Решение № 99 от 11.9.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 459/2026 г.

наказателно дело № 20264300200459 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази: Производството е по чл. 44 от ЗЕЕЗА. Делото е образувано по реда на чл. 38а, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА, по повод получена в Окръжна прокуратура – Ловеч от гръцките власти ЕЗА, издадена по Дело № 54/25 Е, по което е наложено наказание с неотменимо решение № 1186/26.06.2024 г. на Едноличния апелативен съд по тежки престъпления – гр. Тесалоники, с искане за предаване на българския гражданин М. В. И., на който е определено общо наказание 12 години лишаване от свобода за извършено престъпление, квалифицирано по чл. 30, ал.1, т. „г“, б. „а“ от Закон № 4251/2014 г. на Република Гърция, във връзка с чл. 26а, чл. 27, ал.1, чл. 50, чл. 51, чл. 52, чл. 57, чл. 79, чл. 94 и чл. 96 от НК на Република Гърция. Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч прокурор Р. П. в съдебно заседание изразява становище, че не следва да бъде допуснато изпълнение на Европейска заповед за арест и следва да се отмени мярката за неотклонение „Задържане под стража”. Служебно назначеният защитник на М. В. И. - адв. И. М. от АК-Ловеч, в съдебно заседание счита, че издадената Европейска заповед за арест не отговаря на изискванията на закона и не следва да бъде допуснато и изпълнение на ЕЗА. Исканото лице М. В. И. в съдебно заседание поддържа казаното от адвоката. Ловешкият окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, представените такива в съдебно заседание и предвид становището на страните, счита за установено следното: Производството по делото е образувано на основание издадена Европейска заповед за арест, издадена по Дело № 54/25 Е, по което е наложено наказание с неотменимо решение № 1186/26.06.2024 г. на Едноличния апелативен съд по тежки престъпления – гр. Тесалоники, с искане за предаване на българския гражданин М. В. И., на който е определено общо наказание 12 години лишаване от свобода за извършено престъпление, квалифицирано по чл. 30, ал.1, т. „г“, б. „а“ от Закон № 4251/2014 г. на Република Гърция, във връзка с чл. 26а, чл. 27, ал.1, чл. 50, чл. 51, чл. 52, чл. 57, чл. 79, чл. 94 и чл. 96 от НК на Република Гърция. В това производство съдът следва да прецени налице ли са условията по чл. 36 и 41 от ЗЕЕЗА и има ли основания за отказ по смисъла по чл. 39 и 40, както и основание за отлагане на изпълнението или условно изпълнение по смисъла на чл. 52 от същия закона. От приложените към делото писмени доказателства е видно, че Европейската заповед за арест съдържа реквизитите посочени в разпоредбата на чл. 37 от ЗЕЕЗА – заповедта е издадена в писмена форма, налице са данни, относно самоличността и гражданството на исканото лице, наименования адрес, телефон факс на издаващия орган, заповед за задържане, характер и правна квалификация на престъплението, обстоятелства, при които е извършено престъплението, включително време, място и участие на исканото лице. Освен това съдържа вида и размера на наказанието, което се предвижда по закон на издаващата държава членка за извършеното престъпление. Европейската заповед за арест е придружена с превод на български. Издадена е за лице, за което се твърди, че е извършило деяния, които се наказват, съгласно правото на издаващата държава с лишаване от свобода или с мярка изискваща задържане за максимален срок не по-малко от една година. От посоченото в цитираната Европейска заповед за арест /ЕЗА/, издадена по Дело № 54/25 Е от Едноличния апелативен съд по тежки престъпления – гр. Тесалоники, Република Гърция, е видно, че същата е с искане за предаване на българския гражданин М. В. И. за извършено престъпление по чл. 30, ал.1, т. „г“, б. „а“ от Закон № 4251/2014 г. на Република Гърция, във връзка с чл. 26а, чл. 27, ал.1, чл. 50, чл. 51, чл. 52, чл. 57, чл. 79, чл. 94 и чл. 96 от НК на Република Гърция, изразяващо се в улесняване на незаконно влизане и пребиваване на граждани на трети страни на територията на Република Гърция. В конкретния случай не се изисква двойна наказуемост по смисъла на чл. 36, ал. 3 от ЗЕЕЗА. Съобразявайки разпоредбите на чл. 39 и 40 от ЗЕЕЗА съдът приема, че не са налице основания, които да обосноват извод на съда за отказ от изпълнение на ЕЗА. Престъплението, за което е издадена заповедта не е амнистирано в Република България и не попада под нейната юрисдикция; съдът не е уведомен исканото лице да е осъдено за същото престъпление, за което е издадена заповедта с влязла в сила присъда в българския съд или на съда на трета държава членка и не изтърпява наказания и исканото лице не е малолетно, съгласно българското законодателство. С писмо вх. № 7046/04.09.2026 г. от Апелативна прокуратура гр. Тесалоники, Република Гърция, уведомяват, че по отношение на М. В. И. призоваването е извършено законосъобразно и в срок, чрез Секретаря на Районна прокуратура - Тесалоники, тъй като подсъдимия постоянно е пребивавал в чужбина. И. не се е явил лично пред съда, нито е бил представляван от адвокат, поради което е бил осъден задочно. Посочената присъда № 1186/28.06.2024 г. на Едночленния апелативен съд за тежки престъпления - Тесалоники е била връчена по същия ред на Секретаря на РП - Тесалоники. Уведомяват, че след предаването на исканото лице на гръцките власти, горепосочената осъдителна присъда ще му бъде връчена повторно. От датата на новото връчване ще започне да тече срок, в рамките на който лицето ще има право да подаде възражение срещу присъдата, разглеждането на което ще доведе до ново разглеждане на делото по същество, както е посочено в ЕЗА. Съгласно чл. 40, ал. 2 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест Окръжният съд може да откаже изпълнение и на Европейска заповед за арест, издадена за изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, постановени при съдебен процес, на който лицето не се е явило лично, освен ако Европейската заповед за арест изрично не съдържа информация за спазване на едно от следните условия: 1. лицето е било призовано лично и по този начин е било своевременно уведомено за определената дата и място на съдебния процес или е било официално информирано за това по друг начин, безспорно доказващ уведомяването за насрочения съдебен процес, както и за възможността за постановяване на решение, ако не се яви; 2. след като е било своевременно уведомено за насрочения съдебен процес, лицето е упълномощило защитник или такъв му е бил назначен от съда за защита по време на делото и такава защита действително е оказана; 3. след като решението е било връчено лично и лицето е било изрично уведомено за правото на обжалване или ново разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за отмяна на първоначалния акт, то изрично е заявило, че не оспорва решението или не е поискало ново разглеждане или обжалване в предвидения срок; 4. решението не е било връчено лично, но това ще бъде извършено незабавно след предаването на лицето, като то ще бъде изрично уведомено за правото на обжалване или ново разглеждане с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за отмяна на първоначалния акт, както и за срока, в който може да поиска обжалване или ново разглеждане. В конкретния случай, в представената Европейската заповед за арест се съдържа информация /поле Д, т. 3.4/, че лицето не се е явило лично, решението не е било връчено лично, но това ще бъде извършено незабавно след предаването на лицето, като то ще бъде изрично уведомено за правото на обжалване или ново разглеждане с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за отмяна на първоначалния акт, както и за срока, в който може да поиска обжалване или ново разглеждане /т.4/. В разпоредбата на чл. 40 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест са предвидени факултативни основания за отказ. Изпълняващата държава може да откаже изпълнение на ЕЗА за предаване на лице за изтърпяване на наложено наказание лишаван от свобода, освен ако заповедта не съдържа информация за спазване на едно от четирите условия по чл. 40, ал. 2, т. 1-4 от ЗЕЕЗА. Не е налице основание за отказ за изпълнение на издадената ЕЗА, поради което е неоснователно направеното възражение от адв. М.. Неоснователно е възражението на представителя на ОП-Ловеч и на адв. М., че следва да бъде постановен отказ за допускане изпълнение на ЕЗА, тъй като в Република Словения е постановено влязло в сила решение, с което е отказано изпълнение на ЕЗА. Прокуратурата се позовава на чл. 66, ал. 1 от ЗЕЕЗА във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. Окръжен съд – Ловеч приема, че не е основание за отказ за допускане на изпълнение на ЕЗА постановеното в Република Словения решение. По делото е получено писмо вх. № 6858/28.08.2026 г. от Окръжен съд – град Нова Горица, Република Словения, с което информират, че определение Номер I Ks 11637/2026 г. е окончателно към 24.05.2026 г. по Дело № 54/25 Е. В чл. 39 от ЗЕЕЗА са посочени основанията за отказ да се изпълни ЕЗА и в тях не фигурира постановено решение от друга държава членка, в което е отказано изпълнение на ЕЗА. Неоснователно е становището на представителя на прокуратурата, че тъй като исканото лице не е било представлявано от адвокат в производството в издаващата държава, не е било информирано за воденото срещу него производство и не е извършен превод на материалите по делото са допуснати съществени нарушения на правата му, съгласно Директива 2012/13 от 22.05.2012 г., относно правото на информация, поради което следва да бъде поставен отказ да се изпълни ЕЗА. В ЕЗА е отразено, че лицето не се е явило лично на делото, не е било лично призовано, не е било информирано за насрочения съдебен процес, както и не е представлявано от адвокат. Както бе посочено и по-горе в ЕЗА е отразено, че решението ще бъде връчено лично на лицето незабавно след предаването му, при връчване на решението лицето ще бъде изрично уведомено за правото му на повторно разглеждане или обжалване, в което има право да участва и което позволява делото да се преразгледа по същество, включително и с оглед на нови доказателства, и което може да доведе до отмяна на решението. Посочено е, че лицето ще бъде уведомено за срока, в който трябва да поиска повторно разглеждане или обжалване и който е 10 дни /3.4/. В тази връзка е й полученото писмо от Република Гърция, Апелативна Прокуратура – Тесалоники. Не е налице спор, че лицето не се е явило, не е било информирано и не е представлявано от адвокат, но издаващата държава е дала гаранции, че присъдата ще бъде връчена на лицето и делото ще бъде разгледано отново. Съдът не споделя аргументите на адвокат М., че дадените гаранции по чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА са непълни. Текстът на чл. 41, ал. 1, касае ЕЗА издадена за престъпление, за което се предвижда наказание доживотен затвор или мярка изискваща доживотно задържане. Съгласно чл. 41, ал. 3 тези гаранции се изискват, когато ЕЗА е издадена с цел провеждане на наказателно преследване, а в настоящия случай ЕЗА е издадена за изпълнение на наказание „лишаване от свобода“. По делото не се събраха доказателства, установяващи, че спрямо И. в Република България има висящо наказателно производство за престъпление, различно от това, за което е издадена Европейската заповед за арест или лицето трябва да изтърпи наказание за престъпление, различно от това за което е издадена Европейската заповед за арест. Съдът приема, че са налице основанията посочени в ЗЕЕЗА и следва да бъде допуснато изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена по Дело № 54/25 Е от Едноличния апелативен съд по тежки престъпления – гр. Тесалоники, Република Гърция с искане за предаване на българския гражданин М. В. И., ЕГН ••••••••••, за извършено престъпление по чл. 30, ал.1, т. „г“, б. „а“ от Закон № 4251/2014 г. на Р. Гърция, във връзка с чл. 26а, чл. 27, ал.1, чл. 50, чл. 51, чл. 52, чл. 57, чл. 79, чл. 94 и чл. 96 от НК на Република Гърция. С оглед гореизложеното настоящият състав счита, че спрямо М. В. И., ЕГН ••••••••••, следва да бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” до фактическото му предаване на издаващата държава. Водим от гореизложеното и на основание чл. 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА , съдът