Решение № 942 от 8.12.2021 г. на Районен съд - Бургас по дело № 3496/2021 г.

Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на Г. Й. Т., ЕГН: ••••••••••, чрез адв. В.Ч. от БАК, против Наказателно постановление № НП - 27/01.03.2021 г., издадено от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което за нарушение по чл. 14, ал. 4 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/ и на основание чл. 36, ал. 2 от ЗРВКУ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева. Жалбоподателят навежда доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон, както липса на административно нарушение. В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Изпраща надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържат жалбата. Представя доказателства. Прави искане за разноски. За ответника по жалбата – Комисия за енергиийно и водно регулиране, редовно призовани, представител се явява в съдебно заседание. Оспорват жалбата и молят НП да бъде потвърдено. Не сочат доказателства. Правят искане за разноски. Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна, по следните съображения: Председателят на КЕВР възложил на комисия извършването на извънредна проверка за прилагането от „...“ ЕАД - Бургас на цени на услугата „пречистване на отпадъчни води“ за времето от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г. В проверката участвал и св. И.С. - главен експерт при КЕВР. В изпълнение на възложеното, с писмо от 29.05.2020 г. било изискано от „...“ ЕАД - Бургас да представи издадени фактури, отнасящи се за потребените „...“ услуги за периода 01.08.2019г. – 30.04.2020г; копия на протоколи за подадени водни количества за конкретно изброени потребители, сред които и „...„ ООД. На 16.06.2020 г. в КЕВР постъпило писмо с вх. № В-17-14-10/16.06.2020 г., с което „...“ ЕАД - Бургас предоставило копия от издадените фактури, както и Договор за предоставяне на «...» услуги с „... „ ООД. На 27.07.2020 г., на база извършена проверка по документи, без да се извършват допълнителни проверки на място, комисията по проверката съставила констативен протокол, в който посочила, че „...“ ЕАД, в нарушение на Указанията за образуване на цените на водоснабдителните и канализационните услуги, е издало фактури за доставената вода на „... „ ООД по цена от 0.350лв/м, без ДДС, която е по-висока от цената, одобрена от КЕВР, за услугата. С писмо от 31.07.2020 г. „...“ ЕАД - Бургас дало писмени обяснения по съставения констативен протокол. На 01.10.2020 г. св. И.С. съставил на жалбоподателя, по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, АУАН за това, че на 31.01.2020 г. „...“ ЕАД - Бургас е издало на потребителя „... „ ООД фактура № 0039686590/31.01.2020 г. за доставена вода за периода 31.12.2019 г. – 31.01.2020 г., при цена 0.350 лв./куб.м., без ДДС. Свидетелят И.С. преценил, че като изпълнителен директор на „...“ ЕАД – Бургас, жалбоподателят Г.Т. е допуснал предоставяне на услугата по цена по-висока от утвърдената от регулаторния орган, с което е нарушил чл. 14, ал. 4, вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗРВКУ. Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като също счел фактическите констатации за безспорно установени и на 01.03.2021 г. издал обжалваното постановление, с което за нарушение по чл. 14, ал. 4 от ЗРВКУ и на основание чл. 36, ал. 2 от ЗРВКУ наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, по смисъла на чл. 38, ал. 2 от ЗРВКУ, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗРВКУ, вр. чл. 24, ал. 2 от ЗРВКУ. Независимо от гореизложеното, съдът счита, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на атакуваното НП. Настоящото производство е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба, сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са давностни. Давността е институт на материалното право и за срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН съдът трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административнонаказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34, ал. 1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две и повече години за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява. В конкретния случай, проверката е била осъществена само по документи, като компетентните лица са изискали предоставяне на договори по реда на Наредба № 7 и протоколи от пробонабиране. С писмо от 16.06.2020г, контролните органи са били известени, че доставената на „... „ ООД вода е била на горепосочената цена. Предвид на това се налага извода, че считано от дата 16.06.2020 г. нарушението и нарушителят са били известни за администрацията на КЕВР, защото именно от тази дата е било обективно възможно актосъставителят да изгради своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя и деянието. Контролните органи са имали обективната възможност да констатират нарушението, тъй като всички данни, даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение или не, са били на разположение на наказващия орган. При това положение служителите са разполагали с тримесечен срок, считано от 16.06.2020 г., да съставят акт за установяване на административното нарушение. В случая актът е съставен след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечния срок, а именно на 01.10.2020 г., което е абсолютна пречка за допустимо развитие на АНП. Административнонаказващият орган не е съобразил това обстоятелство и като е издал обжалваното наказателно постановление, въз основа на така съставения акт, е допуснал съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството. Отделно от това, фактическата обстановка описана в АУАН и НП е доста хаотична. Налице е несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на административно наказателното обвинение, което не позволява формиране на еднозначни правни изводи досежно волята на наказващият орган по фактите и по приложението на закона. На места се сочи, че нарушението е извършено от Т., а на други места от ЮЛ „...“ЕАД Бургас. От описанието на нарушението, не става ясно кой е субекта на административно наказателната отговорност. Тези нарушения са съществени, не могат да бъдат санирани в настоящото производство и са основание за отмяна на НП, без да се раглежда спора по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е отменено, поради което и с оглед изхода на делото, разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който договореното възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя е 300 лв. С оглед на което следва в полза на жалбоподателя да се присъдят разноски в претендирания минимален размер от 300 лева, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН. Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд