Решение № 18758 от 2.12.2014 г. на Софийски градски съд по дело № 5729/2011 г.

Производството е по реда на чл. 196 – чл. 211 от ГПК (отм.), във вр. с чл. 278 – чл. 282 ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК. С решение от 23.02.2010 г., постановено по гр.д. № 11018/2006 г. по описа на СРС, 54 състав, е допусната делба на следните недвижими имоти: 1) АПАРТАМЕНТ № 10, находящ се в град С., ул. „•.С.” № 6, вход А, етаж IV, състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня, баня и тоалетна, с площ 135.08 кв.м., при съседи: от север-запад - командитно дружество „П.-Б.”, от югозапад - улица „С.”, от югоизток - ул. „•.С.”, от североизток - г-жа К., отгоре - таван, отдолу - Ю.Б., заедно с една таванска стая, с изложение към двора, при съседи: от югоизток - стълбище, от югозапад - коридор, от северозапад - командитно друже­ство „Б.”, от североизток - двор към имота, заедно с едно зимнично помещение, с изложение към ул. „С.”, при съседи: от северозапад -стълбище, от югозапад - ул. „С.”, от югоизток - Т. М.., от североизток - общ коридор, заедно с 1/25 идеална част от общите части на сградата и 1/25 идеална част от дворното място, цялото 795.45 кв.м., при съседи за мястото: имот на Съюза на банковите служители в България, С., ул. „•.С.”, ул. „С.”, заедно с 1/5 идеална част от общо помещение - пералня в зимника на вх. А; 2) МАГАЗИН № 7, находящ се в град С., бул. „Ц.О.” № 33 (с вход от към ул. „С.С.”) в западното крило на сградата, с площ 26.37 кв.м., при съседи: стълбището на западното крило на сградата, стълбище, входа на сутерена, ул. „С.С.”, Д. Ц., заедно с избено помещение № 1, при съседи: стълбището в западното крило на етажната собственост, стълбището за сутерена, К.Х.К., ул. „С.С.” и избено помещение на Р. и Я.Б. с две тоалетни във вътрешния двор на етажна собственост - общи и за магазини №№ 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 14, заедно със съответната идеална част от сградата и дворното място, цялото с площ 837.40 кв.м, при съседи: ул. „С.С.”, бул. „Ц.О.”, бул. „Е. Г.”, Д-р С. и С. и А.К.; 3) МАГАЗИН № 14, находящ се в град С., бул. „Ц.О.” № ••, в източното крило на сградата, с площ 11.08 кв.м., при съседи: П.А.Ц., К.Х.К., с две общи тоалетни във вътрешния двор, общи с магазини №№ 7, 9, 10, 11, 12, 13, заедно със съответната идеална част от сградата и дворното място, цялото с площ 837.40 кв.м., при съседи: ул. „С.С.”, бул. „Ц.О.”, бул. „Е. Г.”, Д-р С. и С. и А.К.; 4) МАГАЗИН № 5, находящ се в град С., ул. „Д.” № 24, в безистена в ляво на входа, с площ 24 кв.м., при съседи: Н.Ч., стълбище, пасаж на безистена и калкан, заедно с 150/3340 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, цялото с площ 326.70 кв.м., при съседи: А.К., Г.Б., К., наследници на Д. С. и бул. „Д.” и 5) КАНТОРА, находяща се в гр. С., ул. „Д.” № 24, в мецанина, № 4 по плана, при вход Б, с площ 10 кв.м., при съседи: М.Л.Б., от две страни двор и коридор до стълбището, отдолу магазин на Д. М., отгоре тераса на сградата, заедно с 50/3340 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, цялото от 326.70 кв.м., при съседи: А.К., Г.Б., К., наследници на Д. С. и бул. „Д.”, при квоти, както следва: 16/1440 идеални части за Н.П.С., 16/1440 идеални части за Д.А.С. – О., 16/1440 идеални части за Л.А.Д., 16/1440 идеални части за С.С.С., 16/1440 идеални части за Г.П.С., 16/1440 идеални части за В.П.С., 24/1440 идеални части за Г.С.С., 24/1440 идеални части за И.С.С., 24/1440 идеални части за Б.И.С., 48/1440 идеални части за М.П.П., 48/1440 идеални части за М.С.Б., 12/1440 идеални части за С.К.Д., 12/1440 идеални части за И.К.Ц., 12/1440 идеални части за С.К.С., 12/1440 идеални части за П.К.И., 24/1440 идеални части за П.Н.Д., 24/1440 идеални части за Д.Н.Т., 16/1440 идеални части за А.С.С., 16/1440 идеални части за С.М.С., 16/1440 идеални части за К.С.С., 8/1440 идеални части за Р.Т.А., 8/1440 идеални части за В.Г.А., 16/1440 идеални части за И.К.А., 4/1440 идеални части за Р.Н.А., 4/1440 идеални части за Н.А.Г., 4/1440 идеални части за К.А.К., 4/1440 идеални части за Б.А.К., 36/1440 идеални части за В.И.И., 36/1440 идеални части за Б.И.Д., 12/1440 идеални части за Р.Б.Б., 12/1440 идеални части за В.П.Б., 12/1440 идеални части за Р.П.Б., 12/1440 идеални части за К.С.Б., 12/1440 идеални части за И.Й.Б., 12/1440 идеални части за С.Й.Б., 48/1440 идеални части за Ц.М.Х., 48/1440 идеални части за С.М.П., 48/1440 идеални части за Б.М.Х., 5/1440 идеални части за С.Д.Х., 5/1440 идеални части за С.П.Х., 5/1440 идеални части за Д.П.Х. - К., 15/1440 идеални части за Г.С.Х., 15/1440 идеални части за М. С. К., 45/1440 идеални части за М. Д.Х. - К., 45/1440 идеални части за О.Л.Ф., 45/1440 идеални части за А.С.Ф., 120/1440 идеални части за Д.С.М., 120/1440 идеални части за С.П.П. 120/1440 идеални части за С.И.Х., 120/1440 идеални части за Н.Б.П., 6/1440 идеални части за Д.Б.П., 6/1440 идеални части за Б.Б.К., 12/1440 идеални части за Й.В.Х., 4/1440 идеални части за А.Д. Ф., 4/1440 идеални части за Б.Д.Б., 4/1440 идеални части за ТоД.Д.П., 12/1440 идеални части за С.М.Т. и 12/1440 идеални части за Р.Д.Б., като искът за делба на тези имоти, предявен срещу Е.С.М. и М.И. К. е отхвърлен. С решението е допусната делба на 6) МАГАЗИН, находящ се в град С., ул. „М.” № 57 (бивша ул. „Я.С.” № 57), състоящ се от магазинно помещение и тоалетна, застроен на 25.20 кв.м., с изложение към площад „Г.П.”, вторият от северния калкан на сградата, при съседи: площад „Г.П.”, вход от второто стълбище, двор на сградата и арх. К.С., заедно с избено помещение с площ 8.40 кв.м., при съседи: площад „Г.П.”, арх. К.С., М. •••, заедно с 60/3085 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, цялото с площ 460 кв.м, при съседи: бул. „М.”, пл. „Г.П.”, бул. „Е. Г.”, Ст. С. и Н. П., при квоти: 16/1440 идеални части за Н.П.С., 16/1440 идеални части за Д.А.С. – О., 16/1440 идеални части за Л.А.Д., 16/1440 идеални части за С.С.С., 16/1440 идеални части за Г.П.С., 16/1440 идеални части за В.П.С., 24/1440 идеални части за Г.С.С., 24/1440 идеални части за И.С.С., 24/1440 идеални части за Б.И.С., 48/1440 идеални части за М.П.П., 48/1440 идеални части за М.С.Б., 12/1440 идеални части за С.К.Д., 12/1440 идеални части за И.К.Ц., 12/1440 идеални части за С.К.С., 12/1440 идеални части за П.К.И., 24/1440 идеални части за П.Н.Д., 24/1440 идеални части за Д.Н.Т., 16/1440 идеални части за А.С.С., 16/1440 идеални части за С.М.С., 16/1440 идеални части за К.С.С., 8/1440 идеални части за Р.Т.А., 8/1440 идеални части за В.Г.А., 16/1440 идеални части за И.К.А., 4/1440 идеални части за Р.Н.А., 4/1440 идеални части за Н.А.Г., 4/1440 идеални части за К.А.К., 4/1440 идеални части за Б.А.К., 36/1440 идеални части за В.И.И., 36/1440 идеални части за Б.И.Д., 12/1440 идеални части за Р.Б.Б., 12/1440 идеални части за В.П.Б., 12/1440 идеални части за Р.П.Б., 12/1440 идеални части за К.С.Б., 12/1440 идеални части за И.Й.Б., 12/1440 идеални части за С.Й.Б., 48/1440 идеални части за Ц.М.Х., 48/1440 идеални части за С.М.П., 48/1440 идеални части за Б.М.Х., 15/1440 идеални части за Д.П.Х. - К., 15/1440 идеални части за Г.С.Х., 15/1440 идеални части за М. С. К., 45/1440 идеални части за М. Д.Х. - К., 45/1440 идеални части за О.Л.Ф., 45/1440 идеални части за А. С. Ф., 120/1440 идеални части за Д.С.М., 120/1440 идеални части за С.П.П. 120/1440 идеални части за С.И.Х., 120/1440 идеални части за Н.Б.П., 6/1440 идеални части за Д.Б.П., 6/1440 идеални части за Б.Б.К., 12/1440 идеални части за Й.В.Х., 4/1440 идеални части за А.Д. Ф., 4/1440 идеални части за Б.Д.Б., 4/1440 идеални части за ТоД.Д.П., 12/1440 идеални части за С.М.Т. и 12/1440 идеални части за Р.Д.Б., като искът за делба на този имот, предявен срещу С.Д.Х., С.П.Х., Е.С.М. и М.И. К. е отхвърлен. С решението е допусната делба и на 7) МАГАЗИН № 9, находящ се на ул. „И. Ш.” № 2 в гр. С., на партера на зданието с изложение към ул. „А.”, с площ от 23, 10 кв.м., при съседи вътре в зданието: входа за етажите от ул. „А.”, Н. М.М. и Й.Д.Д., заедно с избено помещение, при квоти: 4/180 идеални части за Н.П.С., 4/180 идеални части за Д.А.С. – О., 4/180 идеални части за Л.А.Д., 4/180 идеални части за С.С.С., 4/180 идеални части за Г.П.С., 4/180 идеални части за В.П.С., 6/180 идеални части за Г.С.С., 6/180 идеални части за И.С.С., 12/180 идеални части за Б.И.С., 6/180 идеални части за М.П.П., 6/180 идеални части за М.С.Б., 3/180 идеални части за С.К.Д., 3/180 идеални части за И.К.Ц., 3/180 идеални части за С.К.С., 3/180 идеални части за П.К.И., 6/180 идеални части за П.Н.Д., 6/180 идеални части за Д.Н.Т., 4/180 идеални части за А.С.С., 4/180 идеални части за С.М.С., 4/180 идеални части за К.С.С., 2/180 идеални части за Р.Т.А., 8/180 идеални части за В.Г.А., 4/180 идеални части за И.К.А., 1/180 идеални части за Р.Н.А., 1/180 идеални части за Н.А.Г., 1/180 идеални части за К.А.К., 1/180 идеални части за Б.А.К., 9/180 идеални части за В.И.И., 9/180 идеални части за Б.И.Д., 3/180 идеални части за Р.Б.Б., 3/180 идеални части за В.П.Б., 3/180 идеални части за Р.П.Б., 3/180 идеални части за К.С.Б., 3/180 идеални части за И.Й.Б., 3/180 идеални части за С.Й.Б., 12/180 идеални части за Ц.М.Х., 12/180 идеални части за С.М.П., 12/180 идеални части за Б.М.Х., като искът за делба на този имот, предявен срещу С.Д.Х., С.П.Х., Е.С.М., М.И. К., Д.П.Х. - К., Г.С.Х., М. С. К., М. Д.Х. - К., О.Л.Ф., А.С.Ф., Д.С.М., С.П.П., С.И.Х., Н.Б.П., Д.Б.П., Б.Б.К., Й.В.Х., А.Д. Ф., Б.Д.Б., Т.Д.П., С.М.Т. и Р.Д.Б., както и направените от страните искания с правно основание чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.) за разпределяне на ползването на допуснатите до делба имоти до извършване на делбата, са отхвърлени, а на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е отменен Нотариален акт № 137, т. ІІ, рег. № 7890, д. № 929/26.10.2004 на Нотариус Е.П., вписана в НК с № 379 и с район на действие СРС, вписан в Служба по вписванията – гр. С. вх. Рег. № 45760, Акт № 1, т. LLXLVII, д. № 35704/26.10.2004 г. Ищците, подробно изброени в молба на процесуалния им представител адв. Б.П. от 19.12.2012 г., обжалват решението в частта, в която са определени квотите на съделителите от правото на собственост върху следните недвижими имоти: апартамент № 10, магазин № 7, магазин № 14, магазин № 5, кантора и магазин на бул. „М.”, както и в частта, в която е допусната делба на магазин № 2. Считат, че разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ЗН била неприложима в настоящия случай, като делът на съпругата на наследодателя следвало да се определи в размер на 2/3 съгласно правилата на отменения Закон за наследството (обн. 1890 г.), а дори и да се приложел новият закон, то съгласно чл. 9, ал. 3 от него преживялата съпруга изключвала от наследяване съребрените роднини и следователно тя, респ. нейните наследници, трябвало да получат цялото наследство. Поддържат, че наследодателката им М.С. С.а е придобила по давност собствеността върху магазин № 2 в периода след смъртта на съпруга й до продажбата му през 1977 г., респ. бил е давностен от самите ищци в периода след възстановяване на собствеността върху него (считано от 26.03.1993 г.), поради което между страните по делото не съществувала съсобственост по отношение на тази вещ. Ответниците Д.С.М., С.П.П., С.И.Х., Н.Б.П., Д.Б.П., Б.Б.К., Й.В.Х., А.Д. Ф., Б.Д.Б., Т.Д.П. и С.М.Т., чрез процесуалния им представител адв. Е.С., обжалват решението в частта, в която са определени квотите в съсобствеността на допуснатите с тяхно участие до делба имоти. Считат, че наследниците на М.Д.Х. следва да бъдат изключени от делбата, тъй като наследодателката им е починала преди общия наследодател И.И. С. и следователно при наследяването те са били изместени от други роднини по съребрена линия от по-близка степен. Ответницата С.Д.Х. обжалва решението в частта, в която е допусната делба на процесните недвижими имоти. Счита, че магазин № 7, магазин № 14, магазин № 5, кантора и магазин на бул. „М.” са били придобити от съпруга й П. Х. по давност, поради което между страните по делото не съществува съсобственост по отношение на тези имоти. При условията на евентуалност обжалва решението в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за делба на магазина на бул. „М.” срещу нея, като моли да бъдат зачетени наследствените й права след смъртта на съпруга й. Наследниците на С.П. не следвало да получат дял от наследството на И. С., доколкото С.П. е бил осиновен след смъртта на А. Б.П. и следователно не наследявал последния. Неправилно бил приложен материалния закон, като поддържа, че ищците не са наследници на общия наследодател, а имотите следвало да се разпределят между възходящите по майчина и бащина линия при равни права. Ответникът Д.П.Х. – К. обжалва решението в частта, в която е допусната делба на процесните недвижими имоти. Счита, че магазин № 7, магазин № 14, магазин № 5, кантора и магазин на бул. „М.” са били придобити от баща му П. Х. по давност, като претендира изключително право на собственост върху последния имот, получено по дарение от родителите му. Наследниците на С.П. не следвало да получат дял от наследството на И. С., доколкото С.П. е бил осиновен след смъртта на А. Б.П. и следователно не наследявал последния. Неправилно бил приложен материалния закон, като поддържа, че ищците не са наследници на общия наследодател, а имотите следвало да се разпределят между възходящите по майчина и бащина линия при равни права. Решението в частта, в която е допусната делба на магазин № 9 на ул. „И. Ш.” при посочените квоти и между посочените съделители, както и в която са отхвърлени исковете за делба срещу посочените ответници (с изключение на частта, в която е отхвърлен искът за делба на магазин, находящ се на бул. „М.”, срещу ответницата С.Д.Х.), не е обжалвано и е влязло в сила. Частната жалба срещу решението в частта, в която са отхвърлени исканията на страните по чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.), е оттеглена и въззивното производство по нея е прекратено с влязло в сила протоколно определение от 29.05.2014 г., поради което и в тази част първоинстанционният съдебен акт е влязъл в сила. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните в първата и въззивната съдебни инстанции доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), намира за установено от фактическа страна следното: От представените по делото Нотариален акт № 197, том VI, рег. 1197, дело № 1111/1940 г., Нотариален акт № 112, том XII, рег. 2312, дело № 2137/1940 г., Нотариален акт № 113, том XIII, рег. 2513, дело № 2314/1940 г., Нотариален акт № 97, том VIII, рег. 1497, дело № 1388/1940 г. и Нотариален акт № 71, том IX, рег. 1671, дело № 1555/1940 г. (със записки за вписването им) се установява, че И.И. С. е придобил чрез покупко-продажба правото на собственост върху описаните в исковата молба шест недвижими имота, както и върху включения в производството по делба по искане на ответниците магазин № 2, находящ се в гр. С., в източното крило на сградата на бул. „Ц.О.” № ••, с вход от бул. „Е. Г.”, с площ от 21, 75 кв.м. С Нотариален акт № 74, том VІІ, рег. 1974, дело № 1185/1940 г. е сключен договор за продажба, като М.С. А. е придобила правото на собственост върху магазин № 9, находящ се на ул. „И. Ш.” № 2 в гр. С., на партера, с изложение към ул. „А.” и с площ от 23, 10 кв.м. От Акт за брак № 5392 се установява, че на 18.10.1947 г. И.И. С. е сключил брак с М.С. А.. С Решение от 11.08.1948 г. на Софийска комисия по чл. 11 от ЗОЕГПНС (отм.) в полза на държавата са отчуждени имотите, собственост на И.И. С. и М.С.А., сред които са и процесните имоти, с изключение на магазин № 2, находящ се на бул. „Ц.О.” № 33, с вход от бул. „Е. Г.”, за който изрично е вписано, че не се одържавява. Освобождаването на този имот на основание §13 от Правилника за приложение на ЗОЕГПНС (отм.) се установява и от представеното удостоверение от 17.07.1975 г. от Ленинския РНС и документите към приложената по делото отчуждителна преписка. В декларация по ЗОЕГПНС (отм.) И.И. С. и М.С. А. са посочили, че магазинът на ул. „И. Ш.” № 2 с площ от 23, 10 кв.м. е собственост на съпругата М.С.. С договор за покупко-продажба от 17.11.1977 г. на основание Постановление на МС № 60/75 г. и Инструкцията за приложението му М.С. С.а е продала на МНЗ-ДАО – „Аптечно предприятие” - С. собствения си недвижим имот, находящ се в гр. С., бул. „Р.” № 33, представляващ магазин със застроена площ от 21, 75 кв.м., заедно с прилежащите му идеални части от сградата и мястото. На 26.10.1978 г. е съставен Акт за държавна собственост № 10400 за посочения магазин, като е отразено, че имотът е предоставен за ползване на МНЗ-ДАО – „Аптечно предприятие”. Установява се от удостоверение от 27.01.1993 г. и квитанция от 12.08.1992 г., че сумата от 1831 лева, представляваща продажна цена на магазина, е възстановена от наследниците на М.С. С.а съгласно Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета, като имотът е бил деактуван. От представените по делото заповеди на кмета на Столична община, издадени въз основа на заявление от наследниците на М.С. С.а, се установява, че е било наредено отписването на всичките осем делбени имота от актовите книги за държавни и общински имоти и предаването им на наследниците на И.И. С., респ. на наследниците на М.С. С.а. С протокол за въвод във владение от 03.08.1993 г. е удостоверено въвеждането на наследниците на М.С. С.а (съпруга на И.И. С.), представлявани от С. Г.С., •••. Представена е приходна квитанция, от която е видно, че за този имот през 1994 г. са платени данъци и такси от С. Г.С.. Владението на магазин № 2 е предадено от „Аптечно предприятие С. – град” АД на 26.03.1993 г., видно от Протокол за въвод във владение на наследниците на М.С. С.а, представлявани от С. Г.С.. От представените фактура и протокол за извършени ключарски услуги се установява, че на 23.06.2004 г. Н.С. е платила 35 лв. за аварийно отваряне на магазин № 5. На 19.10.2004 г. е сключено споразумение към договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност, от което е видно, че потребител на енергията в този магазин е А.Г.С.. С нотариална покана, получена при отказ от П. С.Х. на 28.06.2007 г., Н.П.С., като пълномощник на наследниците на М.С. С.а, е поканила съсобственика да им заплати съответна част от получавания от него наем (от 1999 г.) за ползването на делбените имоти – апартамент № 10, магазин № 7 и магазин на бул. „М.”. На 01.08.1999 г. П. С.Х. е сключил договор за наем на имота на бул. „М.” с ЕТ „В. М.”, с който е предоставил ползването му на търговеца. На 01.12.2004 г. П. Х. е сключил договор за наем на магазин на бул. „Ц.О.” с площ от 24 кв.м. с ЕТ „У.Н. – С.Х.”. С Нотариален акт № 137, т. ІІ, рег. № 7890, дело № 292/26.10.2004 г. П. С.Х. е признат за собственик на процесния имот (по време на брака му със С.Д.Х., слючен на 08.05.1966 г.) – магазин, находящ се на бул. „М.” № 57, след извършена обстоятелствена проверка от нотариуса, т.е. на основание давностно владение. На 23.06.2006 г. П. С.Х. и С.Д.Х. са дарили магазина на сина си Д.П.Х., видно от нотариален акт № 57, том ІІ, рег. № 5722, дело № 234/2006 г. Представените по делото решения на СРС по гр.д. № 9768/1996 г. и на СГС по гр.д. № 899/2000 г. касаят различен недвижим имот и не обвързват съда и страните със сила на пресъдено нещо по отношение правото на собственост върху делбените имоти, поради което се явяват неотносими към настоящия правен спор. С решение на ВКС от 11.07.2007 г. по гр.д. № 1200/2006 г. е уважен предявеният от Д.С.П. (М.) стещу П. С.Х. ревандикационен иск за магазина на бул. „М.”, като ответникът е осъден да предаде владението му. Във връзка с направените от ищците и от ответника Д.П.Х. възражения за придобивна давност са събрани подробни гласни доказателства. В показанията си свидетелката Е. С., снаха на П. Г.С. и съпруга на В.С., заявява, че от последния й е известно, че като наследник на М. С.а е получил по реституция имоти – магазини на ул. „С.С.”, на пазара К. и в Подуяне, както и апартамент на ул. „Ш.”. Разказва, че е ходила в магазина в Подуяне, който бил заключен от П. С. и С. Г., но около 1994 г. е бил разбит от бащата на Д.Х., който го отдал под наем и прибирал наемната цена. Изяснява, че свекър й и брат му са правили ремонт в този магазин, както и в магазина на ул. „С.С.”, но около 1999 г. бащата на Д.Х. разбил и него и го заграбил. Свидетелката посещавала магазина на ул. „Д.” около 1992- 1993 г., но не е влизала в него, като от роднините си знаела, че той също се ползвал от Х. – П. Х. и сина му. Свекър й и съпругът й не приемали факта, че имотите се ползват от Х. и плащали данъците си за тях. В показанията си свидетелката М. Л. заявява, че М. С.а е сестра на нейната прабаба. От баба си – С.П., чувала, че М. С.а е имала магазин на ул. „Ц.О.” № 33, както и още един магазин, за който не знаела къде се намира. Известно й било, че тези имоти били одържавени, като магазинът на ул. „Ц.О.” М. С.а продала на Аптечно управление, а през 1992 г. наследниците й го откупили, като възстановили сумата, за която е бил продаден. От майка си, леля си и баба си знаела, че към 1993 г. е направен пълен ремонт. Магазинът бил отдаден под наем за оптика, като С.П. получавала пари от наема. Свидетелят М.М., приятел на Г.Х., заявява, че през 1996 г. Г.Х. почерпил за възстановяването на собствеността върху наследствени имоти. Разказва случка, при която посетили брата на Г. – П. Х., като последният заявил, че не му е известно какво става с имотите. През 2006 г. Г.Х. му споделил, че едва сега е разбрал, че брат му П. владее имотите, но не му бил казал. Свидетелят О.М., съпруг на С.М., разказва, че с П. Х. са ходили в общината за деактуване на възстановените имоти и са присъствали при въвеждане във владение на магазините. От общината им казали, че могат да влизат в тях след деактуването им. През 1993- 1994 г. отишли заедно с П. в магазините, които били затворени и празни. Служител от общината не ги придружавал и просто влезли в тях. От 1994 г. до 1997 г. П. Х. •••С. ••• като склад, а след това С.М. го наела (в качеството си на управител на фирма) и отворила магазин за дрехи втора употреба. Така магазинът се ползвал до 2005 г., когато П. Х. сключил договор с фирма „У.Н.”, която го ползвала и към настоящия момент и плащала наем на Х.. Кантората на същия адрес също се ползвала от С. и наемателите на магазините. П. Х. отдал под наем магазина на бул. „М.” на М., която се занимавала с авточасти и ползвала имота до сега. Известно му било, че П. Х. имал много роднини, тъй като заедно изготвяли списъците на наследниците, но не знае П. да им е казвал, че отдава имотите под наем. Изяснява, че един от магазините на бул. „Ц.О.” с вход от ул. „С.С.” е магазин за хранителни добавки на К., където също имало наемател. Заявява, че не знае някой да е идвал, за да предявява претенции за наем към П. Х. и наследниците. В показанията си свидетелката Е. Д., съсед на семейството на П. Х. от 1988 г., установява, че през 1993- 1994 г. П. й споделил, че са му възстановили наследствените имоти от баба му. Ходила в магазин в Подуяне, който бил за авточасти и бил отдаден под наем от П. преди 15 години и все се ползвал от едни и същи наематели. Ходила и в един магазин на Женския пазар, в един безистен на ул. „С. С.”, който първоначално се ползвал за склад, а после бил отдаден под наем на фирма „Д.”, а след 2005 г. – на фирма „Н.У.”, като на него имало табела, че е магазинът на К. за хранителни добавки. Посещавала е и магазин на ул. „С.С.”. Заявява, че не й е известно дали П. Х. е уведомил роднините си за възстановените имоти. Разпитаната пред въззивната инстанция свидетелка Н. К. разказва, че от около 2000 г. работи в оптичния магазин на бул. „Ц.О.” № 33, на ъгъла на Орлов мост, който е наела от Н.С., една от наследниците на М. С.а. Откакто е сключила договора за наем (многократно подновяван) не е комуникирала с други наследници на С.а, като винаги е плащала наем само на Н.С.. Не знае на адреса да има търговски обект, който да се ползва от С.Х. или ЕТ „Устрем”. Изяснява, че на мястото на оптиката и на съседните два магазина преди време е имало аптека, като след 1977 г. в нея е срещала два-три пъти М. С.а. Жените, които тогава работели в аптеката, се обръщали към С.а с думите „другарке” или „хазяйке”. По делото са представени множество удостоверения за наследници, включително удостоверение за наследници № 174/25.01.2007 г., от които се установява, че И.И. С. е починал на 03.01.1949 г. и е оставил за свои законни наследници съпругата му М.С. С.а, починала 1979 г., и роднини по съребрена линия от трета степен – М.Д.Х. (починала през 1950 г.), сестра на баща му И.П. С. (починал през 1924 г.), както и А. Б.П. (починал през 1959 г.), Д.Д.П. (починал през 1951 г.) и Н.Б.П. (починала през 1967 г.), братя и сестра на майка му М.И. С.а (починала през 1933 г.). Установява се, че М.С. А. (С.а) е починала през 1979 г. и е била наследена от сестра си Д. С.Х. и племенниците си (по право на заместване – арг. чл. 10, ал. 2 ЗН), както следва: С. А.С., Б.А. М. и К.А.С. (деца на починалия през 1934 г. неин брат А.С. А.); В. И.И., Б.И.Д., П. И.Б. и Й. И.Б. (деца на починалата през 1973 г. нейна сестра Р. С.Б.); А.Г.С., С. Г.С. и П. Г.С. (деца на починалия през 1971 г. неин брат Г.С. А.); К.С.П., Б.С.И. и Ц.С. П. (деца на починалата през 1975 г. нейна сестра П.С. Б.). Д. Х. е починала през 1996 г. като е оставила свои наследници Ц.М.Х. – син, С.М.П. – дъщеря и Б.М.Х. – дъщеря, получили равни дялове от нейното наследство – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН. С. А.С. е починал през 1993 г. и е бил наследен от синовете си А.С.С., М.С.С. и К.С.С.. М.С. е починал през 2001 г. и е оставил за свои наследници С.М.С. (син) и Марга И.С. (съпруга, починала през 2007 г. и наследена от общия им низходящ). А.С.С. е починал през 2009 г. и е наследен от съпругата му С.А.С. и дъщерите му Р.А.Н. и А.А.Г. (конституирани като ищци-жалбоподатели във въззивното производство). К.А.С. е починал през 1981 г., като е оставил като наследници Г.К.А., А.К.А., И.К.А. – синове, както и съпруга Донка Г.С. (починала 2004 г. и наследена от общите им низходящи). А.К.А. е починал през 1995 г. и е оставил за наследници Р.Н.А. – съпруга, К.А.К., Н.А.Г. и Б.А.К. – деца. И.К.А. е починал през 2013 г. и е наследен от Я.К.А., Д.И.Д. и К.И.К. (конституирани като ищци-жалбоподатели във въззивното производство). Г.К.А. е починал през 2008 г. и е наследен от Р.Т.А. и В.Г.А. (конституирани като ищци в първоинстанционното производство). Б.А. М. е починала през 2007 г. и е наследена от дъщерите й П.Н.Д. и Д.Н.Т. (конституирани като ищци в първоинстанционното производство). П. И.Б. е починал през 1999 г. и е оставил като наследници Р.Б.Б., В.П.Б. и Р.П.Б.. Й. И.Б. е починал през 1986 г., като е оставил като наследници К.С.Б. – съпруга, И.Й.Б. и С.Й.Б. - синове. В. И.И. е починала през 2010 г. и е наследена от децата й М.М.Н. и Н.М.Н. (конституирани като ищци-жалбоподатели във въззивното производство). Б.И.Д. е починала през 2012 г. и е наследена от децата й И.П.И. и Р.П.И. (конституирани като ищци-жалбоподатели във въззивното производство). А.Г.С. е починал през 2005 г. и е оставил като наследници Н.П.С. - съпруга, Д.А.С. – О. и Л.А.Д. – дъщери. С. Г.С. е починал през 1998 г. е оставил като наследници Г.С.С. и И.С.С. – деца. П. Г.С. е починал през 2001 г. и е оставил наследници С.С.С. – съпруга, Г.П.С. и В.П.С. – синове. Ц.С. П. е починал през 1993 г. и е оставил като наследници М.П.П. – съпруга и С. Ц. С. (син), като последният е починал през 1999 г. и е оставил като наследник М.С.Б. – дъщеря и Ж.А. С. (съпруга, починала през 2004 г. и наследена от общия им низходящ). К.С.П. е починал през 1992 г. и е наследен от дъщерите си П.К.И., С. К.С., С.К.Д. и И.К. Ц. и от съпругата Р.М. П. (починала през 1998 г. и наследена от общите им низходящи). И.К. Ц. е починала през 2008 г. и е оставила за свои законни наследници Б.М.Ц., М.Б.Ц. и К.Б.Ц.. П.К.И. е починала през 2012 г. и е наследена от Р.П.И. (конституирана като ищец-жалбоподател във въззивното производство). С. К.С. е починала през 2010 г. и е наследена от К.П.Д. (конституиран като ищец-жалбоподател във въззивното производство). Б.С.И. е починала през 2009 г. и е наследена от дъщерите й Т.К.Б. и П.К.Т. (конституирани като ищци-жалбоподатели във въззивното производство). Установява се, че М.Д.Х. е починала през 1950 г., като е оставила като наследници П. Д.Х. – син и С.Д.Б. – дъщеря. П. Д.Х. е починал през 1956 г., като е оставил за наследници синовете си С.П.Х. и Д.П.Х.. С.П.Х. е починал през 1979 г., като е оставил за наследници децата си П. С.Х., Г.С.Х., М.С.К. и съпругата си Д.. П.Х. (починала през 2003 г и наследена от общите им низходящи). П. С.Х. е починал през 2008 г. и е наследен от С.Д.Х., С.П.М. и Д.П.Х. – К. (конституирани като ответници в първоинстанционното производство). Д.П.Х. е починал през 1984 г. и е оставил като наследници М. Д.Х. – дъщеря, и Л.Б. Х. (съпруга, починала през 2006 г. и наследена от общия низходящ). С.Д.Б. е починала през 1963 г. и е оставила като наследник Л.Н.Ф., който е починал през 1968 г. и е наследен от О.Л.Ф. – дъщеря и А.С.Ф. – съпруга. О.Л.Ф. е починала през 2012 г. и е наследена от дъщерите й Д.О.Д. и В.О.Ф.. Във връзка с установяването на годината на смъртта на М.Д.Х. настоящият съдебен състав кредитира изцяло представеното пред първоинстанционния съд удостоверение за наследници № 174/25.01.2007 г., което съдържа пълни данни за роднините на наследодателя, както и отбелязване на длъжностното лице от общината, че издадените по-рано удостоверения за наследници следва да се считат невалидни. Приетото пред настоящата инстанция като писмено доказателство удостоверение за наследници № 175/01.03.2002 г. е издадено по-рано и отразява неверни обстоятелства, които създават съмнение в истинността на документа – като дъщеря на Л.Ф. е посочено лицето Ю.. Ф., за което по делото се установи, че не съществува, а законният наследник в действителност е О.Ф., както и съпругата А.Ф., участвали в производството като ответници. Освен това, годината на смъртта на М.Д.Х. ( 1929 г.) е посочена над реда на този наследник (за разлика от всички останали записвания в документа), като видно от фактическите констатации на ВКС в представеното по делото решение от 11.07.2007 г. (цитирано във въззивната жалба на ответниците), в производството по предявения от Д.М. срещу Д.Х. ревандикационен иск същото удостоверение за наследници № 175/01.03.2002 г. е било прието като доказателство, но не е съдържало данни за смъртта на М.Д.Х. (л. 3 от решението). Ето защо при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и с оглед разпоредбата на чл. 142, изр. 2 ГПК (отм.), съдът намира за установени фактите, отразени в удостоверението за наследници, издадено през 2007 г., сред които е и годината на смъртта на М.Д.Х. – 1950 г. Установява се, че А. Б.П. е починал през 1959 г., като е оставил като наследник съпругата му С. А.. П., починала през 1981 г. и наследена от сина си (осиновен) С.А.П.. След смъртта си през 1999 г. последният е оставил като наследници С.П.П. – съпруга и Д.С.М. – дъщеря. Н.Б.П. е починала през 1967 г., като е оставила като наследници Н.Б.П. – внучка (по право на заместване на починалия по-рано неин син Б.В.П.) и С. В.Х. – дъщеря, Евдокия В. Филова и М.В.П. – последните две дъщери, починали без деца. Установява се, че С. В.Х. е починала през 1996 г. и е оставила като наследник С.И.Х. – дъщеря. Д.П.П. е починал през 1951 г., като не е оставил низходящи, поради което е наследен от брат си А. Б.П., сестра си Н.Б.П. и племенниците си М. Д. Б., Б.Д. П., Д. Д. П., В.С. П. и С. Д. М. – по право на заместване на починалия по-рано негов брат Д.Б.П.. М. Д. Б. е починала през 1975 г. и е наследена от сина си Н. Б.Б., починал през 2001 г. и оставил за свой наследник съпругата си Р.Д.Б.. Последната е починала през 2013 г. и е наследена от племенника й Д.Т.Т. (конституиран като ответник във въззивното производство). Б.Д. П. е починал през 1962 г. и е наследен от децата му Б.Б.К. и Д.Б.П. и съпругата Д.А. П. (починала през 1998 г. и наследена от общите им низходящи). Б.Б.К. е починала през 2010 г. и е наследена от Т.А.О. (конституиран като ответник във въззивното производство). Д. Д. П. е починал през 1962 г. и е оставил за наследници Т.Д.П., А.Д. Ф. и Б.Д.П. – Б.. В. Д. П. е починал през 1962 г. и е бил наследен от дъщеря му Й.В. Х.. С. Д. М. е починала през 1984 г. и е била наследена от С.М.Т.. При установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи: По делото се установява наличието на съсобственост върху процесните имоти, предмет на делба във въззивното производство – апартамент № 10, магазин № 14, магазин № 7, магазин № 5, кантора, магазин на бул. „М.” и магазин № 2. Първите шест имота са били купени от И.И. С. като негова лична собственост преди да сключи брак с М.С. А., а по време на брака им през 1948 г. са били отчуждени в полза на държавата по реда на ЗОЕГПНС (отм.). Собствеността върху тях е била възстановена по силата на закона при наличието на предпоставките на чл. 1 ЗВСОНИ в полза на наследниците на бившия собственик, считано от 25.02.1992 г. Седмият имот (магазин № 2) не е бил отчужден от собственика И.И. С., но е бил продаден през 1977 г. по реда на ПМС № 60/1975 г. на социалистическата организация, наемател на магазина, като собствеността върху него е била възстановена в полза на наследниците на бившия собственик по реда на Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета (обн. ДВ, бр. 105/19.12.1991 г.) след връщането на получената за имота продажна цена. Следователно, съсобствеността върху имотите е възникнала по силата на реституция и наследствено правоприемство от И.И. С.. Кръгът от наследници следва да се определи съгласно разпоредбите на Закона за наследството (обн. ДВ, бр. 20/25.01.1890 г., отм. ДВ, бр. 22/29.01.1949 г. ), доколкото наследодателят е починал (т.е. наследството е открито) преди 30.04.1949 г., когато е влязъл в сила действащият и към настоящия момент Закон за наследството. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ЗН (обн. ДВ, бр. 22/29.01.1949 г.) е неприложима в настоящия случай. Тя предвижда обратно действие на разпоредбите на новия Закон за наследството, но само по отношение определяне на дела на низходящите и на преживелия съпруг/съпруга, когато наследяват с низходящи и наследството е открито след 16.10.1944 г. Тълкуването на разпоредбата във връзка с посочената дата води до извод, че същата е приета с оглед влизането в сила на Наредба-закон за изравняване правата на лицата от двата пола (обн. ДВ, бр. 227/16.10.1944 г.) и цели премахване на неравностойното третиране на лицата от женски пол при определяне на наследствения им дял по отменения ЗН. Подобно третиране за съпругата е регламентирано единствено в случай че тя наследява с наследници от първи ред – низходящи от мъжки пол – арг. чл. 38 ЗН (отм.). От друга страна, чл. 89 ЗН не предвижда възможност новите разпоредби да определят дела на други наследници (възходящи, братя и сестри) или чрез обратната сила на закона да се изменят редовете на наследниците, а до такава промяна несъмнено би се стигнало при приложение на новия закон в хипотеза на наследяване на съпругата със съребрени роднини от четвърти ред (последните ще бъдат изключени от наследяване в съответствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 3 ЗН). Ето защо не може да се приеме, че чл. 89 ЗН се прилага във всички случаи на определяне дела на преживялата съпруга и доколкото в настоящия случай М.С. С.а не наследява съпруга си с низходящи, а с други роднини по съребрена линия, дяловете на съсобствениците следва да бъдат определени съобразно действащия към датата на открИ.е на наследството ЗН (обн. ДВ, бр. 20/25.01.1890 г., отм. ДВ, бр. 22/29.01.1949 г. ). Настоящият съдебен състав намира, че направените възражения за придобивна давност са неоснователни. Доколкото страните са съсобственици на вещите, за да установи собствено владение върху чуждата идеална част от тях и да я придобие по давност, всеки от тях трябва да докаже, че е упражнявал в продължение на 10 години непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху имота с намерение да го свои, което е манифестирал спрямо останалите съсобственици и с едностранни действия е превърнал държането на чуждата идеална част във владение, т.е. с тези действия по явен и недвусмислен начин е показвал отричане владението на другите съсобственици (в този смисъл - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК). Ответникът Д.Х. не установява пълно и главно упражнявано от неговия наследодател П. Х. давностно владение и манифестирането му спрямо останалите съсобственици за период от 10 години по отношение на претендираните магазини (№ 7, 14, 5 и находящия се на бул. „М.”) и кантора. Констативният нотариален акт за собственост по отношение на магазина на бул. „М.” не се ползва с материална доказателствена сила относно принадлежността на вещното право, доколкото страната, на която се противопоставя документът, разполага със собствен придобивен титул, произтичащ от наследодателя й. Следователно, при оспорване на правото на ответника, удостоверено в нотариалния акт, приложение намира общото правило на чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.), като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. Д.Х. следва да докаже фактическия състав на придобивната давност и по отношение на този имот. От събраните по делото доказателства е несъмнено, че след възстановяването на собствеността фактическата власт върху вещите е била предадена на всички наследници с въвод, осъществен през 1993 г. От показанията на разпитаните в производството свидетели се установява, че впоследствие П. Х. е установил еднолично владение върху петте имота, като до датата на предявяване на иска за делба (когато давността е била прекъсната – арг. чл. 84 ЗС, вр. с чл. 116, б. „б” ЗЗД) – 11.05.2006 г., десетгодишен период на упражнявана от него фактическа власт е бил изтекъл за магазин № 5, кантората и магазина на бул. „М.”. П. Х. е установил собствена фактическа власт върху двата магазина, находящи се на бул. „Ц.О.” (№ 7 и № 14), едва през 1999 г., когато е разбил катинарите, с които са били заключени, и впоследствие ги е отдал под наем на трети лица (видно от показанията на свидетелката Е. С. и събраните писмени доказателства), т.е. обективно тези имоти са били владяни по-малко от 10 години, поради което наследодателят на ответника не ги е придобил по давност. По отношение на другите три имота не се доказва, от една страна, че владението е било установено и упражнявано по спокоен начин (магазините и кантората са били заключени, като П. Х. е влязъл в тях по насилствен начин, като е разбил катинарите), а от друга страна, че наследникът с едностранни действия е манифестирал намерението си за своене на чуждите идеални части и по този начин е отблъснал владението на останалите съсобственици. П. Х. не е уведомил роднините си за упражняваната от него фактическа власт, като видно от свидетелските показания някои от тях са разбрали за това едва през 2006 г., а други са плащали дължимите данъци и такси и през периода, в който магазините са били ползвани само от единия наследник. Следва да се отбележи, че отдаването на вещите под наем и събирането на наемната цена не представлява едностранно действие по отричане владението на останалите съсобственици, доколкото това са действия по управление и ползване на общите вещи, които могат да бъдат извършвани от всеки съсобственик (арг. чл. 31 ЗС). В допълнение следва да се отбележи, че от страна на някои от съсобствениците давността е била прекъсната и преди иницииране на делбеното производство (през 2000 г. с предявяването на ревандикационен иск от Д.П. (М.) срещу П. Х. по отношение на магазина на бул. „М.”, уважен с влязло в сила решение; по отношение на магазин № 5 има данни, че фактическата власт на Х. е била прекъсната от Н.С. още през 2004 г.). Ето защо при съвкупна преценка на доказателствения материал по делото въззивният съд намира за недоказано възражението на Д.Х. за придобИ.е на петте имота по давност от наследодателя му, а следователно ответникът не е придобил правото на собственост върху магазина на бул. „М.” по дарение от родителите му извън припадащата се на баща му (като наследник на общия наследодател) част. Неоснователно е и възражението на ищците за придобиване по давност от тях, респ. от наследодателката им М.С. С.а, на магазин № 2, находящ се на бул. „Ц.О.”. По делото липсват данни как и от кого е бил ползван имотът в периода след смъртта на И.С. до продажбата му на „Аптечно предприятие” – С. през 1977 г., поради което не може да се приеме, че още тогава М.С. С.а го е придобила по давност. От събраните гласни доказателства се установява, че след въвеждането на наследниците във владение през 1993 г. ищците са извършили ремонт на магазина и са започнали да получават от него доходи от наемна цена. Упражняваната по този начин фактическа власт, макар и за период по-дълъг от 10 години, не води до придобиване на имота по давност, тъй като не отрича правата на другите съсобственици и не превръща държането на техните идеални части във владение на цялата вещ с недвусмислено изразено спрямо останалите намерение за своене. Направените от ищците необходими или полезни разноски за имота във връзка с ремонтирането му ползват всички съсобственици и водят до възникване на вземане за възстановяване на съответна част от тях срещу наследниците, които не са участвали в разходите за вещта – арг. чл. 30, ал. 3 ЗС. По силата на същата разпоредба отдаването под наем на магазина представлява начин на ползването му по предназначение, като получаването на доходите само от част от съсобствениците води до обедняване на останалите, които имат право на съответна на дела им част от наемната цена. При липсата на други данни по делото (например, отказ на ищците, предхождащ с 10 години подаването на молбата за включване на имота в делбеното производство, да платят на другите съсобственици дял от наема), описаните действия на наследниците на М.С. С.а не демонстрират отричане на правата на останалите наследници на общия наследодател и превръщане на държането на техните идеални части във владение, поради което наведеното от ищците възражение за придобиване на магазин № 2 по давност се явява недоказано и имотът следва да бъде поделен между всички наследници на И.И. С.. При описаната фактическа обстановка и в съответствие с разпоредбата на чл. 27 ЗН (отм.) се установява, че И.И. С. е оставил за законни наследници съпругата си М.С. С.а и други роднини по съребрена линия от трета степен (братя и сестри на починалите по-рано негови родители), а именно: М.Д.Х. – сестра на баща му И.П. С., починала през 1950 г., както и А. Б.П. (починал 1959 г.), Д.Д.П. (починал 1951 г.) и Н.Б.П. (починала 1967 г.), братя и сестра на майка му М.И. С.а. Съгласно чл. 27 и чл. 40 ЗН (отм.), делът на съпругата е в размер на 2/3 от наследството, а съребрените роднини си поделят останалата 1/3 по равно. Последните като наследници от по-близка съребрена степен изключват наследниците на С.И. С. (починал през 1926 г.) и Д.Б.П. (починал през 1919 г.), които се явяват такива от четвърта и пета степен и макар да имат право на наследяване по право на представителство (чл. 17 ЗН (отм.)), не наследяват общия наследодател И.И. С., тъй като разпоредбата на чл. 27 предвижда, че по-близкият роднина изключва по-далечния по степен. Следователно съсобствеността върху описаните в исковата молба шест недвижими имоти и Магазин № 2 на бул. „Ц.О.” № 33 и след възстановяването им е възникнала при дялове 2/3 идеални части за наследниците на М.С. А. (С.а), 1/12 идеална част за наследниците на М.Д.Х., 1/12 идеална част за наследниците на А. Б.П., 1/12 идеална част за наследниците на Д.Д.П. и 1/12 идеална част за наследниците на Н.Б.П.. Д.Д.П. е починал през 1951 г., като не е оставил низходящи. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗН (обн. 1949 г.), когато починалият е оставил само братя и сестри, то те наследяват при равни части, а когато са починали преди него, те се заместват само от техните деца или внуци (чл. 10, ал. 2 от ЗН). Следователно към момента на откриване на наследството на Д.Д.П. към наследяване са били призовани брат му А. Б.П. и сестра му Н.Б.П., както и децата на починалия през 1919 г. негов брат Д.Б.П. – М. Д. Б., Б.Д. П., Д. Д. П., В. Д. П. и С. Д. М.. Във връзка с възраженията във въззивните жалби на ответниците С. и Д. Х. следва да се отбележи, че по делото е ирелевантно през коя година е бил осиновен С.А.П.. Видно от представените по делото доказателства, дори и да се приеме, че последният е бил осиновен през 1968 г., наследникът на И.С. А. Б.П. е бил наследен от преживялата му съпруга С. А.. П., която е придобила съответния дял от наследствените имоти. Едва след смъртта й през 1981 г. този дял е преминал в патримониума на С.П. по силата на наследяване от майка му С., т.е. дори и да не се явява пряк наследник на А. Б.П., С.А.П. и неговите наследници са придобили съответната част от вещите чрез наследяване по закон от С. А.. П.. Предвид на изложеното и при съобразяване на разпоредбите на чл. 5-10 от Закона за наследството следва да бъде допусната делба на описаните в исковата молба имоти и на Магазин № 2, находящ се в гр. С., бул. „Ц.О.” № 33, с изключение на магазин на бул. „М.” № 57, между следните лица и при следните квоти: 576/12960 идеални части за Ц.М.Х., 576/12960 идеални части за С.М.П., 576/12960 идеални части за Б.М.Х., 192/12960 идеални части за К.С.С., 192/12960 идеални части за С.М.С., 64/12960 идеални части за С.А.С., 64/12960 идеални части за Р.А.Н., 64/12960 идеални части за А.А.Г., 48/12960 идеални части за Р.Н.А., 48/12960 идеални части за К.А.К., 48/12960 идеални части за Н.А.Г., 48/12960 идеални части за Б.А.К., 64/12960 идеални части за Я.К.А., 64/12960 идеални части за Д.И.Д., 64/12960 идеални части за К.И.К., 96/12960 идеални части за Р.Т.А., 96/12960 идеални части за В.Г.А., 288/12960 идеални части за П.Н.Д., 288/12960 идеални части за Д.Н.Т., 144/12960 идеални части за Р.Б.Б., 144/12960 идеални части за В.П.Б., 144/12960 идеални части за Р.П.Б., 144/12960 идеални части за К.С.Б., 144/12960 идеални части за И.Й.Б., 144/12960 идеални части за С.Й.Б., 216/12960 идеални части за М.М.Н., 216/12960 идеални части за Н.М.Н., 216/12960 идеални части за И.П.И., 216/12960 идеални части за Р.П.И., 192/12960 идеални части за Н.П.С., 192/12960 идеални части за Д.А.С. – О., 192/12960 идеални части за Л.А.Д., 288/12960 идеални части за Г.С.С., 288/12960 идеални части за И.С.С., 192/12960 идеални части за С.С.С., 192/12960 идеални части за Г.П.С., 192/12960 идеални части за В.П.С., 288/12960 идеални части за М.П.П., 288/12960 идеални части за М.С.Б., 144/12960 идеални части за С.К.Д., 144/12960 идеални части за Р.П.И., 144/12960 идеални части за К.П.Д., 48/12960 идеални части за Б.М.Ц., 48/12960 идеални части за М.Б.Ц., 48/12960 идеални части за К.Б.Ц., 288/12960 идеални части за Т.К.Б., 288/12960 идеални части за П.К.Т.; 90/12960 идеални части за Г.С.Х., 90/12960 идеални части за М.С.К., 30/12960 идеални части за С.Д.Х., 30/12960 идеални части за С.П.М., 30/12960 идеални части за Д.П.Х. – К., 270/12960 идеални части за М. Д.Х., 270/12960 идеални части за А.С.Ф., 135/12960 идеални части за Д.О.Д., 135/12960 идеални части за В.О.Ф., 720/12960 идеални части за С.П.П., 720/12960 идеални части за Д.С.М., 720/12960 идеални части за Н.Б.П., 720/12960 идеални части за С.И.Х., 72/12960 идеални части за Д.Т.Т., 36/12960 идеални части за Д.Б.П., 36/12960 идеални части за Т.А.О., 24/12960 идеални части за Т.Д.П., 24/12960 идеални части за А.Д. Ф., 24/12960 идеални части за Б.Д.П. – Б., 72/12960 идеални части за Й.В. Х. и 72/12960 идеални части за С.М.Т.. По отношение на магазина, находящ се в гр. С., бул. „М.” № 57, делбата следва да бъде допусната между същите лица, с изключение на С.Д.Х. и С.П.М., с оглед прехвърлянето на имота в полза на Д.П.Х. - К.. С извършеното дарение П. С.Х. е прехвърлил на сина си единствено собствената си идеална част от вещта, придобита по наследство от неговия баща С.Х., като в останалата част договорът не е породил вещно-прехвърлително действие. Доколкото делът от имота е бил прехвърлен приживе на наследодателя, той не е бил включен в наследството на П. С.Х. и следователно законните му наследници С.Д.Х. и С.П.М. не са придобили идеални части от него. Ето защо делбата на този магазин следва да бъде допусната между следните лица и при следните квоти: 576/12960 идеални части за Ц.М.Х., 576/12960 идеални части за С.М.П., 576/12960 идеални части за Б.М.Х., 192/12960 идеални части за К.С.С., 192/12960 идеални части за С.М.С., 64/12960 идеални части за С.А.С., 64/12960 идеални части за Р.А.Н., 64/12960 идеални части за А.А.Г., 48/12960 идеални части за Р.Н.А., 48/12960 идеални части за К.А.К., 48/12960 идеални части за Н.А.Г., 48/12960 идеални части за Б.А.К., 64/12960 идеални части за Я.К.А., 64/12960 идеални части за Д.И.Д., 64/12960 идеални части за К.И.К., 96/12960 идеални части за Р.Т.А., 96/12960 идеални части за В.Г.А., 288/12960 идеални части за П.Н.Д., 288/12960 идеални части за Д.Н.Т., 144/12960 идеални части за Р.Б.Б., 144/12960 идеални части за В.П.Б., 144/12960 идеални части за Р.П.Б., 144/12960 идеални части за К.С.Б., 144/12960 идеални части за И.Й.Б., 144/12960 идеални части за С.Й.Б., 216/12960 идеални части за М.М.Н., 216/12960 идеални части за Н.М.Н., 216/12960 идеални части за И.П.И., 216/12960 идеални части за Р.П.И., 192/12960 идеални части за Н.П.С., 192/12960 идеални части за Д.А.С. – О., 192/12960 идеални части за Л.А.Д., 288/12960 идеални части за Г.С.С., 288/12960 идеални части за И.С.С., 192/12960 идеални части за С.С.С., 192/12960 идеални части за Г.П.С., 192/12960 идеални части за В.П.С., 288/12960 идеални части за М.П.П., 288/12960 идеални части за М.С.Б., 144/12960 идеални части за С.К.Д., 144/12960 идеални части за Р.П.И., 144/12960 идеални части за К.П.Д., 48/12960 идеални части за Б.М.Ц., 48/12960 идеални части за М.Б.Ц., 48/12960 идеални части за К.Б.Ц., 288/12960 идеални части за Т.К.Б., 288/12960 идеални части за П.К.Т.; 90/12960 идеални части за Г.С.Х., 90/12960 идеални части за М.С.К., 90/12960 идеални части за Д.П.Х. – К., 270/12960 идеални части за М. Д.Х., 270/12960 идеални части за А.С.Ф., 135/12960 идеални части за Д.О.Д., 135/12960 идеални части за В.О.Ф., 720/12960 идеални части за С.П.П., 720/12960 идеални части за Д.С.М., 720/12960 идеални части за Н.Б.П., 720/12960 идеални части за С.И.Х., 72/12960 идеални части за Д.Т.Т., 36/12960 идеални части за Д.Б.П., 36/12960 идеални части за Т.А.О., 24/12960 идеални части за Т.Д.П., 24/12960 идеални части за А.Д. Ф., 24/12960 идеални части за Б.Д.П. – Б., 72/12960 идеални части за Й.В. Х. и 72/12960 идеални части за С.М.Т.. Предвид различните правни изводи, до които достига въззивната инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде частично отменено, а делбата на описаните седем имота да бъде допусната между същите лица, но при посочените по-горе различни квоти. При този изход на правния спор на основание чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.) жалбоподателите-ищци имат право на направените пред въззивната инстанция разноски съобразно уважената част от въззивната им жалба (по отношение на квотите в съсобствеността върху допуснатите до делба имоти) в размер на общо 100 лв. – възнаграждение за един адвокат, платена държавна такса за разглеждане на жалбата и платена държавна такса за публикация в Държавен вестник. Следва да се отбележи, че въззивната инстанция служебно констатира допусната в първоинстанционното решение очевидна фактическа грешка. В мотивите на акта СРС е приел, че включеният в производството по искане на ответниците магазин № 2, находящ се в гр. С., бул. „Ц.О.” № 33, следва да бъде поделен, като подробно е изброил съделителите и квотите им от съсобствеността (стр. 13 от решението). В диспозитива обаче се съдържа произнасяне по исковете за делба само на описаните в исковата молба имоти и магазин № 9, находящ се на ул. „Ш.”. Видно е, че СРС е формирал воля по иска за делба и на магазин № 2, но същата не е отразена в диспозитива на решението, т.е. налице е очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между формираната истинска воля на съда в мотивите и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Ето защо след влизане в сила на настоящото решение делото следва да се върне на първоинстанционния съд за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.), като в диспозитива на решението бъде отразена и волята на съда по отношение допускането на делба на описания имот – магазин № 2, находящ се в гр. С., бул. „Ц.О.” № 33. Така мотивиран, съдът