Решение № 1936 от 29.4.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 1300/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Я. Д. Г. от [населено място] против отказ на Зам. Кмета по ИИ на Община К., обективиран в писмо с изх.№94-М-1249-3#3/02.12.2025 год. по подадено от Я. Г. заявление вх. №94-М-1249-3 от 26.11.2025 год. за издаване на удостоверение за наличие или липса на съставен Акт за общинска собственост за ПИ с идентификатор 35167.507.328 по КККР на [населено място] и за заверяване на молба – декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ за извършване на заявената административна услуга, по съображения за неговата материална незаконосъобразност. Жалбоподателката поддържа, че към писмото не е приложен документ, от който да е видно каква е представителната власт на лицето подписало същото. Твърди също така, че до момента няма подадено такова заявление от собственик за издаване на заповед по реда на чл.16 от ЗУТ за процесния имот. Направено е искане за отмяна на обжалвания отказ на Зам. Кмета по ИИ на Община Казанлък. Ответникът по жалбата – Зам. Кмет на Община Казанлък, чрез процесуалния си представител юриск. Д., в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Направено е искане жалбата да бъде оставена без уважение и за постановяване на съдебно решение, с което жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: Жалбоподателката в настоящото производство – Я. Д. Г., с вх. №94-М-1249-3 от 26.11.2025 год. е подала заявление до Кмета на Община Казанлък, за издаване на удостоверение за наличие или липса на съставен Акт за общинска собственост за СОС с идентификатор 35167.507.328 и за заверяване на молба – декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка, подадена до Н. Н. К. с район на действие Районен съд – Казанлък (лист 24 и сл.). Искането за издаване на удостоверение, респ. за заверка на молба – декларация във връзка със снабдяването с нотариален акт по чл.587, ал.2 от ГПК, касае недвижим имот – ПИ с идентификатор 35167.507.328 по КККР на [населено място], с площ от 603.00 кв.м., с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), частна собственост, в урбанизирана територия, за който не притежава документ за собственост. Към искането са приложени скица №15-1199431 от 19.07.2025 год. на поземлен имот с идентификатор 35167.507.328, издадена от СГКК – [населено място], удостоверение от Областния управител на Област Стара Загора и документ за внесена такса за извършване на заявената административна услуга. С писмо изх.№94-М-1249-3#3 от 02.12.2025 год., подписано от Зам. Кмета по ИИ на Община Казанлък, заявителката е уведомена че за процесния имот има влязъл в сила ПУП, одобрен със Решение №410/27.04.2021 год. на Общински съвет Казанлък и за него има подадено заявление от собственика, за издаване на заповед по чл.16 от ЗУТ. В писмото няма изрично волеизявление за отказване от извършване на заявената административна услуга, но от съдържанието може да се направи извод, че де факто е налице отказ за извършването й. По делото са приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по подаденото от Я. Г. заявление за издаване на удостоверение относно собствеността на имот, ведно с искане да бъде заверена молба-декларация във връзка със снабдяването й с нотариален акт по чл. 587, ал. 2 от ГПК. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното: Заявеното от жалбоподателката искане до Кмета по ИИ на Община Казанлък, по подаденото от Я. Г. заявление вх. №94-М-1249-3 от 26.11.2025 год. за издаване на удостоверение за наличие или липса на съставен Акт за общинска собственост за СОС с идентификатор 35167.507.328 и за заверяване на молба – декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка във връзка със снабдяването й с нотариален акт по чл.587, ал.2 от ГПК, по своята правна същност представлява искане за извършване на административна услуга по смисъла на §1, т.2, б.“а“ от Закона за администрацията, за издаване на документ по чл.21, ал.3 от АПК, за която административна услуга, по аргумент от §8 от ПЗР на АПК, са приложими регламентираните в Административнопроцесуалния кодекс правила за издаване на индивидуални административни актове. В случая компетентният по смисъла на чл.587, ал.2 от ГПК административен орган – Кмета на Община Казанлък, е бил надлежно сезиран от Я. Г. на 26.11.2025 год. с искане за издаване на удостоверение за наличие или липса на съставен Акт за общинска собственост за СОС с идентификатор 35167.507.328 и за заверяване на молба – декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка. Доколкото в Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, предоставяни от Община Казанлък, не е предвиден срок за извършване на заявената административна услуга, приложение следва да намери общата разпоредба на чл.57, ал.2 от АПК, съгласно която административният акт по чл.21, ал.2 и 3 се издава до 7 дни от датата на започване на производството. Следователно в случая срокът за извършване на заявените от Я. Г. административни услуги по подаденото от нея заявление вх. №94-М-1249-3 от 26.11.2025 год. и изтича на 02.12.2025 год. Именно на тази дата е издадено и оспореното писмо. На първо място съдът намира, че писмото е подписано от компетентен орган и като такова не е нищожно. По делото е представена Заповед №190/01.02.2024 год., издадена от Кмета на Община Казанлък, с която е упълномощен зам. Кмета „Икономика и инвестиции“ да подписва писма и удостоверения, издавани във връзка с дейността на Дирекция „Местни приходи“, отдел „Общинска собственост“ и т.н. Доколкото в случая е заявена услуга свързана с дейността на отдел „Общинска собственост“, то съдът намира, че зам. Кмета „ИИ“ е надлежно упълномощен да отговори на подаденото заявление за извършването на административната услуга. Следователно писмото е издадено от компетентен орган и в рамките на делегираните му правомощия и в предвидения от закона срок. Административната услуга, с искане за извършването на която е бил сезиран Кметът на Община Казанлък, е елемент от охранителното производство по чл.587 от ГПК за издаване на нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез обстоятелствена проверка. Извън компетентността на административния орган е да преценява наличието или отсъствието на предпоставките за придобиване по давност на имота, за който се иска удостоверяването, както и да се произнася по конкуренция на материални права, респ. да извършва проверка относно наличието на други титули за собственост и съответно да конституира и уведомява заинтересовани лица по реда на чл. 26, ал. 1 АПК. Доколкото заявената услуга се свързва единствено с удостоверяване по установения ред и форма на определени обстоятелства, в кръга на компетентността на органа, константна е съдебната практика, че в административното производство за извършване на тази административна услуга няма заинтересовани лица, които да следва да бъдат уведомявани, съотв. да им бъде предоставяна възможност за изразяване на становища или подаване на възражения. С оглед на което оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.149, ал.2 от АПК и против индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.3 от АПК, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е основателна. Както беше посочен административната услуга, с искане за извършването на която е бил сезиран Кметът на Община Казанлък, е елемент от охранителното производство по чл. 587 от ГПК за издаване на нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез обстоятелствена проверка. Съгласно разпоредбата на чл. 587, ал. 2 от ГПК, когато собственикът на имот няма документ за правото си и не разполага с писмени доказателства, за да удостовери правото си на собственост пред нотариуса или те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от Зам. Кмета по ИИ на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота. Въз основа на тези доказателствата нотариусът се произнася с мотивирано постановление. Ако с него правото на собственост се признава, нотариусът издава на молителя нотариален акт за собственост върху недвижимия имот (чл.587, ал.3 от ГПК). Следователно законодателят, в разпоредбата на чл.587 от ГПК, е регламентирал реда за установяване правото на собственост, като в компетентност на административния орган е възложено единствено да посочи трима свидетели по указание на заявителя и да удостовери, че имотът не е общинска собственост. Компетентен да провери и да удостовери правото на собственост, респ. да откаже да констатира такова, е нотариусът, който в хода на охранителното производство, след събиране и преценка на гласни и писмени доказателства, следва да установи дали е безспорно искането на заявителя за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка и съотв. да издаде мотивирано постановление, с което да признае или да отрече право на собственост на молителя. Ето защо нотариусът, а не административният орган, носи тежестта и отговорността да прецени дали е основателно претендираното право, вкл. дали е налице основанието за придобиването му. В случая, предмет на заявената от жалбоподателката административна услуга, е искане да бъде заверена подадена от Я. Г. молба-декларация за признаване правото й на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка, относно недвижим имот – ПИ с идентификатор 35167.507.328 по КККР на [населено място]. Правомощията на Зам. Кмета по ИИ на О. К., във връзка с така заявената административна услуга, се свеждат до: 1. Извършването на преценка за правния интерес на заявителя и 2. Извършване на проверка дали към молбата-декларация са приложени изискуемите се документи. При наличието на правен интерес за заявителя (който правен интерес е обусловен от обстоятелството, че заверката на молба-декларацията се явява необходим и задължителен елемент в нотариалното производство по чл.587, ал.2 от ГПК) и ако са представени изискуемите се документи във връзка с индивидуализирането на недвижимия имот, административният орган, в условията на обвързана компетентност, е длъжен да удостовери исканите факти и обстоятелства, като отрази в молбата-декларация обстоятелството, дали съответният недвижим имот е общинска собственост и да посочи трима свидетели, указани от заявителя, които да бъдат разпитани в нотариалното производство, като направи заверка на техните данни. Еднозначна и константна е съдебната практика, че ако административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес, кметът е задължен да извърши посочената административна услуга, като органът не разполага с правото на преценка дали да завери или да откаже заверяването на подадената от заявителя молба – декларация във връзка със снабдяването с нотариален акт по чл.587, ал.2 от ГПК. Извън компетентността на административния орган в производство по заверяване на молба-декларация за признаване правото на собственост върху недвижим имот чрез обстоятелствена проверка, е да извършва преценка за наличието на предпоставките за издаване на нотариален акт по чл.587, ал.2 от ГПК. В този смисъл абсолютно ирелевантно за извършването на заявената административна услуга в случая е дали е основателно претендираното право, вкл. дали е налице основанието за придобиването му, като собствеността върху имота и неговият статут не са пречка за попълване на данните в молбата-декларация, тъй като евентуалната колизия на права е в преценката на нотариуса. Не съществува пречка, в молба-декларацията да се впишат всички данни, относими към вещноправния статут на имота, с които общинската администрация служебно разполага, включително одобряването на ПУП, подаденото заявление за издаване на заповед по реда на чл.16 от ЗУТ, и т.н., но при цялостното им съобразяване в охранителното производство по чл.587, ал. 2 от ГПК, единствено нотариусът е компетентен да прецени дали заявителят е придобил право на собственост върху имота т.е. доколко действително е осъществен фактическият състав на чл.79 от ЗС. Правомощията на административния орган са ограничени до удостоверяване на фактите и обстоятелствата, които са от значение за провеждане на охранителното производство пред нотариус във връзка с издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка по чл.587 от ГПК. А отказът за заверка на молбата-декларация на практика води до невъзможност за провеждане на обстоятелствена проверка и за удостоверяване на правото на собственост на жалбоподателката по реда на чл.587 от ГПК. След като в случая Кметът на О. К. е бил надлежно сезиран от лице с правен интерес, с искане за издаване на удостоверение за наличие или липса на съставен Акт за общинска собственост за СОС за ПИ с идентификатор 35167.507.328 по КККР на [населено място] и за заверяване на молба – декларация за признаване правото на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка, органът, в условията на обвързана компетентност, е бил длъжен да извърши заявената административна услуга. С оглед на гореизложеното оспореното писмо, съдържащ имплицитно отказ за извършването на заявената услуга на Зам. Кмета по ИИ на Община Казанлък по подадено от Я. Г. заявление вх. №94-М-1249-3 от 26.11.2025 год. за издаване на удостоверение за наличие или липса на съставен Акт за общинска собственост за ПИ с идентификатор 35167.507.328 по КККР на [населено място] и за заверяване на молба – декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка във връзка със снабдяване с нотариален акт по чл.587, ал.2 от ГПК, следва да бъде отменен, като незаконосъобразен, а преписката върната на компетентния административен орган за извършване на заявената административна услуга при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. По делото е направено искане за присъждане на разноски в полза на ответника, което при този изход на делото е явно неоснователно. Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Старозагорският административен съд