Решение № 6 от 12.1.2026 г. на Районен съд - Лом по дело № 378/2025 г.

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от Граждански процесуален кодекс (ГПК). Подадена е искова молба от Б. З. А. с ЕГН ••••••••••, постоянен адрес: гр. •••, чрез адвокат Д. Ц. от МАК, против „Елана Агрокредит“ АД с ЕИК 175308436, със седалище и адрес на управление: гр. •••, представлявано от Г. В. К., с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Иска се: да бъде признато за установено спрямо ответника „Елана Агрокредит“ АД, ЕИК 175308436, със седалище и адрес на управление: гр.•••, че ищецът Б. З. А., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. •••, е собственик на поземлен имот с идентификатор •• по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-167/23.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. ••, с площ 18174 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване нива, .категория на земята: трета, предишен идентификатор: няма, с номер от предходен план ••, при съседи: •• В исковата молба се твърди, че с Нотариален акт № 157, том 7, peг. №6352, дело № 644 от 11.09.2015 г. на нотариус Д.М. с рег.№ 393 на Нотариалната камара, с район на действие PC-Лом, вписан с вх.рег.№ ••, акт №161, том 11, дело №••/••. на Служба по вписванията- Лом, бащата на ищеца З. Ц. А. с ЕГН ••••••••••, починал на ••., прехвърлил на ищеца правото си на собственост срещу задължение за издръжка и гледане. С оглед на това счита, че е собственик на поземлен имот с идентификатор •• по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-167/23.01.2018 г. на ИД на АГКК с адрес: гр. ••, с площ 18174 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване нива, .категория на земята: трета, предишен идентификатор: няма, с номер от предходен план ••, при съседи: •• През м. януари 2025 г. ищецът посетил СГКК-Монтана, за да се снабди с актуална скица на имота и установил, че в издадената му скица за имота е отразен освен неговия нотариален акт, още един Нотариален акт с № 72, том 13, рег.7506, дело 2375 от 12.10.2015г., вписан в Служба по вписванията-Лом, като за собственик е записан „Елана Агрокредит“ АД с ЕИК 175308436. След като ищецът се снабдил от Служба по вписванията -Лом с Нотариален акт № 76, том 19, рег.№ 9974, дело №1625 от 12.10.2015г. на нотариус С.С. с рег.№ 577 от РНК, с район на действие PC-Лом, вписан под вх.рег. №72, том 13, рег.7506, дело 2375 от 12.10.2015г. в СлВп-Лом, установил, че в него е записано, че за изповядване на сделката с „Елана Агрокредит“ АД с ЕИК 175308436, баща му З. Ц. А. не се е явил лично при нотариуса, а вместо него, като продавач, се явила А.Н.А. с ЕГН ••••••••••, която се легитимирала като негов „пълномощник“ и подписала нотариалния акт, като е представила пълномощно с per. №1378 и рег. № 1379, том 2. акт № 44 от 07.10.2015г., нотариално заверено от Б.Г.А. - зам. кмет на Община ••. В тази връзка от Община •• ищецът се снабдил с копие от това пълномощно, от което установил, че е неистинско. Ищецът заявява, че нито изписаните имена, нито подписа в това пълномощно е на баща му З. Ц. А.. За така изготвеното и използвано неистинско пълномощно, на което привидно му е даден вид, че изхожда от името на баща му, е сезирал РП-Монтана с жалба вх. №781/14.02.2025 г. От името на „купувача“ „Елана Агрокредит“ АД пред нотариуса по нотариален акт №72, том 13, per.7506, дело 2375 от 12.10.2015г. се е легитимирала като техен пълномощник А.Н.А. с ЕГН ••••••••••. В този нотариален акт е записано, че имотът е продаден за цена 18171,00 лв., която сума купувачът е превел напълно на продавача по банков път след подписване па договора. Ищецът направил справка и се снабдил с извлечение от единствената банкова сметка на баща му в банка ЦКБ АД за периода от 07.10.2015г. до 16.12.2015г., от която е видно, че по сметката му не е постъпвала посочената в нотариалния акт сума като продажна цена. Оттук ищецът извежда, че счита, че се касае за една фалшива сделка и използване на неистински документи. Към датата на изповядване на сделката с процесния имот собственик на имота вече е бил ищецът, а не баща му З. Ц. А.. Ответникът е закупил имота от несобственик към датата на изповядване на сделката, поради което не е придобил правото на собственост върху него. Ответникът е придобил имота от несобственик и това придобиване е непротивопоставимо на ищеца по силата чл. 113 ЗС, макар нотариалният акт да го легитимира като собственик, което е след вписване на първия договор за продажба. Разпоредбата на чл. 113 от ЗС визира само случаите на прехвърляне на вещни права от един и същ праводател на двама или повече приобретатели, като дава защита на този от тях, който първи е вписал акта си, т.е. касае само случаите на конкуренция между приобретатели, които черпят правата си от един и същ праводател. И след като вещното право на ползване е притежание на друг правен субект, е прието, че ответникът не може да придобие това право от своя праводател, който не го е притежавал. Претендират се деловодни разноски. Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответника. Твърди се в отговора, че исковата молба е редовна и допустима, но неоснователна. С отговора се твърди, че „ЕЛАНА Агрокредит“ АД е публично дружество по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа и едновременно с това е и финансова институция съгласно чл. За от Закона за кредитните институции с предмет на дейност: отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстаиовими средства и финансов лизинг. Дружеството предоставя финансиране на земеделски производители и търговски дружества за покупка на земеделски земи чрез финансов лизинг. За целта се подписва рамков Договор за финансов лизинг на земеделски земи и Общи условия към него, които уреждат основните правила във връзка с възникналите правоотношения. Заявените от лизингополучателя и впоследствие одобрени за финансиране от Дружеството земеделски земи се индивидуализират в съответно Приложение А, представляващо неразделна част от Договора за финансов лизинг на земеделски земи. Въз основа на подписаното с лизингополучателя Приложение А Дружеството закупува заявената земеделска земя, като след придобиването й по силата на сключения Договор за финансов лизинг на земеделски земи предоставя владението и ползването на земята на лизингополучателя. Прави се твърдение и че последният, от своя страна, заплаща на Дружеството веднъж годишно на 15.09 лизингова вноска (включваща в себе си главница, лихва и такса) за предоставеното финансиране за закупените земи. След заплащането на всички лизингови вноски и изтичането на погасителния план към съответното Приложение А собствеността върху земеделските земи, предмет на лизинга, се прехвърля от Дружеството на лизинтополучателя с договор за покупкопродажба, обективиран във формата на нотариален акт съгласно изискването на чл. 18 от ЗЗД, предвид твърденията на ответника. Именно във връзка със сключен Договор за финансов лизинг на земеделски земи от 15.05.2014 г., включ. и Общи условия към него, със ЗП А.А.А. е подписано Приложение А6 от 12.10.2015 г. Дружеството е закупило на 12.10.2015 г. описания в исковата молба недвижим имот с идентификатор •• за общата сума от 18 171 лв. В изпълнение на задължението си по чл. 9, ал. 1 от Договора за финансов лизинг на земеделски земи Дружеството след закупуването на процесния имот е предоставило на ЗП А.А.А. правото на ползването му. Съгласно представения от ищеца Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 12.10.2015 г., вписан в Служба по вписванията - гр. Лом с вх. peг. № 7506 от 12.10.2015 г., под акт № 72, том 13, дело 2375 от 2015 г., продавачът З. Ц. А. е упълномощил А.Н.А. с пълномощно с peг. 1378 ( за удостоверяване на подпис) и peг. № 1379, т. 2, акт № 44 (за удостоверяване на съдържание) от 07.10.2015 г., заверено от Б.Г.А. в качеството му на заместник-кмет на община ••, да продаде процесния имот, като същата е била оправомощена да получи „цялата продажна цена или част от нея в брой или по банков път". В тази връзка ответникът е представил и извлечение от банковата сметка на Дружеството, видно от което е преведена по сметка на упълномощеното лице на продавача сумата от 18 171 лв. с основание „Покупка на земеделска земя във •• “ . С оглед гореизложеното ответникът счита твърдението на ищеца, че липсва каквото и да било заплащане на продажната цена за напълно невярно. С цел разрешаване на така възникналия правен спор и установяването на обективната истина веднага след получаването на настоящата искова молба ответникът е осъществил контакт с упълномощеното от него и от продавача лице - А.Н.А.. От разговора, който провели с нея, му било споделено, че последната по молба на З. Ц. А. е предала на 13.10.2015 г. сумата от 18 171 лв. (от които 12 871 лв. са наредени по банков път с основани „.Покупка на зем. земя във ••, а останалите 5 300 лв. са изтеглени на каса и предадени в брой) на лицето В. З. А. с ЕГН •••••••••• (дъщеря на З. Ц. А. и сестра на ищеца Б. З. А.). В тази връзка е предоставено от А.Н.А. банково Извлечение на личната й сметка от 13.10.2015 г., от което се потвърждават твърденията й, че е предала продажната сума на В. З. А., непосредствено след като е получила от Дружеството продажната цена за имота. По нотариалното досие на сделката са представени и Скица на имота с № К17158 от 07.10.2015 г., на ОСЗ – ••, представено с ОИМ, както и Удостоверение за данъчна оценка на имота с изх. № 2274/07.10.2015 г. на Община ••, съгласно които документи като собственик е посочено единствено лицето З. Ц. А.. но не и ищеца. С оглед представените доказателства, ответникът прави възражение за изтекла придобивна 5- годишна давност по чл. 79, ал. 2 от ЗС в полза на Дружеството, предвид това, че последното е било добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70 от ЗС, поради това. че е владяло имота (чрез своя клиент - лизингополучател) на годно правно основание да го направи собственик, без да знае, че праводателят му (З. Ц. А.) не е бил собственик вече на имота (всички представени документи по сделката са били издадени на името на продавача и не е имало основание за съмнение в това нито от страна на нотариуса, нито от страна ответника). С отговора се иска, постановяване на съдебен акт, с който да се отхвърлят заведения срещу Дружеството положителен установителен иск като изцяло неоснователен. Претендира разноски. Конституирано е с определението за насрочване на делото, на основание чл. 219. ал. 1 от ГПК, В. З. А. е ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. ••, ул. ,.••, като трето лице - помагач на страната на ответника по настоящото дело. В откритото съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от адв. Д. Ц. от МАК, като поддържа иска и излага съображения досежно неговата основателност. Ответникът в откритото съдебно заседание не се представлява, като с писмена молба се оспорва иска. Третото лице помагач – В. З. А., се представлява от адв. В.Ч. от САК, който оспорва иска. В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства. Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с № 157, том 7, peг.№ 6352, дело № 644 от 11.09.2015 г. на нотариус Д.М. с рег.№ 393 на Нотариалната камара, с район на действие PC-Лом, вписан с вх.рег.№ ••, акт №161, том 11, дело №••/••. на Служба по вписванията - Лом, прехвърлителят З. Ц. А. с ЕГН •••••••••• прехвърлил на приобретателя Б. З. А. правото си на собственост срещу задължение за издръжка и гледане върху нива в землището на гр. ••, с площ от 18,171 дка, имот №••, представляваща съгласно скица от 20.01.2025 г. на АГКК - поземлен имот с идентификатор •• по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 167/23.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. ••, с площ 18174 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване нива, .категория на земята: трета, предишен идентификатор: няма, с номер от предходен план ••, при съседи: •• След около един месец след така изповяданата сделка с Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 76, том 19, рег.№ 9974, дело № 1625 от 12.10.2015г. на нотариус С.С. с рег.№ 577 от РНК, с район на действие PC-Лом, вписан в Служба по вписванията – Лом под № 72, том 13, рег.7506, дело 2375 от 12.10.2015г., продавачът З. Ц. А. чрез пълномощника си А.Н.А. прехвърлил правото на собственост чрез покупко - продажба на купувача „Елана Агрокредит“ АД с ЕИК 175308436 върху същия гореописан недвижим имот за цена от 18171,00 лв., която сума купувачът е превел напълно на продавача по банков път след подписване на договора, видно от нотариалния акт. Сключен е Договор за финансов лизинг на земеделски земи от 15.05.2014 г. между „Елана Агрокредит“ АД с ЕИК 175308436 - лизингодател и ЗП А.А.А. с ЕГН •••••••••• - лизингополучател, с предмет: задължаване на лизингодателя да придобие земеделски земи, описани в Приложение А, с цел предоставяне за ползване и последващо придобиване от лизингополучателя съгласно условията на договора и Общи условия към него. Подписано е Приложение А6 от 12.10.2015 г. към този договор за финансов лизинг, в което се съдържа опис на земите, предмет на финансовия лизинг, а именно гореописания имот – нива от 18171 кв.м. – имот № •• в гр. ••, обл. Монтана. От банково извлечение от „Райфайзенбанк България“ АД е видно, че по сметката на пълномощника А.А. е преведена от „Елана Агрокредит“ АД сума в размер на 18171 лв. с основание „ПОК ЗЕМ.ЗЕМЯ ВЪВ ••“. От банково извлечение от „Банка ДСК“ АД е видно, че А.Н.А. е направила превод в полза на В. З. А. за покупка на земеделска земя във •• за сумата от 12871,00 лв. Издадена е скица от 07.10.2015 г. за процесния имот, в която е отразено, че имотът е собственост на З. Ц. А. въз основа на документ Договор за делба от 30.11.2005 г. Издадено е удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх. № 2274/07.10.2015 г. от Община •• за процесния имот, в което като собственик фигурира З. Ц. А., за да послужи пред нотариус, по повод подадено искане вх. № 1438/07.10.2015 г. На 17.01.2019 г. е сключен Договор за аренда на земеделска земя с предмет процесния имот с ид. № •• между ищеца Б. З. А. като арендодател и М.К.Г. като арендатор, който договор е вписан под Акт № 100, вх. рег. № 183/18.01.2019 г. в Служба по вписванията – Лом, а също така е регистриран в ОСЗ – •• с вх. № 12266/28.01.2019 г. Св. М.Г. в своите показания сочи, че се занимава със зърнопроизводство и е земеделски производител. Отначало бил земеделски производител като физическо лице, а от 2010 г. открил фирма – „Кам - 73“ ЕООД. Договорите, които предоставил на ищеца, включват два имота, единият от 18 дка, другият - от 17 дка, като и двата имота са обработвани от неговата фирма. Първият договор от 2009 г. е като земеделски производител, а следващият - от 2013 г. е сключен с „Кам - 73“ ЕООД. От сключване на тези договори и към настоящия момент само свидетелят обработва тези земи, не е прекъсвал обработката на тези земи в този период. Нямало е случай на оспорване на ползването на имотите до момента, в който ищецът му дал пълномощно през 2023 г., за да извади нови скици, като тогава свидетелят се натъкнал на проблем в местната служба по земеделие и гори, като излизало, че вече ищецът не бил собственик, а като собственик фигурирало „Елана Агрокредит“ АД. За периода, през който свидетелят имал сключен договор с ищеца - от 2019 г. до 2024 г. включително, не е имало претенции от трето лице за получаване на рентата за процесния имот, като свидетелят заплащал същата единствено на ищеца. При посочения случай на проблем с изваждането на скица свидетелят съобщил на ищеца, че има проблеми и се наложило представител на „Елана Агрокредит“ АД да даде пълномощно на свидетеля за този имот, за да може да го включи в регистрите за юли месец, като с едногодишен договор му отдали този имот от 18 дка през лятото на 2024 г. От представител на „Елана Агрокредит“ АД миналата година /2024 г./ имал няколко обаждания, че трябва на дружеството да заплати рентата за стопанската 2023 г./2024 г. Видно от приложените извлечения от публичния регистър по чл. 72, ал. 2 от ППЗСПЗЗ на ОСЗ – •• за стопанските години 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г., 2022/2023 г., 2023/2024 г. за процесния имот № •• с площ 18,171 дка декларатор/заявител/ползвател е „КАМ -73“ ЕООД. От правна страна: Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Предвид наведените от ответника доводи, съдът приема, че по делото е спорно, че ищецът е собственик на процесния имот, предмет на иска. Върху ищеца, по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е тежестта да докаже, при пълно и главно доказване, че е собственик на имота на твърдяното основание. Предвид въведеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла в полза на ответника 5- годишна придобивна давност поради упражнено добросъвестно владение по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС, то ответникът – добросъвестен владелец следва да докаже само правното основание, годно да го направи собственик. Знанието на ответника, че праводателят му не е бил собственик, се доказват от другата страна в процеса – т.е. ищецът при пълно и главно доказване следва да обори твърденията на ответника за незнанието му, че праводателят му не е бил собственик към датата на изповяданата сделка, легитимираща ответника за собственик. За придобиване на собствеността е достатъчно владелецът да упражнява фактическа власт в определения от закона петгодишен срок, който факт е в тежест на ответника при пълно и главно доказване. В случая ищецът се легитимира като собственик с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с № 157, том 7, peг.№ 6352, дело № 644 от 11.09.2015 г. на нотариус Д.М. с рег.№ 393 на Нотариалната камара, с район на действие PC-Лом, вписан с вх.рег.№ ••, акт №161, том 11, дело №••/••. на Служба по вписванията - Лом, който акт е сключен и вписан около един месец по-рано от нотариалния акт, с който ответникът се легитимира - Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 76, том 19, рег.№ 9974, дело № 1625 от 12.10.2015г. на нотариус С.С. с рег.№ 577 от РНК, с район на действие PC-Лом, вписан в Служба по вписванията – Лом под № 72, том 13, рег.7506, дело 2375 от 12.10.2015г. Конкуренцията между вещни права по вписани актове се урежда от правилото за противопоставимостта по чл. 113 ЗС. В него е посочено, че актовете по чл. 112 ЗС до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот. Правните последици от приложението на чл. 113 ЗС се подчиняват на противопоставимостта на вписаните актове с вещен ефект относно недвижими имоти. В правната доктрина е безспорно, че тук се прилага принципът Prior tempore, potior iure (Първият по време е първи по право). Това означава, че този правоприемник, който е сключил по-късно своя акт с вещен ефект с праводателя, се счита за притежател на вещното право, стига да е вписал акта си преди друг правоприемник, сключил първи по време своя акт с вещен ефект със същия праводател, но който го е вписал покъсно. В случая първият вписан нотариален акт, а и сключен такъв като правна сделка, е този на ищеца. ВКС в Решение от 15.03.2021 по гр.д.№ 2213/2020 г. разяснява следното: "В случай на прехвърляне на един и същ имот от един праводател - действителен собственик последователно на няколко лица, всяко едно от тях става собственик на имота". В това решение ВКС посочва, че: „Вписването в имотния регистър на акта за придобиване на недвижим имот не е елемент от фактическия състав на придобиването на вещното право /с изключение на вписването на ипотеката съгласно чл. 166 ЗЗД/. Поради това придобилият имот на валидно правно основание от действителния собственик става собственик на имота, дори и да не е вписал акта си. В случай на прехвърляне на един и същ имот от един праводател- действителен собственик последователно на няколко лица, всяко едно от тях става собственик на имота. Доколкото обаче едно и също вещно право не може да се притежава от няколко различни лица едновременно /освен в случаите на съсобственост/, законодателят е предвидил разпоредба, с която урежда конкуренцията между правата на тези лица - чл.113 ЗС, с която се отдава предпочитание не на първия по време приобретател, а на онзи от тях, който първи е вписал акта си в имотния регистър. И двамата приобретатели, ако са придобили имота на валидно правно основание от действителния собственик, стават собственици на имота, но в отношенията между тях за собственик се счита този, който по-рано е вписал придобивното си основание в имотния регистър. В периода от придобиване на имота на валидно, но невписано в имотния регистър, правно основание до вписването на правното основание на друг приобретател на имота от същия праводател, първият приобретател е собственик на имота и ако упражнява фактическа власт върху него, то това представлява упражняване на собственическото му правомощие да владее имота. Поради това за този период от време той не е владелец по смисъла на чл. 68 и сл. ЗС и не може да се ползва от разпоредбите на чл.79 ЗС за придобиване на имота по давност /доколкото давността е уреден от закона способ за придобиване на имот от несобствениквладелец на имота през определен период от време/. Този приобретател може да се легитимира като владелец на имота и да се ползва от предвидената в чл. 79 ЗС възможност за придобиването му по давност, само ако е осъществявал фактическа власт върху имота с намерение да го свои в продължение на предвидения в чл.79 ЗС период от време, считано от датата на вписване в имотния регистър на придобивното основание на другия приобретател. За периода от датата на придобиване на имота на валидно, но невписано в имотния регистър, правно основание до датата на вписване в имотния регистър на правното основание на другия приобретател на имота от същия праводател, на този първи приобретател могат да бъдат признати само права на добросъвестен подобрител за извършените в имота подобрения и направени разноски- по аналогия на приетото в т. IV-11 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 9 от 1974 г., за извършилите подобрения от собственици в периода от придобиване на имота до разВ.нето, унищожаването или отменяването на придобивното им основание.“ В случая и двамата приобретатели – ищеца и ответника, са придобили имота на валидно правно основание от действителния собственик – З. Ц. А., което качество на последния не се оспорва, като и двамата стават собственици на имота, но в отношенията между тях за собственик се счита този, който по-рано е вписал придобивното си основание в имотния регистър, а именно ищецът. Поради това, че и ответникът е станал собственик на имота, то той не е владелец на имота по смисъла на чл. 68 и сл. ЗС и не може да се ползва от разпоредбите на чл.79 ЗС за придобиване на имота по давност. Но дори и това да е така, то ответникът не доказа да е владял имота в продължение на пет години явно и необезпокоявано, тъй като на 17.01.2019 г. е сключен Договор за аренда на земеделска земя с предмет процесния имот, между ищеца Б. З. А. като арендодател и св. М.К.Г. като арендатор, който договор е вписан под Акт № 100, вх. рег. № 183/18.01.2019 г. в Служба по вписванията – Лом, а също така е регистриран в ОСЗ – •• с вх. № 12266/28.01.2019 г. Т.е. дори да е започнало добросъвестно владение от страна на ответника, считано от придобиване на имота – 12.10.2015 г., то с вписване на този аренден договор на 18.01.2019 г. и с регистрирането му в ОСЗ на 28.01.2019 г. петгодишното добросъвестно владение, ако такова е могло да бъде осъществено, е прекъснато – владелецът е узнал за правата на ищеца Б. А.. В подкрепа на този извод регистрите по чл. 72, ал. 2 ППЗСПЗЗ са публични, имотът фигурира в тях с ползвател „Кам 73“ ЕООД, а ответникът твърди, че по занятие се занимава с лизингови договори с предмет задължаване на лизингодателя да придобие земеделски земи с цел предоставяне за ползване и последващо придобиване от лизингополучателя. Не се доказа твърдението на ответника, че същият, чрез своя лизингополучател А.А., е упражнявал явно и необезпокоявано владението върху процесния имот, а напротив – доказано бе, че фирмата на свидетеля Г. – „КАМ 73“ ЕООД е ползвала имота въз основа на сключени договори с ищеца, т.е. ищецът е владял имота чрез своя арендатор. Видно от извлечение от публичния регистър по чл. 72 от ППЗСПЗЗ, който публичен регистър е виден от официалната интернет страница на ОД „Земеделие“ – гр. Монтана, за всички процесни години от 2019 г. – до 2024г. в регистрите за ползване ОД „Земеделие“ – гр. Монтана е признала като правно основание за ползване на процесния имот на арендатора „КАМ 73“ ЕООД, с който ищецът е сключил договор за аренда, а не лизингополучателят на ответното дружество – ЗП А.А.. Твърдението на ответника, че лизингополучателят е заплащал всяка една лизингова вноска по договора и че съществува това вътрешно правоотношение между лизингодател и лизингополучател, не води до извод, че лизингополучателят е осъщестявал фактическа власт върху имота, с реални действия, в полза на лизингодателя – собственик и още по-малко, че това е манифестирано по начин, по който да бъде узнато от всяко заинтересовано лице. За тези вътрешни отношения по повод договора за лизинг няма доказателства да са станали известни на трети лица, извън страните по въпросния договор. Видно от справките по чл. 72 от ППЗСПЗЗ лизингополучателят изобщо не е вписан в същите като ползвател, за да е станал този факт достояние на ищеца. Т.е. явно владение, осъществявано чрез лизингополучателя, не е осъществено от ответника. Поради изложеното следва да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на процесния имот, тъй като по-рано е вписал придобивното си основание в имотния регистър и нотариалният акт, с който ответникът се легитимира като собственик на имота, е непротивопоставим на ищеца на основание чл. 113 от ЗС. Дали ответникът е заплатил продажната цена на продавача чрез пълномощника А.А. и дали пълномощното по тази сделка съставлява неистински документ в случая е ирелевантно, тъй като настоящият иск не се основава на тези съображения, те са допълнително наведени такива, като основното твърдение на ищеца е, че придобивното основание на ответника е непротивопоставимо на ищеца с оглед датата на вписването в имотния регистър. По отношение на разноските: Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а в случая в цялост е уважен искът. Ищецът е заплатил държавна такса 50 лева и адвокатско възнаграждение 2040 лева. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, със становището на ответника от 10.12.2025 г. преди първото открито съдебно заседание по делото. Съгласно чл. 7, ал.