Решение № 23124 от 4.7.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 4869/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на С. Й. Й., чрез адв. С. А., срещу Решение рег. № ДОИ25000068ПР_002ПР от 27.03.2025г. на кмета на район „Приморски“ - Община Варна, с което на основание чл. 28, ал. 2 ЗДОИ е отказан достъп до обществена информация по заявление с рег. № ДОИ25000068ПР/17.03.2025г. С жалбата се поддържа, че оспореният отказ на кмета на район "Приморски" - Община Варна е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Сочи се, че исканата информация е обществена, а жалбоподателят не е страна в административно производство за предоставяне на административна услуга и за него не съществува друг ред, по който да достигне до същата, поради което разпоредбата на чл. 8, т. 1 ЗДОИ е неприложима в случая. Поддържа се, че актът е немотивиран, тъй като не е ясно определено използваното понятие "лична информация", а ако задълженият субект е имал предвид, че засяга интереси на трети лица, то е следвало да проведе процедурата по чл. 31 ЗДОИ, както и да изложи мотиви относно проверката и липсата на надделяващ обществен интерес по смисъла на чл. 31, ал. 5 ЗДОИ. По изложените съображения се прави искане за отмяна на оспореното решение за отказ за предоставяне на обществена информация, като се признае правото на жалбоподателя на достъп до исканата информация и преписката се върне на ответника с указания за предоставянето й в поисканата форма. В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. А., който поддържа жалбата, като прави искане за отмяна на обжалвания акт по изложените в нея съображения. Ответникът представя административната преписка, като в приложения писмен отговор взема становище за неоснователност на подадената жалба. Излага доводи, че исканата информация не е обществена по см. на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, исканите копия от документи не съдържат сведения, свързани с обществения живот в страната и не могат да дадат възможност на жалбоподателя да си състави собствено мнение относно дейността на задължения по закон субект. Поддържа, че исканата информация е част от конкретно административно производство, поради което за предоставянето на документи, в които същата се съдържа, редът на ЗДОИ е неприложим. Счита, че не е налице правен интерес за заявителя. Прави искане за отхвърляне на жалбата. Софийската градска прокуратура, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата. Административен съд София-град, след като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени събраните по делото доказателства и на основание чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 АПК провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира следното от фактическа и правна страна: Липсва спор, а това се и установява от представените с административната преписка писмени доказателства, че административното производство е образувано по заявление с рег. № ДОИ25000068ПР/17.03.2025г. на район "Приморски" - Община Варна от С. Й. Й. с искане за предоставяне на достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ относно преместваем обект, разположен на [улица], а именно: 1. Копия от следните разрешения за поставяне на преместваемия обект: а) първоначалното разрешение и (ако е различно от него) датираното преди заповед № 1784/30.08.2001г., с която е било наредено демонтирането му, б) издаденото въз основа на заявление АУ011500/31.01.2018г. и в) актуалното разрешение за поставяне на преместваемия обект, ако е различно от издаденото въз основа на заявление АУ011500/31.01.2018г.; 2. Предвид договор за покупко-продажба от 31.01.2018г., касаеща преместваемия обект, разположен на [улица], т.е., "разпоредителна сделка" по смисъла на чл. 13, ал. 1 от Наредба на ОбС - Варна за разполагане на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от Закона за устройство на територията (НРПО - Варна): а) информация дали новият собственик е кандидатствал за разрешение за поставяне върху общински терен "по общия ред" и б) ако съществува, да получи копие от "решението на съответната комисия"; 3. Информация за актуалната площ на преместваемия обект, срока за поставяне и за разположението му съгласно одобрена схема за поставяне, както и копия от документите, включени в услуга № 9144: схема (по т. 4), проектна документация (по т. 5), конструктивна част (по т.7); 4. Копие от констативен протокол на инспектори КТД от район "Приморски" № 10329/20.02.2018г.; 5. Колко широка е частта от тротоара на [улица], достъпна за пешеходци пред въпросния преместваем обект, разположен на тази улица. Заявителят е посочил, че целта на поисканата информация е да си състави собствено мнение за дейността на администрацията на район "Приморски", иска да внесе прозрачност и отчетност в дейността й, като повиши общественото доверие към нея, както и да се гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите й задължения. Посочил е, че смята, че е налице и надделяващ обществен интерес, предвид изключителната важност на темите, по които е поискал достъп до обществена информация, както и възможност за злоупотреба с власт. Със заявлението е приложено писмо от ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР - Варна с № 716800-465/05.09.2024г. Направено е искане за комуникация чрез електронна поща. Последвало е издаване на оспореното Решение рег. № ДОИ25000068ПР_002ПР от 27.03.2025г. на кмета на район „Приморски“ - Община Варна, с което по реда на чл. 28, ал. 2 ЗДОИ е отказан достъп до обществена информация по заявление с рег. № ДОИ25000068ПР/17.03.2025г. на основание чл. 8, т. 1 ЗДОИ. За да постанови отказ за предоставяне на исканата информация, административният орган е приел, че посочената в заявлението информация представлява лична информация и е част от административна преписка на трети лица, както и не е налице правен интерес за заявителя. Изложил е мотиви, че на основание чл. 8, т. 1 ЗДОИ разпоредбите на закона не се прилагат за информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица. С писмо с рег. № ДОИ25000068ПР_001ПР от 27.03.2025г. на кмета на район „Приморски“, Община Варна, изпратено по електронна поща, жалбоподателят е уведомен, че заявлението му е разгледано и на основание чл. 39 ЗДОИ решението е изпратено на посочения от него адрес. Решението е връчено на жалбоподателя на 31.03.2025г., видно от представеното известие за доставяне. В съдебното производство са представени и Решение № ДОИ22000003ПР_007ПР от 27.01.2022г. на кмета на район „Приморски“, Община Варна, с което се предоставя частично достъп до обществена информация по предходно заявление, и писмо с изх. № ВН-2228-04-444, подписано от зам.-началник на ДНСК. Други относими доказателства не са ангажирани по делото. При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи: Предмет на съдебен контрол е Решение рег. № ДОИ25000068ПР_002ПР от 27.03.2025г. на кмета на район „Приморски“ - Община Варна, с което на основание чл. 28, ал. 2 ЗДОИ е отказан достъп до обществена информация по заявление с рег. № ДОИ25000068ПР/17.03.2025г. от С. Й. Й. на основание чл. 8, т. 1 ЗДОИ. Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК във връзка с чл. 40, ал. 1 ЗДОИ и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима. Местната компетентност на настоящия съд да разгледа повдигнатия правен спор се обуславя от разпоредбата на чл. 133, ал. 1 АПК във връзка с чл. 40, ал. 1 ЗДОИ. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията за това са следните: Оспореното в настоящото производство решение за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация е издадено от компетентен орган – кмет на район "Приморски" - Община Варна. Кметът на общината е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1, пр. 3 ЗДОИ, тъй като съгласно цитираната разпоредба този закон се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или съхранява от държавните органи или органите на местно самоуправление в Република България. Доколкото несъмнено поисканата от заявителя информация е свързана с дейността на територията на района, то кметът на район "Приморски" - Община Варна е задължен субект по смисъла на ЗДОИ и е компетентен да я предостави или да откаже предоставянето й. Решението е издадено в предписаната от закона писмена форма, а съдържанието му е съответно на изискванията на чл. 38 ЗДОИ. В мотивите са посочени причините, поради които не се предоставя поисканата информация, в случая документи. В този смисъл са посочени правните и фактическите основания за постановения отказ, като са изложени и мотивите, станали основания за органа да откаже да предостави исканата информация. Поради това решението, макар и лаконично, е мотивирано. Съдържа се органът, който го е издал, заявлението, по което се постановява отказ, адресатът на акта и поисканата информация. Отказът е постановен в срока по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ, съгласно който заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на оспорения административен акт ответният орган не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяната му на процесуално основание. Освен това, съдът споделя становището, че за да бъде основание за отмяна, едно процесуално нарушение следва да е съществено, т.е., ако не беше допуснато, органът би могъл да достигне до други правни изводи. При липсата на констатирани нарушения на процесуалните правила съдът приема, че законосъобразността на отказа ще следва да се преценява на основание съответствие с материалния закон. В тази връзка съдът намира следното: Оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и на целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗДОИ всеки [държава] има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Кръгът на задължените по закон да предоставят информация субекти е очертан в чл. 3 ЗДОИ. Несъмнено в случая заявителят е субект на правото да получи исканата информация съгласно чл. 4 ЗДОИ, а ответникът, както вече се посочи, е задължен субект за предоставянето ѝ по см. на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ. Според легалното определение, дадено с чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Тази обществена информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно, обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. Обществената информация е: официална - която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия ( чл. 10 ЗДОИ ), и служебна - информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации ( чл. 11 ЗДОИ ). Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗДОИ достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване. В настоящия случай ответникът е сезиран със заявление в писмена форма, съдържащо изискуемите реквизити по чл. 25, ал. 1, т. 1 - 4. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 ЗДОИ заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране, като органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Предвидена е възможност за удължаване на срока по чл. 28, ал. 1 в изчерпателно посочени от закона хипотези – при необходимост от уточняване предмета на исканата обществена информация, когато поисканата в заявлението информация е в голямо количество и е необходимо допълнително време за нейната подготовка, както и в случаите, когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й. В случай че органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща заявлението, като уведомява за това заявителя, като посочва наименованието и адреса на съответния орган или юридическо лице. Уведомяване на заявителя в 14-дневен срок органът дължи и в случаите, в които не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение /чл. 32 и чл. 33 ЗДОИ/. Във всички останали случаи органът дължи произнасяне по подаденото до него заявление в сроковете, по реда и начина, посочени в закона – чл. 34 и чл. 38 ЗДОИ. Както се посочи по-горе, заявлението за достъп до обществена информация е отправено до задължен субект по чл. 3, ал. 1, пр. 3 ЗДОИ. На първо място, следва да се уточни, че обосноваването на правния интерес за достъп до търсената информация не е задължителен елемент на заявлението по чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. Без правно значение е качеството на лицето, в което то е поискало информацията, както е без правно значение за какво му е необходима поисканата информация. Правен интерес от търсенето на заявената информация не е необходимо да се доказва, като това произтича от характера на информацията, а именно обществена такава, достъп до която може да има всеки гражданин, който по някакъв начин се интересува от заявената информация и чрез която информация може да си състави мнение за дейността на задължения по закон субект. Ето защо възражението на ответника в този смисъл се явява неоснователно. Настоящият съдебен състав счита, че исканата информация има характера на обществена такава по см. на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, свързана е с обществения живот и ще даде възможност на заявителя да си състави собствено мнение за дейността на задължения субект. Действително в закона липсва легално определение на понятието обществен живот, но с оглед целта на закона следва да се възприеме, че това е всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора. За да е налице обществена информация, е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Т.е., информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава сочената от закона специална цел. В разглежданата хипотеза тези предпоставки са налице. Съдът приема, че исканата информация има характера на официална такава - по т. 1 от процесното заявление, както и че в останалите части същото касае служебна обществена информация, т.е., такава, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации, и за предоставянето на която не съществуват пречките по чл. 13, ал. 2 ЗДОИ. Исканите документи, издадени по повод развилото се между общината и третото лице административно производство, отговарят на изискванията на чл. 11 ЗДОИ, а именно имат характера на документи, съдържащи служебна обществена информация. В случая задълженият субект е орган на местното самоуправление, а предоставянето на исканата информация ще даде възможност на жалбоподателя да формира собствено мнение относно дейността на кмета и администрацията на район "Приморски" - Община Варна. По аргумент от разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗДОИ, регламентираща, че информацията по чл. 2, ал. 1 ЗДОИ е обществена независимо от вида на нейния материален носител, следва да се приеме, че законът поставя знак на равенство между информацията, съдържаща се в един документ, и самия документ като неин материален носител. Съгласно константната съдебна практика искането за предоставяне на копие от документ е равносилно на искане за достъп до съдържащата се в документа информация, като в този смисъл дали се иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно самата информация е ирелевантно за дължимостта й, ако са налице останалите предвидени в закона предпоставки за нейното предоставяне. Незаконосъобразен е в тази връзка изводът на задължения субект за наличието на изключение от приложното поле на закона по см. на чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗДОИ. Само на тези лица, на които законът е признал качеството на заинтересовани страни по см. на чл. 131 ЗУТ, компетентните органи имат задължението да предоставят съответната информация. Това е така, понеже те са участници в съответното административно производство и задължението за предоставяне на информация е проява на установения в чл. 12, ал. 2 АПК общ принцип на достъпност, публичност и прозрачност. В настоящата хипотеза несъмнено жалбоподателят няма качеството на заинтересована страна по смисъла на посочената разпоредба в проведено между третото лице и компетентния общински орган административно производство, свързано с издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект, поради което за него не е налице друг ред за достъп до исканата информация, за която вече се изясни по-горе, че е с характера на служебна обществена информация. В този смисъл и решение № 15568 от 13.12.2018 г. по адм. дело № 8180/2017г. на ВАС, V отд. Съобразно нормата на чл. 13, ал. 1 ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен, освен ако не попада в изключенията по чл. 13, ал. 2. Достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации) или когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. В случая исканата информация не попада в ограниченията по чл. 13, ал. 2 ЗДОИ, доколкото исканите документи не са мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации (т. 1), свързани с оперативната подготовка на актовете на органите и нямащи самостоятелно значение, нито съдържат мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях и е подготвена от администрациите на съответните органи (т. 2). Съгласно чл. 13, ал. 4 ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. По смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ "надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. Надделяващият обществен интерес се презумира, тъй като предметът на информацията е свързан със законното осъществяване на дейността на органа, свързана с устройството на територията, с разрешаването и контрола на строителството. Предоставянето на тази информация винаги допринася за повишаване на прозрачността и отчетността в дейността на общината пред обществото. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 32, ал. 1 ЗДОИ, в случай че органът не разполага с исканата информация и има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответното заявление, като уведомява за това заявителя. Предвид гореизложеното и като провери законосъобразността на оспорения акт по реда на чл. 168 АПК, съдът приема, че същият е незаконосъобразен, тъй като е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, доколкото предоставянето на отказаната с оспореното решение информация е дължимо в цялост. По тези съображения съдът приема, че Решение рег. № ДОИ25000068ПР_002ПР от 27.03.2025г. на кмета на район „Приморски“ - Община Варна, следва да бъде изцяло отменено, а с оглед естеството на констатирания порок, преписката следва да бъде върната на кмета на район "Приморски" - Община Варна за разглеждане и ново произнасяне по заявление с рег. № ДОИ25000068ПР/17.03.2025г. за предоставяне на достъп до обществена информация, при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение. Относно разноските в производството. Независимо от изхода на спора на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, доколкото не претендира такива по делото. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд София – град, 72 с-в,