Решение № 16947 от 31.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 19762/2025 г.

Производството е по реда на чл. 124 ГПК. “ЗАД Алианц България“ АД е предявило срещу Гаранционен фонд искове по чл. 499, ал. 5 (сега ал. 6 - изм. ДВ, бр. 63 от 2025 г.) КЗ, вр. чл. 519, ал. 1, т.1 (сега т.2 - изм. ДВ бр. 63 от 2025 г.) КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 20145,99 лева – регресно вземане за платено застрахователно обезщетение в полза на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ за щети, причинени при ПТП на 09.03.2024г. в Република Германия по вина на водач на МПС с рег. № ВН •• който към датата на процесното събитие е нямал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (04.04.2025г.) до окончателното плащане, както и за сумата от 608,74 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 11.01.2025г. – 03.04.2025г. В исковата молба и уточнителна молба от 20.10.2025 г. (л. 77) ищецът твърди, че на 09.03.2024 г. на територията на Република Германия, около гр. Леверкузен, на автомагистрала № 1, на 404 -ти километър в посока Дортмунд възникнало пътнотранспортно произшествие. Същото настъпило по вина на водач на МПС с регистрация в Република България, а именно с рег. № ВН •• който приближавайки задръстване на автомагистрала, ударил намиращото се в неговата пътна лента МПС с немски регистрационен номер “•• 64”, в резултат на което настъпили щети върху последния автомобил. Във връзка с нанесените щети върху автомобила с немски регистрационен номер била образувана щета при немското национално бюро за изплащане на обезщетение и външни разходи. Сумата по щетата впоследствие била претендирана спрямо Сдружение “Националното бюро на български автомобилни застрахователи” (НББАЗ). Общата сума, платена от НББАЗ, по щетата след отправена претенция от немското национално бюро по реда на Съвета на бюрата била в размер на 8709,28 евро. След плащането НББАЗ отправило претенция към Гаранционния фонд за възстановяване на платеното обезщетение в общ размер от 20145,99 лева, включващо платеното обезщетение за имуществени вреди (14812,07 лева), такси по обработка на документи по щетата (5332,32 лева) и банкови такси от 1,60 лева. Гаранционният фонд отказал плащане с аргумент, че по отношение на виновния водач на МПС с рег. № ВН •• е налице валидно сключен при ищеца договор по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите съгласно застрахователна полица BG/01/12300265093 с период на застрахователното покритие от 28.08.2023 г до 28.08.2024 г. Въпреки че в Информационния център към Гаранционния фонд било вписано прекратяване на посочената застраховка на 29.11.2023 г., ответникът - Гаранционен фонд, оспорвал валидното прекратяване на договора, защото не били налице законови предпоставки за прекратяване на застрахователния договор на изложеното от застрахователя основание. Според ответника не били налице факти, установяващи действително прехвърляне на собствеността на автомобила, обосноваващи прилагане на нормата на чл. 491, ал. 6 КЗ, като нямало и обективни критерии, обосноваващи на това основание увеличение на риска, което да е обусловило и задължение за плащане на допълнителна застрахователна премия в размер на 10109,26 лева. При така възникналия спор между ищеца и ответника Гаранционен фонд ищецът изплатил на НББАЗ сумата от 20145,99 лева на 10.01.2025 г., като ищецът поддържа, че плащането в полза на НББАЗ е следвало да се извърши от Гаранционния фонд. В тази връзка поддържа, че към датата на процесното събитие при него не е била налице валидна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите поради настъпилото прекратяване на застрахователния договор на 29.11.2023 г., което обстоятелство ищецът своевременно обявил в Информационния център на Гаранционния фонд. Позовава се на удостоверителното значение на вписването относно крайната дата на договора съгласно чл. 574, ал. 12 КЗ. Възраженията на ответника по повод валидното прекратяване на договора били ирелевантни, защото ответникът нямал право на намеса в отношенията между страните по застрахователния договор. Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Оспорва сключеният между водача на МПС с рег. № ВН •• и ищеца застрахователен договор по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите да е бил прекратен към датата на твърдяното ПТП. Вписването в Информационния център към Гаранционен фонд на обстоятелството относно прекратяване на застрахователното правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не било неопровержимо доказателство относно така вписаното обстоятелство. Възразява, че не е било налице соченото основание за прекратяване на застрахователния договор - завишен риск с оглед промяна на собствеността на автомобила, като поддържа, че през периода 28.08.2023 г. - 29.11.2023 г. собствеността върху автомобила не е била променяна, а единствен собственик на автомобила през сочения период бил С. С. Ж.. В застрахователната полица бил посочен друг собственик на автомобила. В случая се касаело за неточно обявяване на обстоятелства при сключване на договора, като последното не можело да бъде основание за прекратяване на застрахователния договор предвид изричната забрана съгласно чл. 485 КЗ. Навежда довод, че договорът валидно не би могъл да бъде прекратен и на основание чл. 368, ал. 4 КЗ, защото плащането на цялата застрахователна премия или на първата вноска по нея било удостоверено в самия застрахователен договор (чл. 336, ал. 1, изр. посл. и чл.487, ал. 2 КЗ). Освен това от подадените към Информационния център на Гаранционния фонд данни се установявало, че премията по процесната застрахователна полица е платима еднократно и че е издаден знак на Гаранционен фонд, а също така се установявало, че е издаден и сертификат “Зелена карта” за целия срок на застрахователното покритие. С позоваване на мотивите на Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС обосновава тезата, че вписването на прекратяване на полицата в Информационния център на Гаранционния фонд не е елемент от фактическия състав на прекратяване на застрахователния договор. Софийският районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното: В тежест на ищеца е да докаже възникване на ПТП на 09.03.2024г. в Република Германия поради противоправно поведение на водач на МПС с рег. № ВН •• вследствие на което са настъпили щети в твърдения размер върху МПС с немски регистрационен номер “•• 64”, че сключеният от ищеца договор по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите спрямо водача на МПС с рег. № ВН •• е бил надлежно прекратен към датата на настъпване на твърдяното събитие, както и това, че по отправена претенция от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ) във връзка с щета, образувана по повод процесното събитие, ищецът е заплатил сумата от 20145,99 лева. Съгласно нормата на чл. 499, ал. 5 (сега ал. 6 - изм. ДВ, бр. 63 от 2025 г.) КЗ, когато застрахователното събитие е настъпило извън територията на Република България, ако в хода на уреждане на претенцията възникне спор между Гаранционния фонд и застрахователя, сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увреденото лице и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е извършило плащане по реда на вътрешните правила на Съвета на бюрата, застрахователят възстановява на бюрото платените от него суми. Ако впоследствие бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя сумата, платена от бюрото, заедно със законната лихва от датата на плащането. По делото не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че по повод твърдяното събитие, настъпило извън територията на Република България, към НББАЗ е била отправена претенция по реда на вътрешните правила на Съвета на бюрата от друго национално бюро за изплащане на вреди, причинени от водача на процесния автомобил, и НББАЗ е удовлетворило претенцията в изпълнение на задължението си по чл. 506а, ал. 1 КЗ. Няма спор, а и от доказателствата (платежно нареждане от 10.01.2025 г. - л. 21) следва, че застрахователят - ищец е възстановил на бюрото платената от него сума в размер на 20195,99 лева след възникнал спор с Гаранционен фонд за това кой трябва да обезщети увреденото лице. Пред съда е пренесен за решаване възникналият между застрахователя - ищец и Гаранционния фонд спор за това кой трябва да обезщети увреденото лице вследствие на твърдяно настъпило извън територията на Република България пътнотранспортно произшествие, за което се твърди, че е било виновно причинено от водач на МПС с рег. № ВН ••. На първо място следва да бъде решен спорът за това дали към датата на твърдяното събитие - 09.03.3024 г., е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен при ищеца по отношение на сочения за виновен за произшествието водач на МПС с рег. № ВН ••. Тезата на ищеца е, че сключеният с него договор за застраховка по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите спрямо водача на посоченото МПС е бил прекратен на 29.11.2023 г., т.е. преди настъпване на твърдяното събитие, поради което няма основание за ангажиране на отговорността му по отношение на твърдените щети от произшествието. Ответникът противопоставя възражение, че така твърдяното прекратяване на застрахователния договор не е настъпило поради липса на законово предвидените предпоставки за прекратяване на застрахователния договор към сочената дата. Като доказателство по делото е приета застрахователна полица № BG/01/123002650993 (л. 56) по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена между ищеца “ЗАД Алианц България” АД и застраховащ “Деникос” ЕООД, който едновременно е посочен и като застрахован и собственик, спрямо водача на МПС марка “М*” с рег. № BH ••. В полицата е отбелязано, че общата сума по застрахователната премия с включени задължителни вноски и данъци е в размер на 360,05 лева. Отбелязано е, че застрахователният период е от 13:00 ч. на 28.08.2023 г. до 24:00 ч. на 28.08.2024 г. Няма спор по делото, а и от доказателствата следва, че застрахователната премия, платима еднократно, е била изплатена при сключване на договора, поради което застрахователното покритие е започнало действието си - чл. 351, ал. 3 КЗ. Приет като доказателство по делото е и добавък BG/01/123002650993/1 (л. 58) от 10.11.2023 г. (л.58), влизащ в сила от 10.11.2023 г., към застрахователна полица № BG/01/123002650993 във връзка със смяна на собственост на МПС, водач и/или лизингополучател. Добавъкът е подписан между ищеца и С. С. Ж. в качеството на застраховащ и посочен като собственик. Отбелязано е, че всички права и задължения, произтичащи от застрахователния договор, се прехвърлят на С. С. Ж.. Посочено е още, че е дължима допълнителна застрахователна премия в размер на 10109,26 лева, данък - 202,19 лева или общо сумата от 10311,45 лева. Застраховащият се е задължил да плати застрахователната премия в срок до 5 дни от датата на промяната. Отбелязано е, че в случай на неизплащане или непълно плащане на начислената допълнителна премия в срок, застрахователната полица се прекратява. Приет като доказателство по делото е застрахователен сертификат (полица) № BG/01/123002650993 по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите (л. 59), сключен между ищеца “ЗАД Алианц България” АД и застраховащ С. С. Ж., посочен едновременно и като застрахован и собственик, спрямо водача на горепосочения автомобил. В полицата е отбелязано, че общата сума по застрахователната премия, ведно със задължителни вноски и данъци възлиза на сумата от 10671,49 лева. От приетата като доказателство по делото справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд (л. 18) се установява, че по отношение на сключената при ищеца спрямо водача на процесния автомобил застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица BG/01/123002650993 за периода 28.08.2023 г. - 28.08.2024 г., е вписано прекратяване на договора на 29.11.2023 г. Задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите е с подчертано социално предназначение и има за цел да предостави гарантирана защита на пострадалите и увредените лица при настъпване на вреди във връзка с използването и притежанието на МПС. В тази връзка законодателят е въвел забрана за прекратяване на посочения вид застрахователен договор от страна на застрахователя на определени основания (чл. 417, вр. чл. 413 - 415 КЗ, чл. 491, ал. 1 КЗ), като основанията за прекратяване на сочения вид застрахователен договор са изчерпателно регламентирани в КЗ. Неоснователен е доводът на ищеца, че ответникът няма право да оспорва прекратяването на застрахователния договор по риска “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, доколкото не е страна по същия. Уредбата относно прекратяването на застрахователния договор по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите е императивна, като нормите, които уреждат правото и забраните за прекратяване на конкретния вид застрахователен договор предвид социалното му предназначение, са установени в обществен интерес, поради което законодателят е отдал приоритет на запазване на правоотношението по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и произтичащата от него гарантирана защита на пострадалите и увредени лица спрямо интереса на застрахователя да се освободи от правните последици на сключен от него договор по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите (разяснения в такава насока са дадени в мотивите на т.2в от Тълкувателно решение 1/2018 по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС). В случая ищецът се позовава на упражнено право да прекрати договора по задължителната застраховка на основание чл. 491, ал. 6 КЗ, която установява право на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите в случаи на промяна на застрахователната премия поради повишаване на риска при смяната на собствеността писмено да уведоми приобретателя за размера на премията и за срока, в който да бъде платена, като при неплащане на премията в указания от застрахователя срок договорът се прекратява, считано от изтичане на срока за плащане на увеличената премия. Съдът дължи да изследва елементите на фактическия състав, с които застрахователят - ищец е обосновал правото на прекратяване на договора по чл. 491, ал. 6 КЗ. Промяната на собствеността върху автомобила представлява промяна на съществено обстоятелство, свързано с оценка на застрахователния риск. Посоченото обстоятелство - промяна на собствеността върху автомобила, следва да е настъпило след сключване на договора и в същото време да е довело до увеличаване на застрахователния риск, което от своя страна обусловя и необходимостта от заплащане на допълнителна застрахователна премия (арг. чл. 367, ал. 3 КЗ). От приетото като доказателство писмо на МВР, областна дирекция МВР - Видин, сектор “Пътна полиция” с рег. № 953000-6916 от 25.06.2025 г. (л. 69) се установява, че процесният автомобил е бил регистриран по надлежния ред съгласно Наредба I - 45 от 24.03.2000 г. и че за периода 28.08.2023 г. до 29.11.2023 г. собственик на процесния автомобил е С. С. Ж.. При това съдът приема, че към датата на сключване на договора, обективиран в застрахователната полица BG/01/123002650993, - 28.08.2023 г. собственик на автомобила е бил С. С. Ж.. От това следва, че в полицата невярно са отразени обстоятелствата относно собствеността върху автомобила, тъй като за собственик на автомобила е посочено друго лице - “Деникос” ЕООД. Сключването на договора от лице, различно от собственика на автомобила, не се отразява върху валидността на договора по задължителната застраховка, защото договор по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите освен от собственика, може да се сключи и от всяко друго лице - чл. 483, ал. 1, т.1, изр.2 КЗ. Предвид горното, след като по делото не се установи да е налице смяна на собствеността върху автомобила, настъпила след сключване на договора, то за застрахователя не е валидно възникнало правото да определи допълнителна застрахователна премия и съответно при неплащането й ищецът не е разполагал с правото да прекрати застрахователния договор на основание чл. 491, ал. 6 КЗ. Отделно от това следва да се отбележи, че дори при сключване на договора неточно да е бил обявен собственикът на автомобила, установяването на това обстоятелство след сключване на договора не представлява валидно правно основание за прекратяване на договора по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Съгласно чл. 485, ал. 1 КЗ в случай на неточно обявено или премълчано обстоятелство, за което застрахователят е поставил писмено въпрос, застрахователят не може да прекрати договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на основания почл. 363, ал. 1 и 3, чл. 364, ал. 2 или чл. 365 КЗ. Нормата е от императивен порядък и е установена изцяло в обществен интерес – защита на третите увредени лица, разполагащи при настъпване на застрахователното събитие с пряк иск за обезвреда срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента. Според разглежданата законова регламентация единствено възможните последици в отношенията застрахован –застраховател в хипотезата на проявена недобросъвестност за обявяване на обстоятелства, за които застрахователят е поставил писмено въпрос, са имуществени и изрично предвидени в чл. 485, ал. 3 КЗ - така е прието в мотивите на т.3 от Тълкувателно решение № 1/2018 по тълк.д. № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС. Ирелевантно относно настъпване на правния ефект на прекратяване на застрахователното правоотношение е вписаното, считано от 29.11.2023 г., прекратяване на договора в регистъра на Информационния център към Гаранционния фонд. Съгласно чл. 574, ал. 12 КЗ данните от Информационния център – до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и началната и крайната дата на покритието. Подаването на данни към Информационния център на Гаранционния фонд от страна на ищеца за прекратяване на договора не е елемент от фактическия състав на прекратяването. Данните в регистъра имат само удостоверително значение и същите обвързват съда само ако вписаните данни не бъдат опровергани. Дори вписаното обстоятелство да има доказателствено значение, то съдържа информация за вече настъпил, а не предстоящ факт. С разпоредбата на чл. 573, т.1 КЗ в тежест на застрахователя изрично е вменено административно задължение за предоставяне информация в Информационния център към Гаранционния фонд, за вписване в регистъра, относно сключване и прекратяване на договори по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. От обявяването на обстоятелства относно сключването и прекратяването на договора обаче не произтичат материалноправни последици за самото договорно правоотношение (така е прието в мотивите на т.3 от Тълкувателно решение № 1/2014 г. по Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на ОСТК на ВКС). Предвид горното съдът приема, че в случая не е било налице валидно упражнено от застрахователя право на прекратяване на договора по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица BG/01/123002650993, тъй като не са били налице предпоставките за определяне на допълнителна застрахователна премия - основание за това може да е единствено смяна на собствеността след сключване на договора, но не и неправилно посочване на собственика при сключване на договора. Предвид изложеното съдът приема, че съобразно периода на застрахователното покритие процесният договор по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите валидно е обвързвал ищеца към датата на твърдяното събитие. При това ищецът не може да се освободи от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение за щети, причинени от водача на автомобила в срока на застрахователното покритие. Във връзка с изложеното не е налице основание за ангажиране на отговорността на Гаранционния фонд съгласно чл. 519, ал. 1, т.1 (сега т.2 - изм. ДВ бр. 63 от 2025 г.) КЗ поради наличие на валидно правоотношение по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите спрямо сочения за виновен за произшествието водач на МПС. При това искът за главното вземане е неоснователен и следва да се отхвърли. Неоснователен е и обусловеният от него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, който също следва да се отхвърли. По разноските: Предвид изхода на делото право на разноски има само ответникът, на който следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 200 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК. Така мотивиран, съдът