Решение № 3387 от 16.7.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 469/2021 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по протест на Стефан Янев – прокурор при Окръжна прокуратура-Пазарджик с искане за обявяване на нищожност на Разрешение за строеж № 55/14.05.2016 г. и одобрения на 14.05.2016 г. инвестиционен проект към него на главния архитект на община Септември, с което на „Елтрейд“ ООД е разрешено да извърши строителство на „Микротурбина 20 kW за производство на електроенергия от река Чепинска в землището на с. Варвара - Генераторно помещение, каменно насипна рампа, отводняващ канал и рибен проход за микротурбина“. Релевирани са доводи за нищожност на административния акт, като издаден при пълна липса на фактическо и правно основание. Твърди, че към момента на подаване на искането си дружеството не е притежавало качеството „възложител“ по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ, тъй като не е собственик на имота, който е публична държавна собственост, нито има учредено ограничено вещно право на строеж за обекта и не е концесионер. Посочва, че в издаденото от РИОСВ-Пазарджик решение за ОВОС са посочени други координати, като местоположението на микротурбината се измества на 50м. надолу по течението на реката, поради което счита, че е неотносимо към искането за издаване на разрешение за строеж. Твърди, че е недопустимо издаването на разрешение за строеж без влязъл в сила ПУП или виза за проектиране, както и че е допуснато съществено нарушение на чл. 152, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, тъй като разрешението не обхваща монтажа на хидрогенераторния агрегат и свързването му към разпределителната мрежа на експлоатационното дружество чрез изграждане на кабелно трасе.

В представена писмена защита поддържа протеста и излага доводи за неговата допустимост. Сочи, че разрешителното за ползване на повърхностен воден обект не е влязло в сила (няма правно действие) поради неприключила процедура по чл. 70, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ), а от друга страна е с изтекъл срок – 01.09.2020 г., поради което за „Елтрейд“ ООД не е налице правен интерес към протестирания акт. Твърди, че не е налице хипотезата на чл. 31 ЗВ, тъй като от събраните по делото доказателства е видно, че е изградена каменно насипна рампа, която по изкуствен начин да отклони водата до построеното от „Елтрейд“ ООД генераторно помещение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от страните разноски.

Ответникът – главен архитект на община Септември, чрез процесуален представител адвокат П. И., изразява становище за основателност на протеста, подробно развито в представени писмени бележки. Твърди, че разрешението за строеж е издадено по недопустимо искане, тъй като „Елтрейд“ ООД не е притежавало качеството „възложител“ по смисъла на чл. 161 ЗУТ и без наличието на действащ ПУП. Мотивира се, че с издаденото разрешение е позволено изграждане на малка водно електрическа централа (МВЕЦ) в чужди поземлени имоти (държавни горски имоти) и извън обхвата на р. Чепинска. Сочи, че инвестиционният проект не е одобрен от главния архитект на общината съгласно чл. 144, ал. 1 ЗУТ във вр. § 3, т. 6 от ДР на Наредба № 4/2001 г. Претендира присъждане на разноски по приложен списък.

Заинтересованата страна – „Елтрейд“ ООД, чрез процесуален представител адвокат Е. С. в съдебно заседание и представени писмени бележки излага подробно становище за неоснователност на протеста. Претендира присъждане на разноски по приложен списък.

Заинтересованата страна - Министерството на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуален представител юрисконсулт М. А., излага становище за основателност на протеста.

Заинтересованите страни – Община Септември и Министерството на земеделието, храните и горите (понастоящем Министерство на земеделието и храните) не изразяват становище по подадения протест.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Административното производство е образувано по подадено от „Елтрейд“ ООД искане вх.№ 2600-472/03.05.2016 г. за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за „Микротурбина до 20 kW за производство на електроенергия от река Чепинска в землището на с. Варвара“. Към искането са приложени следните документи: заявление за строеж на генераторно помещение, каменнонасипна рампа, отводящ канал и рибен проход за микротурбина до 20 kW за производство на електроенергия в руслото на р. Чепинска; комплексен доклад за оценка съответствието на инвестиционен проект със съществените изисквания към строежите съгласно чл. 142, ал. 5 и чл. 169, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, изготвен от ЕТ „Лукс 2000-А. Ц.“; констативен нотариален акт от 21.12.2013 г., с който „Елтрейд“ ООД се признава за собственик по покупка и строеж на недвижим имот УПИ I за хотел и ресторант с площ от 1 712 кв.м. в квартал 4а по ПУП на Варварски минерални бани, с. Варвара, ведно с построената в имота сграда –„Хотел и ресторант“ и удостоверение за въвеждането му в експлоатация от 03.12.2012 г.; визи от 20.09.2015 г. и от 29.09.2015 г. на главния архитект на община Септември, с които се разрешава проектиране на микротурбина в руслото на р. Чепинска; предварителен договор от 24.11.2015 г., сключен с „ЕВН България електроразпределение“ ЕАД за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на ЕВН; Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 32170539/01.09.2015 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ със срок на действие: от 01.09.2015 г. до 01.09.2018 г.; Решение № 3-1/2014 от 22.12.2014 г. по оценка на въздействието върху околната среда на РИОСВ-Пазарджик, с което е одобрено осъществяването на инвестиционното предложение за поставяне на микротурбина за производство на електроенергия в руслото на р. Чепинска и Писмо изх.№ КД-01-2611/16.02.2015 г., неразделна част от решението по ОВОС за промяна на местоположението на площадката и инвестиционен проект.

Във връзка с подаденото заявление на основание чл. 148, ал. 2 ЗУТ е издадено протестираното Разрешение за строеж № 55/14.05.2016 г. на главния архитект на община Септември, с което на „Елтрейд“ ООД е разрешено да извърши строителство на обект: „Микротурбина 20 kW за производство на електроенергия от река Чепинска в землището на с. Варвара - Генераторно помещение, каменно насипна рампа, отводняващ канал и рибен проход за микротурбина“, строеж трета категория, находящ се в землищата на с. Варвара и с. Ветрен дол, общ. Септември.

По делото са представени множество документи, които в по-голямата си част са относими към изпълнението на строителството, но не и към процеса на проектиране и издаване на разрешение за строеж.

Представено е писмо от началника на РДНСК-ЮЦР от 30.01.2018 г. (л. 457), в което е посочено, че строежът се извършва в чужди имоти –държавна собственост, без учредено право на строеж или право да се строи в чужд имот по силата на специален закон, без процедиран ПУП и без да е спазена процедурата по чл. 59 ЗУТ за промяна предназначението на земята и е наредено да се предприемат действия по реда на чл. 224, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ.

От „Елтрейд“ ООД е представен констативен протокол от 22.03.2018 г. на комисия от РДНСК, РОНСК БД „ИБР“ и РИОСВ (л. 469) и Писмо изх.№ РД-10-191/16.06.2018 г. на директора на БД „ИБР“ (л. 675), чието становище е, че вследствие на настъпило природно бедствие през август 2015 г. р. Чепинска е променила границите на речното корито за сметка на имоти №№ 000719 и 000808, за които не са извършени действия от собствениците на имотите съгласно чл. 31, ал. 2 ЗВ с цел възстановяване на засегнатите имоти, вследствие на което същите са останали като речно корито на р. Чепинска.

Постъпило е писмо вх.№ 10242/13.12.2021 г. от РДНСК-Пазарджик (л. 596), ведно с приложени документи, в което е посочено, че съоръженията на МВЕЦ са реализирани в речното корито, което в резултат от естествени процеси при високи води на речното течение на р. Чепинска се е изместило, като имоти №№ 00719 и 000808 са залети и са станали част от речното корито и следва да се считат за публична държавна собственост.

Представен е Констативен протокол № 684/05.06.2018 г. на РОНСК-Пазарджик (л. 644) с посочване, че след извършена проверка на място на 30.01.2018 г. е констатирано, че е извършено допълнително уширяване на речното корито непосредствено до съоръжението, както и изгребване на материал от речното дъно и е приложен снимков материал.

С Писмо вх.№ 9120/14.11.2022 г. (л. 1531) областният управител на област Пазарджик посочва, че с негова Заповед № 282/07.08.2005 г. е обявено бедствено положение на територията на община Белово, Велинград, Лесичово, Панагюрище и Пазарджик, но няма обявено бедствено положение на територията на община Септември. В областната администрация липсват доказателства, че в резултат на наводнение р. Чепинска „трайно и безвъзвратно е променила границите на речното си корито за сметка на ПИ № 10104.383.719 и 10104.383.808, нито да са възлагани СМР, с които да се коригира и/или възстанови местоположението на „промененото речно легло“. Същият отговор е получен и от кмета на община Септември.

С Писмо вх.№ 2525/24.03.2023 г. директорът на НИМХ-филиал Пловдив е посочил, че в периода на месеците 01-10.2005 г. през р. Чепинска е преминала висока вълна като пикът е измерен на 06.08.2005 г. при ниво на водата 295 см. по рейка и водно количество 230.62 m³/sec, като при това количество по течението се наблюдават частични разливи извън коритото на реката. Представена е и справка за средно дневните водни стоежи за периода 01.07.-01.09.2005 г. на р. Чепинска при сп. М. Н..

По искане на прокурора и на ответника е изискана информация от БД „ИБР“, в която дирекцията посочва, че разрешителното за ползване на повърхностен воден обект е изпратено до управителя на „Елтрейд“ ООД с придружително писмо с копие до МОСВ, Община Септември и Община Пазарджик, като само до дружеството е изпратено с обратна разписка. Същото не е обжалвано и е влязло в сила на 25.09.2015 г. Решението за продължаване срока на разрешителното е изпратено на 15.03.2019 г. Разрешение за ползване на повърхностен воден обект № 32170539/01.09.20215 г. и Решение № РР-3451/21.01.2019 г. за продължаване срока на действие на разрешението за ползване са обжалван от Община Септември, като с Решение № 3783/03.04.2026 г. по адм. дело № 11362/2025 г. (л. 1786), Върховният административен съд е оставил жалбата без разглеждане като е приел, че Община Септември няма правен интерес от оспорване на актовете.

По искане на страните са допуснати и изслушани свидетелите: Г. Л. П.; Т. Д. П.; Д. М. Д. и К. Г. Я.. Свидетелят П. – общински съветник в община Септември заявява, че коритото на реката не може да се измести, тъй като от едната й страна е ж.п. линията, а от другата – шосе. Твърди, че ВЕЦ е построена върху суха територия. Сочи, че последните 10 години е имало наводнения, реката си е повишавала значително нивото, но Варварските минерални бани са на високо.

Св. П. – работи във Варварски минерални бани от 30 г. заявява, че през м. август 2005 г. е имало голямо наводнение, придошла е много вода за около 2 дни, останала е в коритото на реката, но пространството между подпорните стени на теснолинейката и шосето било залято. На около 150 м от ВЕЦ е имало въжен мост, който е бил отнесен от реката, понастоящем е възстановен.

Св. Д., кмет на с. Варвара, посочва, че през м. август 2005 г. е валяло много, но реката никога не е излизала извън подпорните стени. Заявява, че на мястото на ВЕЦ е била суха територия и е имало дървета, но е бил изграден бент – улей от бетон с циментово заграждение, за да се отклони водата към ВЕЦ. Твърди, че дървеният мост не е пострадал през 2005 г. от придошлата река и е различен от въжения, който е на 1 км. от ВЕЦ.

Св. Я. заявява, че работи във Варварски минерални бани от 1992 г. с едно прекъсване от три години. Посочва, че м. август 2005 г. нивото на реката се вдигнало, като в двора на банята имало около 1 м тиня и вода. Мостът между ветрендолската и варварската баня бил откъснат.

Съдът кредитира показанията на свидетелите относно придошлите води на р. Чепинска.

По делото е допуснато и изслушано заключение по комплексна съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно дадено. Вещите лица са посочили, че линията, получена от координатите, посочени в Разрешително № 32170539/01.09.2015 г. за ползване на повърхностен воден обект пресича имоти с идентификатори 10104.383.825 (предишен 10104.383.719); 10104.383.827 (предишен 10104.383.734), землище с. Варвара и имот 10851.600.622, землище с. Ветрен дол. Координатите, посочени в чертеж „Ситуация“ от част „Архитектурна“ на инвестиционния проект, както и в трасировъчен план на част „Геодезия“, попадат в имоти с идентификатори 10104.383.825 (предишен 10104.383.719); 10104.383.826 и 10104.383.827 (предишен 10104.383.734) в землището на с. Варвара. В разрешението за строеж не е посочен конкретен имот за изпълнението на строежа, като разрешените СМР не попадат в обхвата на имот УПИ I за хотел и ресторант, кв. 4а по плана на Варварски минерални бани. Посочено е, че разрешеното строителство с разрешението за строеж не попада в графично оказаната зона на виза за проектиране от 20.09.2015 г. на главния архитект на Община Септември, съгласно която в обхвата на зоната за проектиране на микротурбината попадат части от имоти с идентификатор 10104.383.827 и 10851.600.622.

При извършена проверка на място експертите са установили, че е изпълнен стоманобетонов водоплътен елемент (дънен праг) с височина 30 см. над дъното на реката, който служи за подприщване на водното ниво и насочване на водата към входното съоръжение на МВЕЦ. Изградена е предвидената по проект каменнонасипна рампа, изпълнено е водовземното съоръжение, генераторното помещение, като пред него е оформена бетонова площадка, стоманобетоново корито с поставена на място шнекова турбина и е осъществена връзката с долната вада (отводящия канал), като местоположението на изпълнените съоръжения отговарят на координатите от инвестиционния проект. Посочено е, че имотите, които попадат в обхвата на строежа нямат статут на урбанизирана територия и за тях няма влязъл в сила ПУП – ПР и ПЗ, тъй като е горска територия. Микротурбината с генераторното помещение, бетонов захранващ канал и бетонов отвеждащ канал попадат изцяло в имот с идентификатор 10104.383.825. От изготвения към инвестиционния проект доклад „Хидравлика и хидрология“ вещите лица заключват, че може да се каже, че МВЕЦ е разположена в рамките на речното легло. Не могат да дадат отговор дали реката е променила коритото си за сметка на имоти с идентификатор 10104.383.825 и 10104.383.826, тъй като към протокол от 22.03.2018 г. на служители на РДНСК, РОНСК, РИОСВ, БДИБР, РДГ и Община Септември липсват геодезически снимки и скици.

Посочват, че границите на течението на р. Чепинска, отразено в лесоустройствения план от 2013 г. съответстват на изработената КВС, послужила при издаване на разрешението за строеж.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Протестът е допустим като инвокиращ нищожност на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което по аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК подаването му не е обвързано със срок, а разгледан по същество - неоснователен по следните съображения:

Нищожни са онези актове на администрацията, които поради радикални, основни недостатъци, засягащи компетентността на органа, който ги издава, поради формата, в която се издават, или съдържанието, което трябва да имат, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога - до унищожаемост: 1). всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2). порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление; 3). съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум); 4). нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен на това основание би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание на нито една правна норма, само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание; 5). превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до унищожаемост на акта, и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.

По делото не е спорно, че обжалваното разрешение е издадено от компетентния за това административен орган, в кръга на предоставените му по закон правомощия, съгласно чл. 148, ал. 2 ЗУТ, според който разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината.

Актът съдържа минимално изискуемите реквизити по чл. 59 АПК, фактически и правно мотивиран е, поради което не е налице съществен порок на формата, който да води до липса на волеизявление. Разрешението за строеж е издадено в предписаната от закона форма, при изложени фактически и правни основания за издаването му в съответствие с чл. 148, ал. 9 ЗУТ.

Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да опорочават административния акт до степен на нищожност. Разрешението за строеж е издадено въз основа на одобрени инвестиционни проекти в съответствие с изискването на чл. 148, ал. 4 ЗУТ.

Действията по съобщаване на разрешението за строеж на заинтересованите лица и на органите на ДНСК не са действия по издаването му, а последващи действия, ergo, нямат правно значение за преценката за действителност на протестираното разрешение за строеж.

Неоснователно е твърдението в протеста и на ответника, че „Елтрейд“ ООД няма качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ и съответно не е било правно възможно изобщо разглеждането на заявлението за издаване на разрешение за строеж. Съгласно цитираната разпоредба, възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Възложителят или упълномощено от него лице осигурява всичко необходимо за започване на строителството.

В случая „Елтрейд“ ООД се позовава на издаденото му Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 32170539/01.09.2015 г., с което на дружеството е разрешено ползването на води от р. Чепинска с цел изграждане на нови съоръжения за водовземане и за линейна инфраструктура, пресичаща воден обект, като е предвидено изграждане на съоръжения за поставяне на микротурбина до 20 kW за производство на електроенергия в руслото на р. Чепинска. Наличието на това разрешително навежда на третата хипотеза на цитираната по-горе норма на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, а именно – заинтересованата страна притежава качеството на възложител, тъй като има правото да строи в чужд имот по силата на закон. Доколко действително посоченото разрешително представлява достатъчно основание, овластяващо дружеството да строи в държавния имот в случая е ирелевантно. Същественото е, че „Елтрейд“ ООД е поискало издаването на разрешението за строеж, позовавайки се на съществуващ закон, който позволява на възложителите да изискват такава, като се е лигитимирало с документ (разрешително), който му е издаден с цел изграждане на микротурбина. Поради това, като е приел молбата за подадена от правоимащо лице, въз основа на съществуваща правна норма и подкрепена със съответните документи и е уважил искането за издаване на виза, ответникът е постановил валиден акт, който поражда съответните правни последици, а доколко дружеството отговаря на изискванията е въпрос по законосъобразността на разрешението, а не води до неговата нищожност.

По същите съображения е неоснователен и доводът за нарушения на разпоредбите на чл. 7, ал. 5 от Закона за държавната собственост (ЗДС) и чл. 62, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), според които:

Чл. 7, ал. 5 ЗДС, В случаите и при условията, определени със закон, с решение на Министерския съвет върху имоти – изключителна и публична държавна собственост, може да се учредяват ограничени вещни права, когато това е необходимо за:

1. изграждане на национален обект;

2. трайно задоволяване на обществени потребности;

3. изграждане на линейни обекти на техническата инфраструктура, непопадащи в т. 1 и 2 – когато няма друга техническа възможност или когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно.

Чл. 62 ЗЕ, Когато изграждането или разширението на площадкови енергийни обекти, както и на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия или на части от тях и на свързаните с производството съоръжения и площадки за депониране на производствени отпадъци се извършва върху имот - държавна собственост, компетентните държавни органи учредяват в полза на лицето, което ще изгражда и експлоатира енергийния обект, възмездно право на строеж върху земята по реда на Закона за държавната собственост без търг или конкурс.

От съдържанието на разпоредбите е видно, че за изграждане в имот публична държавна собственост на линейни обекти на техническата инфраструктура и на хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия поначало е необходимо учредяване на ограничено вещно право и съответно на възмездно право на строеж. Но дори и да се приеме, че с издаването на оспореното разрешение за строеж са нарушени или заобиколени тези правни норми, то актът би бил незаконосъобразен, но не и нищожен, като издаден в нарочно предвидено производство по искане на лицето, легитимиращо правото си с определен издаден в негова полза административен акт.

На следващо място, към датата на издаване на оспореното разрешение за строеж, дружеството разполага с разрешително за водовземане и ползване на воден обект, което съгласно Закона за водите (ЗВ), дава право на титуляра му за изграждане на нови съоръжения за водовземане на повърхностни води. Разпоредбата на чл. 46а, ал. 1 ЗВ поставя условие за одобряването на инвестиционните проекти и издаването на разрешение за строеж по реда на ЗУТ за водни обекти публична държавна собственост, а именно представяне от страна възложителя, на разрешително за ползване на воден обект по чл. 44 и чл. 46 ЗВ. Успоредно с това разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 6 ЗУТ (редакция, обн. ДВ, бр. 15 от 2016 г.), изисква задължително разрешително за изграждане на водовземно съоръжение за подземни води и/или разрешително за водовземане, и/или разрешително за заустване на отпадъчни води, за да се одобри и съгласува проект и да се издаде разрешение за строеж. В конкретния случай в разрешителното изрично е посочена цел на ползването, а именно изграждане на нови съоръжения за водовземане и за линейна инфраструктура, пресичаща воден обект – воден обект – р. Чепинска, с посочено точно местоположение. Посочени са схема и параметри на частта от водния обект, който се предоставя за ползване, както и предвидените дейности и съоръжения за изграждане. Проектирането е въз основа на издадена виза по чл. 140 ЗУТ. От приетата по делото строителната документация е видно, че инвестиционното предложение е съгласувано със съответните държавни институции.

Изхождайки от разпоредбата на чл. 46а, ал. 1 ЗВ то следва, че дружеството-жалбоподател притежава качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ, което има право да строи в чужд имот по силата на закон, поради което не са допуснати нарушения на материалния закон, които да доведат до нищожност на оспореното разрешение за строеж. В този смисъл е решение по адм. дело № 6623/2023 г. на Върховен административен съд.

Въз основа на изложеното оспореното разрешение за строеж е издадено в съответствие със съответните законови изисквания по ЗУТ и ЗВ, действащи към онзи момент, и след представяне на всички законово изискуеми документи, въз основа на одобрени по реда на ЗУТ и ЗВ инвестиционни проекти и след провеждане на необходимите предшестващи административни процедури. Оспореното разрешение за строеж не е нищожен акт, защото не е налице пълна липса на предпоставките за издаването му. Отделно от това, не може да се приеме, че оспореният акт е лишен от всякакво законово основание или че същият не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или че правните последици от акта са нетърпими от правовия ред, за да се счете същия за нищожен.

Не се споделя тезата на ответника, че „Елтрейд“ ООД следва да бъде заличено като заинтересована страна по делото. Разрешението за строеж е издадено на 14.05.2016 г. за изграждане на микротурбина за производство на електроенергия от р. Чепинска, като адресат на акта е дружеството. Обстоятелството, че през 2024 г. „Елтрейд“ ООД е продало недвижим имот на територията на община Септември е ирелевантно за настоящия казус, доколкото не се касае за същия имот и/или строеж.

Съответствието с материалните разпоредби на закона в случаите, когато е изтекъл срокът за обжалване на законосъобразността на административния акт, а се иска само обявяване на неговата нищожност, се преценява само с оглед на това дали актът не е лишен изцяло от правно основание – съответно дали към момента на издаването му е била налице валидна материалнпоправна норма, на чието основание е издаден актът. В случая разрешението за строеж е издадено на основание на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, действаща и към момента на издаване на акта, и към настоящия момент без промяна.

Съответствието с целта на закона от гледна точка на преценката за нищожност на акта се изразява в това дали актът не е издаден в условията на злоупотреба с административни правомощия или преследваната с него цел е различна от законовата. По делото няма данни за превратно упражняване на властническите правомощия от страна на главния архитект на община Септември, а издаденият акт е в съответствие с основната цел на ЗУТ да урежда обществените отношения във връзка със строителството и отношенията между участниците в него – чл. 1, ал. 2 ЗУТ.

Протестът е подаден в хипотезата на чл. 149, ал. 5 АПК, поради което дори и да са налице определени пороци при издаването на акта, след като те не го квалифицират като нищожен, следва да доведат до извод за отхвърляне на подадения протест.

С оглед изхода от спора, основателно е искането на процесуалния представител на заинтересованата страна за присъждане на разноски, поради което Прокуратурата на Република България следва да бъде осъдена да заплати на „Елтрейд“ ООД сумата от 1100 евро (2151,41 лева), представляваща 153,39 евро депозит за вещо лице и 946,61 евро адвокатско възнаграждение в определен от съда размер с оглед предявеното възражение за прекомерност и фактическата и правна сложност на делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав