Решение № 3493 от 27.3.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 255/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „С. TУРС 2001“ ЕООД чрез адв. Р. М. срещу Решение № 1510 от 23.12.2024г. на ВРС, постановено по НАХД № 20243110204168/204г., по описа на ВРС, 28 състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 03-2400333 от 25.09.2024г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Варна, с което за нарушение на чл.28, ал.1 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, вр. чл.275, ал.1 от КТ, на основание чл. 413, ал.2 от КТ, на „С. TУРС 2001“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева. В жалбата касаторът поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва изводите на съда за доказаност на процесното нарушение. Подчертава, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд неправилно е ценил приложените писмени и събраните гласни доказателства, всяко по отделно и в тяхната съвкупност. Оспорва възприетата от съд и описана в АУАН фактическа обстановка, доколкото същата е пресъздадена изцяло на база обясненията на пострадалото лице, а не въз основа на възприятие на актосъставителя на място в процесния обект – хотел „Елена“. Релевира твърдения за липса на допълнително събрани доказателства от административнонаказващия орган в подкрепа на твърденията на пострадалото лице. Изтъква, че от игнорираните от съда свидетелски показания на разпитания отговорник на кухненския блок се установява, че технологично не е възможно подът на кухненското помещение да е бил мокър на мястото на инцидента в следствие протекла вода от хладилните камери. В допълнение сочи, че разпитаната свидетелка е обяснила подробно начина, по който се почистват подовете в кухненските помещения след измиването и подсушаването им, а показанията й не са били обсъдени от съда. Подчертава, че работодателят превантивно е предприел действия за осигуряване на необходимото работно облекло и обувки на работниците с цел да се осигури защитата им от травми, а пострадалото лице, при възникването на трудовия инцидент, е била с лични обувки, а не с предоставените противоплъзгащи чехли, поради което само е допринесло за инцидента. Отправя се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и на издаденото НП, както и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност се прави искане за прилагане на чл. 28 от ЗАНН или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна. В представено писмено становище вх. №3860/05.03.2025г. касаторът поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ответната страна – Директора на Дирекция „ИТ“ – Варна, не се явява и не изпраща представител. В депозирано писмено становище вх. №3898/06.03.2025г., чрез процесуалния си представител юриск. Н. Т., оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за потвърждаване на въззивното решение като правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред РС – Варна е образувано по жалба на „С. ТУРС 2001“ ЕООД против НП № 03-2400333 от 25.09.2024г. на Директора на Дирекция “ИТ” - Варна, с което за нарушение на чл.28, ал.1 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, вр. чл. 275, ал.1 от КТ, на основание чл. 413, ал.2 от КТ, на „С. TУРС 2001“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв. От фактическа страна въззивният съд приел, че на 13.08.2024 г. в хотел „Елена“, к.к. „Златни пясъци“, стопанисван от „С. ТУРС 2001“ ЕООД, Г. М., на длъжност „готвач“, изпълнявала трудовите си задължения в кухнята, при което се подхлъзнала на мокрия под и падайки си ударила главата. В резултат на инцидента работничката изгубила съзнание, като бил повикан екип на „Спешна помощ“. Същият ден след инцидента М. разказала пред служителя на Дирекция “ИТ” – Варна – Р. П., че се е хлъзнала на мокрия под, отивайки към хладилниците. Обяснила, че пред вратата на хладилните стаи винаги имало протичане и често се разливала вода пред тях. На работодателят било издадено предписание, в изпълнение на което на 28.08.2024г. била издадена заповед в случай на разливане на вода, работещите на смяна да подсушат пода веднага със съответните уреди – гумени пера, мопове. Още преди инцидента, на работещите, вкл. на пострадалата, било осигурена работно облекло, но в деня на инцидента същата не ползвала осигурените й противоплъзгащи чехли, а била с маратонки. За да потвърди издаденото НП, въззивният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения срок. Приел, че в тях са описани всички съставомерни признаци на нарушението и са описани всички относими към тях факти, включително са посочени фактите, от които е направен извода, че „С. ТУРС 2001“ ЕООД е работодател. Приел, че правилно от фактическа страна е описано нарушение, което се изразява в допускането на това пода да е мокър, като е посочено от правна страна, че нарушението се изразява в липса на организация за почистването и поддържането на пода по начин, че да ограничи риска от падане. Анализирайки събраните по реда на НПК писмени доказателства и показанията на П., установил, че наличието на вода по пода в процесния ден не е инцидентен случай, нито се касае за рутинно почистване на настилката, а се касае за системно мокър под пред вратата на хладилните помещения. Отчел, че обясненията на св. К. не са достатъчни за да се оборят показанията на актосъставителя. Решаващият съд стигнал до извод, че правилно е приложен и материалния закон, тъй като работодателят не е създал организация за поддържането на пода сух, с което не е осигурил безопасни условия на труд, което представлява нарушение на чл. 275 от КТ вр. чл. 28, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Приел, че в случая не е приложим чл. 28 от ЗАНН предвид наличието на оттегчаващо отговорността обстоятелство - в резултат на нарушението е възникнала трудова злополука. Съдът приел, че наложената санкция, незначително надвишаваща минималния размер, не е несъразмерно тежка на извършеното.. Настоящата инстанция намира обжалваното решение за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. При постановяването му районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, като е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314, ал. 1 от НПК, приложими по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Районният съд е съблюдавал и процесуалните правила относно събирането и оценката на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдил е същите и въз основа на тях е изложил установената по делото фактическа обстановка, и следващите се от нея правни изводи, които настоящият съдебен състав изцяло възприема, и към които препраща в хипотезата на чл.221, ал.2, изр.2 АПК. Правилно въззивният съд е достигнал до извод за осъществен от касатора състав на вмененото му нарушение. ВРС обосновано е приел, че свидетелските показания на К. не са достатъчни, за да оборят показанията на актосъставителя, косвено възпроизвеждащи преките впечатления на пострадалата относно състоянието на пода при възникване на инцидента. В тази връзка неоснователни са релевираните в касационната жалба възражения за извършената от РС-Варна едностранчива оценка на доказателствата и установяване на фактите само на база на показанията на пострадалата. Напротив, анализирайки в съвкупност събраните по делото доказателства, въззивният съд аргументирано е посочил защо кредитира тези на П., а не на К.. В допълнение следва да се посочи, че показанията на К. следва да се преценяват с оглед трудовата й ангажираност със санкционираното дружество. Наред с това, същата излага принципни положения, като по – скоро дава своя интерпретация на ситуацията, а не възпроизвежда конкретни факти, тъй като не е присъствала на инцидента. Санкционната разпоредба на чл. 413, ал. 2 от КТ въздига в административно нарушение неизпълнение на задължението по чл. 275, ал. 1 от КТ – осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд така, че опасностите за живота и здравето на работниците да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Конкретните задължения на работодателите за създаване на здравословни и безопасни условия на труд, от чието изпълнение зависи да се постигне целта на чл. 275, ал. 1 от КТ се съдържат в Закона за здравословни и безопасни условия на труд и Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване. В конкретния случай е установено неизпълнение от касатора, в качеството му на работодател, на задължението му по чл. 28, ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999г., която норма въвежда изискването подовете на работните помещения и на обособените работни места и техните елементи да се изработват и поддържат така, че да са неподвижни и стабилни, да не са хлъзгави, да нямат опасни неравности, наклони, препятствия и отвори. По делото е установено по несъмнен начин, че работодателят е нарушил това задължение, тъй като обективно е допуснал пода на кухненското помещение на хотел „Елена“ да е мокър, като не е организирал почистването и поддържането му, и по този начин не е ограничил риска от падане. Твърдението за неизползване на противоплъзгащи обувки от пострадалата работничка не игнорира обективния факт, а именно наличието на мокър под на кухненското помещение, в резултат на което е последвало падане на работничката поради подхлъзване. За настъпването на злополуката съпричиняване може да има и от страна на работника, който е нарушил правилата при работа, което обаче не освобождава работодателя от отговорност, ако той не е извършил нужното да създаде такава организация, че да поддържа пода в кухненското помещение сух като минимално необходима гаранция за безопасно и здравословно изпълнение на трудовите функции от работниците. Достатъчно за съставомерността на процесното нарушение е да бъде установено, че работодателят обективно не е изпълнил изискването за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Настъпването на неблагоприятни последици, както е в случая, е обстоятелство, което е относимо към индивидуализиране на размера на имуществената санкция, но не и съставомерен признак на административнонаказателния състав. Правилни и обосновани са изводите на ВРС досежно неприложимостта на институтът "маловажност" касателно процесното нарушение. Случаят не е маловажен по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като не разкрива по-ниска степен на засягане на обществените отношения спрямо нарушения от същия вид. Нарушението е типично и съдържа висок потенциал за засягане на защитените права на работника, който реално е доказан от настъпилата злополука. Използването на средствата на държавна принуда посредством санкциониране на работодателя е съразмерно и отговарящо на целите на наказанията по чл. 12 от ЗАНН. Правилно е определен и размерът на имуществената санкция, наложена на дружеството, която е малко над минимума, предвид факта, че се касае за административно нарушение довело до вредоносен резултат - настъпила трудова злополука. Следователно размерът на имуществената санкция е съобразен и с изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при отчитане на всички обстоятелства във връзка с конкретното нарушение. Предвид изложеното, правилно и в съответствие с изводимите от доказателствата по делото факти, въззивният съд е приел за доказано извършването на вмененото на дружеството административно нарушение. Постановил е правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от посочените в касационната жалба пороци, поради което същият следва да бъде оставен в сила. При този изход на правния спор, своевременно заявеното искане на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. На основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна следва да се присъди такова в размер на 80 лева, определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото. По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна