Решение № 567 от 26.3.2026 г. на Административен съд - Сливен по дело № 751/2025 г.
Административен съд - Сливен26.03.2026 г.докладчик Иваел Лозев
Диспозитив
ОТМЕНЯ по протест на прокурор при Районна прокуратура Ямбол нормите на чл. 16 – в частта „чрез публично оповестен конкурс“, чл. 17, т. 3 и т. 4, чл. 19 и чл. 21, ал. 1 в частта „един месечен наем“, чл. 22, ал. 1, в частта „чрез публичен търг или публично оповестен конкурс по реда на глава VIII на наредба за реда за придобиване и управление и разпореждане с общинско имущество“ от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти, елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи на територията на Община Ямбол, както и редът и условията за издаване на разрешение за поставяне на съоръжения и елементи за извършване на търговска и/или друга дейност на открито на територията на Община Ямбол, приета с Решение по точка № 8 от дневния ред на проведено на 28.11.2024 г. заседание на Общински съвет Ямбол. ОТХВЪРЛЯ протест на прокурор при Районна прокуратура Ямбол вх.№ 936/14.04.2025 г. по описа на Административен съд - Ямбол в останалата му част. ОСЪЖДА Общински съвет – Ямбол да заплати на Районна прокуратура Ямбол, разноски по делото в размер на 15,34 евро (петнадесет евро и тридесет и четири евроцента). ОСЪЖДА Районна прокуратура Ямбол да заплати на Общински съвет – Ямбол, разноски по делото в размер на 120,16 евро (сто и двадесет евро и шестнадесет евроцента). Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. След влизането му в сила решението да се обнародва, по начина по който е бил обнародван актът, съгласно чл. 194 от АПК. Председател: Членове:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по протест на прокурор при Районна прокуратура Ямбол против Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти, елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи на територията на Община Ямбол, както и редът и условията за издаване на разрешение за поставяне на съоръжения и елементи за извършване на търговска и/или друга дейност на открито на територията на Община Ямбол. Възразява се за цялостна процесуална незаконосъобразност на подзаконовия нормативен акт, тъй като според прокурора, при приемането му не е бил налице изключителен случай по смисъла на чл. 26, ал. 4, предл. второ от ЗНА за определяне на по-кратък срок за предложения и становища по проекта. Излагат се и доводи за нищожност на разпоредбите на чл. 16 – в частта „чрез публично оповестен конкурс“; чл. 17, т. 3 и т. 4; чл. 19 и чл. 21, ал. 1 в частта „един месечен наем“; чл. 22, ал. 1, в частта „чрез публичен търг или публично оповестен конкурс по реда на глава VIII на Наредба за реда за придобиване и управление и разпореждане с общинско имущество“, поради противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 141, ал. 4 ок Конституцията на Република България, чл. 72, чл. 73, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ЗМДТ. По протеста е било образувано адм. дело № 184/2025 г. по описа на Административен съд – Ямбол. Срещу постановеното по това дело решение е постъпила касационна жалба на Общински съвет Ямбол, съответно то е било отменено с решение № 11219 от 11.11.2025 г., постановено по адм. дело № 6936/2025 г. на Върховния административен съд и делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Поради невъзможност за формиране на нов тричленен състав за разглеждане на делото, същото е изпратено по реда на чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК на Върховния административен съд за определяне на друг компетентен съд. С Определение № 12730 от 10.12.2025 г. по адм. дело № 11762/2025 г. по описа на Върховния административен съд, делото е изпратено за разглеждане на Административен съд – Сливен. В изпълнение на разпоредбата на чл. 188 от АПК оспорването е съобщено чрез обявление в „Държавен вестник“, бр. 13/03.02.2026 г. В съдебно заседание вносителят на протеста, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Административният орган - Общински съвет Ямбол, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. По делото пред Административен съд – Ямбол същият изразява становище за неоснователност на протеста. Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен, дава заключение за частична основателност на подадения протест. Настоящият състав на Административен съд – Сливен, след като извърши преценка на наведените в протеста доводи, изразените становища и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна: Оспорената наредба е приета с Решение по точка № 8 от дневния ред на проведено на 28.11.2024 г. заседание на Общински съвет Ямбол по предложение рег. № 2801-25831/19.11.2024 г. г. на кмета на Община Ямбол. Предложението на кмета е прието с Протокол № 12 от 25.11.2024 г. от Постоянна комисия „Бюджет и финанси“ при Общински съвет Ямбол, с Протокол № 13 от 25.11.2024 г. от Постоянна комисия „Общинско имущество и контрол на дружества с общинско участие, и на сделките с общинска собственост“ при Общински съвет Ямбол, с Протокол № 12 от 21.11.2024 г. от Постоянна комисия „Законност, обществен ред и противодействие на корупцията“ при Общински съвет Ямбол и с Протокол № 12 от 26.11.2024 г. от Постоянна комисия „Териториално устройство, инвестиции, транспорт и екология“ при Общински съвет Ямбол. Представена е Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществените консултации по проекта за наредбата, обявен с рег.№ О-0443/05.11.2024 г., с отразяване на становищата и мотиви за тяхното неприемане. В предложението си кметът е посочил, че е налице съществено изменение в законовите разпоредби, които уреждат обществените отношения, свързани с реда за разполагане на преместваеми обекти, елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи, което предполага изменение на действащия или приемане на нов подзаконов нормативен акт, който да урежда описаните обществени отношения. Предложението е съпроводено от проект на подзаконовия нормативен акт и мотиви за неговото приемане. От общия брой на общинските съветници в Общински съвет Ямбол - 37 съветници, на заседанието на 28.11.2024 г. по т. 8 от дневния ред са присъствали 33 общински съветници. Решението е прието с гласуване с 23 гласа „За“, 8 гласа „Против“ и 2 гласа „Въздържали се“. Предмет на протеста е цялата наредба на посоченото процесуално основание по чл. 26, ал. 4 от ЗНА, както и в частта й относно разпоредбите на чл. 16 – в частта „чрез публично оповестен конкурс“; чл. 17, т. 3 и т. 4; чл. 19 и чл. 21, ал. 1 в частта „един месечен наем“; чл. 22, ал. 1, в частта „чрез публичен търг или публично оповестен конкурс по реда на глава VIII на наредба за реда за придобиване и управление и разпореждане с общинско имущество“, поради противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 141, ал. 4 ок Конституцията на Република България, чл. 72, чл. 73, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ЗМДТ. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Протестът е допустим като подаден от прокурор при Районна прокуратура Ямбол, съгласно правомощията му по чл. 186, ал. 2 от АПК, срещу подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 във връзка с чл. 76, ал. 3 от АПК. Подзаконовите нормативни актове съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. Разгледан по същество, протестът е частично основателен по следните съображения: Оспорената разпоредба е издадена в рамките на материалната и териториална компетентност на Общински съвет Ямбол по чл. 76, ал. 3 от АПК. Като колективен орган, за да е валидно взето от него решение, заседанието следва да е проведено при участие на предвидения в ЗМСМА кворум, съответно предложението да е прието с необходимото мнозинство и отразено в протокола от проведеното заседание. Оспореното решение по т. 8 от дневния ред на заседанието на Общински съвет Ямбол на 28.11.2024 г., с което е приета оспорената наредба, е взето с 23 гласа „За“, 8 гласа ‚Против“ и 2 гласа „Въздържали се“, при общ брой на общинските съветници - 37. Следователно, заседанието на Общински съвет Ямбол е било законно по смисъла на чл. 27, ал. 2 от ЗМСМА, предвид присъствието на повече от половината от общия брой съветници. Процесното решение също така е взето с необходимото съгласно нормата на чл. 27, ал. 3 от ЗМСМА мнозинство - повече от половината от присъстващите съветници (дори и с квалифицирано мнозинство по чл. 27, ал. 4 от ЗМСМА - повече от половината от общия брой на съветниците). Съгласно разпоредбата на чл. 77 от АПК компетентният орган издава нормативния административен акт след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. Съответно нормите на чл. 26, ал. 3 и ал. 4 от ЗНА въвеждат задължение преди внасяне на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентен орган, съставителят на проекта да го публикува на Интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 30 - дневен срок за предложения и становища и само в изключителни случаи, с посочване на причините за това, за срок не по-малко от 14 дни. Едва след изпълнение на това задължение проекта се внася за приемане от овластения орган. В настоящия случай, Обявлението по реда на чл. 26, ал. 3 от ЗНА на проекта за подзаконовия нормативен акт е обявено с рег.№ О-0443 на 05.11.2024 г. Макар в него да е определен 14-дневен срок от датата на публикуване за предложения и становища, изрично е посочено, че проектът на наредбата е публикуван на 10.07.2024 г. за обществено обсъждане на Портал за обществени консултации и на официалната интернет страница на Община Ямбол при неговото предходно разглеждане на проведено на 26.09.2024 г. заседание на Общински съвет Ямбол. Със Заповед № АК-11-0003 от 17.10.2024 г. на областния управител на Област Ямбол, първоначално приетото решение за приемане на наредбата е върнато за ново обсъждане. Според мотивите, при повторното публикуване за обществено обсъждане, внесеният ревизиран проект е с незначителни разлики от предходния, изрично посочени в самото обявление по чл. 26, ал. 3 от ЗНА. Изложеното обосновава извод за наличие на предпоставките за съкращаване на срока за обществено обсъждане по реда чл. 26, ал. 4 от ЗНА. В този смисъл и Решение № 11219 от 11.11.2025 г. по адм. дело № 6936/2025 г. по описа на Върховния административен съд, чиито указания по тълкуването и прилагането на закона съгласно чл. 224 от АПК са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. Предвид изложеното и доколкото протестът за цялостна незаконосъобразност на наредбата визира единствено неспазване на срока за предложения и становища по чл. 26, ал. 4 от ЗНА, предмет на съдебна проверка остават единствено посочените като материално незаконосъобразни (до степен нищожност) в протеста разпоредби на чл. 16 – в частта „чрез публично оповестен конкурс“; чл. 17, т. 3 и т. 4; чл. 19 и чл. 21, ал. 1 в частта „един месечен наем“; чл. 22, ал. 1, в частта „чрез публичен търг или публично оповестен конкурс по реда на глава VIII на наредба за реда за придобиване и управление и разпореждане с общинско имущество“. Съдът намира, че оспорените членове на подзаконовия нормативен акт са приети в противоречие с разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗНА, въвеждаща изискване за съответствие на нормативните актове с Конституцията и другите нормативни актове от по-висока степен. Съгласно чл. 141, ал. 4 от Конституцията на РБ, общинският съвет определя размера на местните такси по ред, установен със закон. С разпоредбата на чл. 72 от ЗМДТ се определя заплащането на такса за ползване на тротоари, площади, улични платна, места, върху които са организирани пазари (открити и покрити), тържища, панаири, както и терени с друго предназначение, които са общинска собственост. По реда на чл. 73, ал. 1 от ЗМДТ, таксата се заплаща от физическите и юридическите лица в зависимост от зоната, в която се намират терените, посочени в предходния член, съответно зоните се определят от общинския съвет. Според чл. 79 от ЗМДТ, таксите се плащат при издаване на разрешението за посочения в него период (ал. 1), а при ползване на мястото повече от месец таксите, същите се плащат месечно (ал. 2). От друга страна, с разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от Закона за общинската собственост е предвидено, че предоставянето под наем и разпореждането с имоти и вещи - общинска собственост, се извършват чрез публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако в закон е предвидено друго, съответно условията и редът за провеждането на търговете и конкурсите се определят от общинския съвет в наредбата за реда за придобиване управление и разпореждане с общинско имущество. Нормата на чл. 14, ал. 2, изр. първо от ЗОС гласи, че отдаването под наем на свободни нежилищни имоти - частна общинска собственост, които не са необходими за нуждите на органите на общината или на юридически лица на издръжка на общинския бюджет, се извършва от кмета на общината след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако в закон е предвидено предоставянето под наем да се извършва без търг или конкурс или е определен друг ред. Според настоящия състав с оспорените разпоредби от наредбата неправилно са смесени понятията „общински такси“ по смисъла на чл. 72 и сл. от ЗМДТ и „наемната цена по договор“, сключен на основание чл. 8 и чл. 14 от ЗОС. Редът за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, вече е определен с Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество с Решение № XI-2/13.08.2020 г. на Общински съвет Ямбол, съответно процесната наредба урежда само условията и процедурата за поставяне на преместваемите обектите по чл. 56 и тези по чл. 57 от ЗУТ. В Раздел IX „Преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане“ на Глава трета на ЗУТ, както и в Раздел II „Такси за ползване на пазари, тържища, тротоари, площади, улични платна, панаири и терени с друго предназначение“ на Глава трета от ЗМДТ, не се съдържат норми относно провеждането на конкурсни процедури за издаването на разрешения за поставяне или за отдаване под наем на това място. Въвеждането за първи път на такива предвиждания с оспорените разпоредби е в противоречие и с правилото на чл. 7 от ЗМДТ, според което местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, както и принципите за определяне на таксите по чл. 8 от ЗМДТ - възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата, създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество, постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси. Отдаването под наем чрез търг или конкурс е различен вид дейност на общината, която се подчинява на други правила, съответно размерът на наемната цена не се определя по реда, приложим за преместваемите обекти. С оспорените разпоредби, общинският съвет е създал нов начин за определяне на лицето, в чиято полза се издава разрешение за поставяне на преместваем обект, съответно променен е видът на правоотношението между лицата и общината в наемно, като тези предвиждания не съответстват на нормативната уредба по ЗУТ и ЗМДТ, тъй като в тях липсват разпоредби за отдаване под наем чрез търг или конкурс правото за поставяне на преместваемите обекти. Противоречието на чл. 16 – в частта „чрез публично оповестен конкурс“; чл. 17, т. 3 и т. 4; чл. 19 и чл. 21, ал. 1 в частта „един месечен наем“; чл. 22, ал. 1, в частта „чрез публичен търг или публично оповестен конкурс по реда на глава VIII на наредба за реда за придобиване и управление и разпореждане с общинско имущество“ от наредбата, с разпоредби от по-висок ранг води до незаконосъобразност на същите в оспорените части, поради което в съответните части разпоредбите следва да бъдат отменени. От изложеното следва, че сочените норми са в противоречие с нормативни актове от по висока степен, което е самостоятелно основание за тяхната отмяна, съгласно чл. 196 във връзка с чл. 146, т. 4 от АПК. Протестът на прокурор при Районна прокуратура Ямбол против Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти, елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи на територията на Община Ямбол, както и редът и условията за издаване на разрешение за поставяне на съоръжения и елементи за извършване на търговска и/или друга дейност на открито на територията на Община Ямбол, в частта относно разпоредбите на чл. 16 – в частта „чрез публично оповестен конкурс“; чл. 17, т. 3 и т. 4; чл. 19 и чл. 21, ал. 1 в частта „един месечен наем“; чл. 22, ал. 1, в частта „чрез публичен търг или публично оповестен конкурс по реда на глава VIII на наредба за реда за придобиване и управление и разпореждане с общинско имущество“, се явява основателен, поради което следва да бъде уважен, като оспорените разпоредби бъдат отменени. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 196 от АПК, съдът намира за основателно искането на вносителя на протеста за присъждане в тяхна полза на направените по делото разноски за внесени държавни такси, която спрямо уважената част от протеста възлиза в размер на 15,34 евро (петнадесет евро и тридесет и четири евроцента) - половин размер на сумата от двете заплатени държавни такси за обнародване на оспорването на подзаконовия нормативен акт. Предвид неоснователността на протеста по отношение на оспорването на наредбата в цялост на процесуално основание, в полза на Общински съвет Ямбол се дължат разноски, като такива следва да бъдат присъдени в размер от 120,16 евро (сто и двадесет евро и шестнадесет евроцента) – половин размер на сумата за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делата пред Административен съд – Ямбол и Върховния административен съд, както и държавна такса за образуване на касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Административен съд – Сливен, тричленен състав
Цитирани разпоредби
42- чл. 76, ал. 3 АПК
- чл. 72 ЗМДТ
- чл. 141, ал. 4
- чл. 133, ал. 6, т. 2 АПК
- чл. 143, ал. 1 АПК
- чл. 146, т. 4 АПК
- чл. 186, ал. 2 АПК
- чл. 187, ал. 1 АПК
- чл. 188 АПК
- чл. 193, ал. 1 АПК
- чл. 194 АПК
- чл. 196 АПК
- чл. 224 АПК
- чл. 75, ал. 1 АПК
- чл. 77 АПК
- чл. 7 ЗМДТ
- чл. 73, ал. 1 ЗМДТ
- чл. 79 ЗМДТ
- чл. 79, ал. 1 ЗМДТ
- чл. 8 ЗМДТ
- чл. 27, ал. 2 ЗМСМА
- чл. 27, ал. 4 ЗМСМА
- чл. 27, ал. 3 ЗМСМА
- чл. 15, ал. 1 ЗНА
- чл. 26, ал. 4 ЗНА
- чл. 26, ал. 3 ЗНА
- чл. 14 ЗОС
- чл. 57 ЗУТ
- чл. 14, ал. 2
- чл. 16
- чл. 17, т. 3
- чл. 185
- чл. 19
- чл. 21, ал. 1
- чл. 22, ал. 1
- чл. 26, ал. 3
- чл. 26, ал. 4
- чл. 56
- чл. 72
- чл. 73, ал. 1
- чл. 8, ал. 4
- чл. 8