Решение № 3876 от 3.10.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 364/2021 г.

Производството е образувано по предявен от „ДЗИ Общо Застраховане” ЕАД против Д. Б. Ц. осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за заплащане на сумата от 6 322, 32 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № •••, образувана при ищеца във връзка с щета № ••• при „АВУС ССХ“ ООД, гр. •••, •••, която сума е дължима от ответника – делинквент, вследствие на пътно-транспортното произшествие, настъпило на ••• г. в •••, при управление на лек автомобил „•••“ с рег. № •••, вследствие на което са причинени вреди на лек автомобил „•••“ с рег. № •••, собственост на Н.Л., след което водачът е напуснал мястото на настъпването на пътно-транспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.01.2021 г., до окончателното изплащане на задължението. Ищецът твърди, че на ••• г. при управление на лек автомобил „•••“ с рег. № ••• в •••, ••• реализира пътно транспортно произшествие с лек автомобил „•••“ с рег. № •••, собственост на Н.Л.. Произшествието е осъществено от ответника при излизане от мястото за паркиране, при което блъска паркирания пред него лек автомобил и му причинява следните материални щети – броня отзад, ляво; държач на броня отзад, ляво; странична стена отзад, дясно. След реализиране на произшествието ответникът е напуснал местопроизшествието. Твърди, че гражданската отговорност на собствения на ответника лек автомобил е застрахована при ищеца по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № •••, за което е издаден сертификат „Зелена карта“ № •••, поради което ищцовото застрахователно дружество отговаря за репариране на вредите, причинени на територията на държава – членка. Сочи, че с писмо от 12.07.2018 г. е уведомен от застрахователно дружество „АВУС – ССХ“ ЕООД – кореспондент на ищеца на територията на ••• по смисъла на Вътрешните правила на Съвета на Бюрата, за настъпилото ПТП, за което била образувана щета № •••/•••. Сочи, че до немското дружество била отправена претенция за репариране, като след оценка и калкулация по щета е определена окончателната стойност на ремонтните дейности, като била издадена частична фактура № 126677/17.04.2018 г. на стойност от 3 216, 56 евро и крайна фактура № 128155/12.07.2018 г. на стойност от 15, 99 евро. Сочи, че с преводно нареждане ищецът е заплатил в полза на „АВУС – ССХ“ ЕООД сумата от 3232, 55 евро с левова равностойност от 6 322, 32 лв. Сочи, че със заплащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно право по отношение на застрахования делинквент, тъй като последният е напуснал мястото на пътно-транспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, когато посещението на местопроизшествието от тях е задължително по закон. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск. Ответникът Д. Б. Ц., чрез назначения му от съда особен представител адв. Г. М., е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Оспорва предявения иск по основание и размер, като моли за неговото отхвърляне. Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ. Приложимото материално право при случаи на непозволено увреждане с международен елемент, настъпили след 11.01.2009 г., следва да бъде определено от българския съд по правилата на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения, освен когато са налице изключенията на чл. 1 § 2 и § 3 от регламента. Съгласно разпоредбата на чл. 4 § 1 от Регламента приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. В случая съдът е сезиран с иск за установяване на регресното право на застрахователя по отношение на заплатено застрахователно обезщетение във връзка с пътно-транспортно произшествие, настъпило на територията на •••. Следователно тази държава следва да се счита за държавата, в която е настъпила непосредствената вреда. Съответно приложимо към процесното правоотношение по силата на общото правило на чл. 4, § 1 от Регламента би било немското, а не българското материално право. В случая обаче е налице изключението по чл. 14 § 1 от Регламента, а именно извършен чрез конклудентни действия избор на приложимо право от страните по спора. Конклудентният избор на приложимо право е валиден само ако произтича с достатъчна степен на сигурност от обстоятелствата по случая. Когато и двете страни използват по време на процеса една и съща правна терминология, позовават се на едни и същи правни норми, които считат за приложими към спора и претендират последиците на едно и също приложимо материално право, следва да се приеме, че е налице избор на приложимо право. В настоящата хипотеза нито в отговора на исковата молба, нито в по - късен момент от производството ответникът се е противопоставял на приложението на българското материално право, на което се позовават ищците, не е възразил и срещу дадената с доклада правна квалификация на предявените искове, определена от първоинстанционния съд според разпоредбите на българското право. В чл. 500, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение последният изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 500, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Регресното право е средство за санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди в посочените в закона случаи. В тези случаи, независимо, че са заплатили застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от гражданската си отговорност. Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1. ищцовото застрахователно дружество да е платило обезщетение на увредено лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента; 4. делинквентът да е напуснал местопроизшествието без да уведоми органите за контрол на движение по пътищата; и 5. посещаването на местопроизшествието от органите за контрол да е задължително по закон на територията на държавата, на която е възникнало произшествието. Тези правнорелевантни обстоятелства подлежат на установяване от страна на ищеца при условията на пълното и главно доказване – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. От представените по делото доказателства се установява, че гражданската отговорност на ответника Д. Б. Ц. при управление на лек автомобил „•••“ с рег. № ••• е застрахована по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица № •••, за което е издаден сертификат „Зелена карта“ № •••, с период на покритие от 20.10.2017 г. до 18.10.2018 г. Това обстоятелство се установява от представената по делото застрахователна полица и справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите (л. 125 и 126 по делото). С разпоредбата на чл. 294 КЗ в тежест на застрахователя изрично е вменено административно задължение за предоставяне информация в Информационния център към Гаранционния фонд, за вписване в регистъра, поддържан по силата на чл. 292 КЗ, наред с другите подлежащи на регистрация обстоятелства и прекратените застрахователни договори по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Следователно вписване за наличие на валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на твърдяното пътно-транспортно произшествие представлява годно доказателствено средство. В този смисъл с мотивите на Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че “вписването е правно значимо, както с оглед извършваното при условията на чл. 288, ал. 1, т. 2 КЗ плащане, така и предвид интереса на трети лица от удостоверяване на конкретното застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, съобразно чл. 261, ал. 1 КЗ и общественото доверие в предоставяната от Гаранционния фонд информация”. За да достигне до този извод съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 183/22.12.2017 г. по т.д. № 746/2017 г., ТК, I т.о. на ВКС, в което се приема, че вписването в регистъра на Информационния център по чл. 292, ал. 1, т. 3 вр. чл. 294, ал. 1 КЗ (отм.) на прекратяването на застрахователния договор, създава оборима презумпция за липса на застрахователно правоотношение. Следователно в процеса на доказване се установи, че гражданската отговорност на ответната страна е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, в периода на покритие на която е настъпило твърдяното застрахователно събитие. В исковата молба са изложени твърдения, че за процесното пътно- транспортно произшествие е постановена присъда на Мировия съд – •••, но по делото не са представени доказателства за установяване на посоченото обстоятелство. Това е така, доколкото в производството по делото е представена Присъда срещу Д. Б. Ц. за извършено деяние по пар. 6 от Закона за задължителното осигуряване, от която не се установява, че ищецът е осъден за престъпление във връзка с осъществяване на пътно-транспортно произшествие. Съдът намира, че осъществяване на деянието се установява от останалите представени в превод по делото писмени доказателства, изготвени от Полицейско управление – •••. По делото е представени Съобщение за пътно-транспортно произшествие от ••• г., издадено от Полицейско управление – •••, Централно разследване „Бягство от място на злополуката“, от което се установява, че на ••• г., в 09: 00 часа на •••, ••• лек автомобил „•••“ с рег. № •••, собственост на Н.Л. паркира на страничния ръб на пътната лента в посока на пътуване •••, като зад него паркира лек автомобил „•••“ с рег. № •••, управляван от Д. Б., който при излизане от мястото на паркиране тушира паркираният лек автомобил „•••“, при което са възникнали щети по двата автомобила, като се отдалечава неправомерно от мястото на злополуката. Посочено е, че Д. Б. е обвинен в деяние по пар. 142 СтГБ за това, че при пътуване от място на паркиране е повредил стоящ автомобил, с бягство. В съобщението е посочено, че са снети данни от свидетел О.С., като са представени обяснения на посочения свидетел в писмен вид, дадени пред полицейските органи. Съдът намира, че така представеното съобщение, което е изготвено от съответните длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност, следва да бъде ценено като официален удостоверителен документ по отношение на посочените в него факти и обстоятелства във връзка с механизма на осъществяване на деянието. Свидетелстващият документ материализира удостоверителното изявление на своя издател за осъщественото ПТП и в това се състои неговото доказателствено значение, като съдът е длъжен да изследва механизма на ПТП, което ще е от значение за изводите му относно съпричиняване, респ. за размера на имуществената отговорност. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, възприета с Решение № 67/24.06.2015 г. по т. д. № 439/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС и Решение № 110/04.09.2013 г. по т.д. № 194/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС. По делото е представена оценка на вредите на процесния автомобил, изготвена от Бюро на автомобилните експерти на 23.01.2018 г., в която са описани всички увредени части - броня отзад, ляво; държач на броня отзад, ляво; странична стена отзад, дясно, с установено обезщетение от 2 638, 66 евро с ДДС. Установява се, че по заявление на Н.Л. чрез адв. С.С. при Avus GmbH е образувана преписка по щета № •••/•••. Представена е частична фактура № 126677 от 17.04.2018 г. – по щета № •••/•••, издадена от Avus GmbH с получател „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за сумата от 3 216, 56 евро с ДДС, включваща разходи за оценка от 571, 44 евро, нетни разходи за ремонт от 1 891, 63 евро, общи разходи от 25 евро, адвокатски хонорар от 334, 75 евро, доклад от проверка от 30 евро, полицейски доклад от 25 евро и такса за обработка от 338, 74 евро. Във фактурата е посочена банкова сметка за заплащане с IBAN: •••. Представена е окончателна фактура №1281155 от 12.07.2018 г. – по щета № •••/•••, издадена от Avus GmbH с получател „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за сумата от 15, 99 евро, включваща адвокатски хонорар от 14, 28 евро и такса за обработка - остатък от 1, 71 евро. Във фактурата е посочена банкова сметка за заплащане с IBAN: •••. Представено е писмо, изпратено до ищцовото дружество с искане за уреждане на сметки във връзка със застрахователна претенция по щета № •••/••• при Avus GmbH, като при ищцовото дружество е образувана преписка по щета № •••, като е издаден Ликвидационен акт за сумата от 3 216, 56 евро или 6 291, 05 лв. и Ликвидационен акт за сумата от 15, 99 евро или 31, 27 лв. От заключението на вещото лице по допуснатата от съда и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 14.05.2018 г. по банкова сметка ••• на „Авус ССХ“ ООД е заплатена сумата от 3 216, 56 евро или 6 291, 05 лв. с основание щета № •••. Вещото лице е установило, че на 27.07.2018 г. по банкова сметка ••• на „Авус ССХ“ ООД е заплатена сумата от 15, 99евро или 31, 27 лв. с основание щета № •••. Експертизата е посочила, че ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в общ размер от 6 322, 32 лв. Съгласно чл. 45, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, щом като тези вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредата може да бъде причинена в резултат на извършени виновни действия или бездействия. Вината се предполага до доказване на противното. Законът санкционира дееца за това, че съзнателно е допуснал настъпването на вредата или макар да не е предвиждал настъпването на определен резултат, е бил длъжен или е могъл да го предвиди, или е предвиждал вредата, но се е надявал да я предотврати. В случая настъпване на произшествието по вина на ответника се установява от изготвеното от полицейските служители във •••, в което е посочено, че след настъпване на произшествието, при което са причинени щети, ответникът противоправно се е отдалечил от мястото на злополуката. Установени са щетите по увредения лек автомобил „•••“ - броня отзад, ляво; държач на броня отзад, ляво; странична стена отзад, дясно. Размерът на дължимото обезщетение включва определените от чуждестранното застрахователно дружество разходи за отстраняване на щетите, ведно с всички начислени такса, възнаграждение за изготвяне на заключение и за адвокатски хонорар, доколкото такава е претенцията, отправена до застрахователя на делинквента, която е погасена изцяло чрез заплащане, се обхваща от застрахователното обезщетение. В производството по делото е прието заключението по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза, от която се установява механизма на деянието, както и че от техническа гледна точка е възможно да бъдат увредени посочените детайли в съответната степен. Следователно в производството по делото от представените писмени доказателствени средства се установява настъпването на застрахователното събитие. Причинно-следствената връзка между деянието на ответника и твърдения вредоносен резултат е установена и от приетата като компетентно изготвена съдебна авто-техническа експертиза. Вещото лице е формирало своите фактически (доказателствени) изводи въз основа на установените по делото обстоятелства, като установява, че повредите върху автомобила съответстват на механизма на настъпване на процесното ПТП. Съдът намира, че вредите са закономерна, естествена и необходима последица от допуснатото от ответника нарушение на правилата за движение по пътищата. Съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за възникване на регресните права в полза на ищцовото застрахователно дружество. В посочената разпоредбата е установено, че застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. В случая съдът намира, че предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на делинквента, се установяват в процеса, доколкото се установи, че последният е напуснал местопроизшествието, в който смисъл е удостовереното от полицейските органи при Полицейското управление на •••. В производството по делото е представена информация във връзка с изготвената чрез Министерство на правосъдието съдебна поръчка за съдържанието на правото на ••• относно задълженията на водачите на моторни превозни средства при реализиране на пътно-транспортно произшествие. От постъпилата по делото в изготвен от ищеца превод информация се установява, че в пар. 34, ал. 1, т. 6 ПДвП е установено задължение за участника в пътно-транспортно произшествие, след неговото настъпване: да остане на местопроизшествието, докато в полза на другите участници и увредени лица чрез личното му присъствие стане възможно установяването на самоличността, на превозното средство и на вида на участието или да изчака съответно на обстоятелствата време и да остави на местопроизшествието личното си име и личният си адрес, ако някой е изразил готовността си да ги установи. В пар. 34, ал. 1, т. 7 ПДвП е установено, че след настъпване на пътно-транспортно произшествие участникът в него следва незабавно да предостави възможност за последващо установяване, ако оправдано – поради уважителна причина, или след изтичане на времето за изчакване по т. 6, б. „б“ е напуснал местопроизшествието, като в този случай следва най-малко на правоимащите лица по т. 6, б. „а“ или на намиращата се на близо полицейска служба да бъде съобщено, че е участвал в пътно- транспортно произшествие и да посочи собствения си адрес, местопребиваването си, както и регистрационния номер и местонахождението на участвалото в произшествието моторно-превозно средство и да ги държи на разположение за незабавно установяване за разумен период от време. Установява се, че в разпоредбата на пар. 142 е предвидено, че участник в пътно-транспортно произшествие, който след пътно-транспортното произшествие при движение по пътищата напусне местопроизшествието преди: 1. да е дал възможност в полза на другите участници в пътно- транспортното произшествие и на увредените лица да установят самоличността му, превозното му средство и вида на участието му чрез присъствието си и чрез деклариране, че е участвал в пътно-транспортното произшествие, или 2. да е изчакал разумен период от време с оглед на обстоятелствата без никой да е изразил готовност да направи констатации, се наказва с лишаване от свобода за срок до три години или с парична глоба. В случая се установява, че ответникът е напуснал мястото на настъпване на произшествието в нарушение на установените правни норми за поведение на участниците в пътно-транспортно произшествие в държавата на неговото настъпване – •••. Като е напуснал мястото на настъпването на пътно- транспортното произшествие, ответникът е предотвратил всяка възможност за контакт с увреденото лице непосредствено след деянието и за постигане на съгласие между тях относно обстоятелствата, свързани с произшествието. Недопустимо е от това си поведение ответникът да черпи благоприятни за себе си последици. Следователно налице са предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на ответната страна. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Следователно нормативната цел на тази правна норма е насочена към пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. В този смисъл съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, която остава приложима, макар да е постановена при действието на отменения КЗ - така Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, в което е прието, че „при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 208, ал. 3 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. С оглед на отговора на поставения по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК въпрос въззивното решение съответства на тълкуването на закона, направено от касационния съд. Застрахователното обезщетение е определено по заключението на изслушаната автотехническа експертиза, в което са изчислени разходите за нови части и труд за ремонт на увреденото МПС по пазарни цени към датата на ПТП”. В случая сумата за репариране на вредите на увреденото моторно- превозно средство по пазарни цени по място на настъпване на произшествието е установено в хода на проверката от полицейските органи във •••, ••• и от застрахователното дружество, образувало щета по преписката. Следва в полза на ищеца да се присъди цялата заплатена сума в полза на застрахователното дружество на територията на •••, доколкото всички суми за разходи за ремонт на увредения автомобил, за такси за изготвяне на експертиза, такси за обработка и адвокатско възнаграждение, се включват в застрахователното обезщетение. Предвид изложеното и с оглед заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, от която се установява, че заплатената от ищеца сума е в общ размер от 6 322, 32 лв., предявеният иск следва да бъде уважен в пълния му предявен размер. С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в настоящото съдебно производство разноски. Ищецът е доказал разноски в общ размер от 2 279, 24 лв., от които сумата от 252, 90 лв. за държавна такса, 775, 34 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, 646 лв. за назначаване на особен представител на ответника, 130 лв. за съдебно авто- техническа експертиза, 160 лв. за съдебно-счетоводна експертиза и 315 лв. за превод на документи. Така мотивиран, Районен съд - Пловдив