра между св. Е. Ш. и св. Р. П., а същите само са разговаряли /според показанията на Т. К./. В този момент обаче, откъм тунела на ресторант „Будапеща“ излязъл подсъдимият К., облечен с черна тениска „Джордан“ и черни шорти и се насочил към св. Р. П.. Последният не е имал възможност да възприеме подсъдимия, поради позицията, в която е бил разположен спрямо приближаващия се К., като последвал внезапен удар с юмрук от страна на К. спрямо П. от изключително близко разстояние, в дясната част на челюстта, в областта на главата и вследствие на този удар св. П. паднал на земята. Възприемайки това от разстояние метър – метър и половина, св. Т. К. се насочил към П., за да му помогне да се изправи, но същевременно подс. К. се насочил към него с опъната напред ръка, отворил сгъваемия нож /с установено 10.5 сантиметрово острие – протокол за оглед на ВД – л. 25 - л. 32, т. 1 от ДП/, като нанесъл прободно - порезно нараняване на гърдите вляво /в лявата гръдна част/, проникващо около 2 см в гръдната кухина, в непосредствена близост до сърцето /в сърдечната област/. Пострадалият К. усетил запарване в областта на гърдите и докато К. връщал ръката си назад, пострадалият Т. К. видял, че в същата подсъдимия държи черен метален нож /„чекия“/. Тези факти били възприети от преките свидетели – очевидци - С. Й., А. Я., Р. П. /подробно описали случилото се, включително и чрез преразпит пред първия съд по почин както на страните, така и на съда за изясняване механизма на нанесените травми на двамата пострадали/. Сигнализирана била спешна помощ чрез ЕЕН 112 от присъстващия на място свидетел и полицейски служители св. И. и П.. Пристигналата на местопроизшествието линейка откарала пострадалият К., заедно със св. А. Я., който бил ударен по главата от Е.. В това време подс. К. се оттеглил към „тунела“ откъм ресторант „Будапеща“ и предал на приближилия се св. Б. сгъваемия нож, като му заръчал да го изхвърли в „барата“ /р. Тученишка/. Постоял изправен до намиращ се в непосредствена близост „Нон-стоп“. В тази посока са показанията на св. С. Й., намираща се в близост на около метър разстояние от св. К. и подс. К., като на излизане от заведението възприела как подс. К. е притиснал св. Т. К. към ъгъла, вляво от дискотеката към тунела и го е нападнал. Възприела и повторно посягане на К. към К., като в този момент призовала приятеля си св. С. Д. да помогне на Т.. Св. Д. ударил К., като същевременно пострадалия К. се приближил към св. С. Й. с думите, че са го „дупчили“. Св. Й. повдигнала блузата му и видяла рана, в областта на лявата страна на гърдите около 5-6 см. Подсъдимият К. изчезнал. Пристигналите на място полицейски служители посъветвали постр. К. да остане на място, неподвижен, тъй като раната била в близост до сърцето. Служителите на реда задържали мъжа със зелена тениска – св. В. Й., който по това време се намирал в близост до К.. По молба на порст. К., св. Й. отишла пред входа на заведението, за да вземе изпадналите там документи на К. и забелязала подс. К. да се движи, държащ нещо голямо в ръка наподобяващо палка или бухалка. Преди да бъде откаран с линейката в спешна помощ постр. К. споделил пред полицейския служител, че има затруднения с дишането. Притеснени за състоянието на К. св. Й. и св. С. Д. последвали линейката с автомобила на Й.. След пристигането им в болницата, разбрали, че се налага спешна оперативна интервенция на К., поради засягане на белия му дроб. Първият съд правилно е кредитирал показанията на св. Св. Д. и св. Й., като напълно съответстващи на останалите и подкрепящи установената фактическа обстановка относно случилото се пред заведението /механизма на причиняване на уврежданията на К. и П./ - последователността на излизане на всеки един от компанията на К. и П., разположението им спрямо стоящия отпред Е. Ш., разговора на последния със св. П., приближаването на подс. К. към П. и посоката от която се движил към него, носените предмети от подс. К., лицата които са го придружавали, движейки се в „тунела“, действията на К. при приближаването към св. П., нанесения удар с юмрук в дясната част на лицето, падането П. от удара, след това насочването му към постр. К., намушкването на К. от страна на К., държащ нож с разгънато острие, оттеглянето му отново към „тунела“, подаването на ножа на св. Б., включително отличаващите го белези от останалите участници, като облекло, телосложение и други специфики. Установените фактически положения се потвърждават от останалите събраните по делото доказателства и доказателствени средства.

Окръжният съд в съответствие с правилата, визирани в чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК и противно на възраженията на защитата на подсъдимия, подложил на обсъждане, ведно с останалите събрани по делото доказателства и обясненията на подс. К., дадени пред първия съд, като ценил същите според действителния им смисъл и съдържание. Правилно и обосновано приел, че обясненията му в значителната си част не противоречат на коментираните по - горе свидетелски показания и установяват по категоричен начин - времето, мястото и начина на извършване на деянията. Правилно ценил същите в техния двойствен аспект – и като средство за защита, и като доказателствено средство. В основата си същите помит изцяло възпроизвеждат възприетата фактология. Правилно приел първостепенният съд за относими, съпоставими и достоверни обясненията му в посока, че в ранните часове на 21.08.2022 г. в дома му в гр. Плевен пристигнал св. В. Й., за да го привлече в помощ на „двамата Е.овци“, с думите: „Ставай да вървим да приберем двамата Е.овци, че се събраха 10-15 човека да ги бият!“. Подс. К. приел и тръгнали заедно с племенника му – Р. и св. В. Й.. Св. Й. бил със служебния автомобил на охранителната фирма, управляван от един от охранителите – св. Б.. Отправили се към дискотеката в центъра на града, като спрели автомобила отзад, до казиното. Преминали през казиното, установимо от приобщените по реда на НПК видеозаписи от файлове, снети от записващите камери, обект на изследване по приетата и неоспорена от страните техническа експертиза. Тези факти се потвърждават и от показанията на св. Я. П., св. С. Б., св. Й. Е. и Х. И. - полицейски служители, иззели същите видеозаписи от намиращите се на местопрестъплението камери.

Анализирайки в тяхната съвкупност и неразривна връзка, свидетелските показания и обясненията на подсъдимия, първият съд напълно обосновано приел за безспорно установено, че на 21.08.2022 г. в гр. Плевен подс. В. К. с действията си причинил увреждания на двамата пострадали св. Р. П. и св. Т. К., без да ги познава и с цел - физическа разправа с непознати лица, които му били представени от св. В. Й. като застрашаващи физически /искали да ги бият/ приятелите им – св. Е. Ш. и св. Е. М.. При пристигането си пред дискотеката и преди да е излязла цялата компания на К. и П., св. Й. отново изпратил подс. К. със служебния автомобил, управляван от Б. за още „подкрепление“ – в края на града, откъдето К. се завърнал с още две лица, въоръжени с различни предмети, като бухалки и приближавайки се откъм „тунела“ в посока пред нощния клуб се насочил първо към свидетеля П.. Тогава нищо неподозиращите все още двама пострадали /К. и П./ и техните приятели станали жертва на намеренията на св. Ш., св. М., св. Й., а по-късно и в действителност на подс. К.. За случилото се вън от дискотеката се е наложила намесата на намиращите се в близост полицейски служители – св. П. и св. И., установимо от приложените ВД - видеозаписи от мястото и заключението по видео-техническата, лицево- идентификационна експертизи, обект на които са били тези видеозаписи. В тази връзка правилно не са били кредитирани и обясненията на подс. К., в частта им относно твърденията, че когато се е появил пред дискотеката веднага са започнали да го обиждат с думите - „цигани, вашата мама, ще ви убием, ще ви пребием, елате тук“, включително и че постр. Т. К. е посегнал срещу него и приятелите му също, както и че трима – четирима човека тръгнали срещу него и един от тях държал метален бокс. По делото е иззет като ВД метален бокс, но същият е намерен при оглед на местопроизшествие от 21.08.2022 г. на твърде отдалечено от местопрестъплението място, установимо от фотоалбум към същия протокол за оглед. Същевременно, никой от присъстващите на местопроизшествието свидетели не съобщава да е възприел някой от останалите да държи метален бокс, поради което съвсем обосновано е отхвърлено от окръжния съд обяснението на подсъдимия в тази посока.

Предвид установеното, нито постр. П., нито постр. К. или което и да било друго лице от тяхната кампания са предизвикали нападението срещу тях от подс. К., св. Ш., св. М. и св. Й., до какъвто извод е достигнал и проверявания съд. Събитията, настъпили на стъпалата, пред нощното заведение, са били обмислени от Ш., М., Й. и К., които са били въоръжени с палки /бухалки/ и ножове. Единият от ножовете, приложени по делото като ВД, е бил взет още в вътре в дискотеката от ръцете на св. В. Й., от един от охранителите и предаден впоследствие на полицейския служител св. П. /протокол за доброволно предаване/. Съответно другият нож, носен от подс. К., впоследствие изхвърлен от св. Б. в река „Тученишка“ е намерен при оглед на местопроизшествие, установимо от протокол за оглед от 21.08.2022 г. Съобразявайки дейността си по всестранно, пълно и обективно изследване на всички обстоятелства, имащи значение за делото в тяхното единство и взаимовръзка, първият съд обследвал задълбочено и личността на подсъдимия К., анализирайки съдебното му минало /характеристична справка/ и същевременно позовавайки се на неоспорената от страните съдебна психолого-психиатрична експертиза, касаеща К.. Съобразно същата подсъдимият К. е личност с нарцистични симптоми, търсеща възхищение и признания; личност, която в поведението си се ръководи от потребността да впечатлява, като характеровите му особености и темперамента му предполагат намалени възможности за саморегулация на поведението.

Безспорно установено и доказано е, че всички от компанията на пострадалите П. и К. са били изчакани пред входа на заведението- да излязат, за да започне саморазправа с тях. Св. Р. П. е заговорен от Ш., установимо от заключението по видео-техническата и лицево- идентификационна експертиза и съвсем неочаквано и изневиделица К. се приближава и нанася удар на постр. Р. П. в областта на лицето, който в същото това време е разговарял с Е. Ш.. Точно този удар е причинил на постр. П. увреждането, изразяващо се в счупване на дясната му челюст, установимо освен свидетелските показания, експертните становища по видео-техническата и лицево-идентификационна експертизи, а и отново по експертен път от съдебномедицинската експертиза на живо лице. Експертът по съдебномедицинската експертиза, в хода на съдебното следствие пред първия съд е категоричен в становището си, по поставените от страните въпроси, че увреждането е в резултат на тъпа травма и може да е получено по съобщения от пострадалия П. и свидетелите начин - чрез удар с юмрук в мястото на счупването, както и че най – вероятната причина за счупването на челюстта е нанасяне на удар от гола ръка, тъй като при прегледа не е установена рана или охлузване, което да сочи за действието на тъпоръбест предмет /като например - дълъг фенер, като бухалка или друго/. В този смисъл заключава, че е констатирал единствено и само оток, и изхождайки и от приложения диск и фиш от образна диагностика /рентгеново изследване и разчитането му/. Потвърждава категорично, че не е възможно конкретната фрактура да е получена от падане от собствен ръст върху твърд терен и потвърждава, че мястото е към десния долно-челюстен ъгъл, където е установено само и единствено – оток, като при падане не би могло да се получи, но може добре да се обясни с удар с юмрук, което напълно изключва възраженията на защитата в тази посока, включително и за последващ удар от друго лице спрямо П., за последващи падания на П., при които е възможно да е причинено констатираното увреждане и ги прави неоснователни, респективно подлежащи на отхвърляне, както е приел и първия съд. Пострадалият П. и останалите свидетели, при повторния им разпит, са категорични, че П. е ударен в лицето веднъж и то от подсъдимия, което обстоятелство се потвърждава и от обясненията на подс. К., че е ударил П., който удар е причинил травмата, както е приел и проверявания съд. В изложения смисъл авторството на това деяние е безспорно установено за настоящата инстанция.

Също толкова категорично и обосновано се приема, че е осъщественото спрямо пострадалия Т. К. деяние е с автор отново подс. К., което не се отрича и от подсъдимия. Установено е и оръжието - сгъваем нож, който е приобщен като веществено доказателство. Подс. К. е нанесъл удар с нож - в тялото на пострадалия, в областта на гърдите в ляво.

Установено е по експертен път от заключението на съдебномедицинската експертиза на живо лице, че на постр. К. е причинено прободно-порезно нараняване, проникващо в гръдната кухина, без увреждане на вътрегръдни органи. Нараняването е локализирано в сърдечната област, където са разположени жизненоважни органи - сърце, бял дроб, магистрални кръвоносни съдове. Причиненото нараняване е едно, с къс раневи канал, изчерпващ се в дебелината на гръдната стена. При по-голяма сила на удара с нож и съответно по-дълбоко проникване на острието е могло да се наранят жизненоважни органи, но само поради своевременното и правилно специализирано лечение, нараняването е протекло без клинични прояви на реална опасност за живота. Експертът допълва, че същата /опасността/ е била потенциално възможна /от набиране на кръв и въздух в плевралната кухина и колапс на левия бял дроб/, което всъщност е наложило спешното оперативно лечение.

След хирургичната интервенция на пострадалия К. е била назначена допълнителна съдебномедицинската експертиза, от чието заключението се установява, че при прегледа на постр. Т. К. е налице видим белег от зараснала рана по лявата странична повърхност на гръдния кош. Морфологичните особености на белега показват, че същия включва кожната рана от прободно-порезното нараняване и тази от последвалата хирургична интервенция, като частта от белега, дължаща се на нараняването, е участък с дължина от около 2.5 см, намиращ се в предния му край. Според експерта, не е възможно да се конкретизира разстоянието от мястото на проникване на прободно-порезното нараняване в гръдната кухина до сърцето, но същото може приблизително да се определи като такова - около 6-8 см. При малко по-дълбоко проникване в гръдния кош, застрашени от нараняване са били белия дроб, сърцето и кръвоносните съдове около него.

Пред въззивния съд експертът успешно защитава заключението, като с категоричност отговаря на поставените от страните въпроси, касаещи проникването на ножа в гръдната кухина, като заявява, че „Очевидно е, че острието е проникнало в междуребрието, не е наранило кости, не е наранило съседните ребра, образуващи съответните междуребрия. Наранило е преминаващ венозен съд в съответното междуребрие, поради което в гръдната кухина е започнало да се събира известно количество кръв – т.нар. хемоторакс…. Но тук имаме разхерметизиране на гръдната кухина, което води до известно комплициране на дихателната функция на тази гръдна половина. Ако се беше забавило лечението, почти сигурно нещата щяха да ескалират…“. Експертът е категоричен, че причиненото нараняване, което прониква в гръдната кухина е довело до разстройство на здравето и са се отразили на здравословното състояние на Т. К.. Поддържа заключението си, че е причинено прободно-порезно нараняване на гърдите вляво, проникващо в гръдната кухина, без увреждане на вътрегръдни органи и локализирано в сърдечната област, в която са разположени жизненоважни органи - сърце, бял дроб, магистрални кръвоносни съдове. Увреждането е в резултата на удар/намушкване с нож. Особеностите на прореза по блузата съответстват на свидетелските показания за взаиморазположение между пострадал и нападател – един срещу друг /“очи в очи“/ и нараняване на удар с нож, държан в дясната ръка с острие към палеца и показалеца. В изложения смисъл полученото нараняване /описано по-горе/ е квалифицирано от експерта като нараняване, което прониква в гръдната кухина - средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.

Правилно окръжният съд приема, че в този момент /на пробождането/ подсъдимият К. не е прецизирал силата на удара с нож, за да не проникне по-дълбоко в тялото му, както се твърди от самия него и защитата му. На първо място същото е нелогично, с оглед цялостното му поведение /както предхождащото, така и последващото го/. На следващо място – поради динамичността на развилите се събития пред дискотеката, самото нападение над постр. К. е сторено непосредствено след това над постр. П. и ударът спрямо последният е нанесен изненадващо и бързо, както и самото пробождане на постр. Т. К., намиращ се в непосредствена близост /около метър – метар и половина/, същото е било отново изненадващо и бързо. Освен това, установено категорично е, че подс. К. и постр. К. не са се познавали и пострадалият просто е попаднал в непосредствена близост пред подсъдимия К., като в този момент му е нанесъл удара с нож, без да съобразява колко дълбоко ще проникне ножът в тялото, установимо и от експертното становище, че други фактори са оказали влияние пробождането да не е толкова дълбоко, съответно да увреди жизненоважни органи, а именно - позата на пострадалия, анатомични особености /дебелина на гръдната стена/ на тялото, като освен това в момента на удара постр. К. се е движел /свидетелства, че тогава се е опитвал да помогне на постр. П. да се изправи/. Правилно е приел първия съд в мотивите си, че ако К. е искал само да сплаши или да нарани леко К., то е можело да му нанесе удар с ръка /както е сторил спрямо постр. П./ и без да използва ножа. Реално обаче, К. е избрал да го прободе с нож и то, в такава област от тялото, в която се намират жизненоважни органи. В този смисъл възраженията на подсъдимия и защитата му се явяват напълно необосновани и като такива подлежат на отхвърляне. На двамата пострадали са причинени наранявания, нанесени в бърз, непосредствен порядък, установимо и от заключението на видео- техническата и лицево-идентификационна експертиза. В изложения смисъл от съвкупния анализ на доказателствената маса по делото се установява по категоричен начин участието на подсъдимия К. в извършването на двете вменени му престъпни деяния, за които е бил предаден на съд.

При така установената по делото безспорна фактическа обстановка съдът е направил законосъобразният извод, че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК, тъй като на 21.08.2022 г. в гр. Плевен, е направил опит умишлено да умъртви Т. К., като, макар и да е довършил изпълнителното деяние, не са настъпили предвидените в закона и искани от него общественоопасни последици.

Законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че се касае за довършен от обективна и субективна страна годен опит за лишаване от живот на едно лице.

Подсъдимият е реализирал необходимото за настъпване на целения съставомерен резултат, но не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици - смъртта на пострадалия.

В конкретния случай подсъдимият е сторил всичко необходимо за причиняване на целения резултат - нанесъл е удар с нож - оръжие годно да причини смъртта, в жизнено важна област от човешкото тяло /гръдната кухина/, без увреждане на вътрегръдни органи. Нараняването е локализирано в сърдечната област, в която са разположени жизненоважни органи - сърце, бял дроб, магистрални кръвоносни съдове. Увреждането е резултат на удар/намушкване с нож с относително малка сила, тъй като са наранени само малките съдове на гръдната стена. Установени са особеностите на прореза, които съответстват на заявеното от свидетелите за това, че взаимното разположение между пострадал и нападател е било един срещу друг - „очи в очи“, както и че е нанесен удар с нож, държан в дясна ръка с острие към палеца и показалеца. Причиненото нараняване е едно, с къс раневи канал, изчерпващ се в дебелината на гръдната стена. При по-голяма сила на удара с нож и съответно по-дълбоко проникване на острието е могло да нарани жизненоважни органи, но подчертава експертът, че единствено поради своевременното и правилно специализирано лечение, нараняването е протекло без клинични прояви на реална опасност за живота, като опасността е била потенциално възможна /от набиране на кръв и въздух в плевралната кухина и колапс на левия бял дроб/, което обаче набиране на кръв, е наложило спешно оперативно лечение. Единствено и само вследствие на навременната и успешна медицинска интервенция, прогнозата за пациента е била добра и срокът на възстановяване бил оценен на около 3-4 седмици. В този смисъл нараняването е създало реална опасност за живота на пострадалия и е било напълно възможно настъпването на смъртта му, но поради оказаната своевременна медицинска помощ и извършена операция това не се случило. Затова, подс. К. не само е започнал изпълнението на престъплението, но е и довършил изпълнителното деяние. Неслучайно в тази връзка вещото лице посочва при разпита си в съдебно заседание пред окръжния съд, че гръдната кухина е с отрицателно налягане, което ще рече, че разхерметизиране навлиза въздух, което води до колапс на белия дроб /свиване на белия дроб/ - изключване от функция, което от своя страна смущава и кръвообращението, и всичко това води до реална опасност за живота на човека. Продължава експертът, че независимо, че острието на ножа, прониквайки в междуребрието не е наранило кости и съседните ребра, но е наранило преминаващ венозен съд в съответното междуребрие, поради което в гръдната кухина е започнало да се събира кръв – т.н. хемоторакс и поради своевременното медицинско лечение /операция по спешност/ – хирургична интервенция, е преодоляна опасността от фатален изход. В този смисъл е налице проникване в гръдната кухина по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.

Използваното от дееца хладно оръжие е нож с дължина на острието от 10 см, което действително по един недвусмислен начин обрисува неговите намерения, че преследва като резултат смъртта на св. К.. Откритият и иззет от местопроизшествието нож е бил използван от подсъдимия при нанасянето на телесното увреждане на св. К., като същият по своите характеристики би могъл да бъде оръдието на престъплението.

Въззивният съд не възприема и становището на защитата за недоказаност по несъмнен начин на повдигнатото обвинение по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като въз основа на събраните по делото доказателства са налице данни за преквалифицирането му по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК - за умишлена средна телесна повреда.

Причинната връзка между изпълнителното деяние и целения смъртен резултат е опосреден от телесна повреда, поради което се дължи отговор, с какви точно последици се е характеризирало съдържанието на умисъла на подсъдимия. Конкретният случай е твърде деликатен, но настоящата инстанция приема, че действията на К. в изложената последователност доказват реализиране на престъпния му умисъл именно по чл. 115 от НК, а не само за причиняване на телесна повреда по чл. 129, ал. 2 от НК.

Изхождайки от доказателствената маса, обезпечаваща времевите, пространствените параметри и личностово участие в противоправното деяние, субективното психическо отношение на подсъдимия към извършеното, следва да бъде оценено като пряк умисъл, съзнавайки общественоопасния му характер и предвиждайки общественоопасните му последици, които е искал. Действал е напълно съзнателно и в спокойно състояние на волята и емоциите си. Фактът, че е нанесен един удар, не може да обслужи защитната теза на подсъдимия и в тази връзка доводите за друга правна квалификация са извън пределите на събраните по делото доказателства за деянието, дееца, вината и не могат да бъдат приети от настоящия съд. Предприетите действия от подсъдимия сочат на възможността да предвиди общественоопасните последици, искайки настъпването им. Точно чрез конкретната агресия, К. реално е имал възможност да формира представи за уязвимостта на мястото, където нанася удара и средството, с което го осъществява. С присъщия за него интелектуален и волеви капацитет /установено по експертен път/ е съзнавал възможността да причини смърт. Дори причинената травма да е средна, съответно по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, то не степента на телесната повреда определя умисъла на дееца в настоящия казус, а в неговото обективно поведение, в което е намерил израз. В случая, за да се разреши въпроса относно действителното представено съдържание на дееца изисква комплексна оценка на всички обстоятелства, които характеризират деянието и последиците от него. Причинените наранявания, съответно степентта и тежестта им, респективно и категоризирането им като определен вид телесна повреда е релевантен фактор, но не единствен. В този смисъл, не може да бъде споделено възражението на защитата, че умисълът на К. бил насочен към реализиране само на телесно увреждане, а не към смърт. Прякото външно въздействие върху пострадалия, изразило се в удар с хладно оръжие от непосредствена близост в лявата част на гръдната кухина, интензитетът на същия и внезапността му, жизненоважната част от тялото - локализирано в сърдечната област, в която са разположени жизненоважни органи /сърце, бял дроб, магистрални кръвоносни съдове/, по един недвусмислен начин сочат на наличието на пълно, ясно и точно съзнание у К. за обществената опасност на извършваното и последиците от него, които очевидно е искал. Действията му при изложената фактическа обстановка доказват връзката между упражненото насилие и желания летален изход. В случая се касае за грубо и арогантно посегателство върху живота на пострадалия К., изненадващо за него, по начин и със средство - нож, годно да причини смърт, дори и при по – нисък интензитет на удара, а предотвратяването на леталния изход е резултат, за който К. няма никаква заслуга, т.е. поради причини стоящи извън волята на К. - намеса на приятелите на пострадалия и органите на реда в лицето на св. И. и св. П., отвеждането му в болница с оказана адекватна лекарска намеса, са съдействали за стопиране на по - нататъшни усложнения, за което е способствало и оказаната специализираната медицинска интервенция в Клиника по „Хирургия“ при УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ гр. Плевен.

Не могат да бъдат споделени изтъкнатите от защитата доводи, че липсва мотив, вътрешни подбуди за подсъдимия, да лиши от живот постр. К.. Мотивът се отнася до субективната страна на деянието и чрез него се формира умисъла у дееца. В практиката е възприето становището, че когато липсва личен мотив за убийство, а основният такъв на дееца е чрез него да покаже неуважение към обществото, тогава престъплението е извършено по "хулигански подбуди". Прокуратурата не е квалифицирала деянието по чл. 116, т. 11 от НК, а по чл. 115 от НК, поради което е необходимо да се отговори на въпроса, имал ли е личен мотив К. да реализира престъпното деяние.

Безспорно е, че подсъдимият и пострадалият не са се познавали. Безспорно е, че К. е бил повикан в „помощ“ на Е.овците, да „подкрепи“ приятелите си. На приетата и установена безспорна фактическа обстановка съответства и мотива – поведението на подсъдимия е било такова в израз на войнствена си нагласа и демонстрирайки принадлежността си към доминантите /компанията на Е.овците/, е посегнал на живота на пострадалия, без реално да е налице предизвикателно отношение от страна на както на постр. К., така и на постр. П.. Според становището на защитата на подсъдимия, умисълът бил евентуален, което било равнозначно на това, че опит за убийство при такъв е невъзможен.

Обективираните фактически действия на К. игнорират възможността да се приеме, че подс. К. само е "допускал" настъпването на общественоопасните последици, за да се обоснове тезата за евентуален умисъл и съответно липсата на престъпление. Съпътстващите по интензитет престъпното деяние причинителски действия на подсъдимия налагат извод, че у К. е съществувал пряк умисъл за умъртвяване, а не такъв за причиняване само на телесна повреда. Дори и да се приеме, че подсъдимият е искал настъпването един от няколкото възможни престъпни резултата - смърт или телесна повреда, то същият е действал при алтернативен умисъл, като форма на прекия умисъл, без тази по-лека степен на вината да променя решаващите изводи за съставомерност на извършеното деяние. Визираната форма на виновно поведение навежда на насоченост към постигане на различни резултати - телесна повреда или умъртвяване, което пряко е преследвано, очаквайки настъпването на един резултат, който и да е от тях. При действието на подсъдимия по описания начин, абсолютно добре е съзнавал, че не може да отмери насилието си така, че да го ограничи само до причиняването на увреждания, изразяващи се в накърняване телесния интегритет и да изключи травми, несъвместими с живота, поради което в съдържанието на умисъла му, се включва и представата за възможност от летален изход, за предотвратяването на който, самият К. не е положил усилия. / В тази посока са Р № 24/5.05.1997 г. по н.д. № 452/1996 г. I н.о. на ВКС, което сочи, че дори и да се приеме, че подсъдимия е искал настъпването на един от няколкото възможни престъпни резултата, в това число и телесна повреда на пострадалия, то е действал с алтернативен пряк умисъл. При това психическо отношение на дееца е възможен опит към убийство. Принципът е, че когато деецът действа с алтернативен пряк умисъл и поради независещи от него фактори причини по - лекия от резултатите, той следва да отговаря за опит към по - тежкия престъпен резултат. Казано иначе, поведението на подс. К. и при такъв умисъл съставлява опит към убийство, а не за телесна повреда/. Категоричността на изводите за наличие на умисъл към летален изход на жертвата се установява от гласните и писмените доказателства и доказателствени средства, експертните заключения, констатирали увреждането и неговото локализиране. Като следва да се добави посока на удара в областта на гърдите и то с нож, внезапно, от непосредствена близост, което навежда извода, че ясно е съзнавал възможността да настъпи смъртта му, към която е бил насочен целеустремения му волеви акт, съвсем не е произволен. Целенасочено е отправил удара си срещу тялото на постр. К. - лявата част на гръдната кухина, като е предвиждал, че могат да настъпят общественоопасните последици и е искал да причини смъртта или телесна повреда /без значение кой от двата резултата/, в случай, че нараняването се окаже недостатъчно дълбоко, както е в случая. Единствено своевременното съдействие от страна на свидетелите и постъпването в болнично заведение за оказване на спешна медицинска помощ са допринесли за ограничаване на по-тежки последствия. Доброволен отказ от опит за довършване на изпълнителното деяние по смисъла на чл. 18, ал. 3 от НК има, когато деецът по собствена подбуда се е отказал да довърши изпълнението на престъплението или е предотвратил настъпването на общественоопасните последици.

Налице е довършен опит, изпълнителното деяние е завършено, К. е реализирал необходимото за настъпване на целения съставомерен резултат, но не са настъпили предвидените в закона и целени от дееца общественоопасни последици - смъртта на К.. Не нанасянето на втори удар спрямо пострадалото лице не означава доброволен отказ, тъй като опитът е довършен. От факта, че е реализиран само един удар, не може да се направи извод, че се е отказал да довърши престъплението и не променя правната квалификация, след като обективно К. е сторил необходимото за осъществяването му. В този смисъл за демотивация да довърши деянието или да предотврати настъпването на престъпните последици не може да се говори. Освен това, установените фактически констатации налагат да се приеме, че не се касае за доброволен отказ по смисъла на чл. 18, ал. 3 от НК. Нанесения удар с ножа е провокирал ответната реакция на пострадалия и намиращите се в близост свидетели, са парирали възможността за по-нататъшна агресия.В този смисъл, очертаната доказателствена съвкупност и тежест на установената фактология, са релевантни за съставомерността на инкриминираното деяние и неговото авторство. Същите обосновават доказаност на повдигнатото обвинение и ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия К. именно по чл. 115, вр чл. 18, ал. 1 от НК, чийто обективни и субективни съставомерни признаци е осъществил.

Освен това настоящата инстанция изхожда от съвкупността на всички обстоятелства, установени във връзка с извършеното престъпление, и по специално от предшестващото поведение на виновния, като нараняването е причинено с предмет - нож, годно средство да умъртви пострадалия. Последното К. взел със себе си когато от дома му дошъл да го вземе св. Й., с управлявания от св. Б. служебен автомобил, за да „спасяват Е.овците“. Освен това същият повикал със себе си и племенника си. В последствие се върнали взели и още три лица отново „въоръжени“ с предмети като бухалки и прочеее.

Не е налице и възможност за преквалифициране по чл. 132 от НК, защото от събраните и обсъдени по делото доказателства не се установява подс. К. да се е намирал в състояние на силно раздразнение, което да е предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или клевета против него или близките му, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за тях. За да е налице подобно състояние би следвало съзнанието на дееца да е до такава степен овладяно от чувствата, поради което възможността му правилно да ръководи постъпките си до значителна степен е намалена.

В конкретния случай, самият подсъдим първи е проявил агресивност по отношение на пострадалия, като му е нанесъл изненадващ и непредизвикан удар с нож /прободно- порезна рана/ в областта на гръдния кош, съвсем безпричинно към постр. К., без изобщо лично да е бил провокиран от него.

Особено показателни в това отношение са изводите от заключението на изготвената съдебно психолого-психиатричната експертиза, отхвърлящи категорично възможността подс. К. при реализиране на криминализираните деяния да е бил под непреодолимото въздействие на физиологичен афект. Затова и при извършването на инкриминираното деяние, последният не е изпадал в състояние на силно раздразнение, което да му пречи правилно и разумно да ръководи постъпките си, както правилно е приел първия съд.

Абсолютно пълно, подробно и обосновано окръжния съд е отговорил на възраженията на защита на подс. К. относно субективната страна на вмененото му деяние по чл. 115, вр чл 18, ал. 1 от НК, което настоящата инстанция напълно споделя.

Несъмнено подсъдимият К. е осъществил от обективна страна и състава на престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК, дотолкова, доколкото по същото време и на същото място - 21.08.2022 г. в гр. Плевен, причинил на Р. Д. П. от гр. Д. Митрополия средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст, довело до тайно затрудняване на дъвченето.

От обективна страна за извършено чрез действие, при което като подсъдимият К. е нанесъл удар в областта на главата на постр. П., което е довело до реализиране на резултата - счупване на долната челюст, довело до тайно затрудняване на дъвченето. Налице е пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и полученото телесно увреждане при пострадалия, установимо от заключението на съдебно-медицинския експерт, касаещ механизма на причиняване на нараняването. Същото сочи, че нанесеният удар в главата на постр. П. е елемент от причинно-следствения процес на деянието, довел до счупване на долната челюст. Визираното нараняване запълва обективните признаци на трайно затрудняване дъвченето на пострадалото лице, поради което правилно проверявания съд е достигнал до извод, споделян и от настоящия, че са налице от обективна страна елементите от състава на престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК.

От субективна страна, подс. К. е действал при пряк умисъл, като е съзнавал, че нанася удар, целенасочено отправен в областта на главата на подстр. П.. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните последици, като е искал да нанесе удар в областта на лицето на пострадалия. От анализът на доказателствената маса се установява по несъмнен начин, че подс. К. е действал в състояние на вменяемост, което не се спори по делото.

Настоящият съдебен състав, споделя преценката на първоинстанционния съд относно вида и размера на наложените наказания по отношение на подс. К., с изключение единствено относно размера на наложеното наказание, касаещо деянието по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

За престъплението по чл. 115, вр. чл. 18 от НК, законодателят е предвидил наказание "Лишаване от свобода" от 10 до 20 години, а за това по чл. 129, ал. 2 от НК - "Лишаване от свобода" до 6 години.

По отношение на първото деяние /чл. 115, вр чл. 18 НК/ - В случая първостепенния съд е посочил подробно релевантните за наказанието обстоятелства, включително и тези за личността на подсъдимия и е определил неговия размер. Преценил е и степента на осъществяване на намерението, съобразно чл. 18, ал. 2 от НК - останало във фазата на опита по независещи от дееца причини и е индивидуализирал наказанието при условията на чл. 54 от НК, а именно – 13 години лишаване от свобода.

Вярно е, че по отношение на явната несправедливост на наложеното наказание, подсъдимият и защитата му не изтъкват нови и обстоятелства, а поддържат същите като пред първата инстанция, сочейки че смекчаващите отговорността обстоятелства били недооценени в пълнота от проверявания съд. Чисто във времеви аспект, поведенческите прояви от страна на подс. К. не показват някаква драстична престъпна нагласа, като съдебната му биография е обременена с осъждания, но същият към момента на извършеното е бил реабилитиран, т.е. се счита за неосъждан. От тази гледна точка може да се приеме, че характеристичните данни за подсъдимия, не са отрицателни. Не е трудово ангажиран.

Настоящата инстанция намира, че е възможно да се отмери едно по - ниско, дори и не драстично намалено наказание, което би могло да удовлетвори чувството за справедливост. В този смисъл намира, че едно наказание в размер на 10 години лишаване от свобода би се оказало адекватно на тежестта, обществената опасност, морална укоримост на извършеното престъпление, като в по - пълна мяра ще бъде съобразено с конкретния случай и личностния профил на подс. К.. В този размер наказанието също би било справедливо възмездие за извършеното деяние и средство за постигане целите, визирани в чл. 36 от НК, без обаче да се приема и тълкува превратно оценката на посочените обстоятелства или да се пренебрегва постигането на целите, както на личната, така и на генералната превенция. По този начин би се гарантирало в личен план, достатъчно време на К. да преосмисли поведението си за в бъдеще и същевременно би било предупреждение за останалите членове на обществото, склонни към подобни противообществени прояви.

В този смисъл, искането на К. чрез защитника си е основателно, поради което на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, атакуваната присъда следва да бъде изменена в частта й относно наложеното наказание на подсъдимия К. за деянието по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, с намаляването му на от 13 години лишаване от свобода на 10 години лишаване от свобода.

По отношение на деянието по чл. 129 от НК, отново първостепенният съд подробно е посочил релевантните за наказанието обстоятелства, включително и тези за личността на подсъдимия и е определил неговия размер и е индивидуализирал наказанието при условията на чл. 54 от НК, а именно - в размер на 2 години лишаване от свобода, с което настоящата инстанция напълно се съгласява. Намира същото са определено в съответствие с изискваният на чл. 35, ал. 3 и чл. 36 от НК.

Налице са условията на чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на подс. К. на едно общо, най - тежко наказание. С оглед на намаленото по размер наказание за престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, следва да се измени присъдата и в тази й част, като му се определи за изтърпяване едно общо, най - тежко наказание от 10 години "Лишаване от свобода".

С оглед изменението на определения размер на наложеното общо и най - тежко наказание "Лишаване от свобода", не следва да се променя първоначално определеният режим на изтърпяване на наложеното наказание 10 години лишаване от свобода, тъй като същият се явява съобразен с нормите на ЗИНЗС – чл. 57, ал.1, т. 2, б. „а“от ЗИНЗС.

Правилно първия съд, на основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачел и приспаднал времето, през което подс. К. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

По тези съображения, въззивният състав намира, че следва да бъде изменена постановената първоинстанционна присъда в наказателно-осъдителната й част по отношение на размера на наложеното на подс. К. наказание за деянието по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, а депозираната жалба от защитата на подс. К., в останалата й част, да се остави без уважение.

Не се откриват и основания за отмяна или изменение на присъдата в гражданско - осъдителната й част, като изложените мотиви са напълно споделяеми. Т. К. се явява пострадал по смисъла на чл. 74 от НПК от деянието по чл. 115, вр. чл. 18 от НК и като такъв има право да претендира обезщетение за претърпени от престъплението вреди. Установено е, че е налице вреда, противоправно поведение, причинна връзка и вина. Налице са основания за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия К., доколкото пострадалото лице е претърпяло неимуществени вреди от извършеното престъпно деяние и са годно деликтно основание за репарирането им като негова последица. Искът се явява доказан освен по основание, но и по размер, като съгласно чл. 45 от ЗЗД подсъдимият В. К. следва да обезщети виновно причинените неимуществени щети, а по категоричен начин е установена причинната връзка между извършеното от него престъпно деяние и вредните последици за Т. К.. И като е уважил предявеният иск в пълният предявен размер - от 50 000 лева, окръжният съд е съобразил данните по делото за търпените от постр. К. болки и страдания в продължителен период от време и с висок интензитет, съобразно медицинската документация, изготвените по делото експертизи и показанията на свидетелите, които болки и страдания продължават и до днес, а прогнозата за пълно възстановяване на пострадалият не е благоприятна. Законосъобразно обезщетението е присъдено ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 21.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Законосъобразно е произнасянето на съда по разноските и веществените доказателства.

Следва да се присъдят претендираните и допълнително сторени пред настоящата инстанция разноски за повереник от страна на частния обвинител и граждански ищец - Т. Р. К., установени и доказани в размер на 1500 лева, видно от представеното по делото пълномощно /л. 106 от ВНОХД № 128/2024 г./.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната съдебна инстанция не установи наличието на съществени и неотстраними процесуални нарушения.

Водим от горното и на основание чл. 337, ал.1, т.1 и чл. 338 от НПК, Великотърновският апелативен съд