Решение № 4439 от 28.9.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 15939/2022 г.

Предявен е иск с основание чл.109 ЗС. Ищците К. И. Я. и Й. П. Я. твърдят, че са придобили в режим на СИО собствеността върху поземлен имот с идентификатор •••, в който попадат сграда с идентификатор •••, с предназначение – жилищна сграда, многофамилна; сграда с идентификатор •••, с предназначение – хангар, депо, гараж; сграда с идентификатор •••, с предназначение – сграда за търговия. Твърди се, че след придобиване собствеността на дворното място, ищците са получили разрешение за ново до средно свободно застрояване със съответни устройствени показатели. Поддържа се, че част от разрешеното строителство е осъществено с изграждането на сграда с идентификатор •••. Поддържа се също, че изградената в дворното място сграда с идентификатор ••• е изцяло собственост на ищците. Преди ищците да придобият собствеността върху поземления имот и при действието на друг, отменен към настоящия момент регулационен и застроителен план, на дядото на ответницата било издадено строително разрешение да построи временен гараж с размери 3/5 м. и височина 2,00 м. в предния край и 1,80 м. в дъното на границата с Т.К.. Този гараж бил изграден през 1973г. като временен в югозападната част на парцела с лице от ул. „•••“. Твърди се, че ответницата Д. Ш. е индивидуален собственик на ½ ид. ч. от гаража, придобита по наследство от нейните •••, като заедно със съпруга си – ответникът Т. Ш., са собственици в режим на СИО на ½ ид. ч. по силата на договор за покупко-продажба на Н.вижим имот от ••• г., вписан в Служба по вписванията – ••• под акт № •••, том •••, дело •••/•••г. Ищците поддържат, че този временен гараж им пречи да упражняват нормално правото си на собственост върху притежавания от тях терен. Гаражът като постройка без траен градоустройствен статут, се държал без основание в имота им. Той не бил разположен на регулационната граница с ПИ •••, което пречело за точното изграждане на ограда по границата на парцела и използване на цялото дворно място. При одобряване на плана за застрояване и определяне на устройствените му показатели, не се предвиждало запазване на процесния гараж и той се явявал пречка за бъдещото реализиране на разрешеното застрояване. В допълнение се посочва, че гаражът пречи и поради това, че мястото е предвидено за озеленяване, което не може да бъде реализирано. С оглед това се иска бъдат осъдени ответниците да премахнат временният гараж, който е заснет с идентификатор •••. Ответниците Д. П. Ш. и Т. Г. Ш. поддържат, че процесната постройка е временен строеж – гараж, построен през 1973 г. и е тяхна собственост. Не спорят по това, че ищците са придобили собствеността върху поземления имот •••, в който е построен временния гараж, както и че са собственици на сграда с идентификатор •••. Поддържат, че през 2007 г. ищецът К. Я. изявил желание да придобие собствеността върху гаража и в тази насока са водени преговори, но страните не успявали да постигнат съгласие относно продажната цена. Твърдят, че гаражът не пречи на ищците да упражняват правото си на собственост, както и на бъдещото застрояване на имота. Считат иска за неоснователен. Съдът намери за установено от фактическа страна следното: По силата на договор от •••. и решение на ГОНС на гр. ••• от •••. в полза на лицата И. П. С. и Н. И. Я. било отстъпено право на строеж върху държано място съставляващо парцел •••, в кв. ••• с площ 407 кв.м. относно двуетажна жилищна сграда с две самостоятелни жилища / лист 12/. На •••. с нотариален акт № •••, том •••, дело •••/•••г. Н. И. Я. отстъпила на И. С. правото да построи втория етаж от жилищната постройка находяща се в •••, в парцел •••, в кв. ••• / лист 14/ . Установява се, че на •••. на И. П. С. било издадено разрешение за строеж относно временен гараж с размера 5/3 м. и височина 2м. в посоченото по-горе дворно място / лист 15/. По силата на заповед •••/•••г. на Кмета на Община ••• и договор за покупкопродажба на Н.вижим имот, частна общинска собственост по реда на §27 ЗС ищците закупили дворно място с площ от 407 кв.м., съставляващо УПИ ••• по плана на кв. „•••“ одобрен през 1992г. /лист 8-10/. На •••. с нот. акт № •••, том •••, дело •••/•••. на нотариус ••• ищците закупили от Г.К. С.а, И. П. С. и Д. П. С.а ½ ид.ч. от сутеренния етаж на двуетажна жилищна сграда със сутерен, находяща се в •••, построена в УПИ •••, кв.••• по плана на кв. „•••“ / лист 16/. В последствие - на •••. с нот. акт № •••, том •••, дело •••/•••г. на нотариус ••• ищците закупили от Г.К. С.а, И. П. С. и Д. П. С.а целият втори жилищен етаж от двуетажната със сутерен масивна жилищна сграда построена в УПИ ••• / лист 17/. Установява се от представената по делото скица-извадка от кадастралната карта на гр. •••, че УПИ •••, кв. ••• / стар •••/ е заснет като поземлен имот с идентификатор ••• с площ 403 кв.м. и адм. адрес •••. В имота попадат три сгради, както следва: триетажна жилищна многофамилна сграда с застроена площ 122 кв.м. с идентификатор •••; гараж с застроена площ 19 кв.м. с идентификатор •••; и сграда за търговия на два етажа със застроена площ 71кв.м. и идентификатор ••• /лист 6/ . Видно е от представените по делото документи, че сградата за търговия на два етажа, която е разположена в североизточната част на имота по границата с ул. •••, съгласно удостоверението на Община •••, район ••• от •••. е търпим строеж по смисъла на §16, ал.3 ПР ЗУТ / лист 144/ . Относно същата има издадени няколко разрешения за строеж: от •••., от •••., заповед за изменение на КЗСП от •••., както и разрешение за строеж №••• от •••. / лист 127 – 143/ . Относно процесния гараж с идетнификатор ••• се установява, че на •••. в полза на Г.К. С.а, И. П. С. и Д. П. С.а бил издаден констативен нотариален акт № •••, том •••, дело •••/•••г. на нотариус ••• с който те били признати за собственици съответно на ¾ ид.ч. за първата и по 1/8 ид.ч. за всеки един от другите двама / лист 18/. На •••. с договор за продажба, обективиран в нот. акт № •••, том •••, дело №•••/•••г. на нот. ••• П. И. С. прехвърлил на ответницата Д. П. Ш. правото на собственост върху ½ ид.ч. от процесния гараж ••• / лист 52/. Със заповед •••/•••г. на Кмета на Община •••, издадена по заявление на ищеца Я., било одобрено изменение на Подробния устройствен план – План за застрояване на част от кв.••• по плана на кв. „•••“ гр. •••, като за в УПИ ••• е предвидено ново средно свободно застрояване, с устройствени показатели „Жс“ / височина до 5 ет. /15 м., плътност на застрояване 70 %, коефициент на интензивност по малък от 2.0, минимална озеленена площ 30% / лист 155 / . Според заключенията на първоначалната и повторна съдебно-технически експертизи в предвиденото за поземления имот застрояване няма площ, която да не може да бъде осъществена при запазване на гаража. Предвид това, че очертанията на новото застрояване са показани с незадължителни / прекъснати/ линии откъм вътрешността на поземления имот, как точно ще се конфигурира бъдещото застрояване зависи от проектанта, който ще изготвя инвестиционния проект. Вещото лице по първоначалната експертиза сочи, че при спазване на предвижданията по застроителния план относно показателите на застрояване, са възможни различни варианти, като ги е онагледило в приложенията второ и трето към заключението / лист 202/. От заключението на повторната експертиза, изготвено от вещото лице А. Т. е видно, че сградата гараж с идентификатор ••• е разположена на уличната линия откъм улица „•••“, на границата на поземления имот ••• и съседния ПИ •••, като отстои на 0,30м. от плътната ограда на съседния имот. Изградена е от тухлени зидове, с дървена гаражна врата към улицата и дървена врата към двора, която очевидно не се ползва. Покривът на гаража е дървен, едноскатен с ламариново покритие, като дъждовните води са отвеждат в двора. Относно гаража няма предвидено запазване съгласно действуващия план за застрояване /лист 228 и 229/ . Повторната експертиза потвърждава заключението на първоначалната, че са възможни различни варианти на застрояване, при спазване на посочените в плана устройствени показатели, които са максимално допустими, но не задължителни. При разработените и приложени като схеми пет варианта на застрояване вещото лице, установява че част от тях не биха могли да бъдат осъществени, тъй като ще се стигне до нарушаване на някои от показателите по плана. Така например при проектиране на пететажна сграда в рамките на очертаните граници на застрояване би се стигнало до превишаване на коефициента на интензивност, който би надминал предвидените 806 кв.м. / приложение 1/. До подобно състояние би се стигнало и при проектиране на сграда на три етажа, при което се добавя и застроената част на гаража /вариант 4 на заключението/. При него също се надвишава коефициентът на интензивност, като се намалява площта за озеленяване, което го прави Н.опустим. В останалите три варианта – втори, трети и пети е възможно да се реализира строителство със и без запазване на съществуващия гараж и при спазване на всички изисквания на застроителния план. Съгласно обясненията на вещото лице, дадени при изслушване на заключението, предложеният от него вариант 2, който предвижда премахване на гаража, е съобразен с обстоятелството, че той не се запазва съгласно плана за застрояване. Установява се от показанията на свидетеля К., че гаражът е строен набързо от ••• на ищеца, като няма стоманобетонови елементи. В периода от 2004г. до 2008г., по времето когато свидетелят се е занимавал със строителство, водили разговори с ищеца за застрояване на процесния имот, при който коментирали действащия подробен устройствен план. Според свидетеля, запазване на гаража при такова застрояване било невъзможно, тъй като при изкопаването на основите биха се подкопали и стените на гаража и той би се срутил. Освен това в хода на строителството единственият възможен достъп за техника би бил през пространството, където е разположен гаражът, тъй като от другата страна на имота откъм ул. „•••“ достъпът би бил невъзможен. Свидетелката А. поддържа, че живее в съседство с имота на ищеца и познава терена, в който е построен гаражът. Поддържа, че в момента той не се използва за паркиране на автомобил, а вътре се държат вещи. При така установените факти се налагат следните правни изводи: Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Възможността за защита чрез негаторния иск произтича от абсолютния характер на правото на собственост, което, освен че предоставя на титуляра си правомощията на владение, ползуване и разпореждане, е свързано и с възможността му да изисква от всички останали да се въздържат от неоснователно предприети действия, които осуетяват осъществяването на правото на собственика в пълен обем. Според представеното строително разрешение от 1973г. то се отнася за построяване на временен обект. Към този момент теренът е бил държавна собственост, а лицето И. С., комуто е било разрешено построяването на гаража, е бил собственик на етаж в построената чрез суперфиция триетажна жилищна сграда, която понастоящем представлява имот идентификатор •••. Към настоящия момент, съгласно действащия застроителен план, гаражът не е предвиден да се запазва, което е в съответствие с обстоятелството, че същият е временна постройка, която по чл.53а, ал.1 от ЗУТ, подлежи на премахване най-късно до завършване на разрешения строеж. По делото не се твърди и не е доказано за процесната сграда да е изпълнена процедура по даване на траен градоустройствен статут по реда на параграф 50а от ПЗР ЗТСУ, респективно по параграф 17 от ПР на ЗУТ, въпреки че към момента на нейното изграждане може да се приеме, че тя е била в съответствие с чл. 120 от ПП ЗТСУ /отм./ Липсата на траен градоустройствен статут означава, че не съществува нормативно основание ответниците да държат сградата върху терен, който безспорно те не притежават, а е собственост на двамата ищци. Безспорно е в случая, че отношенията между ищците, които са собственици на терена и ответниците не са уредени чрез учредяване на ограничено вещно право или пък по друг начин, например чрез договор за наем. В този смисъл, макар да не е незаконно построен, предвид наличието на строително разрешение, с оглед промяната на собствеността върху терена и липсата на траен градоустройствен статут, държането на гаража в имота на ищците е неоснователно действие. В тази връзка следва да се вземе предвид и това, че към момента, в който е бил изграден – 1973 г., гаражът е имал характер на сграда, обслужваща самостоятелен обект от основното застрояване в парцела. Към този момент И. С. е бил собственик на етаж от жилищната сграда и е ползвал гаража за да паркира автомобила си. Към настоящия момент това състояние не съществува за ответниците, които не са собственици на обект от жилищната и търговската сгради, построени в дворното място. Съдът намира, че макар в заключението на експертизите да се сочи, че изпълнението на предвиденото по подробния устройствен план застрояване е възможно и при запазване на гаража, това не означава, че негово съществуване е състояние, което не пречи на ищците да упражняват правото си на собственост. За да е налице ограничение на собствеността, следва да съществуват противопоставими на собственика на терена права. Когато нарушението се състои в държане на сграда в чужд имот, без за това да е налице съответно основание /учредено право на строеж/, са налице пречки за ищеца да упражнява собствеността си, независимо от обстоятелството, че сградата може да е била законно построена като временна. Следва в тази връзка да се вземе предвид и обстоятелството, че ответниците не ползват сградата по предназначение, тоест за паркиране на превозно средство, а като склад за вещи. Без значение е изтъкнатото в отговора на исковата молба обстоятелство, че ищецът е правил предложения за закупуване на гаража. Желанието на същия да уреди отношенията си с ищците по доброволен начин не се отразява на правата му в терена, нито пък създава основание за ответниците да държат сградата си в чуждия имот. Предвид това съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи. По разноските: Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищците деловодни разноски. Същите са направени в общ размер 2925 лв. /1495,53 евро/ от които: 85 лв. държавна такса / л. 22/, 1 340 лв. разходи за вещо лице / л.133, 216 и 249/ , 1500 лв. адвокатско възнаграждение / л. 4/. Сумата за разноски следва да бъде присъдена в действуващата валута – евро, като се посочи нейната левова равностойност. Мотивиран така, съдът