Решение № 70 от 21.11.2023 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 3/2023 г.

Производство по чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховане.

Постъпила е искова молба вх. № 225/13.01.23 г.от П. В. М. от гр.Ловеч ЕГН ••••••••••, адрес: •••••• чрез адв. К. Д., вписан в АК- ЛОВЕЧ, срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-София, с посочено правно основание чл.432 ал1 от КЗ във вр. с чл.52 и чл.86 от ЗЗД вр с чл.115 ал.2 ог ГПК и цена на иска 50 000 лв. Излага, че на 28.05.2022 год. на път III - 305, близо до с. Дерманци на км 31+880 в местност „Синан тепе" е възникнало ПТП с участието на един участник при следните обстоятелства: водачът на МПС Ситроен Ксара, собственост на Ал.Ст.Л. - Х. Н. Ф. в светлата част на денонощието, на мокра пътна настилка на десен завой излиза в дясно на пътното платно и реализира ПТП с материални щети и ранени пътници и водач. Твърди, че по случая е образувано ДП № 140/2022 г. по описа на РУ Луковит. Заявява, че ищецът се е намирал в лекия автомобил със свои приятели, като бегло познавал водача на автомобила и не е имал представа, че същият не притежава свидетелство за правоуправление.

Счита, че виновен е водачът Х. Н. Ф., който не е съобразил поведението си с пътните условия, управлявал е МПС без право за това и е допуснал произшествието. Излага, че в пряко причинно-следствена връзка с настъпилото събитие е пострадал ищецът П. В. М.. Твърди, че на същия е оказана спешна медицинска помощ от пристигналия на място медицински екип и са извършени изследвания е МБАЛ гр. Луковит, след което пострадалият е освободен. Изтъква, че по непонятни причини на ищеца не са представени никакви документи от изследването, въпреки че той е категоричен, че такива е имало, нито е оставен за лечение, въпреки поставената диагноза. Отбелязва, че той е настанен в СУ - наблюдавано жилище за младежи от 18 до 21 години и вероятно е със статус на здравно неосигурен.

Твърди, че в първия работен ден след произшествието - 30.05.2022 г., с помощта на свои познати, П. М. е извършил нови изследвания в МБАЛ Червен бряг, защото в гр. Луковит отново му е отказано да му се представят документите от 28.05.2022 г., този път с оправдание, че лекарят не е на работа, за да разреши. Сочи, че резултатите от второто изследване са представени на ортопед на 02.06.2022 г., поради невъзможност това да се случи по – рано, като през цялото време ищецът е изпитвал силни болки в травми раните места без да е в състояние да си помогне, най-вече поради материалната си затрудненост и лекарска помощ му е предоставена едва на втори юни.

Отбелязва, че в приложения Амбулаторен лист № 624/02.06.2022 г., въз основа на извършените и представени рографии е поставена диагнозата счупване на ляв външен (латерален) малеус и на 7, 8, 9 ребро. Твърди, че съгласно медицинската документация обективното състояние е с изразен оток и силна перкоторна болезненост в областта на латералния глезен. Сочи, че са описани ограничени и болезнени флексия и екстензия на стъпалото, куцаща походка от болеви тип, повърхностен хематом в средната трета на гръдния кош, палпаторна и перкуторна болезненост на нИ. 8-10 ребро, леко затруднено дишане, като ищецът не е взел рентгеновите снимки от д-р Й. и при по - късен опит, се установило, че същите не са запазени.

Твърди, че описаното състояние сочи на нанесена телесна повреда, претърпени болки, страдания и стрес, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното произшествие.

Сочи, че видно от приложения Протокол за ПТП с пострадали лица, лекият автомобил, с който е реализирано ПТП е бил с поставени регистрационни номера за друго МПС ( за което ищецът също не е имал представа), поради което е направена претенция пред Гаранционен фонд, който е образувал при себе си щета № 22210083/20.06.2022 г. Твърди, че с писмо с изх. № 24-01-210/30.06.2022 г. Гаранционен фонд е уведомил ищеца, че след извършена служебна проверка е установено, че за МПС с рама № ••••••, с което е осъществено произшествието на 28.05.2022 г., има сключена задължителна застраховка ГО, по която е издадена полица № BG/06/121002034356, при ДЗИ - Общо Застраховане Ад, със срок на валидност от 18.07.2021 г. до 17.07.2022 г. и по тази причина е направена втора претенция пред компетентното да я разгледа застрахователно дружество, което не е оспорило правоотношението.

Твърди, че с писмо с изх. № 0-9210025/27.07.2022 г. ответното дружество е изискало допълнителни документи, като изрично е отбелязано, че същите са изискани и по служебен ред.

Излага, че с писмо с изх. № 0-9213473/12.10.2022 г. отново е отказано окончателно становище по претенцията.

Излага, че с оглед на изтеклия законов срок по КЗ, за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, чрез който да установи основателността на своята претенция. Счита, че с оглед на изложеното по-горе ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД ЕИК: •••••• се явява легитимиран ответник.

Изтъква, че съобразно чл. 343, ал. 1 КЗ, застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума. Счита, че застраховката „Гражданска отговорност" е задължителна за автомобилистите и на основание чл. 477, ал. 1 КЗ, застраховката покрива гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Изтъква, че законодателят е предоставил на увреденото лице две възможности да реализира отговорността на деликвента - иск по чл. 45 ЗЗД или пряк иск по чл. 432, ал 1 КЗ срещу застрахователя на застрахования деликвент. Смята, че увреденото лице може да избира между тези възможности, стига правото му да не е погасено по давност или отречено със сила на присъдено нещо, като в настоящия случай не е налице нито една от горните хипотези.

Твърди, че по отношение на изискваните от застрахователя допълнителни документи за произнасяне по претенциите, счита че това е направено в грубо нарушение на нормата на чл. 106, ал. 5 от КЗ и цели необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. Сочи, че в конкретния случай е видно, че застрахователното дружество е изискало по служебен ред документацията, която е счело за нужна за уреждане на претенцията, но въпреки това е отказало да я уважи и дори да се произнесе по нея.

В обобщение счита, че на ищеца са причинени неимуществени вреди, болки, страдания и стрес за продължителен период след процесното произшествие, които са пряка и непосредствена последица от виновното поведение на водача на застрахованото по застраховка ГО превозно средство, поради което е налице правен интерес за предявяване на настоящия иск срещу ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД ЕИК: •••••• Моли съда след като установи основателността на претенциите, да осъди ответника ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД ЕИК: ••••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к 1463, район Триадица, бул. „Витоша" № 69Б, представлявано от К. Х. Ч., Б. А. В., Е. Й. Б. да заплати на ищеца П. В. М. ЕГН •••••••••• сумата от 50 000 / петдесет хиляди / лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, болки и страдания от пътнотранспортно произшествие от 28.05.2022г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на непозволеното увреждане до окончателното изплащане на задължението.

Моли, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да определи адвокатско възнаграждение при условията на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения и осъди ответника ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД ЕИК: ••••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к 1463, район Триадица, бул. „Витоша" № 69Б, представлявано от К. Х. Ч., Б. А. В., Е. Й. Б. да заплати така определеното възнаграждение.

Моли на основание чл. 127, ал. 4, предл. 2 ГПК присъдените суми да бъдат заплатени на доверителната адвокатска сметка на процесуалния представител адв. К. В. Д., с адрес: гр. Т•••••••••••, за която е представено удостоверение.

Прави искане за освобождаване на ищеца от заплащане на такси и разноски по делото и представя доказателства и прави доказателствени искания:

В срок е постъпил отговор на исковата молба от "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК••••••, със седалище и адрес на Управление: гр. София, ул. „Витоша" № 89 Б, Представлявано от К. Х. Ч. -Главен изпълнителен директор и Б. В. -Изпълнителен директор, чрез юрк. И. Д.. Моли съда да спре производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като във връзка с процесното ПТП е образувано досъдебно производство № 140/2022 г. на РУ Луковит по. В конкретния случай остават неизяснени множество въпроси от значение за делото, като кой е бил водача, къде е седял пострадалия, защо е бил в кола с подменен регистрационен номер, дали МПС-то е било придобито чрез кражба, грабеж или престъпление и др, като на тези въпроси точен отговор може да дадат разследващите действия по цитираното досъдебно производство. В тази връзка цитират част от мотивите на решение № 20 от 20.05.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1372/2020 г, IV г.о., ГК, а именно:

„Във всички случаи, когато не са налице условията гражданският съд сам да се произнесе по установяване на престъпното деяние, поради наличие на някоя от посочените по-горе хипотези по чл. 125, ал. 5 ГПК, той задължително спира производството по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, аналогичен на чл. 182, ал. 1, б. "д" ГПК от 1951 г. (отм.); . (Подобни препоръки са дадени и с т. 8 от ПП 5/1985 г. на ВС на РБ по гр. д. № 5/84 г., така е посочено и в мотивите към т. 2 от TP № 5/05.04.2016 г. по т. д. № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС). Гражданският съд постановява спиране на висящото пред него гражданско дело, без значение дали вече има образувано наказателно производство в досъдебната или съдебната фаза - сам сезира прокуратурата или следи движението на вече образувано досъдебно или съдебно наказателно производство."...

С оглед горното, моли съда да спре производството по т.д. 3/2023 г. до приключване на евентуалното наказателно производство или до прекратяване на досъдебното производство.

По допустимостта и основателността на иска: Намира иска за процесуално допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло по основание и размер, за което излага следните съображения:

1. На първо място във връзка с провежданото досъдебно производство и обстоятелствата по случая сме длъжни да посочва, че остава неизяснен факта кой е отговорен за разглеждане на застрахователната претенция – дружеството ответник или Гаранционния фонд или друг. Твърди, че съгласно разпоредбите на Кодекса за застраховането и утвърдените практики по застраховане на МПС по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", същото се явява обект на застраховката в своята съвкупност от регистрационни и индивидуализиращи белези. Т.е. освен номера на рамата в полицата се отбелязва и регистрационния номер, който по всяко време на използването на автомобила трябва да отговаря на записаното в регистрационния талон и регистрите на МВР. Изтъква, че е установено, че в конкретния случай, регистрационните табели на катастрофиралия автомобил са били подменени и не установено каква е причината за това, като е възможно е автомобилът да е бил придобит чрез кражба, грабеж или престъпление от използващите го. В този случай отговорен по реда на чл.557, ал.1, б. г от КЗ и в тази връзка моли съда на основание чл.219 ГПК да конституира като трето лиие - помагач на негова страна Гаранционния фонд с цел да бъде обвързан същия с решението по делото, което ще улесни уреждане на бъдещите им регресни отношения.

С оглед обстоятелствата по делото прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия М.. Твърди, че няколко са основанията за това възражение, които кумулативно правят действията на М. значими във връзка с причинността на настъпилите вреди. На първо място твърди, че М. е бил без правилно поставен обезопасителен колан и това е довело до получените травми, които нямало да се налице, ако същият беше с поставен предпазен колан. На второ място счита, че М. сам се е поставил в опасност, допринасяйки за настъпването на вредоносния резултат, като е бил пътник в кола, управлявана от неправоспособен и непълнолетен водач. Твърди, че водачът на автомобила е бил към датата на събитието на петнадесетгодишна възраст и твърдението в исковата молба, че ищеца бегло познавал водача на автомобила и не е имал представа, че същият не притежава свидетелство за правоуправление е несъстоятелно. Според него за всеки е ясно, особено за пълнолетните, какъвто е ищеца М., че момче на петнадесет години има достатъчно отличителни белези на външността и поведението, които да го отличават като човек в незряла, тийнейджърска възраст.

На следващо място и при условията на евентуалност, ако съда счете искът за основателен, моли същия да бъде значително редуциран, тъй като представените медицински документи - оскъдни по количество, не сочат за тежки травми, които да оправдават големия размер на претенцията. Според него в най-лошия случай става въпрос за т.нар. фисури - спуквания на малеус фибуле синистра и на 7, 8 и 9-то ребро вляво и тези увреждания не предполагат хоспитализация, а напротив - консервативно лечение, покой. Счита, че те не са довели до засягане на вътрешни органи, нито да затруднения при движението и не предполагат и дълъг възстановителен период, както и отражения върху здравето в дългосрочен план.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан ведно с всички законови последици, а в условията на евентуалност моли същият да бъде редуциран като неоснователно завишен, като бъде отчетено и значителното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.

Моли да му се присъдят сторените по делото разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. Прави искане по чл. 219 от ГПК за конституиране като трето лице - помагач на негова страна Гаранционен фонд, адрес: гр. София, 1000, ул. Граф Игнатиев 2, ет. 4.

Твърди, че е възможно е автомобилът, който е катастрофирал, да е бил придобит чрез кражба, грабеж или престъпление от използващите го и в този случай отговорен по реда на чл.557, ал.1, б. г от КЗ е Гаранционния фонд. В тази връзка моли на основание чл.219 ГПК да бъде конституиран като трето лице -помагач на негова страна Гаранционния фонд с цел да бъде обвързан същия с решението по делото, което ще улесни уреждане на бъдещите регресни отношения.

Представя молба за привличане на трето лице - помагач с препис за страната.Счита, че дружеството има правен интерес да привлече Гаранционния фонд, за да го обвърже със задължителната сила на мотивите на съдебното решение, съгласно чл. 223 от ГПК. Изразява становище по доказателствата и доказателствените искания. Моли да бъде допусната и извършена комплексна автотехническа и медицинска експертиза, която да отговори на конкретни въпроси.

В срок не е постъпила допълнителна искова молба от ищеца по реда на чл.372 от ГПК.

В съдебно заседание за ищцеца се явява адв.Д., който поддържа исковата претеция на изложените в исковата молба основания, като счита, че тя е основателна. Моли да бъде уважена, като претендира и присъждане на основание чл.38 ал.2 от ЗА адвокатски хонорар при съобразяване на измененията в Наредбата за адвокатските възнаграждения.

Ответникът редовно призован не изпраща представител, но в писмени бележки поддържа възраженията си в отговора на исковата молба и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен, претендира присъждане на разноски по представен списък по чл.80 от ГПК и прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като прецени представените доказателства по делото-писмени и гласни, както и изслушаната комплексна съдебно-медицинска и съдебно-техническа експертизи, от обясненията на страните, в съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Приложен на л.7 от делото е Констативен протокол за ПТП с пострдали лица №4/28.05.22 г, съгласно който съдът установява, че на 28.05.2022 г. около 7, 30 на път №305 км 31 +880 ППС с рег.№С •••• ВР /преднаначен за друго МПС/ марка „Ситроен модел Ксара“ собственост на Ал.Ст.Л. с адрес ••••••, управлявано от Х. Н. Ф. с ЕГН •••••••••• с адрес •••••• без СУМПС е настъпило ПТП, при което са пострадали 4 лица, измежду които и П. В. М., за който е отразено, че е претърпял контузия на фибията в ляво. Посочено е, че в светлата част на денонощието на мокра пътна настилка на десен завой водачът навлиза в дясно на пътното платно като реализира ПТП с материални щети и ранени водач и пътници.

От представената по делото медицинска документация на л.8-10 от делото се установява, че ищецът вследствие на ПТП и при преглед от д-р Ан.Й. е претърпял телесни увреждания както следва: изразен оток силна палпаторна и перкоторна болезненост в областта на латералния глезен, оганичени и болезнени флексия и естенция на стъпалото, поховка куцаща от болеви тип, лек повърхностен хематом в лява гръдна половина в средна трета на гръдния кош, палпаторна и перкуторна болезненост на нИ. 8-10 ребро и леко затруднено дишане. Лекарят е установил, че на представените рографии се вижда спукване на малеус фибуле синистра и спукване на 7, 8 и 9 ребра в ляво д-за Фрактура малеус фибуле синистра, фрактура кости 7, 8, 9 синистра. Терапията е била ортеза на лява глезенна става, покой и аналгетик.

От представеното по делото писмо изх.№297000-2514/31.03.23 г. се установява, че досъдебно производство №140/22 г. по описа на РУ-Луковит е приключено с мнение за съда на 15.11.2022 г. с привлечен обвиняем Х. Н. Ф. ЕГН •••••••••• от гр.Ловеч за престъпление по чл.345 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.5 от НК за това, че на 28.05.2022 г. около 7, 30 часа на път 305 31+880 между с.Дерманци обл.Ловеч и с.Садовец обл.Плевен, като непълнолетен, но могъл да разбира свойсвто и значението на деянието и да ръководи постъпките си, при управление на МПС лек автомобил „Ситроен“ модел „Ксара“ с рама № •••••• си служил с регистрационни табели с №С •••• ВР, издадени за друго МПС.

От следващо писмо с изх.№297000-3541/10.05.23 г. от РУ-Ловеч се установява, че досъдебно производство №140/28.05.22 г. по описа на РУ-Луковит пр.пр. №2414/23 г. по описа на РП-Ловеч ТО Луковит е образувано за престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр. с чл.342 ал.1 от НК за това, че на 28.05.2022 г. около 7, 30 часа на път 305 31+880 между с.Дерманци обл.Ловеч и с.Садовец обл.Плевен при възникнало ПТП с участието на лек автомобил „Ситроен“ модел „Ксара“ с рама № •••••• собстевност на Ал.Ст.Л. ЕГН •••••••••• от ••••••, управляван от Х. Н. Ф. ЕГН •••••••••• от гр.Ловеч нарушил правилата за движение по пътищата, с което по непредпазлИ.ст причинил средна телесна повреда на Ас.Ем.Б. ЕГН •••••••••• от с.••••, изразяваща се в травматично счупване на таз. Посочено е, че след изършен разпит на пострадалата Ас.Б. същата е подписала декларация, че е запозната с правата си на пострадал по чл.343 ал.2 от НК във вр. с чл.24 ал.1 т.7 от НПК и в присъствието на родител е заявила, че желае досъдебното производство да бъде прекратено, а досъдебното производство е изпратено с мнение за съда срещу Ф. за престъпление по чл.345 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.5 от НК на 25.11.22 г. Внесен е обвинителен акт №Д-35/24.02.2023 г. в РС-Луковит и е образувано нохд.

№94/23 г. по описа на съда, видно от писмо изх.№1079/25.05.23 г./л.57 от делото/.

Съдът е назначил комплексна съдебно-медицинска и техническа експертиза, която е изготвена компетентно от вещи лица М. Г. и инж.Н. К.. От експертизата се установява, че скоростта на движение на лекия автомобил „Ситроен Ксара“ с ДК №С-92—26 ВР е била около 150 км./ч, посочено е, че този автомобил е оборудван с предпазни колани за всички 5 места, като има вградени 5 бр.еърбеци, пред водача във волана, пред пътника до него в арматурното табло и две странични- излизащи встрани от облегалките на предпазните селаки. Според експертизата при настъпилото ПТП не са се задействали еърбеците, тъй като не имало челен удар, а преобръщане, при което са се задействали страничните еърбеци и те са изпълнили предназначението си. Експертизата е установила, че ищецът се е возил в лекият автомобил на първата седалка в дясно до водача. Според вещите лица в медицинската документация няма отразени типични изменения, получени при ПТП от предпазен колан-най-често кръвонасядания косо разположени по предната гръдна стена. Вещите лица посочват, че счупване на ребро може да се получи и от натиска на колана върху тях при политане на тялото на ищеца и увисване на колана, при преобръщане на автомобила, като травмата на крака също може да се получи при поставяне на предпазен колан, тъй като той предпазва основно гръдната и коремна кухини. Според експертизата при многократно преобръщане 7-8 пъти наличието или липсата на предпазен колан не би оказало особено значение, тъй като травмите могат да се получат и в двата варианта, като вещите лица приемат, че ищецът е бил с предпазен колан, тъй като в противен случай той би паднал върху водача Х., особено в крайната фаза при установяване на автомобила на лява страна.

Вещите лица посочват, че няма травматични изменения на органи, разположени в гръдната кухина, получени поради счупването на ребра, а това счупване на три ребра трайно затруднява движенията на снагата. Според експертите по делото няма нови данни относно състоянието на М. след приключване на лечението и не се очакват трайни последици от тези увреждания.

Съдът е допуснал до разпит свидетел, от показанията на който да се установи механизма на ПТП и това е водачът на ПТП-то Х. Н. Ф.. Тъй като той е непълнолетен /16 годишен/ разпитът му е извършен в присъстието на родител-баща му Н. Ф.. Свидетелят признава, че с ищецът са били приятели и заедно с него, сестра му и братовчед му Д. са пътували до Угърчин, за да вземат няккви пари. Заявява, че те знаят, че няма книжка, познава ги отдавна и признава, че знаят той на колко е години. Обяснява механизма на настъпване на ПТП, е е карал бързо и Ас. е дръпнала ръчната спирачка, при което колата се завъртяла, не спряла и се обърнала, като паднала в някакави храсталаци. Твърди, че ищецът е пътувал до него, но не е имал предпазен колан и като се обърнали той паднал върху него и свидетелят счупил предния прозорец, за да могат да излязат и всички излезли оттам. Смята, че на ищеца нищо му нямало, помогнал му да излезе, дошла полиция, но П. се уплашил, спрели една кола и помолили човекът да ги остави в Луковит, отишли в магазин, взели вода, че едното момиче се уплашило. Признава, че П. предложил да не казват кой е карал, никой да не казва кой е бил в тази кола, защото и той/ищецът/ е шофирал и се уплашил да не влезе в затвора. Твърди, че отишли до болницата в Луковит, направили им снимки, правили му и тест за алкохол, бил отрицателен. Заявява, че на П. също правили снимки нищо не му установили. Признава, че след това са се виждали с П. след катастрофата и бил здрав и ходел. Заявява, че ищецът и братовчед му са набили бащата на свидетеля, защото при катастрофата е пострадала Ас. на Д. приятелката. Признава, че той им е давал пари, защото са разбивали магазини, но тези пари нямат нищо общо с катастрофата и сега са в лоши отношения с ищеца.

От приложеното на л.11 писмо изх.№24-01-210/30.06.22 г. на Гаранционен фонд се установява, че е образувана щета №22210083/29.06.22 г. за неимуществен вреди, но се отказва изплащане на обезщетение, тъй като след направена служебна справка се установява, че увреждащото МПС с рама № •••••• е имало сключена застраховка ГО полица ВG/06/121002034356 със срок на валидност 18.07.21 г. до 17.07.2022 г. От приложеното по делото писмо изх.№О-92-10025/27.07.22 г. адресирано до ищеца, съдът установява, че по негова претенция е образувана щета №43072952200120 за настъпилото на 28.05.22 г. ПТП, но ДЗИ-Общо застраховане АД го уведомява, че ще се произнесе по тази щета след събиране на необходимите доказателства, като моли да предостави информация на коя седалка е пътувал и да посочи банкова сметка, по която желае да бъде извършено плащането на застрахователното събитие.

Следва писмо изх.№0-92-13473/12.10.22 г., с което застрахователното дружество ответник уведомява ищеца впредвид изтичащия 3 месечен срок от предявяване на претенцията, че не е налице основание за удовлетворяване на претенцията по щетата, тъй като представените документи не са достатъчни за установяване на механизма на настъпване на ПТП, като не е представена и банкова сметка.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е сезиран с пряк иск от увредено лице П. В. М. ЕГН ••••••••••, срещу застрахователя по чл. 432 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.429 ал.3 от КЗ за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 50 00 лв. претърпени болки и страдания, от причинените му телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 28.05.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Искът е допустим, доколкото ищецът инициирал рекламационно производство по реда на чл.498 от КЗ, но не е получил обезщетение.

Основателността на претенцията за непозволено увреждане предполага наличието на всички елементи от състава на деликта, които са: протИ.правно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина. Единствено вината се предполага до доказване на противното, съгласно презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 429 ал. 1 КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк е непосредствен резултат от застрахователното събитие. При действието на чл. 432 ал. 1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по договора за застраховка, следва да бъдат установени и елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД по отношение на прекия причинител на вредите.

В конкретния казус съдът приема, че е налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”, тъй като към дата 28.05.2022 г. за МПС с рама № •••••• е имало сключена застраховка ГО полица ВG/06/121002034356 със срок на валидност 18.07.21 г. до 17.07.2022 г. Не се посочва ДКН ма това МПС, тъй като се установи, че този номер/рег.табела №С •••• ВР/ е издаден за друго МПС, по повод на което е образувано и нох.д.№93/23 г. по описа на РС-Луковит срещу водача Х. Н. Ф. с ЕГН ••••••.

За да се ангажира деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД е необходимо да са налице кумулативно: протИ.правно деяние (действие или бездействие), вреда, причинна връзка и вина. В конкретния случай тези елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД следва да бъдат установени и в настоящото производство.

След анализ на всички събрани по делото доказателства и най-вече на основание заключението на комбинираната СТЕ и СМЕ, настоящата инстанция установява, че водачът на МПС с с рама № •••••• марка „Ситроен Ксара“ Х. Н. Ф. с ЕГН •••••• с поведението си е станал причина за настъпване на ПТП, а именно: движение с превишена скорост около 150 км./ и при мокра пътна настилка навлиза в дясно на платното за движение и се преобръща многократно по крайпътна поляна, вследствие на което причинява телесни удвреждания на себе си и пътниците, пътуващи в процесния автомобил. Тези действия на Ф. представляват нарушение на разпоредбите на чл.21 от ЗДвП, че при избиране на скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава за категория В в извън населено място 90 км./ч.; чл.20 ал.2 от ЗДвП, според които водачите са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на ПП, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Освен това водачът на процесното ПТП не е спазил разпоредбата на чл.150а ал.1 от ЗДвП, според която, за да управлява МПС той следва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, в случая съгласно чл.150а ал.2 т.6 за категория „В“, която съгласно чл.151 ал.1 т.6 от същия закон е 18 години. Предвид възрастта на водача към момента на настъпване на ПТП-28.05.2022 г.-15 години, то очевидно той няма как да притежава по закон свидетелство за правоуправление, тъй като не е навършил 18 години.

Предвид наличието на валидна застраховка на автомобила, с който е причинено процесното ПТП и доказаната деликтна отговорност на застрахования, са налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя.

Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

При определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД на обезщетението на неимуществените вреди, съдът следва да съобрази конкретните обстоятелства по всеки отделен случай, а именно характерът на причинената телесна повреда, естеството и интензивността на претърпените болки и страдания, периода на пълното възстановяване на пострадалия, обществено-икономическите условия и към момента на настъпване на увреждането, наличие на съпричиняване и др. В конкретния случай, вследствие на претърпяното пътно-транспортно произшествие П. В. М. съгласно заключението на вещото лице от комплексната експертиза и представената медицинска документация е получил следните травматични увреждания: спукване на малеус фибуле синистра и спукване на 7, 8 и 9 ребра в ляво д-за Фрактура малеус фибуле синистра, фрактура кости 7, 8, 9 синистра, които от своя страна обуславят временно и неопасно разстройство за здравето. Предписана е терапия ортеза на лява глезенна става, покой и аналгетик. Заключението на вещо лице М. Г. досежно уврежданията на ищеца е изготвено на база на приложените по делото писмени доказателства, но ищецът не е представил рентгеновата снимка от 28.05.2022 г, както и актуална такава, въпреки дадените от съда указания в определение №107/1.06.2023 г. С оглед възрастта на ищеца-18 г. към датата на ПТП, характера и непродължителния период от време на търпените физически и душевни травми, липсата на трайни последици от тези увреждания-около месец-два, при съобразяване и обществено-икономическите условия към момента на настъпване на увреждането и общественото възприемане на справедлИ.стта, съдът счита, че адекватно за репариране на търпените от ищцата неимуществени вреди е обезщетение в размер на 5 000 лева.

Ответникът в отговора е направил възражения за съпричиняване, дължащи се на липсата на предпазен колан и факта, че М. сам се е поставил в опасност, допринасяйки настъпването на вредоносния резултат, тъй като е бил пътник в кола, управлявана от неправоспособен и непълнолетен водач. Настоящата инстанция намира тези възражения са основателни. На първо място от показанията на разпитания свидетел Х. Н. Ф. разпитан в присъствието на своя баща и преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК при възможна заинтересованост, се установява, че ищецът е пътувал на първата седалка без поставен предпазен колан. Този свидетел твърди, че след като като се обърнали той-ищецът паднал върху него/наляво/ и свидетелят счупил предния прозорец, за да могат да излязат и всички излезли оттам. Това твърдение се потвърждава и от изложеното в заключението на експертите л.11, които правят предположение, че ищецът е бил с предпазен колан, защото в противен случай при поредните преобръщания на ляво би паднал върху водача Х., особено в крайната фаза при установяване на автомобила на лява страна. След като се установи от свидетелските показания, че той е паднал на ляво върху водача в крайната фаза на установяване на автомобила, то за съда е доказан факта, че ищецът е пътувал без предпазен колан и уврежданията са му отляво именно при това падане. Освен това съдът приема за доказан и факта, че ищецът е знаел, че водачът на автомобила е непълнолетен, тъй като са се познавали отдавна, видно от показанията на същия свидетел, а не бегло, както той твърди. Освен това при разпита на този свидетел съдът установи визуално, че той изглежда непълнолетен на около 15-16 години и понастоящем, т.е. няма как да бъде възприет като пълнолетен. С оглед доказване на тези два факта, пътуване без предпазен колан на предна дясна седалка и със съзнанието, че водачът на автомобила е непълнолетен, и няма как да притежава поради този факт свидетелство за правоуправление, съдът при определяне на крайния размер на дължимото обезщетение следва да приложи разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД и при наличие на 50% съпричиняване ответникът следва да репарира търпените от този ищец вреди, като му заплати сумата от 2500 лв. по посочената на л.17 от делото клиентска сметка на името на адв.К.Д.: •••••• в Банка ДСК, като за останалата част до пълния претендиран размер от 50 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид акцесорния си характер, основателен и доказан е и искът за присъждане на законна лихва, но не от датата на увреждането-28.05.2022 г. Съгласно чл.497 ал.1 т.2 застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичане на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 и т.2- изтичането на срока по чл.496 ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3 от КТ. За да се достигне до точния разум на закона и до нормативната воля на законодателя, изразена в разпоредбата на чл.497 ал.1 от КЗ във вр. с чл.496 ал.1 от КЗ следва да се извърши логическо, систематическо, историко-политическо и телеологическо тълкуване, както предписва правната норма на чл.46 ал.1 от ЗНА. Съгласно мотивите към законопроекта на КЗ завеждането на застрахователната претенция, която трябва да бъде писмена и да съдържа точни данни за банковата сметка, по която да се преведе застрахователното плащане е свързано с обезпечаване на навременното изпълнение на задължението на застрахователя, като ще намали риска от получаване на застрахователното плащане от трети лица от името на оправомощеното лице, които могат да злоупотребят с платените средства. В случая сме изправени пред втората хипотеза, а именно застрахователя е поискал по реда на чл.106 ал.3 от КТ допълнителни доказателства, включително и банкова сметка, но ищеца не е представил такава в указания срок. Следователно на основание чл.108 ал.3 във връзка с чл.496 ал.1 от КЗ законната лихва за забавата следва да се дължи след изтичане на 3 месеца от нейното предявяване, а това е датата 12.10.2022 г, тъй в писмото на л.13 от делото, представено от ищеца е посочена тази дата като крайна за изтичане на този срок. Следователно и по тези съображения законната лихва върху сумата от 2500 лв следва да се присъди от тази дата-12.10.2022 г, а искът за присъждане на законна лихва с начална дата 28.05.2022 г. до 12.10.22 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

ПО РАЗНОСКИТЕ Видно от приложеният по делото договор за правна защита и съдействие, ищецът не е заплатил на адвокат К. Д. АК-Ловеч възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, поради което съгласно чл.38 ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адвоката на ищеца възнаграждение в размер на сумата 550 лв. за защита на П. В. М. на основание чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните разМ. на адвокатските възнаграждения, съразмерно уважената част на иска. На ответника следва да се присъди юрисконсултко възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 300 лв. и разноските по представения списък по чл.80 от ГПК на основание чл.78 ал.3 от ГПК съответно на отхвърлената част от иска. Предвид частичното отхвърляне на исковата претенция, ищцът следва да заплати на ответника сумата 1 045 лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещи лица на основание чл.78 ал.3 от ГПК съобразно отхвърлената част от иска. Тъй като сумата от 20 лв. не е изплатена на явилият се свидетел, то ответникът следва да подаде молба за възстановяването й по посочена от него банкова сметка. Не би могло да се извърши компенсация измежду горепосочените суми, касаещи разноските за двете страни, тъй като адвокатското възнаграждение следва да се заплати лично на упълномощения от ищеца адвокат, а дължимата на ответника сума ще следва да се заплати от ищеца. Тъй като ищецът е освободен частично от заплащане на ДТ по делото на основание чл.78 ал.6 вр. с ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ЛОС сумата 100 лв., представляваща дължимата от ищеца ДТ съобразно уважената част от иска.

Водим от гореизложеното, съдът