Решение № 458 от 16.2.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 648/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл. 95 от ЗЗП .

Образувано е по жалба на „Ирим“ ООД срещу Заповед №7583/18.09.2025г. на П. на Комисия за защита на потребителите, с която е наредено на жалбоподателя да организира незабавно и ефективно изтегляне от пазара на скрин City 3075 и нощно шкафче City 3074 с обков (дръжка 20188) като стоки опасни за здравето и безопасността на потребителите и да отправи предупреждения към потребителите на рисковете, които стоките съдържат. Иска се обявяване на нищожност на акта или неговата отмяна поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материално правни разпоредби и несъответствие с целта на закона, като се сочат подробни съображение в тази насока. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът П. на Комисия за защита на потребителите, чрез процесуален представител юрисконсулт Р. М., в писмен отговор застъпва становище за неоснователност на жалбата; иска се отхвърлянето й. Прави се искане за присъждане на разноски, както и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя.

Оспорената заповед е връчена на адресата си на 02.10.2025г. /разписка на последната страница на оспорения акт/, а жалбата е подадена от „Ирим“ ООД, чрез упълномощен адвокат, на 14.10.2025г. – в определения по чл.149, ал.1 от АПК срок, поради което производството е допустимо.

По същество жалбата е основателна.

Съдът от фактическа страна намира за установено следното:

Със Заповед №7583/18.09.2025г. на П. на Комисия за защита на потребителите, с която е наредено на жалбоподателя да организира незабавно и ефективно изтегляне от пазара на скрин City 3075 и нощно шкафче City 3074 с обков (дръжка 20188) като стоки опасни за здравето и безопасността на потребителите, по реда, условията и в сроковете, визирани в Наредба за условията и реда за изтегляне от пазара, изземване от потребителите и унищожаване на опасни стоки и за реда за обезщетяване на потребителите в случаите на изземване на опасни стоки и да отправи предупреждения към потребителите на рисковете, които стоките съдържат.

За да постанови административният акт, органът-издател е констатирал, че търговецът, производител на мебели, е продал на физическо лице скрин City 3075 и нощно шкафче City 3074. На 15.04.2025г., минавайки покрай скрина, купувачът закачил на дръжката му дрехата си, която се е прокъсала, а също така е получил повърхностно нараняване на крака; твърди се, в предходни моменти също е закачал дрехите си. Сигнал за случая е подаден до КЗП от Българска национална асоциация активни потребители, към която се обърнал за съдействие купувача.

Във връзка с подадения сигнал била извършена проверка на „Ирим“ ООД, в хода на която са събрани множество писмени доказателства – протоколи №3-202401/16.01.2024г. и №2-202401/15.01.2024г. за изпитвания на скрин City 3075 и нощно шкафче City 3074, резултати от изпитванията, видно от които и двата вида мебели са издържали изпитванията, както и декларации за съответствие/сертификат/, че изделия скрин City 3075 и нощно шкафче City 3074 отговарят на изискванията на БДС EN 14749:2016+[рег. номер] Мебели.Шкафове, битови, за кухни и работни плотове за кухни. Изисквания за безопасност и методи на изпитване, както и на производствените стандарти на фирмата /стр.42-51 от административната преписка/.

С писмо изх.№Ц-03-5327/28.07.2025г. е възложено на изпитвателен център „Алми Тест“ при „Алми Тест“ ООД [населено място] изпитване за съответствие с изискванията за безопастност, съгласно БДС EN14749:2016+А1:2022, на взетите с протокол за вземане на проби № 2779525/23.07.2025 г. три проби от скрин City 3075; пробите са представени в несглобено състояние, всяка опакована в два кашона. Видно от протокол за изпитване /стр.17-18 от преписката/, компонентите на продукта – дръжките на вратите и чекмеджетата, с които потребителят влиза в контакт по време на нормалната употреба, имат остри ръбове. Изрично е посочено, че методът на изпитване е БДС EN14749:2016+А1:2022, 5.2.1.

Като съобразил резултатите от изпитването, органът приел, че са налице несъответствия на изпитания продукт със стандарт БДС EN14749:2016+А1:2022, клауза 5.2.1 /съгл.която компонентите, с които потребителят може да влеза в контакт по време на нормалната употреба, не трябва да имат остри ръбове и/или мустаци/стружки, както и тръби с отворени краища/, поради което стоките скрин City 3075 и нощно шкафче City 3074 с обков (дръжка 20188) съдържат сериозен риск от нараняване на потребителите. Приел е, също така, че при липса на нормативно

установените изисквания за безопасност на конкретните стоки по чл.71, ал.1 от Закона за защита на потребителите /в редакцията му преди измененията с ДВ бр. 13 от 2026 г./, приложима е ал.3, т.1 на същата норма /отново в предходната й редакция/, съгласно която

съответствието на стоката или услугата с общите изисквания за безопасност се

оценява, като се вземат предвид българските стандарти, въвеждащи европейски стандарти, различни от

тези по ал. 2. Така за скринът и нощното шкафче е приложим стандарт БДС EN14749:2016+А1:2022 Мебели.Шкафове, битови, за кухни и работни плотове за кухни. Изисквания за безопасност и методи на изпитване. Така мотивиран, административният орган е издал оспорената в настоящето производство Заповед №7583/18.09.2025г.

В съдебното производство са събрани писмени доказателства, прието е веществено доказателство, ангажирани са гласни доказателства.

След анализ на целия доказателствен материал, съдът намира от правна страна следното:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен по чл. 8, ал.2, т.9 от Устройствения правилник на комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията и на нейната администрация орган, в писмена форма, с излагане на правни и фактически основания в достатъчен обем, за да може съдът да прецени волята на издателя.

Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, жалбоподателят е бил уведомен за образуваното производство, имал е възможност за предоставяне на доказателства, възражения, становища и е представил такива.

Оспорената заповед противоречи на материалния закон.

Съгласно чл.88, ал.1 от ЗЗП /отм с бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г./, когато контролен орган установи, че определена стока, услуга или партида стоки, пусната на пазара, представлява или е вероятно да представлява опасност за здравето и безопасността на потребителите, той е длъжен, като вземе предвид условията за производство или търговия на стоката или услугата, да предприеме следните мерки:

1. да разпореди временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността й; в срок до 24 часа от доказване безопасността на стоката контролният орган се произнася по наложената мярка за временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара;

2. да разпореди или да организира незабавно и ефективно изтегляне на стоката от пазара или преустановяване предлагането на услугата, както и отправяне на предупреждения към потребителите за рисковете, които стоката или услугата съдържа;

3. да разпореди или да координира или, ако е необходимо, да организира съвместно с производителите и дистрибуторите изземване на стоката от потребителите и нейното унищожаване.

Легалната дефиниция на безопасна стока, действаща към издаване на оспорения акт, е дадена в чл.70, ал.1 от ЗЗП /в предходната му редакция/ - това е всяка стока или услуга, която при нормални и разумно предвидими условия за употреба, включително продължителността на нейното използване, привеждането й в експлоатация, инсталирането (монтирането) и поддръжката й, не представлява риск за живота и здравето на потребителите или той е минимален и съвместим с употребата на стоката или услугата и е смятан като приемлив за осигуряване високо ниво на защита на потребителите, при съобразяване на критериите по чл.70, ал.1, точки от 1 до 5 от ЗЗП.

За да е материално съобразен оспореният акт, следва по безспорен начин да е доказано, че посочените стоки - скрин City 3075 и нощно шкафче City 3074 с обков (дръжка 20188) носят риск за живота и здравето на потребителите и този риск не е минимален и не е съвместим с употребата на стоката, както и че не може да се счита за приемлив.

Органът е мотивирал наличието на риск с резултатите от проведеното от изпитвателен център „Алми Тест“ при „Алми Тест“ ООД [населено място] изпитване за съответствие с изискванията за безопасност, съгласно БДС EN14749:2016+А1:2022. Относимата нормативната уредба към постановяване на оспорения акт /ЗЗП, в редакцията му преди бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г./ чл.71, ал.3, т.1 ЗЗП предвижда, при липса на нормативни изисквания и стандарти по ал. 2, съответствието на стоката или услугата с общите изисквания за безопасност да се оценява, като се вземат предвид българските стандарти, въвеждащи европейски стандарти, различни от тези по ал. 2. Не е спорно, че нормативни изисквания за безопасност на процесните мебели по чл.71, ал.1 от ЗЗП липсват; няма и български стандарти по чл.71, ал.2 от ЗЗП, въвеждащи хармонизирани европейски стандарти, справки за които са били публикувани от Европейската комисия в "Официален вестник" на ЕС, поради това правилен е изводът на административния орган за приложимост на ал.3 от чл.71 ЗЗП, съгласно който съответствието на стоката или услугата с общите изисквания за безопасност се оценява съобразно дадените в точки от 1 до 5 предложения, от които наличието на всяко по-горно изключва прилагането на следващите. Така приложим в конкретния случай, на основание чл.71, ал.3, т.1 от ЗЗП, е стандарт БДС EN 14749:2016+A1:2022 “Мебели. Шкафове, битови, за кухни и работни плотове за кухни. Изисквания за безопасност и методи за изпитване”.

Съгласно чл.5, ал.1 от Закона за националната стандартизация /ЗНС/, българските стандарти се прилагат доброволно. А..2 от същата разпоредба гласи, че в нормативен акт, който съдържа технически изисквания, могат да се правят препращания към български стандарти и/или части от български стандарти, само когато с нормативния акт се въвежда европейско право. Не е спорно, че с Закона за защита на потребителите е транспонирана Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите, действаща преди отмяната и с Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. относно общата безопасност на продуктите и обхващаща стоки, пуснати на пазара преди 13 декември 2024 г., каквито са процесните мебели. Съгласно чл. 46 от ЗНС, европейските и международните стандарти се въвеждат в Република България само като български стандарти, а чл. 47 от ЗНС установява, че европейските стандарти се въвеждат идентично като български, като потвърждение за прилагането им като български се извършва чрез издаване на национална страница за потвърждаване или чрез обявяване в официалния бюлетин на Българския институт по стандартизация.

При извършена справка на интернет страницата на Български институт по стандартизация, който съгл. чл.6 от ЗНС е националният орган за стандартизация в Република България се установява, че стандарт EN 14749:2016+A1:2022, издаден именно Европейския комитет за стандартизация е въведен като български, съответно БДС EN 14749:2016+A1:2022 “Мебели. Шкафове, битови, за кухни и работни плотове за кухни. Изисквания за безопасност и методи за изпитване”. Стандартът е въведен като европейски стандарт чрез издаването му на английски език, който е един от трите официални езика, на който се изготвят стандартите от Европейския комитет за стандартизация (CEN), т.е. спазени са изискванията за идентичното му въдеждане като български стандарт съгласно чл.47, ал.1, т.1 от ЗНС.

Съгласно чл.1, ал.3 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието (ЗНАООС), само акредитирани органи за оценяване на съответствието могат да бъдат определяни да извършват дейности по оценяване на съответствието в области, регулирани от законодателството, доколкото със закон не е определено друго. Според чл.23, т.6 от ЗНАООС сертификатът за акредитация се издава за срок 4 години и съдържа вида на дейността по оценяване на съответствието, обхват, дата на издаване и срок на валидност; обхватът може да бъде представен в приложение към сертификата.

Видно от информацията за пълния обхват на акредитацията по сертификат за акредитация на изпитвателен център „Алми Тест“ при „Алми Тест“ ООД с рег.№ 2 ЛИК, валиден от 29.05.2024 г. до 29.05.2028 г. 1, както и от отговора на ИА „Българска служба за акредитация“ и документите, представени с него (на л.53 – л.75 от делото), изпитвателен център „Алми Тест“ не е акредитиран за дейност изпитване съгласно стандарт БДС EN 14749:2016+A1:2022 “Мебели. Шкафове, битови, за кухни и работни плотове за кухни. Изисквания за безопасност и методи за изпитване”. Щом дейността по изпитване по процесния стандарт не попада в обхвата на акредитация на посочения изпитвателен център, то съгласно чл.1, ал.3 от ЗНАООС резултатите от извършеното изпитване, обективирани в протокол от изпитване № 144641345220001/10.09.2025 г. не установяват по безспорен начин несъответствието на изпитаните стоки с този стандарт. В този смисъл протоколът не разполага с материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ, тъй като не е налице кумулативното изискване по чл.179, ал.1 от ГПК вр. чл.171, ал.2 от АПК той да е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, доколкото, както се каза, центърът, извършил изпитването, не е акредитиран да извърша изпитване по посочения стандарт.

Поради това съдът преценява безопасността на процесните стоки въз основа на събраните по делото гласни и веществени доказателства.

На основание чл.204, ал.1 от ГПК вр. чл.171, ал.2 от АПК, в съдебно заседание е извършен оглед на нощно шкафче City 3074, на което са монтирани дръжки По делото е прието като веществено доказателство мостра от такива дръжка. Дръжката правоъгълна, изработена от метал, с размери ширина 40 мм., дължина 120 мм. и дебелина 3 мм. В монтирано състояние е издадена на 25 мм. (2,5 см.) пред лицевата част на чекмеджетата на шкафчето в затворено състояние и предната част на шкафа. От приложения снимков материал се установява, че дръжките са предвидени за монтаж в средната горна част на всяко от чекмеджетата на скрина и шкафчето, респ. във вътрешната част на всяка от двете вратички на скрина. Както сочат в показанията си свидетелите Х. Х. и И. А., при извършваното от жалбоподателя изпитване дръжките се хващат с ръка и се изпробва освен тяхната устойчивост на натиск вляво и вдясно и надолу и нагоре, но чрез преминаване с длан по детайла се проверява и дали той няма режещи ръбове. Съдът установи, че готовата за монтаж дръжка няма остри, режещи ръбове, а е налице т.нар. фаска, т.е. ръбовете ѝ са скосени под определен ъгъл и са загладени.

Действително, предвид правоъгълната форма на дръжката и сравнително малката й дебелина (3 мм.), при бързо преминаване покрай скрина или шкафчето и силен страничен удар на тялото на потребителя в ръба на дръжката той би могъл да скъса дрехата си и/или да получи леки повърхностни наранявания. Както обаче основателно е възразил жалбоподателят в хода на административното производство, това би било вярно за всички метални дръжки със сходна форма и дебелина.

Съгласно чл.70, ал.1 от ЗЗП че стоката е безопасна и тогава, когато макар тя да представлява риск за живота и здравето на потребителите, този риск е минимален и е съвместим с употребата на стоката и е смятан като приемлив за осигуряване високо ниво на защита на потребителите.

Така в конкретния случай съдът приема, че е проявен минимален риск при употреба на процесните стоки /като следва да се отбележи, че освен твърдения за получени наранявания и увреждане на дрехи на потребителя, доказателства в тази насока липсват/, което не квалифицира скрин City 3075 и нощно шкафче City 3074 като опасни за потребителите; касае се до изделия, отговарящи на критериите по чл.70 от ЗЗП. Този извод е мотивиран както от непосредствените впечатления от огледа на сглобеното и представено в съдебно заседание изделие, огледа на вещественото доказателство, свидетелските показания, така и от обстоятелството, че няма данни за други подобни сигнали, както в КЗП, така и в „Ирим“ ООД. Поради изложеното, не са били налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед, административният орган е постановил един незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски. Видно от представения списък, те възлизат общо на 1150 лева, от които 50 лева – държавна такса и 1100 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства за заплащането му. Ответникът по жалбата е направил възражение за прекомерност на претендираните разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение. Възражението е основателно.

Съдът съобрази, че Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, след измененията с ДВ бр. 14 от 18.02.2025 г., занапред не установява размери на минималните адвокатски възнаграждения, а само препоръчителни такива, както и стандарти за определяне на правната и фактическа сложност на делото. Според § 1а, ал.2, т.2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. при определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа за преценката за "фактическа и правна сложност" на случая се вземат предвид: при адвокатска работа, свързана с процесуално представителство – за подготовката на делото в досъдебна фаза се прилагат критериите по т. 1, а за съдебната фаза се прилагат съответно коефициенти за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите (ПОНС), приети от ВСС, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото. За административните дела по ЗЗП със статистически шифър 1080, е предвиден коефициент на тежест от 1, т.е. според този коефициент делата от посочената група са с правна и фактическа сложност около средната. Делото е приключено в две редовни съдебни заседания като неговата конкретна фактическа сложност също е около средната. Поради това съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в препоръчителния размер по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. от 1000 лева, доколкото то изразява едно осреднено възнаграждение за всички видове административни дела без определен материален интерес.

Деловодните разноски в общ размер от 1050 лева - 536,86 евро, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице, представлявано от административния орган, издател на акта, а именно в тежест на КЗП, която комисия има качеството на юридическо лице съгласно чл.165, ал.1 от ЗЗП.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът