Решение № 102 от 5.6.2025 г. на Районен съд - Разлог по дело № 613/2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Настоящото дело е образувано въз основа на жалба, подадена от „Р. ЕООД, ЕИК•, с управител Т.Д.К., против НП №• от 13.06.2024 г., издадено от Директора на Д„ИТ“-Б.., с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 1500.00 лева, на основание чл.79, ал.4, във вр. с чл.78, ал.1 от ЗТМТМ, за извършено нарушение по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ. С депозираната жалба се излагат твърдения, според които атакуваният адм. акт е неправилен и незаконосъобразен. Сочат се допуснати съществени процесуални нарушения в адм. нак. пр-во. В СЗ жалбоподателят се представлява от адв.Н., който поддържа жалбата. Иска се да бъде отменено обжалваното НП поради неправилно приложение на материалния закон, както и поради допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира разноски. АНО, ч/з своя юрк., оспорва жалбата и сочи, че същата е неоснователна. Депозира писмено становище, с което моли съдът да потвърди оспореното НП, излага подробни съображения за това и претендира разноски. РП-Б., ТО-Р. не изразява становище и не изпраща представител. В оспореното НП е отразено, че се издава с/у „Р.“ЕООД, ЕИК•, с управител Т.Д.К., тъй като на 13.02.2024 г. била извършена проверка по раб. места на дружеството, като след приключване на същата, дружеството е призовано по реда на чл.45 от АПК, за извършване на проверка по документи, в хода на която се установило, че дружестовото е наело на работа лицето С.К., родена на •, ЕГН•, гражданка на трета държава – Р.У. Процесният трудов договор е подписан от страните и регистриран в ТД на НАП, също така видно от представена Таблица за отчитане явяването/неявяването на работа на служителите в дружеството, С.К. е започнала работа, считано от 02.12.2023 г. и на същата е изплатено трудово възнаграждение за м.12./2023 г. от 727.42 лева. В оспореното НП е отразено, че провереното дружество не е изпълнило задълженията си в 7-дневен срок от постъпване на работа на С.К. да уведоми за това писмено ИА"ГИТ" или съответното й ТП Д"ИТ"-Б. или друго ТП на Агенцията. С оглед на това е прието, че е извършено нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, и на основание чл.79, ал.4, във вр. чл.78, ал.1 от ЗТМТМ, е наложена имуществена санкция от 1500.00 лева.

Подобни фактически констатации се съдържат и в съставения АУАН, въз основа на който е издадено впоследствие процесното НП, а така също и в изготвения протокол за извършена проверка. Съдът намира, че жалбата с/у НП е допустима - подадена е в срок от лице, легитимирано да обжалва същото. Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не е ангажирал убедителни док-ва за редовното връчване на оспорения акт по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, НО отбелязва това в/у НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая оригиналът на НП /приложен по преписката и представляващ част от доказателствената съвкупност/ съдържа отбелязване, че постановлението е връчено на осн. чл.58, ал.2 от ЗАНН, но не е отбелязано в него жалбоподателят да е бил търсен на адреса на дружеството, както и че не е открит на него. С оглед на това, настоящата инстанция счита, че не са изпълнени предпоставките, визирани в нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, за да се приеме, че следва да се приложи посочената норма относно връчването. Отделно от това, практиката е установила че следва да се докаже по безспорен начин, че лицето не просто не е открито на адреса, а трайно е преустановило връзката си с него. От съставения протокол за посещение на място е видно, че на 19.06.2024 г. служителите в Д„ИТ“ – Т.К. и А.М. са направили опит да връчат процесното НП на адреса на дружеството, но тогава не установили контакт със законен или упълномощен представител на работодателя „Р.“ЕООД. Следващ опит е направен с изпращането на пощенска пратка ч/з „БП“, като товарителницата е върната с отбелязване, че "пратката е непотърсена". По преценка на настоящия състав, тези данни не са достатъчни да се направи извод за промяна на адреса на търговеца, доколкото обстоятелството, че при проверката на място не е установен представител на дружеството и пратката не е била потърсена, не означава категорично, че дружеството не се помещава на този адрес. По отношение на третия опит за връчване на НП, следва да се отбележи, че същото след справка е било изпратено на личния адрес на самия управител, а не на този на процесното дружество, поради което не може да се приеме, че отбелязването в товарителницата „Преместен“ е релевантно за това, че именно санкционираният търговец е променил адреса си. Поради това съдът приема, че не са налице доказателства за редовно връчване на НП, а депозираната на 11.10.2024 г. жалба е подадена в срок. Това означава, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Незаконосъобразно е онова НП, което не е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на адм. процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на АУАН и/или издаването на НП. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на НП, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от НО нарушение. Задължение на НО е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено. Трябва да се посочи, че оспореното НП и АУАН са издадени от компетентни органи и в кръга на правомощията им, като съдържат изискваните от закона реквизити. Адм. нак. пр- во е проведено в рамките на давностните срокове, предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН. НП е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на адм. акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и с/у какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Като неоснователни бяха оценени доводите на процесуалния представител на въззивника досежно неправилно определяне датата на извършване на нарушението. В АУАН и НП е посочено, от събраните доказателства се установява, че лицето С.К. действително е постъпила на работа на 02.12.2023 г. Следователно срокът за подаване на уведомлението започва да тече от 03.12.2023 г. и изтича на 09.12.2023 г. /събота/. Тъй като 09.12.2023 г. е почивен ден, след който отново следва почивен ден – 10.12.2023 г. /неделя/, първият присъствен ден е 11.12.2023 г. /понеделник/, в който изтича и 7-дневния срок за подаване на уведомление до ИА„ГИТ“-С., респ. Д„ИТ“-Б. Ето защо на осн. чл.183, ал.2 и ал.4 от НПК, последният ден от срока за подаване на уведомление е 11.12.2023 г., както е посочено в АУАН и НП. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за липса на компетентност на АНО. Съгласно чл.79, ал.1 ЗТМТМ, нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от държ. контролни органи, а според, ал.4 на с.р., НП се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от оправомощени от него длъжн. лица съобразно ведомствената принадлежност на съставителите на актове. Съгласно чл.67, ал.1 ЗТМТМ, МТСП упражнява цялостен контрол по спазването на закона, а според, ал.2 специализираната контролна дейност се осъществява от ИА"ГИТ" към МТСП. Съгласно чл.6, ал.2, т.21 от УП на ИА"ГИТ", ИД ръководи Агенцията, като издава НП по актове, съставени от служители на Агенцията, в случаите, определени от закона. Според чл.6, ал.5 УП, ИД може да предоставя на директорите на дирекции или на служители на Агенцията, определени за ръководители на проекти, отделни свои правомощия в съответствие с нормативните актове. Обстоятелството, че в представената по преписката Заповед №•/15.08.2022 г. не е изрично посочен ЗТМТМ, не обосновава извод за липсата на материална компетентност на НО. Макар ЗТМТМ да е изрично изброен норм. акт, по които ИА„ГИТ“ упражнява специализиран контрол едва с изменението на чл.4, ал.1, т.2 УП - ДВ, бр.28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г., изброяването в оправомощаващата заповед - както преди, така и след изменението, не е изчерпателно, като изрично в разпоредбата е посочено и "други нормативни актове, когато това е посочено със закон". Съгласно чл.399 КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от ИА„ГИТ“, която се ръководи и представлява от ИД, като последният определя обхвата на дейност и компетентност на инспекторите по труда. От цитираната по-горе разпоредба на чл.6, ал.1 УП следва, че ИД на „ГИТ“ е АНО за нарушения на територията на цялата страна, когато са установени с актове на контролни органи от същото ведомство. Не съществува пречка той да делегира това свое правомощие на друго длъжностно лице от това ведомство, по аргумент от чл.6, ал.5 УП и от общата разпоредба на чл.47, ал.2 ЗАНН, и именно това в случая е направено с издаването на представената по делото Заповед №•/15.08.2022 г. на ИД на ИА„ГИТ“. Предвид разпоредбата на чл.6, ал.5 УП, надлежно извършената делегация на правомощия /т.4 от Заповед №•/15.08.2022 г./ и в контекста на специализирания контрол съгласно чл.67, ал.2 ЗТМТМ, неоснователно въззивникът твърди, че уведомлението по чл.10, ал.1 ЗТМТМ е следвало да се подаде в г.С. - където е седалището на ИА, респ. нарушението е извършено в г.С. и директорът на ДИТ-Б. не разполага с териториална компетентност да издаде НП. По-нататък, действително в АУАН е допусната техн. грешка, като е отразено, че на 16.02.2024 г. от „Р.“ЕООД е изпратено по ел. път уведомление по чл.40 от ЗТМТМ за лицето С.К. до ИА„ГИТ“, а непосредствено след това е изписано съдържание със същия текст, но с посочена друга дата 19.02.2024 г. При прегледа на НП се установява, че на 16.02.2024 г. уведомлението по чл.40 от ЗТМТМ е изпратено по ел. път, а на 19.02.2024 г. е изпратено и на хартиен носител. При това положение настоящият състав намира за неоснователно възражението за допуснато съществено процесуално нарушение в АУАН, доколкото очевидно се касае за техн. грешка, която обаче не би могла да доведе до такова съществено нарушение на правата на нарушителя, както и да опорочи и възпрепятства правото му на защита. В тази вр. съдът не приема възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че са допуснати съществени процесуални нарушения. НП е правилно, като съображенията за това са следните: Съгласно текста на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава, работодателят уведомява писмено за това ИА"ГИТ". В чл.78, ал.1 от ЗТМТМ, е разписано, че в случаите когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание, на виновните лица се налага глоба или имуществена санкция от 1500.00 до 15000.00 лева. За нарушението по чл.10, ал.1 от закона, не е предвидено изрично наказание, което означава че е приложима нормата на чл.78, ал.1. В хода на съд. следствие, като свидетели са разпитани лицата Б.И., А.А. и Т.К. - служители на Д"ИТ"-Б.. Свидетелката Б.И. /актосъставител/ сочи, че на 13.02.2023 г. е извършена проверка на обект - х-л „E..S.S.W.C.”, в г.Б., у.„С.И.“№8, стопанисван от дружеството „Р.“ЕООД-С.. Посочва, че при проверката било заверено да работи в кухнята лицето С.К., като на същата била предоставена да попълни декларация по образец, в която било отразено, че изпълнява длъжността „готвач“, както и от кога полага труд за дружеството. След приключването на проверката, на дружеството е оставена призовка за представяне на документи в ДИТ-Б. На 26.03.2024 г. в Д„ИТ“-Б. били представени изисканите с призовката документи. При прегледа им проверяващите установили че е налице валидно сключен договор м/у „Р.“ЕООД, -С. и лицето С.К. Видно от представения график за работа и ведомост за заплатено възнаграждение за м.12/2023 г. било, че считано от 02.12.2023 г. С.К. е започнала действително изпълнение на служебните си задължения. Обобщава, че предвид направените констатации, към 11.12.2023 г. дружеството „Р.“ЕООД не е изпълнило задължението си в 7-дневен срок да уведоми Д„ИТ“ и ИА„ГИТ“ за това, че е назначил лице – гражданин на трета държава. Бил съставен АУАН в присъствието на представител на дружеството, като същият бил предявен и връчен. В подобрен смисъл са и показанията на свидетелите А.А. и Т.К., които съдът кредитира като кореспондиращи помежду си и в тях не се открояват вътрешни противоречия. Свидетелите потвърждават изложените факти и обстоятелства в АУАН и НП, както и редовната процедура по връчването на процесните. Като доказателства са приобщени заверено копие на Рег. карта, издадена от ДАБ при МС /л.27/, от която е видно, че С.К. е гражданка на У. Като част от доказат. съвкупност са приобщени преписи от ТД 79/30.11.2023 г. /заверено копие/ и допълнит. споразумение №42/29.12.2023 г. към трудовия договор /заверено копие/; Декларация по чл.399 от КТ, вр. чл.402 от КТ, вр. чл.39 от АПК, вр. чл.40 от АПК и чл.110 от ДОПК /заверено копие/, Таблица за отчитане явяването/неявяването на работа на служителите при "Р."ЕООД за м.12.2023 г. /заверено копие/; Платежна ведомост на "Р."ЕООД за м.12.2023 г. /заверено копие/. От изброените писмени доказателства, противно на възраженията на жалбоподателя, настоящият състав намира, че безспорно се доказва, че лицето К. е упражнявала трудова дейност към дружеството-жалбоподател, както и че именно от датата 02.12.2023 г. е започнала действителното изпълнение на трудовите си задължения. От приложеното извлечение /л.35/ се установява, че Г.П.А. на 16.02.2024 г. е изпратила по ел. път уведомление по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ до ИА„ГИТ“ по отношение на лицата В.Н., О.П. и С.К.. Видно от писменото док-во - уведомление за действително започване на работа на гражданин от трета държава на л.36 от материалите по делото /заверено копие/ е, че процесното дружество е изпратило на 19.02.2024 г. и на хартиен носител до ИА„ГИТ“ уведомление за постъпване на работа на длъжността „готвач“ на лицето С.К., гражданин на У. По делото безспорно също е установено, че лицето К. е гражданин на У., не е гражданин на Р.Б. и не е гражданин на държава-членка на ЕС, или на държава - страна по Споразумението за ЕИП, поради което същата се явява "гражданин на трета държава" по смисъла на разпоредбата на §1, т.4 от ДР на ЗМТМ. Дружеството-жалбоподател "Р."ЕООД се явява "Местен работодател" по смисъла на §1, т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ, доколкото е лице ЮЛ, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, осъществяващо дейност на територията на Р.Б., регистрирано по бълг. законодателство или по законодателството на друга държава-членка на ЕС, на държава- страна по Споразумението за ЕИП и като такова е следвало да изпълни задължението си по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, а именно в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава да уведоми писмено за това ИА"ГИТ". Доколкото в посочената правна норма не са предвидени изключения по отношение на нейното прилагане към отделни категории лица, изискването за уведомяване по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ се прилага и към чужденците с предоставено разрешение и за постоянно пребиваване на територията на Р.Б.. С изложеното съдът намира, че правилно е била ангажирана именно адм. нак. отговорност на "Р."ЕООД, за посоченото нарушение. Относно размера на наказанието: Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ЗТМТМ, в случаите когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание, на виновните лица се налага глоба или имуществена санкция от 1500.00 до 15000.00 лева. Преценявайки извършеното от дружеството нарушение, съдът намира че доколкото разпоредбите на ЗТМТМ не предвиждат изрично наказание за нарушение на чл.10 от ЗТМТМ, то АНО правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.78, ал.1 от ЗТМТМ. В същото време АНО правилно е индивидуализирал наказанието, като е наложил на дружеството наказание в размер на установения в закона минимум. В тази вр. съдът намира, че обжалваното НП се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло. За пълнота трябва да се посочи и че извършеното нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. На първо място деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид. В същото време се касае за нарушение, при което с факта на извършването му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими, за да подлежат на санкциониране с предвидената в нормативната уредба санкция. Също така евентуален вредоносен резултат не е елемент от фактически състав на процесното нарушенията. В горния смисъл са мотивите към Решение №1460 от 14.11.2022 г. на АС-В. по к. а. н. д. №2212/2022 г., Решение №3114 от 14.05.2021 г. на АС-Сф. по адм. д. №1318/2021 г. и Решение №586 от 2.06.2020 г. на АС-Б. по к. а. н. д. №365/2020 г. В горния смисъл са и част от мотивите към Решение №542 от 24.03.2023 г. на АС-Бл. по к. н. а. х. д. №8 от 2023 г. Предвид изхода на делото, в полза на НО следва да бъде присъдено юрк. възнаграждение, което съдът определя на 100.00 лева, съобразявайки фактическата и правна сложност по казуса. Така мотивиран, РС-Рг