Решение № 3164 от 5.11.2024 г. на Административен съд - Русе по дело № 687/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 53, ал. 4 от Закона за подземните богатства (ЗПБ).

Административно дело № 687/2023 г. по описа на Административен съд – Русе първоначално е образувано по жалба с вх. № 11891/11.08.2023 г. по деловодния регистър на Върховния административен съд, подадена от Производствено потребителска кооперация (ППК) „Зора“, ЕИК 827113023; с. Каран Върбовка, общ. Две могили, обл. Русе, представлявана от Н. М. П. – председател на Управителния съвет срещу Разрешение № 587/ 04.07.2023 г., издадено от министъра на енергетиката в полза на „АС бетон" ЕООД, гр. Русе за проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ в площ „Острица", разположена в землището на с. Острица, общ. Две могили, обл. Русе.

Към адм. д. № 687/2023 г. на Административен съд – Русе, на основание чл. 213 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК са присъединени и други административни дела на производство в същия съд, с предмет вече посоченото Разрешение № 587/04.07.2023 г., издадено от министъра на енергетиката, по реда на присъединяване както следва:

1. С Определение № 1381/14.12.2023 г. е присъединено адм. д. № 754/2023 г. с жалбоподатели Б. Б. С., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Русе, ул. „Дондуков-Корсаков“ № 25, вх. 1, ет. 4; собственик на недвижими имоти в с. Острица и М. Б. С., [ЕГН]; с постоянен адрес гр. София, район Лозенец, [улица], ет. 1, ап. 1; собственик на недвижими имоти в с. Острица.

1. С Определение № 1387/15.12.2023 г. е присъединено адм. д. № 779/2023 г. с жалбоподател К. Д. М. – британски гражданин; роден на [дата]. в гр. Манчестър, Великобритания; [ЛНЧ]; с постоянно местопребиваване с. Острица, общ. Две могили, местност „Комрука 2“ 3. С Определение № 1391/15.12.2023 г. е присъединено адм. д. № 753/2023 г. с жалбоподател С. И. М., [ЕГН]; с постоянен адрес с. Острица, общ. Две могили, [улица] 4. С Определение № 1396/18.12.2023 г. е присъединено адм. д. № 782/2023 г. с жалбоподател Г. Л. Л.; [ЕГН]; с постоянен адрес с. Острица, общ. Две могили, [улица].

1. С Определение № 1399/19.12.2023 г. е присъединено адм. д. № 751/2023 г. с жалбоподател С. П. Й., [ЕГН]; с постоянен адрес с. Острица, общ. Две могили, [улица].

1. С Определение № 1442/29.12.2023 г. е присъединено адм. д. № 800/2023 г. с жалбоподател Й. Т. Й.; [ЕГН]; с постоянен адрес с. Острица, общ. Две могили, [улица] кметски наместник към момента на подаване на жалбата, респективно кмет към момента на присъединяване на делото в това му качество и в лично качество.

1. С Определение № 1448/29.12.2023 г. е присъединено адм. д. № 755/2023 г. с жалбоподател Община Две могили, представлявана от кмета на общината, като са представени актове за частна и публична общинска собственост.

Съдът прави следното уточнение относно представителството на жалбоподателите:

Необходимо е да се посочи, че в някои случаи в скоби ще бъде посочвано името на жалбоподателя, който е направил обсъжданото от съда възражение, но на практика възраженията са изразени чрез техните процесуални представители.

Принципно разрешението се обжалва като незаконосъобразен акт, издаден при нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в разрез с целта на закона.

Ответникът – министър на енергетиката се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – главен експерт с юридическо образование Н. Т., който оспорва жалбите като неоснователни и недоказани, представя административната преписка и писмени бележки, прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателите разноски за адвокатски възнаграждения на техните процесуални представители.

Заинтересованата страна „АС бетон“ ЕООД, ЕИК 205248158, със седалище и адрес на управление гр. Русе, [улица], представлявано от Г. Д. С.-В. – управител, се представлява в процеса от адв. О. М., АК Русе, който оспорва жалбите като неоснователни и иска от съда да отхвърли същите, като потвърди обжалвания административен акт. Представя писмени бележки.

Независимо от факта, че настоящото дело е образувано по жалба на Производствено потребителска кооперация „Зора“, ЕИК 827113023, с Определение № 1064/28.03.2024 г. съдът остави същата без разглеждане като недопустима и прекрати производството спрямо този жалбоподател поради липса на правен интерес. Посоченото определение е оставено в сила с Определение № 8138/01.07.2024 г., постановено по адм.д. № 4675/2024 г. на ВАС.

С протоколно определение от 16.01.2024 г., допълнено с Определение № 1222 по вх. № 707/01.02.2024 г. от 11.04.2024 г., съдът остави без уважение искането на Й. Й. да бъде конституиран като жалбоподател по делото в качеството му на кмет на с. Острица. Този съдебен акт е оставен в сила с Определение № 8138/01.07.2024 г., постановено по адм.д. № 4675/2024 г. на ВАС. Й. участва в съдебното производство като жалбоподател, но само в лично качество.

Жалбите, подадени от жалбоподателите от С. И. М.; Б. Б. С.; М. Б. С.; К. Д. М.; Г. Л. Л.; С. П. Й.; Й. Т. Й. (само в лично качество) и Община Две могили са подадени от лица с правен интерес от оспорването срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК и отговарят на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което са допустими за разглеждане.

Преди да пристъпи към излагане на мотиви по съдебния спор, съдът посочва, че в съдебното решение се има предвид само разрешение за проучване тъй като в множество от нормите на Закона за подземните богатства е използван израза „разрешение за търсене и проучване или за проучване“.

От фактическа страна по делото се установява следното:

„АС бетон“ ЕООД е сезирало министъра на енергетиката със Заявление рег. № Е-26-А-245/02.06.2020 г. за откриване процедура за предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства. По-конкретно е поискано откриване на процедура за предоставяне на разрешение при условие и по реда на чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗПБ за проучване на строителни материали подземни богатства съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ в площ „Острица“ в землището на с. Острица, общ. Две могили, обл. Русе с площ 1 кв. км за срок от 12 месеца.

В заявлението е посочен предмета на дейност на дружеството, професионалната компетентност и опит в търсенето и проучването на подземни богатства. Посочено е още, че дружеството е с предмет на дейност производство и продажба на бетон, бетонни изделия и всякакви вещи в първоначален, преработен и обработен вид, както и всяка друга незабранена от закона дейност. Отбелязано е, че дружеството не е подавало друго заявление за търсене и проучване или проучване; не е било титуляр на разрешение и няма предоставени концесии за добив на строителни материали. Също така не разполага със специалисти, способни да реализират геологопроучвателната програма, но ще работи с други дружества относно сондажни и геологопроучвателни работи.

В частта относно описанието на бизнес намеренията на търговеца са посочени необходимите инвестиционни разходи, както и годишния капацитет на добив на строителни материали за петгодишен период. Относно управленските и финансовите възможности на дружеството е посочено, че първоначално ще се използва наета техника за търсене и проучване, а впоследствие ще се закупи необходимата техника.

Към заявлението са приложени обзорна карта на района с М 1: 50 000; таблица с координатите на граничните точки на площта за проучване; топографска карта с контура на площта за проучване с М 1: 4000; удостоверение от Агенцията по вписванията; документ за заплатена такса за разглеждане на заявлението; работна програма за провеждане на геологопроучвателни работи; банкова референция и декларация за липса на задължения към държавата.

С писмо с изх. № Е-04-04-86/28.08.2020 г. министърът на енергетиката на основание чл. 26 от ЗПБ (приложима редакция ДВ, бр. 98/27.11.2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) е изпратил до за съгласуване на посочените в правната норма министри схема на заявената площ и списък с координатите на граничните точки по процесното заявление. Поискано е съгласуването да се извърши в срока по чл. 26, ал. 3 от ЗПБ, т.е. в срок не по-дълъг от 30 дни.

С писмо с изх. № Е-04-20-161/28.08.2020 г. министърът на енергетиката на основание чл. 26 от ЗПБ е уведомил министъра на околната среда за откриване на производството по процесното разрешение, като е изпратил за съгласуване схема на заявената площ и списък с координатите на граничните точки по процесното заявление. Изрично е посочено, че при попадане на заявената площ в потенциалните защитени зони (Натура 2000) от Националната екологична мрежа, следва да бъде изпратена схема с разположението на площта.

С писмо с изх. № Е-08-00-280/28.08.2020 г. министърът на енергетиката на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗПБ (приложима редакция ДВ, бр. 98/27.11.2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) е уведомил кмета на Община Две могили и председателя на Общински съвет Две могили за подаденото заявление, като е изискано становище дали посочената площ попада в урбанизирана територия с граници, определени с влязъл в сила подробен план; в територия, в чиито граници има влязъл в сила устройствен план за изграждане на национален обект или на обект на социалната или на техническата инфраструктура - публична общинска собственост; в територия с обществено предназначение, която е включена в приета от общинския съвет програма или план за развитие на общината по чл. 21, ал. 1, т. 12 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). В случай, че е налице някое от така посочените обстоятелства, следва да бъдат представени надлежни доказателства в Министерство на енергетиката.

С писмо с рег. № КА-1248/07.09.2020 г. Държавна агенция “Национална сигурност“ съгласува документите във връзка с откриване на производството по предоставяне на разрешение за проучване на строителни материали в площ „Острица“.

С писмо с рег. № 812100-13395/10.09.2020 г. заместник-министърът на вътрешните работи е посочил, че землището на с. Острица, Община Две могили, Област Русе е защитена местност и попада в обхвата на защитените територии, съгласно Закона за защитените територии (ЗЗТ). Посочено е, че със Заповед № РД-19/11.01.2013 г. на министъра на околната среда и водите е обявена защитена местност „Находище на Уехтрицова урока - село Острица, община Две могили, област Русе“, с площ 365, 777 декара като в защитената местност е забранено търсене, проучване и добив на подземни богатства. Посочената местност е заложена за защита в действащия към момента „План за защита при бедствия на област Русе от 2019 г.“. След извършена справка е установено, че не са налични данни за разположението на стратегически обект или обекти от критичната инфраструктура на/около посочените координати на площ „Острица“.

С писмо с рег. № 04-35-120/14.09.2020 г. заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността (той и министър на отбраната) е съгласувал представената схема на заявената площ и списък с координатите на граничните точки.

Съгласно чл. 21, ал. 3 и чл. 24 от Устройствения правилник на Министерството на енергетиката (УПМЕ) (приложима редакция ДВ, бр. 70/24.08.2018 г.) в структурата на министерството (част от специализираната администрация) е дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол", с отдели "Концесии и разрешения"; "Контрол" и "Национална геоложка служба". В административната преписка е налична Служебна бележка от 11.10.2020 г., изготвена от служители в отдел "Национална геоложка служба", отговарящи за Регистъра на разрешенията и Регистъра на находищата относно откриване на процедура по предоставяне на разрешение за проучване на строителни материали в площ „Острица“. Служебната бележка е адресирана до отдел „Концесии и разрешения“, като се сочи, че след извършена проверка на заявената площ със специализираните карти и регистри на находищата на подземни богатства, на концесионните площи и на разрешенията за търсене и/или проучване, както и специализираните карти и регистри по Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра (ЗСВДЗН) е установено, че заявената площ не засяга находища на подземни богатства, регистрирани в специализираните карти и регистри по ЗПБ; в площта няма предоставени права за добив на подземни богатства и няма действащи разрешения за търсене и/или проучване на подземни богатства.

С писмо с изх. № 04-22-145/19.10.2020 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) (подписано от член на Управителния съвет) е изразила становище относно предоставената схема и координати за съгласуване. Посочени са правни основания от Закона за пътищата (ЗП), които препятстват съгласуването – многократно пресичане на път ІІІ-5001 и на същия път има разположени пътни съоръжения в обхвата и на отстояния по-малко от 1 000 метра от проучваната площ, както и липсата на предвидени проектни трасета на АПИ. Заявено е, че по посочените причини АПИ не съгласува заявената схема и координати, а ще направи това след привеждане на проекта в съответствие с изискванията на ЗП.

С писмо с изх. № 04-00-1936/26.11.2020 г. министърът на околната среда и водите съгласува откриването на производството по подаденото заявление, като уведомява министъра на енергетиката, че реализирането на проучвателните дейности следва да се осъществи след приключване на процедурите по чл. 2, ал. 2 или Глава втора от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони за цялостния работен проект. Това е необходимо по причина, че площ „Острица“ не попада в границите на защитени територии по смисъла на чл. 5 от ЗЗТ, както и в защитени зони (Натура 2000) по смисъла на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР).

Със Становище с изх. № 5950/03.12.2020 г. адресирано от кмета на Община Две могили до директора на дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ при Министерството на енергетиката, е дадено положително становище относно откритата процедура по издаване на разрешително за търсене и проучване на подземни богатства в землището на с. Острица. В становището е даден отрицателен отговор на всички въпроси, поставени за изследване от министъра на енергетиката в негово писмо с изх. № Е-08-00-280/28.08.2020 г. С писмо с изх. № 04-16-124/05.01.2021 г. министърът на културата е уведомил министъра на енергетиката, че след проверка в Националния документален архив на Националния институт за недвижимо културна наследство и АИС „Археологична карта на България“ в землището на с. Острица са регистрирани 4 археологически недвижими културни ценности от различни епохи, като два от обектите – от римската епоха и некропол от античността, вероятно попадат в границите на площта. По изложената причина, Министерството на културата ще изрази становище след доклад за извършен оглед на концесионната площ от специалисти от Регионален исторически музей – Русе защото всички регистрирани недвижими културни ценности следва да бъдат изключени от обхвата на проучването и експлоатацията на подземни богатства.

В административната преписка е налично писмо с изх. № 003/27.01.2021 г. (без регистрация в Министерството на енергетиката), с което заявителя „АС бетон“ ЕООД е изпратило до директора на дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ поправен координатен контур на заявената за проучване площ и съответно топографска карта, като е посочено, че поправките са съобразени с изразените от заинтересованите страни становища и площта е коригирана като границата й е изместена на 50 метра от пътя, свързващ гр. Две могили и с. Кацелово.

С писмо с изх. № Е-04-0486/12.02.2021 г. министърът на енергетиката е уведомил председателят на Управителния съвет (УС) на АПИ за действията, предприети от заявителя „АС бетон“ ЕООД – редукция на заявената площ „Острица“ с цел изключване на трасето на път ІІІ-5001, като схемата е изпратена за съгласуване.

С писмо с изх. № Е-04-0486/15.02.2021 г. министърът на енергетиката е изискал окончателно становище за съгласуване от министъра на вътрешните работи по причина, че в представения от последния отговор с изх. № 812100-13395/10.09.2020 г. се съдържат твърдения, които противоречат на предоставената от министъра на околната среда и водите информация.

С писмо с изх. № 812100-3306/26.02.2021 г. заместник-министърът на вътрешните работи информира министъра на енергетиката, че след запознаване с изпратените материали за повторно съгласуване потвърждава, че в площ „Острица“ няма разположени стратегически обекти или обекти от критичната инфраструктура, както и не попадат обекти и комуникационна инфраструктура и съоръжения, собственост на Министерството на вътрешните работи. Сочи се още, че посочената площ не попада под разпоредите на ЗЗТ и ЗБР съгласно писмото на министъра на околната среда, поради което се съгласува схемата на заявената площ и координатния регистър на граничните точки.

„АС бетон“ ЕООД е представило заявление с вх. № Е-26-А-262/31.05.2021 г. (изх. № 003/27.05.2021 г.) пред директора на дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“, в което посочва, че площта е коригирана като границата й е изместена на 50 метра от републикански път ІІІ-5001, свързващ [населено място] могили – [населено място] при спазване на разпоредбите на Закона за пътищата (ЗП). Приложена е таблица с координати на гранични точки на площта за проучване и топографска карта с контура на площта.

С писмо с изх. № 04-22-63/09.06.2021 г. председателят на УС на АПИ е уведомил министъра на енергетиката, че въпреки редукцията на заявената площ и представени нови координати, заявлението не може да бъде съгласувано защото площта е разположена на по-малко от необходимото разстояние от път ІІІ-5001 и няма изискуемите минимални отстояния по смисъла на ЗП. Аналогично, в отговор на писмо с изх. № Е-04-04-86/02.06.2021 г. на Министерството на енергетиката, с писмо изх. № 04-22-95/15.06.2021 г. председателят на УС на АПИ отново не съгласува откриването на производството по предоставяне на разрешение за проучване на строителни материали поради факта, че проучваната площ е на разстояние 37 метра от оста път ІІІ-5001; на път ІІІ-5001 има пътни съоръжения на отстояние по-малко от 1000 метра от проучваната площ като за територията няма предвидени проектни трасета на АПИ.

Дружеството заявител е представило чрез пълномощник с писмо с вх. № Е-26-А-262/10.06.2021 г. (изх. № 003/27.05.2021 г.) пред директора на дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ поредно изменение на проект на координатния контур, в което посочва, че е допусната техническа грешка в проекта с вх. № Е-26-А-245/31.05.2021 г. По делото е налично писмо от председателя на УС на АПИ до заместник-министъра на енергетиката изх. № 04-22-95/15.06.2021 г. По същество то е идентично с писмо с изх. № 04-22-63/09.06.2021 г. на същия административен орган.

На 16.06.2021 г. от Министерството на енергетиката е изпратено ново писмо с изх. № Е-04-04-86 до АПИ, към което е приложен нов, коригиран вариант на заявената за проучване площ като се твърди, че границата вече е изместена на 50 метра от трасето на републикански път ІІІ-5001, свързващ [населено място] могили и [населено място].

С писмо с изх. № 004/21.06.2021 г. (вх. № Е-26-А-262/нечетлива дата) дружеството, чрез пълномощник, е представило пред министерството окончателния вариант на коригиран координатен контур, който отговаря изцяло на разпоредбите на ЗП.

По делото е приложено писмо от председателя на УС на АПИ до заместник-министъра на енергетиката изх. № 04-22-115/25.06.2021 г. По същество то е идентично с предходните писма за отказ от съгласуване, но в действителност се установява, че агенцията е извършила съответните измервания и е установила отново нарушения на изискванията на ЗП.

Наличен е отговор с изх. № 04-22-133/06.07.2021 г., подписан от председателя на УС на АПИ, в който са посочени писмата, с които агенцията не е съгласувала заявената за проучване площ, както следва: № 04-22-145/ 19.10.2020 г.; № 04-22-63/09.06.2021 г. и № 04-22-115/25.06.2021 г. Сочи се, че с нови проучвания по предоставения координатен регистър се установява, че проучваната площ е на отстояние 56 метра от оста на път ІІІ-5001; на посочения път има пътни съоръжения на отстояние по-малко от 1 000 метра от проучваната площ и за територията няма предвидени проектни трасета на АПИ. Посочено е, че АПИ съгласува откриването на производството със забележки, като в решението за откриване следва да се съдържат посочените изисквания, както следва:

„ 1. Заинтересованото лице, „АС Бетон“ ЕООД, [населено място], да получи от АПИ разрешение за извършване на дейности в обхвата на обслужващата зона на разположените в близост пътни съоръжения, съобразно изискванията на чл. 26, ал.1 и ал. 3 от ЗП. За целта следва да бъде представен Цялостен работен проект (ЦРП) за проучване на строителни материали, подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ и проект за рекултивация за срока на проучването. Неразделна част от ЦРП трябва да бъде теренно – ситуационен план в подходящ мащаб на проучваната площ с нанесени местоположенията на проучвателните изработки – списък с координати и отстоянията им спрямо път ІІІ-5001, и прилежащите му пътни съоръжения, както и проект за пробивно-взривни работи (ПВР) в случай, че ще бъдат извършвани такива.

1. Агенция „Пътна инфраструктура“ ще издаде разрешение по чл. 26 от ЗП за извършване на дейности в обхвата на обслужващата зона на пътните съоръжения само когато предоставения Цялостен работен проект (ЦРП) е в пълен обем съгласно т. 1 и чрез него се доказва, че дейностите по проучване на строителни материали, подземни богатства по чл. 2, ал. 1, , т. 5 от ЗПБ ще бъдат извършвани без да бъдат нанасяне повреди на Републиканските пътища, пътните съоръжения и принадлежностите им през срока на разрешението.

1. Преди да започне дейността по проучване, титулярът на разрешението трябва писмено да уведоми Областно пътно управление Русе (с копие до АПИ – ЦА), на чиято територия се намира площта за осъществяване на контрол по компетентност.

1. При установено нарушение в ширините на обслужващата зона по чл. 7, ал. 2 и ал. 3 и при не спазени изисквания на чл. 26 от ЗП, титулярът на разрешението трябва да спази разпоредбите на чл. 83, ал. 2, т. 4 и чл. 88, т. 9 от ЗП, както и на чл. 1 и 15, ал. 2 от Наредба № 26/2.10.1996 г. за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт, във връзка с чл. 1, т. 3; чл. 3, т. 8 и чл. 46, т. 4 от Закона за опазване на околната среда.

При неспазване на посочените изисквания по Закона за пътищата се прилагат разпоредбите на чл. 53 от същия.“ С писмо с изх. № Е-04-04-86/08.07.2021 г. директорът на дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ при Министерство на енергетиката е уведомил дружеството заявител, че следва да организира оглед на заявената площ от специалисти от Регионален исторически музей Русе за да може министерството на културата да изрази становище във връзка с провежданата съгласувателна процедура.

В административната преписка е представено Становище с изх. № 357/ 26.07.2021 г. на директора на Регионален исторически музей Русе, в което е посочено, че площта за проучване на подземни богатства се намира на разстояние между 1, 5 км и 2, 8 км югоизточно от центъра на [населено място] като попада върху обработваеми земеделски площи южно от левия бряг на река Черни Лом. След справка в АИС „Археологична карта на България“ е установено, че в землището на [населено място] има регистрирани 4 археологически обекта като два от тях – рег. № 0820117 (селище от римската епоха) и рег. № 0820118 (некропол) се намират на разстояние 0, 5 км – 0, 7 км от североизточната граница на площта за проучване на десния бряг на река Черни Лом. Посочено е, че след теренен оглед на процесния участък не са открити недвижими и движими културни ценности по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за културното наследство (ЗКН) и така регистрираните обекти са разположени само на десния бряг на река Черни Лом. Направен е извод, че територията на площта не попада върху тези обекти. Становището е представено пред разрешаващият административен орган от заявителя с писмо с вх. № Е-04-04-86/28.07.2021 г. В тази връзка е и писмо с изх. № 04-16-124/08.10.2021 г. на министъра на културата, в което е преповторено съдържанието на становището на Регионалния исторически музей Русе. Министерството на културата е съгласувало откриването на процедурата по предоставяне разрешение за проучване на строителни материали като е поставило изисквания проучвателните и съпътстващи дейности да не засягат по никакъв начин археологически обекти и стриктно да се спазват изискванията на чл. 160, ал. 2 от ЗКН.

В Държавен вестник бр. 91/02.11.2021 г. е публикувано обявление на министърът на енергетиката на основание постъпило заявление за проучване на подземни богатства във връзка с чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗПБ и § 88 от ПЗР на ЗИДЗПБ (ДВ, бр. 79/08.09.2020 г.) за откриване на производство по предоставяне на разрешение за проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ – строителни материали в площ „Острица“, като са публикувани граничните точки на координатния контур.

Съдът посочва, че по делото не са ангажирани доказателства за извършвани действия през 2022 г. от заинтересованата страна и от ответника и/или други административни органи във връзка с подаденото заявление.

На основание чл. 32, ал. 1 и ал. 3 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (УПМСНА) (приложима редакция ДВ, бр. 18/24.02.2023 г., в сила от 24.02.2023 г.), с писмо с изх. № Е-91-00-25/15.03.2023 г. главният секретар на Министерството на енергетиката е изпратил до всички министерства и до главния секретар на Министерски съвет за съгласуване материали с предложение за одобряване от Министерския съвет на проект на разрешение за проучване на строителни материали – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ в площ „Острица“. Изпратените материали включват доклад на министъра на енергетиката, проект на разрешение за проучване на строителни материали; схема на разположението на площта и координатен регистър; работна програма; справка с отразените становища по чл. 32 от УПМСНА; получени становища в рамките на съгласувателната процедура по чл. 32 и съобщение до средствата за масово осведомяване.

С писмо с изх. № 04-23-24/1/17.03.2023 г. Министерството на младежта и спорта съгласува без забележки и предложения представените проекти на документи.

С писмо с изх. № МЕУ-4664/20.03.2023 г. Министерството на електронното управление съгласува проекта на протоколно решение на Министерския съвет за одобряване на проект на процесното разрешение без бележки и предложения.

Министерството на иновациите и растежа е съгласувало предложените документи без бележки и предложения с писмо с изх. № 04-03-31-1/20.03.2023 г. С писмо с изх. № 0415-32/20.03.2023 г. Министерството на земеделието съгласува проекта. Посочено е, че на основание §32 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) със Заповед № РД18-631/09.09.2019 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на [населено място], община Две могили, област Русе. Заповедта е обнародвана в „Държавен вестник” бр. 74/20.09.2019 г. и е влязла в сила на 20.09.2019 г. Актуална информация от цифрови модели за землища с одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри следва да се изисква от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. За получаване на разрешение за ползване на земеделска земя за извършване на геоложки проучвания, е необходимо да се проведе процедура по реда на Глава V, Раздел VI от Правилника за прилагане на ЗОЗЗ (ППЗОЗЗ). Ако инвестиционното намерение засяга поземлени имоти в горски територии, следва да бъдат спазвани изискванията на разпоредбите на Закона за горите (ЗГ).

С писмо с изх. № 04-14-25/20.03.2023 г. Министерството на правосъдието съгласува представените документи, като е направено правно-техническо предложение – добавяне като правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗПБ. Посочена е необходимостта от извършване на проверка по ЗСВДЗН, както и са отправени забележки към представената работна програма.

Представеният проект е съгласуван без бележки и предложения от министъра на труда и социалните грижи с писмо с изх. № 04-03-62/20.03.2023 г. Съгласуването на проекта без бележки от Министерството на туризма е направено с писмо с изх. № Т-04-03-25/21.03.2023 г. С писмо № 04.21-59/21.03.2023 г. главният секретар на Министерския съвет е представил становище на директора на дирекция „Координация на политики и концесии“ относно проекта. В становището са направени няколко предложения, както следва: На първо място да се представи заявлението от дружеството; копия от съгласувателните становища и копие от становището на Община Две могили. Следващото предложение е свързано с чл. 23а от ЗПБ – докладът на вносителя да се допълни с информация и документи, доказващи наличието на финансови възможности от дружеството заявител. Представен е примерен текст на условието за извършване на геологопроучвателните работи, свързани с чл. 17, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) във връзка с чл. 59б, ал. 2 от ППЗОЗЗ и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

Министерството на отбраната съгласува проекта без бележки и предложения с писмо с рег. № 04-35-29/22.03.2023 г. Съгласуването от Министерството на финансите е реализирано чрез писмо с изх. № 04-07-68/21.03.2023 г. (вх. № Е-91-00-25/22.03.2023 г.) като е направено предложение кандидатът за титуляр на разрешението да представи актуални документи по чл. 51 от ЗПБ поради изминалия период от подаване на заявлението и докладът да бъде допълнен с тях преди да се внесе за разглеждане от Министерския съвет.

Съгласуване е направено и от Министерството на вътрешните работи (без бележки и предложения) с писмо с изх. № 812100-5348/23.03.2023 г. Министерството на здравеопазването е извършило съгласуване с писмо с изх. № 04-24-25/24.03.2023 г. като в писмото са посочени изисквания, които следва да бъдат вписани в договора, който ще бъде сключен с дружеството след издаване на разрешението. Посочено е, че аналогично становище е изразено в писмо с вх. № 04-24-52/21.06.2018 г., като това становище се отнася площ „С.“, разположена на територията на Община Панагюрище (по указание на съда, дадени с Определение № 775/05.03.2024 г., това писмо е представено от ответника по делото с писмо с вх. № 1393/08.03.2024 г.).

С писмо изх. № 90-01-199/24.03.2023 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството е изразил становище по представения проект. Посочено е, че преди проучвателните дейности заинтересованата страна следва да съгласува документите с ВиК оператора, обслужващ публичната ВиК инфраструктура на територията на област Русе – „Водоснабдяване и канализация“ ООД Русе. След това изцяло е предадено съдържанието на писмо с изх. № 04-22-133/06.07.2021 г. на председателя на УС на АПИ.

С писмо с изх. № 04-16-32/24.03.2023 г. Министерството на културата съгласува проекта при условията, посочени в становището им с изх. № 04-16-124/08.10.2021 г. относно проучвателните и съпътстващите дейности и относно спазването на чл. 160, ал. 2 от ЗКН.

Министерството на околната среда и водите с писмо с изх. № 04-00-734/ 27.03.2023 г. също е съгласувало представения проект като е посочило условие, което следва да бъде включено в договора, който ще бъде сключен с дружеството след получаване на разрешението.

Без бележки и предложения е съгласуван проекта от Министерството на икономиката и индустрията с писмо с изх. № 04-03-42/28.03.2023 г. Проекта е съгласуван без бележки и от Министерството на транспорта и съобщенията с писмо с изх. № 04-21-29/06.04.2023 г. С писмо с изх. № Е-03-00-400/26.05.2023 г. от главния секретар на Министерството на енергетиката до главния секретар на Министерския съвет на основание чл. 35, ал. 1 от УПМСНА (приложима редакция, ДВ бр. 44/19.05.2023 г., в сила от 19.05.2023 г.) е изпратен доклада на министъра на енергетиката за одобряване от Министерския съвет на проект на процесното разрешение като бъде включен за разглеждане на заседание на Министерския съвет. Към доклада са приложени още проект на разрешение за проучване на строителни материали; схема на разположението на площта и координатен регистър; работна програма и кратко описание на целите, сроковете за започването й, вида, обема, методите, продължителността и стойността на предвидените дейности, както и мерките за опазване на земните недра и околната среда, човешкото здраве и културните ценности; финансова обосновка; справка с отразените становища по чл. 32 от УПМСНА; получените становища в рамките на съгласувателната процедура по чл. 32 от УПМСНА; получените становища в рамките на съгласувателната процедура по чл. 26 от ЗПБ; копие на заявлението, подадено от „АС Бетон" ЕООД; копие на Б. референция № ИД8677/31.03.2023 г.; копие на счетоводния баланс и отчетите за приходите и разходите на „АС Бетон" ЕООД за 2021 г. и 2022 г.; съобщение до средствата за масово осведомяване В представения доклад на министъра е описана фактическата обстановка и правните основания за предоставяне на исканото разрешение от „АС бетон“ ЕООД за проучване. Съдът уточнява, че в случая се има предвид ЗПБ (приложима редакция ДВ, бр. 98/27.11.2018 г., в сила от 27.11.2018 г.). Посочено е, че са спазени изискванията относно заявения размер (чл. 32, ал. 1, т. 4 от ЗПБ) и срокът на проучване (чл. 31, ал. 2, т. 2 от ЗПБ) на зоната за проучване. Посочено е, че е извършено съответно съгласуване по чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗПБ (компетентните министри за опазване на националната сигурност и отбраната на страната, за защитени със закон територии, обекти и културни ценности) и т. 2.

В административната преписка е налично Извлечение от Протокол № 24 от заседание на Министерски съвет на 31.05.2023 г., като по т. 18 от дневния ред е прието следното решение: „ Одобрява проект на Разрешение на министъра на енергетиката на „АС Бетон“ ЕОД-Русе, за проучване на строителни материали – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства, в площта „Острица“, разположена в землището на [населено място], община Две могили, област Русе. “. Същото е регистрирано с рег. № Е-03-00-422/02.06.2023 г. В резултат на реализираното административно производство, министърът на енергетиката е постановил Разрешение № 587/04.07.2023 г. за проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ в площ „Острица", разположена в землището на [населено място], общ. Две могили, обл. Русе. На основание чл. 53, ал. 4 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 7, чл. 39, ал. 1, т. 3, чл. 5, т. 1 от ЗПБ (ред. ДВ, бр. 98 от 2018 г.), § 88 от ПЗР на ЗИДЗПБ (обн. ДВ, бр. 79/08.09.2020 г.) и протоколно решение по т. 18 от Протокол № 24 от заседанието на Министерския съвет на 31 май 2023 г. на „АС Бетон" ЕООД, ЕИК 205248158 се разрешава да извърши за своя сметка проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ в площ „Острица", разположена в землището на [населено място], общ. Две могили, обл. Русе. В разрешението са посочени условията, при които дружеството следва да извърши проучването, както следва:

Приложението към т. 3 от разрешението съдържа Координатен регистър на граничните точки, описващи площ „Острица“.

Разрешението (включително и координатния регистър) е публикувано в ДВ, бр. 66/01.08.2023 г. Срещу постановеното разрешение са постъпили жалби от:

1. С. И. М. с вх. № 11847/11.08.2023 г. по деловодния регистър на ВАС – обжалва решението като незаконосъобразно, неправилно и нецелесъобразно и иска същото да бъде отменено от съда. Към момента на подаване на жалбата оспорва процесното разрешение в качеството си на физическо лице, жител на [населено място], като излага общи и неконкретизирани възражения.

1. Б. Б. С. и М. Б. С. с вх. № Е-6400-745/16.08.2023 г. по деловодния регистър на Министерството на енергетиката. Жалбоподателите се легитимират като собственици на недвижими жилищни имоти в населеното място, както и като собственици на земеделски земи в землището на [населено място]. Оспорват разрешението като административен акт, който е незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на административнопроизводствени правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Сочат, че не е искано тяхното съгласие за провеждане на търсене и проучване в собствените им имоти. Обобщават отрицателните ефекти, които ще настъпят при реализиране на процесното проучване.

1. К. Д. М. е сезирал ВАС с жалба с вх. № 12101/16.08.2023 г., в която се излагат доводи за незаконосъобразност, неправилност и нецелесъобразност. Жалбоподателят е чужденец с постоянно местопребиваване в страната, регистриран на адрес в [населено място]. Иска от съда да отмени спорното разрешение.

1. Г. Л. Л. като жител на [населено място] е подала жалба с вх. № 11773/10.08.2023 г. по деловодния регистър на ВАС. Аналогично на другите жалбоподатели, претендира решението на министъра на енергетиката да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно и нецелесъобразно.

1. С. П. Й. в качеството си на лице, жител на [населено място] е подала жалба пред ВАС с вх. № 12100/16.08.2023 г., в която сочи, че издаденото разрешение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материално правни разпоредби и в разрез с целта на закона, като иска отмяната на оспорения административен акт.

1. Й. Т. Й. с жалба с вх. № Е-08-00-230/27.07.2024 г. по регистъра на Министерството на енергетиката, като изложените причини за оспорване са напълно идентични с тези на жалбоподателката Й.. 7. Община Две могили, представлявана от кмета на общината, е сезирала съда с жалба с изх. № 3203/11.08.2023 г. Иска се отмяна на разрешението по подробно изложени доводи.

По делото е изготвена съдебно-геодезическа експертиза, вещото лице по която е следвало да установи разположението на различни имоти, собственост на жалбоподатели, спрямо зоната на проучване. Съдът посочва, че в съдебно заседание, проведено на 10.09.2024 г. страните не са се противопоставили на приемането на експертизата. Процесуалният представител на жалбоподателката Л. конкретно за това съдебно заседание – адв. Д. Ц., САК, е направила изявление, че поддържа изразената в молба-становище с вх. № 2531/14.05.2021 г. позиция, в която се сочи, че експертизата не дава отговор на въпроси, които имат значение за законосъобразността на оспореното разрешение.

Всички жалбоподатели (с изключение на Община Две могили), ответникът и заинтересованата страна са представили писмени бележки.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Съдът отбелязва, че съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Процедурата по издаване на разрешението е стартирала с подаване на заявление от „АС бетон“ ЕООД на 02.06.2020 г., при действието на ЗПБ с приложима редакция към този момент ДВ, бр. 98 от 27.11.2018 г., в сила от 27.11.2018 г. Оспореното разрешение е издадено на 04.07.2023 г., като независимо от този факт, съгласно § 88 от ПЗР на ЗИДЗПБ (приложима редакция ДВ, бр. 79/08.09.2020 г.) Започналите и неприключени до влизането в сила на този закон процедури по предоставяне на разрешения за търсене и проучване или за проучване, или концесии за добив на подземни богатства, се довършват по досегашния ред.

Не е спорно между страните, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган. Обжалваното разрешение на министъра енергетиката е постановено на основание чл. 53, ал. 4 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 7; чл. 39, ал. 1, т. 3; чл. 5, т. 1 от ЗПБ (ред. ДВ, бр. 98/2018 г.), § 88 от ПЗР на ЗИДЗПБ (обн. ДВ, бр. 79/2020 г.) и Протоколно решение по т. 18 от Протокол № 24/31.05.2023 г. от заседание на Министерския съвет.

Нормата на чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията гласи, че Министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност и ръководи отделно министерство.

Съгласно чл. 53, ал. 4 от ЗПБ (приложима редакция ДВ, бр. 98/27.11.2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) В 15-дневен срок от одобрението на Министерския съвет органът по ал. 1 издава разрешение за търсене и проучване или за проучване, публикува го на интернет страницата си и го обнародва в "Държавен вестник". Посоченият в ал. 1 орган е министърът на енергетиката.

Според чл. 5, т. 1 от (приложима редакция ДВ, бр. 98/27.11.2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) Права за подземни богатства се предоставят чрез разрешения за търсене и проучване и за проучване, издадени от министъра на енергетиката след одобрение от Министерския съвет.

Изрично в чл. 6, ал. 1 от ЗПБ е предвидено, че Компетентен орган по чл. 5, т. 1 е министърът на енергетиката.

Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗПБ урежда правомощията на министъра на енергетиката, като съгласно т. 7 Министърът на енергетиката: извършва предвидените в този закон действия, включително като провежда конкурси и търгове, води преговори и дава разрешения за търсене и проучване и за проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 4 - 7 след одобрение от Министерския съвет и сключва договори в случаите, определени с този закон.

Разрешението е издадено при условията на чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗПБ - по право на заявител, когато е единствен кандидат, след изтичане на едномесечен срок от публикуване на съобщение за предстоящо предоставяне на разрешение в "Държавен вестник" и на интернет страницата на Министерството на енергетиката.

При така изложените разпоредби се установява, че министърът на енергетиката като централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност осъществява държавната политика, свързана с подземните богатства. В този смисъл процесното разрешение за проучване на строителни материали е издадено при упражняване на възложените му функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление.

Съдът счита, че издаденото разрешение № 587/04.07.2023 г. не страда от порок на формата. Съгласно чл. 53, ал. 4 от ЗПБ (приложима редакция ДВ, бр. 98/27.11.2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) В 15-дневен срок от одобрението на Министерския съвет органът по ал. 1 издава разрешение за търсене и проучване или за проучване, публикува го на интернет страницата си и го обнародва в "Държавен вестник". Не е въведена специална форма за това разрешение, поради което приложение намира нормата на чл. 59 от АПК - разрешението е издадено в писмена форма (ал. 1) и съдържа реквизитите, предвидени в ал. 2. Доколко посочените правни основания са съответни на приложимия закон е въпрос на материална законосъобразност. Съдът е представил съдържанието на разрешението при описанието на фактическата обстановка.

Противоположно е мнението на съда на всички възражения на жалбоподателите относно допуснати процесуални нарушения, които са съществени според тях и вследствие на което са самостоятелно основание за отмяната на процесното разрешително.

Подадено е заявление от юридическо лице, което иска да получи разрешение за проучване на подземни богатства – строителни материали. На заявителя са дадени указания да отстрани установените нередовности, които са свързани с границите на зоната за проучване. Извършена е проверка по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗПБ за извършване на проверка в специализираните карти и регистри по този закон и в специализираните карти и регистри по ЗСВДЗН, като отрицателният резултат е приравнен на положителна предпоставка за стартиране на процедурата.

Нормата на чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗПБ (приложима редакция ДВ, бр. 98/27.11.2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) посочва, че становище за съгласуване се изисква от компетентните министри за опазване на националната сигурност и отбраната на страната, за защитени със закон територии, обекти и културни ценности. Извършено е съгласуване с Държавната агенция „Национална сигурност“; Министерството на отбраната; Министерството на вътрешните работи; Министерството на околната среда и водите и Министерството на културата. Трябва да се подчертае факта, че нормата изисква съгласуване с точно определени компетентни органи, а не с всички, които жалбоподателите сочат по тяхна преценка. Доколко тези съгласувания се възприемат като положителни или отрицателни от жалбоподателите и доколко те са правилни и законосъобразни е въпрос, който трябва да се изследва във връзка с материалната законосъобразност на обжалвания акт, а не във връзка с правилата на административното производство. Това съгласуване не е обвързано от други условия и съдът посочва, че министърът на енергетиката не разполага с правомощия да даде указания на компетентните органи какви следва да бъдат техните действия във връзка с извършваните вътрешноведомствени проверки относно становищата им, както и какво следва да бъде съдържанието на тези становища.

За разлика от т. 1, в т. 2 на чл. 26, ал. 1 от ЗПБ (във вече посочената редакция), съгласуването с кметовете се реализира при определени условия 2. кметовете, на територията на чиито общини е разположена площта за търсене и проучване или за проучване или концесионната площ, за удостоверяване на обстоятелството дали заявената площ за търсене и проучване или за проучване или за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 или 6 попада във: а) урбанизирана територия с граници, определени с влязъл в сила подробен устройствен план; б) територия, в чиито граници има влязъл в сила устройствен план за изграждане на национален обект или на обект на социалната или на техническата инфраструктура - публична общинска собственост; в) територия с обществено предназначение, която е включена в приета от общинския съвет програма или план за развитие на общината по чл. 21, ал. 1, т. 12 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.

Във връзка с проведената съгласувателна процедура предмет на изследване в хода на съдебното дирене е осъществената кореспонденция между Министерството на енергетиката и кмета на Община Две могили. Съдът установи, че с писмо с изх. № Е-08-00-280/28.08.2020 г. министърът на енергетиката на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗПБ е уведомил кмета на Община Две могили и председателя на Общински съвет Две могили за подаденото заявление, като е изискано становище по реда на чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗПБ. Това писмо е налично в административната преписка, представена от ответника и не се спори, че същото е получено в общината, като е регистрирано с вх. № 4505/01.09.2020 г. Първоначално, във връзка с Определение № 368/30.01.2024 г., процесуалният представител на Община Две могили с писмо с вх. № 987/14.02.2024 г. е представил заверени копия на общо пет документа, представляващи кореспонденцията между общината и Министерството на енергетиката, както следва:

1. Писмо с изх. № Е-08-00-280/28.08.2020 г. на министъра на енергетиката (с вх. № 4505/01.09.2020 г. на общината).

1. Писмо с изх. № 4505/27.11.2020 г. от кмета на общината до директор на дирекция в Министерството на енергетиката.

1. Становище за положително съгласуване с изх. № 5950/03.12.2020 г. от кмета на общината.

1. Писмо с вх. № 2707/07.07.2023 г. от министъра относно издаденото разрешение.

1. Писмо с изх. № 2707/27.07.2023 г. на кмета на общината за поставено уведомление.

Спорът между страните се свежда до писмо с изх. № 4505/27.11.2020 г., което впоследствие по делото е представено и от жалбоподателката Л. със Заявление – искане с вх. № 815/06.02.2024 г., получила същото в резултат на производство по Закона за достъп до обществена информация. Необходимо е съдът да представи пълното съдържание на писмото, за да може впоследствие да се направи разлика:

„ДО МИНИСТЕРСТВОТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА ГРАД СОФИЯ, 1000 [улица] Относно: Откриване на производство по предоставяне на разрешение за проучване на строителни материали в площ „ Острица ”, общ. Две могили, обл. Русе Община Две могили е получила писмо с Изх. № Е-08-00-280/28.08.2020 г., относно процедура по предоставяне на разрешение за проучване на строителни материали в площ „Острица, с размер 1.00 кв. км., разположена в землището на [населено място], общ. Две могили, обл. Русе”. Моля във връзка с повишения обществен интерес от страна на населението да ни предоставите по подробна информация за предстоящите проучвания:

Община Две могили има опасения, че реализацията на проекта за добив на подземни богатства/строителни материали/ може да окаже негативно влияние върху социално икономическото развитие на района и отрицателно въздействие върху околната среда, и поради факта, че напоследък в страната има повишен обществен интерес при разработването на такива обекти за добив на подземни богатства. Добивът на строителни материали предполага използването на тежка техника, което ще доведе до сериозно увреждане на транспортната инфраструктура.

Уведомяваме Ви, че посочената по горе цитирана площ „Острица”:

Писмото е подписано от кмета на Община Две Могили.

Писмо с изх. № 5950/03.12.2020 г., подписано от кмета на общината (едно и също физическо лице) има следното съдържание:

Г-Н С. С.

ДИРЕКТОР ДИРЕКЦИЯ ПРИРОДНИ РЕСУРСИ, КОНЦЕСИИ И КОНТРОЛ МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА ГР. СОФИЯ -1000 СТАНОВИЩЕ Относно: Открита процедура по издаване на разрешително за търсене и проучване на подземни богатства в землището на [населено място], Община Две могили.

У. Г. С., Във връзка с открита процедура по издаване на разрешително за търсене и проучване на подземни богатства в землището на [населено място], Община Две могили Ви уведомявам за следното:

1. Заявената територия за търсене и проучване не попада в урбанизирана територия с граници, определени с влязъл в сила ПУП.

1. Не попада в територия, чиито граници имат влязъл в сила устройствен план за изграждане на национален обект или обект на социалната или техническата инфраструктура- публична общинска собственост.

1. Територията не е с обществено предназначение, която е включена в приета от Общински съвет - Две могили програма за развитие на Община Две могили.

Община Две могили дава положително становище относно открита процедура по издаване на разрешително за търсене и проучване на подземни богатства в землището на [населено място], Община Две могили.“ По искане на Л., съдът задължи Община Две могили да представи доказателства за изпращането и получаването на тези писма. Съдът, по собствена преценка, задължи за същото и ответника. В отговор на указанията на съда, с писмо с вх. № 2746/23.05.2024 г., процесуалният представител на Община Две могили е посочил, че в Община Две могили не са налични данни и информация за получаването на писмо с изх. № 4505/27.11.2020 г. на кмета на Община Две могили от Министерство на енергетиката, като не се представя информация по какъв начин това писмо е изпратено до министерството. Посочено е още, че Становище с изх. № 5950/03.12.2020 г. е изпратено до Министерство на енергетиката посредством Среда за електронен обмен на съобщения (СЕОС) с вх. № Е-08-00-280/03.12.2020 г. в деловодната система на министерството. Ответникът е предоставил информация с молба с вх. № 2782/28.05.2024 г., че писмо с изх. № 5950/03.12.2020 г. на Община Две могили е получено и регистрирано в Министерство на енергетиката на 03.12.2020 г. с вх. № Е-08-00-280. Посочено е още, че след извършена проверка в електронната система за документооборот на министерството, не е установено получаването и регистрирането на писмо с изх. № 4505/27.11.2020 г. на Община Две могили като справката е осъществена в оперативен порядък и е относима само до кореспонденцията разпределена към дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол" на министерството. Допълнително след това, с писмо с изх. № 2942/ 07.06.2024 г. ответникът е представил информация, че спорното писмо с изх. № 4505/27.11.2020 г. не е получавано в Министерството на енергетиката.

Относно разгледаната кореспонденция фактът, който подлежи на задължително отбелязване е, че в жалбата на Община Две могили, подписана от нейния кмет, въобще не е посочено съществуването на писмо с изх. № 5950/03.12.2020 г., с което се дава положително становище за съгласуване на разрешението за проучване в полза на „АС бетон“ ЕООД.

Не следва да бъдат споделени твърденията, изразени в т. 3 от молба-становище с вх. № 4131/09.09.2024 г. на жалбоподателката Л.. Сочи се, че е неясна позицията на Общината във връзка с издаденото разрешение, като „ Това, че общинската администрация извежда даден документ и не съхранява информация за получаването му, не може да е факт, който да установи законосъобразност на разрешението и/или ясна позиция на общината по реализацията на дейностите, за които е издадено. Що се отнася до отговорите на министерството, същите не могат да служат за доказване на факт, от който то черпи за себе си благоприятни последици като издател на оспореното разрешение.“. На практика, при кредитиране на това възражение, ще се даде вяра на доказателство, за което не се потвърди, че е надлежно изпратено, а Л. се опитва да черпи права за защита на собствената си теза.

Обобщено, съдът приема, че е налице ясно изразена позиция на кмета на Община Две могили в писмо с изх. № 5950/03.12.2020 г. във връзка със съгласуването по чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗПБ по следните причини: Общината е юридическо лице съгласно чл. 14 от ЗМСМА, а орган на изпълнителната власт е кметът по силата на чл. 38. ал. 1 от същия закон и чл. 33, ал. 1 от Закона за администрацията. Съгласно чл. 30, ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Общините се представляват от кметовете.

В изпълнение на изискването на чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗПБ (приложима редакция ДВ, бр. 98/27.11.2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) административният орган е публикувал обявление в ДВ, бр. 91/02.11.2021 г. за постъпило заявление за проучване на подземни богатства.

Жалбоподателите М., Л. и Й., а в последното по делото съдебно заседание и Й. посочват, че никой не е уведомил населението на [населено място] за започналата процедура по издаване на разрешително за проучване в полза на „АС бетон“ ЕООД. Независимо от факта, че съгласно чл. 23, ал. 4 от ЗПБ (приложима редакция ДВ, бр. 98/27.11.2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) Процедурите по предоставяне на разрешения за търсене и проучване и за проучване и концесии за добив се провеждат в съответствие с принципите за прозрачност, публичност и конкуренция, не се установява въведено нормативно изискване населението на селището да бъде уведомявано специално за започване на процедурата по издаване на разрешение за проучване, поради което направеното оплакване е неоснователно. В тази връзка съдът намира за основателни и подкрепени с доказателства твърденията в писмените бележки на ответника с вх. № 4619/ 10.10.2024 г., че уведомяването е надлежно. Съгласно чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗПБ Разрешения за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 се предоставят: 3. по право на заявител, когато е единствен кандидат, след изтичане на едномесечен срок от публикуване на съобщение за предстоящо предоставяне на разрешение в "Държавен вестник" и на интернет страницата на Министерството на енергетиката. Следователно, за решаващия орган е налице само задължение за оповестяване на предстоящо издаване на разрешение във връзка с прилагането на процедурата с цел установяване дали други лица желаят да вземат участие в нея, т.е. по този начин се реализира спазване на принципа за конкуренция.

Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗПБ (приложима редакция ДВ, бр. 98/27.11.2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) В случаите по чл. 51 министърът на енергетиката преценява целесъобразността и законосъобразността на предложението за предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване съобразно условията на чл. 56.

Адвокат С. и Г. Л. заявяват многократно в писмен вид претенция, че на практика според тях министърът не е извършил преценка за целесъобразност, защото не е съобразил всички факти и обстоятелства (тези, за които жалбоподателите твърдят, че е налице пропуск), като искат от съда да цени това обстоятелство относно изхода на спора. Няма легална дефиниция за понятието целесъобразност, но в практиката се е наложило разбирането, че тя е израз на волеизявлението на изпълнителните органи за това как в най-пълна степен административния акт да отговаря на обективно съществуващите условия. Съгласно чл. 169 от АПК При оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Следователно, нормативно законодателят е изключил от правомощията на съда да преценява в хода на съдебния контрол целесъобразността на административните актове Според изразено от Л. възражение в молба – становище с вх. № 1744/ 22.03.2024 г. е налице „ противоречие с изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК, не е извършил преценка, включително и по реда на чл. 41 и чл. 44 от АПК, на всички факти и обстоятелства, явяващи се от важно значение за установяване наличието на всички изискуеми предпоставки, документи и условия за издаване на процесното разрешение, което е довело като резултат до формиране на неправилни правни изводи, несъответни на действително фактическо положение и издаване на незаконосъобразен административен акт.“. Релевираното оплакване е общо, като не може да се установи какви точно нарушения има предвид жалбоподателката. С нормата на чл. 35 от АПК се предвижда, че Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Л. не сочи кои факти и обстоятелства не са изяснени и кои обяснения и възражения на заинтересовани страни и организации не са обсъдени. В реализираното административно производство не са конституирани заинтересовани страни и организации, защото то се развива между заявителя и административния орган. Разпоредбата на чл. 36 от АПК е наименувана „Събиране на доказателства“ и съдържа осем алинеи, като не е ясно какви точно действия в противоречие в тези норми е осъществил компетентния орган. Член 41 от АПК е свързан със събиране на документи от страните и от неучастващи в производството лица. Не е посочено в какво точно се изразява противоречието в действията на министъра относно събиране на доказателства. Аналогично на предходно цитираните три норми е и твърдението за противоречие с чл. 44 от АПК, който се отнася до изискване на сведения от неучастващи в производството лица – Л. не е конкретизирала от кои неучастващи лица е следвало да се изискат становища при реализиране на процедурата по чл. 26, ал. 1 от ЗПБ. В този смисъл изразеното становище не следва да се кредитира.

В изпълнение на задължението си по чл. 53, ал. 3 от ЗПБ (приложима редакция ДВ, бр. 98/27.11.2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) Органът по ал. 1 изготвя проект на разрешение и го внася за одобрение от Министерския съвет в 30-дневен срок от уведомлението по чл. 52. Органът по ал. 1 е министърът на енергетиката, а срокът по чл. 52 е срокът за разглеждане на заявлението и работната програма. В закона са предвидени кратки срокове в тази връзка – 30 дни, но съгласно константната съдебна практика този срок е инструктивен и неспазването му не води до опорочаване на административното производство. Изготвен е проект и внесен за разглеждане и одобрение от Министерския съвет.

Видно от Протокол № 24 от заседание на Министерски съвет на 31.05.2023 г., по т. 18 от дневния ред е прието решение за одобрение на проекта за издаване на разрешително в полза на „АС бетон“ ЕООД.

Относно нарушения на процедурата по издаване на процесното разрешение, с Писмено становище с вх. № 269/15.01.2024 г. адв. Ем. С., АК Варна, от името на Л. е въвела в т. 2 твърдение за незаконосъобразност на действията на Министерския съвет във връзка с приемане на решение относно процесното разрешение. Сочи се в становището следното:

„2. На следващо място установих, че в бр. 50 на ДВ от 09.06.2023 г., на стр. 15 е обнародвано Постановление № 92 от 7 юни 2023 г. за изменение на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, приет с Постановление № 229 на Министерския съвет от 2009 г., С КОЕТО ТО Е ВЛЯЗЛО В ЗАКОННА С.!

Видно от текста на постановлението, което Ви прилагам, в състава на Министерски съвет има извършени СТРУКТУРНИ ПРОМЕНИ, както следва:

„§ 1. Член 5 се изменя така:

„ Чл. 5. (1) Министерският съвет се състои от:

(2) Заместник министър-председателят и министрите ръководят министерства. “ Това означава, че обнародваното в ДВ брой 66 от 01.08.2023г. РАЗРЕШЕНИЕ№587 от 4 юли 2023г. е издадено в нарушение на чл. 53 ал.З от ЗПБ - без да е съобразено с изменения Устройствения правилник на Министерски съвет. Както посочих по-горе същият е влязъл в законна сила на 09.06.2023г., т.е. един месец преди датата на РАЗРЕШЕНИЕ№587 от 4 юли 2023г.

В този смисъл е налице трайно установена процедура и практика в дейността на Министерски съвет на Република България, които в конкретния случай са нарушени.“ Релевираното възражение противоречи на действащото законодателство към момента на разглеждане на проекта и одобряването му от Министерския съвет. Посочените в становището промени в структурата на Министерския съвет са неотносими към разрешението, предмет на настоящото дело. Сочените от жалбоподателката промени се отнасят само до заместник министър-председателите. Към момента на подготовка на преписката за внасяне за разглеждане в Министерския съвет е имало няколко заместник министър-председатели, както следва по чл. 5, ал. 1 от УПМСНА (приложима редакция, ДВ бр. 44/19.05.2023 г., в сила от 19.05.2023 г.): Министерският съвет се състои от:

1. министър-председател на Република България;

1. заместник министър-председател по управление на европейските средства;

1. заместник министър-председател по социалните политики и министър на труда и социалната политика;

1. заместник министър-председател по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията;

1. заместник министър-председател по обществения ред и сигурност и министър на вътрешните работи;

1. министър на финансите;

1. министър на отбраната;

1. министър на здравеопазването;

1. министър на регионалното развитие и благоустройството;

1. министър на образованието и науката;

1. министър на външните работи;

1. министър на правосъдието;

1. министър на културата;

1. министър на околната среда и водите;

1. министър на земеделието;

1. министър на икономиката и индустрията;

1. министър на енергетиката;

1. министър на иновациите и растежа;

1. министър на туризма;

1. министър на младежта и спорта;

1. министър на електронното управление.

(2) Заместник министър-председателите и министрите ръководят министерства с изключение на заместник министър-председателя по управление на европейските средства.

Посочените от жалбоподателката структурни промени засягат заместник министър-председателите по т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от чл. 5, ал. 1. Всеки от тези заместник министър-председатели е едновременно и министър с портфейл, с изключение на заместник министър-председателя по т. 2, т.е. този по управление на европейските средства. Посочените заместник министър-председатели в качеството си едновременно и на министри, ръководещи съответното министерство, са изразили становище във връзка с даването на разрешение за проучването. Настъпилата промяна се свежда до промяна на броя на заместник министър-председателите – от четирима остава само един, при това той е и министър на външните работи. Така въведената фигура на заместник министър-председател и министър на външните работи не е сред лицата, от които се изисква съгласуване на проекта за проучване по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗПБ нито в приложимата редакция, нито в сега действащата редакция на закона. Не е посочено във възражението, в какво се състои трайно установената процедура и практика в дейността на Министерския съвет в тази връзка и в какво се състои нарушаването на същите. Следователно, твърдяното нарушение не е налице. В този смисъл са и изложените от ответника разсъждения в представените писмени бележки с вх. № 4619/10.10.2024 г. В същото писмено становище е въведено и следното възражение, което е необходимо да бъде представено в оригиналното му съдържание: „При извършена проверка на Правно-информационната система на Министерски съвет (ПРИС) на Р. България, в раздел РЕШЕНИЯ, НЕ ОТКРИХ да е оповестено, посоченото като ПРАВНО основание за издаване на процесното РАЗРЕШЕНИЕ №587 ОТ 2023 г., а именно Решение по т. 18 от протокол №24 от заседанието на Министерски съвет, но установих, че това е последното заседание на Министерския съвет на служебното правителство с М.-П. Г. Д..“. Съдът счита, че Л. не е положила достатъчно усилия за да установи дали решението по т. 18 е публикувано в ПРИС. Установява се, че на интернет страница [интернет адрес] е публикувана стенограмата от протокола, както и самия протокол от заседанието на Министерски съвет на 31.05.2023 г. Аналогична информация се съдържа и на [интернет адрес] Както е посочено и в писмените бележки на ответника, на страницата на министерството обявлението е на следния линк: https: //www.me.qovernment.bq/themes/razreshenie-587-ot-04-07-2023-g- [интернет адрес] Въведеното политическо изявление кой министър-председател е ръководил правителството на това заседание на Министерския съвет не само е неотносимо, но и е недопустимо при решаване на съдебен спор.

Като друго нарушение на административнопроизводствените правила в това становище на Л. се сочи, че разрешението е издадено в нарушение на чл. 53, ал. 4 от ЗПБ, съгласно който В 15-дневен срок от одобрението на Министерския съвет органът по ал. 1 издава разрешение за търсене и проучване или за проучване, публикува го на интернет страницата си и го обнародва в "Държавен вестник". Според Л. този срок е преклузивен. Съдът е на противоположното мнение – срокът е инструктивен защото с неговото изтичане не се погасява правото на компетентния административен орган да издаде съответния акт след като е реализирана необходимата процедура.

С молба № 915/09.02.2024 г. адв. С. е заявила, че с нейна молба с вх. № 272/15.01.2024 г. е представила и поискала да бъдат допуснати за прилагане по делото на 3 (три) броя документи, съдържащи се по партидата на „АС Бетон“ ЕООД в Търговския регистър като е посочено, че тези документи представят финансовото състояние на дружеството към момента на откриване на производството за издаване на разрешение и ще послужат за доказване съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но не е посочила в какво точно се състои нарушението на тези правила. Представени са Декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството за 2018 г., входирана в Търговския регистър на 26.03.2019 г. и вписана на 20.10.2021 г.; Декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството за 2019 г., входирана в Търговския регистър на 23.06.2020 г. и вписана на 24.11.2022 г. и Годишен финансов отчет на АС Бетон ЕООД за 2020 г., входиран в Търговския регистър на 22.09.2021 г. Съдът не установи нарушение на правилата на административното производство във връзка с така представените доказателства от адв. С., поради което твърдението е неоснователно.

В обобщение на всичко изложено дотук съдът не установи нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до отмяна на обжалваното разрешение на това основание.

Във връзка със съответствието на процесното разрешение с приложимия материален закон, съдът намира следното:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ Подземни богатства по смисъла на закона са полезните изкопаеми, дълбоките геотермални ресурси и минните отпадъци от добива и първичната им преработка, групирани като: 5. строителни материали.

Легалната дефиниция на понятието строителни материали се съдържа в § 1, т. 29 от ДР на ЗПБ, съгласно която Строителни материали са разнообразни естествени магмени, метаморфни и седиментни скали и скални разновидности, които се използват за строителни цели в естествен вид или след преработка.

Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗПБ предвижда императивно, че Търсенето и проучването на подземните богатства се извършва въз основа на разрешение за: 2. проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 и 3.

Според чл. 5, т. 1 от ЗПБ Права за подземни богатства се предоставят чрез: 1. разрешения за търсене и проучване и за проучване, издадени от министъра на енергетиката след одобрение от Министерския съвет.

Видно от чл. 23, ал. 1 от ЗПБ (приложима редакция ДВ, бр. 98/27.11.2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) Разрешения за търсене и проучване и за проучване и концесии за добив се предоставят на физически и юридически лица, регистрирани като търговец, които докажат наличието на необходимите за извършване на съответните дейности управленски и финансови възможности. С посочената правна норма не са въведени изисквания относно начина, по който кандидата следва да докаже наличието на необходимите управленски и финансови възможности.

Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗПБ (приложима редакция ДВ, бр. 98/27.11.2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) въвежда изискване към кандидата - за да получи разрешение за проучване по право, той следва да подаде до министъра на енергетиката писмено заявление на български език. Нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗПБ (приложима редакция ДВ, бр. 100/21.12.2010 г във връзка с ДВ, бр. 56/24.07.2015 г. от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) определя изискваното съдържание на заявлението, както следва:

1. трите имена, адреса и гражданството на физическото лице или наименованието, седалището, фирмената регистрация и националността на юридическото лице;

1. подземните богатства по чл. 2, ал. 1, за които се иска разрешението;

1. наименованието, местоположението, размера и координатите на характерните гранични точки на площта, илюстрирана с карта в подходящ мащаб с обозначена номерация на характерните гранични точки;

1. декларация, че кандидатът няма просрочени публични задължения;

1. препоръки от банкови и други финансови институции, които удостоверяват, че кандидатът е в състояние да финансира изпълнението на работната програма.

От съдържанието на подаденото заявление се установява, че са изпълнени изискванията по т. 1 (представено е удостоверение за актуално състояние изх. № 20200526105755/26.05.2020 г. от Агенцията по вписванията); по т. 2 (на първата страница от заявлението е посочена групата подземни богатства – чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ); т. 3 (представени са обзорна карта на района М 1: 50 000; таблица с координатите на граничните точки на площта за проучване и топографска карта с контура на площта за проучване М 1: 4 000; съответно Приложение № 1; № 2 и № 3) и по т. 4 (представена е декларация за липса на задължения към държавата и общината по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК, както и Удостоверение изх. № 180202000105453/26.05.2020 г., издадено от ТД на НАП Варна, офис Русе, за липса на данъчни задължения към 26.05.2020 г.).

Специално внимание следва да се обърне на изпълнението на изискването на т. 5. Първоначално към заявлението е приложена Б. референция изх. № ИД-85112-20/05/2020, издадена от Обединена българска банка клон Русе, с която се удостоверява, че към 09: 00 часа на 20.05.2020 г. дружеството притежава разплащателна сметка; няма наложени запори; неплатени такси, левови/валутни задължения към банката и други институции в страната, предявени чрез нея. В референцията е записано още „ Изразяваме готовност при бизнес начинания от страна на АС Бетон ЕООД, като обслужваща банка да предоставим нашите условия в подкрепа на техните намерения.“. Съдът счита, че така представената банкова референция не отговаря на изискванията на разглежданата т. 5, защото с нея не се удостоверява, че кандидатът е в състояние да финансира изпълнението на работната програма, а само се заявява готовност за предоставяне на условия, неизвестни за разрешаващия административен орган при извършване на преценка в тази връзка. Впоследствие, при съгласуване на проекта за разрешение, по препоръка, изразена в становище на директора на дирекция „Координация на политики и концесии“, представено от главния секретар на Министерския съвет, са представени Референция № ИД8677/31.03.2023 г. от Обединена българска банка; отчет за приходите и разходите за 2021 г. и счетоводен баланс към 31.12.2022 г. В това становище неправилно е реализирано позоваване на чл. 23а от ЗПБ, предвид изричната разпоредбата на вече многократно цитирания § 88 от ПЗР на ЗИДЗПБ. В референцията е посочено, че „АС бетон“ ЕООД е лоялен клиент на банката от ноември 2019 г. и ползва разплащателна сметка, салдото по която към 31.03.2023 г. е 83 204, 85 лева, както и че информацията не поражда ангажименти за банката. В този смисъл допуснатото първоначално нарушение не е отстранено в хода на административното производство, тъй като видно от част ІІ.3. на заявлението за проучването ще са необходими инвестиции от порядъка на 85 000 лева.

Допълнително, отново във връзка с т. 5, е необходимо да се разгледа и Приложение № 6 към заявлението, наименувано Работна програма за проучване на подземни богатства, представена в табличен вид. Посочени са всички видове дейности (общо 13), които ще бъдат реализирани, като е обозначена тяхната стойност и изпълнението им в календарен график по месеци. Общата стойност на тези дейности е 82 800, 00 лева, но извън нея остава сумата от 8 280, 00 лева за мероприятия по опазване на околната среда - рекултивация. Следователно, към момента на подаване на заявлението дружеството е следвало да разполага със сумата от 91 080, 00 лева, докато дори с впоследствие представената банкова референция се доказва, че то разполага с по-малка сума - 83 204, 85 лева. На практика остава недоказана възможността дружеството към момента на издаване на разрешението да финансира изпълнението на представената работната програма.

Съгласно чл. 51, ал. 3 от ЗПБ (приложима редакция ДВ, бр. 98 от 27.11.2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) Към заявлението в запечатан плик се прилага работна програма с кратко описание на целите, сроковете за започването й, вида, обема, методите, продължителността и стойността на предвидените дейности, както и мерките за опазване на земните недра и околната среда, човешкото здраве и културните ценности. Така посочената редакция се различава с действащата към настоящия момент единствено по начина на представянето на програмата пред административния орган и има следното съдържание: Към заявлението в запечатана опаковка се прилага работна програма с кратко описание на целите, сроковете за започването й, вида, обема, методите, продължителността и стойността на предвидените дейности, както и мерките за опазване на земните недра и околната среда, човешкото здраве и културните ценности. Работната програма е представена като Приложение № 6 към заявлението, както като текст, така и като таблица. Относно вида, обема, методите и продължителността на предвидените дейности работната програма съдържа следните части: Проектиране; Ревизионни геоложки маршрути; Проучвателни сондажи; Прокарване на разчистки; Опробване; Опитна кариера и техноложки изследвания; Маркшайдерски и геодезически работи; Лабораторни изследвания; Геоложки доклад. Посочени са целите (доказване на запаси от строителни материали в обхвата на проучваната площ); стойността и срока на изброените дейности. Представена е прогнозна оценка за влиянието на геологопроучвателните дейности върху компонентите на околната среда и очакваното въздействие върху културно-исторически паметници. Съдът установява, че в работната програма липсва много важна и императивно изисквана от закона част – относно влиянието на проучването върху човешкото здраве – законодателят изрично е обособил специални части в програмата мерки за опазване на околната среда и посочване на влиянието върху човешкото здраве, като административният орган е пренебрегнал така установените пропуски в съдържанието на работната програма.

Относно доказването на възможностите на дружеството по смисъла на чл. 23, ал. 1 от ЗПБ (приложима редакция ДВ, бр. 98/27.11.2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) жалбоподателят М. е изразил своята теза в представените писмени бележки с вх. № 4636/11.10.2024 г. Въведено е възражение, че „…към момента на подаване на заявлението няма практически опит, не е осъществявало подобна дейност, не представя доказателства за наличен управленски и експертен опит, за обезпечени необходимите техника и финансови ресурси (банковата референция, която е приложена към заявлението не представлява гаранция за финансова обезпеченост на дейностите по проекта). Бланкетно се споменава, че ще използват подизпълнители и наета техника без да представят доказателства за тяхното ангажиране или дори съгласие. Нещо повече, изрично се указва, че подизпълнители може да бъде сменени, ако не могат да извършат предвидените дейности. Всичко това повдига въпроса как и на какво основание заявителят е преценил очакваното въздействие и твърди, че то ще бъде незначително.“. Видно е, че М. не е съобразил приложимата редакция на цитираната норма, която не посочва начина по който следва да се извърши доказването на възможностите на дружеството; не се изисква проекта да бъде обезпечен с техника, както и дали ще се използват подизпълнители. Единственото основателно възражение на М. е свързано с банковата референция, приложена към заявлението, която съдът вече обсъди.

Адвокат С. е ангажирала писмени бележки с вх. № 4655/14.10.2024 г., като следва да се посочи, че същите са съобразени с приложимата редакция на чл. 23, ал. 1 от ЗПБ. Неотносими са посочените от адв. С. разсъждения във връзка с представените от нея извлечения от Търговския регистър по партидата на дружеството и дали то е осъществявало в предходни години дейност, както и дали е на загуба към момента на приключване на предходна финансова година. Съдът приема като основателни изразените възражения във връзка с представената банкова референция, но не и извода, че заявлението е подадено от новосъздадено дружество – законът не посочва кога следва да е възникнал в правния мир търговеца, кандидат за издаване на разрешение за проучване. Дали разполага със специалисти или не, дали ще промени фирмата изпълнител или не, са въпроси, които кандидата сам решава по причина, че няма нормативно установен начин по който следва да докаже тези факти. Сочи се още, че „ В нарушение на чл. 51, ал. 4, чл. 52 и чл. 53, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 и чл. 51, ал. 2, т. 5 от ЗПБ, ответникът не изисква отстраняване на допуснатите нередности в заявлението, не преценява целесъобразността и законосъобразността на заявлението и работната програма, приложена към него, и не постановява отказ да се открие производство за предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване в полза на лице, което не отговаря на условията, а продължава производството въпреки съществените пропуски.“. Така дефинираните пропуски не водят до опорочаване на административното производство поради факта, че тези срокове са инструктивни. Адв. С. посочва, че „Едва на много по-късен етап, година и пет месеца след като на 02.11.2021 г. обявява в ДВ откриване на производство по предоставяне на Разрешението, ответникът изисква и получава нова банкова референция, с което обаче не се отстраняват всички нередности.“. В приложимата редакция ЗПБ не се изисква оповестяване на откриването на производството по издаване на разрешение. Съдът обаче намира за основателно изразеното твърдение, че новата банкова референция не отстранява пропуска с доказване на финансовите възможности на дружеството кандидат. Така формулираните в писмените бележки нарушения не водят до нарушение на чл. 23, ал. 4 от ЗПБ (приложима редакция ДВ, бр. 98/27.11.2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) по причина, че в случая е налице прозрачност на процедурата, публична е и се провежда при процедура за предоставяне на разрешение за проучване по право, уредена в раздел ІІІ, глава Втора от ЗПБ.

Друга част от писмените бележки на адв. С. са свързани с работната програма, като същата оспорва описаните мерки за опазване на земните недра и околната среда, защото те са описани твърде общо, липсва конкретика и доказателства какви действия ще бъдат предприети. Съдът посочва, че няма изисквания за конкретика на тези мерки, поради което възражението е неоснователно.

Изразената в писмените бележки на Л. с вх. № 4653/11.10.2024 г. позиция за липса на финансови, технически и професионални възможности на кандидата са на база редакцията на нормата на чл. 23 от ЗПБ, действаща към настоящия момент, както и нововъведената норма на чл. 23а от ЗПБ, поради което съдът не намира за необходимо да обсъжда същата поради съобразяване с § 88 от ПЗР на ЗИДЗПБ (ДВ, бр. 79/08.09.2020 г.) Както според адв. С., така и според Л., не са били налице основания за издаване на обжалваното разпореждане, а е следвало министърът на енергетиката в условия на целесъобразност да прецени, че са били налице основания да постанови отказ от издаване на същото. Съдът не споделя тези твърдения по вече изложените мотиви във връзка с възраженията за нецелесъобразност на оспорваното разрешение.

Основния спор между страните се свежда до установяването на факта дали е налице законосъобразно проведена процедура по съгласуване на издаденото разрешение по реда на чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗПБ (приложима редакция ДВ, бр. 98/27.11.2018 г., в сила от 27.11.2018 г.), съгласно която Производство за предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване или на концесия за добив се открива след проверка в специализираните карти и регистри по този закон и в специализираните карти и регистри по Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра и след съгласуване със: 1. компетентните министри за опазване на националната сигурност и отбраната на страната, за защитени със закон територии, обекти и културни ценности.

На първо място спорът се отнася до извършеното съгласуване от АПИ, като гледището на Л., изразено в нейните писмени бележки е, че подобно съгласуване въобще липсва. Съдът ще изложи по-надолу мотиви в частта за оплаквания от жалбоподателите, свързани с републикански път ІІІ-5001. Неотносим е извода на Л., че при липса на съгласуване от страна на АПИ е следвало административният орган веднага да постанови отказ от издаване на разрешение, по причина, че в последното писмо на АПИ изрично е използван глагола „съгласува “, независимо, че е направено под условие.

Твърди се още в тези бележки, че е недопустимо извършеното многократно изменение на контура на зоната, като не са посочени основанията, на база на които е направен този извод. Посочено е в тези писмени бележки, че „С действията си ответникът на практика неправомерно заобикаля прилагането на изменените и допълнени разпоредби на ЗПБ, обн. ДВ, бр. 79 от 08.09.2020 г., в ущърб на обществения интерес и в противоречие на целта на закона.“ Съдът многократно имаше възможност да посочи, че именно с § 88 от ПЗР на ЗИДЗПБ, обнародван в цитирания от Л. държавен вестник е посочено, че Започналите и неприключени до влизането в сила на този закон процедури по предоставяне на разрешения за търсене и проучване или за проучване, или концесии за добив на подземни богатства, се довършват по досегашния ред. като на практика това е нормативно установения ред към датата на подаване на заявлението 02.06.2020 г. от „АС бетон“ ЕООД. Следователно, не е налице соченото заобикаляне на закона, а негово изпълнение. Не следва да се приема за релевантно схващането на Л., че „ изменението на координатния контур на площ „Острица“ на практика представлява ново заявление от страна на Дружеството, за което следва да се прилага ЗПБ в редакцията му към датата на последното изменение на координатния контур на площ „Острица“ с всички произтичащи от това последици. “. На практика с това твърдение самата Л. се опитва да заобиколи закона за да защити тезата си за незаконосъобразност на процесното разрешение. Предвидената в чл. 51, ал. 4 от ЗПБ в приложимата редакция възможност за предоставяне на срок на кандидата за отстраняване на нередовности, като в нормата не е посочена продължителността на този срок, оборва категорично представеното от Л. схващане.

Всички изложени в тази връзка твърдения относно липсата на съгласуване от компетентни органи по компоненти околна среда и води и относно човешкото здраве; водни ресурси; защитени територии и др., изразени на база неприложима редакция на ЗПБ не следва да бъдат обсъждани от съда по посочените вече причини.

В писмените бележки, представени от адв. С. се сочи, че са били налице основания за отказ от издаване на разрешение, които министърът на енергетиката не е съобразил. Като такова основание е посочен фактът, че от представените по делото писма на Басейнова дирекция „Д. район“ Плевен (БДДР )се установява, че площ „Острица“ попада в буферна зона, поради което решаващият орган е следвало съобрази този факт и да изследва този въпрос. Съдът вече изложи мотиви относно този въпрос.

Съдът не приема изразеното становище на заинтересованата страна „АС бетон“ в представените писмени бележки с вх. № 4660/14.10.2024 г., че кандидатът отговаря на изискванията на чл. 23а, ал. 1 от ЗПБ по причина, че тази норма не е приложима в конкретния казус; както и твърдението, че не са налице основания по чл. 23, ал. 2 за изключването на кандидата. Посочените норми са обсъдени в писмени бележки в редакцията им, действаща към настоящия момент, като на основание § 88 от ПЗР на ЗЗИДЗПБ те са неотносими.

Част от възраженията на жалбоподателите са идентични по своята същност, а някои от тях дословно и по съдържание, поради което съдът намира за необходимо да обсъди същите обобщено, както следва:

1. Относно разположението на площта за проучване В жалбите на М., Л. и Й. е посочено, че „ Освен това площ „Острица“ се намира на височина около 150 - 200 м. и е с пряка видимост към селото, което води до изключително неблагоприятни последици за жителите на населеното място.“. Възражението се поддържа и от жалбоподателите С., С. и М. и всъщност се отнася до близостта на зоната за проучване до урбанизираната територия на [населено място]. Съгласно т. 4.1.2. от заключението на вещото лице, определената зона за проучване се намира на разстояние 697 метра от границата на урбанизираната територия на населеното място. Жалбоподателят М. посочва, че живее в гориста местност извън селото, в непосредствена близост до зоната на проучване. Съгласно т. 4.1.7. от заключението на вещото лице, имотът на този жалбоподател се намира на разстояние 150 метра южно от зоната за проучване и не граничи с нея. Тезата за непосредствената близост на зоната за проучване до населеното място се поддържа от адв. С. и в представените от нея писмени бележки с вх. № 4655/14.10.2024 г. В писмени бележки с вх. № 4610/10.10.2024 г. ответникът, във връзка с това оплакване на жалбоподателите, се е позовал на положителното становище на кмета на Община Две могили от 03.12.2020 г., в което е посочено, че зоната за проучване не попада в нито един от трите вида територии, посочени в чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗПБ: а) урбанизирана територия с граници, определени с влязъл в сила подробен устройствен план; б) територия, в чиито граници има влязъл в сила устройствен план за изграждане на национален обект или на обект на социалната или на техническата инфраструктура - публична общинска собственост и в) територия с обществено предназначение, която е включена в приета от общинския съвет програма или план за развитие на общината по чл. 21, ал. 1, т. 12 от ЗМСМА. По тази причина съдът намира за основателно твърдението, че именно кметът на общината следва да познава най-добре проблемите във връзка с разположението на зоната за проучване и да е изразил възраженията си в тази насока още при даване на положително становище с писмото си от 03.12.2020 г. Съдът не установява нормативно изискване на какво разстояние следва да бъде разположена площта за проучване, поради което възражението е неоснователно.

1. Относно опазването на околната среда.

Възраженията на всички жалбоподатели се отнася до твърдението, че с даденото разрешение се застрашава околната среда. В жалбите на М., М., Л. и Й. е записано, че „ Природата също ще пострада, множество птици гнездят по тези места, има много животински видове, които ще бъдат принудени да ги напуснат и по този начин ще се промени изцяло облика на местността.“, без да има конкретни данни в тази насока. Според жалбата на С. и С. площта за проучване е разположена в непосредствена близост на защитена зона „Ломовете", защитена местност „Находище на Уехтрицова урока - [населено място]", а М. твърди, че целият район попада в „Натура 2000“ и е в непосредствена близост до Природен парк „Русенски лом“ - посещавано място от туристи и алпинисти. В тази насока се съдържат възражения и в жалбата на Община Две могили, според които част от землището на [населено място], община Две могили, област Русе попада в защитена зона BG0000608 „Ломовете“, определена за опазване по реда на Закона за биологичното разнообразие и е включена в списъка на защитените зони, съгласно Заповед № РД-1024 от 17.12.2020 г. на министъра на околната среда и водите (обн. в ДВ бр. 18/02.03.2021 г.). Посочено е още, че в Община Две могили няма данни дали е изследван този въпрос, тъй като ако попада в обхвата на защитената зона следва на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони следва да се извърши оценка за съвместимост на предоставената от фирмата работна програма, при което да се установи допустимост на програмата на дружеството спрямо режима на дейностите в защитените зони.

Съгласно т. 4.1.1. от заключението на вещото лице, което е имало за задача да установи дали определената зона за проучване в Разрешение № 587/04.07.2023 г., издадено от министъра на енергетиката попада в поземлени имоти, които са част от Екологична мрежа „Натура 2000“; защитени територии; защитени зони или защитени местности, като имотите се идентифицират с номер и име на собственик/собственици, посочената зона не попада и не граничи с поземлени имоти, които са част от Екологична мрежа „Натура 2000“( BG 0000608 - Ломовете и BG 0002025 - Ломовете) и Защитената местност „Находище на Уехтрицова урока“- [населено място].

Основателно е възражението на ответника в представените писмени бележки, че по делото като доказателство е налично становище с вх. № Е-04-20-161/26.11.2020 г. на Министерството на околната среда и водите, че заявената площ не попада в границите на защитени територии по смисъла на чл. 5 от ЗЗТ, както и в защитени зони (Натура 2000) по смисъла на ЗБР, поради което сочената от жалбоподателите „непосредствена близост" до такива местности и територии е ирелевантна за издаване на разрешение за проучване. В така посоченото становище на Министерството на околната среда и водите е изразено положително съгласувателно становище относно продължаването на процедурата по издаване на оспореното разрешение като е отбелязано, че реализирането на проучвателни дейности, следва да се осъществи след провеждане на процедурите по чл. 2, ал. 2 от Глава втора от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони за цялостния работен проект. Ответникът посочва още, че визираната процедура по съгласуване на цялостния работен проект за проучването, съгласно установените изисквания, ще бъде извършена след сключване на договор за проучване на подземни богатства, респективно изложените от жалбоподателите аргументи подлежат на преценка от страна на органа по опазване на околната среда в етап, последващ влизането в сила на административния акт обект на настоящето съдопроизводство. Идентично положително становище е материализирано в приетото по делото като доказателство писмо вх. № Е-91-00-25/27.03.2023 г. на същото министерство, като по този начин е спазено изискването на чл. 32 от УПМСНА. Бележките на компетентния орган по опазване на околната среда са приети и за същите е отразено, че ще бъдат включени в договора за проучване на строителни материали като задължения за титуляря на разрешението съгласно представената Справка за отразяване на становищата.

Неотносими за изхода на съдебния спор са предявените искания от жалбоподателите С., С. и М. за допускане на съдебно-екологична експертиза във връзка с влиянието на допуснатото проучване върху компонентите на околната среда и върху биологичното разнообразие по причина, че влиянието на подобни проекти за проучване върху околната среда не се доказва чрез експертизи, а чрез извършване на екологична оценка по Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и/или оценка за съвместимост по ЗБР. Аналогично, в тази връзка несподелимо е твърдението на Л., че е налице непосредствена опасност за околната среда, поради което на основание чл. 56, ал. 1, т. 1 от ЗПБ е следвало министърът на енергетиката да постанови мотивиран отказ за издаване на разрешение – твърдение, базирано на емпирични наблюдения на жалбоподателката. Не следва да бъдат приети като основателни и изразените от М. в писмените му бележки възражения в тази насока. Съдът възприема като основателни изразените от ответника в представените негови писмени бележки твърдения, че е налице разлика между понятията работна програма по смисъла на чл. 51, ал. 3 от ЗПБ и работен проект по смисъла на чл. 82 от ЗПБ. Предвид факта, че процесното разрешение не е влязло в сила и по тази причина „АС бетон“ ЕООД не е титуляр на разрешението, за него не е налице задължение да утвърди и представи за съгласуване пред компетентния орган цялостен работен проект за търсене и проучване.

По изложените причини, възраженията на жалбоподателите относно опасност от увреждане на околната среда и биологичното разнообразие следва да бъдат оставени без уважение.

Съдът не е съгласен с твърдението на заинтересованата страна, изразено в представените писмени бележки с вх. № 4660/14.10.2024 г., че „ Доколкото нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното дирене се установиха данни за наличие на съществена опасност за околната среда, за водите, за безопасността на населението и човешкото здраве, както и за разрушаване/увреждане на пътищата от републиканската пътна мрежа, считаме наведените оплаквания за неоснователни и недоказани.“ по причина, че посочените фактори въобще не са били предмет на доказване в хода на съдебното дирене и не следва да бъдат направени каквито и да е изводи в тази насока.

1. Относно водоснабдяването на [населено място].

В жалбата на С. и С. се посочено, че зоната на проучване е близо до вододайната и водосборната зона на селото. С молба с вх. № 272/15.01.2024 г. адв. С. е поискала от съда издаване на „ служебна бележка “ за да се снабди с информация от „ВиК“ ООД Русе в тази връзка. Идентично е искането на М., предявено с молба с вх. № 262/15.01.2024 г. Съдът е допуснал издаване на съдебни удостоверения, поискани от адв. С. и от М., но същите впоследствие не са представили по делото отговори, получени от ВиК“ ООД Русе.

В посочените молби се съдържат и искания за допускане на комплексна съдебно-техническа експертиза, изпълнима от вещи лица - геодезист и еколог, която да изследва въпроси, свързани с отстоянието на съоръженията за водоснабдяване на селото; нарушена ли е санитарно-охранителна зона и ще окажат ли дейностите по прочуването отрицателно влияние върху водоснабдяването. М. е дал допълнителни обяснения с молба с вх. № 483/24.01.2024 г. Съдът вече многократно посочи, че приложимата към момента на подаване на заявлението правна уредба не предвижда разглеждане и изследване на този въпрос.

В представените писмени бележки с вх. № 4636/11.10.2024 г. М. е посочил координатите на водоизточниците - площ „Острица“ се намира в непосредствена близост до двата водоизточника на [населено място], съответно на 275 метра от Д. А. ВиК Русе-ВС Острица-Острица и на 567 метра от тръбен кладенец ТК-ВиК Русе-ВС Острица-Острица. Посочено е още, че т. ВиК Русе-ВС Острица-Острица се захранва от подземно водно тяло ПВТ „Карстови води в Разградската формация" с код BG1G000K1HB050, а площ „Острица“ попада в обхвата на разпространение и/или зоната за подхранване и дрениране на това подземно водно тяло.

М. е посочил в жалбата си, че районът, който той обитава, е извън селото, липсва централно водоподаване, поради което той, семейството му и всички, които имат имоти наоколо ползват вода от близкия каптаж, направен с труда и средствата на жителите на селото (без приложени доказателства в тази насока). Сочи се, че при извършваното проучване ще се достигне до обезлесяване на целият водосборен район и ще спре дебита на питейна вода от единственият вододаен източник. И за това мнение не са ангажирани доказателства. В писмените си бележки с вх. № 4545/07.10.2024 г. отново сочи, че веодоснабдяването на [населено място] се осъществява от каптажи и голяма част от водата за населението идва от определения за проучване район. При евентуална реализация на проекта има реална опасност от пресъхване на изворите и нерешим проблем с водоснабдяването на [населено място], което би довело до хуманитарна криза за жителите му. Тези твърдения не са скрепени с доказателства.

Във връзка с твърденията за обезлесяване, в писмени бележки с изх. № 4619/10.10.2024 г. ответникът е посочил, че доводите са ирелевантни, тъй като не са част от процедурата по издаване на разрешението. Направено е позоваване на становище с вх. № Е-91-00-25/21.03.2023 г. от Администрацията на Министерския съвет като условие за дейностите за проучване е титулярят на разрешението следва да учреди право на ползване по реда на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗГ за поземлени имоти в горски територии в които ще се извършват полеви геолого-проучвателни дейности. Визираното условие е прието в хода на производството по издаване на процесния акт, видно от приложената Справка за отразяване на становищата. Посочено е още, че тези дейности, извършвани в горски територии, попадат в приложното поле на регулация от Изпълнителна агенция по горите и може да се реализира единствено след сключване на договор за проучване на подземни богатства.

Според Й. „ в близост до населеното място, на разстояние по - малко от един километър, на броени крачки до така маркираната площ за сондажи се намира вододайната зона на [населено място] / а именно каптажът, резервоарът, двата кладенеца и три извора за питейна вода / “, което ще доведе до нарушаване на водоснабдяването и влошаване качеството на водата. На практика значение има само каптажът, за другите съоръжения и посочените извори не са ангажирани доказателства. В писмени бележки с изх. № 4619/10.10.2024 г. ответникът е посочил, че доводите са ирелевантни, тъй като е направено позоваване на писмо с вх. № Е-91-00-25/24.03.2023 г., с което Министерството на регионалното развитие и благоустройството съгласува проекта под условие, че преди изпълнение на дейностите по проучване на строителни материали в площ „Острица", следва титулярят на разрешението да съгласува документите с „ВиК“ ООД Русе в качеството му на оператор, обслужващ ВиК инфраструктурата на област Русе и това условие е отразено в Справка за отразяване на становищата. Въведено е твърдение, че посочените от жалбоподателката дейности в конкретика са обект на цялостния работен проект за проучването. Полевите геолого-проучвателни работи, които биха могли да окажат влияние върху водни обекти и съоръжения, следва да бъдат включени като обеми и конкретни локации в проектната документация, която се представя след сключване на договора за проучване на подземни богатства.

В жалбата на Община Две могили се сочи, че няма яснота дали е изследван въпроса относно намиращата се в близост вододайна зона на [населено място]. Съдът счита, че именно общината е тази, която е следвало още към 03.12.2020 г. с даденото положително становище да поиска този въпрос да бъде изследван.

Л. е ангажирала множество доказателства относно факта, че площ Острица попада в буферната зона с радиус 1 000 м около водоизточниците на [населено място] като в случая липсват обособени санитарно- охранителните зони. Тази теза е развита особено подробно в молба-становище с вх. № 1448/12.03.2024 г.; молба-становище с вх. № 1744/22.03.2024 г.; молба-становище с вх. № 2531/ 14.05.2024 г., като съответно са приложени доказателства – писма, издадени от БДДР. С молба-становище с вх. № 4131/09.09.2024 г. Л. е представила и Хидрогеоложко становище, касаещо въздействието на дейностите по проучване и добив на строителни материали - подземни богатства в площ „Острица“ върху дренаж „Арпаджика“, [населено място], с предназначение питейно-битово водоснабдяване в състава на „Водоснабдяване и Канализация Русе“ ООД, изготвено от инж. геолог-хидрогеолог Б. С. през септември 2024 г. — автор на проекта за СОЗ на дренаж „Арпаджика“. В тази молба изрично е посочено, че „ В допълнение, наясно сме, че дейностите по добив и оценката им на въздействие са предмет на отделна процедура, но при положение, че още на този етап е ясно, че добивът ще окаже въздействие, намираме за важно това обстоятелство да е съобразено, или поне отчетено по някакъв начин в процеса на издаване на разрешението, доколкото в противен случай съществуването му в правния мир се обезсмисля, тъй като процедурата няма да може да продължи“. Ответникът е представил писмено становище с вх. № 4222/16.09.2024 г., в което възразява срещу приемането на Хидрогеоложкото изследване като доказателство по делото по делото по причина, че изследването на влиянието на проучването върху водосборната зона на селището не е предмет на процедурата по издаване на разрешение за проучване, а на процедурата по допускане на добив на строителни материали. Посоченото изследване не следва да се кредитира по причина, че същото е изготвено без санкция от съда; предоставената за него самото информация от Л. не е потвърдена от друг източник и не е ясно дали са съобразени данните от издаденото разрешение.

Аналогично, такива доказателства са поискани за събиране от адв. С. с молба с вх. № 3739/02.08.2024 г. и с молба с вх. № 4008/27.08.2024 г. като е представен отговор от БДДР, който по принцип е аналогичен с информацията, представена от Л.. Заинтересованата страна „АС бетон“ ЕООД е представила по делото отговор на „ВиК“ ООД Русе, от който се установява, че водоизточниците на територията на [населено място], община Две могили са два: Първият от тях е Тръбен кладенец ТК-ВиК Русе-ВС Острица-Острица, с Разрешително за водовземане № 11510726/28.11.2011 г.; а вторият Д. А. ВиК Русе - ВС Острица-Острица, с Разрешително за водовземане № 11510731/28.11.2011 г. Представена е схема на местоположението на водоизточниците и проектните граници на пояси I, ІІ и III на санитарно охранителните зони около водовземните съоръжения. Така ангажираното доказателство не изяснява въпроса дали и как би повлияло проучването върху водоснабдяването на селището.

1. Относно нарушения, свързани със земеделски земи.

В жалбата на С. и С. се сочат възражения относно нарушаване на норми от ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ (неправилно изписани като ЗООЗ и ППЗООЗ). Според жалбоподателите голяма част от имотите, попадащи в зоната за проучване са земеделски и са частна собственост, „ включително два парцела, които са наша частна собственост, за които не е проведена процедурата, по чл. 596 от ППЗООЗ “ като те лично не са давали съгласие за ползване на земята при извършване на проучвателната дейност от заинтересованата страна. От заключението на вещото лице се установява, че С. е собственик на един необработваем поземлен имот, попадащ в зоната на проучване; а С. е собственик на два имота в зоната – един обработваем и един необработваем, като съдът ще разгледа същите впоследствие.

В жалбата на Община Две могили се застъпва тезата, че в зоната на проучване попадат земеделски земи - основно публична общинска собственост с начин на трайно ползване пасища, мери. Тези имоти съвпадат с имотите, които общината предоставя на животновъдите на основание чл. 37 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) като доказателства във връзка с цитираната разпоредба не са ангажирани. Твърди се още, че с издадения акт е допуснато нарушение на ЗОЗЗ, изразено в липса на разрешение на комисията по чл. 59в от ЗОЗЗ за геоложки проучвания в земеделски земи.

Позицията за нарушаване на норми от ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ се поддържа и от жалбоподателя М., за който се установява от заключението на вещото лице, че притежава четири земеделски имота, които са обработваеми и които попадат в площта за проучване, а също и някои от масивите, които М. обработва по силата на споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ, за които имоти съдът ще изложи мотиви впоследствие. С молба с вх. № 262/15.01.2024 г. М. е поискал допускането на „ комплексна съдебно-техническа експертиза, която да установи кои обработваеми площи ще бъдат засегнати от разработването на кариера, за проучването на която е издадено обжалваното Разрешение № 587 от 04.07.2023 г. на министъра на енергетиката и в какво ще се изразява това засягане (унищожаване, запрашаване или друго), ще бъдат ли потенциално засегнати обработваеми площи, които граничат с площта, указана в разрешението…. “. С молба с вх. № 483/24.01.2024 г. М. е посочил, че информацията от посочената експертиза е необходима за доказване твърдяната незаконосъобразност на разрешението, изразяваща се в съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаване на оспорваното разрешение, противоречие с материалноправните разпоредби, включително тези на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ. Съдът възприе искането за неотносимо и не допусна извършването на експертиза по подробно изложени мотиви в Определение № 324/30.01.2024 г. Писмените бележки на М. с вх. № 4636/11.10.2024 г. и тези на адв. С. с вх. 4655/14.10.2024 г. са идентични по съдържание и по графично представяне на текста относно засягането на земеделски земи. Следва изрично да се посочи, че в тази си част писмените бележки на адв. С. трябва да се разглеждат само като такива, представени от нейно лично име и като процесуален представител на Б. Б. С., тъй като представляваните от нея жалбоподатели С. Й. и Й. Й. не притежават земеделски земи, включени в зоната на проучване – факт, който адв. С. не е уточнила. Сочи се в писмените бележки на посочените жалбоподатели, че съгласно чл. 2 от ЗОЗЗ Земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели. Предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и паша на добитък по начин, неувреждащ почвеното плодородие и здравето. Промяната на предназначението на земеделските земи се допуска само по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени с този закон. Обърнато е внимание на съгласувателната процедура по реда на Глава V, Раздел VI от ППЗОЗЗ, която Министерството на земеделието е посочило в представеното становище като задължителна за провеждане. Според жалбоподателите тази процедура не е предвидена в работната програма на титуляра на разрешителното. Посочено е в писмените бележки, че не са предвидени в работната програма и не е изискано от административния орган да укаже на титуляра на разрешението дейностите по чл. 11 от ЗОЗЗ, съгласно който е необходима рекултивация на кариери с нарушен почвен профил, като е необходим предварителен проект, съгласуван с проекта на обекта и който проект се съгласува от министъра на земеделието и храните. Неправилно страните сочат, че съгласуването се извършва от министъра на енергетиката.

Ответникът в писмените си бележки е посочил, че Министерството на земеделието и храните е изразило положително становище с вх. № Е-91-00-25/ 20.03.2023 г. за издаване на разрешение, което ще бъде спазено, като същите са отразени в Справка за отразяване на становищата. Ответникът е допуснал техническа грешка в посочването на чл. 74, ал. 1 от ЗПБ, като на практика е цитирал съдържанието на приложимата ал. 2, като твърди, че следва да е влязло в сила разрешението, на база на което титуляра на същото да може да сключи договори със собствениците на земята, а към настоящия момент процесното разпореждане се обжалва.

Заинтересованата страна „АС бетон“ ЕООД е представила писмени бележки с вх. № 4660/14.10.2024 г., в които се сочи, че ирелевантни за издаването на разрешението са въпросите относно вида на земеделската (частна/публична общинска собственост), както и постигането на съгласие със собствениците на имоти, попадащи в зоната на проучване по причина, че е възможно прилагането на чл. 74, ал. 2 от ЗПБ. Последната посочена норма (приложима редакция ДВ, бр. 98/27.11.2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) определя, че Предоставените разрешения за търсене и проучване или за проучване, или концесии за добив дават право на титуляря на разрешението или на концесионера да предприеме самостоятелно съответните правни и фактически действия за постигане на споразумение с титулярите на права на земята в предоставената площ, които го препятстват или затрудняват за осъществяването на дейностите по разрешението или концесията и на съответния договор.

Съдът принципно е съгласен с защитните тези на ответника и на заинтересованата страна като посочва, че на етап разрешаване на проучването представянето на подобни проекти не са необходими. Нормата на чл. 51, ал. 1, т. 5 от ЗПБ (приложима редакция ДВ, бр. 98/27.11.2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) не изисква представяне на информация относно попадащите в зоната на проучване земеделски земи, а чл. 74, ал. 2 от ЗПБ не изисква предварително съгласие на собствениците на имоти.

1. Относно нарушения, свързани с път ІІІ-5001 като част от републиканската пътна мрежа.

В жалбата на С. и С. се сочи, че площта за проучване е разположена непосредствено до път от републиканската пътна мрежа, който минава през центъра на [населено място] и по който се движат жителите и гостите до селата Кацелово, Каран Върбовка, Опака и др., като се създава потенциално опасност от разрушаване или увреждане на пътища и мостове от републиканската пътна мрежа. С молба с вх. № 272/15.01.2024 г. С. е поискала да й се възможност да ангажира доказателства в тази насока чрез „ служебна бележка “ и допускане на комплексна съдебно-техническа експертиза. Предвид приложимата редакция на чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗПБ, съдът е намерил исканията за недопустими.

Според М. извършването на проучването би довело до натоварване на пътя и неговото разбиване от тежката техника като следва да се има предвид, че пътят до селото е изцяло ремонтиран преди по-малко от година със средства на Европейския съюз и е в перфектно състояние, а тежката техника и огромните натоварени камиони ще го унищожат.

Според жалбите на М., Й. и Л. реализиране на проучването „ Щ е промени начина ни на живот, пътя ще бъде натоварен и ще е предпоставка за настъпване на тежки пътно-транспортни произшествия.“ Л., с молба-становище с вх. № 1744/22.03.2024 г. е поискала да бъде допусната съдебно - техническа експертиза като са поставени въпроси относно посочения републикански път и след отказа на съда е поискала издаване на съдебно удостоверение за целта. Същата е представила с молба-становище с вх. № 2531/14.05.2024 г. отговор от председателя на УС на АПИ с № Х11-00-876/13.05.2024 г., в който е посочено, че на етап одобряване от Министерския съвет на проект на разрешението са направени служебни проучвания с нанасяне на предоставени координати на граничните точки на площта върху наличните в АПИ карти, като е приложена схема. Посочено е, че от проучването е установено, че не е спазено изискването за осигурена ширина на обслужващата зона на пътните съоръжения по смисъла на чл. 7, ал. 3 от ЗП. При изискуема ширина от 1 000 м на обслужващата зона, пътните съоръжения на път ІІІ-5001 отстоят на по-малко от 1000 м от бъдещата проучвателна площ, като е направен извод, че площ „Острица”, попада в обслужващата зона на пътните съоръжения на пътя. В отговора е направено позоваване на чл. 26, ал. 1 т. 2, буква Б от ЗП за дейности извън специалното ползване на пътищата без разрешение, се забранява добиването на кариерни и други материали в обхвата на пътя и обслужващите зони. Преди извършване на дейности в обслужващата зона на пътя и пътните съоръжения, трябва да бъде осъществена процедура по издаване на разрешение от УС на АПИ или упълномощено от него длъжностно лице на основание чл. 26, ал. 3, във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗП. Отбелязан е факта, че съгласуването на проекта на разрешението от АПИ е извършено със забележки, като се цитират вече посочените в становището на АПИ изисквания – титуляра на разрешението да получи необходимото от АПИ разрешение, като представи цялостен работен проект, с определено съдържание и приложения. Посочено е, че до момента на отговора подобен проект не е внесен от дружеството. В писмените бележки на Л. с вх. № 4653/11.10.2024 г. е дадено тълкуване на посочения отговор от АПИ, че на практика липсва съгласуване от страна на посочената агенция, като се твърди, че забележките са неизпълними защото счита, че това налага ново коригиране на площта като се посочват координатите от приложената към отговора схема. Направено е изявление, че след като тези изисквания са неизпълними следва да се преразгледа въпроса с издаването на разрешението и неговата целесъобразност.

В писмените си бележки ответникът посочва, че с писмо на АПИ с вх. № Е-04-04-86/06.07.2021 г. агенцията съгласува издаването на разрешението под условие, като това са същите условия за които Л. твърди, че са напълно/частично неизпълними. Ответникът счита, че след като тези условия са посочени в Справка за отразяване на становищата, тяхното проявление ще настъпи на етап след влизане в сила на разрешението, чрез сключване на договора между министъра на енергетиката и титуляра на разрешението.

Съдът не възприема като основателни възраженията на жалбоподателите относно процесния републикански път. На първо място без значение е този път кои населени места свързва, тъй като жалбоподателите са се легитимирали като жители на [населено място] (без М. С. и независимо от липсата на надлежна адресна регистрация на Б. С.) като същите не могат за предявят за защита правата на жителите, респ. гостите на други населени места. На следващо място няма доказателства, че именно поради използваната от титуляра на разрешението транспортна техника ще се увеличи опасността от настъпването на пътно-транспортни произшествия, при това квалифицирани в жалбите като тежки такива. В последното по делото съдебно заседание на въпрос на съда жалбоподателят М. отговори, че обработва над 3 000 декара земеделски земи, разположени в двата края на [населено място] и използваната от него селскостопанска техника се придвижва именно по този път, но неговите транспортни средства са значително по-леки и с по-малка товароподемност от тези, които биха се използвали от титуляра на разрешението при провеждане на проучването. По мнение на съда независимо от товароподемността на използваната техника както от М. като земеделски производител, така и от „АС бетон“ ЕООД като титуляр на разрешителното, както и от всички използващи пътя други видове моторни превозни средства вероятността за настъпване на пътно-транспортни произшествия е една и съща и не може да се предвиди тежестта на тези произшествия, т.е. какви вреди ще се резултатират. Отделно от това може да се направи извод, че при многократно преминаване на по-леко превозно средство и еднократно преминаване на по-тежко такова, натоварването на пътя може да е еквивалентно.

Не следва да бъде пропуснат факта, че съгласно чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗПБ (приложима редакция ДВ, бр. 98/27.11.2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) няма изискване за съгласуване на проекта за разрешение нито с АПИ, нито с МРРБ. Независимо от това, административният орган се е съобразил с условията на АПИ и е приел същите, поради което следва да се приеме, че е налице съгласуване. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура" Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласно чл. 2, ал. 3 от Председателят на управителния съвет на агенцията е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Нормата на чл. 32, ал. 1 от УПМСНА изисква Членовете на Министерския съвет съгласуват въпросите, на които те са вносители, с останалите министри като съгласно ал. 3 се извършва съгласуване с други органи по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията какъвто е по въпросите, които са свързани или засягат тяхната дейност. Следователно дори посочените норми от УПМСНА не изискват към онзи момент пряко съгласуване от АПИ.

Твърденията на Л. за неизпълнимост на условията, поставени от АПИ, са емпирични, необосновани, несъобразени с цялата действаща нормативна уредба в тази връзка и целят внушение за допуснати изключително съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното разрешение, без при тяхното изразяване в различните представени от нея писмени молби, становища, бележки и др. да е съобразена приложимата редакция на вече посочената норма на чл. 26, ал. 1, т 1 от ЗПБ. По изложените причини оплакванията в жалбите на всички жалбоподатели, свързани с цитирания републикански път са неоснователни и следва да се оставят без уважение.

1. Относно влиянието на проучването върху условията на живот в [населено място] В жалбата на С. и С. е посочено, че допускането на проучвателни дейности ще се отрази пагубно върху условията на живот, развиване на селскостопанска дейност – устойчиво земеделие и селски туризъм. В резултат ще се достигне до съсипване на условията на живот поради повишена запрашеност, повишени нива на шум, застрашено водоподаване, сериозно застрашена безопасност по пътя, което ще рефлектира негативно върху здравето на жителите и гостите на [населено място], ще доведе до допълнително обезлюдяване и невъзможност да бъдат предприети каквито и да било мерки за социално-икономическо развитие на населеното място, невъзможност за по-нататъшно устойчиво развитие на селския район чрез развиване на селско-стопански и туризъм. Така изразените емпирични прогнози в жалбата не са скрепени с никакви доказателства; още повече, недопустимо е обобщаването на влиянието на проучването за всички жители на населеното място и неизвестни гости на същото. На практика С. се опитва да въведе изразените в жалбата възражения на Й. в качеството му на кметски наместник, респективно кмет на населеното място. Не може да се обобщават данни за цялото население, което към 15.03.2024 г. съгласно данни на [интернет адрес] е 203 човека. М. С. не живее постоянно в селището, а Б. С. не е адресно регистриран в него. Не е ясно за какъв поток от туристи се говори, тъй като в селото има само една къща за гости по данни от официалния сайт на Община Две могили. Няма данни С. и С. да развиват туристическа дейност, нито да се занимават с устойчиво земеделие – напротив доказа се от експертизата, че единият от имотите на С. се обработва под аренда от жалбоподателя М.. В съдебно заседание адв. С. във връзка с тези твърдения изрази допълнителни разяснения като посочи, че пагубното влияние на проекта е свързано с дренажния кладенец, който е много близо до зоната на проучване.

В жалбата на М. се сочи, че при предвидените проучвания ще се вдига невъобразим шум и прах, което ще съсипе целия район около „ нас “ (неясно кои лица се включват в това понятие, след като жалбата е от името само на М.) и ще прогони хората (необозначено кои), а той си е купил имота с идеята, че ще живее сред тишината и чистотата на природата. Доколко тези проучвания ще водят до шумо- и прахо- замърсяване е предмет на анализ след издаване на разрешението.

К. М., така и Л. са посочили „ Считам, че са нарушени правата ми като гражданин и съм поставен пред свършен факт, като някой друг решава как да живея от тук насетне. Не желая да има кариера, тъй като тя ще доведе само до отрицателни последици за населението.“ В жалбата на Й. е посочено само второто изречение. Така изразената позиция не отчита факта, че „ някой друг “, който решава как ще живеят жалбоподателите е законодателят, а не конкретно лице (независимо физическо или юридическо) тъй като производството по издаване на разрешението е базирано на нормите на ЗПБ.

1. Относно разположението на площадки за боеприпаси В жалбите на М. и Л. е посочено, че „ Задължително следва да бъде съобразен и фактът, че на територията на съседното [населено място], на около 2 км. от площ „Острица“ има големи складове за боеприпаси, собственост на „ДУНАРИТ“ АД-РУСЕ. Съдът задължително трябва да изясни, дали този факт е съобразен при издаването на процесното Разрешително за площ „Острица “. В последното по делото съдебно заседание жалбоподателите М. и Л. лично заявиха, че не са акционери в посоченото дружество и просто „ така “ посочват този факт.

Подобно е и възражението в жалбата на М. „ Не е съобразено, че на няколко километра от евентуалната площадка се намират големи погреби за боеприпаси, които са собственост на „Дунарит“ АД и евентуалната опастност да бъдат взривени и да пострада невинното население в района.“. Съдът не установи дали М. е акционер на соченото търговско дружество, но дори да има това качество, възражението е неоснователно поради отдалечеността на посочените складове.

В представените писмени бележки ответникът сочи, че това обстоятелство не е относимо към производството по издаване на оспореното разрешение поради представените положителни становища от Министерство на отбраната с вх. № Е-04-04-86/14.09.2020 г.; от Държавна агенция „Национална сигурност“ с вх. № Е- 04-04-86/ 24.09.2020 г. и от Министерство на вътрешните работи с вх. № Е-04- 04-86/ 26.02.2021 г. Съдът отбелязва, че неправилно в писмените бележки ответникът е посочил, че се касае за обекти в [населено място] (влизащо в състава на общ. Болярово, обл. Ямбол) като действителното местонахождение е в [населено място], общ. Две могили.

Съдът намира възраженията във връзка с посочените складове за боеприпаси, които според твърденията на жалбоподателите са собственост на „Дунарит“ АД, за неоснователни поради липса на правен интерес и поради вече посочените три положителни становища на отговорните институции за целта по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗПБ (приложима редакция ДВ, бр. 98/27.11.2018 г., в сила от 27.11.2018 г.). Не бива да се пренебрегва фактът, че ако това дружество е установило, че негови интереси ще бъдат засегнати от извършваното проучване, същото е имало самостоятелно право на жалба.

След разглеждане на възраженията, посочени общо от жалбоподателите, съдът посочва, че всеки от тях е изложил и свои специфични възражения, които трябва да бъдат разгледани поотделно, както следва:

По жалбата на Б. Б. С. и М. Б. С.

Жалбата е подадена едновременно от двамата жалбоподатели, като Б. С. е баща на М. С.. В тази част на решението съдът излага мотиви само във връзка с възраженията на М. С. в лично качество.

В последното по делото съдебно заседание Б. С. заяви, че не е регистриран адресно в [населено място] нито по настоящ, нито по постоянен адрес защото това би му създало множество затруднения във връзка с осъществявана от него стопанска дейност, без да посочи в какво точно се изразява същата. Независимо от това, съдът прие, че С. има правен интерес от оспорването по причина, че са представени надлежни доказателства в тази връзка - нотариални актове за собственост на земеделски и други видове имоти, част от които на територията на [населено място]; както и доказателства за заплащане на електроенергия в продължителни периоди за обитаван имот в [населено място], представени с молба с вх. № 73/05.01.2024 г. М. С. (същата и адв. М. С.), не е регистрирана адресно в [населено място], но е ангажирала доказателства за правен интерес от оспорването на процесното разрешение – нотариални актове за собственост на земеделски земи и сгради (в урбанизирана територия – [населено място]), представени с молба с вх. № 154/10.01.2024 г. С. в лично качество е собственик на имоти – както урегулирани в [населено място], така и на земеделски земи в землището на [населено място], някои от които са засегнати от процесното разрешение. От представените нотариални актове за сделки със земеделски земи се установява, че С. е собственик на шест ниви; едно лозе и две посевни площи, всички имоти идентифицирани с номера. В молбата се сочи, че независимо, че тя не е жител на селото, нейните родители живеят там и тя и семейството й прекарват почивките си на това място. Счита, че разрешението засяга неблагоприятно пряко и непосредствено правната й сфера, тъй като може да засегне правото й да ползва имота си в условията чиста, здравословна и безопасна среда. Вероятността от засягане на правната й сфера като околна среда не обуславя правен интерес, тъй като същият винаги трябва да бъде пряк, непосредствен и личен. По тази причина съдът приема, че правния интерес на М. С. е обоснован само от засягането на недвижимите имоти, които попадат в зоната на проучване.

От заключението на вещото лице по съдебно-геодезическата експертиза, в което имотите, притежание на С. и С., са описани подробно съгласно представените доказателства за собственост, се установява следното:

От представените доказателства за имоти, собственост на Б. С., в зоната на проучване попада поземлен имот № 044084 (ПИ с идентификатор 54362.44.84 по КККР), с площ 0, 560 декара, представляващ лозе, разположен в местност „Арпаджика“. Имота попада в зона със смесено земеползване, като по данни от Цифрова ортофотокарта (ЦОФК) същият е необработваем.

Относно имотите, собственост на С., вещото лице, като е съобразило представените от жалбоподателката нотариални актове и договори за доброволна делба за поземлени имоти - обработваеми земи в землището на [населено място], е установило следното: В зоната на проучване са разположени два имота: поземлен имот № 046114 (ПИ е с идентификатор 54362.46.114 по КККР), с площ 23, 400 декара, начин на трайно ползване - нива, местност „Арпаджика“, като имота е обработваем (обработва се от жалбоподателя С. М. съгласно споразумение по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ) и поземлен имот № 044133 (ПИ е с идентификатор 54362.44.133 по КККР), с площ 0, 590 декара, начин на трайно ползване - лозе, местност „Арпаджика“, като имота е разположен в зона със смесено предназначение и е необработваем. Като имоти, граничещи със зоната 54362.46.113 на проучване са установени поземлен имот № 046113 (ПИ е с идентификатор по КККР), с площ 7, 000 декара, начин на трайно ползване - нива, местност „Арпаджика“, като имота е обработваем.

Съдът намира релевираното възражение за неоснователно. Съгласно чл. 74, ал. 2 от ЗПБ Предоставените разрешения за търсене и проучване или за проучване, или концесии за добив дават право на титуляря на разрешението или на концесионера да предприеме самостоятелно съответните правни и фактически действия за постигане на споразумение с титулярите на права на земята в предоставената площ, които го препятстват или затрудняват за осъществяването на дейностите по разрешението или концесията и на съответния договор. Следователно, нормативно не е установено изискване подобно съгласие да бъде постигнато предварително. Отделно от това, при проучване не е необходимо то да бъде направено върху всеки квадратен метър площ, включена в зоната. Същото може да бъде проведено върху избирателни точки от определената с разрешителното площ, т.е. проучването може да не включва имотите, собственост на С. и С. и да се извърши без тяхното съгласие или въпреки изричното им несъгласие, защото няма да засяга техни права.

За предявените възражения от М. С. в качеството й на процесуален представител съдът ще изложи мотиви отделно.

По жалбата на К. Д. М. Жалбата е подадена от К. Д. М. – британски гражданин, с постоянно местопребиваване в [населено място]. Към жалбата е приложено копие от личната карта на жалбоподателя. Съдът вече изложи мотиви по възраженията на М. свързани с водоподаването, обезлесяването на района, тишината и спокойствието и негативните последици, които ще настъпят за жителите на населеното място и за природата.

Като доказателство за правния си интерес с молба вх. № 23/03.01.2024 г. М. е представил Нотариален акт № 14/06.11.2008 г. (л. 15), от който се установява, че „Бергер“ ЕООД е закупило имот, представляващ терен с площ 0.802 декара, съставляващ поземлен имот № 000250 в землището на [населено място], Община Две могили, заедно с построената в него двуетажна масивна сграда – туристическа хижа със застроена площ 125 кв.м., като са посочени границите на имота. Видно от приложеното към молбата Удостоверение за актуално състояние, „Бергер“ ЕООД, ЕИК 147083986 е с едноличен собственик на капитала К. М., считано от 21.07.2023 г. От заключението на вещото лице по допусната съдебно-геодезическа експертиза се установява, че този имот е разположен на 150 метра на юг от определената зона за проучване. Вещото лице е посочило, че „ При експлоатацията на каменната кариера по постановеното разрешително, ще бъде засегнат ПИ 240-местен път (граница по нотариален акт, с актуален номер по КККР 54362.54.240) граничещ с имота на „БЕРГЕР“ ЕООД, собственост на К. Д. М.. Пътя частично попада в зоната на проучване.“ В защита на тезата си и във връзка с издадени съдебни удостоверения, жалбоподателят М. е представил следните удостоверения:

1. Удостоверение изх. № 11-00-146/28.06.2024 г., подписано от директора на Областно пътно управление Русе, АПИ, в което е посочено, че „Път-ПИ 240 в местността „Комрука“ не е част от републиканската пътна мрежа и не се администрира от ОПУ Русе.

1. Удостоверение № 2697/27.06.2024 г., подписано от кмета на Община Две могили. В удостоверението е посочено, че дирекция „Регионално развитие”, отдел „Общинска собственост и регионално развитие” удостоверява следните обстоятелства: поземлен имот с идентификатор 54362.54.240 по КККР на [населено място] в местността „Комрука“, с начин на трайно ползване: „За местен път“, вид територия: „Територия на транспорта", с площ 3 000 кв. м. е публична общинска собственост. Съгласно чл. 56. ал. 2 от Закона за общинската собственост за общинските пътища и други обекти на техническата инфраструктура не се съставят актове за общинска собственост. Статута на имота е „Местен път“ по смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗП, отворен за обществено ползване, който осигурява транспортни връзки от местно значение и е свързан с Републикански път III - 5001. След това са изложени данни за кореспонденцията между общината и Министерството на енергетиката във връзка с издаването на процесното разрешение, за която се твърди, че е представена по делото. Посочено е още, че имота, представляващ местен път е единствения такъв, който води до имота, собственост на жалбоподателя М. и до имотите, разположени в местностите „Комрука“, „Малкия комрук" и „Люляна". Съществуващите проектни полски пътища с начин на трайно ползване „За селскостопански, горски ведомствен път“ в периферията на въпросния път са силно обрасли с дървета и храсти и практически са неизползваеми. Посочени са характеристиките на местния път - покрит с асфалтова настилка с ширина 2, 5 метра. В О. Д. могили няма данни да е извършван тест за товароносимост на асфалтовата настилка на пътя и съответно общината не разполага с такава информация. Статута на пътя е за „Обществено ползване“. Цитирана е разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на ЗП, съгласно която обществено ползване на пътищата е обичайното използване на пътищата за превоз на пътници и товари с общоприетите пътни превозни средства или за придвижване на пешеходци.

В представените писмени бележки с вх. № 4545/07.10.2024 г. чрез процесуален представител се сочи, че след като това е единствения път до жилищния имот на М. и този път попада в зоната, то реализирането на проекта би направил достъпа до имота практически невъзможен.

Съдът не кредитира възраженията на М. във връзка с издаденото разрешение по причина, че видно от представеното удостоверение самата Община Две могили не се ангажира с твърдения, че при извършване на проучването този път ще бъде разрушен. Съдът вече посочи, че не е необходимо при извършване на процесното проучване то да се осъществи върху всеки квадратен метър, включен в зоната на проучване. Отделно от това, заявителят би имал полза самият той да ползва този път при извършване на проучването, защото това би улеснило дейността му. Също така, за отбелязване е факта, че при наличие на множество собственици на имоти, разположени в цитираните три местности, само М. е този, който протестира срещу издадения административен акт. Самият жалбоподател не е взел мерки за осигуряване на достъп до имота си чрез искане за учредяване на сервитут за преминаване от собственика на имота, т.е. от Община Две могили, който би му гарантирал спокойното ползване на собствения му имот и противопоставяне на трети лица в тази връзка.

Сочи се още в писмените бележки, че „ Британските собственици на имота биха претърпели огромни материални загуби и неудобства “. Съдът отбелязва, че националността на лицата, притежаващи имота е без значение. Още повече, че не се прави разлика между имущество на юридическо лице и на физическото лице, собственик на капитала на дружеството. Не е посочено в какво точно ще се изразят огромните загуби и неудобства.

Съдът вече многократно посочи, че защитата на собствените интереси не може да се базира на позоваване на правата на други лица, които също имат право на жалба. В този смисъл, недопустима е претенцията на М. относно това как ще се осигури достъпа до другите имоти, водоползването и как ще се отрази проучването върху имуществената сфера на други лица. Използването на драматични фрази както в жалбата като „ мрачна и ужасяваща реалност на много места в България, където е допуснато да се извърши такава дейност “, така и в писмените бележки за възможна хуманитарна криза за населеното място (в което на практика М. не живее, а обитава имот, разположен извън урбанизирана територия) не води до извод за основателност на въведените възражения.

По жалбата на С. И. М. Жалбоподателят С. М. оспорва разрешението, издадено от министъра на енергетиката както в качеството си на жител на [населено място], така и в качеството си на земеделски производител. Съдържанието на жалбата на М. е почти идентично със съдържанието на жалбата, подадена от Г. Л. Л.. С молба с вх. № 262/15.01.2024 г. М. е представил нотариални актове за покупко-продажба да земеделски земи, както и постановление за възлагане, издадено от частен съдебен изпълнител.

С молба с вх. № 483/24.01.2024 г. М. е представил Регистрационна карта на земеделския производител, издадена на 08.01.2015 г. на ЕТ „С. М.“, [населено място], [улица], последно заверена на 28.12.2023 г., удостоверяваща регистрацията му като земеделски производител за текущата 2023/2024 стопанска година.

С молба с вх. № 1323/05.03.2024 г. М. е представил като доказателство по делото писмо с изх. № 01-18/26.02.2024 г. от Общинска служба по земеделие, [населено място], офис Две могили към Министерство на земеделието и храните. Посочено е, че по искане на М. и след служебна проверка на наличната документация е установено, че в масиви № 46, № 50 и № 54 съгласно сключеното споразумение по реда на чл. 37в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) за стопанската 2023/2024 година, са разпределени с право на ползване на ЕТ „С. М.“. Споразумението е сключено между ползвателите на земеделски земи в землището на [населено място], общ. Две могили, подписано е от всички участници в него с правно, основание за ползване и е одобрено със Заповед № РД-04-318/ 03.10.2023 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Русе. Съгласно същото, в горецитираните масиви попадат имотите, ползвани по разпределение от ЕТ „С. Илиев“, подробно описани в Приложение към споразумението, неразделна част от последното, нанесени в картата към него. Към писмото са приложени копия на Споразумение на масиви за ползване на земеделски земи, изготвено на основание чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2023/2024 година за землището на [населено място], общ. Две могили; извадка от Приложение, неразделна част от споразумението; карта за разпределение на масивите за ползване, неразделна част от споразумението и Заповед № РД-04-318/03.10.2023 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Русе.

Вещото лице е посочило в заключението си по съдебно-геодезическата експертиза, че от представените доказателства, само четири имота, всеки от които представлява нива, всички разположени в местност „Люляча“, попадат в зоната за проучване. Това са имоти № 054041 с площ 3, 800 декара; №054027 с площ 3, 700 декара; № 054036 с площ 9, 000 декара и № 054013 с площ 10, 000 декара. Така посочените имоти са обработваеми. Един от имотите, за които са представени доказателства попада в регулация. С Нотариален акт №197/16.11.2006 г. М. е закупил друга производствена база; електропровод и трансформаторен пост и кантар, като имотите не попадат в зоната на проучване, но са разположени на около 350 метра от последната.

В съдебно заседание на 10.09.2024 г. жалбоподателят М. оспорва заключението на вещото лице, защото счита, че експертът не е коментирал масиви с № 46, № 50 и № 56, в части от които са разположени имоти, които той обработва. На въпрос на съда, че за подобни имоти се сключват ежегодни споразумения и това, което е сключено за стопанската 2023/2024 година вече изтичат, М. възрази, че вече е сигурен, че и следващата стопанска година ще ги обработва. По искане на жалбоподателя, съдът предостави срок за ангажиране на доказателства в тази насока.

Съдът на база представените доказателства и скица Приложение № 2 към изготвеното заключение на съдебно- геодезическата експертиза, установи, че имот с идентификатор 54362.46.114 по КККР, собственост на М. С., се обработва по силата на споразумението по чл. 37в от ЗСПЗЗ от ЕТ М.. В последното по делото съдебно заседание М. представи копие от Споразумението по чл. 37в от ЗСПЗЗ, сключени между собствениците на имотите и него за обработване през стопанската 2024/2025 г., но същото не е одобрено със заповед от директора на Областна дирекция „Земеделие“ Русе. Според твърдението на М. към датата на съдебното заседание 08.10.2024 г., срокът за одобряване на споразумението не е изтекъл и затова няма издадена заповед.

Относно имотите, попадащи в зоната за проучване, собственост на М., съдът посочва, че ситуацията е аналогична на имотите, собственост на Б. С. и М. С. при съобразяване на нормата на чл. 74, ал. 2 от ЗПБ във връзка с ал. 1, съгласно която Регистрирането на откритие на подземни богатства и вписването му в регистъра на откритията на находища на подземни богатства не променя собствеността, предназначението и ползването на недвижимия имот на повърхността на земята. Дали ще постигне споразумение с дружеството-заявител за извършване на проучване е въпрос, който се решава на плоскостта на облигационните правоотношения и не се отнася до законосъобразността на издаденото разрешение.

Представените писмени бележки с вх. № 4636/11.10.2024 г. от жалбоподателя М. са идентични по съдържание с писмените бележки (макар и представени в различен порядък), представени от адв. М. С. в лично качество и в качеството си на процесуален представител на С., Й. и Й., макар тя да не е процесуален представител на М.. Идентичността се установява по отношение на т. ІІІ и т. ІV от писмените бележки на адв. С.. Различното съдържание в писмените бележки на М. се отнася до твърдението, че обработваемите земи в площ „Острица“ са 45, 31% от цялата площ в размер на 434, 986 декара. М. твърди, че всички обработваеми земи (45, 31%) се обработват от него като надлежно регистриран земеделски производител ЕТ „С. М.“. Тази информация била публично достъпна в системата за електронни услуги в Държавен фонд „Земеделие“. Доказателства в тази насока не са ангажирани, но на практика същите не влияят върху изхода на спора.

Съдът намира за неоснователни претенциите на М. спрямо имотите, които попадат във вече посочените масиви № 46, № 50 и № 56. На първо място, съгласно чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ Директорът на областна дирекция "Земеделие" издава заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 1 октомври на съответната година. В този смисъл към датата на съдебното заседание подобна заповед следва да е издадена. Независимо от факта дали заповед е или не е издадена, собствениците на имотите, с които М. има сключено споразумение имат право при определени условия да предоставят имотите си за извършване на проучване и М. не може да защитава техните права. След като тези собственици не са предявили жалба, това не означава, че са делегирали правата си на М. в тази връзка да оспорва разрешението.

По изложените причини съдът намира всички изложени възражения от С. М. за неоснователни.

По жалбата на С. П. Й.

Към подадената жалба Й. не е ангажирала доказателства за наличие на правен интерес. След указания на съда, с молба с вх. № 72/05.01.2024 г. същата е представила Нотариален акт № 39/15.02.1990 г., като в режим на съпружеска имуществена общност със съпруга си Й. Т. Й. притежава описания недвижим имот - дворно място в [населено място], съставляващо парцел VII-114 в квартал 13 по регулационния план на [населено място], и построената в него къща и стопански постройки, в който недвижим имот живее постоянно. Приложено е и заверено копие на лична карта, от която е видно, че жалбоподателката е с постоянен и настоящ адрес в [населено място].

В придружителното писмо (списъка на страните по делото), с което административната преписка е представена пред ВАС първоначално, ответникът е посочил, че същата е кмет на Община Две могили. След извършена служебна проверка, с писмо с вх. № 198/11.01.2024 г. на Общинска избирателна комисия Две могили се установява, че Й. не е избирана за кмет нито за предходен, нито за настоящ мандат.

Специфичното за жалбата на Й. е посочването, че в близост до зоната на проучването общината има проект за голям фотоволтаичен парк [населено място] – [населено място] и това проучване ще наруши осъществяване на проекта и работата му, като не е ясно в каква връзка е направено възражението, тъй като не са налични доказателства нито че жалбоподателката е инвеститор на проекта; нито че проекта се реализира в полза именно на жителите на [населено място]. В проведеното по делото последно съдебно заседание, на въпрос на съда, жалбоподателката заявява, че по причина, че „ живея в населеното място в общината и всеки ден пътувам, и в момента почнаха изграждане на половината от фотоволтаичния парк, от Две могили в посока Пепелина, и има заседания, следим, и знаем, че другата половина ще бъде в посока след Острица към Кацелово.“ В тази връзка на въпрос на съда, процесуалният представител на Община Две могили посочи, че има договор, сключен между общината и инвеститор с учредено право на строеж за фотоволтаичен парк, но не може да каже кои имоти засяга, независимо, че площта е в този район Кацелово - Острица.

В жалбата си сочи, че селото, т.е. [населено място], е по-скоро курортно защото въздухът се доближава до този на [населено място]. Във връзка със заявеното твърдение, Й. не е ангажирала доказателства. Няма доказателства самата жалбоподателка да извършва по занятие дейност, свързана пряко или непряко с предлагане на туристически услуги; нито да е собственик на туристически обект.

Съдът служебно провери възможната информация за населеното място, като на интернет сайт https: //bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0_(%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B5) не се съдържа информация в тази връзка, а на официалната интернет страница на Община Две могили, в част „Туристическа информация“ [интернет адрес] е посочено, че в [населено място] има само една къща за гости.

Дори туристическа дейност действително да се реализира в големия мащаб, на който сочат твърденията на жалбоподателката, на практика нейната теза за оспорване на разрешителното е обоснована чрез защита на права, които не са елемент от собствения й патримониум.

По изложените причини, възраженията на Й., посочени в жалбата и изразени лично от нея в последното по делото съдебно заседание са неоснователни.

В процеса Й. е представлявана от адв. М. С., като съдът ще изложи мотиви отделно по заявените от нейния процесуален представител възражения.

По жалбата на Й. Т. Й.

След извършена съдебна проверка, с писмо с вх. № 198/11.01.2024 г. от Общинска избирателна комисия, [населено място] могили, се установява, че към момента на подаване на жалбата Й. е бил кметски наместник на населеното място, а впоследствие е избран за кмет на [населено място].

Съдът вече имаше възможност да посочи, че след касационно оспорване, приключило с Определение № 8138/01.07.2024 г., постановено по адм.д. № 4675/2024 г. на ВАС е оставено в сила протоколно определение от 16.01.2024 г., допълнено с Определение № 1222 по вх. № 707/01.02.2024 г. от 11.04.2024 г., с което настоящият съдебен състав е оставил без уважение искането на Й. да бъде конституиран и като кмет на [населено място].

Във връзка с установяване на правния интерес на Й. от обжалване на процесното разрешение, в изпълнение на указанията на съда, с молба с вх. № 181/11.01.2024 г. Й. е представил като доказателство вече посочения относно жалбата на Й. Нотариален акт № 39/15.02.1990 г., като в режим на съпружеска имуществена общност със съпругата си С. Й. притежава описания недвижим имот - дворно място в [населено място], съставляващо парцел VII-114 в квартал 13 по регулационния план на [населено място], и построената в него къща и стопански постройки, в който недвижим имот живее постоянно. Представено е и копие на лична карта, от което се установява, че постоянният и настоящ адрес на жалбоподателя са в [населено място]. В същата молба отново са изложени аргументи относно оспорването на разрешението от Й. като кмет, които на практика не сочат защо Й. оспорва разрешението като физическо лице.

В последното по делото съдебно заседание, на което Й. за първи път от общо шест заседания взе участие лично, първоначално е направил изявление, че няма нищо какво да каже в лично качество и поддържа всички възражения, изразени от неговия процесуален представител адв. С.. След това Й. в заключителното си изказване отново посочва причини за отмяна на разрешението като визира населението на [населено място], поради което съдът не намира за необходимо да обсъди същите.

На практика Й. с подадената в лично качество жалба не релевира нито едно възражение, което да подлежи на обсъждане от съда.

В процеса Й. е представляван от адв. М. С., като съдът ще изложи мотиви отделно по заявените от неговия процесуален представител възражения.

Относно възраженията, релевирани от адв. С.

В тази част на съдебното решение съдът ще изложи мотиви относно възраженията на адв. С. едновременно в лично качество и в качеството си на процесуален представител на Б. С., С. Й. и Й. Й.. В качеството си на процесуален представител адв. С. e предявила следните молби:

1. С вх. № 272/15.01.2024 г. – представени документи за финансовото състояние на заинтересованата страна; искане за издаване на „ служебни бележки / удостоверение “, които да послужат пред „ВиК“ ООД Русе и пред АПИ; искане за допускане на комплексна съдебно-техническа експертиза, която да се извърши от вещи лица геодезист и еколог.

1. С вх. № 478/24.01.2024 г. – поддържат се вече предявените искания с молбата от 15.01.2024 г., като са дадени обяснения във връзка с необходимостта от събиране на поисканите доказателства.

1. С вх. № 915/09.02.2024 г. – представени са обяснения във връзка с документите – извлечения от Търговския регистър, отнасящи се до финансовото състояние на заинтересованата страна „АС бетон“ ЕООД.

1. С вх. № 2540/14.05.2024 г. – изразено е становище по депозираното заключение от вещото лице, с което се защитават интересите на жалбоподателя М., но не и собствените интереси на Б. С. и М. С.. Предявено е искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, която да се извърши от еколог или хидроинженер във връзка с водоснабдяването на [населено място] и бъдещото проучване.

1. С вх. № 3739/02.08.2024 г. – отново е изразено становище по депозираното заключение от вещото лице, с което се защитават интересите на жалбоподателя М., но не и собствените интереси на Б. С. и М. С.. Иска се отново допускане на експертиза, извършена от хидроинженер във връзка с водоснабдяването на [населено място] и бъдещото проучване или издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред БДДР.

1. С вх. № 4008/27.08.2024 г. – за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред БДДР.

1. Писмени бележки с вх. № 4655/14.10.2024 г. – по т. І се сочат нарушения на разпоредбите на чл. 23, ал. 1 и ал. 4; чл. 52; чл. 52; чл. 53 и чл. 56 от ЗПБ в редакцията на закона към датата на подаване на заявлението от титуляра „АС бетон“ ЕООД. В т. ІІ се разглеждат нарушения на чл. 53, ал. 1 във връзка с чл. 26 и чл. 56 от ЗПБ (в приложимата редакция). В т. ІІІ са изложени съображения за нарушение на разпоредбите на чл. 56, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 53 и чл. 51, ал. 3 от ЗПБ. В т. ІV са разгледани нарушения на нормите на чл. 2 и чл. 11 от ЗОЗЗ и глава четвърта и глава пета от ППЗОЗЗ. В последната т. V са развити доводи за необоснованост.

Във връзка с посочените молби и писмени бележки (т. І; т. ІІ; т. ІІІ и т. ІV) съдът се е произнесъл както в хода на съдебното дирене, така и дотук в настоящото изложение. Съдът не се е произнесъл дотук единствено по т. V от писмените бележки, в която са изложени възражения за необоснованост на разрешението. Съдът намира същото за неоснователно - обосноваността се разглежда като съответствие с правилата на формалната логика, емпиричното и научното знание и означава административният орган да изведе валидни умозаключения, които са логическо следствие от събраните и анализирани доказателства, което на практика е така в разглеждания казус. Не се установява противоречие между фактите и изводите, направени от административния орган. Обстоятелството, че тези изводи не съвпадат с позицията на жалбоподателите, не означава, че е налице необоснованост на обжалвания административен акт.

По жалбата на Г. Л. Л. Г. Л. обосновава правния си интерес от оспорването на процесното разрешение с факта, че нейните постоянен и настоящ адрес са в [населено място], като представя копие на личната си карта. Подадената от нея жалба е почти идентична по съдържание и структура с жалбата на С. М.. На практика, в жалбата на Л. се съдържат общи възражения, за множество лица и за околната среда и нито едно лично такова.

Л., чрез процесуалните си представители е ангажирала следните молби и становища по делото и по причина, че не може същите да бъдат обобщено, съдът намира, че следва да обсъди тези от тях, които действително са свързани с представяне на доказателства по делото, а не с процесуалните действия на съда спрямо други жалбоподатели.

1. Писмено становище с вх. № 269/15.01.2024 г., в което адв. Ем. С., АК Варна, от името на Л. е въвела твърдение за некомпетентност на Министерския съвет да се произнесе с решение, с което допуска издаването на процесното разрешение. Тъй като това твърдение за относимо към установяване на нарушения на административното производство, съдът е изложил подробни мотиви в тази част на решението. В тази молба Л. е въвела искане по делото да бъде прието като доказателство подаденото от нея Заявление вх. № 104-1/15.01.2024 г. по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) като в тази връзка е поискано от съда да задължи общинската администрация и кмета на общината да й предоставят поисканата информация. С Определение №368/ 30.01.2024 г. съдът е отхвърлил заявеното искане по подробно изложени мотиви.

1. Възражение с вх. № 494/24.01.2024 г., с което адв. Ем. С. отново е представила същите възражения, изразени в молба с вх. № 269/15.01.2024 г. Нововъведеното съдържание се отнася до отказа на съда да задължи кмета на общината да представи поисканата от Л. информация по реда на ЗДОИ, като се сочи, че на практика това е искане по чл. 192 от ГПК. Отново се предявява искане за задължаване на кмета по посочения закон.

1. Заявление – искане с вх. № 815/06.02.2024 г., подписано лично от Л. – представени са като доказателства писмата, предмет на кореспонденция между О. Д. могили и Министерството на енергетиката, от 27.11.2020 г. и 03.12.2020 г., като поради разликата в позицията на кмета, Л. иска от съда същия да бъде призован да даде гласни обяснения пред съда за обективните причини, довели до промяна в становището му. В така представеното заявление, Л. е посочила следното: „ Двете противоречащи си становища са подписани от кмета в рамките на шест дни, без да има налице последващо искане от страна на Министъра на енергетиката, след първия отказ за съгласуване. Следва да бъде изяснено какви правни и фактически обстоятелства са наложили промяната в становището на кмета на О. Д. могили, в хода на съгласувателната процедура по чл. 23 от Закона за подземните богатства, в рамките само на 6 дни. Още повече, че първото съгласувателно писмо - изх.№ 4505/27.11.2020г. на Кмета на О. Д. могили не е налично в изпратената от Министерството на енергетиката административна преписка! “.

1. Молба – становище с вх. № 1441/12.03.2024 г. от адв. Е. С. (всички следващи молби и др., представени от жалбоподателката Л. са изготвени чрез адв. С.). Иска се от съда да приеме по делото като доказателство писмо с изх. № 4505/27.11.2020 г. на кмета на Община Две могили до Министерството на енергетиката и да не кредитира твърдението на ответника, че писмото не е получено в министерството. Иска се още от съда да приеме като доказателство писмо изх. № ЗДОИ-01-04(1)/16.02.2024 г. на Басейнова дирекция „Д. район“, получено от Л. по реда на ЗДОИ. Съдът е изложил мотиви във връзка с това писмо в частта, в която е обобщил възраженията на жалбоподателите относно водоснабдяването на [населено място]. Във връзка с писмото, по искане на жалбоподателката, съдът е издал съдебно удостоверение, което да послужи пред БДДР.

1. Молба – становище с вх. № 1744/22.03.2024 г. - твърди се нарушения на административнопроизводствените правила, които съдът е разгледал в частта относно съответствието на оспорения акт с процесуалните правила. За пореден път е отправено искане за призоваване на кмета на общината пред съда за даване на обяснения относно разликата в позицията му по повод издаване на разрешението за проучването. Посочено е на съда, че същият е възможно да даде обяснения по делото на основание следните правни норми: първи вариант - като страна по делото - представител на общината, на основание чл. 176 от ГПК във връзка с чл. 171, ал. 2 от АПК; втори вариант - изслушан от съда на основание чл. 171, ал. 3 от АПК; трети вариант – допускане до разпит „ в качеството му на свидетел, на основание чл. 171, ал. 2 от АПК, като се има предвид още, че същият попада и в обхвата на лицата по чл. 41 и чл. 44 от АПК и изслушването му е допустимо и по силата на чл. 171, ал. 1 от АПК “.

1. Молба с вх. № 2032/09.04.2024 г. – поискано е издаване на съдебно удостоверение за получаване на информация от АПИ, като съдът е разгледал същото в частта относно общите възражения на жалбоподателите.

1. Молба с вх. № 2468/09.05.2024 г. – Л. е изготвила лично същата и протестира срещу „ отстраняването “ от делото на кмета на населеното място; на ППК „Зора“ и на К. Д. М.; защитават се правата на адв. С. и адв. С.; сочат се нарушения на процесуалните правила от съда, включително на нормите на чл. 229 - чл.236 от АПК; представени са разсъждения за поведението на кмета на общината, като се сочи, че „ Противоречивото поведение на кмета на община Две могили - Б. Б. навежда на мисълта, че върху него е упражнено влияние, за да промени становището на Общината.“ и за трети пореден път се иска съдът да призове кмета да даде обяснения. Съдът е уважил предявеното искане О. Д. могили да представи доказателства за получаването на писмата от 27.11.2020 г. и от 03.12.2020 г. в Министерството на енергетиката, като едновременно с това е задължил доказателства в тази връзка да бъде представена и от ответника.

1. Молба – становище с вх. № 2531/14.05.2024 г. – представен е отговор изх. № РД-01-26/10.04.2024 г. на БДДР и писмо с изх. № 11-00-876/13.05.2024 г. от АПИ във връзка с издадените съдебни удостоверения, като съдът е изложил мотиви относно тези писма при разглеждане на обобщените възражения на жалбоподателите. За четвърти пореден път е предявено искане за разпит на кмета на Община Две могили, като съдържанието на молбата в тази част е идентично със съдържанието на молба – становище с вх. № 1744/22.03.2024 г. 9. Молба – становище с вх. № 4131/09.09.2024 г. - представя Хидрогеоложко становище относно въздействието на дейностите по проучване и добив на строителни материали — подземни богатства в площ „Острица“ върху дренаж „Арпаджика“, [населено място], с предназначение питейно-битово водоснабдяване в състава на „Водоснабдяване и Канализация Русе“ ООД, изготвено от инж. геолог-хидрогеолог Б. С. през септември 2024 г. - автор на проекта за СОЗ на дренаж „Арпаджика“. Съдът е изложил мотиви относно некредитирането на същото във връзка с обобщените възражения на жалбоподателите.

1. Молба – становище с вх. № 4564/08.10.2024 г. – направено е изявление във връзка с евентуално представяне на доказателства от адв. С. и от С. М., претендират се разноски.

1. Писмени бележки с вх. № 4653/11.10.2024 г. – посочено е, че възраженията на Л. срещу издаденото разрешение са в три насоки: налице са условия за прекратяване на процедурата, тъй като заявителя не отговаря на изискванията по 23а, ал. 1 от ЗПБ; нарушена процедура поради липса на съгласувателни становища и наличие на условия за отказ от издаване на разрешение поради опасност за околната среда.

По жалбата на О. Д. могили О. Д. могили, чрез кмета който я представлява на основание чл. 44, ал. 1, т. 15 от ЗМСМА, сезира съда с искане за отмяна на процесното разрешение като незаконосъобразно.

Преди първоначално образуваното адм.д. № 755/2023 г. на Административен съд – Русе да бъде присъединено към настоящото дело, с писмо с вх. № 5860/28.12.2023 г., подписано от кмета на Община Две могили са представени осем акта за общинска собственост (два за частна общинска собственост и шест за публична общинска собственост); всички съставени на 18.05.2006 г. относно имоти, попадащи в зоната за проучване. Посочено е в писмото, че се прилага Заповед № РД-1024/ 17.12.2020 г. на МОСВ (обн. ДВ, бр. 18/02.03.2021 г.), с която е обявена Защитена зона № BG0000608 „Ломовете“, включваща землището и на [населено място]. Така посочената заповед е издадена от министъра на околната среда и водите, но не е приложена. Съдът е запознат с нейното съдържание при извършване на служебна проверка.

В жалбата е проследена хронологията на кореспонденцията между общината и Министерството на енергетиката, която съдът вече разгледа и окончателно прие в своето изложение, че е налице валидно положително становище, изразено от кмета на Община Две могили в писмо изх. № 5950/03.12.2020 г. (непосочено и некоментирано в жалбата).

Съдът вече обсъди въведените възражения относно местоположението на зоната за проучване; водоснабдяването и републикански път ІІІ-5001 при разглеждане на обобщените възражения на жалбоподателите.

В жалбата се сочи още, че в площта на имотите, предоставени за проучване, попадат земеделски земи - основно публична общинска собственост с начин на трайно ползване - пасища, мери. Предоставените за проучване имоти съвпадат с имотите, които общината предоставя на животновъдите на основание чл. 37 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Твърди се, че с издадения акт е допуснато нарушение и на ЗОЗЗ, изразено в липса на разрешение на комисията по чл. 59в от ЗОЗЗ за геоложки проучвания в земеделски земи.

Общината не може да предоставя на животновъдите за ползване земите – пасища и мери по реда на чл. 37 от ЗСПЗЗ по причина, че посочената разпоредба има следното съдържание: Условията, сроковете и редът за обезщетяване с поименни компенсационни бонове се определят с правилника за прилагане на закона. Съдът счита, че не се касае за техническа грешка, тъй като въпросът за предоставяне на пасища и мери е уреден в чл. 24а от ЗСПЗЗ, но никъде не се казва, че посочените земи са част от общинския поземлен фонд. Не са ангажирани никакви доказателства във връзка с това оплакване. Не е възможно да бъде допуснато нарушение на нормите на ЗОЗЗ, тъй като в текста на този закон няма норма с номер 59в, като подобна норма не се съдържа и в ППЗОЗЗ. Вероятно се има предвид разпоредбата на чл. 59б от ППЗОЗЗ, но съдът само може да гадае в тази насока.

НЕЗАВИСИМО от всички изложени дотук мотиви, съдът намира, че оспореното Разрешение № 587/04.07.2023 г., издадено от министъра на енергетиката в полза на „АС Бетон" ЕООД, [населено място] за проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ в площ „Острица", разположена в землището на [населено място], общ. Две могили, област Русе е незаконосъобразно по следните причини:

Съгласно чл. 23, ал. 4 от ЗПБ (приложима редакция ДВ, бр. 100/21.12.2010 г.) Процедурите по предоставяне на разрешения за търсене и проучване и за проучване и концесии за добив се провеждат в съответствие с принципите за прозрачност, публичност и конкуренция.

С писмо с изх. № Е-91-00-25/15.03.2023 г., на основание чл. 32, ал. 1 и ал. 3 от УПМСНА, главният секретар на Министерството на енергетиката е изпратил до главния секретар на Министерския съвет и до всички министри за съгласуване материали с предложение до Министерския съвет за одобряване на проект на оспореното разрешение, като се иска всеки от адресатите да представи становище във връзка с изпратените материали. Съдът подробно е изложил данни за съгласуването при описание на фактическата обстановка. Във връзка с писмото са постъпили становища от всички министри/упълномощени от тях длъжностни лица (с изключение на заместник министър-председателя по управление на европейските средства), като в някои случаи съгласуването е направено под условие.

С писмо с изх. № Е-03-00-400/26.05.2023 г. главният секретар на Министерството на енергетиката е изпратил до главния секретар на Министерския съвет доклад на министъра на енергетиката за одобряване от Министерския съвет на проект на разрешение за проучване на подземни богатства в площ „Острица“, област Русе с искане материалът да бъде включен за разглеждане на заседанието на Министерския съвет. В частта приложение са описани 13 различни документа, като от значение е този по т. 6 - Справка с отразените становища по чл. 32 от УПМСНА (Справка). Съгласно цитираната норма Членовете на Министерския съвет съгласуват въпросите, на които те са вносители, с останалите министри.

И. С. е в табличен вид, в която се съдържат следните колони: „министерство“, „предложение“, „приема/не приема предложението“, „мотиви“. Установява се, че предложения са направени от главния секретар на Министерския съвет, Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването, Министерството на регионалното развитие и благоустройството; Министерството на правосъдието, Министерството на културата, Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието. За така направените предложения, в колона „приема/не приема предложението“ вносителят на проекта е направил отбелязване „ приема се “, с изключение на т. 1 от предложенията на Министерството на правосъдието, отнасящо се до допълване на правните основания за издаване на разрешението, което съдът намира за правилно. В колона „мотиви“ навсякъде, където предложенията са приети е посочено, че същите ще бъдат включени в договора за проучване, като се има предвид договора по смисъла на чл. 53, ал. 5 от ЗПБ, който ще бъде сключен между министъра на енергетиката и титуляра на влязлото в сила разрешение за проучване.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството (стр. 6 и стр. 7 от Справката) е направило предложения, които на практика представлява забележките, изразени от АПИ при последното съгласуване на проекта с писмо с изх. № 04-22-133/06.07.2021 г., което предложение има следното съдържание:

„ Предвид гореизложеното, разрешението за проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства, в площ „Острица", разположена в землището на [населено място], община Две могили, област Русе, трябва да се съдържат следните изисквания:

1. Заинтересованото лице, „АС Бетон" ЕООД, [населено място], да получи от АПИ разрешение за извършване на дейности в обхвата на обслужващата зона на разположените в близост пътни съоръжения, съобразно изискванията на чл. 26, ал. 1 и ал. 3 от ЗП. За целта следва да бъде предоставен Цялостен работен проект (ЦРП) за проучване па строителни материали, подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ и проект за рекултивация за срока на проучването. Неразделна част от ЦРП трябва да бъде теренно - ситуационен план в подходящ мащаб на проучваната площ с нанесени местоположенията на проучвателните изработки - списък с координати и отстоянията им спрямо път ІІІ-5001 и прилежащите му пътни съоръжения, както и проект за пробивно- взривни работи (ПВР) в случай, че ще бъдат извършвани такива.

1. АПИ ще издаде разрешение но чл. 26 от ЗП за извършване на дейности в обхвата на обслужващата зона на пътните съоръжения, само когато предоставения (ЦРП) е в пълен обем съгласно т. 1 и чрез него се доказва, че дейностите по проучване на строителни материали, подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ ще бъдат извършвани без да бъдат нанасяни повреди на Републиканските пътища, пътните съоръжения и принадлежностите им през срока на разрешението.

1. Преди започване на дейността по проучване, титулярят на разрешението трябва писмено да уведоми Областно пътно управление Русе (с копие до АПИ - ЦА), на чиято територия се намира площта за осъществяване на контрол по компетентност.

1. При установено нарушение в ширините на обслужващата зона по чл. 7, ал. 2 и ал, 3 и при не спазени изисквания на чл. 26 от ЗП, титулярят на разрешението за проучване на строителни материали трябва да спази разпоредбите на чл. 83, ал. 2, т, 4 и чл. 88, т. 9 от ЗПБ, както и на чл. 1 и чл. 15, ал. 2 от Наредба No 26/2.10.1996 г, за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт, във връзка с чл. 1, т, 3, чл. 3, т. 8 и чл. 46, т. 4 от Закона за опазване на околната среда.

В колона „приема/не приема предложението“ е записано „ Предложенията се приемат по принцип “, а в колона „мотиви“ е посочено следното: „Изискванията ще бъдат включени в договора за проучване. Съгласно чл. 30, т. 1 от ЗПБ титулярят на разрешението е длъжен да извършва всички дейности по предоставеното разрешение в съответствие със закона и съобразно условията на сключения договор. В тази връзка и предвид установената дългогодишна административна практика по отношение на съдържанието на разрешението, поставените изисквания не могат да намерят място в административния акт, а ще бъдат включени в договора. Те представляват само част от условията за осъществяване на дейността по проучване на подземни богатства, съответно от задълженията на титуляря на разрешението. Останалите условия и изисквания, в рамките на компетентност на други министри, също ще бъдат включени като клаузи в договора за проучване. „ Видно от така изложените мотиви, вносителят приема, че тези условия, както и останалите предложения, не могат да бъдат вписани в разрешението поради „ установената дългогодишна административна практика по отношение на съдържанието на разрешението“. Съдът вече имаше възможност да посочи, че специалният закон – ЗПБ, не въвежда изисквания относно формата и съдържанието на разрешението за проучване, поради което е приложима общата разпоредба на чл. 59 от АПК. Нормата на чл. 65 от ЗПБ (приложима редакция ДВ, бр. 98/27.11.2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) въвежда правилото, че Разрешението за търсене и проучване или за проучване, или концесията за добив влизат в сила от датата на сключване на договор, освен ако в него е уговорено друго. Следователно, съществува възможност в разрешението да бъдат записани всички необходими условия, които титуляра на разрешението следва да изпълни.

Съдържанието на договора е определено в чл. 66, ал. 1 от ЗПБ (приложима редакция ДВ, бр. 98/27.11.2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) като макар в т. 5 да е посочено, че се определят правата и задълженията на страните, а т. 11 да предвижда допълнителни условия, липсва каквато и да е гаранция, че посочените в Справката предложения ще бъдат включени в този договор или че те ще бъдат включени с оригиналното си съдържание. Самата справка не е акт, подлежащ на какъвто и да е вид контрол. Няма пречка в разрешението да са записани поставените условия принципно, а конкретиката във връзка с тях да е посочена в договора.

Видно от т. 4 на оспореното разрешение „ Условията за осъществяване дейността по проучване, както и правата и задълженията на титуляра се определят в договора за проучване “, а съгласно т. 8 „ Контролът по изпълнението на разрешението и на сключения договор се осъществява от министъра на енергетиката “. На практика Министерският съвет съгласува разрешение като не разполага с информация кои и какви други условия регулира същото. Предвид факта, че министърът на енергетиката е страна по договора за проучване, следва че той еднолично определя условията, които се включват в него и едновременно с това осъществява контрол върху собствената си дейност, което е недопустимо.

Отделно от това, при този начин на определяне на условията, при които ще се реализират дейностите по проучване, се нарушават принципите на прозрачност и публичност, прокламирани в чл. 23, ал. 4 от ЗПБ (приложима редакция ДВ, бр. 98/27.11.2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) поради факта, че липсва публичност кои и какви условия ще бъдат отразени в договора, защото нормативно не е въведено условие за неговото оповестяване. Това води до липса на прозрачност в дейността на решаващия орган във връзка с разрешенията за проучване. За конкретния случай, предвид факта, че разрешението за проучване е издадено в процедура „по право“ (чл. 39 от ЗПБ), не се установява нарушение на принципа на конкуренция.

Според настоящия съдебен състав липсва каквато и да е пречка условията, при които различни министерства са съгласували проекта, да бъдат вписвани в самото разрешение, като по този начин не само ще бъдат спазени посочените принципи, но и ще бъде възможен контрол върху тяхното изпълнение. Безспорно е в съдебната практиката, че разрешението за проучване е индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Именно чрез посочване на съответните условия ще може да установи неговата законосъобразност за всеки конкретен случай. Недопустимо е „дългогодишна административна практика“ да определя съдържанието на индивидуален административен акт.

Съдът приема, че с използването на термина „ други условия “ на практика решаващият административен орган (министърът на енергетиката) си е „присвоил“ оперативна самостоятелност, която не му се следва от нормативен акт. Това рефлектира върху материалната законосъобразност на разрешението, защото не е възможно да бъде извършена преценка кой нормативен акт е приложим към тези други условия, които са от изключителна важност във връзка с дейностите по проучване предвид значимостта на обществените отношения, които регламентират и особено тези във връзка с опазването на околната среда и влиянието върху човешкото здраве.

При така изложените мотиви, съдът установява нарушение на приложимия материален закон, отнасящи се до изискването, въведено в чл. 51, ал. 2, т. 5 от ЗПБ (приложима редакция ДВ, бр. 98/27.11.2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) поради факта, че дружеството кандидат не е в състояние да финансира изпълнението на заявената работна програма съобразно ангажираните доказателства в тази насока. Незаконосъобразността на обжалваното разрешение се отнася и до неговото съдържание – непосочването на други, конкретни условия в съдържанието на самото решение е нарушение на принципите на прозрачност и публичност, прокламирани в чл. 23, ал. 4 от ЗПБ (приложима редакция ДВ, бр. 98/27.11.2018 г., в сила от 27.11.2018 г.), което от своя страна не гарантира правилното и оптимално разработване и използване на полезните изкопаеми, които са изключителна държавна собственост съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗПБ. Непосочването на тези условия в акт (разрешение за проучване), подлежащ на съдебен контрол, препятства съда да прецени неговата законосъобразност.

По изложените причини съдът приема, че Разрешение № 587/ 04.07.2023 г., издадено от министъра на енергетиката в полза на „АС Бетон" ЕООД, [населено място] за проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ в площ „Острица", разположена в землището на [населено място], общ. Две могили, обл. Русе следва да бъде отменено.

Относно претенциите за присъждане на разноски:

Жалбоподателите (с изключение на Община Две могили) са предявили претенции за присъждане на разноски и възнаграждения за процесуално представителство, като предвид изхода на спора и нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът ще разгледа искането на всеки от тях поотделно. Съдът посочва, че при определяне размерът на адвокатското възнаграждение ще бъде приложено Решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-438/2022 г. във връзка с предявеното възражение от ответника.

Заинтересованата страна не е поискала присъждане на разноски по делото.

Нормата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт предвижда, че Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Съгласно т. 11 от ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС Претенцията за разноски по чл. 80 ГПК (във връзка с чл.. 144 от АПК) може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.

Във връзка с претенциите на жалбоподателите:

1. Относно искането на адв. С. в лично качество и като процесуален представител.

1.1. Разноски на М. С. в лично качество – в жалбата си М. С. не е предявила искане за присъждане на разноски. В проведеното последно по делото съдебно заседание на 08.10.2024 г. е представен списък на разноските (л. 771), видно от който М. С. претендира да й бъдат присъдени разноски в размер на 227, 14 лева, от които държавна такса 10, 00 лева; депозит за вещо лице 198, 92 лева; държавна такса за съдебно удостоверение в размер на 5, 00 лева и куриерски услуги общо 13, 22 лева. Съдът посочва, че куриерските услуги не представляват разноски по делото – адв. С. е имала възможност да изпрати необходимите документи по електронна поща, а също така да посети на място съда, видно от датите на представените системни бонове и при съпоставка с датите и мястото, на които са сключени договорите за правна помощ с жалбоподателите, които представлява. По тази причина искането за присъждане на разноски в размер на 13, 22 лева е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Общата сума, която следва да се присъди за съдебно-деловодни разноски на адв. С. в лично качество е в размер на 213, 92 лева.

1.2. Възнаграждение на адв. С. в качеството й на процесуален представител – представен е списък на разноските (л. 771 и сл.) на всеки от жалбоподателите, които адв. С. е представлявала по делото – Б. Б. С., С. П. Й. и Й. Т. Й.. В частта от тези списъци, отнасящи е до „ Възнаграждение за правна защита “ по сключени с всеки от жалбоподателите договори е посочено, че възнаграждението се претендира от жалбоподателя на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В конкретния случай адв. С. претендира присъждане на възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв, съгласно която Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 3. роднини, близки или на друг юрист. По делото е известно, че Б. С. е баща на адв. С. (роднина), а за С. Й. и Й. Й. (близки) в последното по делото съдебно заседание адв. С. направи изявление, че е близка с двамата жалбоподатели, познават се отдавна, поради което им е оказвала безплатна правна помощ.

Следва да се посочи, че видно от нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, възнагражденията се присъждат в полза на адвоката, представлявал лицата, а не в полза на самите лице. По тази причина е следвало претендираното възнаграждение за правна защита да бъде включено в списъка на разноските на адв. С., а не на представляваните лица – последните след като не са платили действително възнаграждение нямат право да претендират присъждане на същото.

Съдът като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото и процесуалната активност на адв. С. (предвид многобройните молби с повтарящи се искания по доказателствата, за които на адв. С. е било известно, че са неотносими за изхода на спора между страните); изричното изявление на адв. С. в последното по делото съдебно заседание, че тя не е изготвила жалбите на представляваните от нея жалбоподатели Й. и Й.; както и факта, че на практика М. С. защитава собствените си интереси и прилага постигнатите резултати/събрани доказателства към представляваните жалбоподатели, счита, че справедливия размер на адвокатското възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв е 300, 00 лева.

1.3. Относно представителството на Й. - съдът посочва, че с молба с вх. № 181/11.01.2024 г. адв. С. е представила пълномощно (отбелязано като Приложение 6) от Й. Т. Й. за процесуално представителство, с което Й. е упълномощил адв. С. както в лично качество, така и в качеството си на кмет на [населено място]. Именно с това пълномощно адв. С. е реализирала процесуално представителство на Й. по адм. д. № 4675/2024 г. на ВАС, с което е оставен в сила отказа на настоящия съдия докладчик да допусне участието на Й. в съдебното производство в качеството му на кмет. В представения на л. 773 от делото Договор за правна защита и съдействие от 10.01.2024 г. Й. е посочен като страна, сключила същия само в лично качество. При така изложените факти, съдът приема, че за процесуалното представителство на Й. в лично качество следва да определи размер на възнаграждението на адв. С. от 150, 00 лева.

При съобразяване на мотивите, изложени в т. 1.1.; т. 1.2 и т. 1.3, в полза на адв. С. трябва да се присъдят следните суми:

По т. 1.1. в лично качество – разноски в размер на 213, 92 лева.

По т. 1.2. за процесуално представителство на С. – възнаграждение в размер на 300, 00 лева и за процесуално представителство на Й. – възнаграждение в размер на 300, 00 лева.

По т. 1.3. за процесуално представителство на Й. – възнаграждение в размер на 150, 00 лева или общо сума в размер на 963, 93 лева.

1. Относно искането на Б. Б. С. – претенция за присъждане на разноски не е заявена в жалбата, подадена от С. съвместно с дъщеря му М. С.. В последното по делото съдебно заседание адв. С. е представила Договор за правна защита и съдействие, сключен със С. на 05.01.2024 г. и списък на претендираните от него разноски. Съдът вече имаше възможност да посочи в т. 1.2 от мотивите относно претенциите за присъждане на разноски, че неправилно в списъка относно С. е включена претенция за присъждане на възнаграждение за правна защита по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв, след като той не е заплатил същото на адв. С.. Претендират се разноски за държавна такса в размер на 10, 00 лева и депозит за вещо лице в общ размер на 198, 92 лева, която претенция е основателна и следва да се уважи. В полза на Б. Б. С. следва да се присъди сума в общ размер на 208, 92 лева.

1. Относно искането на С. П. Й. – Й. е сезирала съда със самостоятелна жалба. Ситуацията е аналогична на тази на Б. Б. С. (по т. 2), поради което в полза на Й. следва да се присъди сума в общ размер на 208, 92 лева.

1. Относно искането на Й. Т. Й. – съдът вече многократно посочи, че Й. участва в делото само в лично качество, поради което аналогично на Б. Б. С. (по т. 2) и съпругата си С. П. Й. (по т. 3) следва в негова полза да се присъди сума в размер на 208, 92 лева.

1. Относно искането на С. И. М. – в сезиращата съда жалба не е заявено искане за присъждане на разноски. За първи път искане е предявено с писмени бележки с вх. № 4636/11.10.2024 г. Съдът вече посочи, че съгласно т. 11 от ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС претенцията трябва да се заяви най-късно в съдебното заседание, в което приключва разглеждането на делото. Като не е сторил това, искането на М. е неоснователно и не следва да бъде уважено.

1. Относно искането на К. Д. М. – жалбоподателят е заявил искане за присъждане на разноски още с жалбата си до съда. Към представените преди последното съдебно заседание писмени бележки с вх. № 4545/07.10.2024 г. са представени Договор за правна защита и съдействие от 05.01.2024г. и Списък с разноски по чл. 80 от ГПК (във връзка с чл. 144 от АПК). М. претендира присъждане на държавна такса от 10, 00 лева; депозит за вещо лице общо 298, 92 лева; такса за две съдебни удостоверения в размер на 10, 00 лева и възнаграждение за един адвокат в размер на 600, 00 лева (платено в брой и записано в посочения договор). Съдът, предвид липсата на фактическа и правна сложност, във връзка с посоченото решение на СЕС, преценява, че справедливия размер на възнаграждението на процесуалния представител на М. е в размер на 450, 00 лева. По изложените причини, общата сума, която следва да се присъди в полза на М. е в размер на 768, 92 лева.

1. Относно искането на Г. Л. Л. – в подадената жалба на Л. не се съдържа искане за присъждане на разноски. С молба с вх. № 971/13.02.2024 г. Л. е представила по делото пълномощно в полза на адв. Е. С., АК София. В молбата е посочено, че Л. е сключила договор за правна помощ с адв. С. на 08.02.2024 г., но той не е приложен. Към молба-становище с вх. № 2531/14.05.2024 г. са приложени Списък на разноски от 13.05.2024 г.; Договор за правна защита и съдействие от 08.02.2024 г.; разпечатка с информация за извършена банкова трансакция от 12.02.2024 г. от Обединена българска банка (за 1 200, 00 лева) и фактура № 0000000003/21.02.2024 г. за авансово плащане на възнаграждение (за 1 200, 00 лева). В списъка на разноските е посочено възнаграждение за правна защита 1 200, 00 лева; държавна такса за обжалване 50, 00 лева; държавна такса за две съдебни удостоверения 10, 00 лева и депозит за вещо лице 100, 00 лева. С молба-становище с вх. № 4131/09.09.2024 г. е потвърдено искането в полза на Л. да се присъдят разноски по представения списък с молбата от 14.05.2024 г. За последното по делото съдебно заседание Л. е представила молба-становище с вх. № 4564/08.10.2024 г., с което се иска допълване на представения списък на разноските със сума в размер 98, 92 лева, която сума представлява доплащане депозит за вещо лице. Общо претендираната сума от Л. е в размер на 1 4558, 92 лева. В т. 6 от представените писмени бележки се иска присъждане на сторените в производството разноски.

Съдът посочва, че дължимата държавна такса е в размер на 10, 00 лева. В мотивната част на Определение № 368/30.01.2024 г. съдът е посочил следното: „ Съдът установи, че някои от жалбоподателите са заплатили държавна такса в размер, по – голям от необходимия, като за физически лица същият е 10, 00 (десет) лева и следва да уведоми същите, че могат да подадат писмено искане за възстановяване на разликата до съда, пред който са заплатили същата.“. Недопустимо е искането на Л. за заплащане от страна на ответника на държавна такса в размер на 50, 00 лева в нейна полза, след като същата произволно е заплатила тази сума. На репариране подлежи само сума в размер на 10, 00 лева, заплатена за държавна такса.

Съдът, предвид липсата на фактическа и правна сложност; като съобрази многобройните молби с повтарящи се искания по доказателствата (два пъти искане за задължаване на кмета на О. Д. могили за действия по ЗДОИ; четири пъти искане за разпит на кмета на Община и др.); представяне на доказателства, за които на Л. е било известно, че са неотносими за изхода на спора между страните (например в т. 1.2. от молба-становище с вх. № 4131/09.09.2024 г. е посочено във връзка с недопуснато искане за съдебно-екологична експертиза е посочено, че „ В допълнение, наясно сме, че дейностите по добив и оценката им на въздействие са предмет на отделна процедура ….“), във връзка с посоченото решение на СЕС, преценява, че справедливия размер на възнаграждението на процесуалния представител на Л. е в размер на 450, 00 лева. Общата сума, която следва да се присъди в полза на Л. е в размер на 658, 92 лева.

1. Съдът, в хода на съдебното производство установи, че преди присъединяване на адм. д. № 755/2023 г. към настоящото производство, по което дело жалбоподател е О. Д. могили, предходният съдия-докладчик не е извършил пълна проверка на редовността на сезиращата го жалба и не е дал указания на общината да заплати държавна такса в размер на 50, 00 лева. При съобразяване на чл. 158, ал. 1 от АПК, че за отстраняване на нередовности с жалба съдът следва да представи на жалбоподателя седемдневен срок, настоящият съдебен състав ще постанови осъждане на Община Две могили за заплащане на посочената държавна такса, като предупреди същата за правните последици от неизпълнението на това задължение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе, четвърти състав