Решение № 1482 от 21.7.2026 г. на Административен съд - Сливен по дело № 579/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Д. С. С., [ЕГН], адрес [населено място], [улица], чрез адв. Г. Г. от ••• като процесуален представител, срещу Заповед № 8121к-9425/15.07.2025 г. на За главен секретар на Министерството на вътрешните работи (МВР), с която на основание чл. 36, ал. 2, т. 4 и чл. 170, ал. 2 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от Наредба № 8121з-433/16.03.2017 г. за професионалното обучение на служителите от МВР е прекратено поради с. у. у. на оспорващата Д. С. С. – с. на Областна дирекция на МВР – •••, в к. за п. п. о. I.С.1.1.35 „К. за м. и. д. – П. о.“, в Ц. за с. и п. п. – К. при Академия на МВР, започнал от 10.02.2025 г. до 24.10.2025 г., считано от 07.07.2025 г. В жалбата се излагат доводи за нищожност на оспорената заповед, като издадена от некомпетентен орган. Твърди се, че същата е и незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила и противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Според оспорващата: незаконосъобразно е придадена същинска обратна сила на оспорената заповед; нейният издател няма правомощията на главен секретар на МВР; не е посочено, че актът може да бъде обжалван; у.-п. д. не е съгласувана със заинтертесованата структура по чл. 37 от ЗМВР; липсват сочените от органа основания за прекратяване на у. в к., поради с. у.; д. на и. на жалбоподателя не позволяват своевременна п.. Моли се да бъде прогласена нищожността на заповедта, алтернативно - за нейната отмяна като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят Д. С. С., редовно призована, се явява лично и с адв. Г. Г. от •••. Поддържа жалбата и моли съда да обяви същата за нищожна или да я отмени като незаконосъобразна. В съдебно заседание ответникът – За главен секретар на МВР – София, редовно призован, не се явява. Представлява се от гл. юриск. Д. Б., която моли да бъде отхвърлена жалбата. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите и становищата на страните, прие за установено следното от фактическа страна: Д. С. С. – с. на Областна дирекция на МВР – ••• е и. със Заповед № 8121К-791/06.02.2025 г. на За главния секретар на МВР на к. за п. п. о. I.С.1.1.35 „К. за м. и. д. – П. о.“, в Ц. за с. и п. п. – К. при Академия на МВР, започнал от 10.02.2025 г. до 24.10.2025 г. Със Заповед рег. № 4581з-1178/05.06.2025 г. на ректора на АМВР са определени комисии за провеждане на р. и п. и. за базовия етап на к.. На 22.05.2025 г. са утвърдени графици за провеждане на р. и. и п. и., съгласно които у. е следвало да се я. на датата за ••• г. на 12.06.2025 г. за и. по Модул III, Част 1, НПП („Н. п.”). По делото е представен Протокол № 5781р-2502/27.05.2025 г. за запознаване на с. от ••• г. с графици за провеждане на р. и. и п. и., сред които и С.. На р. и. по Модул III, част 1 „Н. п.“, видно от протокол за проведен р. и., с рег. № 5781р-2843/12.06.2025 г., Д. С. С. е п. с. о., и. р. представена по делото. На п. и. по Модул 3, част 1 „Н. п.“, с. С. също е п. с. о., и. р. представена по делото, видно от протокол за проведен п. и. с рег. № 5781р-2936/18.06.2025 г. На 18.06.2025 г. е утвърден график за провеждане на л. и., съгласно който у. е следвало да се яви на 23.06.2025 г. за и. по Модул III, Част 1, НПП („Н. п.”). Със заповед рег. № 4581з-1334/19.06.2025 г. ректора на АМВР е определена комисия за провеждане на л. и. по Модул 3, част 1 „Н. п.”. На него с. С. също е п. с. о., и. р. представена по делото, видно и от протокола за проведен л. и. с рег. № 5781р-3037/23.06.2025 г. С. С. е запозната на 10.02.2025 г. с Правила за организацията и дейността на ЦСПП и ЦБПС към Академията на МВР, за което е изготвен протокол с рег. № 5781р-601/10.02.2025 г. До ректора на Академията на МВР е изпратено отправено Предложение рег. № 5781р-3065/ 24.06.2025 г. от директора на Център за специализация и професионална подготовка (ЦСПП) – К. за издаване на заповед за о. на с. Д. С. С. от к. за п. п. о. I.С.1.1.35 „К. за м. и. д. – П. о.“, в Център за специализация и професионална подготовка – К. при Академия на МВР, преди з. срока на о., поради с. у., както и за отправяне на предложение (от ректора на Академията на МВР) до главния секретар на МВР чрез директора на Дирекция „ЧР“-МВР за прекратяване у. на с. Д. С. С. от ОДМВР-••• от к. за п. п. о.. Д. С. С. е уведомена на 24.06.2025 г. за започналото производство по издаване на заповед за о. на същата от к. за п. п. о.. До За главния секретар на МВР е отправено Предложение рег. № 4581р-10843/04.07.2025 г. от ректора на Академията на МВР за прекратяване у. на с. Д. С. С. в к. за п. п. о., преди з. срока на о., поради с. у.. Въз основа на предложението е издадена оспорената Заповед № 8121к-9425/15.07.2025 г. на За главен секретар на МВР, с която на основание чл. 36, ал. 2, т. 4 и чл. 170, ал. 2 и ал. 3 от ЗМВР е прекратено поради с. у. у. в к. на оспорващата Д. С. С. – с. на Областна дирекция на МВР – •••, за п. п. о. I.С.1.1.35 „К. за м. и. д. – П. о.“, в Център за специализация и професионална подготовка – К. при Академия на МВР, започнал от 10.02.2025 г. до 24.10.2025 г., считано от 07.07.2025 г. Заповедта е п. от г. к. М. Р. съгласно Заповед № 8121 з-166/20.02.2025 г. на министъра на вътрешните работи. При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения двумесечен срок, съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК, считано от датата на връчване, отразена на заповедта - 16.07.2025 г., до подаването на жалбата на 02.09.2025 г. в Административен съд - Сливен, от лице с правен интерес от оспорването – адресат на заповедта, срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт. Разгледана по същество е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от жалбоподателя, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8121з-433 от 16.03.2017 г. за професионалното обучение на служителите от Министерството на вътрешните работи, участието на служителите в к. за п. о. се прекратява или отменя със заповед на главния секретар на МВР поради с. у.. Съгласно нормата на чл. 36, ал. 1, ал. 3 от ЗМВР, главният секретар на МВР е висшата професионална длъжност в министерството и е държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, който се назначава с указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет. Според ал. 4 от същата разпоредба при осъществяване на своите правомощия главният секретар на МВР може да се подпомага от заместник, който се назначава от министъра на вътрешните работи и изпълнява функции, възложени му със заповед на главния секретар, след съгласуване с министъра на вътрешните работи. При изпълнение на своите функции заместник главният секретар издава заповеди. Заместник главният секретар на МВР също е държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Според ал. 7 от същата норма, в случаите по ал. 6 правомощията на главния секретар се прекратяват по реда на ал. 3 (указ на президента), като до назначаването на нов главен секретар неговите правомощия се изпълняват от заместник главния секретар. Разпоредбата на 170, ал. 2 от ЗМВР предвижда професионалното обучение при първоначално постъпване на държавна служба в МВР се провежда в Академията на МВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на МВР (ПУДМВР), при отсъствие на ръководител на структура на МВР, който е държавен служител със статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, той се замества от определено с негова заповед длъжностно лице. Длъжностното лице, определено за заместване, трябва да има статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и да заема ръководна или по-висока длъжност. Според ал. 2 от същата норма, при отсъствие на ръководител на звено в структура на МВР, който е държавен служител със статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, по-горестоящият ръководител определя със заповед длъжностно лице, което да замества отсъстващия служител. Длъжностното лице, определено за заместване, трябва да има статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР и да заема ръководна длъжност, а в изключителни случаи или при липса на такава длъжност в съответното звено - изпълнителска длъжност. Съгласно чл. 34, ал. 2 от ПУДМВР, при отсъствие на главния секретар той се замества от длъжностно лице, заемащо висша ръководна длъжност, определено с негова заповед. Ал. 4 от същия член гласи, че в случаите на невъзможност за издаване на заповедта по ал. 2 тя се издава от министъра на вътрешните работи. Предвид цитираните правни норми, заповедта е издадена от компетентен орган. При прекратяване правомощията на главния секретар, до назначаването на нов главен секретар, неговите правомощия са се изпълнявали от заместник главния секретар по реда на чл. 36, ал. 7 от ЗМВР. При настъпила временна неработоспособност на заместник главния секретар, в качеството му на изпълняващ длъжността „главен секретар на МВР“, същият е в обективна невъзможност да изпълнява възложените му по закон правомощия. Същата временната неработоспособност е и обстоятелство, което препятства възможността самото лице да издаде заповед, с която сам да упълномощи за свой заместник заемащо висша ръководна длъжност лице, в който смисъл е нормата на чл. 34, ал. 2 от ПУДМВР. Поради това, приложение намира разпоредбата на чл. 34, ал. 4 от ПУДМВР, според която заповедта следва да е издадена от министъра на вътрешните работи (Заповед № 8121 з-166/20.02.2025 г., представена по делото). Спазени са и изискванията за форма на оспорения акт. Същият е издаден в писмен вид и съдържа всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Основателно се явява възражението на жалбоподателя за наличие на съществено нарушение на материалния закон, изразяващо се в предвиждане на обратно действие на заповедта. Видно от текста на Заповед № 8121к-9425/15.07.2025 г. на За главен секретар на МВР, в нея е предвидено прекратяване на у. на Д. С. С. в к. за о., считано от 07.07.2025 г., а самата заповед е с дата 15.07.2025 г. Обжалваната заповед има конститутивно действие, тъй като се прекратява у. на с. в к. и не може да обхване период назад във времето. В ЗМВР липсва предвидена възможност за обратно действие на заповедите за прекратяване на у. в к. за о.. Поради това, оспорената заповед е материално незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК и следва да бъде отменена. В този смисъл по сходен казус е и Решение № 7498 от 06.07.2026 г., постановено по адм. дело № 1479/2026 г. по описа на Върховния административен съд. По тези съображения, настоящия състав намира оспорената заповед за издадена в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменена. При този изход на делото и своевременно заявената претенция от процесуалния представител на оспорващата за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат следва да се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Министерството на вътрешните работи следва да заплати на Д. С. С. сторените по делото разноски в общ размер от 388,58 евро, от които 383,47 евро адвокатско възнаграждение и 5,11 евро държавна такса, съгласно представен списък с разноските и платежните нареждания по делото, доказващи реалното им извършване. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът