Решение № 3851 от 5.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 10572/2025 г.

дело № 20251100510572 по описа за 2025 година Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК. Образувано по въззивна жалба с вх. № 55574/17.02.2025год. от О. Ш. М.,чрез адв.С. Г. срещу Решение № 1100/22.01.2025год. постановено по гр.дело № 65974/2021год. по описа на СРС 24 състав ,в частта ,в която е признато за установено , по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че О. Ш. М., ЕГН ••••••••••, дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, сумата от 402,56 лева, представляваща неплатени месечни такси за използвани услуги по договор О0211771 за периода от 14.06.2019 г. до 13.12.2019 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК - 12.07.2021 г., до окончателното погасяване на дълга,както и в която са отхвърлени предявения от О. Ш. М., ЕГН ••••••••••, срещу „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, насрещен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55 ЗЗД за сумата от 254,74 лева, представляваща изплатени суми към „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД за незаявени услуги за периода от 2017 г. до 2019 г. и с правна квалификация чл. 45 ЗЗД вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на натиск и тормоз, осъществен от служителите на ищеца по главния иск във връзка със събиране на процесните вземания, което е довело до създаване на неприятна обстановка в семейството на ищеца по насрещния иск за периода от края на м. 07.2019 г. до началото на 08.2021 г. Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението и нарушения на процесуалния и материалния закон.Излагат се съображения ,че процесния договор е прекратил действието си на 11.07.2019год. ,поради изтичане на срока на действието му ,както и поради това ,че е отправено едномесечно предизвестие за прекратяването му на 14.06.2019год.Поради това въззивникът счита ,че всички претендирани суми за периода от 11.07.2019год. до 13.12.2019год. са недължими и претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Развити са и съображения ,че съда неправилно е отхвърлил предявените насрещни осъдителни искове като не съобразил събраните доказателства. Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, съобразно направените във въззивната жалба възражения. Въззиваемата страна „А 1 България“ЕАД в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор на въззивна жалба, с който се излага, че решението на първоинстанционния съд не страда от твърдените в жалбата пороци и отправя искане същото да бъде потвърдено Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения: Предявени са от "А1 България" ЕАД срещу О. Ш. М. положителни установителни искове за признаване за установено съществуване на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.08.2021 г. по ч.гр.д. № 40813/2021г. по описа на СРС, I ГО, 24 състав : с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 826,39 лева, представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги по договор № О0211771 за периода от 14.06.2019 г. до 13.12.2019 г., както и сумата в размер на 639,70 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договор № О0211771, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 12.07.2021 г., до окончателното изплащане на вземането. От страна на ответника са предявени насрещни искове за осъждане на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД да заплати на О. Ш. М. сумата в размер на 254,74 лева, представляваща изплатени суми към „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД за незаявени услуги, както и сумата в размер на 2000,00 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на натиск, тормоз и създаване на неприятна обстановка в семейството на ищеца по насрещния иск за периода от края на м. юли 2019 г. до началото на м. август 2021 г., като са изложени твърдения, че ищецът е безпокоял ответника и семейството му във връзка със събиране на вземанията си. Поддържа се, че ищецът е начислявал и надсъбрал сумата от 254,74лв. ,която представлява сбор от следните : сумата в размер на 10,00 лева месечно за незаявена такса за допълнителен интернет за номер •••••••• за периода от м. 08.2017 г. до м. 12.2017 г. или 50,00 лева общо; сумата в размер на 95,21 лева за номер ••••••••, изплатена с фактурата от 17.10.2018 г. на обща стойност 165,21 лева по договор № 502476114/11.07.2017 г. при месечен лимит от 70,00 лева; сумата в размер на 2,49 лева месечно за периода от м. 08.2018 г. до м. 12.2018 г. за незаявена услуга „мтел спорт макс“ или общо 12,45 лева; сумата в размер на 4,08 лева за незаявена такса за пакет „мобилен интернет/найт“ за периода от м. 02.2018 г. до м. 07. 2019 г. или общо 73,44 лева. Със обжалваното съдебно решение първия съд е уважил частично предявения иск с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД вр. чл.228 ЗЕС вр. чл.86 от ЗЗД като е приел ,че същият е основателен за сумата от 402,56 лева, представляваща неплатени месечни такси за използвани услуги по договор О0211771 за периода от 14.06.2019 г. до 13.12.2019 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК - 12.07.2021 г., до окончателното погасяване на дълга,като в тази част решението се обжалва от ответната страна. СРС е отхвърлил предявеният иск ,с правно основание чл.92 ,ал.1 от ЗЗД за претендираните неустойки за неизпълнение ,както и иска с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД вр. чл.228 ЗЕС за разликата от уважения размер от 405,56лв. до пълния предявен размер от 826,39лв. ,като в тази част съдебното решение е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство. Отхвърлени са и предявените насрещни осъдителни искове на ответника срещу ищеца ,срещу които е подадена и настоящата въззивна жалба. Въззивният състав споделя изцяло установената фактическа обстановка изложена в мотивите на обжалваното решение и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях, като същите стават част от правните съждения на настоящото решение. По иска с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД вр. чл.228 ЗЕС вр. чл.86 от ЗЗД спорните материални права са обусловени от осъществяване в обективната действителност на следните юридически факти: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги; ищецът да е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги, съобразно уговореното в договора, въз основа на което за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания от въззивника размер . Между страните са съществували правоотношения по предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги съответно с № 502476114, партида 102476214, ID на договор О0211771 от 15.05.2008 г., като за всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключвали отделни приложения. С Приложение № 1 от 11.07.2017 г. за срок от две години бил активиран пакет от услуги - фиксиран интернет с номер на услуга 101000297975, с месечна такса 13,31 лева без ДДС, телевизия с номер на услуга 201000789425, с месечна такса 10,43 лева без ДДС и фиксирана телефонна услуга за номер •••••••• (••••••••), с месечна такса 6,26 лева без ДДС и мобилни услуги за Мтел бизнес безкрай 30 на 8 броя SIM карти за номера - ••••••••, •••••••••••••• (месечна такса общо за пакета 155 лева без ДДС- т. 3.2.1. от Приложението) , като номерата и месечните такси към Приложение № 1 са описани в Приложение № 2 от 11.07.2017г., в което е включен и номер •••••••• с избран план „Мтел бизнес мобилен интернет XS“, с месечна такса 5 лева без ДДС . С Приложение № 1 е бил активиран и тарифен план „Мтел Бизнес мобилен интернет М“ ,с включен месечен трафик на данни 10GB с месечна такса 15,00 лева без ДДС и 100 % отстъпка от такса ,с възможност за допълнителен пакет с максимален трафик на максимална скорост с цена 5лв. без ДДС.Съгласно предложението ,допълнителния пакет може да бъде активиран в Мтел магазин или на *88 като същия представлява еднократно ползване в рамките на текущия месечен таксуван период и не се прехвърля за следващия месец.За да бъде ползван абонатът следва да го закупи отново. От страна на ищеца са представени фактури : - фактура № 395407264 от 17.07.2019 г. - сумата от 326,83 лв. (обща данъчна основа след отстъпки 272.36 лева без ДДС или 326,83 лева с ДДС за периода от 14.06.2019 г. до 13.7.2019 г., както следва: за номер ••••••••- месечна такса в размер на 15.62 лева без ДДС; за номер ••••••••••- месечна такса 15,62 лева без ДДС, разговори 50,10 лева без ДДС, отстъпка от разговори – 50,10 лева без ДДС, общо за номера 15.62 лева без ДДС; за номер ••••••••, •••••••• - месечна такса 6,26 лева без ДДС и такса неограничени разговори корпоративна група 1,00 лв. без ДДС, отстъпка неограничени разговори корпоративна група - 1,00 лв без ДДС, общо за номера 6.26 лева без ДДС; за номер •••••••• - месечна такса 15,62 лв. без ДДС, разговори 24,23 лева без ДДС, отстъпка от разговори – 18,40 лева без ДДС, общо за номера – 21,45 лева без ДДС; за номер •••••••• - месечна такса 15,00 лева без ДДС и отстъпка от месечна такса - 15 лева без ДДС - общо 00.00 лева; за номер •••••••• - месечна такса 15,62 лв. без ДДС; за номер •••••••• - месечна такса 15,62 лв. без ДДС; за номер •••••••• - месечна такса 15,62 лв. без ДДС ; за номер ••••••••- месечна такса 15.62 лв. без ДДС, месечна такса Пакет Мобилен интернет - Night 4,08 лева без ДДС - общо за номера 19,70 лв. без ДДС; за номер •••••••• - месечна такса 15,62 лв. без ДДС, такса Пакет 50 мин межд. зона 1, ЕС, САЩ, Кан - 4 лева без ДДС, такса Пакет мобилен интернет 5 GB на макс. скорост 10 лева без ДДС, разговори 22,64 лева без ДДС, изразходван мобилен интернет Роуминг извън ЕС 91 ,63 лева без ДДС, съобщения 2,06 лева без ДДС, отстъпки - 0.20 лева без ДДС 200 SMS към А1 - 11.,30 лева без ДДС - Неограничени минути към всички национални мрежи - 5 лева без ДДС - Отстъпка 5 лева от такса мобилен интернет, - 11,34 лева без ДДС Пакет 50 мин. за межд. разговори зона 1, ЕС, САЩ и Канада- общо за номера 118,11 лева без ДДС; за номер •••••••• - месечна такса 5 лева без ДДС; за интернет услуга 101000297975 - месечна такса 13,31 лева без ДДС; за ТВ услуга 201000789425 - месечна такса 10,43 лева без ДДС ; и фактура № 396987118 от 16.08.2019 г. - сумата от 75,73 лева (обща данъчна основа след отстъпки и върнати такси 63,11 лева без ДДС или 75,73 лева с ДДС) за услуги, както следва: за номер •••••••• - месечна такса 15,62 лева без ДДС; за номер •••••••••• - разговори 2,30 лева без ДДС, отстъпка от разговори – 2,30 лв. без ДДС, върната сума от такси по предходна фактура – 15,12 лева без ДДС - общо за номера – 15,12 лв. без ДДС (- отрицателна стойност поради връщане на предплатени такси за периода поради направения пренос на номера към друг оператор на 15.07.2019 г.); за номер •••••••• - месечна такса 6,26 лева без ДДС и такса неограничени разговори корпоративна група 1,00 лева без ДДС, отстъпка неограничени разговори корпоративна група -1,00 лв без ДДС, общо за номера 6,26 лв. без ДДС; за номер •••••••• - върната сума от такси по предходна фактура – 15,12 лева без ДДС - общо за номера – 15,12 лева без ДДС (- отрицателна стойност поради връщане на предплатени такси за периода поради направения пренос на номера към друг оператор на 15.07.2019 г.); за номер •••••••• - месечна такса 15 лева без ДДС и отстъпка от месечна такса - 15 лева без ДДС - общо 00.00 лева; за номер •••••••• - месечна такса 15,62 лева без ДДС; за номер •••••••• - месечна такса 15,62 лева без ДДС; за номер •••••••• - месечна такса 15,62 лева без ДДС; за номер •••••••• - месечна такса 15,62 лева без ДДС, месечна такса Пакет Мобилен интернет - Night 4,08 лева без ДДС - общо за номера 19.70 лева без ДДС; за номер •••••••• - разговори 0,30 лева без ДДС, отстъпка от разговори – 0,30 лева без ДДС върната сума от такси по предходна фактурара – 23,83 лева без ДДС (-отрицателна стойност поради връщане на предплатени такси за периода поради направения пренос на номера към друг оператор на 15.07.2019 г.); за номер ••••••••- месечна такса 5 лева без ДДС; за интернет услуга 101000297975 - месечна такса 13,31 лева без ДДС; за ТВ услуга 201000789425 - месечна такса 10,43 лева без ДДС. Ето защо претенциите на ищеца са основателни за периода 14.06.2019год. до 13.07.2019год. за сумата от 326,83 лева ,който е периода на фактуриране по фактура № 0395407264/17.07.2019 г.,тъй като абонаментните такси ,начислени в същата са съобразно договореното . Установява се ,че с писмо ,отправено на електронна поща от 14.06.2019год. О. М. е уведомил ищеца ,че прекратява договор №502476114 от 11.07.2017год.,заедно с всички приложения ,считано от 11.07.2019год.В отговор на това писмо до ответника е отправено на 28.06.2019год. предложение за предоговаряне на ползваните услуги. С писмо от 11.07.2019год. О. М. е уведомил ищеца ,че е заявил смяна на оператора за конкретно посочени номера ,а всички други предоставяни услуги от А1 по договора следва да бъдат прекратени на 15.07.2019год. При така установената кореспонденция между страните се налага извода ,че наличието на приложеното от ответника доказателство – съобщение от 14.06.2019год. до оператора във връзка с депозирано от него искане за преустановяване на всички услуги ,считано от 11.07.2017год. не е довело до прекратяване на договорните правоотношения. Съгласно чл. 229а, ал. 1 ЗЕС срочен договор за електронни съобщителни услуги може да бъде продължен само при изрично писмено съгласие на крайния ползвател относно условията за продължаване. При липса на такова съгласие след изтичане срока на договора той се преобразува в безсрочен при същите условия. Крайният ползвател има право да прекрати безсрочния договор по всяко време с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки и допълнителни разходи за това, с изключение на сумите, дължими за услугата през периода на предизвестието. В случая процесното искане от 14.06.2019 г. има описания в сочената правна норма характер – на изявление за преустановяване на действието на срочния договор с изтичането на уговорения срок, което е пречка същият да се превърне в безсрочен .Предвид че част от услугите са използвани и след 11.07.2019год. ,което се установява от представената и неоспорена от страната фактура 0396987118/16.08.2019год. ,а така и от самото изявление на ответника ,който е поискал пренос и прекратяване от 15.07.2019год. се налага извода ,че то не е породило исканото действие и договора е преобразуван в безсрочен ,съгласно чл.229а,ал.1 ЗЕС.Същият е прекратен с изтичане на срока на предизвестието ,за което следва да се приеме съобщението на ответника от 11.07.2019 г. , което е породило своето действие на 11.08.2019 г. Въззивният съд споделя изцяло мотивите на СРС, че е доказано притезанието за плащане на месечни такси за сумата от 402,56 лева, формирана както следва: сумата от 326,83 лева за периода от 14.06.2019 г. до 13.07.2019 г. по фактура № 0395407264/17.07.2019 г.; както и сумата от 75,73 лева, начислена за периода от 14.07.2019 г. до 13.08.2019 г. по фактура 0396987118/16.08.2019 г.,поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено в тази му част. Предвид че в мотивите си първия съд е приел основателност на претенцията за сумата от 402,56лв. за периода 14.06.2019 г. до 11.08.2019 г. ,то същият следва да извърши преценка за наличие на очевидна фактическа грешка ,предвид че в диспозитива е приел за установено ,че същата е дължима за периода от 14.06.2019 г. до 13.12.2019 год. По насрещния иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване намаляването на своята имуществена сфера, а именно - че е заплатил процесната сума на ответника.В тежест на ответника е да докаже, че е налице валидно правно основание за задържане на престацията, в случая - че размерът на начислените такси отговаря на дължимия такъв с оглед предоговарянето на тарифния план за услугите. От страна на ответника ,ищец по насрещния иск е претендирано ,че е начислена и съответно платена над уговореното сумата от 254,74лв. ,която представлява сбор от следните : сумата в размер на 10,00 лева месечно за незаявена такса за допълнителен интернет за номер •••••••• за периода от м. 08.2017 г. до м. 12.2017 г. или 50,00 лева общо; сумата в размер на 95,21 лева за номер ••••••••, изплатена с фактурата от 17.10.2018 г. на обща стойност 165,21 лева по договор № 502476114/11.07.2017 г. при месечен лимит от 70,00 лева; сумата в размер на 2,49 лева месечно за периода от м. 08.2018 г. до м. 12.2018 г. за незаявена услуга „мтел спорт макс“ или общо 12,45 лева; сумата в размер на 4,08 лева за незаявена такса за пакет „мобилен интернет/найт“ за периода от м. 02.2018 г. до м. 07. 2019 г. или общо 73,44 лева. Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата от СРС ССчЕ, през периода 11.07.2017год. – 15.07.2019год. са били предоставени допълнителни услуги , за мобилен номер •••••••• – пакет мобилен интернет 5 GB ,с отстъпка от цената или за 5лв. такса на месец ,но не и за сочения от него номер ••••••••. За мобилен номер •••••••• е била начислявана такса за допълнителна услуга „моб. интернет за нощно сърфиране“ в размер на 4,08лв. За допълнителните услуги следва да бъде упоменато ,че в приложение № 1 е уговорено ,че същите се активират от потребителя .Представляват еднократно ползване в рамките на текущия месечен таксуван период и не се прехвърлят за следващия месец.За да бъдат ползвани и след изтичане на месеца , абонатът следва да ги закупи отново.Ето защо въззивният съд споделя извода на СРС ,че изцяло от ответника е зависело дали да активира допълнителните услуги ,респ. при активирането им е без значение дали ги е ползвал ,поради което е дължал таксата за тях. Следва да се отбележи и че твърдените от него допълнителни услуги „мтел спорт макс“ не са били таксувани ,което се установява ,както от заключението на вещото лице ,така и от представените по делото фактури ,макар и отнасящи се до периода след 15.07.2019год. Що се отнася до възражението ,че сумите ,които надхвърлят лимита от 100лв. са получени без основание ,то следва да се посочи ,че съгласно ОУ ,които са действали към процесния период ,кредитният лимит е определен като сума ,в рамките на която абонатът има възможност да ползва предоставените услуги без да внася гаранционна сума.В случая страните не спорят ,че тя е била определена на 100лв. като съгласно чл.25.5 от ОУ операторът има право ,но не и задължение да спре достъпа на абоната при достигането й .Предвид тези уговорки ,не може да се направи извод ,че суми за месечно потребление ,които надвишават определения кредитен лимит от 100лв. се явяват платени без основание ,предвид че услугите ,за които са начислени са използвани от абоната и той не е възразил при условията и в сроковете по чл.26.6 от ОУ – в шестмесечен срок след датата на издаване на съответната фактура . С оглед изложеното следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение в тази му част. По насрещния иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 52, ал. 1 ЗЗД ,претенцията на ищеца се основава на твърдения ,че от страна на служители на „А1 България“ЕАД е бил осъществен натиск и тормоз във връзка със събиране на процесните вземания. От събраните по делото доказателства не се установява твърдения във въззивната жалба „осъществен тормоз“ .Действително разпитата пред първата инстанция св.Стоянова сочи ,че съпругата на ищеца по насрещния иск е получила СМС,с който била заплашвана ,че „ще я дадат на коректорска фирма за неплатени сметки“ ,но доказателства в тази насока не са представени.Представеното копие от писмо от електронна поща ,в което според страната е възпроизведен текста на това съобщение не може да бъде счетено за надлежно доказателство ,поради което и правилно не е било обсъдено от първия съд.Същото не съдържа данни нито за подателя нито за получателя на твърдяното съобщение,а така също е било оспорено от насрещната страна . Също така следва да се отбележи ,че обичайните действия на кредитора, насочени към събиране на просрочени задължения, не съставляват тормоз. Изпращането на покани за плащане, предупреждения за превръщане на кредит в предсрочно изискуем или уведомления за предприемане на принудително изпълнение по предвидения в закона ред се считат за правомерни /така в Определение № 391/24.06.2019год. на ВКС по т.д. №2916/2018год./ Тъй като изводите на въззивният състав изцяло съвпадат с тези на СРС, решението следва да бъде потвърдено така, както е постановено и в тази му обжалвана част. По разноските: С оглед изхода на спора – тъй като жалбата изцяло няма да бъде уважена, право на разноски има въззиваемата страна - ищеца по делото,но същият не е заявил искане за присъждане на разноски ,поради което и такива не му се дължат. Воден от гореизложеното, съдът