Решение № 7189 от 30.12.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 4994/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 21054/19.12.2023 г. по гр.д. № 6791/2022 г. на Софийски районен съд, 45-и състав, „М.К.А.“ ЕООД и В. Й. Й. са осъдени да заплатят солидарно на В. Р. З. сумата в размер на 2000, 00 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания от неправомерно събиране, съхраняване и обработване на лични данни, за периода от 01.04.2019 г. до 01.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, като е отхвърлено искането за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за периода от 01.01.2017 г. до 31.03.2019 г. В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба от ответниците „М.К.А.“ ЕООД и В. Й. Й.. В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на решението, като се акцентира, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал доказателствата по делото (заключението по съдебно- техническата експертиза; показанията на свидетелите А.Г. и М. З.а), въз основа на което е достигнал до погрешни фактически и правни изводи. Сочи се, че инсталираните от ответниците камери не заснемат вътрешността на имота на ищеца, поради което не е накърнена неприкосновеността на личния му живот. Посочено е, че във връзка с процесния казус е налице административно производство по обжалване на Решение № ППН-01- 276/2020 от 03.11.2022 г. на КЗЛД, като понастоящем делото е висящо пред ВАС. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение. Претендират се разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна В. Р. З. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на постановеното съдебно решение по подробно изложени аргументи. Претендират се разноски. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно, но е недопустимо, тъй като е постановено по спор, който не е подведомствен на гражданските съдилища. В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на имот с идентификатор № 68134.1977.926, находящ се в гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. ••••, заедно с изградената в него жилищна сграда. Сочи се, че съседният имот, собственост на ответника „М.К.А.“ ЕООД, се обитава от другия ответник - В. Й.. Твърди се, че от страна на ответниците без знанието и съгласието на ищеца е изградена система за видеонаблюдение, която се състои от шест броя видеокамери, монтирани на стоманобетоновите стълбове, разположени на ул. „Крушова градина“, както и от записващо устройство, като системата била монтирана през 2017 г. Твърди се, че по този начин се записва имотът на ищеца и обществените пространства, които се използват от него, с което ответниците упражняват дейност в нарушение на Регламент 2016/679 и ЗЗЛД, за което не са налице основанията за допустимост по чл. 6 и чл. 4 от Регламента. Ищецът твърди, че по този начин ответниците нарушават неприкосновеността на личността му и личния му живот и неправомерно събират личните му данни, с което са му причинили неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на страх, напрежение, притеснение и въобще психически дискомфорт. Ищецът оценява претърпените вреди на стойност 2000 лева, в който размер е предявил претенциите си за заплащане на обезщетение спрямо двамата ответници в условията на солидарност. Така предявените искове са квалифицирани от СРС като такива с правно основание на общия деликтен състав - чл. 45 ЗЗД. Настоящият съдебен състав счита, че твърденията в исковата молба налагат правната квалификация на исковете да бъде прецизирана в такава по чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД, тъй като се претендират вреди от неправомерно обработване на лични данни, за което Законът за защита на личните данни урежда специален деликтен състав. Защитата на личните данни е правно уредена в Регламент (ЕС) № 679/2019 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физически лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО, както и в Закона за защита на личните данни. Според чл. 82, ал. 1 от Регламента, съдебните производства във връзка с упражняването на правото на обезщетение в резултат на нарушение на Регламента, се образуват пред съдилища, компетентни съгласно правото на държавата членка. Националната правна уредба за защита на личните данни се съдържа в Закона за защита на личните данни и съгласно чл. 39, ал. 1 от същия, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679, субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД предвижда възможност в производството по, ал. 1 да се претендира и обезщетение за претърпените вреди от неправомерно обработване на лични данни. Следователно редът за разглеждане на претенцията за вреди от неправомерно обработване на лични данни е този по АПК, като е без значение дали искът за вреди е предявен самостоятелно или в производството по чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД, защото се касае за един и същ като основание иск. В чл. 39 ЗЗЛД не се съдържа и разграничение относно реда за разглеждане на иска в зависимост от качеството на администратора и/или на обработващия личните данни - дали е публичен орган или частноправен субект, от което и се налага извод, че във всички случаи на причинени вреди от неправомерно обработване на лични данни, искът се разглежда по реда на АПК, към който препраща чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД и компетентен да се произнесе по него е административният съд. В този смисъл е и практиката на смесените петчленни състави на ВКС и ВАС - определение № 18 от 28.06.2022 г. по гр. д. № 14/2022 г.; определение № 11 от 07.04.2022 г. по гр. д. № 3 от 2022 г.; определение № 47 от 06.11.2020 г. по адм. д. № 43 от 2020 г.; определение № 5 от 24.01.2020 г. по гр. д. № 55/2019 г. Като се е произнесъл по иск, който съгласно правилата на подведомствеността следва да бъде разгледан от административен съд, Софийският районен съд е постановил недопустим съдебен акт (така - тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС). Съгласно чл. 270, ал. 3 ГПК недопустимото решение подлежи на обезсилване, а подадената от В. Р. З. искова молба следва да бъде изпратена по компетентност на Административен съд - София-град. По претендираните разноски в настоящото производство следва да се произнесе Административен съд - София-град при разглеждане на делото. По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване. Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г въззивен състав