Решение № 92 от 9.6.2026 г. на Районен съд - Петрич по дело № 763/2025 г.

дело № 20251230200763 по описа за 2025 година І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО Производството е с правно основание чл. 59 ЗАНН. Образувано е по жалба на „Е.“ ЕООД ЕООД, с ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление /населено място/, представлявано от Г.А.М. – управител, чрез пълномощника си адв. Е. Г., личен номер на адвокат ••• от АК – Б., със служебен адрес г/населено място/, против Наказателно постановление № 802171-F788451/13.12.2024 г. на Заместник-директор на ТД на НАП С., с което за извършено административно нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 4 от Закон за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, на основание чл. 5, ал. 1 от същия закон на дружеството е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 11644,81 /единадесет хиляди шестстотин четиридесет и четири лева и осемдесет и една стотинки/ лева, равняващи се на 5953,90 /пет хиляди деветстотин петдесет и три евро и деветдесет евроцента/ евро. С депозираната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради неотразяване на действителните факти и обстоятелства, както и поради противоречието му с материалните и процесуалните правила. Излагат се твърдения, че едноличния собственик на капитала на дружеството не е изплатил дивиденти през месец септември 2023 г., а поради грешка в счетоводството към искане за издаване на удостоверение в НАП са изпратени касови ордери за изплатени през месец септември 2023 г. дивиденти, които са били предварително изготвени, но не са били използвани поради промяна в законодателството. Сочи се, че тези ордери не съдържат подпис на получател на сумата, тъй като същата не е изплащана и дружеството жалбоподател е приключило счетоводната година без да е изплащало дивиденти през месец септември 2023 г. Алтернативно на изложеното, се навеждат съображения за наличие на предпоставките за прилагане на разпоредбата за маловажен случай. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното НП. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и всички съображения изложени в нея, като моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски. За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт, който моли съда да отхвърли депозираната жалба като неоснователна и недоказана и да потвърди процесното наказателно постановление като напълно правилно и законосъобразно. Териториално отделение – Петрич към Районна прокуратура – Б., редовно уведомена, не изпраща представител, не взема становище. По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от проведено съдебно заседание на 12.02.2026 г. В качеството на свидетели са разпитани актосъставителят М. С. В., свидетеля по съставяне на акта И. С. В. и Й. И. М. – главен счетоводител. ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ След обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, съдът прие за доказана следната фактическа обстановка: На 17.06.2024 г. органи по приходите при ТД на НАП извършили проверка на търговско дружество „Е.“ ЕООД, по повод искане за издаване на удостоверение по чл. 58 ЗДДФЛ на чуждестранното лице Г.М., едноличен собственик на капитала дружеството и негов управител. В хода на проверката от дружеството били изискани и представени документи, сред които протоколни решения на едноличния собственик на капитала от 11.09.2023 г., 19.09.2023 г. и 26.09.2023 г., както и разходни касови ордери № 12/11.09.2023 г., № 13/19.09.2023 г. и № 14/26.09.2023 г., съдържащи основание „изплатен дивидент“. Въз основа на така представените документи, органите по приходите приели, че през месец септември 2023 г. дружеството е изплатило дивиденти в общ размер на 23 289,61 лева в брой, с което е нарушило забраната по чл. 3, ал. 1, т. 4 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. На това основание, на 17.09.2024 г. М. С. В. – старши инспектор по приходите в ТД на НАП С., офис Б., в присъствието на свидетеля И. С. В., съставила АУАН № F788451 срещу дружеството-жалбоподател за това, че на 17.06.2024 г., с извършено плащане в размер на 9 025,00 лева на 11.09.2023 г., в размер на 9 025,00 лева на 19.09.2023 г. и в размер на 5 239,61 лева на 26.09.2023 г., които представляват изплатен дивидент от дейността на дружеството за 2022 г. в общ размер на 23 289,61 лева, дружеството „Е.“ ЕООД, ЕИК ••• е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ. Непосредствено след съставянето, на 17.09.2024 г., АУАН е връчен на Й. И. М. – упълномощено лице. Срещу така съставения акт, в законоустановения срок, е депозирано писмено възражение от дружеството-жалбоподател, получило вх. № 20273/24.09.2024 г. по описа на ТД на НАП С., офис Б.. Във възражението се излага, че документите за месец септември 2023 г. не отразяват реално извършени стопански операции, като се посочва, че същите били предварително изготвени във връзка с намерение за бъдещо разпределяне на дивиденти, но впоследствие били анулирани поради настъпила законодателна промяна в режима на плащанията в брой и никога не са били реализирани. Към писменото възражение са представени 14 бр. протоколни решения на едноличния собственик Г.М., 14 бр. РКО за изплатен дивидент, 14 бр. мемориални ордери, Счетоводна аналитична справка на сметки „425“ - Задължения за съучастия /Съдружници/, „454 2“ - Разчети за данъци върху доходите на физически лица и „501“/“502“- Каса в лева/Каса в евро - общо, за периода 01.01.2023 г.-31.12.2023 г., 4 бр. хронологични справки на сметки „425“, „454“, „501“, „502“ за същия период, Заповед за отпуск на служителката от счетоводния отдел, пряко ангажирана с дружеството жалбоподател. Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление № № 802171-F788451/13.12.2024 г. на Заместник-директор на ТД на НАП С., в което административнонаказващият орган възприел изцяло залегналата в акта фактическа обстановка, и като се е обосновал на приложените доказателства, е приел, че е налице нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 4 от ЗОПБ от страна на „Е.“ ЕООД с ЕИК •••, и на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ наложил на дружеството-жалбоподател „имуществена санкция“ в размер на 11 644,81 /единадесет хиляди шестстотин четиридесет и четири лева и осемдесет и една стотинки/ лева. НП е връчено на 09.11.2025 г., видно от приложената разписка, в законоустановения срок е депозирана и разглежданата в настоящото производство жалба. В съдебно заседание са разпитани актосъставителят М. С. В., свидетеля по съставянето на акта И. С. В. и Й. И. М. главен счетоводител в „З.к.“ ООД, обслужващо счетоводството на дружеството жалбоподател. Свидетелките В. и В., изнасят идентична на изложената в акта фактическа обстановка, като в кратък разказ описват извършените в хода на производството по издаване на акта действия, както и установява, че нарушението е констатирано въз основа на представени от дружеството документи. Свидетелката Й. М. подробно обяснява, че документите за месец септември 2023 г. са били предварително подготвени и подписани от управителя, но впоследствие са били анулирани и не са породили счетоводни и финансови последици. Свидетелката сочи, че реалното разпределение и изплащане на дивидентите е извършено през месеците юли и август 2023 г., като анулираните септемврийски документи са били погрешно представени пред НАП от неин колега. От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно, се установява, че в счетоводството на дружеството са осчетоводени общо 14 протокола за разпределение на печалба за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. и съответстващите им 14 разходни касови ордера, по които дивидентите са изплатени в периода от 03.07.2023 г. до 30.08.2023 г. Експертизата категорично установява, че в счетоводните регистри на дружеството липсват данни за изплащане на дивиденти през месец септември 2023 г. Не са налице счетоводни записвания, касови движения или други първични счетоводни документи, удостоверяващи изплащане на дивиденти на датите 11.09.2023 г., 19.09.2023 г. и 26.09.2023 г. Следователно по делото се установява, че действително изплатените дивиденти са били изплатени изцяло през периода от 03.07.2023 г. до 30.08.2023 г., а посочените от административнонаказващия орган плащания през месец септември 2023 г. не са били реално осъществени. Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства. ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на страните и приложимия закон, първоинстанционният съд прави следните правни изводи: Относно допустимостта на жалбата: Жалбата, с която е сезиран съдът, е процесуално допустима. Същата е депозирана от лице, което има интерес от провеждането на настоящото производство, срещу акт, подлежащ на оспорване пред РС – Петрич. Спазен е и законоустановеният 14 - дневен срок, считано от датата на връчване на НП. Относно основателността на жалбата, съдът намира следното: При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от жалбоподателя основания. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. АУАН е съставен от компетентно лице съгласно Заповед № ЗЦУ – 384/27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗОПБ наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или от оправомощени от него длъжностни лица. С цитираната Заповед № ЗЦУ – 384 от 27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП, в т. 1. 6. териториалните директори на НАП и техните заместници са упълномощени да издават наказателни постановления за налагане на административни наказания за нарушения на чл. 5 ЗОПБ. Следователно издателят на наказателното постановление има правомощията на наказващ орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Съставеният АУАН и издаденото НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, като е спазена регламентираната процедура по тяхното връчване. При проверка на обжалвания акт от външна страна, съдът не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице, и на формално основание да водят до отмяна на наказателното постановление. В конкретния казус, административнонаказателната отговорност на дружествотожалбоподател е ангажирана за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 4 ЗОПБ, след като административнонаказващият орган е приел, че през месец септември 2023 г. дружеството е изплатило в брой дивиденти на едноличния собственик на капитала в общ размер на 23 289,61 лева. Този факт обаче не се доказа в съдебното производство. Напротив, от събраните по делото доказателства, а именно показанията на свидетелката Й. М. и най-вече от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, се установява по категоричен начин, че през месец септември 2023 г. не са извършвани плащания на дивиденти от дружеството. Съдебно-счетоводната експертиза установява липса на каквито и да било счетоводни записвания, касови операции или други обективни счетоводни данни за изплащане на дивиденти на датите 11.09.2023 г., 19.09.2023 г. и 26.09.2023 г. Вещото лице изрично е заключило, че дружеството не е изплащало дивиденти през месец септември 2023 г. Следователно фактическото основание, върху което е изградено наказателното постановление, се явява опровергано от доказателствата, събрани в съдебната фаза. Административнонаказващият орган е основал изводите си единствено на погрешно представени при проверката документи, без да установи реалното извършване на твърдените плащания. Съществуването на предварително изготвени, но неизползвани документи само по себе си не доказва настъпването на удостоверените в тях стопански операции. За да е налице нарушение по чл. 3 ЗОПБ, следва да е осъществено реално плащане в брой, каквото в случая не е установено. При липсата на доказано плащане в брой през месец септември 2023 г. липсва и обективната страна на вмененото административно нарушение. Съдът намира, че събраните доказателства не установяват по несъмнен и категоричен начин осъществяването на нарушението, описано в АУАН и наказателното постановление. При това положение е налице недоказаност на административнонаказателното обвинение, която следва да се тълкува в полза на санкционираното лице. Изложеното мотивира съда да приеме, че с обжалваното наказателно постановление административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е ангажирана незаконосъобразно, тъй като не се доказа по безспорен и категоричен начин, че дружеството е осъществило от обективна страна състава на вмененото административно нарушение по чл.3, ал.1, т.4 ЗОПБ, поради което и издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно. С оглед крайния изход на спора, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. В тази връзка, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая е направено искане за заплащане на разноски в размер на 741,37 евро /1450 лева/, представляващи адвокатско възнаграждение за производството по настоящето дело, както 200,00 /двеста/ евро, представляващи разноски за изготвената съдебно счетоводна експертиза. Искането е направено своевременно, представен е и съответният документ –Договор за правна защита и съдействие от 7.11.2025г. за изплатена сума в брой, като претендираният размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Ето защо искането се явява основателно и следва да бъде уважено, като ТД на НАП С. следва да бъде осъдена да заплати сторените разноски. Водим от горното, П. районен съд